Дигиталният пророк, който намрази интернет

14 декември 2021 | Истории

„Ти не си клиент на интернет гигантите, ти си техният продукт.“

„Социалните мрежи са по-лоши от цигарите. Цигарите не те карат да деградираш. Убиват те, но все пак си оставаш ти.“

Едва ли ще повярвате, че тези думи принадлежат на един от пионерите на днешния дигитален свят. Джарон Лание популяризира термина „виртуална реалност“, създава концепцията за аватарите. Един от първите технологични милионери днес се е превърнал в предостолепен гуру с широки дрехи, двуметрова раста прическа и задължителен набор от екзотични музикални инструменти. Можете да го видите да говори срещу интернет света, в който живеем, на всякакви конференции – от срещите в Давос до ТЕД.

Пътят му се преплита с личности като Ричард Файнман, Маршъл Маклуън, Анди Уорхол. Дълго време е на върха на славата, на „ти“ е със Стив Джобс, Сергей Брин и Бил Гейтс. Лично, само за един следобед, показва пионерните си очила за виртуална реалност на Далай Лама, Ленард Бърнстейн и Тери Гилиъм. А днес е своеобразен проповедник, говорещ срещу недъзите на дигиталния свят.

Честно казано не бих повярвал, че такъв човек съществува, преди да чуя за него. А той определено има много, много какво да ни каже.

 

Джарон Лание

 

Голям образ

„Създадохме свят, в който винаги, когато двама души си комуникират онлайн, това е платено от трета страна, която вярва, че може да манипулира първите две.

Надали може да се опише по-кратко и точно позицията на интернет гигантите, погълнали живота ни. Те, според Джарон Лание, отдавна не са компании, а шпионски организации, чиято единствена цел е да събират данните на потребителите си и да ги продават обратно на самите тях.

Авторът на тези идеи знае за какво говори. През 1984 г. той създава първия стартъп, посветен на виртуалната реалност. Работи по пионерните проекти за очила и ръкавици, които да ни прехвърлят в различен свят… Да, неотдавна темата излезе на преден план за пореден път с прословутото преименуване на „Фейсбук“ и шума на метавселената.

Ето защо си струва точно сега да чуем какво има да ни каже Джарон Лание.

 

Виртуална реалност

Снимка: Harri Vick, Pixabay

 

Маестро, музика!

„Шпионските агенции като „Фейсбук“ и „Гугъл“ се стараят да привличат вниманието на хората, като разрушават обществата“, казва той, говорейки за начина, по който онлайн лесно се ожесточаваме едни срещу други онлайн, затваряме се в собствените си балони на филтрите.

„Живеем в изключителни времена, получаваме изключителни блага. Открихме начин да се откъсваме от реалността, но изгубихме възможността да обсъждаме реалните проблеми“, казва Лание.

„Затова времената не са щастливи, само музиката ми позволява да се чувствам добре и да оцелявам“, допълва той. Известен е с пословичната си любов към всякакви екзотични и стари музикални инструменти. В дома си в Калифорния има над 1000 експоната, наскоро показа флейта от Мала Азия, каквато някога е имал библейският цар Давид. Лание е свирил със звезди като Филип Глас, Йоко Оно и Шон Ленън. Обича и да рисува, има самостоятелни изложби на доста места по света.

На друга презентация той извади лаоски дудук с 16 тръбички, като своеобразен символ на дигиталната комуникация, която може и трябва да минава на много нива, които да се допълват, а не да се превръща в търговия, токсична за всички участници.

 

Джарон Лание

Лание свири на един от многобройните си екзотични инструменти.

 

Виртуозът от виртуалния свят

За първи път идеята за виртуалната реалност му идва, когато е редом с… Ричард Файнман, Нобелов лауреат, един от най-големите умове на ХХ век. В този момент Лание е младеж, който случайно се оказва до физика в последните му дни. Ученият е в напреднал стадий на рак и за да облекчи страданията си, прибягва до LSD. До него е Лание, който слуша разказите за света, в който го отвежда халюциногенът.

По това време Лание е запленен от технологиите. Казва, че сам никога не е опитвал халюциногени, но благодарение на живото описание на Файнман, в ума му се появява идеята как компютрите могат да ни отвеждат в подобни светове. При това във времена, когато технологиите са много далеч от днешните възможности.

