Facebook, SpaceX, Airbnb, LinkedIn, PayPal, Ethereum. Революцията на OpenAI и ChatGPT, възходът на Доналд Тръмп и вездесъщия му съюзник Илон Мъск.

Наистина ли има една личност, която събира всички тези явления? Нещо повече – не е преувеличено да се каже, че ако не беше днешният ни герой, надали някое от тях щеше да се претвори в реалност…

Питър Тийл си е спечелил името на пророк, на гуру. На големия визионер на технологичните времена. Докато в същото време има толкова противоречиви възгледи, които някак си остават встрани от големия медиен шум. Но това е типично за родения в Германия предприемач. Някои го приемат за сивия кардинал на Силициевата долина, други – за мъдрец, който може да покаже на всеки пътя към големия успех в технологичната епоха.

Мултимилиардер, той казва, че конкуренцията е измамно благо, а монополите са решението на бъдещето. Създава мащабна програма, за да помага на хора, избрали да изоставят образованието си, за да създадат собствен бизнес, което пък проправя пътя на следващото поколение технологични лидери.

Всичко това и още много е г-н Тийл. Време е да застане под светлината на прожекторите, защото със сигурност е един от хората, които вече са променили живота на всеки от нас. Нещо повече – от него се очаква да зависи все повече в турболентните технологични времена, в които живеем.

Тил Уленшпигел

Питър Андреас Тийл се ражда през октомври 1967 г. във Франкфурт на Майн. Баща му – инженер в химическата промишленост, често сменя местоработатата си, заедно с него пътува и цялото семейство. Така още съвсем малък, Питър се превръща в космополит – когато е на годинка, семейството му напуска родната Германия, обикаля Намибия и Южна Африка, за да се установи накрая в Кливланд.

От хлапе бъдещият свръхуспешен предприемач обича две неща: шаха и научната фантастика. Две области, за които след време ще каже, че са обединени от обща цел – да предвиждаш бъдещето. Шахът дава стратегическо мислене, а фантастиката – визия. Комбинацията от двете го научава на нещо, за което никоя класна стая не е способна: да мисли в системи, а не в правила.

Тийл не просто чете Айзък Азимов, Толкин, Робърт Хайнлайн, а ги препрочита като манифест. Градовете на бъдещето, хора, сраснали се с машините, алгоритми, предсказващи човешкото поведение – това са темите, които го вълнуват. И които няма да забрави като възрастен, превръщайки ги от фантазии в реалност. За всички нас.

Приятел в тила

Питър е тийнейджър, когато семейството му се установява в Калифорния. Там, в сърцето на технологичната златна треска, той ще оформи вижданията си за бъдещето. Първо собственото си. Макар да е добър ученик, усеща, че не му харесва това, което получава. Че образованието го насочва към уеднаквяване, към това от училище да излизат хора с едни и същи знания и умения, а не логичното според него – да ти дава най-доброто според това, за което имаш талант.

Няма желание да продължи в университет, но родителите му го убеждават и не след дълго е приет в Станфорд.

Момчето бързо напредва и в шаха. Участва и печели редица състезания, докато в един момент просто решава, че не това е, което му е интересно. За висшето си образование не избира математиката, която като че ли му се отдава толкова много, а философия.

Да, тази абстрактна наука, която далеч не обещава кариера, а вместо това дава съмнение. Но точно това търси Тийл: непоклатимото в несигурното.

Сред лекциите за Платон и Попър той си изгражда собствена координатна система, по която ще се води в следващите си стъпки. Не технологично или хуманитарно, не ляво или дясно. А мейнстрийм срещу смелост, консенсус срещу контрааргумент. Разделителната ос за него е познанието – кое е реално и кое – имитация на обществено съгласие. „Всяко истински ценно познание започва там, където свършва съгласието“, ще напише години по-късно предприемачът.

Силициеви философи

Изненадващо решава да продължи с втора специалност – право. Казва, че това са трите най-скучни години в живота му, но далеч не напразни. По онова време с колеги създава “The Stanford Review“ – консервативно студентско списание, което влиза в открит сблъсък с ръководството на университета.

