Програмистът, който отказа $10 000 000 000

мар. 7, 2023 | Истории

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

7 март 2023 | Истории

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.

Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

 

Който играе, ще спечели

Най-добре е да правиш това, което обичаш, тогава нещата ще ти се получат по прекрасен начин, гласи популярното клише. Е, Джейсън от малък си обича компютърните игри, те са нещото, което го вълнува цял живот. Дори на първата среща с жена му вместо да се насладят на по-класическа романтика, се отдават на маратон с аркадни игри. След като и до днес са заедно, явно идеята се оказва добра.

Другото, което от малък той обича, е програмирането. Още е на едноцифрени години, когато разбира колко е интересно да казваш на компютъра какво да прави. Учи се бързо, толкова, че още е в началното училище пита татко си: „Как мога да получа пари от непознат онлайн?“. Родителите първо се чудят дали не продава някакви забранени субстанции, особено когато става ясно какви суми се очаква да получи хлапето. Но после разбират, че то на свободна практика създава уебсайтове и му помагат да си отвори банкова сметка.

Доста рано се събират двете му хобитата – програмирането и игрите. Писано му е няколко десетилетия да създава игри, които така и не успяват да привлекат кой знае какво внимание, преди да постигне първия си голям успех. А после да дойде и огромният му пробив, при това съвсем не с игра…

 

 

Ненаиграл се

За разлика от мнозина преуспели в Силициевата долина, нашият герой така и не помирисва атмосферата на най-големите университети. Учи във Флорида, в частна школа по игрови дизайн, бърза да се насочи към практиката.

„Висшето образование е интересна част от обществото“, казва Джейсън. „Когато работя с хора, така и никога не става дума кой какво е завършил, единственото, което има значение, е как си вършиш работата. Красотата на Силициевата долина е в това, че ако имаш страхотна идея и можеш да я претвориш на практика, има как да убедиш дори напълно непознат да ти даде пари и да се включи в твоя проект“.

Както стана дума, първите му опити далеч не са впечатляващи. Например идеята да създаде сайт за запознанства, базиран на видео разговори. С колегите му намират средства, отделят доста време и когато пилотният проект е готов… за няколко седмици не се регистрира дори един-единствен потребител.

Следващото му начинание е малко по-успешно. Създава онлайн игра, в която играчите си комуникират, докато играят. Използва един от дядовците на днешните социални мрежи – Bebo, който съществува само в Северна Америка.

 

Игра на тронове

Той обаче никога не е бягал от рисковите решения. Решава да приключи проекта в същия ден, в който Стив Джобс анонсира създаването на платформата Apple App Store. Защото предусеща, че много бързо всички ще започнат да играят на телефоните си. И моментът да се насочи към мобилните игри е ключов, трябва да вземе решението веднага, за да улови вълната, която тепърва ще се надигне.

Решението се оказва повече от далновидно, след 5 месеца упорита работа Джейсън и екипът му пускат играта Aurora Feint.

Успехът надминава и най-смелите му очаквания. Очевидно хората наистина бързат да търсят готини апликации в новата мобилна платформа, а те все още не са достатъчно. Надеждите на програмиста са играта му да привлече 1000 души за седмица, а целта е изпълнена само в първия час.

 

Дискорд

 

Правилата на играта

И все пак, начинанието се оказва успешно, но не и печелившо, екипът така и не намира начин да намери повече пари, за да развива играта, независимо от големия интерес.

Тогава Джейсън решава да промени модела. И баща му, и дядо му са предприемачи, от тях той казва, че е научил най-важния урок – да не се отказва, винаги да търси различния поглед, който може да промени ситуацията. И този път го намира.

Решава вместо игри, да продава технологията, на която се базират игрите. Джейсън е забелязал, че докато са създавали проекта си, програмистите са направили нещо повече – платформа за комуникация, класация, възможности много хора да играят едновременно в мрежа. Ако цялата тази основа бива предлагана на други екипи, те ще си спестяват досадната част от работата и сериозни инвестиции, а Джейсън и колегите му ще печелят от опита си, от нещо, което вече са създали.