Макар и млад, Джарон вече е видял много от тъжните страни на живота, кален е в битки. Майка му е само на 15, когато попада в концентрационен лагер във Виена и оцелява по чудо. Семейството на баща му пък бяга от Украйна точно преди годините на голодомора. Лили и Елъри се запознават като част от емигрантските среди в Гринуич Вилидж, тя е художничка и танцьорка, той – архитект, който обича изкуството.

През 1960 г. се ражда единственото им дете, а семейството се мести близо до Мексико. Майка му не харесва американското образование и той всеки ден трябва да минава границата, за да посещава мексиканско училище, където се преподава по метода Монтесори.

 

 

Строителите на съвременна Дигиталия

Джарон е само на 10, когато майка му умира в катастрофа, а баща му едва оцелява след дълго лечение. Той дълго ще се самообвинява, че жената е шофирала разсеяна, защото точно преди да тръгне на път, синът ѝ е разказал, че го тормозят в училище.

После домът им изгаря. Джарон е на 12, с баща му живеят повече като приятели и той му позволява да проектира бъдещата им къща в пустинята на Ню Мексико. По-късно, когато момчето вече е далеч, част от дома се срутва и едва не убива бащата.

През двете години, докато строят къщата, двамата живеят във военна палатка, мръзнат през суровите зими и се топят през изпепеляващите лята на пустинята. Двамата така и никога не споменават майката.

Момчето боледува често, потиснато е. Ходи с нежелание на училище, но има две области, които от малък го привличат: музиката и технологиите.

Наоколо нямат много приятели, сред малкото е работещият в близката ракетна база Клайд Томбо. Възрастният учен, който в младостта си е открил Плутон, показва на Джарон красотата на нощното небе от телескопа в двора. И именно той съветва 14-годишното момче, което вече е напуснало училище, да започне да ходи на откритите лекции по математика и физика.

 

Когато бях козарче

Така започва да учи в местния университет само на 15, на 17 вече е в колежа „Бард“ в Ню Йорк. За да се издържа, продава козе сирене от малко стадо, за което се грижи. Сдобива се с първата си кола – „Додж Дарт“, в замяна на това, че се грижи за детето на предишния собственик, докато той е в затвора.

В преследването на несподелена любов после се оказва… да, там, където започват всички технологични истории, в сърцето на Силициевата долина, където се случва и срещата с Файнман.

После идва малката крачката, която го превръща в една от първите тех суперзвезди през втората половина на 80-те. Както сам пише в автобиографията си, понякога тя звучи като магически реализъм. А всъщност е истинската история на този голям образ.

За това време разказва, че се е озовал сред 20-годишни млади предприемачи и хакери, възпитавани по д-р Спок, които са имали спокойно детство, а сега се правят на бунтари. Точно обратното на неговия случай. Според него затова много бързо контракултурата се превръща в технологична плутокрация, какъвто е днешният свят на технологиите.

 

Виртуална реалност

Снимка: Ralph Nas, Pixabay

 

„Атари“ и аватари

През 1983 г. Лание разработва първата си компютърна игра „Лунен прах“, заради която го привличат в тогавашната суперкомпания за компютърни игри „Атари“.

Година по-късно основава стартъпа VPL Research Inc, който разработва очила и ръкавици за виртуална реалност. Представя я като „нещо средно между киното, джаза и програмирането“.

Някои от опитите му са доста наивни от днешна гледна точка. Един от прототипите на очила трябва да се балансира с чували пясък, за да позволи на зрителя да стои изправен. И все пак, интересът е голям, виртуалната реалност изглежда като следващото голямо нещо. Лание става знаменитост, именно тогава показва прототипите си на някои от най-големите световни личности.

С него е Том Цимерман, изобретател на първата кибер ръкавица. Във VPL Research създават виртуални камери, триизмерни графики. Техен и първият компютърен проект за аватар – виртуален образ на потребителя.

