Програмистът, който отказа $10 000 000 000

мар. 7, 2023 | Истории

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

7 март 2023 | Истории

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.

Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

 

Който играе, ще спечели

Най-добре е да правиш това, което обичаш, тогава нещата ще ти се получат по прекрасен начин, гласи популярното клише. Е, Джейсън от малък си обича компютърните игри, те са нещото, което го вълнува цял живот. Дори на първата среща с жена му вместо да се насладят на по-класическа романтика, се отдават на маратон с аркадни игри. След като и до днес са заедно, явно идеята се оказва добра.

Другото, което от малък той обича, е програмирането. Още е на едноцифрени години, когато разбира колко е интересно да казваш на компютъра какво да прави. Учи се бързо, толкова, че още е в началното училище пита татко си: „Как мога да получа пари от непознат онлайн?“. Родителите първо се чудят дали не продава някакви забранени субстанции, особено когато става ясно какви суми се очаква да получи хлапето. Но после разбират, че то на свободна практика създава уебсайтове и му помагат да си отвори банкова сметка.

Доста рано се събират двете му хобитата – програмирането и игрите. Писано му е няколко десетилетия да създава игри, които така и не успяват да привлекат кой знае какво внимание, преди да постигне първия си голям успех. А после да дойде и огромният му пробив, при това съвсем не с игра…

 

 

Ненаиграл се

За разлика от мнозина преуспели в Силициевата долина, нашият герой така и не помирисва атмосферата на най-големите университети. Учи във Флорида, в частна школа по игрови дизайн, бърза да се насочи към практиката.

„Висшето образование е интересна част от обществото“, казва Джейсън. „Когато работя с хора, така и никога не става дума кой какво е завършил, единственото, което има значение, е как си вършиш работата. Красотата на Силициевата долина е в това, че ако имаш страхотна идея и можеш да я претвориш на практика, има как да убедиш дори напълно непознат да ти даде пари и да се включи в твоя проект“.

Както стана дума, първите му опити далеч не са впечатляващи. Например идеята да създаде сайт за запознанства, базиран на видео разговори. С колегите му намират средства, отделят доста време и когато пилотният проект е готов… за няколко седмици не се регистрира дори един-единствен потребител.

Следващото му начинание е малко по-успешно. Създава онлайн игра, в която играчите си комуникират, докато играят. Използва един от дядовците на днешните социални мрежи – Bebo, който съществува само в Северна Америка.

 

Игра на тронове

Той обаче никога не е бягал от рисковите решения. Решава да приключи проекта в същия ден, в който Стив Джобс анонсира създаването на платформата Apple App Store. Защото предусеща, че много бързо всички ще започнат да играят на телефоните си. И моментът да се насочи към мобилните игри е ключов, трябва да вземе решението веднага, за да улови вълната, която тепърва ще се надигне.

Решението се оказва повече от далновидно, след 5 месеца упорита работа Джейсън и екипът му пускат играта Aurora Feint.

Успехът надминава и най-смелите му очаквания. Очевидно хората наистина бързат да търсят готини апликации в новата мобилна платформа, а те все още не са достатъчно. Надеждите на програмиста са играта му да привлече 1000 души за седмица, а целта е изпълнена само в първия час.

 

Дискорд

 

Правилата на играта

И все пак, начинанието се оказва успешно, но не и печелившо, екипът така и не намира начин да намери повече пари, за да развива играта, независимо от големия интерес.

Тогава Джейсън решава да промени модела. И баща му, и дядо му са предприемачи, от тях той казва, че е научил най-важния урок – да не се отказва, винаги да търси различния поглед, който може да промени ситуацията. И този път го намира.

Решава вместо игри, да продава технологията, на която се базират игрите. Джейсън е забелязал, че докато са създавали проекта си, програмистите са направили нещо повече – платформа за комуникация, класация, възможности много хора да играят едновременно в мрежа. Ако цялата тази основа бива предлагана на други екипи, те ще си спестяват досадната част от работата и сериозни инвестиции, а Джейсън и колегите му ще печелят от опита си, от нещо, което вече са създали.

И наистина, много екипи бързо се свързват с тях, след няколко седмици 15 проекта вече работят на основата на платформата им. Скоро логото на компанията – Open Feint, се появява в почти всички най-търсени игри. Тогава идва и времето за раздяла. През април 2011-а Open Feint е продадена на японската компания за игри GREE за $104 милиона.

 

Джейсън Ситрон

 

Отново в играта

Известно време Джейсън работи за новите собственици, но бързо разбира, че с тях имат различни виждания за това как да се развива наничанието. Макар и по-богат, той се озовава отново на изходната позиция. Решен да създаде нещо наистина голямо.

