Трифон и инженерната революция

апр. 26, 2022 | Истории

Трифон и инженерната революция

26 април 2022 | Истории

Той е човек на точните науки, но и мечтател. Историята на Трифон Стефанов е толкова интересна и мотивираща (с извинение за клишето). При това е едва в началото си. От него очаквайте интересни новини.

Когато идва време да избира университет, той заминава за Япония и се справя с трудния език, за да учи основите на инженерството от най-добрите. После изпитва опита си на Запад и се връща в Азия за магистратура в университета, който е завършил Си Дзинпин, заедно с много други политици, които днес са начело на Китай.

Трифон е на 27 и казва, че е изминал този път, за да му помогне за голямата цел: заедно със съмишленици, които работят в тази посока от две десетилетия, да постигне инженерна революция. Да промени икономиката и начина, по който се управляват предприятията с помощта на технологиите. Да направи по-добър живота на всеки човек на тази планета с една концепция, която поставя в основата на всичко именно човека. Стъпваща на строгите инженерни критерии, които младежът е усвоил на изток.

Колко често срещаме човек, толкова амбициран да промени света, че е готов да научи японски и китайски? Кое го кара да вярва, че по пътя, по който е тръгнал, наистина може да го направи? Защо според него именно инженерният подход е този, който има силата да променя?

Също така: има ли мечти, които не си струва да бъдат преследвани?

 

Снимки: личен архив

 

Цялата власт – на инженерите

Когато завършва Софийската математическа гимназия, Трифон отдавна е решил, че ще се занимава с инженерни науки. „В моето семейство всички са инженери и аз отраснах с мисленето, че тези науки са основата за развитието на човека и на света“, казва той. Детските му увлечения към културата на Изтока се срещат с обективната му оценка, че в тази сфера образованието в Япония е водещо в световен план. Важно е да получи пълна стипендия, така и става. Минава през фина цедка с поредица от трудни изпити. Изискванията дори по математика се оказват много над нивото, което младежът е покрил в най-реномираната българска специализирана гимназия.

Резултатът обаче си струва усилията. Японското образователно министерство му покрива напълно 5 години следване – първата, за да се справи с езика, и още 4 за същинската бакалавърска степен.

Днес признава, че най-трудно му е било именно да проговори японски. През първата година учи с още 60 души от цял свят, някои, като него, започват от нулата, други имат базови познания по езика. „Не ми беше трудно да свикна с начина на живот в Япония, тъй като беше много подреден. Много е лесно да се влезе в техния ритъм, когато всичко е подредено и измислено. Но езикът беше проблем, особено когато започнаха същинските лекции. В инженерните специалности има много терминология, която е местна, не е заимствана от Запада“.

 

Оттук до края на света

Трифон не е от хората, които се предават, казва си, че след като е стигнал дотук и е положил толкова усилия, трябва да издържи. Така на втората година от същинското следване вече е в свои води, сприятелява се с някои от състудентите и се впуска в изучаването на същинското машинно инженерство в университета в Сайтама.

Това е специалността, към която се е насочил от малък, в която има сериозен опит и семейството му. В Япония висшето образование е подобно на българското – специализирано в конкретната област, с малко избираеми предмети извън нея. Така Трифон напредва в роботиката, в електроинженерството, в основите на всички направления от инженерния свят.

А когато завършва, идва време за важен избор. Получава покана да започне работа в „Хонда“, втората най-голяма японска компания, чест, която си спечелват малцина от колегите му. Той обаче знае, че има по-голяма цел пред себе си и избира поканата на австрийската компания „Берндорф“ с уговорката, че ще поработи година за тях и после ще продължи с магистратура.

„Беше трудно решение, искаше ми се и да остана в Япония, тъй като си бях осигурил добри възможности, имах познати. Но се убедих, че има и по-важни неща“, спомня си онзи момент младежът.

