Днес в мрежата можем да си говорим както никога за важните неща, да чуем мнението на най-интелигентните хора, да обсъдим, а… се чудим за какво да се изпокараме.

За и против правителството, Тръмп, скандалната участничка в „Ергенът“ (защото се очаква да избират само нескандални). Машинното гласуване, ваксините, съдебната реформа. Новия чалга хит, поредната недомислена законова промяна и какво ли още не.

Знаем, че живеем в социалните балони, че платформите за съдържание отдавна не са място за среща с приятели, а големи телевизори, които правят всичко, за да погълнат вниманието ни, но… какво от това?

Можем ли да променим нещо? Струва ли си? Ето един малък експеримент, гарниран с 8 повода за замисляне.

Ще се върнем към темата за ковид и начина, по който я осмислихме. Ще тръгнем по пътя на една журналистическа публикация, за да поразмишляваме заедно. За мястото, докъдето сме стигнали.

Ко? Вид!

Много повече трябва да си говорим за начина, по който се снабдяваме с информация днес и този, който се задава утре. В наше време хигиената на възприемане на информацията е не по-маловажна от физическата, за да сме в добро здраве.

Да, макар да властва идеята, че ти си това, което ядеш, човек е много повече това, което чете, така поне вярвам аз. Рано или късно на полето ще се върнат медиите от нова форма, които в океана от информация ще избират, разказват професионално и осмислят тази, която си струва (подробно по темата – тук).

И все пак… какво да правим днес? Приказваме си за това, че алгоритмите на онлайн гигантите ни затварят и насъскват едни срещу други, че могат да се окажат решаващи за следващите избори. Ето 8 идеи по темата за информационния океан, в който се давим…

1. Едно-две-дневки

„Ковид 4 г. по-късно. Защо не си взехме поука?“ – така се казваше темата, която публикувах на сайта Дигитални истории и бе посветена на годишнината от обявяването на пандемията.

Интересно е устроен човешкият мозък – колко бързо забравихме времената, в които из основи се промени животът на всички ни. Дори парковете бяха преградени с ленти и пазени от полицаи. После пък дойде голямата тема за ваксините, която създаде безпрецедентно разделение.

Е, мина доста време, не е ли добре да направим анализ, да се замислим – къде сбъркахме в битката с вируса? Надценихме ли го, или обратното? Дали пък няма истина в някои от безбройните теории на конспирацията, след като днес можем да анализираме трезво, внимателно, безпристрастно? В крайна сметка си оставаме обичаен земен вид, който винаги може да се изправи пред следващ опасен биологичен враг. Не е ли добре да сме готови?

Именно на тези въпроси се опитах да намеря отговори и мисля, че в текста бяха споменати доста важни изводи. Други, не по-маловажни обаче дойдоха след това…

Темите на дневния ред се сменят с изумителна скорост, при която голяма част от доминиращите в общественото пространство новини утре са забравени и нерелевантни.

2. Стар вестник

Независимо от поколенческите разлики, ясно е, че, ако искате да разберете какво се случва, да попаднете на смислено четиво или новини, днес е най-вероятно да го направите онлайн. Всяко поколение има своята платформа, всяка държава – своите особености. Ако в САЩ общественият диалог „тече“ в мрежата X, то ясно е, че у нас този тип информиране се случва във Facebook.

Накратко: ако едно време отваряхме вестника или пускахме новините, за да разберем какво се случва по света, какво ни очаква утре или за какво да се възмутим, днес тази роля вършат социалните платформи. Всяка със своите особености, но и всяка с алгоритъма, който определя какво да покаже на всеки от потребителите си. Алгоритъм, създаден, за да удовлетвори посетителя максимално добре така, че да прекара повече време на платформата, която на практика се издържа по един или друг начин именно от това прекарано време. Да, целта му не е да образова, да информира. Дори не е да забавлява, а да запазва вниманието. С течението на годините платформите трупат допълнителни данни за действията на всеки потребител, така че да са по-умели в избора си на съдържание.

Разбира се, малко или повече всички си даваме сметка, че точно така работят социалните мрежи, но постепенно подобен подход в разпространението на съдържание развиват и приложенията за комуникация – с канали за информиране, а и приложения като Google Discover, „подбиращ“ новините за всеки потребител с телефон, базиран на Android.

Днес е по-лесно от всякога да създаваш съдържание, но начинът да стигнеш до останалите са социалните платформи. Тъй като Дигитални истории е сайт, който не е част от платформа, публикациите му се възприемат от тях като „външни линкове“ – ако потребителят ги хареса и кликне на тях, той излиза от платформата… което, разбира се, пречи на нейната цел. Ето защо подобни връзки са обречени да бъдат скривани от алгоритъма.

Така, за да стигнат все пак до хората, дори напълно некомерсиални сайтове като Дигитални истории, нямат друг вариант, освен да си плащат за реклама.

