Facebook -> Instagram -> TikTok… Какво идва после?

ян. 6, 2023 | Технологии

Facebook -> Instagram -> TikTok… Какво идва после?

6 януари 2023 | Технологии

Социалните мрежи се превърнаха в най-големия технологичен и социален феномен на новото време. Всичко започна от идеята на един младеж от Харвард да разменя снимки със съучениците си и скоро всички се озовахме вътре.

После начинанието се превърна в машина за внимание и данни. Появи се Instagram, мрежа, която залагаше на изображението и бързо беше купена от хегемона. После, съвсем неочаквано, точно от Китай дойде следващият „игропроменяч“ – TikTok. Платформата, залагаща на кратки (често доста… хм, повърхностни) кратки клипчета, се превърна в изборът на днешните млади. Стигна се до момента, в който за първи път в почти 20-годишната си история хегемонът Facebook се събуди с по-малко активни потребители.

Еволюцията на социалните мрежи минава през сериозни промени с напредването на технологиите, смяната на поколенията и какви ли не други фактори.

Какво ли идва нататък? Как изглеждат следващите форми на социални мрежи, които ще властват след залеза на днешните? Какъв ли тип съдържание ще ни предлагат и с какво ли ще могат да ни спечелят?

 

Не е важно какъв цвят е мрежата…

„Мрежи“ е перфектната метафора тук. Плуваме си по живота, заблейваме се от лъскавата прирамка и скоро сме се озовали вътре необратимо. Заобикаляме се нагъсто с останалите уловени и заедно почваме да мърсим водата наоколо с емоционалния еквивалент на естествените ни биологични нужди. Докато невидимите за нас люде отвъд пробутват хайвера на личните данни, който пускаме, защото са достатъчно далновидни да знаят, че така ще сме ценни по-дълго.

И всичко, което се променя, е примамката. Facebook дойде с обещанието да ни държи близо до приятелите, Instagram – да ни спаси от словесното натоварване и хейта и за да посрещне следващите млади. А с новото поколение дойдоха TikTok и манията към кратките видеа.

Всяка платформа от нов тип си култивира аудитория, свои правила и особености, които бързо се появяват и при другите.

Когато една идея за стръв сработи, постепенно всички се захващат да я копират – къде „творчески“, къде директно. Когато се появи Instagram, хегемонът си реши проблема, като просто го купи. Със следващото поколение нямаше как да подходи по същия начин, затова просто се опитва да въвежда колкото може повече от подхода и типа съдържание на конкурента.

 

Следващите социални мрежи

Снимка: Kindel Media:

 

Наслука!

За момента не може да се каже, че му се получава прекалено добре. Именно затова е особено интересно да погледнем към бъдещето и други интересни идеи, които се задават.

Да, може би ако питате същото това момче, вкарало ни в първата мрежа, което така и не успя да стане любимец на обществото, бъдещето изглежда доста ясно. Метавселената ще е виртуалната среда, която ще „превърти играта“. Ще ни отведе в друго измерение и, както сам Зукърбърг често казва, целта не е да ни държи по-дълго вътре, а да прекарваме по-качествено времето си.

Да, обаче гръмките обещания за огромни инвестиции и бърз напредък болезнено се сблъскаха с реалността и за момента по-скоро са капка в морето.

Тогава не е ли логично да обърнем поглед към другите, вече развити социални мрежи, така че те да поемат въдицата?

 

Едри риби

Едва ли, по-скоро те вече са дали каквото могат от своя модел. LinkedIn например е мястото на бизнеса, на сериозната комуникация, той не би могъл да се превърне в масовото решение. Безспорно през последните десетилетия расте значението на по-нишовите социални мрежи, които обединяват на професионална основа, по интереси. Или пък просто на локално ниво – типичните примери идват от Китай и Русия.

Струва си да споменем и YouTube – платформата, на която някога само се гледаше видео, също се опита да изглежда все повече като социална мрежа и в известна степен го постигна. И все пак, тя също надали може да противодейства на най-големите.

