Програмистът, който отказа $10 000 000 000

мар. 7, 2023 | Истории

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

7 март 2023 | Истории

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.

Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

 

Който играе, ще спечели

Най-добре е да правиш това, което обичаш, тогава нещата ще ти се получат по прекрасен начин, гласи популярното клише. Е, Джейсън от малък си обича компютърните игри, те са нещото, което го вълнува цял живот. Дори на първата среща с жена му вместо да се насладят на по-класическа романтика, се отдават на маратон с аркадни игри. След като и до днес са заедно, явно идеята се оказва добра.

Другото, което от малък той обича, е програмирането. Още е на едноцифрени години, когато разбира колко е интересно да казваш на компютъра какво да прави. Учи се бързо, толкова, че още е в началното училище пита татко си: „Как мога да получа пари от непознат онлайн?“. Родителите първо се чудят дали не продава някакви забранени субстанции, особено когато става ясно какви суми се очаква да получи хлапето. Но после разбират, че то на свободна практика създава уебсайтове и му помагат да си отвори банкова сметка.

Доста рано се събират двете му хобитата – програмирането и игрите. Писано му е няколко десетилетия да създава игри, които така и не успяват да привлекат кой знае какво внимание, преди да постигне първия си голям успех. А после да дойде и огромният му пробив, при това съвсем не с игра…

 

 

Ненаиграл се

За разлика от мнозина преуспели в Силициевата долина, нашият герой така и не помирисва атмосферата на най-големите университети. Учи във Флорида, в частна школа по игрови дизайн, бърза да се насочи към практиката.

„Висшето образование е интересна част от обществото“, казва Джейсън. „Когато работя с хора, така и никога не става дума кой какво е завършил, единственото, което има значение, е как си вършиш работата. Красотата на Силициевата долина е в това, че ако имаш страхотна идея и можеш да я претвориш на практика, има как да убедиш дори напълно непознат да ти даде пари и да се включи в твоя проект“.

Както стана дума, първите му опити далеч не са впечатляващи. Например идеята да създаде сайт за запознанства, базиран на видео разговори. С колегите му намират средства, отделят доста време и когато пилотният проект е готов… за няколко седмици не се регистрира дори един-единствен потребител.

Следващото му начинание е малко по-успешно. Създава онлайн игра, в която играчите си комуникират, докато играят. Използва един от дядовците на днешните социални мрежи – Bebo, който съществува само в Северна Америка.

 

Игра на тронове

Той обаче никога не е бягал от рисковите решения. Решава да приключи проекта в същия ден, в който Стив Джобс анонсира създаването на платформата Apple App Store. Защото предусеща, че много бързо всички ще започнат да играят на телефоните си. И моментът да се насочи към мобилните игри е ключов, трябва да вземе решението веднага, за да улови вълната, която тепърва ще се надигне.

Решението се оказва повече от далновидно, след 5 месеца упорита работа Джейсън и екипът му пускат играта Aurora Feint.

Успехът надминава и най-смелите му очаквания. Очевидно хората наистина бързат да търсят готини апликации в новата мобилна платформа, а те все още не са достатъчно. Надеждите на програмиста са играта му да привлече 1000 души за седмица, а целта е изпълнена само в първия час.

 

Дискорд

 

Правилата на играта

И все пак, начинанието се оказва успешно, но не и печелившо, екипът така и не намира начин да намери повече пари, за да развива играта, независимо от големия интерес.

Тогава Джейсън решава да промени модела. И баща му, и дядо му са предприемачи, от тях той казва, че е научил най-важния урок – да не се отказва, винаги да търси различния поглед, който може да промени ситуацията. И този път го намира.

Решава вместо игри, да продава технологията, на която се базират игрите. Джейсън е забелязал, че докато са създавали проекта си, програмистите са направили нещо повече – платформа за комуникация, класация, възможности много хора да играят едновременно в мрежа. Ако цялата тази основа бива предлагана на други екипи, те ще си спестяват досадната част от работата и сериозни инвестиции, а Джейсън и колегите му ще печелят от опита си, от нещо, което вече са създали.

И наистина, много екипи бързо се свързват с тях, след няколко седмици 15 проекта вече работят на основата на платформата им. Скоро логото на компанията – Open Feint, се появява в почти всички най-търсени игри. Тогава идва и времето за раздяла. През април 2011-а Open Feint е продадена на японската компания за игри GREE за $104 милиона.

 

Джейсън Ситрон

 

Отново в играта

Известно време Джейсън работи за новите собственици, но бързо разбира, че с тях имат различни виждания за това как да се развива наничанието. Макар и по-богат, той се озовава отново на изходната позиция. Решен да създаде нещо наистина голямо.

Любопитно е колко си прилича историята му с тази на създателя на Slack Стюарт Бътърфилд. И двамата тръгват от игрите, преди да осъзнаят, че това, в което са най-добри, са го създали почти случайно, между другото.

Приличат си и техните два големи успеха. През последните години, особено на фона на пандемията, Slack се утвърди като удобната платформа за комуникация в професионалния свят. Докато Discord се превърна в точното решение за същите нужди, но извън работата – в неформалната среда, в обсъжданията в духа на някогашните форуми. Платформата дори се оказа в неочакваната роля на едно от решенията, които могат да се превърнат в следващото поколение социална мрежа.