Социалните платформи, започнали като социални мрежи, днес са основен разпространител на информация. Те обаче включват твърде широк кръг източници с различно качество на съдържанието.

3. Уважаваш ли ме?

Правя го с минимални суми за всяка публикация, иначе трудът по подготвянето им би отишъл на вятъра. (Използвам случая да ви напомня – ако темите на Дигитални истории са ви интересни, единственият сигурен начин да не ги пропускате, е ежемесечният имейл бюлетин!)

И така, когато темата, в която се опитах да събера важни изводи за ковид, се появи в най-популярната социална мрежа… изведнъж се отприщи напълно неочаквана лавина.

Вижте тук.

Минава седмица, отдолу има над 700 емотикончета. Нищо толкова специално, обичайна бройка като за интересна тема, тъй като става дума за спонсориран пост, такива числа съвсем не са изключение. Но… над 450 от емотиконите са усмивка или „ядосано човече“.

Какво е пък тук смешно или за ядосване?

Епохата на социалните мрежи доведе и до сериозна криза на авторитетите. Също и в доверието към демократичния процес и адекватността му на фона на предизвикателствата на времето. Социалните медии раждат алтернативна истина, която често е подценявана.

4. За глави е

Знаете, „лайкчето“, шансът да „харесаш“ нещо – просто да одобриш споделена публикация, беше сред нещата, които отличиха в първите години Facebook. После се появиха и другите личица като поредния допаминов дразнител – човек да публикува нещо и да дебне колко точно и кой ще го отбележи с „емоция“.

Безспорно в кавички, разбира се – емотиконът е просто поредното нещо без стойност, което да ни задържи във фийда.

Иронията отвежда дотам, че най-често се използва усмивката, но почти винаги не за да се усмихнеш или зарадваш на нещо, а обратното, за да го иронизираш, да покажеш несъгласие. Така се оказа и с темата за ковид, както стана ясно от коментарите.

265 коментара! И от тях нито един-единствен, който по някакъв начин да има нещо общо със съдържанието на текста. Всички по принцип, голяма част просто отново емоджита, които изразяват презрението на читателя към темата.

В епохата на ускореното възприемане на съдържание голяма част от аудиторията възприема единствено заглавието. Нюансите, дългите текстове остават все по-встрани в начина, по който се снабдяваме с информация.

5. Хей, ти!

Нещо ви възмущава, оставяте груб коментар? Отбелязвате иронията с усмивка, с „ядосано човече“? Уж не ви харесва, уж ви ядосва, а по този начин по същество… му помагате да стигне до повече хора, не е ли така?

Помагаме точно на това…, което не харесваме.

А после се повлича лавината на алгоритъма – усетил, че дадена публикация е провокативна, крайна, „напипала“ е нещо, което ще продължи диалога, ще разпали, ще привлече още и още попръжни, той започва да показва съответната публикация именно на хората, които ще се възмутят.

Ако в случая това са основно тези, за които пандемията е конспирация, начин за овладяване на масите, манипулация… как пък те биха могли да чуят другата гледна точка? Как биха стигнали до тях аргументите на отсрещната страна…

…или обратното? Кой пък може да е сигурен, че всичко в аргументите на крайните скептици е погрешно? Нима някой знае всичко?

Да, в тази посока е и най-добрата страна от комуникацията в социалните платформи – че е неподправена. Разбира се, при условие, че имаш някои сходства с носорозите… например достатъчно дебела кожа, за да не се впечатляваш от хейта.

Да, негово величество хейтът, доста сме си говорили за него с гостите на Дигитални истории (някои от най-интересните гледни точки – тук). Толкова е удобно, седейки зад клавиатурата, да се обявяваш за последна инстанция по някоя тема. Но още по-удобно е да си го изкараш на този, който ти падне и не е съгласен.

Нищо по-нормално… Освен че, разбира се, формира и средата на комуникацията. И срещу по-грубите гледни точки е значително по-трудно да устоиш, особено ако влезеш в обяснителен режим. Затова моето лично решение е да не коментирам нищо под публикациите си – каквото имам, съм го казал в самите тях.

В токсичната среда за общуване в социалните мрежи доминират емоционални, крайни гледни точки.

6. Дъжд вали

„Понякога ми се струва, че светът е полудял“, написа неотдавна Лекс Фридман. „Искам да изследвам нови идеи, да търся различни перспективи, исторически контекст, всичко това със спокоен, интелигентен подход. А хората онлайн искат просто да „избера страна“ и да се възмущавам.“

Много точно определение за комуникацията в социалните платформи, мисля си.

Всъщност, целият този механизъм по „алгоритмично усилване на екстремно съдържание“ си има познато обяснение. „Обсерваторията за социални медии“ към Университета в Индиана формулира нещата по следния начин:

– Влияем се от това, което четем.
– Четем това, което приятелите ни споделят.
– Ако някой пост отговаря на нашите виждания, го споделяме.
– Ако пък някой приятел е прекалено различен, го разприятеляваме.