Любопитно е колко си прилича историята му с тази на създателя на Slack Стюарт Бътърфилд. И двамата тръгват от игрите, преди да осъзнаят, че това, в което са най-добри, са го създали почти случайно, между другото.

Приличат си и техните два големи успеха. През последните години, особено на фона на пандемията, Slack се утвърди като удобната платформа за комуникация в професионалния свят. Докато Discord се превърна в точното решение за същите нужди, но извън работата – в неформалната среда, в обсъжданията в духа на някогашните форуми. Платформата дори се оказа в неочакваната роля на едно от решенията, които могат да се превърнат в следващото поколение социална мрежа.

Discord отдавна не е среда само на геймърите. И все пак, той тръгва от и заради игрите, така любими на неговия създател.

 

Дискорд

 

Играта на играчките

В годините преди Discord геймърите се обединяваха най-вече на основата на технологичните платформи, например конзолите като Playstation или Xbox. Джейсън обаче преценява, че липсва по-удобна, обща платформа, чрез която те да общуват, да обсъждат игрите, да се координират.

Той отново започва с идеята, че ще създаде игра, в която потребителите ще си комуникират в реално време – с чат, аудио, видео. Като успоредно ще се създаде комуникационна мрежа, която да се превърне в удобно място за представяне на следващи игри, а и за реклама. Но този път той е преценил погрешно – решил е, че таблетите ще се превърнат в следващия любим начин за игра, а те така и не успяват да се наложат като масово решение.

Две години по-късно играта е представена, но не се радва на особен успех. И Джейсън пак решава да я изостави, като за сметка на това създаде нещо съвсем различно… което в същото време е и почти готово.

 

Голям играч

Комуникационната платформа на играта изведнъж се откъсва от нея, за да заживее свой живот под симпатичното название Discord.

Както признава Джейсън, идеята не е негова, а на съоснователя Стан Вишневски, който по това време също работи по новата игра. Според него е дошло времето на комуникационна платформа, която не е обвързана с една игра или технология. Предприемачът напълно се съгласява и тук идва големият успех.

Джейсън преценява по себе си – цял живот компютърните игри са били начин да си общува с хората – от най-добрите му приятели до собствената му съпруга. Значи може би те са основата, която просто помага на хората да общуват? Да продължат нататък, сближавайки се, обсъждайки още и още неща от живота?

„Толкова много от най-приятните ми спомени са свързани с игрите. Затова цялата ми кариера е посветена на това да давам на други хора възможността да създават специални моменти в живота си“, казва той.

 

Джейсън Ситрон

 

Гладна мечка хоро не играе

Първите 50 потребители идват след пост в Reddit, после интересът главоломно се разраства.

В началните си версии Discord е крайно нестабилен, постоянно забива, но потребителите не се отказват. Явно са намерили платформа, където им е приятно. А тя им се отплаща, през следващите месеци инженерите работят здраво, Discord започва да се отличава със стабилността си на фона на всички останали.

Постепенно вместо „чат за геймъри“ платформата започва да се представя като „нов начин да чатиш с приятелите си и с хората, които имат интереси като твоите“.

Това, което ѝ помага да се впише в новото време и бързо да излезе от света на игрите, е нейната децентрализираност. Хората се събират в своеобразни отделни платформи, наричани сървъри, на базата на общи интереси, теми или пък любимите си игри. Комуникацията ни връща към зората на онлайн бума, с магията да намериш общи интереси с непознат от другия край на света. А от друга страна спасява от хейта, отделните сървъри се модерират сами и когато общността реши, че някой се държи не както трябва, взема мерки.

 

Играчки за елха

Което, разбира се, създава следващото „поколение“ проблеми – платформата лесно позволява да се събират хора, обединени от екстремни интереси, гласът на мнозинството много бързо може да се превърне в закона на джунглата. В нещо, пред което бледнее дори „Повелителят на мухите“. И все пак, като че ли Джейсън и колегите му намират решения, като въпреки децентрализацията, има и форми на централен контрол тогава, когато изглежда, че нещата не вървят според правилата.

Джейсън признава, че не е очаквал чак такъв интерес. Казва, че успехът на Discord е едновременно „изненадващ, страхотен, но и много отрезвяващ“.

После, всички знаем, дойде пандемията и се затворихме в домовете си. Именно през март 2021-а Microsoft предложи умопомрачителните 10 милиарда долара, за да купи Discord. А нашият герой смело отказа, защото… може да си го позволи. Разочарован от предишната си продажба, когато начинанието му пое по път, който не харесва, той се реши на смелата постъпка. Вярвайки, че един ден платформата му ще струва много, много повече.

„Обсъдих го и с останалите от екипа, дали това е пътят, по който бихме могли да тръгнем… И беше прекрасно – повечето хора ми казаха, че искат да продължим да градим заедно това, което сме започнали“, казва програмистът.

