Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

юли 5, 2024 | Технологии

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

5 юли 2024 | Технологии

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е… Adobe? А Google? Има ли Lenovo общо с Ленин?

„Туй, което зовем ний „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име“, казва Жулиета, цитирана от Шекспир. А туй, което зовем Apple или Amazon, щеше ли да ухае сладко под друго име?

Можем само да гадаем. Но зад названията на най-големите в онлайн света понякога се крият забавни истории. В следващите редове ще минем набързо през някои от най-поучителните и неочакваните.

 

it-imena

За илюстрациите „помолих“ MidJourney да покаже как си представя, че са се родили някои от най-известните марки в онлайн света.

 

В името на прозата

„За една чест и за едно красно име“ живее човекът според Рачко Пръдлето, героя на Иван Вазов. Сигурно скоро не сте си спомняли за Рачко (не Рачков) и неговото „красно име“, но със сигурност често споменавате имената, за историята на които ще поговорим на следващите редове.

Азбуката ни започва с една сравнително популярна история, тази за името на Apple. Дълго време създателите на фирмата се чудят какво да е то, докато в един момент, както разказва Стив Возняк, Стив Джобс се завръща от пътуване до комуна в Орегон, която се грижела за ябълкова градина. Така и не се сетили за нещо по-добро, а в своята автобиография Джобс пише, че името му харесало, защото е „забавно, одухотворено и не плаши“.

Да, оттогава не е уплашило доста милиони потребители, а напротив. И докато още сме на буквичката „А“, нека споменем готината логика зад името на Adobe. Компанията, която се грижи за Photoshop, Illustrator и много други дизайнерски и общочовешки софтуерни решения, е кръстена от нейния съосновател Джон Уорнък на малкото изворче със същото име, което блика недалеч от дома му – Адоби Крийк.

 

Именувам се

Да, очевидно често имената идват просто защото трябва да звучат добре, без излишни натоварвания и някакви негативни асоциации. А хрумките изникват изпод дърво и камък.

Или пък срещу заплащане. Компанията Research In Motion през 2001 г. наема консултантска фирма, за да предложи достатъчно добро название за новата услуга, която планират да предложат, за малка машинка, чрез която могат да се изпращат толкова модерните по онова време имейли.

На въпросните консултанти малките клавишчета на апаратчето им се сторили досущ като зрънцата на горски плод. Например къпинки. И така, по свежа и точна асоциация, се „родили“ телефоните BlackBerry. Скоро и самата компания поръчител, която много харесала името, се прекръстила по същия начин.

Понякога търсенето на име е доста трудно. Чудили ли сте се що за оракул е Oracle? Тримата създатели на проекта казват, че не могат да си признаят точната етимология, защото става дума за проект, по който точно преди да създадат фирмата, са работили за ЦРУ.

 

it-imena

 

Кръщене

А може да е толкова просто… ChatGPT се превърна в суперзвезда въпреки очевидно не особено маркетинговото съкращение, което говори нещо на малцина. Или пък OpenAI, които, може да питате Илон Мъск, отдавна не са никак “open“.

Продължаваме нататък, за да не се забъркваме в щекотливи направления. Някои имена са си направо шантави по идея, например Twitter. Както разказва създателят Джак Дорси, компанията е търсела име, което по някакъв начин звуково напомня за самата услуга, която се предоставя. „Ами, когато получите съобщение, телефонът ви не казва „бъззз“, нито „джит“, „дзвъннн“, на нас ни звучеше точно подобно на „туит““.

Много е забавно да си представим предприемачите, седнали да „бъзкат“, „джиткат“ и „туиткат“, докато нацелят най-доброто звукоподражателно решение.

Оттам и Twitter, като мрежата, която споделя „туитове“… които така и не станаха „хиксове“, след като Мъск приложи маркетинговия си гений с новото име на платформата – Х. (Или пък с Tesla – да, може да ни убеждава, че е преклонение пред сръбския гений, но, гледайки някои идеи в моделите, като нищо ще да има връзка и популярният у нас мултифункционален инструмент.)

