Шест забравени съкровища на българската техника

ян. 28, 2022 | Технологии

Шест забравени съкровища на българската техника

28 януари 2022 | Технологии

Неотдавна ви разказах за впечатляващото начинание на Антон Оруш, младежа, създал и превърнал се сам в най-пълния днес жив архив на българската техника. Тогава ви обещахме да се върнем при него, за да надникнем в част от дигиталното богатство на „Сандъците“.

Ето че дойде моментът създателят на портала съкровищница да ни разкаже за 6 от своите впечатляващи открития. По какво се отличават някогашните български прадеди на компютърните мишки? Що за джаджи са перфолентите? Как изглежда първият създаден у нас електронен шах? Как така са български… най-големите дискети в света?

 

Антон Оруш

 

Разказва ни историите им най-точният човек, властелинът на „Сандъците“. Петте впечатляващи находки Антон показва за първи път специално за „Дигитални истории“.

 

шах

снимки: Добрин Кашавелов и Антон Оруш

 

1. Електронен шах и мат

Ето българския електронен шах „Партньор“ от 1987 г., втория наш шахматен компютър след „ИЗОТ 1042С“ от 1985-а. Създаден от корпорация „Програмни продукти и системи“, може да играете срещу него, или просто да е съдия, ако имате истински противник.

Работи с 3-мегахерцов процесор Western Design Center 65C02, има 2 килобайта RAM и 16 – ROM памет. Квадратите и функционалните му бутони са сензорни.

Нека си представим, че вече играем срещу „Партньора“. Заради сензорните квадрати, когато взимаме фигура, за да направим ход или да изпълним такъв, заявен от него, трябва да натиснем леко с фигурата изходното поле, а после и това, на което я поставяме.

 

„Партньорът“ има 9 нива на трудност и знае 3000 дебюта от реални шахматни партии. В зависимост от трудността, ни се дава все по-малко време. Любопитно е, че има и бутон „Помощ“, който може да ни подсказва, ако не се справяме.

„Партньор“ сигнализира за грешки и проверява правилно ли са наредените фигурите. Натискайки „А1“ може да забраним на компютъра да мисли следващия си ход, докато ние подготвяме своя а с „F1“ му забраняваме да чете от библиотеката и трябва сам да обмисля ходовете си.

дискета

2. Дискетата Голиат

8-инчовите „ИЗОТ ЕС 5274“ са най-големите дискети в света! Произвеждани са в Завода за информационни носители ,,Динко Баненкин“ в с. Драгор, Пазарджишко. Приличат на тави – събират се в пакет с диаметър 20,3 см.

Това е и най-старият стандарт за дискети в света, при които има възможност за многократно записване и изтриване. Предлагат се от 1973 г. и се използват в т.нар. бюрокомпютри. Както подсказва името им, те са с формата и размерите на бюро и имат конкретна функция, например предпечатният „ИЗОТ 1004 С“ или банковият „ИЗОТ 1025С“.

„ЕС 5274“ е най-популярният модел 8-инчови дискети, пуснат през 1982 г. Той е от типа SS/SD (single side, standard density) – дискетата има една записваема страна и стандартна плътност на запис. Капацитетът след форматиране е 242 килобайта, което в днешно време е абсурдно малко, но през 70-те е внушителен показател.

По-големите програми понякога са записвани на поредица дискети, зареждани една след друга. Тези над 20 дискети например съдържат софтуера на бюрокомпютъра „ИЗОТ 1027 С“, предназначен да автоматизира съставянето на програмите за управление на металорежещи машини.

„ЕС 5283“ е друг модел, с две записваеми страни, на които се събират цели 1,5 мегабайта данни.

перфолента

3. Лента вместо диск

Този древен компютърен носител на данни е перфолента, произведена в софийския завод „Електроника“ през 1986 г., макар че той ги произвежда и по-рано. Тези на Антон са съхранени в оригиналните си кутии, а тази е използвана и носи запис на себе си.

Хронологически перфолентите са вторият носител на данни след перфокартите. Невероятно рядко е да се намерят български перфоленти, казва Антон, който за 12 години е попадал на такива само веднъж.

Немалко интересни български компютри, като например първият – „Витоша“ (1962 – 1963 г.), и компютризираната система за контрол на работното време „ИЗОТ 1001С“ (1979) използват подобни перфоленти.

перфолента

Тази перфолента не е употребявана никога, своеобразна жива капсула на времето. Единствената перфорация на нея – пунктираната линия по дължината, е т.нар. транспортна пътечка или писта. По нея зъбното колело на четеца придвижва перфолентата.

Принципът на технологията не се различава особено от перфокартите. И тук данните се запаметяват в зависимост от това има ли дупка (перфорация) на точно определени места. Лентите са естествено продължение на картите, след като ясно се вижда как перфокартите се разпиляват лесно, трябва често да се сменят в устройството и това създава неудобства. Затова се проектира носител, който работи на същия принцип, но представлява непрекъсната лента.

Ширината на перфолентата варира според броя на пистите, у нас са използвани 5- и 8-пистови ленти. Перфолентите могат да достигнат 300 м дължина, на които събират толкова информация, колкото 1500 перфокарти.