Заради всичко това днес „Енциклопедия Британика“ поставя Лание сред 300-те най-големи изобретатели в човешката история. Стигат дори до договор с NASA за изследвания в областта на „нагледната комуникация“. Развиват годишен оборот от 6 милиона долара, когато през 1990 г… фирмата фалира. Джарон се е оказал по-добър изследовател и популяризатор, отколкото бизнесмен.

 

Джарон Лание

Нашият герой в ролята на млад изследовател.

 

Когато се каляваше силицият

През 90-те той захваща няколко начинания, проваля се опитът му за прототип на слушалки за виртуална реалност.

Тогава за първи път започва да говори с тревога за технологичните промени, които едва се задават на хоризонта. „През 1995 г. написах есето „Агенти на алиенацията“ за опасността от това един ден компютърните мрежи да имат своеобразни автоматични агенти, днес ги наричаме ботове, които могат да манипулират рекламния пазар и политиката. И това ще разруши всички полезни страни от технологиите“.

После… окончателно се обръща срещу всичко това. През 2006 г. продава тогавашния си проект за лицево разпознаване на „Гугъл“. И започва да говори много повече за опасностите от новия интернет. Появява се най-популярната му книга – „Ти не си джаджа“. Последният му проект е като част от иновативните лаборатории на „Майкрософт“.

Днес Лание живее със съпругата си Лена, която е детски психолог, и 14-годишната им дъщеря Лилибел в Калифорния. Преподава в „Бъркли“ и, както стана дума, пътува често, за да говори за важните за него въпроси. Точно тези, които най-често обсъждаме и в „Дигитални истории“.

 

Джарон Лание

Джарон Лание опитва едни от прототипните очила за виртуална реалност.

 

Силициев философ

„Никога не бива да разделяме обсъждането на технологичните нововъведения от чисто човешките им страни и ефектите, които ще имат“, убеден е дигиталният гуру.

„Най-важната характеристика на технологията е това как тя променя хората. Днес искаме да страдаме в името на някакво измамно чувство за свобода. Например, колите се правят така, че да могат да развиват огромни, незаконни скорости, защото това ни дават чувство за свобода. А в допълнение им инсталират въздушни възглавници. Ето един пример за абсурдността на днешното инженерство”.

„Компютърът днес се превръща във форма на живот, която разбира хората по-добре, отколкото те самите се разбират. За да могат машините да изглеждат умни през цялото време, хората умишлено деградират“, обобщава Лание.

Време е да се отървем по някакъв начин от сегашния модел на интернет гигантите. Ученият с растите го нарича „дигитален маоизъм“, „свят на „интернет интелектуалци“, „период на социална катастрофа“. Днес всеки е известен онлайн просто защото е известен, а идеята за „мъдростта на тълпите“ показа, че това е пагубно решение за обществото, гласят други от постулатите на технологичния философ.

 

Фейсбук

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

Хипито, което стана гуру

„Някога вярвахме, че „мъдростта на тълпата“ ще доведе до постоянно, възходящо просветление. Но се оказа, че със същия успех групата може да се превърне в тълпа за онлайн линчуване“.

„Аз бях сред първите прокламатори на идеята информацията да е свободна. За мен беше съвсем нормално да се краде, пиратства и споделя творчеството на писатели, музиканти и други творци. Много бързо разбрах каква грешка е това. Днес не само творците, а и всички ние сме ограбвани от интернет гигантите, те монетизират работата на тълпата. „Гугъл преводач“ например е магическа услуга, в която слагаш текст на английски и той се появява на испански. Но за да се случи това, изкуственият интелект е имал като входни данни тонове и тонове преведени текстове, използва работата на милиони преводачи и на всеки от нас.

Така ни се „продава“ услуга, която е всъщност резултат от нашата работа. Също както „Фейсбук“ продава хората – техните рекламните профили, интереси, навици, обратно на самите тях. Или „Гугъл“ продава под формата на реклама хората чрез собствените им търсения и профили. Според мен всеки от нас, всеки трябва да бъде заплатен за своя информационен принос. Това е единственият път към това да имаме по-смислено дигитално бъдеще“.

 

Джарон Лание

Джарон с дъщеря си у дома

 

Няма да платим, няма да платим!

„Хората, които предоставят безплатно своите данни на гигантите, допринасят за това богатството да се концентрира в ръцете на шепа милиардери. А това подкопава демокрацията. Защото днес повече от всякога знанието е власт.