Подобна е историята на TikTok… Нещо „тиктока“ там, на „езиковедски“ го наричат „ономатопея“ – звукоподражателна дума, в случая от известието за нов кратък клип от любим инфлуенсър.

Pixar кръщава фирмата си за анимационни филми Стив Джобс по испанската дума за „правя картини“.

 

it-imena

 

От Google по-голямо няма!

Google, може би го знаете, идва просто, за да заяви огромни възможности. Гугол е най-голямото число, което аритметиката в момента дарява със собствено име.

Ами Amazon? Твърди се, че в началото Джеф Безос държал да се казва Cadabra (на галено от „абракадабра“), но после решил, че задължително името трябва да започва с първата буква в азбуката, така че винаги да излиза на първо място при каквото и да било търсене. А после дошла и тази дума, свързана с името на река Амазонка (Безос казва, че го вдъхновява, защото е различна, екзотична и най-голямата в света). И, разбира се, с “amazing“, „Много яко!“.

Nintendo пък си е класическо японско решение – първата сричка означава „доверен“, а останалите – „рай“. Тогава, играейки, попадаме в „доверения рай“?

Може вече да има не толкова много телевизори, но YouTube е… „твой телевизор“. Защо е така и как най-голямата платформа за видео трябваше да е сайт за запознанства – четете тук.

 

it-imena

 

Записано в дневника

Какво е пък това Skype и има ли връзка с небесата? Да, определено, първо го наричали Skyper заради това, което предлага – “Sky peer to peer“, „небето от потребител до потребител“. Метафора, търсеща да каже, че без сървър по средата между потребители вече е възможна комуникация, която да излети в облаците.

Viber не идва от вибрирането на телефона, а от идеята, че когато двама души си говорят, те трептят на еднаква честота. Whatsapp, разбира се, е заигравка между разговорното „как си“ на английски и съкращението за апликация.

Докато сме на начините за комуникация… Telegram май е доста очевидно – Павел Дуров ни връща във времената, когато диктувахме съобщения по пощата, които да пристигнат до приятелите ни в съседния град… Любопитно е, че оттам идва и Instagram – „моментна телеграма“. Колко ли от хората, които ги ползват днес, изобщо са виждали телеграма?

С Facebook също е доста скучно, на български бихме го нарекли „лицекнига“. Всъщност, Марк Зукърбърг кръщава така проекта си, с който иска да се свърже със състудентите, по думата, която се ползва за училищните дневници в „Харвард“ и други реномирани университети. Все пак е симпатично, че запазва названието, след като малкото му проектче се превръща в меганачинание, погълнало целия свят.

Така е и с WordPress. Създателят Мат Муленвег търси нещо достатъчно запомнящо се и разбираемо, нищо повече (и все пак предостатъчно – четете тук).

 

Именник на българските ханове

На български никак не звучи добре комбинацията от двете съставни думи в названието на Microsoft, със сигурност сте чували вицове в тази връзка, свързани с евентуалните физически характеристики на Бил Гейтс. Всъщност името е предложено от Пол Алън и идва от… „микропроцесор“ и „софтуер“. Другите тълкувания оставаме не вас.

Подобно скучна е логиката и при Intel – „интегрирана електроника“.

Ами Lenovo? Дали идва от Ленин, или от „леност“? Не точно, етимологията води към “legend“. През 2002 г. тази дума хрумва на шефа на проекта Ян Янкин, който дори започва да я ползва активно. Обаче скоро вижда, че вече има доста начинания със същото название. Затова решава да комбинира началото – “le“ от „легенда“ с “novo”, което на латински значи същото, което и на български. 32 милиона долара отнемат маркетинговите действия за прехода от Legend към Lenovo.

 

it-imena

 

Има име

Sony също идва от латинска дума, “sonus“ – „звук“. Удобно за произнасяне от хората от различни култури.

След както “novo” е същото като „ново“, значи и Sega идва от „сега“? Никак даже, то е съкращение от “Service Games of Japan”.