И наистина, много екипи бързо се свързват с тях, след няколко седмици 15 проекта вече работят на основата на платформата им. Скоро логото на компанията – Open Feint, се появява в почти всички най-търсени игри. Тогава идва и времето за раздяла. През април 2011-а Open Feint е продадена на японската компания за игри GREE за $104 милиона.

 

Джейсън Ситрон

 

Отново в играта

Известно време Джейсън работи за новите собственици, но бързо разбира, че с тях имат различни виждания за това как да се развива наничанието. Макар и по-богат, той се озовава отново на изходната позиция. Решен да създаде нещо наистина голямо.

Любопитно е колко си прилича историята му с тази на създателя на Slack Стюарт Бътърфилд. И двамата тръгват от игрите, преди да осъзнаят, че това, в което са най-добри, са го създали почти случайно, между другото.

Приличат си и техните два големи успеха. През последните години, особено на фона на пандемията, Slack се утвърди като удобната платформа за комуникация в професионалния свят. Докато Discord се превърна в точното решение за същите нужди, но извън работата – в неформалната среда, в обсъжданията в духа на някогашните форуми. Платформата дори се оказа в неочакваната роля на едно от решенията, които могат да се превърнат в следващото поколение социална мрежа.

Discord отдавна не е среда само на геймърите. И все пак, той тръгва от и заради игрите, така любими на неговия създател.

 

Дискорд

 

Играта на играчките

В годините преди Discord геймърите се обединяваха най-вече на основата на технологичните платформи, например конзолите като Playstation или Xbox. Джейсън обаче преценява, че липсва по-удобна, обща платформа, чрез която те да общуват, да обсъждат игрите, да се координират.

Той отново започва с идеята, че ще създаде игра, в която потребителите ще си комуникират в реално време – с чат, аудио, видео. Като успоредно ще се създаде комуникационна мрежа, която да се превърне в удобно място за представяне на следващи игри, а и за реклама. Но този път той е преценил погрешно – решил е, че таблетите ще се превърнат в следващия любим начин за игра, а те така и не успяват да се наложат като масово решение.

Две години по-късно играта е представена, но не се радва на особен успех. И Джейсън пак решава да я изостави, като за сметка на това създаде нещо съвсем различно… което в същото време е и почти готово.

 

Голям играч

Комуникационната платформа на играта изведнъж се откъсва от нея, за да заживее свой живот под симпатичното название Discord.

Както признава Джейсън, идеята не е негова, а на съоснователя Стан Вишневски, който по това време също работи по новата игра. Според него е дошло времето на комуникационна платформа, която не е обвързана с една игра или технология. Предприемачът напълно се съгласява и тук идва големият успех.

Джейсън преценява по себе си – цял живот компютърните игри са били начин да си общува с хората – от най-добрите му приятели до собствената му съпруга. Значи може би те са основата, която просто помага на хората да общуват? Да продължат нататък, сближавайки се, обсъждайки още и още неща от живота?

„Толкова много от най-приятните ми спомени са свързани с игрите. Затова цялата ми кариера е посветена на това да давам на други хора възможността да създават специални моменти в живота си“, казва той.

 

Джейсън Ситрон

 

Гладна мечка хоро не играе

Първите 50 потребители идват след пост в Reddit, после интересът главоломно се разраства.

В началните си версии Discord е крайно нестабилен, постоянно забива, но потребителите не се отказват. Явно са намерили платформа, където им е приятно. А тя им се отплаща, през следващите месеци инженерите работят здраво, Discord започва да се отличава със стабилността си на фона на всички останали.

Постепенно вместо „чат за геймъри“ платформата започва да се представя като „нов начин да чатиш с приятелите си и с хората, които имат интереси като твоите“.