Започва работа като проектов мениджър. Макар понякога тази длъжност да е по-скоро организационна, в случая той работи по вътрешен проект за изграждането на фирмен тестов център. Така получава безценен опит по специалността, озовал се вече в европейска среда.

 

 

Свобода, равенство, инженерство

Годината изтича и е време за следващата стъпка. Първо кандидатства за магистратура в Корея, дори е одобрен, но моментът съвпада с дипломатически конфликт между азиатските гиганти и корейците спират да приемат японски възпитаници.

Така Трифон стига до Университета Цингхуа, който е в топ 15 в световните класации и сред трите най-престижни инженерни висши училища на планетата. Както стана дума, завършил го е и китайският лидер Си Дзинпин, който е учил там химия. Младежът го избира пред Пекинския университет, където също е приет, именно заради международното му реноме. Но дали Трифон продължава с инженерството? Не и това е една от ключовите стъпки по пътя към мечтите му, а скоро ще стигнем и до тях.

Той скоро ще завърши магистратурата си по бизнес администрация. Идеята му да замине за Китай и да научи китайски не се осъществява, защото началото на следването му съвпада с избухването на ковид пандемията. И до днес Китай не е отворил вратите си за чуждестранните студенти, всичко се случва онлайн. Трифон следва дистанционно, от България. Часовата разлика му създава доста неудобства, но пък предметите му се струват лесни.

 

Комп и чук

„Защо избрах тази специалност? Семейният ни бизнес винаги е бил свързан с управлението на икономиката на предприятия. Магистратурата би трябвало да дава точно това – знания и умения за управление. MBA, както ѝ казват на английски, тази специалност е задължителна в обявите за работа за висши мениджъри“, разказва Трифон.

А по света е доста популярна и щом се заговори за политика. Ето че китайският лидер е инженер, почти всички френски висши политици например за завършили прословутата местна Политехника. Така, бъбрейки с Трифон, стигаме до извода, че е много странно, че у нас има толкова малко политици с инженерно минало. Което е загуба, защото инженерството пряко или косвено учи на системно мислене, а у нас често именно по-широкият и аналитичен поглед пречи на напредъка.

Факт е, че дълги години у нас инженерните дисциплини не се радваха на внимание, такова е мнението и на моя събеседник. „Все още властва западната идеология, при която икономиката е преди всичко. Заради идеята за икономика на знанието повечето производствени предприятия още през 90-те се преместиха към Китай. Тук продължаваме да следваме мантрата, че няма нужда от ръчен труд и инженери, трябва да сме мениджъри и само да управляваме тези процеси. Обаче, когато не виждаш всеки ден процесите и не ги разбираш, как можеш да ги управляваш?!“

 

 

Инженери от всички страни…

Трифон казва, че сегашните предмети са му лесни, защото подхожда към тях с инженерните си познания. „В сравнение с машинното инженерство, където трябва да се бъхтя преди всеки изпит, тук повечето ги взех на обща култура. Икономика, етика, философия, стратегическо мислене… никъде нямаш някаква сложна система, която трябва да учиш, като например при физиката, тук всичко е фрагментарно“, казва Трифон.

И ето че стигаме до голямата му мечта, която е тясно свързана с всичко, което разказахме дотук. Още от средата на 90-те група машинни инженери, сред които е и семейството на Трифон, разработват и изпитват в практиката мащабна система за управление на процесите в предприятието.

Тази област на познанието съвсем не е нова или непозната. Съкращението на популярните ERP системи идва от „софтуер за управление на ресурсите“. Ползва ги всяко по-голямо предприятие, за да управлява ежедневната си работа. През 2020-а пазарът на този тип продукти е оценен на 350 милиарда долара, като ще се удвои до края на десетилетието. В този бизнес работят световни гиганти като „Оракъл“ и „Майкрософт“.

Трифон и съмишлениците му обаче са убедени, че до момента тези системи не разкриват и част от потенциала си. И че разполагат с нещо на качествено друго ниво, което може да подобри работата на предприятията по цял свят и да развие цялата световна икономика с помощта на инженерния подход. Доста амбициозно, какво ще кажете?

