Програмистът, който отказа $10 000 000 000

мар. 7, 2023 | Истории

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

7 март 2023 | Истории

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.

Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

 

Който играе, ще спечели

Най-добре е да правиш това, което обичаш, тогава нещата ще ти се получат по прекрасен начин, гласи популярното клише. Е, Джейсън от малък си обича компютърните игри, те са нещото, което го вълнува цял живот. Дори на първата среща с жена му вместо да се насладят на по-класическа романтика, се отдават на маратон с аркадни игри. След като и до днес са заедно, явно идеята се оказва добра.

Другото, което от малък той обича, е програмирането. Още е на едноцифрени години, когато разбира колко е интересно да казваш на компютъра какво да прави. Учи се бързо, толкова, че още е в началното училище пита татко си: „Как мога да получа пари от непознат онлайн?“. Родителите първо се чудят дали не продава някакви забранени субстанции, особено когато става ясно какви суми се очаква да получи хлапето. Но после разбират, че то на свободна практика създава уебсайтове и му помагат да си отвори банкова сметка.

Доста рано се събират двете му хобитата – програмирането и игрите. Писано му е няколко десетилетия да създава игри, които така и не успяват да привлекат кой знае какво внимание, преди да постигне първия си голям успех. А после да дойде и огромният му пробив, при това съвсем не с игра…

 

 

Ненаиграл се

За разлика от мнозина преуспели в Силициевата долина, нашият герой така и не помирисва атмосферата на най-големите университети. Учи във Флорида, в частна школа по игрови дизайн, бърза да се насочи към практиката.

„Висшето образование е интересна част от обществото“, казва Джейсън. „Когато работя с хора, така и никога не става дума кой какво е завършил, единственото, което има значение, е как си вършиш работата. Красотата на Силициевата долина е в това, че ако имаш страхотна идея и можеш да я претвориш на практика, има как да убедиш дори напълно непознат да ти даде пари и да се включи в твоя проект“.

Както стана дума, първите му опити далеч не са впечатляващи. Например идеята да създаде сайт за запознанства, базиран на видео разговори. С колегите му намират средства, отделят доста време и когато пилотният проект е готов… за няколко седмици не се регистрира дори един-единствен потребител.

Следващото му начинание е малко по-успешно. Създава онлайн игра, в която играчите си комуникират, докато играят. Използва един от дядовците на днешните социални мрежи – Bebo, който съществува само в Северна Америка.

 

Игра на тронове

Той обаче никога не е бягал от рисковите решения. Решава да приключи проекта в същия ден, в който Стив Джобс анонсира създаването на платформата Apple App Store. Защото предусеща, че много бързо всички ще започнат да играят на телефоните си. И моментът да се насочи към мобилните игри е ключов, трябва да вземе решението веднага, за да улови вълната, която тепърва ще се надигне.

Решението се оказва повече от далновидно, след 5 месеца упорита работа Джейсън и екипът му пускат играта Aurora Feint.

Успехът надминава и най-смелите му очаквания. Очевидно хората наистина бързат да търсят готини апликации в новата мобилна платформа, а те все още не са достатъчно. Надеждите на програмиста са играта му да привлече 1000 души за седмица, а целта е изпълнена само в първия час.

 

Дискорд

 

Правилата на играта

И все пак, начинанието се оказва успешно, но не и печелившо, екипът така и не намира начин да намери повече пари, за да развива играта, независимо от големия интерес.

Тогава Джейсън решава да промени модела. И баща му, и дядо му са предприемачи, от тях той казва, че е научил най-важния урок – да не се отказва, винаги да търси различния поглед, който може да промени ситуацията. И този път го намира.

Решава вместо игри, да продава технологията, на която се базират игрите. Джейсън е забелязал, че докато са създавали проекта си, програмистите са направили нещо повече – платформа за комуникация, класация, възможности много хора да играят едновременно в мрежа. Ако цялата тази основа бива предлагана на други екипи, те ще си спестяват досадната част от работата и сериозни инвестиции, а Джейсън и колегите му ще печелят от опита си, от нещо, което вече са създали.

