Шест забравени съкровища на българската техника

ян. 28, 2022 | Технологии

Шест забравени съкровища на българската техника

28 януари 2022 | Технологии

Неотдавна ви разказах за впечатляващото начинание на Антон Оруш, младежа, създал и превърнал се сам в най-пълния днес жив архив на българската техника. Тогава ви обещахме да се върнем при него, за да надникнем в част от дигиталното богатство на „Сандъците“.

Ето че дойде моментът създателят на портала съкровищница да ни разкаже за 6 от своите впечатляващи открития. По какво се отличават някогашните български прадеди на компютърните мишки? Що за джаджи са перфолентите? Как изглежда първият създаден у нас електронен шах? Как така са български… най-големите дискети в света?

 

Антон Оруш

 

Разказва ни историите им най-точният човек, властелинът на „Сандъците“. Петте впечатляващи находки Антон показва за първи път специално за „Дигитални истории“.

 

шах

снимки: Добрин Кашавелов и Антон Оруш

 

1. Електронен шах и мат

Ето българския електронен шах „Партньор“ от 1987 г., втория наш шахматен компютър след „ИЗОТ 1042С“ от 1985-а. Създаден от корпорация „Програмни продукти и системи“, може да играете срещу него, или просто да е съдия, ако имате истински противник.

Работи с 3-мегахерцов процесор Western Design Center 65C02, има 2 килобайта RAM и 16 – ROM памет. Квадратите и функционалните му бутони са сензорни.

Нека си представим, че вече играем срещу „Партньора“. Заради сензорните квадрати, когато взимаме фигура, за да направим ход или да изпълним такъв, заявен от него, трябва да натиснем леко с фигурата изходното поле, а после и това, на което я поставяме.

 

„Партньорът“ има 9 нива на трудност и знае 3000 дебюта от реални шахматни партии. В зависимост от трудността, ни се дава все по-малко време. Любопитно е, че има и бутон „Помощ“, който може да ни подсказва, ако не се справяме.

„Партньор“ сигнализира за грешки и проверява правилно ли са наредените фигурите. Натискайки „А1“ може да забраним на компютъра да мисли следващия си ход, докато ние подготвяме своя а с „F1“ му забраняваме да чете от библиотеката и трябва сам да обмисля ходовете си.

дискета

2. Дискетата Голиат

8-инчовите „ИЗОТ ЕС 5274“ са най-големите дискети в света! Произвеждани са в Завода за информационни носители ,,Динко Баненкин“ в с. Драгор, Пазарджишко. Приличат на тави – събират се в пакет с диаметър 20,3 см.

Това е и най-старият стандарт за дискети в света, при които има възможност за многократно записване и изтриване. Предлагат се от 1973 г. и се използват в т.нар. бюрокомпютри. Както подсказва името им, те са с формата и размерите на бюро и имат конкретна функция, например предпечатният „ИЗОТ 1004 С“ или банковият „ИЗОТ 1025С“.

„ЕС 5274“ е най-популярният модел 8-инчови дискети, пуснат през 1982 г. Той е от типа SS/SD (single side, standard density) – дискетата има една записваема страна и стандартна плътност на запис. Капацитетът след форматиране е 242 килобайта, което в днешно време е абсурдно малко, но през 70-те е внушителен показател.

По-големите програми понякога са записвани на поредица дискети, зареждани една след друга. Тези над 20 дискети например съдържат софтуера на бюрокомпютъра „ИЗОТ 1027 С“, предназначен да автоматизира съставянето на програмите за управление на металорежещи машини.

„ЕС 5283“ е друг модел, с две записваеми страни, на които се събират цели 1,5 мегабайта данни.

перфолента

3. Лента вместо диск

Този древен компютърен носител на данни е перфолента, произведена в софийския завод „Електроника“ през 1986 г., макар че той ги произвежда и по-рано. Тези на Антон са съхранени в оригиналните си кутии, а тази е използвана и носи запис на себе си.

Хронологически перфолентите са вторият носител на данни след перфокартите. Невероятно рядко е да се намерят български перфоленти, казва Антон, който за 12 години е попадал на такива само веднъж.

Немалко интересни български компютри, като например първият – „Витоша“ (1962 – 1963 г.), и компютризираната система за контрол на работното време „ИЗОТ 1001С“ (1979) използват подобни перфоленти.