Това, което ѝ помага да се впише в новото време и бързо да излезе от света на игрите, е нейната децентрализираност. Хората се събират в своеобразни отделни платформи, наричани сървъри, на базата на общи интереси, теми или пък любимите си игри. Комуникацията ни връща към зората на онлайн бума, с магията да намериш общи интереси с непознат от другия край на света. А от друга страна спасява от хейта, отделните сървъри се модерират сами и когато общността реши, че някой се държи не както трябва, взема мерки.

 

Играчки за елха

Което, разбира се, създава следващото „поколение“ проблеми – платформата лесно позволява да се събират хора, обединени от екстремни интереси, гласът на мнозинството много бързо може да се превърне в закона на джунглата. В нещо, пред което бледнее дори „Повелителят на мухите“. И все пак, като че ли Джейсън и колегите му намират решения, като въпреки децентрализацията, има и форми на централен контрол тогава, когато изглежда, че нещата не вървят според правилата.

Джейсън признава, че не е очаквал чак такъв интерес. Казва, че успехът на Discord е едновременно „изненадващ, страхотен, но и много отрезвяващ“.

После, всички знаем, дойде пандемията и се затворихме в домовете си. Именно през март 2021-а Microsoft предложи умопомрачителните 10 милиарда долара, за да купи Discord. А нашият герой смело отказа, защото… може да си го позволи. Разочарован от предишната си продажба, когато начинанието му пое по път, който не харесва, той се реши на смелата постъпка. Вярвайки, че един ден платформата му ще струва много, много повече.

„Обсъдих го и с останалите от екипа, дали това е пътят, по който бихме могли да тръгнем… И беше прекрасно – повечето хора ми казаха, че искат да продължим да градим заедно това, което сме започнали“, казва програмистът.

 

Дискорд

 

Да превъртиш играта

Джейсън вече е видял 2 и 200 в пъстрия си опит. „Пътят по изграждането на една компания е пълен с върхове и сривове“, казва той. „Лесно е да се говори за пиковете, винаги е по-трудно, стане ли дума за ниските точки. От тях обаче човек научава много повече.“

Discord днес има повече от 150 млн. активни потребители всеки месец, нараснали са тройно само за 3 години. Платформата привлича основно младите, хора с най-различни интереси. По нея днес работят около 700 души, които също са се удвоили за по-малко от две години.

Късмет обича смелите. А компютърните игри понякога доста си приличат с живота, могат и да те научат на някои неща. Ако не вярвате, питайте Джейсън Ситрон…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво е вашето мнение – изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в...

повече информация
„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Хората не оценяват, че живеем в най-добрия момент в човешката история. Имаме развита медицина, транспорт, комуникации... всичко, всичко, за което ще се сетиш. Да имаш възможност да обикаляш целия...

повече информация
ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако...

повече информация
А сега накъде, ChatGPT?

А сега накъде, ChatGPT?

Да бъдеш, или не? Наляво или надясно? Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са...

повече информация
„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Дартмут. Когато се наливаха ИИ основите

Дартмут. Когато се наливаха ИИ основите

„Най-късно до 1978 г. ние ще имаме машина с генерален изкуствен интелект, сравним със средната човешка интелигентност“, казва Марвин Мински, един от учените, организирали срещата в Дартмут. На нея се появяват фундаментални идеи и се задават въпроси, които днес изглеждат по-важни от всякога…
ChatGPT бе представен през ноември 2022 г. Но кога се… „роди“ изкуственият интелект? Идеята, че компютрите могат да уподобят човека, да решават широк кръг от проблеми. Колко свещички ще има да духа на следващия си рожден ден – 5, 10, 20?
Цели 68! Макар че през 1956 г. предтечите на това направление Алан Тюринг и Джон фон Нойман отдавна са направили фундаменталните си открития, именно 56-а днес се смята за началната година в историята на направлението. В един американски колеж в продължение на 8 седмици идват и си отиват най-големите учени в тази бъдеща област. Хората, които после ще поставят основите на направлението, за да поговорят за основните предизвикателства, пред които са изправени…

повече информация
Боксът за един мирен свят

Боксът за един мирен свят

Борбата е безмилостно жестока. Но и боксът не ѝ отстъпва, а е много по-търсен, оспорван и възвеличаван спорт в световен план.
Двама души се изправят в краищата на ринга с нескритата идея да си нанесат колкото може повече и по-силни удари… докато сами понесат колкото може по-малко.
Рицарство или варварство? Поезия с ръкавици или живот без маска и без грим, разкриващ най-неизменните човешки качества?