„Вече живеем в антиутопия“, казва Лание. „Логиката им звучи така: „Няма защо да знаеш как използваме данните ти, за какво са ни нужни. Не знаем кой си, не искаме да знаем, ти си ненужен, няма да ти плащаме. Ние вземаме данните ти, а ти самият си ненужен, в тъмното, безнадежден. Роботът, направен от твоите данни, скоро ще те замени. Роботът е нужен. Роботът е Бог, а ти си боклук.

„Фейсбук“ може би вече спечели тази битка и това значи край на демокрацията поне за този век“.

Донякъде странно, Лание остава положително настроен към темата за виртуалната реалност. Тя един ден може да ни позволи да комуникираме с хората отвъд използването на езика и това, според него, е нещо хубаво. „Наричам го постсимволна комуникация. Защото, вместо да използваме символи, които да се съотнасят към нещата, ще можем просто да създаваме нова реалност в комуникация и в сътрудничество. Това е нещо като интензивна, споделена мечта и виждаме, че малко по малко се случва“.

 

Джарон Лание

Лание е чест презентатор на ТЕД конференции.

 

Ние, от съпротивата

Според Джарон Лание някогашната виртуална реалност, създадена от неговото поколение, днес е до голяма степен просто реалност. „Ако погледнете през прозореца, няма да видите нито едно превозно средство, което не е било проектирано първо във виртуалната реалност“.

А как Лание смята, че ще изглежда „още по-съвършената ѝ версия“, станала популярна като метавселена? „Има нещо забавно всеки път, когато се появи ново средство за комуникация. Трябва му време, така че да успее да намери себе си. Ранното кино е ценно, но днес не става за гледане. Вече има случаи, когато виртуалната реалност показва своята стойност – например, при лечението на посттравматичен стрес или в битката със зависимости. Мисля, че в крайна сметка тя ще се превърне в добра среда за изкуство и култура, но няма как да знаем кога ще се случи.“

Освен това, за да стигнем дотам, много неща трябва да се променят.

Какъв е пътят? „Мисля, че трябва да спрем да търсим ИИ алгоритми, които контролират нашето поведение и мисли. А вместо това да позволим на хората да се събират отново в групи, да се опитват да постигат високи постижения. Да имат мотивация чрез нормална търговия, а не чрез търговията на наблюдението“.

 

Виртуална реалност

Снимка: Lux Interaction, Unsplash

 

Критически материализъм

Едва ли ще се учудите, един от основните съвети на Лание е да изтрием веднага всичките си профили в социални мрежи. Доста крайно, но такъв си е той. Да ползваме „Гугъл“ само в анонимен режим, като по-често го заместваме с анонимни търсачки.

„За мен критиката и оптимизмът са едно и също нещо. Когато критикуваш нещо, това е, защото вярваш, че то може да бъде променено към добро“.

И наистина, даже не толкова впечатляващи са проникновените размисли на Лание за днешния дигитален свят. Колкото оптимизмът му, че и най-големите проблеми имат свое решение. И все пак, за да се осъществи една такава промяна, е нужна критична маса от хора. Нека си го кажем на изпроводяк, съвсем извън клишето… както е извън всякакви клишета героят на днешната дигитална история. По-доброто бъдеще, по-смислената и пълноценна онлайн комуникация, по-разумният начин, по който да се възползваме от благата на технологиите, всичко това зависи от всеки един от нас.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

„София днес е скучен град за снимане“, казва… Вихрен Георгиев, създателят на проекта People of Sofia. Може би не сте чували името му, но би било странно, ако не сте се вълнували от забележителните му фотографии.
Той е прекрасен фотограф от новото, дигиталното време, кадрите му са едновременно изкуство и злободневна история. Защото печелят вниманието, без да бягат от законите на изкуството и да се повеждат по лесната красота.
Просто показват хората на София такива, каквито са.
Нека от своя страна опитам да ви представя такъв, какъв е, човека, който вече почти десетилетие ги улавя в истинската им светлина.

повече информация
Живият музей на българската техника

Живият музей на българската техника

„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.