В него развива доста от идеите, които днес се върнаха на силни позиции отвъд океана. И нищо чудно – както стана дума, бившият студент по право е сред хората, допринесли непосредствено за това днес Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс да определят правилата в Белия дом. В списанието си Тийл громи мултикултурализма, феминизма, правата на малцинствата.

След като завършва, набързо сменя няколко скучни корпоративни длъжности, колкото да разбере, че определено не това е попрището му. Тъкмо тогава личната му философия се допълва с идеята как точно да я претвори в действителност.

„Всеки момент в бъдещето трябва да бъде по-добър от който и да било момент в миналото“, казва милиардерът.

Прехвърляме се в класическа сцена от хакерски филм. Неколцина гениални, леко асоциални, затворени в офис мъже пият кола, не спят по цели нощи, пишат компютърен код, спорят за философия и… създават продукт, който ще пренареди глобалната икономика.

Сцената обаче е реална. Именно така се ражда PayPal – начинанието, което показа, че в онлайн времената банките вече не са единствената възможност за парични преводи. И направи още по-важното – даде криле на Питър Тийл и съдружника му Илон Мъск за следващите големи начинания, които наистина ги изстреляха в небесата (за разлика от Мъск, в случая с днешния ни герой, само метафорично).

Пет пари в кесия

Първият бизнеспроект на Тийл е Confinity – софтуер за криптирана комуникация и разплащания с помощта на първобитните мобилни устройства от края на миналия век. По същото време по сходно начинание работи конкурентна компания на име X.com. „Хикс“ – точно така, името ще се завърне след четвърт столетие, но по онова време става дума за финансов софтуер, начело на който е амбициозен южноафриканец на име… Илон Мъск.

Кой ли ще спечели тази битка? Историята не стига до тази развръзка, защото двата екипа решават, че е по-добре да обединят усилията си. Така през 2000-ната година двете компании се обединяват под името PayPal. След дълги спорове начело застава Питър Тийл, убеждавайки останалите, че най-добре знае как да превърне общото им начинание в успешен бизнес.

Оказва се прав. Първата масова система за плащане онлайн се превръща във феномен, бързо трупа потребители, а Тийл, Мъск и компания решават, че е време за по-важни дела.

PayPal е купена от eBay през 2002 за $1,5 милиарда. Нашият герой се събужда като милионер, мнозина биха се изкушили да се порадват на постигнатото, но не и амбициозният философ-юрист. Той усеща, че технологиите са напреднали изключително много и съвсем скоро ще променят живота ни във всички области. Докато, за да изпълни големите си цели – технологична революция по начина, по който той иска, не е достатъчна една компания.

Капо ди тути

Често на шега (или не?) наричат екипа от онова време „Мафията PayPal“, където пък нашият герой е Кръстникът.

С толкова пари други биха си купили остров, яхта, футболен клуб (а вие?), докато Тийл си купува… възможността да действа сам. Заема се с неочакваното начинание не да създава, а да подкрепя, съветва (дали не да насочва и манипулира?) онези начинания, които след това оформиха днешния ден.

През 2003 г. основава Palantir – компания, с която е свързан и до днес. Основната ѝ дейност е обработката на големи обеми данни, още от времената, когато измеренията им бяха далеч по-скромни. Много преди днешния възход на изкуствения интелект Palantir показа как информацията може да се обработва и използва ефективно в най-различни области. Интересно е да споменем, че освен най-големите американски компании от всички браншове, сред клиентите ѝ през годините личат сакралните абревиатури на ЦРУ и ФБР.

Основната му дейност след PayPal обаче е свързана с това да създава, помага, насочва; да инвестира в най-различни начинания, които според него обещават да променят живота ни.

2004-а, Тийл се зачита в бизнесплана на 19-годишен харвардски студент, на пръв поглед просто програма, с която да си пишете с колеги и приятели. Или не точно? Кой би могъл да предположи, че решението му да намери в начинанието нещо повече през следващите години ще промени живота на всички ни?

Спайдърмен

Тийл преценява, че идеята е брилянтна. Както после ще обясни, това не е платформа, инфраструктура на идентичността. Прозрението го кара да инвестира първите $500 000 в проекта на име Facebook. Това се превръща в най-легендарния ранен залог в историята на технологиите.