Доста забавна е историята как Linux носи името на доста скромния си създател Линус Торвалдс. И другото му „отроче“ – git, има поучително название, но повече за техния произход можете да намерите тук.

eBay – създаден от Пиер Омидяр, популярният онлайн магазин, започнал по-скоро като аукцион, приема името на консултантската компания, управлявана от неговия създател. Тя се казвала Echo Bay, но, уви станало ясно, че домейнът със същото име е зает и трябвало да се измисли нещо по-различно. Омидяр решила просто да го съкрати.

Ами конкуренцията – дали Alibaba непременно си върви с 40-те разбойници? Джак Ма си седял в кафене в Сан Франциско, когато му хрумнало, че това е доста популярно име и решил да провери. Попитал сервитьорката за какво се сеща, а тя отвърнала: „Сезам, отвори се!“. Така стигнал до извода, че това е едно от малкото имена, познати по целия свят, между различните култури. (Като стана дума, това май звучи и като… Shazam, отвори се, нали?)

 

Яхууу!

Понякога е направо банално. Форумът за въпроси и отговори Quora идва от… questions & answers – въпроси и отговори. Световният гигант в мрежовото оборудване Cisco, както си личи отдалеч, носи името на Сан Франциско, града, от който произхожда.

Yahoo! звучи като ентусиазиран призив и точно това представлява. Създателите на някогашния конкурент на Google като световна търсачка се оглеждали за призив, който да звучи шумно, необуздано, грубо.

Ксерокс на български е нещо повече от марка, направо е име на уред, който копира страници. А названието на истинския Xerox идва от технологията „ксерография“, което пък произлиза от гръцките думи за „сухо“ и „пиша“.

Тази секция е за полиглоти. Samsung на корейски ще рече „три звезди“. Nokia дължи името си на финландската река Нокианвирта. Wikipedia комбинира универсалното „енциклопедия“ с хавайската дума за бързина, а историята определено е интересна.

Преди да се разделим, е време за още една интересна група имена – тази на езиците за програмиране.

 

it-imena

 

Оно мастика

Първо отмятаме най-честия случай – езиците, приютили в имената си съкращения. Тук попадат някои от най-характерните решения от миналото, когато като че ли не са си падали толкова по маркетинга и на първо място е стояла задачата името да обяснява езика. BASIC е съкратено от Beginner’s All-purpose Symbolic Instruction Code. Грубо казано – „символичен код с инструкции за начинаещи с множество приложения“. Друг революционен език – COBOL, е абревиатура от COmmon Business Oriented Language – „генерален, бизнесориентиран език“.

FORTRAN произлиза от FORmula TRANslator – „преводач на формули“, а LISP е чисто и просто… LISt Processor – „процесор за списъци“.

Нашумелият през последните години Go просто носи първите букви от името на създателя си – Google. Доста нетипична като за компанията липса на въображение…

В по-ново време сред най-използвани езици, „кръстени“ на съкращения, са SQL – Structured Query Language, „структуриран език за заявки“ и PHP. За него можете да попаднете на информацията, че съкращението идва от Personal Home Page – „лична страница“, но по-скоро става дума за Hypertext Preprocessor – „препроцесор за хипертекстове“.

 

На дядо си Мъдьо

Немалко са езиците, които получават названието си в чест на личност. Най-популярният пример е Ada, наречен на Ада Лъвлейс. Дъщерята на лорд Байрон е една от пионерките на компютърните науки, далеч преди да съществуват изобщо компютрите. Езици са кръщавани на Ойлер, Тюринг и други математици и програмисти. А и не само – други носят имената на личности като Моцарт, Окам, Айфел, дори Оруел.

Сред по-популярните са революционният за 70-те години Pascal, наречен в памет на френския математик Блез Паскал и Haskell, носещ името на един от пионерите на програмирането – Хаскел Къри.

От света на митологията и литературата пък идват Delphi, Oberon, Oz, Alice.

 

Ти ли С?

Днешните най-популярни езици за програмиране имат общ прародител – С. После някои от неговите наследници запазват буквичката и я надграждат, за да се усети разликата (C++, C# или Objective-C). Има дори език C–.