повече информация
Асанж и свободата

Асанж и свободата

Къде е днес свободата? Където е била винаги, в идеалите. И в делата на все по-малкото хора, за които тя продължава да бъде кауза, а не кухо клише.
След 14-годишна битка, която в много моменти изглеждаше обречена, Одисей най-накрая се завърна в Итака. Частният самолет кацна в австралийската столица Канбера. От борда му слезе добре познатият по цял свят белокос харизматичен мъж и помаха на събралите се журналисти и посрещачи. После прегърна двете си малки деца, които за първи път виждаше на свобода, далеч от потискащите решетки…
Героите от миналото се борят за свободата. За независимостта на своите народи, срещу робството и несправедливостите. А днешните герои, които ще почитат следващите поколения? Ако го има утрешния ден, значи те ще са победили, колкото и да изглежда невероятно.
Днешните герои също се борят за свободата. Уви, нито са толкова много, нито са толкова познати. Но ако има един, чиято битка за истината е стигнала до мнозина, това несъмнено е днешният ни герой. Джулиън Асанж се превърна в легенда, в символ. А историята му е толкова вълнуваща и пълна с перипетии, че си струва да се заровим в нея. Като междувременно му дадем думата за някои важни цитати, които, надявам се, ще накарат повече хора да се замислят за истински важните теми на днешния ден. Тези, заради които ги има и Дигитални истории…

повече информация

Най-новите:

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Мнението ви е важно! През последните години се разделяме в крайности и шаблони в отношението си към технологиите. А изкуственият интелект се превръща във водеща тема, за която всеки има какво да каже.
Как смятате – дали изкуственият интелект е неоправдан медиен шум, или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер?
Сега е моментът да кажете какво мислите по темата!
Смятам, че е важно да разберем какво е отношението към ИИ на колкото може повече хора. Ще съм ви благодарен, ако попълните 20 бързи въпроса, нужни са ви само 5 минути.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Хората не оценяват, че живеем в най-добрия момент в човешката история. Имаме развита медицина, транспорт, комуникации… всичко, всичко, за което ще се сетиш. Да имаш възможност да обикаляш целия свят без ограничения и да не се възползваш от нея, е престъпление срещу еволюцията. Защото това няма да продължи завинаги. Ковид, войни, режими, болести… В момента се намираме в една съвършена обстановка, в която най-големият проблем е, че компютрите с Windows забиват за 8 часа и ти отлагат полета за следващия ден“.
Ще поговорим за радостта от писането и нуждата от трудности в живота. Ще попътуваме из света, из литературата, из важните теми на днешния ден. С един човек, който наистина обича да пътува, както нищо друго – живял е на 4 континента, обиколил е повече от 40 държави.
Або. Избрал си е име като на изкуствен интелект. Учил за криминалист, педагог и психолог, днес той е писател – автор на две книги, редактор, преводач и журналист.
Но как така и защо се казва Або? И защо поданикът на крал Чарлз III избира след толкова пътуване да се върне в България, която смята за балансирано, щастливо, уютно място?