Къде тук идва мястото на Twitter? Това надали може да ви отговори дори професионална гадателка. Дали ще се окаже визионерската мрежа на новия си собственик, която да възроди свободата на словото, или ще се срине под тежестта на очакванията и странните му ходове? Дано е първото, но…

 

Следващите социални мрежи

Снимка: Prateek Katyal, Unsplash

 

Златна рибке…

Да си направиш социална мрежа не е никак трудно… питайте същия онзи младеж от Харвард (не нашите такива). Или пък Доналд Тръмп. Не че неговата Truth Social се отличи с особените си достижения или с техническите си решения, но е още един пример, че в днешния онлайн свят не е толкова трудно технически да създадеш нещо, което бързо да стане огромно.

Стига да имаш добра идея и да успееш да я покажеш.

Начинанието е и доста опасно, може без време да се провалиш с гръм и трясък, случвало се е и на най-големите. Може би си спомняте Google+, приложението, което щеше да победи Facebook? Или пък MySpace – голямия конкурент, с който се движеха на равна нога в първите години от риболовната битка?

До голяма степен еволюция на мрежите се развива заедно с тази на самия интернет. Претоварването със съдържание ни отведе до картинките. А после невъзможността и нежеланието да възприемаме по-дълго и задълбочено съдържание стигна до кратките, не прекалено съдържателни клипчета.

„Когато една апликация се фокусира върху краткото съдържание, тя наистина няма как да сбърка днес“, казва Нора Мати, анализатор на тенденциите в Uptime App, което преди това е правила за YouTube. „Проблемът обаче е, че апликациите днес са лесно заменяеми. Ако махнеш TikTok, някой друг много лесно и бързо ще намери алтернатива“.

 

Цаца или кит?

Новият владетел няма да се даде без бой. TikTok има само 5 години история и вече е натрупал 1,5 милиарда потребители!

Въпреки старанието на властите на запад да рушат имиджа ѝ, китайската платформа показва постоянен ръст на потребителите и там. Офисът им в Калифорния е бившата щабквартира на WhatsApp. В екипите личат десетки хора с опит в останалите големи компании в бранша.

Единият вариант е от тиктокащата комедия направо да продължим към хоръра. Една от платформите – Triller, е много подобна на TikTok, но се фокусира много повече върху възможностите за редактиране на видеото с помощта на ИИ инструменти. Сред инвеститорите в нея са Снуп Дог и Еминем, а сред управителите е Джош Ричардс – 18-годишен маркетингов гуру с 20 милиона последователи в TikTok. През последните месеци апликацията бързо се издига в класациите.

Тоест, просто искаме още от същата стръв? Надали.

 

Следващите социални мрежи

Снимка: Jeremy Levin

 

Захранка

Как ли може съдържанието да става още по-просто или бързо „за консумация“? Надали е възможно тенденцията да продължи в тази посока, стигнали сме до някаква пределна крайност.

Тогава? Може би продължението идва от една по-различна тенденция, отново свързана с историята на глобалната мрежа. Както е ставало дума, ако първата епоха на интернет беше в статичните сайтове и съдържание, а втората – в това, генерирано от потребителите, то все още задаващият се web3 би трябвало да е времето на децентрализацията. В случая това би могло да значи две неща. Или залез на социалните мрежи, или… социални мрежи, които работят децентрализирано.

Пример в тази посока през последните години е Discord със своите 100 млн. потребители. Платформата хем прави комуникацията бърза и удобна, хем ни връща и нещо от романтиката във времената на форуми и първобитни чатове.

 

Оплете се в мрежата

Първо го наричаха „Slack за геймъри“, днес той е много повече и неслучайно платформата се оценява на $15 млрд. С Discord определено се постига децентрализация – човек комуникира само с онези сървъри, които са му важни и в които намира смисъл.

Дали ще успее да се наложи като масово решение в риболова на аудитория? Не е много вероятно. Твърде е сложен за масовия потребител, а и по същество не дава нов тип съдържание.

Нещо обаче трябва да последва. Най-малкото, защото и следващите поколения започват да навлизат смело в TikTok, което винаги води до това, че младите намират ново място, където да „избягат“.

