Как се „счупи“ разговорът онлайн?

май 17, 2024 | Избрано, Истории

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

17 май 2024 | Избрано, Истории

Днес в мрежата можем да си говорим както никога за важните неща, да чуем мнението на най-интелигентните хора, да обсъдим, а… се чудим за какво да се изпокараме.

За и против правителството, Тръмп, скандалната участничка в „Ергенът“ (защото се очаква да избират само нескандални). Машинното гласуване, ваксините, съдебната реформа. Новия чалга хит, поредната недомислена законова промяна и какво ли още не.

Знаем, че живеем в социалните балони, че платформите за съдържание отдавна не са място за среща с приятели, а големи телевизори, които правят всичко, за да погълнат вниманието ни, но… какво от това?

Можем ли да променим нещо? Струва ли си? Ето един малък експеримент, гарниран с 8 повода за замисляне.

Ще се върнем към темата за ковид и начина, по който я осмислихме. Ще тръгнем по пътя на една журналистическа публикация, за да поразмишляваме заедно. За мястото, докъдето сме стигнали.

 

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

 

Ко? Вид!

Много повече трябва да си говорим за начина, по който се снабдяваме с информация днес и този, който се задава утре. В наше време хигиената на възприемане на информацията е не по-маловажна от физическата, за да сме в добро здраве.

Да, макар да властва идеята, че ти си това, което ядеш, човек е много повече това, което чете, така поне вярвам аз. Рано или късно на полето ще се върнат медиите от нова форма, които в океана от информация ще избират, разказват професионално и осмислят тази, която си струва (подробно по темата – тук).

И все пак… какво да правим днес? Приказваме си за това, че алгоритмите на онлайн гигантите ни затварят и насъскват едни срещу други, че могат да се окажат решаващи за следващите избори. Ето 8 идеи по темата за информационния океан, в който се давим…

 

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

 

1. Едно-две-дневки

„Ковид 4 г. по-късно. Защо не си взехме поука?“ – така се казваше темата, която публикувах на сайта Дигитални истории и бе посветена на годишнината от обявяването на пандемията.

Интересно е устроен човешкият мозък – колко бързо забравихме времената, в които из основи се промени животът на всички ни. Дори парковете бяха преградени с ленти и пазени от полицаи. После пък дойде голямата тема за ваксините, която създаде безпрецедентно разделение.

Е, мина доста време, не е ли добре да направим анализ, да се замислим – къде сбъркахме в битката с вируса? Надценихме ли го, или обратното? Дали пък няма истина в някои от безбройните теории на конспирацията, след като днес можем да анализираме трезво, внимателно, безпристрастно? В крайна сметка си оставаме обичаен земен вид, който винаги може да се изправи пред следващ опасен биологичен враг. Не е ли добре да сме готови?

Именно на тези въпроси се опитах да намеря отговори и мисля, че в текста бяха споменати доста важни изводи. Други, не по-маловажни обаче дойдоха след това…

Темите на дневния ред се сменят с изумителна скорост, при която голяма част от доминиращите в общественото пространство новини утре са забравени и нерелевантни.

 

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

 

2. Стар вестник

Независимо от поколенческите разлики, ясно е, че, ако искате да разберете какво се случва, да попаднете на смислено четиво или новини, днес е най-вероятно да го направите онлайн. Всяко поколение има своята платформа, всяка държава – своите особености. Ако в САЩ общественият диалог „тече“ в мрежата X, то ясно е, че у нас този тип информиране се случва във Facebook.

Накратко: ако едно време отваряхме вестника или пускахме новините, за да разберем какво се случва по света, какво ни очаква утре или за какво да се възмутим, днес тази роля вършат социалните платформи. Всяка със своите особености, но и всяка с алгоритъма, който определя какво да покаже на всеки от потребителите си. Алгоритъм, създаден, за да удовлетвори посетителя максимално добре така, че да прекара повече време на платформата, която на практика се издържа по един или друг начин именно от това прекарано време. Да, целта му не е да образова, да информира. Дори не е да забавлява, а да запазва вниманието. С течението на годините платформите трупат допълнителни данни за действията на всеки потребител, така че да са по-умели в избора си на съдържание.

Разбира се, малко или повече всички си даваме сметка, че точно така работят социалните мрежи, но постепенно подобен подход в разпространението на съдържание развиват и приложенията за комуникация – с канали за информиране, а и приложения като Google Discover, „подбиращ“ новините за всеки потребител с телефон, базиран на Android.

 

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

 

Днес е по-лесно от всякога да създаваш съдържание, но начинът да стигнеш до останалите са социалните платформи. Тъй като Дигитални истории е сайт, който не е част от платформа, публикациите му се възприемат от тях като „външни линкове“ – ако потребителят ги хареса и кликне на тях, той излиза от платформата… което, разбира се, пречи на нейната цел. Ето защо подобни връзки са обречени да бъдат скривани от алгоритъма.

Така, за да стигнат все пак до хората, дори напълно некомерсиални сайтове като Дигитални истории, нямат друг вариант, освен да си плащат за реклама.