перфолента

Тази перфолента не е употребявана никога, своеобразна жива капсула на времето. Единствената перфорация на нея – пунктираната линия по дължината, е т.нар. транспортна пътечка или писта. По нея зъбното колело на четеца придвижва перфолентата.

Принципът на технологията не се различава особено от перфокартите. И тук данните се запаметяват в зависимост от това има ли дупка (перфорация) на точно определени места. Лентите са естествено продължение на картите, след като ясно се вижда как перфокартите се разпиляват лесно, трябва често да се сменят в устройството и това създава неудобства. Затова се проектира носител, който работи на същия принцип, но представлява непрекъсната лента.

Ширината на перфолентата варира според броя на пистите, у нас са използвани 5- и 8-пистови ленти. Перфолентите могат да достигнат 300 м дължина, на които събират толкова информация, колкото 1500 перфокарти.

Хартията е с повишена якост, за да не се къса след дупченето, най-често е жълта, но може и да е бяла.

С перфолентите е свързана една от интересните колекционерски истории в безкрайния запас на Антон Оруш. Негов познат чул, че приятел в далечно село има такива ленти, но решил, че няма да му трябват – „Ти нали всичко имаш, а и с тоя не ми се занимава, много пари им поиска“.

„Случайно стана дума и като чух как ги е подритнал, направо се разтреперах. Боже Господи, та аз перфоленти търся от години и те са толкова редки, важни и непознати!“, емоционално се връща към онзи момент колекционерът. На всичкото отгоре се оказва, че търсената цена е съвсем нормална. Познатият му доста се съпротивлява, защото не иска да се обажда отново на своя приятел, с когото са скарани. „После се оказа, че колата му няма застраховка, казах, че ще поема всякакви пътни разходи“, спомня си Антон. На всичкото отгоре и собственикът на лентите спира да вдига телефона си.

„Легнах си с трепет, а на другия ден зачаках новини. По обяд моят познат ми писа. Вече бе отишъл с колата в селото, говореше си със собственика. Пращаше ми снимки на лентите и ме питаше коя ми трябва. После посредникът ми разказа, че операцията по сдобряването хич не била лесна, даже бил включен комплект висококласно уиски, добре че било на промоция. В крайна сметка успях да се сдобия с мечтаните перфоленти, а историята, освен че завърши щастливо, е и поучителна. За пореден път видях колко лошо може да стане, ако проявяваме високомерие и надменност. Имам приятели от всякакви прослойки и всеки има с какво да ми е полезен“.

компютърна мишка

4. Мишка като от едно време

Първата българска компютърна мишка – „МАН‘88“, идва от габровския Завод за пултове и клавиатури. Тук даже е запазена оригиналната кутийка.

Както се вижда, тогавашните мишки не приличат на съвременните – тази има три бутона на мястото на сегашните два, няма скролер. По това време преместването нагоре и надолу се прави чрез бутоните на клавиатурата. Курсорът представлява мигащо квадратче, обикновено зелено.

мишка

Функциите на бутоните са различни от днешните и зависят от всяка програма, все още няма особени стандарти в тази област. Затова на кутията е отбелязано кои програми поддържа. Най-често в началото мишките се използват в програмите за проектиране (CAD).

Повечето програми от 80-те ползват доста рядко средния бутон, заради това и с времето той изчезва. И когато се появява функцията за превъртане, става най-лесно скрол бутонът (а по-късно колелцето) да замести именно средния бутон.

копировален апарат

5. Копировално устройство

Българският копирен апарат „Инфра’66“ е произвеждан в завод „Оргтехника“ Силистра. Възможно е да няма втори оцелял такъв. Корпусът му е метален и за настолните си размери е доста тежък. Тогава е наричан „термокопировално устройство“ (ТКУ), защото хартията, върху която печата и размножава документите, е с нанесен отгоре топлочувствителен слой и чрез него се получава отпечатването.

В горния процеп слагате листа оригинал с печатаната страна нагоре, върху него добавяте листа за отпечатване, като топлочувствителният слой също трябва да бъде нагоре. Листовете преминават през инфрачервени лъчи, температурата на топлочувствителната хартия се повишава. Там, където лъч светлина срещне тъмните части на оригинала, в топлочувствителния слой се получава химична реакция, която също го потъмнява. В резултат се отпечатва копието, което след това се изтласква от апарата с валяк.

