„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

фев. 2, 2024 | Истории

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

2 февруари 2024 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel

Почти 40 години по-късно най-накрая оригиналният „Тетрис“ беше победен!

Триумфът на едно симпатично 13-годишно хлапе привлече погледите към добрата стара класическа надпревара във времената, когато компютърните игри са съвършена наслада за сетивата.

Какво има да ни каже това на фона на изкуствения интелект? Защо изведнъж в много интелектуални игри човекът се оказа способен на неочаквани умения? Как се роди играта, която всеки познава и как се превърна в легенда? Кои са интересните страни и мрачните ѝ тайни?

Това е дълга и поучителна дигитална история, която минава през забележителни личности, през триумфове и трагедии, през култури и обрати…

 

„Тетрис“

Първата версия на „Тетрис“ с букви вместо графика

 

Днешните млади

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, чуват се думите на Блу Скути, преди да си даде сметка, че е постигнал това, за което мечтае. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.

Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… Блу Скути ни припомни, че няма предел за човека. Че е по-важно да избираме в какво да се състезаваме едни с други и кое си струва да делегираме на машините.

Ако не вярвате, питайте бащата на „Тетрис“. Днес кара „Тесла“, но се е учил да върти волана на „Лада“ и казва, че ползва същите навици. Защото тази история започва в лаборатория на съветската академия на науките, в които се разработват и секретни технологии за КГБ.

 

Алексей Пажитнов

 

Back in the U.S.S.R.

Дядото на Алексей Пажитнов е известен актьор от съветските времена, участва в класическата екранизация на „Дванайсетте стола“. Баща му е философ, защитава дисертация на тема „Формиране на комунистическите и философските възгледи на Карл Маркс“, преди в края на 80-те години да бъде уволнен, защото подписва знаменито „писмо на 80-те“, с което се призовава за реформи в СССР.

СССР обаче все още е един от световните глобуси, когато започва тази история, а неговият създател завършва математика и се насочва към компютърните науки. По това време работи в изчислителния център към академията на науките, занимава се с пионерни разработки за използването на изкуствен интелект за разпознаването на човешка реч. В стая с 5 пулта работят 15 програмисти, които се налага да се изчакват – Алексей често идва, след като другите вече са се прибрали в домовете си.

Харесва работата си, но и не спира да се чуди – а не могат ли компютрите да се използват и за забавление? Хрумва му да се опита да претвори на екрана една настолна игра, която е обичал като от ученик. Казва се „пентамино“ и целта е да бъдат подредени дървени части с разнообразни форми, изградени от по пет квадрата.

А където е „пентамино“, там е и „тетрамино“ – същото, само че елементите са виртуални и са от по 4 елемента. А самото име „Тетрис“ идва от най-печелившия ход, когато с издълженото тетрамино успеете да „изгорите“ цели 4 реда с квадратчета.

 

Пентамино

Така изглеждат блокчетата за пентамино, вдъхновили Пажитнов

 

Блокче по блокче – блок

Играта се ражда през лятото на 1984 г., когато създателят ѝ е на 29. Първият ѝ вариант, написан на Pascal, е за тогавашните съветски компютри „Електроника-60“, които дори нямат познатия ни днес графичен интерфейс – формите се появяват като падащи буквички.

Доволен от постигнатото, Алексей го предлага на приятели, включва и други разработчици, които да направят играта по-добра. „Наема“ 16-годишния си съсед Вадим Герасимов, който да създаде версия за компютрите на IBM, тъй като не познава добре използвания там програмен език. Младежът за първи път добавя към играта различни цветове и табло, на което се отчитат точките.

Тук се включва психологът Владимир Похилко, който дава идеята фигурите да са точно 7 – защото толкова най-добре може да запомни играещият. По-късно Похилко ще е и първият учен, използващ играта за психологически изследвания, а пътят му с Пажитнов ще се преплете тясно… чак до една ужасяващо трагична развръзка.

 

Алексей Пажитнов

 

Тетромино

Как обаче съветската игра завладява „гнилия“ запад във времената, когато все още с пълна сила се стеле Желязната завеса? Пажитнов моли шефа си в лабораторията Виктор Брябрин, който често пътува в чужбина, да му помогне, като в замяна всички приходи от продажбите биха били за института.