 

 

Има такова инженерство!

„В науките, които сега уча, всичко е фрагментарно, несвързано и така не се стига до задълбочаване. Ако нямаш единна система, която да го обедини, всичко витае във въздуха“, казва Трифон. И вярва, че тази единна организационна система вече е създадена, че е важно през следващите години за нея да се говори и да се приложи в практиката на все повече места.

Сегашното икономическо управление на предприятията той определя като шофиране, при което гледаш само огледалата. Решенията се базират не на процесите, а на статистиката за отминал период, която може да е напълно нерелевантна към следващия. Защото предприятията, както и всички по-сложни системи, са комплексни и динамични.

В основата на разбирането на такива комплексни системи стои правилният модел, който ги описва, смята Трифон.

Начинанието, за което става дума, се разработва от 1997-а, когато нашият събеседник е бил почти бебе. Той го сравнява за икономиката с това, което се е случило през XVI век с медицината. „Дотогава не е съществувал модел за анатомията и физиологията на човешкото тяло. Докторите не са знаели ясно какво правят. Едва когато се появява и започва да се прилага масово моделът, обединяващ тялото като единна система, тази наука започва бурно да се развива. Не просто гледаш отвън и се чудиш, а използваш най-добрите практики и познаваш системата“.

Според него днес икономическата наука следи последствията и външните белези, но не и системата, която ги създава.

 

 

Когато милионите възкръсват

През 97-а създателите на модела започнали да правят сериозни проучвания и да търсят софтуерни решения за фабриката, която управлявали. Така и не намерили точно това знание – как едно предприятие може да се управлява като единна система, и решили да го създадат. Първата стъпка бил моделът, а втората – разработената на базата на него софтуерна ERP система.

„В икономиката се смята, че не е възможно да се направи лабораторен експеримент“, казва Трифон. „Тя е философия, гледа се как се променят хората. Оказва се обаче, че е напълно възможно. И сега, като представям и показвам на професорите си в университета, всички са впечатлени. А става дума за световно признати специалисти. Към това е насочена и моята магистърска теза, професорът я оцени като най-добрата, която някога е чел“, допълва младият инженер. Повечето учени смятат, че предприятията са твърде различни едно от друго, за да може да се създаде единен, холистичен модел за тях, а ето че според Трифон такъв съществува.

„Създателите на модела не са търсели пари, а са искали да създадат нещо, нужно на света, което не съществува, а е много важно. То вече е създадено и нашата работа е да го разпространим“.

 

Трудът краси човека

Две са основните единици, с които борави моделът. Първата част е цикълът на работа на предприятието, а втората е насочена към хората, на чиито плещи се крепи то. В основата е бизнес кръстът, включващ продажби, производство, доставки, финансиране и осъществяване на технологичната среда. Това са 5-те основни функционални системи, които могат да бъдат сравнени с тези при човека – дихателната, отделителната, храносмилателната. Ако една от тях не функционира както трябва, предприятието не работи, отново както е при тялото.

Вторият основен фактор, който се намира по средата, са хората, които работят. Те са тези, които мислят и анализират какви други ресурси са необходими във всички останали системи, те трябва да оборудват технологичната среда, за да могат да работят ефективно. Правят го и за самите себе си, затова са своеобразна метасистема.

Технологичната среда, която е основата на всяко предприятие, се разделя на два компонента: техническата, където са машините и организиращата, там са познанията и хората.

 

 

Времето е наше

„Всичките ни експерименти през годините са в машиностроително предприятие“, допълва Трифон. „Те са основни, защото ако нямаме компютри, телефони, машини, които да строят други машини, нямаме и нищо друг. Освен това са предприятията с най-голяма номенклатура, те са най-сложни“.

В нашият модел най-важен е човекът. Той днес се пренебрегва в икономиката и управлението, за него не се говори. Ние не оценяваме важността на човека, а е задача на предприятието да му даде всичко нужно, за да работи ефективно“.