Discord отдавна не е среда само на геймърите. И все пак, той тръгва от и заради игрите, така любими на неговия създател.

 

Дискорд

 

Играта на играчките

В годините преди Discord геймърите се обединяваха най-вече на основата на технологичните платформи, например конзолите като Playstation или Xbox. Джейсън обаче преценява, че липсва по-удобна, обща платформа, чрез която те да общуват, да обсъждат игрите, да се координират.

Той отново започва с идеята, че ще създаде игра, в която потребителите ще си комуникират в реално време – с чат, аудио, видео. Като успоредно ще се създаде комуникационна мрежа, която да се превърне в удобно място за представяне на следващи игри, а и за реклама. Но този път той е преценил погрешно – решил е, че таблетите ще се превърнат в следващия любим начин за игра, а те така и не успяват да се наложат като масово решение.

Две години по-късно играта е представена, но не се радва на особен успех. И Джейсън пак решава да я изостави, като за сметка на това създаде нещо съвсем различно… което в същото време е и почти готово.

 

Голям играч

Комуникационната платформа на играта изведнъж се откъсва от нея, за да заживее свой живот под симпатичното название Discord.

Както признава Джейсън, идеята не е негова, а на съоснователя Стан Вишневски, който по това време също работи по новата игра. Според него е дошло времето на комуникационна платформа, която не е обвързана с една игра или технология. Предприемачът напълно се съгласява и тук идва големият успех.

Джейсън преценява по себе си – цял живот компютърните игри са били начин да си общува с хората – от най-добрите му приятели до собствената му съпруга. Значи може би те са основата, която просто помага на хората да общуват? Да продължат нататък, сближавайки се, обсъждайки още и още неща от живота?

„Толкова много от най-приятните ми спомени са свързани с игрите. Затова цялата ми кариера е посветена на това да давам на други хора възможността да създават специални моменти в живота си“, казва той.

 

Джейсън Ситрон

 

Гладна мечка хоро не играе

Първите 50 потребители идват след пост в Reddit, после интересът главоломно се разраства.

В началните си версии Discord е крайно нестабилен, постоянно забива, но потребителите не се отказват. Явно са намерили платформа, където им е приятно. А тя им се отплаща, през следващите месеци инженерите работят здраво, Discord започва да се отличава със стабилността си на фона на всички останали.

Постепенно вместо „чат за геймъри“ платформата започва да се представя като „нов начин да чатиш с приятелите си и с хората, които имат интереси като твоите“.

Това, което ѝ помага да се впише в новото време и бързо да излезе от света на игрите, е нейната децентрализираност. Хората се събират в своеобразни отделни платформи, наричани сървъри, на базата на общи интереси, теми или пък любимите си игри. Комуникацията ни връща към зората на онлайн бума, с магията да намериш общи интереси с непознат от другия край на света. А от друга страна спасява от хейта, отделните сървъри се модерират сами и когато общността реши, че някой се държи не както трябва, взема мерки.

 

Играчки за елха

Което, разбира се, създава следващото „поколение“ проблеми – платформата лесно позволява да се събират хора, обединени от екстремни интереси, гласът на мнозинството много бързо може да се превърне в закона на джунглата. В нещо, пред което бледнее дори „Повелителят на мухите“. И все пак, като че ли Джейсън и колегите му намират решения, като въпреки децентрализацията, има и форми на централен контрол тогава, когато изглежда, че нещата не вървят според правилата.

Джейсън признава, че не е очаквал чак такъв интерес. Казва, че успехът на Discord е едновременно „изненадващ, страхотен, но и много отрезвяващ“.

После, всички знаем, дойде пандемията и се затворихме в домовете си. Именно през март 2021-а Microsoft предложи умопомрачителните 10 милиарда долара, за да купи Discord. А нашият герой смело отказа, защото… може да си го позволи. Разочарован от предишната си продажба, когато начинанието му пое по път, който не харесва, той се реши на смелата постъпка. Вярвайки, че един ден платформата му ще струва много, много повече.

„Обсъдих го и с останалите от екипа, дали това е пътят, по който бихме могли да тръгнем… И беше прекрасно – повечето хора ми казаха, че искат да продължим да градим заедно това, което сме започнали“, казва програмистът.

 

Дискорд

 

Да превъртиш играта

Джейсън вече е видял 2 и 200 в пъстрия си опит. „Пътят по изграждането на една компания е пълен с върхове и сривове“, казва той. „Лесно е да се говори за пиковете, винаги е по-трудно, стане ли дума за ниските точки. От тях обаче човек научава много повече.“

Discord днес има повече от 150 млн. активни потребители всеки месец, нараснали са тройно само за 3 години. Платформата привлича основно младите, хора с най-различни интереси. По нея днес работят около 700 души, които също са се удвоили за по-малко от две години.

Късмет обича смелите. А компютърните игри понякога доста си приличат с живота, могат и да те научат на някои неща. Ако не вярвате, питайте Джейсън Ситрон…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация

Най-новите:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
Share This