повече информация
ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако човек излезе от утъпкания път, може да намери доста забавни и неочаквани щрихи в света на информационните технологии.
Езиците за програмиране са дори по-пъстри и интересни от човешките, те не се раждат „по естествен път“ в резултат от еволюция, а са резултат от желанието на създателите си да дадат ново средство на останалите. Достатъчно добро, за да превръща идеите им в компютърните програми, които днес движат света напред. Да, винаги ще ги има сериозните и полезните езици (например JavaScript, този, с който и аз си изкарвам хляба), онези, които се използват всеки ден и навсякъде около нас.
Но я има и другата страна – забавна, шантава, нестандартна. Ето 10 такива истории…

повече информация
Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар Стефанов е поканен да работи в Оксфорд, но избира да си направи химическа лаборатория в Техническия университет в София. В зала, която още е без климатик. А споделя, че колегите му я наричали „изотопната“, преди да се нанесе, понеже през 70-те в нея се правели експерименти с радиоактивни изотопи. „Не влизам без гайгеров брояч“ – усмихвам се, а той вади споменатия уред и ми показва, че показателите са в норма. Не се шегувайте с химик.
После ми разказва за разчистването на лабораторията, за пластовете прах (и източногермански порносписания), които е изринал, преди днес да има свое място, където да провежда научни изследвания.
По време на пандемията се научава да бродира. А преди това дълги години е печелил фокуса на камерите като човек, който умее да представя науката достъпно, адекватно и атрактивно на събитията FameLab. Макар напоследък да не е това фокусът му, а именно – да създава научни резултати.
Вярвам му, че обстановката е здравословна, нямам избор, той разбира от темата. Но му вярвам също, че може да има и чист въздух, и големи перспективи за науката у нас, ако ги има повече такива като него. Може би даже ще му простя скептицизма за това, че изкуственият интелект ще реши големите въпроси на химията… защото е химик, учен с признания и богат опит. И защото е време все повече да слушаме хората, които горят в науката и са я избрали за свое поприще. Които разбират какво говорят и могат да дадат не непременно най-шареното и анимирано гледище. Но пък това, което наистина рисува бъдещето…

повече информация
А сега накъде, ChatGPT?

А сега накъде, ChatGPT?

Да бъдеш, или не? Наляво или надясно?
Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са решителни и бързат смело да поемат и най-големия риск, други с месеци мъчително обмислят всяка малко по-решителна крачка.
А не може ли да е по-лесно? Ето, вече си имаме прословутия ChatGPT, напредващият изкуствен интелект се учи да анализира огромни обеми от данни. Все повече „говори“ и „рисува“ като човек (че и по-добре). Кога той може да се окаже в ролята на жокера „помощ от приятел“? И за какво не бива да го питаме, тъй като е ограничен от днешните си възможности, докато ние го натоварваме с нереални очаквания?
Изборът на правилното решение най-често е това, което движи напред сюжета на големите (и малките) художествени произведения. Ето защо ще ги съберем, Хамлет и ChatGPT, за да потърсим кои са онези житейски лабиринти, буквални и преносни, през които е готов да ни преведе електронният Вергилий. И кои са задънените пътища, през които може да ни запрати право срещу Минотавъра…
Пет случая, в които изкуственият интелект вече е тук, за да ни поведе и пет, за които ще трябва да почакаме (или никога няма да дочакаме).

повече информация
„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се виждат – насаждат се страхове, прокарват се разделителни линии, поляризацията на всяко едно ниво в обществото се изостря, което едновременно ме натъжава и плаши.“
„Обичам да си играя с думите и да разказвам истории, които информират, обогатяват и вдъхновяват“, казва днешният ни гост.
Даниел Пенев е журналист, преводач на нехудожествени книги от английски език в областта на популярната психология, литературата за самопомощ, лидерството и бизнеса, редактор и създател на маркетинг съдържание. Автор на книгите „Хората, които променят България“ (в две части) и „От нас зависи“ и съавтор на книгата „Да тичаш към себе си“ (заедно с ултрамаратонеца Краси Георгиев).
Кои са важните истории от днешния ден и защо си струва да ги разказваме? Дали стават успешни най-неочакваните и неоправданите? Защо е толкова важно все повече да си говорим в днешния свят на ежедневни разделения?

повече информация
Share This