„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

фев. 2, 2024 | Истории

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

2 февруари 2024 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel

Почти 40 години по-късно най-накрая оригиналният „Тетрис“ беше победен!

Триумфът на едно симпатично 13-годишно хлапе привлече погледите към добрата стара класическа надпревара във времената, когато компютърните игри са съвършена наслада за сетивата.

Какво има да ни каже това на фона на изкуствения интелект? Защо изведнъж в много интелектуални игри човекът се оказа способен на неочаквани умения? Как се роди играта, която всеки познава и как се превърна в легенда? Кои са интересните страни и мрачните ѝ тайни?

Това е дълга и поучителна дигитална история, която минава през забележителни личности, през триумфове и трагедии, през култури и обрати…

 

„Тетрис“

Първата версия на „Тетрис“ с букви вместо графика

 

Днешните млади

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, чуват се думите на Блу Скути, преди да си даде сметка, че е постигнал това, за което мечтае. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.

Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… Блу Скути ни припомни, че няма предел за човека. Че е по-важно да избираме в какво да се състезаваме едни с други и кое си струва да делегираме на машините.

Ако не вярвате, питайте бащата на „Тетрис“. Днес кара „Тесла“, но се е учил да върти волана на „Лада“ и казва, че ползва същите навици. Защото тази история започва в лаборатория на съветската академия на науките, в които се разработват и секретни технологии за КГБ.

 

Алексей Пажитнов

 

Back in the U.S.S.R.

Дядото на Алексей Пажитнов е известен актьор от съветските времена, участва в класическата екранизация на „Дванайсетте стола“. Баща му е философ, защитава дисертация на тема „Формиране на комунистическите и философските възгледи на Карл Маркс“, преди в края на 80-те години да бъде уволнен, защото подписва знаменито „писмо на 80-те“, с което се призовава за реформи в СССР.

СССР обаче все още е един от световните глобуси, когато започва тази история, а неговият създател завършва математика и се насочва към компютърните науки. По това време работи в изчислителния център към академията на науките, занимава се с пионерни разработки за използването на изкуствен интелект за разпознаването на човешка реч. В стая с 5 пулта работят 15 програмисти, които се налага да се изчакват – Алексей често идва, след като другите вече са се прибрали в домовете си.

Харесва работата си, но и не спира да се чуди – а не могат ли компютрите да се използват и за забавление? Хрумва му да се опита да претвори на екрана една настолна игра, която е обичал като от ученик. Казва се „пентамино“ и целта е да бъдат подредени дървени части с разнообразни форми, изградени от по пет квадрата.

А където е „пентамино“, там е и „тетрамино“ – същото, само че елементите са виртуални и са от по 4 елемента. А самото име „Тетрис“ идва от най-печелившия ход, когато с издълженото тетрамино успеете да „изгорите“ цели 4 реда с квадратчета.

 

Пентамино

Така изглеждат блокчетата за пентамино, вдъхновили Пажитнов

 

Блокче по блокче – блок

Играта се ражда през лятото на 1984 г., когато създателят ѝ е на 29. Първият ѝ вариант, написан на Pascal, е за тогавашните съветски компютри „Електроника-60“, които дори нямат познатия ни днес графичен интерфейс – формите се появяват като падащи буквички.

Доволен от постигнатото, Алексей го предлага на приятели, включва и други разработчици, които да направят играта по-добра. „Наема“ 16-годишния си съсед Вадим Герасимов, който да създаде версия за компютрите на IBM, тъй като не познава добре използвания там програмен език. Младежът за първи път добавя към играта различни цветове и табло, на което се отчитат точките.

Тук се включва психологът Владимир Похилко, който дава идеята фигурите да са точно 7 – защото толкова най-добре може да запомни играещият. По-късно Похилко ще е и първият учен, използващ играта за психологически изследвания, а пътят му с Пажитнов ще се преплете тясно… чак до една ужасяващо трагична развръзка.

 

Алексей Пажитнов

 

Тетромино

Как обаче съветската игра завладява „гнилия“ запад във времената, когато все още с пълна сила се стеле Желязната завеса? Пажитнов моли шефа си в лабораторията Виктор Брябрин, който често пътува в чужбина, да му помогне, като в замяна всички приходи от продажбите биха били за института.

Играта започва да се разпространява на дискети из бившия източен блок, а пътят ѝ на Запад тръгва от Будапеща. Там дискетата попада в ръцете на Робърт Стайн, международен търговец на софтуер от Лондон, който вижда в нея огромен потенциал. Намира телефона на лабораторията, пише факс с предложение за сътрудничество и… след дълги преговори се стига до сделка. Лабораторията на съветските учени получава 80% от приходите по 10-годишен договор.