Откъде обаче идва самото име на толкова важния за компютрите днес С? Малко е банално. Просто създателите му го смятат за наследник на системен език на име B. Който пък е опростена версия на езика BCPL, на който дължи името си… Както виждате, тук езиците за програмиране са в доста сложна роднинска връзка, която определено може да съперничи на сценария на латиносериал.

А ако продължим с наследствените названия, си струва да отбележим и Ruby – „рубин“, който просто е инспириран от Perl – „перла“. Само че при прародителя има и една „изядена“ буква, за да звучи по-свежо…

 

Питон не пита

Програмистите са малко банални наистина, ще си кажете след примерите от горните редове. За финал оставих няколко примери, които да покажат обратното – къде умелото, къде не, чувство за хумор при създателите на програмни езици.

Чудите се какъв е този питон зад името на най-популярния език, свързан с разработването на изкуствен интелект – Python? Всъщност не е питон, а наистина „пайтън“. „Монти Пайтън“ – създателите на езика са били фенове на британските комедии.

Вече е ставало дума за JavaScript, който в последния момент получава това име заради изцяло маркетингови цели. Така че да може да се качи на раменете на славата на своя „полуадаш“ – Java. При това доста нахално, тъй като става дума за проект на съвсем различни създатели, които очевидно просто не са били особено внимателни при защитата на авторските си права.

 

Java от Ява

А гледайки назад във веригата… какво е Java? Първо езикът трябвало да се казва Oak – „дъб“. Но на създателите нещо им „стържело“ (и по-добре, на български не звучи симпатично, ще се съгласите). Затова седнали и побъбрили за име, което да им звучи готино, без непременно да носи някакъв дълбок смисъл. Така езикът станал Green – „зелен“. Това пък решили, че е много семпло.

Така се спрели на Java. Програмистите пийват доста кафе, нали знаете? Това с пълна сила важало и за този екип, който пък предпочитал напитката от сорта Ява, кръстен на индонезийския остров. Останалото е история (и безплатна реклама на този сорт кафе и на Индонезия като туристическа дестинация).

И така, минахме през доста истории… Които показват, че името може да няма значение, но може и да проправи пътя на едно начинание. Пропуснах ли нещо важно? Коя от историите ви се стори най-интересна? Ще се радвам на всякакви интересни мнения…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“   „Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“  ...

повече информация
ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

Дадох по 20 евро на най-новите версии на ChatGPT и Claude. Отворих им акаунти на два популярни букмейкърски сайта, точно преди да започнат решителните мачове от Световното. После им оставих пълната...

повече информация
Какво научих от виртуалния „Георги Караманев“?

Какво научих от виртуалния „Георги Караманев“?

Да си говориш сам. В психологията това далеч не се приема за признак на добро емоционално здраве. Ами ако освен да си приказваш сам, пуснеш на свобода своя виртуален двойник, за да си говори с него...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Нямате работа?!

Нямате работа?!

Темата за работните места, които ИИ вече завзема, тепърва излиза на дневен ред. Как точно технологията ще промени професиите? Кого ще замени и какви нови поприща ще създаде? Ще остане ли изобщо работа за хората? Дали не е време да помислим за въвеждането на безусловен базов доход?

повече информация
Апокалипсис. Как?

Апокалипсис. Как?

85 секунди. Символичният часовник, който показва колко сме близо до края на света, за първи път през 2026-а посочи този безумно кратък срок.
Отива си поколението, което не само помни последната (засега) световна война, но и стана свидетел на първите (дано да бъдат и последни) взривове на ядрено оръжие.
Като че ли имунитетът на човечеството изтича. Само че нямаме пробата Манту, за да ни припомни, да ни стресне, да ни замисли.
Това е най-неприятната Дигитална история от над 500. Но вярвам, че е важно да бъде разказана.
Какво ще стане, ако един ден някъде по света се взриви ядрена бомба?

повече информация

Най-новите:

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“
„Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“
„Светът, такъв, какъвто го познавахме, е мъртъв и няма да се върне.“
На Иван Ванков – Гатака винаги може да се разчита за собствен, неортодоксален, провокативен и замислящ поглед към технологиите, ще се убедите от следващите редове.