И наистина, много екипи бързо се свързват с тях, след няколко седмици 15 проекта вече работят на основата на платформата им. Скоро логото на компанията – Open Feint, се появява в почти всички най-търсени игри. Тогава идва и времето за раздяла. През април 2011-а Open Feint е продадена на японската компания за игри GREE за $104 милиона.

 

Джейсън Ситрон

 

Отново в играта

Известно време Джейсън работи за новите собственици, но бързо разбира, че с тях имат различни виждания за това как да се развива наничанието. Макар и по-богат, той се озовава отново на изходната позиция. Решен да създаде нещо наистина голямо.

Любопитно е колко си прилича историята му с тази на създателя на Slack Стюарт Бътърфилд. И двамата тръгват от игрите, преди да осъзнаят, че това, в което са най-добри, са го създали почти случайно, между другото.

Приличат си и техните два големи успеха. През последните години, особено на фона на пандемията, Slack се утвърди като удобната платформа за комуникация в професионалния свят. Докато Discord се превърна в точното решение за същите нужди, но извън работата – в неформалната среда, в обсъжданията в духа на някогашните форуми. Платформата дори се оказа в неочакваната роля на едно от решенията, които могат да се превърнат в следващото поколение социална мрежа.

Discord отдавна не е среда само на геймърите. И все пак, той тръгва от и заради игрите, така любими на неговия създател.

 

Дискорд

 

Играта на играчките

В годините преди Discord геймърите се обединяваха най-вече на основата на технологичните платформи, например конзолите като Playstation или Xbox. Джейсън обаче преценява, че липсва по-удобна, обща платформа, чрез която те да общуват, да обсъждат игрите, да се координират.

Той отново започва с идеята, че ще създаде игра, в която потребителите ще си комуникират в реално време – с чат, аудио, видео. Като успоредно ще се създаде комуникационна мрежа, която да се превърне в удобно място за представяне на следващи игри, а и за реклама. Но този път той е преценил погрешно – решил е, че таблетите ще се превърнат в следващия любим начин за игра, а те така и не успяват да се наложат като масово решение.

Две години по-късно играта е представена, но не се радва на особен успех. И Джейсън пак решава да я изостави, като за сметка на това създаде нещо съвсем различно… което в същото време е и почти готово.

 

Голям играч

Комуникационната платформа на играта изведнъж се откъсва от нея, за да заживее свой живот под симпатичното название Discord.

Както признава Джейсън, идеята не е негова, а на съоснователя Стан Вишневски, който по това време също работи по новата игра. Според него е дошло времето на комуникационна платформа, която не е обвързана с една игра или технология. Предприемачът напълно се съгласява и тук идва големият успех.

Джейсън преценява по себе си – цял живот компютърните игри са били начин да си общува с хората – от най-добрите му приятели до собствената му съпруга. Значи може би те са основата, която просто помага на хората да общуват? Да продължат нататък, сближавайки се, обсъждайки още и още неща от живота?

„Толкова много от най-приятните ми спомени са свързани с игрите. Затова цялата ми кариера е посветена на това да давам на други хора възможността да създават специални моменти в живота си“, казва той.

 

Джейсън Ситрон

 

Гладна мечка хоро не играе

Първите 50 потребители идват след пост в Reddit, после интересът главоломно се разраства.

В началните си версии Discord е крайно нестабилен, постоянно забива, но потребителите не се отказват. Явно са намерили платформа, където им е приятно. А тя им се отплаща, през следващите месеци инженерите работят здраво, Discord започва да се отличава със стабилността си на фона на всички останали.

Постепенно вместо „чат за геймъри“ платформата започва да се представя като „нов начин да чатиш с приятелите си и с хората, които имат интереси като твоите“.

Това, което ѝ помага да се впише в новото време и бързо да излезе от света на игрите, е нейната децентрализираност. Хората се събират в своеобразни отделни платформи, наричани сървъри, на базата на общи интереси, теми или пък любимите си игри. Комуникацията ни връща към зората на онлайн бума, с магията да намериш общи интереси с непознат от другия край на света. А от друга страна спасява от хейта, отделните сървъри се модерират сами и когато общността реши, че някой се държи не както трябва, взема мерки.