„Какво означава тази платформа за идентичността? Как ще се променят социалните структури, когато хората имат дигитално лице?“ – чуди се Тийл. И разбира, че Facebook няма да бъде просто мрежа за студенти, а матрица на видимост – свят, в който хората съществуват чрез споделяне.
И не просто „шерват снимки“. Те конструират себе си.

Инвестицията му не е само финансова. Тийл става ментор, стратег и защитник на Марк Зукърбърг.
Докато Уолстрийт притиска Facebook да се монетизира агресивно, неговото мнение гласи: „Игнорирай шума. Изгради нещо толкова нужно, че парите сами ще го последват.“

Инвестицията му носи 200-кратна печалба само за 8 години! През 2012-а Тийл продава акциите си и в резултат за първи път става милиардер. Днес имуществото му се оценява на $15 млрд.

Останалата (публична) част от историята я знаете. Социалната мрежа се превърна в социална медия, от общуването ни в нея днес зависи както голяма част от ежедневието ни, така и развръзката на най-големите социални, обществени, политически въпроси.

Бедни, бедни Тийл, да беше пропуснал точно този бизнес план…

Богат, беден

С времето той се отдръпва от управлението на Facebook (официално напуска през 2022 г., за да помага в предизборната кампания на Доналд Тръмп), но никога не се отрича от инвестицията си. За него социалната мрежа е като огън: „Може да топли. Може да гори. Но зависи от това в чии ръце е.“

Продължавайки по пътя, Тийл е сред първите инвеститори, ментори, учители, лидери на компании като LinkedIn, SpaceX, Airbnb, YouTube.

Чудите се защо не сте знаели по-рано, за да инвестирате и вие там, където дава парите си философът?

Уви, доста хора вече са се сетили. Ето защо през последните две десетилетия Тийл се е превърнал в оракула, по който се водят огромна част от технологичните инвеститори. Той предусеща успеха, който винаги идва там, където го очаква Кръстникът на PayPal мафията.

Включително при едно от последните му „отрочета“. Тийл пръв подкрепя начинанието, с което започва пътя на най-модерната дигитална звезда, символа на ИИ революцията Сам Алтман.

Който се учи…

…той ще сполучи, нали така? „Учи, мама, за да не работиш!“ Не и според мистър Тийл, който създава мащабния фонд „Тийл фелоушип“, за да подкрепя младежи, изоставили университетите си, за да се заемат с лични проекти. Плаща им…, за да не учат?!

Точно така, защото смята, че университетското образование само ще притъпи идеите и амбицията им. В свят, където младежите биват насърчавани да „следват мечтите си“ с диплома в ръка, от 2011-а Тийл им дава по $100 000, за да не ходят в университет.

Изискванията са семпли – да си под 23 г. И да имаш идея, която може да промени света. (Ех, защо не съм по-млад…)

Разбира се, това му начинание е доста противоречиво, среща очакваните критики на академичния свят. Образователни институции го обвиняват в безотговорност, елитаризъм, дори в „покваряване на младежта“. Но за Тийл това е възстановяване на реалността. Академизмът според него е капан за съгласие: „Университетите вече не създават мислещи личности. Те произвеждат хора, възпитани в страх.“

Сред популярните стипендианти, избрали да зарежат университета с подкрепата на фонда, е създателят на „Етериум“ Виталик Бутерин. В списъка са още Дилан Фийлд, който основава Figma (и после я продава на Adobe за $20 млрд.), Лаура Деминг, създала фонд за борба със стареенето на 17 (защо ли се е замислила по тази тема?), Остин Ръсел, днес милиардер, автор на лидарна технология за автономни коли.

Айн, цвайн, драйн, дрън

До днес пази освен американското, и германското си гражданство, а от 2017-а официално е и новозеландец. Определя се като християнин. „Християнството, основната религия в западния свят, винаги е на страната на жертвата. Вярвам, че то е истинско, но не изпитвам някаква непреодолима нужда да убеждавам другите в това“.