Хартията е с повишена якост, за да не се къса след дупченето, най-често е жълта, но може и да е бяла.

С перфолентите е свързана една от интересните колекционерски истории в безкрайния запас на Антон Оруш. Негов познат чул, че приятел в далечно село има такива ленти, но решил, че няма да му трябват – „Ти нали всичко имаш, а и с тоя не ми се занимава, много пари им поиска“.

„Случайно стана дума и като чух как ги е подритнал, направо се разтреперах. Боже Господи, та аз перфоленти търся от години и те са толкова редки, важни и непознати!“, емоционално се връща към онзи момент колекционерът. На всичкото отгоре се оказва, че търсената цена е съвсем нормална. Познатият му доста се съпротивлява, защото не иска да се обажда отново на своя приятел, с когото са скарани. „После се оказа, че колата му няма застраховка, казах, че ще поема всякакви пътни разходи“, спомня си Антон. На всичкото отгоре и собственикът на лентите спира да вдига телефона си.

„Легнах си с трепет, а на другия ден зачаках новини. По обяд моят познат ми писа. Вече бе отишъл с колата в селото, говореше си със собственика. Пращаше ми снимки на лентите и ме питаше коя ми трябва. После посредникът ми разказа, че операцията по сдобряването хич не била лесна, даже бил включен комплект висококласно уиски, добре че било на промоция. В крайна сметка успях да се сдобия с мечтаните перфоленти, а историята, освен че завърши щастливо, е и поучителна. За пореден път видях колко лошо може да стане, ако проявяваме високомерие и надменност. Имам приятели от всякакви прослойки и всеки има с какво да ми е полезен“.

компютърна мишка

4. Мишка като от едно време

Първата българска компютърна мишка – „МАН‘88“, идва от габровския Завод за пултове и клавиатури. Тук даже е запазена оригиналната кутийка.

Както се вижда, тогавашните мишки не приличат на съвременните – тази има три бутона на мястото на сегашните два, няма скролер. По това време преместването нагоре и надолу се прави чрез бутоните на клавиатурата. Курсорът представлява мигащо квадратче, обикновено зелено.

мишка

Функциите на бутоните са различни от днешните и зависят от всяка програма, все още няма особени стандарти в тази област. Затова на кутията е отбелязано кои програми поддържа. Най-често в началото мишките се използват в програмите за проектиране (CAD).

Повечето програми от 80-те ползват доста рядко средния бутон, заради това и с времето той изчезва. И когато се появява функцията за превъртане, става най-лесно скрол бутонът (а по-късно колелцето) да замести именно средния бутон.

копировален апарат

5. Копировално устройство

Българският копирен апарат „Инфра’66“ е произвеждан в завод „Оргтехника“ Силистра. Възможно е да няма втори оцелял такъв. Корпусът му е метален и за настолните си размери е доста тежък. Тогава е наричан „термокопировално устройство“ (ТКУ), защото хартията, върху която печата и размножава документите, е с нанесен отгоре топлочувствителен слой и чрез него се получава отпечатването.

В горния процеп слагате листа оригинал с печатаната страна нагоре, върху него добавяте листа за отпечатване, като топлочувствителният слой също трябва да бъде нагоре. Листовете преминават през инфрачервени лъчи, температурата на топлочувствителната хартия се повишава. Там, където лъч светлина срещне тъмните части на оригинала, в топлочувствителния слой се получава химична реакция, която също го потъмнява. В резултат се отпечатва копието, което след това се изтласква от апарата с валяк.

„Инфра‘66“ прави едно копие за 10 – 15 сек. Навремето уредът е спестявал на машинописките по около 20 минути работно време. Появата на този модел е била истинско щастие.

Може да ламинира листове двустранно, да прави копия и с топлочувствително индиго, произвеждано в завод „Хемус“ Бургас. „Веднъж намерих цял пакет до контейнера за боклук“, разказва Антон.

компютър

6. Педя платка, лакът компютър

Тази наглед непретенциозна платка всъщност е… цял компютър. Терминът е „едноплатков“ или на английски – single-board computer. „ЕМК 11А“ е „роден“ през 1983 г. в катедра „Изчислителна техника“ на ВМЕИ София, днешния Технически университет.

Само на една платка са побрани всички елементи – микропроцесор, RAM памет, входно-изходни контролери и т.н. Такива устройства обикновено се ползват в образованието и области, където е важно ясно да се вижда как работи нещо.

Едноплатковият компютър обикновено няма слотове за допълнителни карти и платки. Такива устройства се използват и като компютри, вградени в по-големи машини, чиято работа трябва да управляват – например производствена линия.

Тук процесорът е ботевградският „СМ 601“. За разлика от по-късни ЕМК-та, „11А“ може да работи с касетофон като външна памет. Захранва се с 5 волта напрежение.

Една от обучителните функции на тези компютри е да покажат как работи оперативната памет. В първите 4 от 6-те LED индикатора се показва шестнадесетичният адрес на паметта, с която искаме да работим, а съдържанието ѝ – в последните два.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание. Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър,...