Играта започва да се разпространява на дискети из бившия източен блок, а пътят ѝ на Запад тръгва от Будапеща. Там дискетата попада в ръцете на Робърт Стайн, международен търговец на софтуер от Лондон, който вижда в нея огромен потенциал. Намира телефона на лабораторията, пише факс с предложение за сътрудничество и… след дълги преговори се стига до сделка. Лабораторията на съветските учени получава 80% от приходите по 10-годишен договор.

Всичко това се случва през 1986 г., точно когато се усеща разведряването между двете велики сили. Стайн избира тежка соц стилистика за представянето, както личи и от официалната обложка. Добавено е озвучаване – народната песен „Коробейники“. Кирилица, сърп и чук, „Кремъл“… с тях започва източната „Тетрис революция“! Няма го само залпът на крайцера „Аврора“.

През тези години компютърните игри изживяват първия си истински бум. Не след дълго Нинтендо ще пусне първата игрална конзола, предвидена за свързване с телевизор и нейният флагман ще стане именно „Тетрис“.

Всичко това минава през сложни преговори, търговски дела… Неотдавна излезе сериал, описващ целия този сюжет, докато истинският сериал на играта продължава и днес.

 

Алексей Пажитнов

Пажитнов на Червения площад с Хенк Роджърс – продузеднт на игри, които води преговорите за „Тетрис“

 

Тет-а-тет

През 1991 г. Пажитнов и Похилко емигрират в САЩ. Главният ни герой търпеливо изчаква да дойде 1996 г., когато изтича договорът за правата и той става техен пълен собственик. Заедно с Робърт Стайн създават организация, която и до днес взема процент от продажбите на всички многобройни варианти на „Тетрис“.

Неговият приятел Владимир Похилко посвещава дълги години на клинични експерименти с помощта на играта, именно той е човекът, окуражил в началото Алексей да продължи да я развива.

Отвъд океана – в Сан Франциско, двамата основават софтуерна фирма, която разработва проекти с 3D графика. Създават няколко успешни компютърни игри, залагайки идеята, че те трябва да служат като „развлечение за човешката душа“. Начело застава психологът, отварят офис и в Москва, начинанието потръгва…

Докато идва краят на 90-те, бизнесът им замира, а Похилко е принуден да съобщи на около 70 човека, че трябва да си търсят нова работа. Приема го тежко, затваря се в себе си. И вероятно отключво психическо заболяване. Убива с нож жена си и 12-годишния си син, преди да пререже собственото си гърло. Оставя необяснено и до днес предсмъртно писмо с думите: „Изядоха ме жив. Владимир. Помни, че съществувам. Дяволът“.

 

Алексей Пажитнов

Пажитнов и Хенк Роджърс в новия сериал по темата

 

Панелки с шарени фланелки

В живота на Пажитнов също се случва трагедия – по-малкият му син Дмитрий загива при инцидент, докато кара ски, а тялото е открито месеци по-късно.

Програмистът обаче преодолява депресията, както сам казва, с помощта на работата – създавайки нови и нови игри. Няколко години е част от екипа на Microsoft. Разработва версии на „Тетрис“ с различни допълнения, например триизмерност. Казва, че понякога съжалява, че не се е родил по-късно, за за създава игри с помощта на модерните технологии като днешния изкуствен интелект.

Според него големият дълг на днешните създатели на игри е, че искат само да забавляват, но не и да развиват играещите. Че ги разработват като за хора с ниско интелектуално ниво, които не обичат да предизвикват сивото си вещество.

Да, никое от многобройните му начинания така и не доближава успеха на първото, но пък колко хора могат да се похвалят, че са създали легенда?

„Тетрис“ е най-продаваната компютърна игра в историята според редица класации. Само до 2011-а играта е продадена 202 милиона пъти – около 70 млн. на физически носители и 132 млн. сваляния. Днес липсва точна статистика, но броят е в пъти по-висок.

 

„Тетрис“

 

Играли сме добро…

Смята се, че играта е пристрастяваща заради явление, наречено „ефекта на Зейгарник“: човешкият мозък съхранява незавършени задачи и се освобождава от тях, когато вече не са необходими. А „Тетрис“ така и никога не завършва. „Ефектът на Тетрис“ пък е психологическо явление, при което, докато не играе, мозъкът неволно си представя комбинации от играта.