Социалните платформи, започнали като социални мрежи, днес са основен разпространител на информация. Те обаче включват твърде широк кръг източници с различно качество на съдържанието.

 

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

 

3. Уважаваш ли ме?

Правя го с минимални суми за всяка публикация, иначе трудът по подготвянето им би отишъл на вятъра. (Използвам случая да ви напомня – ако темите на Дигитални истории са ви интересни, единственият сигурен начин да не ги пропускате, е ежемесечният имейл бюлетин!)

И така, когато темата, в която се опитах да събера важни изводи за ковид, се появи в най-популярната социална мрежа… изведнъж се отприщи напълно неочаквана лавина.

Вижте тук.

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

 

Минава седмица, отдолу има над 700 емотикончета. Нищо толкова специално, обичайна бройка като за интересна тема, тъй като става дума за спонсориран пост, такива числа съвсем не са изключение. Но… над 450 от емотиконите са усмивка или „ядосано човече“.

Какво е пък тук смешно или за ядосване?

Епохата на социалните мрежи доведе и до сериозна криза на авторитетите. Също и в доверието към демократичния процес и адекватността му на фона на предизвикателствата на времето. Социалните медии раждат алтернативна истина, която често е подценявана.

 

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

 

4. За глави е

Знаете, „лайкчето“, шансът да „харесаш“ нещо – просто да одобриш споделена публикация, беше сред нещата, които отличиха в първите години Facebook. После се появиха и другите личица като поредния допаминов дразнител – човек да публикува нещо и да дебне колко точно и кой ще го отбележи с „емоция“.

Безспорно в кавички, разбира се – емотиконът е просто поредното нещо без стойност, което да ни задържи във фийда.

Иронията отвежда дотам, че най-често се използва усмивката, но почти винаги не за да се усмихнеш или зарадваш на нещо, а обратното, за да го иронизираш, да покажеш несъгласие. Така се оказа и с темата за ковид, както стана ясно от коментарите.

265 коментара! И от тях нито един-единствен, който по някакъв начин да има нещо общо със съдържанието на текста. Всички по принцип, голяма част просто отново емоджита, които изразяват презрението на читателя към темата.

В епохата на ускореното възприемане на съдържание голяма част от аудиторията възприема единствено заглавието. Нюансите, дългите текстове остават все по-встрани в начина, по който се снабдяваме с информация.

 

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

 

5. Хей, ти!

Нещо ви възмущава, оставяте груб коментар? Отбелязвате иронията с усмивка, с „ядосано човече“? Уж не ви харесва, уж ви ядосва, а по този начин по същество… му помагате да стигне до повече хора, не е ли така?

Помагаме точно на това…, което не харесваме.

А после се повлича лавината на алгоритъма – усетил, че дадена публикация е провокативна, крайна, „напипала“ е нещо, което ще продължи диалога, ще разпали, ще привлече още и още попръжни, той започва да показва съответната публикация именно на хората, които ще се възмутят.

Ако в случая това са основно тези, за които пандемията е конспирация, начин за овладяване на масите, манипулация… как пък те биха могли да чуят другата гледна точка? Как биха стигнали до тях аргументите на отсрещната страна…

…или обратното? Кой пък може да е сигурен, че всичко в аргументите на крайните скептици е погрешно? Нима някой знае всичко?

 

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

 

Да, в тази посока е и най-добрата страна от комуникацията в социалните платформи – че е неподправена. Разбира се, при условие, че имаш някои сходства с носорозите… например достатъчно дебела кожа, за да не се впечатляваш от хейта.

Да, негово величество хейтът, доста сме си говорили за него с гостите на Дигитални истории (някои от най-интересните гледни точки – тук). Толкова е удобно, седейки зад клавиатурата, да се обявяваш за последна инстанция по някоя тема. Но още по-удобно е да си го изкараш на този, който ти падне и не е съгласен.

Нищо по-нормално… Освен че, разбира се, формира и средата на комуникацията. И срещу по-грубите гледни точки е значително по-трудно да устоиш, особено ако влезеш в обяснителен режим. Затова моето лично решение е да не коментирам нищо под публикациите си – каквото имам, съм го казал в самите тях.

В токсичната среда за общуване в социалните мрежи доминират емоционални, крайни гледни точки.

 

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

 

6. Дъжд вали

„Понякога ми се струва, че светът е полудял“, написа неотдавна Лекс Фридман. „Искам да изследвам нови идеи, да търся различни перспективи, исторически контекст, всичко това със спокоен, интелигентен подход. А хората онлайн искат просто да „избера страна“ и да се възмущавам.“

Много точно определение за комуникацията в социалните платформи, мисля си.

Всъщност, целият този механизъм по „алгоритмично усилване на екстремно съдържание“ си има познато обяснение. „Обсерваторията за социални медии“ към Университета в Индиана формулира нещата по следния начин:

– Влияем се от това, което четем.
– Четем това, което приятелите ни споделят.
– Ако някой пост отговаря на нашите виждания, го споделяме.
– Ако пък някой приятел е прекалено различен, го разприятеляваме.