повече информация
Останете любопитни!

Останете любопитни!

Кой е родният град на Яворов? Свищов. Изхалюцинирал го е изкуственият интелект, доста некадърно, ще предположите. Само че не беше той, казах го аз, участвайки в телевизионно предаване в праймтайма...

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера. Днес Васил Анастасов се е заел с още една...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Останете любопитни!

Останете любопитни!

Кой е родният град на Яворов? Свищов.
Изхалюцинирал го е изкуственият интелект, доста некадърно, ще предположите. Само че не беше той, казах го аз, участвайки в телевизионно предаване в праймтайма на най-старата българска телевизия. Бих предположил, че е по-вероятно да не позная собственото си име, а не родното място на един от хората, чиято история ме вълнува цял живот. Обаче го сбърках и скоро няма да ходя в Чирпан.
Знанието не е даденост. Любопитството не идва само, а иска усилие.
Има ли обаче смисъл да помним къде е роден Яворов във времената, когато можем да го проверим за части от секундата?
Щеше ли да пише различни стихове, ако беше от Свищов?
Ще знаят ли следващите поколения къде е роден, как е писал? От какво се е вълнувал, къде и как е срещнал любовта?
Ако решите, питайте ChatGPT. Или Конституционния съд.
А моят личен отговор гласи: днес е по-важно отвсякога да останем любопитни!

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация

Най-новите:

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!

повече информация
Останете любопитни!

Останете любопитни!

Кой е родният град на Яворов? Свищов.
Изхалюцинирал го е изкуственият интелект, доста некадърно, ще предположите. Само че не беше той, казах го аз, участвайки в телевизионно предаване в праймтайма на най-старата българска телевизия. Бих предположил, че е по-вероятно да не позная собственото си име, а не родното място на един от хората, чиято история ме вълнува цял живот. Обаче го сбърках и скоро няма да ходя в Чирпан.
Знанието не е даденост. Любопитството не идва само, а иска усилие.
Има ли обаче смисъл да помним къде е роден Яворов във времената, когато можем да го проверим за части от секундата?
Щеше ли да пише различни стихове, ако беше от Свищов?
Ще знаят ли следващите поколения къде е роден, как е писал? От какво се е вълнувал, къде и как е срещнал любовта?
Ако решите, питайте ChatGPT. Или Конституционния съд.
А моят личен отговор гласи: днес е по-важно отвсякога да останем любопитни!

повече информация
Дженсън Хуанг. Магьосникът на NVIDIA

Дженсън Хуанг. Магьосникът на NVIDIA

Той е една от големите звезди на днешния ден. С 30-годишна упоритост гради компанията, която се превърна в най-скъпо оценената за всички времена. Когато дойде време да представи поредния иновативен чип, той се превръща в маркетингова икона.
Дженсън Хуанг грабва коженото яке, излиза пред уютната за него светлина на прожекторите и шоуто започва.
Мъдростта на изтока среща лустрото на запада. Един от най-богатите американци, единствен в списъка, който е роден в Китай (…в известен смисъл). Историята му идва, за да покаже, че и днес силните личности имат значение. Струва си да извървим заедно прелюбопитния му път, а и да чуем вижданията му за бъдещето, в което всички ние ще живеем.

повече информация
Иван Попов, който улови бъдещето

Иван Попов, който улови бъдещето

„Мирогледът на човек зависи съществено от неговия информационен метаболизъм.“
„Човек за човека е бот. А бот за бота е човек. Но що за човек е ботът? И що за бот е човекът?“
Иван Попов е майстор на силогизмите и не само. Той е писател, оставил ни малко на брой произведения от началото на новото хилядолетие. Макар приживе да има само един издаден роман, при това в малък тираж, той си остава митично име.
Защото по неповторим начин представя бъдещето. Улавя тенденциите, събира искриците познание, които рисуват пъстрата картина на технологичния утрешен ден. Успява да срещне науката и литературата, които рамо до рамо да търсят човешкото и надчовешкото, да улавят тенденции.
Посланията на Иван Попов са силни, вълнуващи, замислящи днес, повече от всякога. Благодаря от сърце на Николай Генов, който привлече вниманието ми към този забележителен писател, прогностик, журналист, учен. Според мен е важно думите и името му да стигнат до повече хора. Ще се радвам на всякаква подкрепа – разкази на хора, които са го познавали, помощ за популяризиране на творчеството му или просто добри идеи. Пишете ми!

повече информация
Бил Гейтс и Философският камък

Бил Гейтс и Философският камък

Представяте ли си основателя на „Майкрософт“ като крадец на време? Как катеренето на високи планински върхове предопределя най-големите му успехи в софтуерния свят? Защо мечтата да победи баба си на карти е сред основните идеи, превърнали го в най-богатия човек на планетата?
Надали някой би обвинил Бил Гейтс, че притежава уменията на блестящ белетрист, обаче историите, които ни разказва един от най-важните (харесвани или не) хора на нашето време определено са впечатляващи. Избрах да ви разкажа 8 от тях…

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Share This