повече информация
„Всъщност няма смисъл да притежаваш кола“

„Всъщност няма смисъл да притежаваш кола“

Дали бъдещето окончателно принадлежи на електрическите коли? Как ще изглежда мобилността утре? Ще притежаваме ли собствени коли? А колко далеч е моментът, когато човек вече няма да има нужда да шофира?
За Деница Даверова „вчера“ е киното. Посветила му е две десетилетия, а баща ѝ е сценаристът на легендарния филм с това име. Днес и утре обаче за нея са технологиите.
От малка има една не често срещана сред момичетата страст – колите. После идват електрическите превозни средства. През 2018-а тя за първи път се качва на електромобил и бързо решава, че това е бъдещето – и за мобилността, и за самата нея. Напуска снимачните площадки и основава Travel by Electric – платформа, която събира в себе си цялата нужна информация за шофьорите.

повече информация
ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

Дадох по 20 евро на най-новите версии на ChatGPT и Claude. Отворих им акаунти на два популярни букмейкърски сайта, точно преди да започнат решителните мачове от Световното. После им оставих пълната свобода да се справят сами. Какво ли се получи? Може ли ИИ да се превърне в помощник на залагащите или в край на този бизнес?
Не бях отварял букмейкърски сайт. Не бих и работил за такива, видял съм достатъчно примери, че хазартът е наркотик, който убива.
Но в днешните времена… не можем ли да проверим дали пък ИИ не е този, който може да победи него? Да се окаже, че е прекалено добър и да обезсмисли чистата математика, която се крие зад това, че няма как да не загубиш дългата игра…

повече информация
Какво научих от виртуалния „Георги Караманев“?

Какво научих от виртуалния „Георги Караманев“?

Да си говориш сам. В психологията това далеч не се приема за признак на добро емоционално здраве. Ами ако освен да си приказваш сам, пуснеш на свобода своя виртуален двойник, за да си говори с него всеки? Какво ще го попита, което би попитал теб? Ами което не би попитал?
Някои експерименти на този сайт вече са по-смели от невъзможното и невъобразимото. Ето че ви очаква точно това. Преди два месеца на тази страница се появи „Георги“ – мой дигитален двойник, когото можете да срещнете и днес с бутончето за разговор най-долу вдясно на този сайт.
Добре дошъл беше да си поговори с него всеки. От самото начало бях предупредил, че ще следя разговорите, за да завършим подобаващо експеримента със следващите редове. В които ще разгледаме какво се случи с виртуалния „Георги“. Какво го питаха хората? Къде се справи той и къде се провали? Какво има да ни каже всеки от тези разговори?
Надникваме в разговорите с чатбота, размислите ще оставя основно на вас. А ако искате да проверите уменията му, той все още е тук и ви очаква. Признавам, аз определено не предполагах и за частица от разговорите, които проведе „Георги“. Ето какво имам предвид.

повече информация
Защо всички слушат Андрей Карпати?

Защо всички слушат Андрей Карпати?

„Вече съществува нов вид програмиране, който наричам „вайб кодинг“ – кодене по усещане, когато напълно се оставяш на вайба, прегръщаш експоненциалния растеж и забравяш, че кодът изобщо съществува.“
2 февруари по нашите ширини носи определени асоциации, но същата дата на миналата година роди ИТ света на бъдещето. Именно тогава един световноизвестен програмист създаде с думите по-горе цяло ново направление. „Вайб кодинг“ – светът, в който софтуерът не се създава с писане на компютърен код, а с обяснения на човешки език.
Андрей Карпати през последните години е сред малцината учени, които не само създават, но и премислят, обясняват изкуствения интелект на целия свят – с лекции и блогпостове, които се четат като приключенски романи. Словакът създаде огромна част от термините, с които днес боравим в света на ИИ, а и на концепциите, които ни помагат да го осмисляме и използваме. Един от създателите на OpenAI, на самоуправляващите се коли на Tesla, изненадващо преди месец той обяви, че става част от Anthropic – компания, която несъмнено проправя бъдещето.
А как ще изглежда това бъдеще според Андрей Карпати? Що за човек е един от пророците във времената на напредналия изкуствен интелект?

повече информация
Share This