Една от големите идеи на Пажитнов е да направи версия, която може да се играе отборно – това също ще случва, след като той се труди по нея цяло десетилетие. Излиза през 2019-а, макар че не успява да привлече особен интерес. Програмистът често казва, че съжалява, че световната компютърна индустрия е слаба в разработването на игри с няколко участници. Така, вместо да се наслаждават на радостта от общуването със съмишленици, отдалечени на хиляди километри, играчите са затворени в общуването с компютъра.

И все пак… „Тетрис“ се превръща в обединител, в начинание, създаващо отборен дух, в спорт, при това, по доста неочакван за самия Пажитнов начин.

Очаквайте следващия петък историята на рекорда, която показа, че пред човека няма граници. Че технологиите просто ни създават нови възможности, които трябва да се научим да използваме. И всичко това… благодарение на едно забележително 13-годишно хлапе с прякора Блу Скути.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“ Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ...

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“ Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото: Технологията не е неутрална. Технологията е средство на...

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в...

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“   „Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“  ...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

Дадох по 20 евро на най-новите версии на ChatGPT и Claude. Отворих им акаунти на два популярни букмейкърски сайта, точно преди да започнат решителните мачове от Световното. После им оставих пълната свобода да се справят сами. Какво ли се получи? Може ли ИИ да се превърне в помощник на залагащите или в край на този бизнес?
Не бях отварял букмейкърски сайт. Не бих и работил за такива, видял съм достатъчно примери, че хазартът е наркотик, който убива.
Но в днешните времена… не можем ли да проверим дали пък ИИ не е този, който може да победи него? Да се окаже, че е прекалено добър и да обезсмисли чистата математика, която се крие зад това, че няма как да не загубиш дългата игра…

повече информация

Най-новите:

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Чували ли сте за литератрона? Представлява… машина, която създава текст по указания на потребителя. Анализира текстове, пише бестселъри, съчинява предизборни речи, сглобява комикси и заплашва да сведе езика на медиите до 500 разрешени думи.
Нищо ново, нали вече всички си имаме ИИ, тези сюжети са ежедневие, само това „литератрон“ звучи малко ретро. А защо е така, става ясно, ако погледнем датата на корицата на една тънка книжка, която обаче не е пресилено да се нарече пророческа.
Романът „Литератрон“ на французина Робер Ескарпи излиза през 1964 г. в поредицата „Le Meilleur des mondes“.
Толкова ли обаче изобретението прилича на големите езикови модели?
Меко казано.

повече информация
Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

Променя ли се световният ред без война? Кое може да е събитието, което да го направи днес? Как можем да ограничим властта на корпорациите, които се оказаха по-силни от държавите в епохата на технологиите?
„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“
Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото:
Технологията не е неутрална.
Технологията е средство на управление и манипулиране.
Технологията разкрива властови и йерархични структури.
Технологията създава монополи.
Йозеф Мюлбауер изследва най-ценното – мира. Макар да е австрийски политолог и журналист, учен от Университета в Грац, си говорим на български – майка му е предала езика ни. А темите за технологиите, мира и демокрацията, за преосмислянето на обществения договор, са толкова важни, че е крайно време да започнем истинския цивилизационен разговор за тях.

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в което ще живеят трите му хлапета.
Спас Кьосев е сред най-разпознаваемите телевизионни лица, най-младият водещ на централните новини в историята на БНТ. Дълги години кара „БНТ такси“ в награждавано и смислено предаване, което даваше думата на всеки за важните теми от деня.
Толкова много неща има да обсъдим – за технологиите и журналистиката, за телевизията и четенето, за новината и публицистиката.
Хайде, качвайте се и вие в „Дигитални истории такси“! Безплатно е и винаги ще бъде!

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“
„Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“
„Светът, такъв, какъвто го познавахме, е мъртъв и няма да се върне.“
На Иван Ванков – Гатака винаги може да се разчита за собствен, неортодоксален, провокативен и замислящ поглед към технологиите, ще се убедите от следващите редове.

повече информация
Share This