Според Трифон може би най-важната част от модела е, че успява да претвори взаимовръзките в конкретни математически формули. „Едно е да имаш връзките на интуитивно ниво, а друго – те да могат да бъдат свързани за базата на математически отношения“. Така после е лесно да бъдат обобщени и в конкретен софтуер, който да се използва в практиката.

Разбира се, концепцията е доста сложна и задълбочена, за да можем да я представим в няколко реда, но пък несъмнено заслужава внимание. Ако не вярвате, съветвам ви някога да послушате Трифон, докато я описва, трудно ще откриете слабо звено.

Ако казаното ви е било достатъчно, за да провокира интереса ви, можете да четете още доста за тази система, немалко информация е събрана например тук.

 

 

…освен оковите си

Трифон и съмишлениците му са създали две организации, така че проектът им да стига до повече хора. Институтът за системно икономическо инженерство през тези 20
години е създавал концепцията, докато целта на фондацията „Информационни технологии и бъдещето на икономическата наука“ е да я популяризира.

Именно това е сега и голяма мечта на Трифон. Една от посоките, където ще търси развитие, е Китай, скоро заминава за поредица от срещи там. „Тази идея трябва да има поддръжници, за да функционира достатъчно ефективно, хора от политическите, от медийните, от стопанските елити. Да се стигне до тях е много дълъг процес, да им се обясни, да се популяризира. Фокусът ни е върху икономическата наука, но и политиката стъпва на икономика. На базата на модела ще има не само технологични ефекти по цял свят, ще има и социални ефекти. Ще се създаде ново професионално съсловие, което разбира в дълбочина икономиката и може да я управлява. Ще има социални ефекти за цял свят. Но това е много дългосрочен план. Първо трябва да се стигне до хората, да се дискутира все повече и повече“, казва Трифон, амбициран да го прави с пълни сили.

Как ли вижда бъдещето си след десетилетие? Вярва, че мечтата му ще се е претворила в реалност, че системата ще е влязла в университетите. „Този процес ще реши много от проблемите на света. Ще влезе в консултантските компании и предприятията, а в същото време обикновеният човек ще го разбира. Той вече няма да е слуга в едно предприятие, а ще вижда смисъла да е там. Друго е, когато виждаш смисъла…“

А дали наистина се задава нова световна икономическа революция на базата на инженерното мислене? Кой знае. Аз съм сигурен само, че се възхищавам на Трифон, който не се спира пред трудностите, за да осъщестява мечтите си. Когато човек не се отказва и е убеден в това, което прави, наистина е способен на чудеса…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс,...

повече информация
„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект...

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с...

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето.
„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…

повече информация

Най-новите:

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация
„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект според мен ще засили тази тенденция, защото ще заблуди хората, че разговарят с приятел, с някого, когото са загубили или който не иска да ги чува. Така се оказваме в един свят, в който уж можем да си говорим. А всъщност, зад тази привидна палитра от гледни точки, от думи, словесна салата, включително от егоцентрични академични речи, седят едни изплашени, обезверени, обеднели, интелектуално и емоционално хора. Това според мен е големият ужас на съвремието.“
От поезията започна разговорът ни с писателката Силвия Томова, за да мине през образованието, историята, през епидемията от невежество и назрялата нужда от обществено пробуждане. На фона на всичко това като неизменен спътник останаха технологиите, които променят всяка от тези теми из основи.
Журналист и дефектолог по образование, тя публикува есета, разкази, романи. Носител на редица награди, автор на 5 романа и 3 сборника с разкази, Силвия често наднича и в миналото, и в големите въпроси на днешния ден. Не се страхува да излезе от клишетата и да предизвиква мейнстрийма и в литературата, и на общественото поле.
Ето че се срещаме за един важен и дошъл тъкмо навреме разговор.

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век.
А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави.
Какво се задава през следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето.
„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…

повече информация
Share This