 

Играчки за елха

Което, разбира се, създава следващото „поколение“ проблеми – платформата лесно позволява да се събират хора, обединени от екстремни интереси, гласът на мнозинството много бързо може да се превърне в закона на джунглата. В нещо, пред което бледнее дори „Повелителят на мухите“. И все пак, като че ли Джейсън и колегите му намират решения, като въпреки децентрализацията, има и форми на централен контрол тогава, когато изглежда, че нещата не вървят според правилата.

Джейсън признава, че не е очаквал чак такъв интерес. Казва, че успехът на Discord е едновременно „изненадващ, страхотен, но и много отрезвяващ“.

После, всички знаем, дойде пандемията и се затворихме в домовете си. Именно през март 2021-а Microsoft предложи умопомрачителните 10 милиарда долара, за да купи Discord. А нашият герой смело отказа, защото… може да си го позволи. Разочарован от предишната си продажба, когато начинанието му пое по път, който не харесва, той се реши на смелата постъпка. Вярвайки, че един ден платформата му ще струва много, много повече.

„Обсъдих го и с останалите от екипа, дали това е пътят, по който бихме могли да тръгнем… И беше прекрасно – повечето хора ми казаха, че искат да продължим да градим заедно това, което сме започнали“, казва програмистът.

 

Дискорд

 

Да превъртиш играта

Джейсън вече е видял 2 и 200 в пъстрия си опит. „Пътят по изграждането на една компания е пълен с върхове и сривове“, казва той. „Лесно е да се говори за пиковете, винаги е по-трудно, стане ли дума за ниските точки. От тях обаче човек научава много повече.“

Discord днес има повече от 150 млн. активни потребители всеки месец, нараснали са тройно само за 3 години. Платформата привлича основно младите, хора с най-различни интереси. По нея днес работят около 700 души, които също са се удвоили за по-малко от две години.

Късмет обича смелите. А компютърните игри понякога доста си приличат с живота, могат и да те научат на някои неща. Ако не вярвате, питайте Джейсън Ситрон…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

Почти 40 години по-късно най-накрая оригиналният „Тетрис“ беше победен!
Триумфът на едно симпатично 13-годишно хлапе привлече погледите към добрата стара класическа надпревара във времената, когато компютърните игри са съвършена наслада за сетивата.
Какво има да ни каже това на фона на изкуствения интелект? Защо изведнъж в много интелектуални игри човекът се оказа способен на неочаквани умения? Как се роди играта, която всеки познава и как се превърна в легенда? Кои са интересните страни и мрачните ѝ тайни?
Това е дълга и поучителна дигитална история, която минава през забележителни личности, през триумфове и трагедии, през култури и обрати…

повече информация
Невижданият код

Невижданият код

„В софтуерния свят хората със зрителни увреждания могат да намерят изключително добро професионално развитие“, казва днешният ни герой. И го доказва със собствения си пример.
Той е един от най-активните и постоянни ентусиасти в българската WordPress общност, особено що се отнася до достъпността на сайтовете. От цели две десетилетия създава уеб страници с помощта на платформите с отворен код. А сега е поел и по пътя на класическото програмиране…
Днес Исмаил Исмаил има две големи цели. Да помогне за това повече от огромните възможности на живота онлайн да станат достъпни за хората с увреждания.
И да покаже, че в сферата на информационните технологии те могат да намерят много успешно професионалното си бъдеще.
Отворете сетивата си за една доста неочаквана… гледна точка.

повече информация
„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

Как ще изглежда бъдещето?
Какъв ли ще е животът през XXI век, погледнат през телескопа на българските журналисти и фантасти от 80-те? Има от какво да се изненадаме. Предстоят 5 блестящи прозрения, 5 неоправдани очаквания и 5… особено интересни и важни повода за замисляне.
„Новите поколения машини и програми плътно се приближават до мечтания изкуствен интелект. Естествено, ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност.“
Не, думите не са на поредния потребител, очарован от ChatGPT. Те са от сборника „Силуети на XXI век“. Книгата излиза през 1986 г., автори са Димитър Пеев, Агоп Мелконян и Васил Димитров. Имената са познати на всеки любознателен читател над 40-те, а и на всеки ценител на българската фантастика.
В навечерието на Нова година е повече от интересно да се заровим в техните прозрения. Загледани в бъдещето, да се замислим… какво ли се задава наистина?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This