Poparazzi се казва социална мрежа, която за първата си година има 5 млн. сваляния, 95% от потребителите са между 14 и 21 г. Създателите акцентират, че това е апликация, точно противоположна на онова, което дава Instagram. А именно – връща комуникацията там, откъдето започнаха социалните мрежи – в по-лесното и бързо общуване с приятели за сметка на потребяването на курирано съдържание.

Основно се споделят снимки и видео, без да се налага да се пишат дълги текстове. Потребителите създават свои табла, на които е позволено да публикуват само познатите им. По този начин приятелите, или както тук се наричат, „папараци“, си комуникират в защитена от външни очи среда.

 

Следващите социални мрежи

Снимка: Tracy Le Blanc

 

Дай, рибо, рибо, рибо

Списъкът с подобни проекти включва още Yubo, Locket, LiveIn. Всички те залагат на идеята, че платформите на големите компании вече не са място за среща с приятели от реалния свят.

Също в противовес на Instagram, но и на TikTok, идва BeReal. Както личи от името, тук на почит не са лустрото, филтрите, изпипаните снимки, след които не би могъл да познаеш любимия си инфлуенсър, ако го срещнеш на живо. Днес платформата, тръгнала от Франция, има около 3 млн. абонати, бързо се катери в класациите по сваляния, включително и у нас.

Интересно е, че потребителите могат да публикуват само веднъж на ден, при това само в двуминутен период, избран от приложението. Получавате съобщение и трябва веднага да качите своя снимка или видео оттам, където се намирате. Останалите реагират с емотикончета или пък със собствено кратко клипче. Съдържанието изчезва след 24 часа от стените и остава само в личния архив на потребителя.

 

Под голям камък – голяма риба

Друг интересен пример „напреки“ е Mastodon. Логото с прадядото на слона директно пресреща пилето на Twitter. И това не е случайно, немалко от потребителите, изоставили мрежата заради новия ѝ собственик, я замениха именно с този конкурент. Потребителите ѝ нараснаха до 700 000, като 230 000 от тях се присъединиха само в седмицата, след като Мъск нахлу с мивка в новата си придобивка.

А иначе мрежата съществува от 6 години, но явно сега уцели момента…

Mastodon няма реклама, няма и централизирано управление. Новите съобщения се показват не по решение на сляп алгоритъм, а хронологично и според лични настройки от всеки потребител – може да сортира темите по приоритетност и да избере на какъв принцип да се подреждат публикациите. Разбира се, основните проблеми идват тогава, когато заговорим за модерирането на съдържание…

Начинанието звучи доста смислено, но дали работи ефективно, ще разберем, когато (ако) абонатите станат повече. Междувременно създателят на Twitter Джак Дорси също е запретнал спининга, обяви, че работи над децентрализирана платформа на име BlueSky.

 

Следващите социални мрежи

Снимка: Gordon Johnson, Pixabay

 

По течението

Още един заподозрян съвсем не е ново решение. Twitch има 140 милиона потребители и съществува повече от 10 години, но нашумя през последните няколко. Тук също се споделя видео, но акцентът е конкретно върху предаванията на живо. Подобен състезател е Caffeine, при който също „излъчвате“ на живо към приятели и почитатели.

Някои търсят следващия голям състезател в областта на аудиосъджъранието. И в това има определена логика, криеща се зад успеха през последните години на жанра подкаст. Оказа се, че хората се радват да получават информация, слушайки, докато вършат нещо друго.

Интересен нов състезател е социалната мрежа Clubhouse, която за 2 години има 10 милиона потребители, активни всяка седмица. При нея става дума за споделяне на аудио в реално време, но… радиото не го ли откриха преди век и половина? Все пак, явно нишата я има, след като там не спират да текат оживени разговори по най-различни теми.

 

В мътна вода

Ето още някои възможни отговори:

Stallios разчита на това, че плаща по един долар за всеки човек, когото докарате в мрежата. Но тази риболовна схема по нашите ширини я знаем, питайте ранния Володя Стоянов.

Octi пренася комуникацията в света на добавена реалност с идеята чрез нея да помага на хората да се запознават офлайн.

CloutHub е нещо като модерен Хайд парк – място за културни, интелигентни дискусии и дебати за всякакви щекотливи теми.

HalloApp дава възможност за комуникация само с близките и познатите ви, без да събира никаква лична информация.