Можете да видите как се случва тук. (Преводът и резюмето са на Никола Тулечки.) Учените са разработили модел, който можем да донастроим и да видим как си взаимодействат потребителите.

 

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

 

В началото имаме една мрежа, хората са точките, които се събират и си обменят информация. И… нищо не пречи, ако темите са интересни, дискусията – смислена, мрежата да си остане такава, а разговорите да текат – по подобен начин нерядко се случваха нещата в някогашните форуми.

Нещата се променят, когато различни параметри започнат да се „подпипват“. Например, ако в мрежата няма възможност да прекъснеш връзката си с друг потребител – чрез спиране на следването, блокиране, разсприятеляване, основната структура се запазва. Има различни гледни точки, но те съществуват едновременно, там са и нюансите.

Не и когато се появи филтърът. При това не само възможността да спреш да следваш някого, а в случая – тази на алгоритъма да избира съдържанието за теб. Тогава е ясно и видимо как постепенно потребителите започват да се събират в групи, да се откъсват, да се радикализират. Да заприличват на яростни футболни агитки… Колкото по-малка е толерантността между групите, толкова повече са отделните „балони“, които се образуват.

Какво е решението срещу прекалено многото информация онлайн, срещу размиването на авторитетите на източниците!? Здравословната доза скепсис.

 

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

 

7. Хей, Балкан ти наш

Знаете ли какво е балканизация в западните социални науки през последните години? Не, няма общо с творчеството на Миле Китич. Полуостровът ни от столетия е бил бурето с барут на Европа, което, за щастие, днес (дано!) е поутихнало.

Дефиницията гласи „разделяне на дадена страна или район на отделни агресивно настроени една към друга политически единици или етнически общности“. Достатъчно е да споменем съдбата на Югославия през 90-те.

Толкова ли пък е трудно? Не са ли повече нещата на Балканите, които ни обединяват от тези, които ни разделят?

Е, и онлайн е същото.

Преди време поразмишлявах за това дали някое от големите събития в историята ни би могло да се случи във времената на социални мрежи. И още се чудя.

Допълнителното сегментиране и поляризиране на общуващите онлайн може да води зад себе си и още задълбочаващи се обществени проблеми.

 

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

 

8. Букволов

Сред коментарите по материала за ковид прочетох:

  • Преди ковида имаше грип ,убиха го , ковида беше генерална репетиция за това което последва. КОНТРОЛ ,ВЛАСТ, ВОЙНА,ПАРИ мнооооого пари!
  • Ковид не съществува. Те дадоха име на нещо което го развиват в лабораториите и е изкуствено направен вирус за намаление на населението.
  • Какви ПОУКИ,бе човек????🤣😂😅Някакви мутирали от власт и пари ЧОВЕКОПОДОБНИ си играят на богове чрез манипулация на масите с цел тяхната редукция!!Всичко друго е декор за наивници и за съжаление не са малко!!!
  • Самолетите на СЗО пръскат всеки ден.
  • Поука от кое?Че всичко беше за 💸💵💰 и паника?
  • Ауу, колко сърцераздирателно!! Потекоха ми сълзите от мъката, която блика от думите ви… Да не би да свършиха парите на урсулката, че отново заревахте тази тема?! А да вземете да споменете, колко народ измря от тъй наречените ваксини?
  • Въобще не си въобразявайте, че ще можете пак да ни затворите и да ни принуждават да се ваксинираме! Който иска, да го прави, оставете здравите хора на мира!
  • Ооо,я престанете с тая измишльотина.Само най-наивните и повярваха и хукнаха като изоглави да се ваксинират и често това се оказваше фатално.Осакатени и мъртви хиляди.Имах контакти с уж болни от измисления ковид и дори не се закашлях,а тях ги погребаха в затворен ковчег.
  • Дигитални истории, защо не кажете, колко хора се разболя ха или умряха от тези,, ваксини“вървете по дяволите убийци!
  • Кой пък и с какво право ще каже, че някой няма право на подобни мнения? И на (здравословната или не) доза скепсис, особено на фона именно на разпокъсания, недостоверен начин, по който до нас достига информацията…

Как да не се чувстваме манипулирани, как да не допускаме какви ли не възможности, след като ги няма реперите – и за истината, и за авторитета? И за свободата…?

Дали пък конфликтът не е от това, че смесихме информирането с общуването? А можем ли вече да ги разделим?

Със сигурност една от рецептите е повече общуване. Повече излизания от балоните, он- или офлайн срещи с хора, търсене на нюансите. На това, което се крие зад твърдото убеждение на човека, с когото не сме съгласни.

Мненията винаги ще са много, но имат смисъл само когато се срещат и допълват.

Дали не е дошло време за платформи и форми на онлайн общуване, които да стимулират диалога, различните гледни точки, нюансите, историите?

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids,...

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят?...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни...

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се...

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 В началото даже си имаше и „нос“: 🙂 С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация

Най-новите:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса.
Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад?
Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?
Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност.
„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“
„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“
Можем ли да сме готови за бъдещето?

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Share This