Бизнесменът не крие, че е хомосексуалист, но ако го срещнете, не отваряйте тази тема. За първи път прави грешката да го стори малък технологичен блог през 2007-а. Визионерът обаче започва поредица от съдебни дела, които печели и това слага край на медията. После става ясно, че е подел мащабна (и подла) кампания, като е финансирал многобройни дела срещу сайта, включително и от името на кечиста Хълк Хоган.

През 2017-а Тийл се омъжва за финансовия експерт Мат Данцайзен, отскоро двамата са млади татковци на две деца. Дълги години са в отворена връзка, като в същото време Тийл се среща с инфлуенсъра Джеф Томас, който внезапно умира през 2023-а.

Пълна нула

Тийл е фен на криптовалутите, голяма част от днешното му богатство се дължи именно на тях. С това мнозина си обясняват и силния интерес към темата на новия стар американски президент. Преди време това накара философа да нападне доста нефилософски Уорън Бъфет, казвайки, че „враг номер едно на биткойна е социопатичният дядка от Омаха“.

През 2014 г. излиза книгата му „От нула до едно“, която бързо се превръща в световен бестселър. Тя не е просто наръчник за предприемачи, наричат я „философско обръщение към бъдещите строители на цивилизации“.

„Нула до едно“ е създаването на нещо напълно ново. Нататък всичко е въпрос на рутина, няма никакво творчество. „Едно до n“ е просто копиране, мащабиране, повтаряне.

„В свят, пълен с приложения за доставка, още една апликация не е иновация, това е конкуренция по инерция. Най-добрите компании избягват конкуренцията. Те създават монополи, защото решават проблем, който никой друг не е осъзнал“, казва Тийл.

Но как… човек с консервативни възгледи подлага под съмнение един от основните постулати, които сме свикнали да свързваме с тази позиция – свободния пазар? Докато икономическата ортодоксалност демонизира монопола, Тийл го реабилитира. Макар при него това да не е онзи корпоративен мастодонт, който задушава пазара. А монополът на идеята, на уникалността, на неповторимото.

Apple има монопол върху естетиката и преживяването. Google върху търсенето. Тийл пита:
„Искаш ли да си най-добрият… или единственият? Като второто често е началната крачка към първото.“

Нация с технокрация

Това безспорно звучи прекрасно, много мотивиращо, визионерско, но дали последните години показаха, че предприемачът е прав? Или монополите на големите технологични компании ги карат да изглеждат все по-всесилни, неконтролирани…, да си го кажем направо – заплаха и за демокрацията, и за социалния мир?

Тийл няма проблем с това. Той често описва модерното западно общество като твърде съгласно. Всички вярват в една и съща наука, една и съща етика, една и съща демокрация. Това според него е „стагнация, маскирана като прогрес“. В тази рамка конкуренцията се оказва начин да не мислиш, а просто да се състезаваш по вече утъпкана пътека. „Истинските иноватори не се състезават. Те просто променят играта.“

Не може да му се отрече, че прави точно това. Немалко са авторитетите, които подчертават решаващата роля на Питър Тийл за това днешният американски президент да се казва Доналд Тръмп. Нещо повече, смята се, че именно той е предложил и запознал с бъдещия му началник вицепрезидента Джей Ди Ванс. И макар през последните месеци в светлината на прожекторите да попада друг технологичен лидер, озовал се на държавна работа, вероятно ролята на Тийл за най-важните решения на новата американска администрация е дори по-голяма.

Асоциална поезия

Подкрепата му към Тръмп далеч не е от вчера и затова му се отплаща. Не бих ви посъветвал да играете покер срещу него, опитът показва, че залозите му винаги излизат печеливши.

През 2016 г. Тийл учуди голяма част от света, след като излезе на сцената на националния конгрес на Републиканската партия, за да подкрепи Тръмп във времена, много различни от днешните, когато Силициевата долина не криеше крайно скептичното си мнение за бъдещия президент. „Ако елитът е изгнил, разрушаването му може да е форма на лечение“, каза философът.

През 1995, Тийл и Дейвид О. Сакс публикуват книгата „Митът за многообразието“, в която критикуват политическата коректност и мултикултурализма във висшето образование.

