Facebook -> Instagram -> TikTok… Какво идва после?

ян. 6, 2023 | Технологии

Facebook -> Instagram -> TikTok… Какво идва после?

6 януари 2023 | Технологии

Социалните мрежи се превърнаха в най-големия технологичен и социален феномен на новото време. Всичко започна от идеята на един младеж от Харвард да разменя снимки със съучениците си и скоро всички се озовахме вътре.

После начинанието се превърна в машина за внимание и данни. Появи се Instagram, мрежа, която залагаше на изображението и бързо беше купена от хегемона. После, съвсем неочаквано, точно от Китай дойде следващият „игропроменяч“ – TikTok. Платформата, залагаща на кратки (често доста… хм, повърхностни) кратки клипчета, се превърна в изборът на днешните млади. Стигна се до момента, в който за първи път в почти 20-годишната си история хегемонът Facebook се събуди с по-малко активни потребители.

Еволюцията на социалните мрежи минава през сериозни промени с напредването на технологиите, смяната на поколенията и какви ли не други фактори.

Какво ли идва нататък? Как изглеждат следващите форми на социални мрежи, които ще властват след залеза на днешните? Какъв ли тип съдържание ще ни предлагат и с какво ли ще могат да ни спечелят?

 

Не е важно какъв цвят е мрежата…

„Мрежи“ е перфектната метафора тук. Плуваме си по живота, заблейваме се от лъскавата прирамка и скоро сме се озовали вътре необратимо. Заобикаляме се нагъсто с останалите уловени и заедно почваме да мърсим водата наоколо с емоционалния еквивалент на естествените ни биологични нужди. Докато невидимите за нас люде отвъд пробутват хайвера на личните данни, който пускаме, защото са достатъчно далновидни да знаят, че така ще сме ценни по-дълго.

И всичко, което се променя, е примамката. Facebook дойде с обещанието да ни държи близо до приятелите, Instagram – да ни спаси от словесното натоварване и хейта и за да посрещне следващите млади. А с новото поколение дойдоха TikTok и манията към кратките видеа.

Всяка платформа от нов тип си култивира аудитория, свои правила и особености, които бързо се появяват и при другите.

Когато една идея за стръв сработи, постепенно всички се захващат да я копират – къде „творчески“, къде директно. Когато се появи Instagram, хегемонът си реши проблема, като просто го купи. Със следващото поколение нямаше как да подходи по същия начин, затова просто се опитва да въвежда колкото може повече от подхода и типа съдържание на конкурента.

 

Следващите социални мрежи

Снимка: Kindel Media:

 

Наслука!

За момента не може да се каже, че му се получава прекалено добре. Именно затова е особено интересно да погледнем към бъдещето и други интересни идеи, които се задават.

Да, може би ако питате същото това момче, вкарало ни в първата мрежа, което така и не успя да стане любимец на обществото, бъдещето изглежда доста ясно. Метавселената ще е виртуалната среда, която ще „превърти играта“. Ще ни отведе в друго измерение и, както сам Зукърбърг често казва, целта не е да ни държи по-дълго вътре, а да прекарваме по-качествено времето си.

Да, обаче гръмките обещания за огромни инвестиции и бърз напредък болезнено се сблъскаха с реалността и за момента по-скоро са капка в морето.

Тогава не е ли логично да обърнем поглед към другите, вече развити социални мрежи, така че те да поемат въдицата?

 

Едри риби

Едва ли, по-скоро те вече са дали каквото могат от своя модел. LinkedIn например е мястото на бизнеса, на сериозната комуникация, той не би могъл да се превърне в масовото решение. Безспорно през последните десетилетия расте значението на по-нишовите социални мрежи, които обединяват на професионална основа, по интереси. Или пък просто на локално ниво – типичните примери идват от Китай и Русия.

Струва си да споменем и YouTube – платформата, на която някога само се гледаше видео, също се опита да изглежда все повече като социална мрежа и в известна степен го постигна. И все пак, тя също надали може да противодейства на най-големите.

Къде тук идва мястото на Twitter? Това надали може да ви отговори дори професионална гадателка. Дали ще се окаже визионерската мрежа на новия си собственик, която да възроди свободата на словото, или ще се срине под тежестта на очакванията и странните му ходове? Дано е първото, но…

 

Следващите социални мрежи

Снимка: Prateek Katyal, Unsplash

 

Златна рибке…

Да си направиш социална мрежа не е никак трудно… питайте същия онзи младеж от Харвард (не нашите такива). Или пък Доналд Тръмп. Не че неговата Truth Social се отличи с особените си достижения или с техническите си решения, но е още един пример, че в днешния онлайн свят не е толкова трудно технически да създадеш нещо, което бързо да стане огромно.