„Инфра‘66“ прави едно копие за 10 – 15 сек. Навремето уредът е спестявал на машинописките по около 20 минути работно време. Появата на този модел е била истинско щастие.

Може да ламинира листове двустранно, да прави копия и с топлочувствително индиго, произвеждано в завод „Хемус“ Бургас. „Веднъж намерих цял пакет до контейнера за боклук“, разказва Антон.

компютър

6. Педя платка, лакът компютър

Тази наглед непретенциозна платка всъщност е… цял компютър. Терминът е „едноплатков“ или на английски – single-board computer. „ЕМК 11А“ е „роден“ през 1983 г. в катедра „Изчислителна техника“ на ВМЕИ София, днешния Технически университет.

Само на една платка са побрани всички елементи – микропроцесор, RAM памет, входно-изходни контролери и т.н. Такива устройства обикновено се ползват в образованието и области, където е важно ясно да се вижда как работи нещо.

Едноплатковият компютър обикновено няма слотове за допълнителни карти и платки. Такива устройства се използват и като компютри, вградени в по-големи машини, чиято работа трябва да управляват – например производствена линия.

Тук процесорът е ботевградският „СМ 601“. За разлика от по-късни ЕМК-та, „11А“ може да работи с касетофон като външна памет. Захранва се с 5 волта напрежение.

Една от обучителните функции на тези компютри е да покажат как работи оперативната памет. В първите 4 от 6-те LED индикатора се показва шестнадесетичният адрес на паметта, с която искаме да работим, а съдържанието ѝ – в последните два.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически...

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

Знаете, един митичен персонаж за седмица създаде света. Брандън Айк за малко повече време – 10 дни, създаде друг нов свят, в който всички живеем… JavaScript. Една технология, която промени ежедневието ни, след като позволи да се създават сложни приложения онлайн. Да отворим браузъра, да се насочим към любимата страница и тя да е способна на чудеса.
Ето поучителната приказка за това как човек, почти случайно попаднал в епицентъра на събитията, може да изгради нещо огромно. Как в технологично динамичните времена съдбата бързо променя избраниците си и с едно нейно мигване от герой можеш да се превърнеш в аутсайдер.
Кой ли е този Брандън Айк? Защо и той, подобно на други компютърни легенди, днес не се радва на особена слава? Как се ражда JavaScript и защо, уж толкова подобен на другите, именно този език успя да промени революционно начина, по който ползваме компютрите?
console.log(„Започваме!“);

повече информация
Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

По всичко личи, технологиите ще ни освободят доста време, но как ще се промени обществото? Какво представлява прословутият универсален базов доход? Кои са големите аргументи за и против идеята всеки да получава гарантирани пари? Или пък решението на новите предизвикателства може да се окаже 4-дневната работна седмица?
Изкуственият интелект има силата да промени ежедневието на всички ни. Днес се разделяме в крайни мнения за това колко е напреднала технологията. И все пак, надали има спор, че тя вече има потенциала да обърне с главата надолу почти всички индустрии и поприща.
Дали ще вземе хляба на мнозина от нас? Сигурно е, че има силата да ни отмени в поредната порция задачи, вземайки на своя страна много нови дейности. Появяват се и нови роли, както е било винаги, но какво ще правим ако темпото, с което това се случва, изостане? Ще успеят ли и как обществата в развитите страни да реагират на новото предизвикателство?
Идва 1 май, празникът на труда. Трудът със сигурност е нещо, за което си струва да се замисляме по-често, особено по нашите ширини, където винаги сме имали малко по-философски поглед към темата. Дотолкова, че и труда празнуваме с ден почивка…

повече информация
Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече позволяват мозъчните сигнали да се „превеждат“ в четими данни, първите пробиви са налице. Улисани в напредъка на изкуствения интелект и прословутия GPT, може да пропуснем една огромна стъпка, що се отнася до естествения. На нея обръща внимание проф. Нита Фарахани, учен и юрист с огромен опит.
„Днес вече има компании, които са способни да декодират мозъчните вълни“, каза тя на световния форум в Давос в началото на годината.
Готови ли сме за момента, когато някой ще чете мислите ни? Ще доведе ли това до тотален контрол, или ще направи живота ни по-удобен и смислен?

повече информация

Най-новите:

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието?
Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство.
Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“.
Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори.
Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?

повече информация
Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев.
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея.
Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.
Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история.
В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях.
За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.

повече информация
Share This