„Щраусовият момент“, есе, написано от Тийл през 2004 г., се счита за фундаментален текст в политическото му мислене. В него пише, че атентатите от 11 септември разстройват „цялата политическа и военна рамка на XIX и XX век“ и затова е необходимо „преразглеждане на основите на съвременната политика“.

Тийл не вярва в статуквото, нито в мъдростта на народа. Според него решенията трябва да се взимат от елити, които са способни да създават нови светове, както се получава в технологичния сектор.

Ако към това добавим сериозните му инвестиции в начинания, насочени към драстичното удължаване на човешкия живот и дори безсмъртието… направо може да се учуди човек, че не него, а „благия пенсионер“ Бил Гейтс теориите на конспирацията толкова упорито свързват с най-плашещото бъдеще.

Война и мир

„По коя важна истина много малко хора са съгласни с вас?“. Казват, че това е най-важният въпрос, който Питър Тийл задава на интервютата за работа. Както и във всичко останало, тук той търси възможно най-неортодоксалния, оригиналния, странния отговор. Ако не е станало ясно, той определено си пада по излизането от рамката.

„Вярвам, че технологиите могат да ни дадат шанс за много по-дълъг и по-пълноценен живот – а отказът да търсим тази възможност е чиста страхливост“, смята Тийл. И още: „Смъртта е проблем, който може и трябва да бъде решен“. Той претворява убеждението си във финансиране на начинания като Unity Biotechnology – фирма за борба със стареенето, фондацията „Метусалем“ за удължаване на живота и Института по крионика. Нещо повече, заявил е, че след смъртта му също иска тялото му да бъде замразено.

Дава пари дори за компания, която изследва как кръвта на млади хора може да бъде използвана за забавяне на стареенето. Бррр.

„Великият бизнес не е просто залог за бъдещето, а залог за онова бъдеще, което искаш да създадеш“, пише Тийл. А освен че пише, той е сред лидерите, които не спират да четат. Любовта му към фантастиката далеч не е изчезнала, всяка година той дава своите книжни препоръки. С риск да ви изненадам след всичко, казано дотук за светогледа му, сред любимите му автори е Айн Ранд с „Атлас изправи рамене“.

Препоръчва също Рей Кърцуейл и… „Ана Каренина“. За класическия роман казва, че илюстрира добре ИТ бизнеса: „Толстой започва с наблюдението, че „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.“ В бизнеса е точно обратното. Всички щастливи компании са различни: всяка от тях печели монопол чрез решаването на уникален проблем. Всички неуспешни компании са еднакви: не са успели да избягат от конкуренцията“.

Бъдеще време в миналото

Освен любовта му към книгите, с годините не изчезва и тази към шахмата. До 2003 г. се състезава полупрофесионално, а през 2016-а символично е поканен да направи първия ход в битката за световната титла между Сергей Карякин и Магнус Карлсен.

Връщайки се на Кърцуейл, Тийл също смята, че живеем в решително време, в което се задават много сериозни промени, задвижени от технологичния напредък. „Съдбата на света може би зависи от начина, по който ще осмислим това десетилетие“, допълва той и надали мнозина биха спорили с него. Работата обаче е, че той е сред хората, от които непосредствено зависи това бъдеще.

Остана тих при неотдавнащата размяна на онлан удари между Мъск и Тръмп. Година по-рано обаче той предупреде, че „подкрепата на Мъск за Тръмп е невероятно опасна, защото в политиката 80% съгласие не стигат – искат се 100%“. Пророчество?!

Интересен, нестандартен образ, надявам се, вече сте го опознали достатъчно, за да се съгласите. И дано все пак в следващите му действия да личат повече човечност, съпричастност, емпатия. В едно няма съмнение – оттук нататък на плещите на Питър Тийл ще тежат още решения, от които зависи бъдеще на всички ни. От историята му няма как да не се убедим, че е способен на главозамайващи пробиви, немислими идеи.

Освен това несъмнено е прав, че по-често си струва да се питаме:

„Ами ако наистина можем повече, отколкото вярваме, че можем?“