Стига да имаш добра идея и да успееш да я покажеш.

Начинанието е и доста опасно, може без време да се провалиш с гръм и трясък, случвало се е и на най-големите. Може би си спомняте Google+, приложението, което щеше да победи Facebook? Или пък MySpace – голямия конкурент, с който се движеха на равна нога в първите години от риболовната битка?

До голяма степен еволюция на мрежите се развива заедно с тази на самия интернет. Претоварването със съдържание ни отведе до картинките. А после невъзможността и нежеланието да възприемаме по-дълго и задълбочено съдържание стигна до кратките, не прекалено съдържателни клипчета.

„Когато една апликация се фокусира върху краткото съдържание, тя наистина няма как да сбърка днес“, казва Нора Мати, анализатор на тенденциите в Uptime App, което преди това е правила за YouTube. „Проблемът обаче е, че апликациите днес са лесно заменяеми. Ако махнеш TikTok, някой друг много лесно и бързо ще намери алтернатива“.

 

Цаца или кит?

Новият владетел няма да се даде без бой. TikTok има само 5 години история и вече е натрупал 1,5 милиарда потребители!

Въпреки старанието на властите на запад да рушат имиджа ѝ, китайската платформа показва постоянен ръст на потребителите и там. Офисът им в Калифорния е бившата щабквартира на WhatsApp. В екипите личат десетки хора с опит в останалите големи компании в бранша.

Единият вариант е от тиктокащата комедия направо да продължим към хоръра. Една от платформите – Triller, е много подобна на TikTok, но се фокусира много повече върху възможностите за редактиране на видеото с помощта на ИИ инструменти. Сред инвеститорите в нея са Снуп Дог и Еминем, а сред управителите е Джош Ричардс – 18-годишен маркетингов гуру с 20 милиона последователи в TikTok. През последните месеци апликацията бързо се издига в класациите.

Тоест, просто искаме още от същата стръв? Надали.

 

Следващите социални мрежи

Снимка: Jeremy Levin

 

Захранка

Как ли може съдържанието да става още по-просто или бързо „за консумация“? Надали е възможно тенденцията да продължи в тази посока, стигнали сме до някаква пределна крайност.

Тогава? Може би продължението идва от една по-различна тенденция, отново свързана с историята на глобалната мрежа. Както е ставало дума, ако първата епоха на интернет беше в статичните сайтове и съдържание, а втората – в това, генерирано от потребителите, то все още задаващият се web3 би трябвало да е времето на децентрализацията. В случая това би могло да значи две неща. Или залез на социалните мрежи, или… социални мрежи, които работят децентрализирано.

Пример в тази посока през последните години е Discord със своите 100 млн. потребители. Платформата хем прави комуникацията бърза и удобна, хем ни връща и нещо от романтиката във времената на форуми и първобитни чатове.

 

Оплете се в мрежата

Първо го наричаха „Slack за геймъри“, днес той е много повече и неслучайно платформата се оценява на $15 млрд. С Discord определено се постига децентрализация – човек комуникира само с онези сървъри, които са му важни и в които намира смисъл.

Дали ще успее да се наложи като масово решение в риболова на аудитория? Не е много вероятно. Твърде е сложен за масовия потребител, а и по същество не дава нов тип съдържание.

Нещо обаче трябва да последва. Най-малкото, защото и следващите поколения започват да навлизат смело в TikTok, което винаги води до това, че младите намират ново място, където да „избягат“.

Poparazzi се казва социална мрежа, която за първата си година има 5 млн. сваляния, 95% от потребителите са между 14 и 21 г. Създателите акцентират, че това е апликация, точно противоположна на онова, което дава Instagram. А именно – връща комуникацията там, откъдето започнаха социалните мрежи – в по-лесното и бързо общуване с приятели за сметка на потребяването на курирано съдържание.

Основно се споделят снимки и видео, без да се налага да се пишат дълги текстове. Потребителите създават свои табла, на които е позволено да публикуват само познатите им. По този начин приятелите, или както тук се наричат, „папараци“, си комуникират в защитена от външни очи среда.

 

Следващите социални мрежи

Снимка: Tracy Le Blanc

 

Дай, рибо, рибо, рибо

Списъкът с подобни проекти включва още Yubo, Locket, LiveIn. Всички те залагат на идеята, че платформите на големите компании вече не са място за среща с приятели от реалния свят.

Също в противовес на Instagram, но и на TikTok, идва BeReal. Както личи от името, тук на почит не са лустрото, филтрите, изпипаните снимки, след които не би могъл да познаеш любимия си инфлуенсър, ако го срещнеш на живо. Днес платформата, тръгнала от Франция, има около 3 млн. абонати, бързо се катери в класациите по сваляния, включително и у нас.