Всичко това се случва през 1986 г., точно когато се усеща разведряването между двете велики сили. Стайн избира тежка соц стилистика за представянето, както личи и от официалната обложка. Добавено е озвучаване – народната песен „Коробейники“. Кирилица, сърп и чук, „Кремъл“… с тях започва източната „Тетрис революция“! Няма го само залпът на крайцера „Аврора“.

През тези години компютърните игри изживяват първия си истински бум. Не след дълго Нинтендо ще пусне първата игрална конзола, предвидена за свързване с телевизор и нейният флагман ще стане именно „Тетрис“.

Всичко това минава през сложни преговори, търговски дела… Неотдавна излезе сериал, описващ целия този сюжет, докато истинският сериал на играта продължава и днес.

 

Алексей Пажитнов

Пажитнов на Червения площад с Хенк Роджърс – продузеднт на игри, които води преговорите за „Тетрис“

 

Тет-а-тет

През 1991 г. Пажитнов и Похилко емигрират в САЩ. Главният ни герой търпеливо изчаква да дойде 1996 г., когато изтича договорът за правата и той става техен пълен собственик. Заедно с Робърт Стайн създават организация, която и до днес взема процент от продажбите на всички многобройни варианти на „Тетрис“.

Неговият приятел Владимир Похилко посвещава дълги години на клинични експерименти с помощта на играта, именно той е човекът, окуражил в началото Алексей да продължи да я развива.

Отвъд океана – в Сан Франциско, двамата основават софтуерна фирма, която разработва проекти с 3D графика. Създават няколко успешни компютърни игри, залагайки идеята, че те трябва да служат като „развлечение за човешката душа“. Начело застава психологът, отварят офис и в Москва, начинанието потръгва…

Докато идва краят на 90-те, бизнесът им замира, а Похилко е принуден да съобщи на около 70 човека, че трябва да си търсят нова работа. Приема го тежко, затваря се в себе си. И вероятно отключво психическо заболяване. Убива с нож жена си и 12-годишния си син, преди да пререже собственото си гърло. Оставя необяснено и до днес предсмъртно писмо с думите: „Изядоха ме жив. Владимир. Помни, че съществувам. Дяволът“.

 

Алексей Пажитнов

Пажитнов и Хенк Роджърс в новия сериал по темата

 

Панелки с шарени фланелки

В живота на Пажитнов също се случва трагедия – по-малкият му син Дмитрий загива при инцидент, докато кара ски, а тялото е открито месеци по-късно.

Програмистът обаче преодолява депресията, както сам казва, с помощта на работата – създавайки нови и нови игри. Няколко години е част от екипа на Microsoft. Разработва версии на „Тетрис“ с различни допълнения, например триизмерност. Казва, че понякога съжалява, че не се е родил по-късно, за за създава игри с помощта на модерните технологии като днешния изкуствен интелект.

Според него големият дълг на днешните създатели на игри е, че искат само да забавляват, но не и да развиват играещите. Че ги разработват като за хора с ниско интелектуално ниво, които не обичат да предизвикват сивото си вещество.

Да, никое от многобройните му начинания така и не доближава успеха на първото, но пък колко хора могат да се похвалят, че са създали легенда?

„Тетрис“ е най-продаваната компютърна игра в историята според редица класации. Само до 2011-а играта е продадена 202 милиона пъти – около 70 млн. на физически носители и 132 млн. сваляния. Днес липсва точна статистика, но броят е в пъти по-висок.

 

„Тетрис“

 

Играли сме добро…

Смята се, че играта е пристрастяваща заради явление, наречено „ефекта на Зейгарник“: човешкият мозък съхранява незавършени задачи и се освобождава от тях, когато вече не са необходими. А „Тетрис“ така и никога не завършва. „Ефектът на Тетрис“ пък е психологическо явление, при което, докато не играе, мозъкът неволно си представя комбинации от играта.

Една от големите идеи на Пажитнов е да направи версия, която може да се играе отборно – това също ще случва, след като той се труди по нея цяло десетилетие. Излиза през 2019-а, макар че не успява да привлече особен интерес. Програмистът често казва, че съжалява, че световната компютърна индустрия е слаба в разработването на игри с няколко участници. Така, вместо да се наслаждават на радостта от общуването със съмишленици, отдалечени на хиляди километри, играчите са затворени в общуването с компютъра.

И все пак… „Тетрис“ се превръща в обединител, в начинание, създаващо отборен дух, в спорт, при това, по доста неочакван за самия Пажитнов начин.