Whisper пък е… анонимна мрежа. Потребителите качват някакво съждение – истинско или измислено, като текст или снимка, и започва обсъждане. Няма приятели, последователи, лайкове. Но да, тук основната идея е разговорът да минава отвъд личното и анонимността е гарантирана.

 

Следващите социални мрежи

Снимка: Pixabay

 

Старецът и морето

И все пак… продължаваме или с копирането на познати идеи, или с връщането на стари решения, или с точната противоположност на сега съществуващите платформи.

Опитът обаче показва, че пробивът идва от смели и неочаквани идеи.

Какви могат да бъдат те, е трудно да гадаем, такава далновидност няма дори и човекът с мивката. Но със сигурност се „пекат“ нови и интересни неща в онлайн света и победители ще са тези, чиято идея успее да се качи на вълната…

Каква ще се окаже следващата неустоима стръв? Дали бъдещата Платформа ще е отново „безплатна“, или ще има абонамент и именно с това ще спечели? Дали ще позволява анонимност, или ще е важно всеки да стои с името си? Дали ще е централизирана? Ще има ли спонсорирани публикации? Какъв ще е основният тип съдържание, който ще предлага?

Ако имате добри идеи (и, разбира се, опит в риболова), сега е точният момент да ги превърнете в стартъп.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически...

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

Знаете, един митичен персонаж за седмица създаде света. Брандън Айк за малко повече време – 10 дни, създаде друг нов свят, в който всички живеем… JavaScript. Една технология, която промени ежедневието ни, след като позволи да се създават сложни приложения онлайн. Да отворим браузъра, да се насочим към любимата страница и тя да е способна на чудеса.
Ето поучителната приказка за това как човек, почти случайно попаднал в епицентъра на събитията, може да изгради нещо огромно. Как в технологично динамичните времена съдбата бързо променя избраниците си и с едно нейно мигване от герой можеш да се превърнеш в аутсайдер.
Кой ли е този Брандън Айк? Защо и той, подобно на други компютърни легенди, днес не се радва на особена слава? Как се ражда JavaScript и защо, уж толкова подобен на другите, именно този език успя да промени революционно начина, по който ползваме компютрите?
console.log(„Започваме!“);

повече информация
Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

По всичко личи, технологиите ще ни освободят доста време, но как ще се промени обществото? Какво представлява прословутият универсален базов доход? Кои са големите аргументи за и против идеята всеки да получава гарантирани пари? Или пък решението на новите предизвикателства може да се окаже 4-дневната работна седмица?
Изкуственият интелект има силата да промени ежедневието на всички ни. Днес се разделяме в крайни мнения за това колко е напреднала технологията. И все пак, надали има спор, че тя вече има потенциала да обърне с главата надолу почти всички индустрии и поприща.
Дали ще вземе хляба на мнозина от нас? Сигурно е, че има силата да ни отмени в поредната порция задачи, вземайки на своя страна много нови дейности. Появяват се и нови роли, както е било винаги, но какво ще правим ако темпото, с което това се случва, изостане? Ще успеят ли и как обществата в развитите страни да реагират на новото предизвикателство?
Идва 1 май, празникът на труда. Трудът със сигурност е нещо, за което си струва да се замисляме по-често, особено по нашите ширини, където винаги сме имали малко по-философски поглед към темата. Дотолкова, че и труда празнуваме с ден почивка…

повече информация
Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече позволяват мозъчните сигнали да се „превеждат“ в четими данни, първите пробиви са налице. Улисани в напредъка на изкуствения интелект и прословутия GPT, може да пропуснем една огромна стъпка, що се отнася до естествения. На нея обръща внимание проф. Нита Фарахани, учен и юрист с огромен опит.
„Днес вече има компании, които са способни да декодират мозъчните вълни“, каза тя на световния форум в Давос в началото на годината.
Готови ли сме за момента, когато някой ще чете мислите ни? Ще доведе ли това до тотален контрол, или ще направи живота ни по-удобен и смислен?

повече информация

Най-новите:

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието?
Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство.
Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“.
Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори.
Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?

повече информация
Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев.
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея.
Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.
Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история.
В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях.
За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.

повече информация
Share This