Интересно е, че потребителите могат да публикуват само веднъж на ден, при това само в двуминутен период, избран от приложението. Получавате съобщение и трябва веднага да качите своя снимка или видео оттам, където се намирате. Останалите реагират с емотикончета или пък със собствено кратко клипче. Съдържанието изчезва след 24 часа от стените и остава само в личния архив на потребителя.

 

Под голям камък – голяма риба

Друг интересен пример „напреки“ е Mastodon. Логото с прадядото на слона директно пресреща пилето на Twitter. И това не е случайно, немалко от потребителите, изоставили мрежата заради новия ѝ собственик, я замениха именно с този конкурент. Потребителите ѝ нараснаха до 700 000, като 230 000 от тях се присъединиха само в седмицата, след като Мъск нахлу с мивка в новата си придобивка.

А иначе мрежата съществува от 6 години, но явно сега уцели момента…

Mastodon няма реклама, няма и централизирано управление. Новите съобщения се показват не по решение на сляп алгоритъм, а хронологично и според лични настройки от всеки потребител – може да сортира темите по приоритетност и да избере на какъв принцип да се подреждат публикациите. Разбира се, основните проблеми идват тогава, когато заговорим за модерирането на съдържание…

Начинанието звучи доста смислено, но дали работи ефективно, ще разберем, когато (ако) абонатите станат повече. Междувременно създателят на Twitter Джак Дорси също е запретнал спининга, обяви, че работи над децентрализирана платформа на име BlueSky.

 

Следващите социални мрежи

Снимка: Gordon Johnson, Pixabay

 

По течението

Още един заподозрян съвсем не е ново решение. Twitch има 140 милиона потребители и съществува повече от 10 години, но нашумя през последните няколко. Тук също се споделя видео, но акцентът е конкретно върху предаванията на живо. Подобен състезател е Caffeine, при който също „излъчвате“ на живо към приятели и почитатели.

Някои търсят следващия голям състезател в областта на аудиосъджъранието. И в това има определена логика, криеща се зад успеха през последните години на жанра подкаст. Оказа се, че хората се радват да получават информация, слушайки, докато вършат нещо друго.

Интересен нов състезател е социалната мрежа Clubhouse, която за 2 години има 10 милиона потребители, активни всяка седмица. При нея става дума за споделяне на аудио в реално време, но… радиото не го ли откриха преди век и половина? Все пак, явно нишата я има, след като там не спират да текат оживени разговори по най-различни теми.

 

В мътна вода

Ето още някои възможни отговори:

Stallios разчита на това, че плаща по един долар за всеки човек, когото докарате в мрежата. Но тази риболовна схема по нашите ширини я знаем, питайте ранния Володя Стоянов.

Octi пренася комуникацията в света на добавена реалност с идеята чрез нея да помага на хората да се запознават офлайн.

CloutHub е нещо като модерен Хайд парк – място за културни, интелигентни дискусии и дебати за всякакви щекотливи теми.

HalloApp дава възможност за комуникация само с близките и познатите ви, без да събира никаква лична информация.

Whisper пък е… анонимна мрежа. Потребителите качват някакво съждение – истинско или измислено, като текст или снимка, и започва обсъждане. Няма приятели, последователи, лайкове. Но да, тук основната идея е разговорът да минава отвъд личното и анонимността е гарантирана.

 

Следващите социални мрежи

Снимка: Pixabay

 

Старецът и морето

И все пак… продължаваме или с копирането на познати идеи, или с връщането на стари решения, или с точната противоположност на сега съществуващите платформи.

Опитът обаче показва, че пробивът идва от смели и неочаквани идеи.

Какви могат да бъдат те, е трудно да гадаем, такава далновидност няма дори и човекът с мивката. Но със сигурност се „пекат“ нови и интересни неща в онлайн света и победители ще са тези, чиято идея успее да се качи на вълната…

Каква ще се окаже следващата неустоима стръв? Дали бъдещата Платформа ще е отново „безплатна“, или ще има абонамент и именно с това ще спечели? Дали ще позволява анонимност, или ще е важно всеки да стои с името си? Дали ще е централизирана? Ще има ли спонсорирани публикации? Какъв ще е основният тип съдържание, който ще предлага?

Ако имате добри идеи (и, разбира се, опит в риболова), сега е точният момент да ги превърнете в стартъп.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Способни ли сме да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека?
Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории.
Има обаче и толкова много други любопитни щрихи, които да ни накарат да се замислим…
Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?

повече информация

Най-новите:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация
Share This