Очаквайте следващия петък историята на рекорда, която показа, че пред човека няма граници. Че технологиите просто ни създават нови възможности, които трябва да се научим да използваме. И всичко това… благодарение на едно забележително 13-годишно хлапе с прякора Блу Скути.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какви ли не хобита имат хората – някои колекционират марки, други – евро, трети дори имат търпението да гледат български футбол. Е, аз освен че имам навика да проверявам нищожните си познания в...

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до...

повече информация
„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни....

повече информация
„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

Имате дете и не сте разпознали тези типични, усмихващи и успокояващи илюстрации? Надали. Неда Малчева от 13 години разказва за майчинските си радости и неволи чрез своите карикатури. Харесваме ги,...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какъв е коефициентът на интелигентност на напредналия изкуствения интелект?
Достига ли, надминава ли средните 100 точки на днешното човечество? И защо това е важно?
Хайде да научим заедно!

повече информация
„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни. Защото поуките от нея са много, а тя е повод и да продължим разговора с Виктор. За ежедневните неволи на българите със зрителни (и други) увреждания. За това как да се отнасяме с тях, дали сме достатъчно внимателни, дали в България се грижим за правата им.
Последният въпрос е риторичен. Сигурен съм, забелязвали сте и вие, че автобусите в София са пригодени за хора с увреждания. Виждали ли сте обаче някой да се качи в тях с инвалидната си количка? Ами сайтовете? Днес всичко се случва онлайн, технологиите улесняват всички ни и могат да бъдат толкова полезни и за хората, които най-много се нуждаят от тях.
Обаче не са. Как това може да се промени? С Виктор поговорихме и обобщихме 5 конкретни идеи. Поне за мен всяка от тях е повод за замисляне, така че и сам да се чувствам полезен. Дано и за вас е така…

повече информация

Най-новите:

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какъв е коефициентът на интелигентност на напредналия изкуствения интелект?
Достига ли, надминава ли средните 100 точки на днешното човечество? И защо това е важно?
Хайде да научим заедно!

повече информация
„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.

повече информация
„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни. Защото поуките от нея са много, а тя е повод и да продължим разговора с Виктор. За ежедневните неволи на българите със зрителни (и други) увреждания. За това как да се отнасяме с тях, дали сме достатъчно внимателни, дали в България се грижим за правата им.
Последният въпрос е риторичен. Сигурен съм, забелязвали сте и вие, че автобусите в София са пригодени за хора с увреждания. Виждали ли сте обаче някой да се качи в тях с инвалидната си количка? Ами сайтовете? Днес всичко се случва онлайн, технологиите улесняват всички ни и могат да бъдат толкова полезни и за хората, които най-много се нуждаят от тях.
Обаче не са. Как това може да се промени? С Виктор поговорихме и обобщихме 5 конкретни идеи. Поне за мен всяка от тях е повод за замисляне, така че и сам да се чувствам полезен. Дано и за вас е така…

повече информация
Къде оставихме ролята на бащата?

Къде оставихме ролята на бащата?

„БГ мама“ отдавна е нарицателно. А къде отиде… БГ татко? Защо толкова малко си говорим за ролята на бащата днес? Каква е тя всъщност? Как се е променила в епохата на технологиите? Можем ли да се подготвим за бащинството и кои са големите днешни предизвикателства в огромната отговорност да бъдеш татко?
Михаил Стефанов не само е баща, но и умее да говори за тази роля. Магистър по организационна антропология от Виена и София, създател на безброй он- и офлайн курсове за отношенията между хората, за продуктивността, за ефективността на екипите.
„Най-вероятно това е един от ефектите на модерността и постмодерността – разкъсването на връзки от всякакъв характер. Затова един от най-популярните жанрове литература е да намериш себе си. Бащата има ключова роля тук, той ти дава това кой си. Той не ти дава смисъл, да ти го обясни, но ти го показва. Той го обживява, а ти го виждаш…“
Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни. 

повече информация
„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

Имате дете и не сте разпознали тези типични, усмихващи и успокояващи илюстрации? Надали.
Неда Малчева от 13 години разказва за майчинските си радости и неволи чрез своите карикатури. Харесваме ги, според мен, не само защото са талантливи, оригинални, със стил и чувство за хумор, но и защото са ни близки. Защото мнозина, станали родители през това време, преосмисляме ежедневието си с „рисуваната Неда“, непосредствеността, симпатичния ѝ говор и трите хлапета.
До неотдавна тя водеше детската школа за рисуване „Картинка“, живее в малкия град Мартен… Така се събират поне 3 теми, по които ще чуем любопитната ѝ гледна точка. За изкуството, за родителството, за предизвикателствата, когато то се случва онлайн. За лудата надпревара и спокойствието на село. За трудностите, за които няма кой да ни подготви и проблемите, създавани от идеалния образ на инфлуенсърите.

повече информация
Share This