 

Дискорд

 

Да превъртиш играта

Джейсън вече е видял 2 и 200 в пъстрия си опит. „Пътят по изграждането на една компания е пълен с върхове и сривове“, казва той. „Лесно е да се говори за пиковете, винаги е по-трудно, стане ли дума за ниските точки. От тях обаче човек научава много повече.“

Discord днес има повече от 150 млн. активни потребители всеки месец, нараснали са тройно само за 3 години. Платформата привлича основно младите, хора с най-различни интереси. По нея днес работят около 700 души, които също са се удвоили за по-малко от две години.

Късмет обича смелите. А компютърните игри понякога доста си приличат с живота, могат и да те научат на някои неща. Ако не вярвате, питайте Джейсън Ситрон…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората, или ще превърне света в дигитален концлагер?...

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече...

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е...

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така. Няма да се уморя да повтарям,...

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер? Вашето мнение е изключително важно и ще съм благодарен от сърце, ако го споделите в кратка анкета! Очакват ви и награди – избрани книги!
Отговорите се събират до 31 декември. Можете да изберете въпросите, на които да отговорите. Анкетата е анонимна.
Всяко попълване, всяко споделяне е безценна помощ за това да видим как се отнасяме днес към голямата технологична тема на нашето време!

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така.
Няма да се уморя да повтарям, че ти си това, което четеш. В навечерието на Деня на будителите изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Получих цели 20 отговора, като днес имам удоволствието да ви представя втората половина от отговори (първата е тук)! Отново ще отбележа, че не са групирани по определена логика, защото се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!

повече информация

Най-новите:

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер? Вашето мнение е изключително важно и ще съм благодарен от сърце, ако го споделите в кратка анкета! Очакват ви и награди – избрани книги!
Отговорите се събират до 31 декември. Можете да изберете въпросите, на които да отговорите. Анкетата е анонимна.
Всяко попълване, всяко споделяне е безценна помощ за това да видим как се отнасяме днес към голямата технологична тема на нашето време!

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече са „стъпвали“ на нашия спътник, летят и на хиляди спътници в орбита.
Петко Динев през 90-те заминава за Флорида, където започва работа в НАСА. После създава своя компания, която се откроява на световно ниво с опита си в създаването на промишлени камери.
Пътят му тръгва от Казанлък – той е първият български златен медалист по физика и ученик на знаменития Теодосий Теодосиев – Тео. Гостът ни е и сред главните герои в новия документален филм „Социално силните“, даващ думата на златните медалисти от школата на Тео.
Как човек случайно стига до НАСА? Как един учен създава компания, превърнала се в световен еталон в своята индустрия? Как можем да променим това, че днес половината ученици от гимназията, която е завършил, не успяват да изкарат и тройка на матурата по математика? Как да превърнем науката в мода и да дадем шанс на технологиите? Как да наваксаме изоставането си като хора от огромното им развитие? Огромни въпроси имаме да обсъждаме с този изключителен събеседник.
„Да, живеем в интересни времена. Даже може би твърде интересни. Аз не мисля, че сме стигнали предела на технологиите. Мисля, че сме още в увертюрата…“

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Има ли място за поезия в епохата на TikTok и изкуствения интелект? Как да върнем това изкуство на заслужения пиедестал? Могат ли и трябва ли да бъдат инфлуенсъри днешните поети? Плашещо или мечтано е времето, в което изкуственият интелект вече не може да бъде разделен от поезията?
Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е днешният ни гост. Освен член на журито на конкурса, той е и управител на издателство Scribens, което ще издаде в стихосбирка най-добрите стихове от него.
Георги Гаврилов е поет и… физик. Създава издателство Scribens, за да дава шанс на млади български автори да стигнат до читателите си.

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така.
Няма да се уморя да повтарям, че ти си това, което четеш. В навечерието на Деня на будителите изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Получих цели 20 отговора, като днес имам удоволствието да ви представя втората половина от отговори (първата е тук)! Отново ще отбележа, че не са групирани по определена логика, защото се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или отвращение, с нетърпение за бъдещето или опит да останем в миналото.
Колко обаче са различни нещата и докъде ще стигнат?
Джемал Ахмедов ще ни покаже отговорите на 29 ноември в уъркшопа на conf.ai. Той ще впрегне ИИ агентите, които ще заработят като цял софтуерен екип.
Преди това обаче е време да поговорим. За хаотичното настояще и неясното бъдеще на софтуерния свят в годините на напредналия изкуствен интелект. „Винаги ще имаме човек в процеса по създаване на софтуер“, казва Джемал. Така ли е наистина?

повече информация
Share This