повече информация
Сам сред Фейсбук

Сам сред Фейсбук

Уж се заобикаляме с „приятели“ в още и още социални мрежи. И, прекалено често, си оставаме сами. Кога уж толкова социалният онлайн свят ни кара да се чувстваме самотни? Растат ли наистина поколения, които ще загубят нормалния човешки контакт? Кога самотата се превръща в проблем?

повече информация
„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

Ивайло Христов е създател на dev.bg – начинанието, което позволява на софтуерните специалисти да си сверяват часовника. Да намерят лесно работата, на която да се чувстват добре. Сам той много добре знам колко е важно това: изоставя мечтаната работа в „Майкрософт“, за да захване свое начинание, което се превръща в сериозен успех.
Кои са българските софтуерни компании, от които очакваме сериозен пробив? В какво сме силни и къде изоставаме в тази толкова успешна у нас индустрия? Как за последните 20 години се създадоха цели нови мащабни професии и програмирането се превърна от екзотично занимание в най-търсеното поприще?

повече информация
И все пак… животът е по-силен

И все пак… животът е по-силен

„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Именно това иска да ни припомни иконописецът Диан Костов. И от гледна точка на своето рядко срещано изкуство създава със съмишленици проекта с това име. Благодарение на него от високите силози и насред сивотата ни се усмихват над 150 деца, родени в тежките за всички ни последни години.

повече информация
Програмистката, която прати хора на Луната

Програмистката, която прати хора на Луната

На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г.
А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ.
Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Живият музей на българската техника

Живият музей на българската техника

„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.

повече информация
И все пак… животът е по-силен

И все пак… животът е по-силен

„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Именно това иска да ни припомни иконописецът Диан Костов. И от гледна точка на своето рядко срещано изкуство създава със съмишленици проекта с това име. Благодарение на него от високите силози и насред сивотата ни се усмихват над 150 деца, родени в тежките за всички ни последни години.

повече информация
Програмистката, която прати хора на Луната

Програмистката, която прати хора на Луната

На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г.
А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ.
Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?

повече информация

Най-новите:

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

„София днес е скучен град за снимане“, казва… Вихрен Георгиев, създателят на проекта People of Sofia. Може би не сте чували името му, но би било странно, ако не сте се вълнували от забележителните му фотографии.
Той е прекрасен фотограф от новото, дигиталното време, кадрите му са едновременно изкуство и злободневна история. Защото печелят вниманието, без да бягат от законите на изкуството и да се повеждат по лесната красота.
Просто показват хората на София такива, каквито са.
Нека от своя страна опитам да ви представя такъв, какъв е, човека, който вече почти десетилетие ги улавя в истинската им светлина.

повече информация
Живият музей на българската техника

Живият музей на българската техника

„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.

повече информация
Сам сред Фейсбук

Сам сред Фейсбук

Уж се заобикаляме с „приятели“ в още и още социални мрежи. И, прекалено често, си оставаме сами. Кога уж толкова социалният онлайн свят ни кара да се чувстваме самотни? Растат ли наистина поколения, които ще загубят нормалния човешки контакт? Кога самотата се превръща в проблем?

повече информация
„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

Ивайло Христов е създател на dev.bg – начинанието, което позволява на софтуерните специалисти да си сверяват часовника. Да намерят лесно работата, на която да се чувстват добре. Сам той много добре знам колко е важно това: изоставя мечтаната работа в „Майкрософт“, за да захване свое начинание, което се превръща в сериозен успех.
Кои са българските софтуерни компании, от които очакваме сериозен пробив? В какво сме силни и къде изоставаме в тази толкова успешна у нас индустрия? Как за последните 20 години се създадоха цели нови мащабни професии и програмирането се превърна от екзотично занимание в най-търсеното поприще?

повече информация
И все пак… животът е по-силен

И все пак… животът е по-силен

„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Именно това иска да ни припомни иконописецът Диан Костов. И от гледна точка на своето рядко срещано изкуство създава със съмишленици проекта с това име. Благодарение на него от високите силози и насред сивотата ни се усмихват над 150 деца, родени в тежките за всички ни последни години.

повече информация
Програмистката, която прати хора на Луната

Програмистката, която прати хора на Луната

На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г.
А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ.
Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?

повече информация
Share This