Можете да видите как се случва тук. (Преводът и резюмето са на Никола Тулечки.) Учените са разработили модел, който можем да донастроим и да видим как си взаимодействат потребителите.

В началото имаме една мрежа, хората са точките, които се събират и си обменят информация. И… нищо не пречи, ако темите са интересни, дискусията – смислена, мрежата да си остане такава, а разговорите да текат – по подобен начин нерядко се случваха нещата в някогашните форуми.

Нещата се променят, когато различни параметри започнат да се „подпипват“. Например, ако в мрежата няма възможност да прекъснеш връзката си с друг потребител – чрез спиране на следването, блокиране, разсприятеляване, основната структура се запазва. Има различни гледни точки, но те съществуват едновременно, там са и нюансите.

Не и когато се появи филтърът. При това не само възможността да спреш да следваш някого, а в случая – тази на алгоритъма да избира съдържанието за теб. Тогава е ясно и видимо как постепенно потребителите започват да се събират в групи, да се откъсват, да се радикализират. Да заприличват на яростни футболни агитки… Колкото по-малка е толерантността между групите, толкова повече са отделните „балони“, които се образуват.

Какво е решението срещу прекалено многото информация онлайн, срещу размиването на авторитетите на източниците!? Здравословната доза скепсис.

7. Хей, Балкан ти наш

Знаете ли какво е балканизация в западните социални науки през последните години? Не, няма общо с творчеството на Миле Китич. Полуостровът ни от столетия е бил бурето с барут на Европа, което, за щастие, днес (дано!) е поутихнало.

Дефиницията гласи „разделяне на дадена страна или район на отделни агресивно настроени една към друга политически единици или етнически общности“. Достатъчно е да споменем съдбата на Югославия през 90-те.

Толкова ли пък е трудно? Не са ли повече нещата на Балканите, които ни обединяват от тези, които ни разделят?

Е, и онлайн е същото.

Преди време поразмишлявах за това дали някое от големите събития в историята ни би могло да се случи във времената на социални мрежи. И още се чудя.

Допълнителното сегментиране и поляризиране на общуващите онлайн може да води зад себе си и още задълбочаващи се обществени проблеми.

8. Букволов

Сред коментарите по материала за ковид прочетох:

• Преди ковида имаше грип ,убиха го , ковида беше генерална репетиция за това което последва. КОНТРОЛ ,ВЛАСТ, ВОЙНА,ПАРИ мнооооого пари!
• Ковид не съществува. Те дадоха име на нещо което го развиват в лабораториите и е изкуствено направен вирус за намаление на населението.
• Какви ПОУКИ,бе човек????🤣😂😅Някакви мутирали от власт и пари ЧОВЕКОПОДОБНИ си играят на богове чрез манипулация на масите с цел тяхната редукция!!Всичко друго е декор за наивници и за съжаление не са малко!!!
• Самолетите на СЗО пръскат всеки ден.
• Поука от кое?Че всичко беше за 💸💵💰 и паника?
• Ауу, колко сърцераздирателно!! Потекоха ми сълзите от мъката, която блика от думите ви… Да не би да свършиха парите на урсулката, че отново заревахте тази тема?! А да вземете да споменете, колко народ измря от тъй наречените ваксини?
• Въобще не си въобразявайте, че ще можете пак да ни затворите и да ни принуждават да се ваксинираме! Който иска, да го прави, оставете здравите хора на мира!
• Ооо,я престанете с тая измишльотина.Само най-наивните и повярваха и хукнаха като изоглави да се ваксинират и често това се оказваше фатално.Осакатени и мъртви хиляди.Имах контакти с уж болни от измисления ковид и дори не се закашлях,а тях ги погребаха в затворен ковчег.
• Дигитални истории, защо не кажете, колко хора се разболя ха или умряха от тези,, ваксини“вървете по дяволите убийци!
• Кой пък и с какво право ще каже, че някой няма право на подобни мнения? И на (здравословната или не) доза скепсис, особено на фона именно на разпокъсания, недостоверен начин, по който до нас достига информацията…

Как да не се чувстваме манипулирани, как да не допускаме какви ли не възможности, след като ги няма реперите – и за истината, и за авторитета? И за свободата…?

Дали пък конфликтът не е от това, че смесихме информирането с общуването? А можем ли вече да ги разделим?

Със сигурност една от рецептите е повече общуване. Повече излизания от балоните, он- или офлайн срещи с хора, търсене на нюансите. На това, което се крие зад твърдото убеждение на човека, с когото не сме съгласни.

Мненията винаги ще са много, но имат смисъл само когато се срещат и допълват.

Дали не е дошло време за платформи и форми на онлайн общуване, които да стимулират диалога, различните гледни точки, нюансите, историите?