Гората на Рая

май 20, 2022 | Истории

Гората на Рая

20 май 2022 | Истории

Какво бихте си купили, ако имате малко спестени пари? Дом, кола, или… терен, на който да създадете гора?

Как ли изглежда раят за Рая Убенова? Сигурно ще е като гора. Защото, ако я слуша човек с какво вълнение говори по темата, няма как да не се увлече. И да се замисли по теми, за които уж говорим често, но рядко надникваме в дълбочина. Например как да съхраним собствената си планета.

Рая не само говори увлекателно, а и действа. След като дълги години се интересува от екологичните теми и търси начин да помага в тази посока, решава, че е време за по-сериозно начинание. Няма и година по-късно тя вече е собственик на 20 пустеещи декара земя, на които са засадени няколко хиляди млади фиданки.

Тя е създала бебе гора!

 

снимка: Рая Убенова

 

Първа частна гора

Рая се занимава с издателска дейност, повече от десетилетие живее и работи в чужбина. В момента е начело на екипа дизайнери, подготвящ докладите на Международната организация по труда на ООН, участва пряко в издателската дейност и комуникациите. Съвсем скоро ѝ предстои да се премести от Женева в Рим, където ще заеме сходна позиция в друга ООН институция – Организацията по земеделие и гори (ФАО).

Докато междувременно в свободното си време е създател на гора.

Как ли се стига до това доста странно поприще?

Темите за опазването на околната среда отдавна вълнуват Рая. Още като студентка въпросите, свързани с климатичните промени, ѝ стават много близки. Не спира да е така и до днес, скоро завършва магистратура по климатични промени и развитие.

„Винаги съм следяла тези теми с огромен интерес. През 2015 г., когато беше подписано Парижкото споразумение за климата, си отдъхнах. Най-накрая имахме някакво по-стабилно политическо съгласие и визия. След това обаче се разбра, че статуквото се запазва. Че искаме да продължим да живеем по същия начин, а този проблем някак да изчезне магически. Че искаме другите да се променят, а не ние самите.“, казва Рая. „Според последни научни данни, човечеството продължава да прави прекалено малко, за да си осигури един стабилен климат, в който да живее както досега. Годините до 2030-а са последният ни шанс да предотвратим катастрофата. За следващото поколение вече ще е късно. Те няма да могат да спрат промените. Ще бъдат заключени в климатичен апокалипсис.“

 

снимка: Стефан Гроздев

 

ГоРая

Да, първата стъпка е личната инициатива. Рая започнала да купува местна храна и стоки,спряла месото. Стараела се да пътува с влак, да се движи с колело из града. Направила малките стъпки, които според нея имат смисъл, за да намали въглеродните си емисии, без да се лишава от нещо и да изпада в крайности.

Само че я глождела мисълта, че така не прави достатъчно. Че голямата промяна идва от системата, а личните усилия имат повече смисъл тогава, когато надраснат обичайните модели.

Чудела се как може да е най-полезна. Ако се насочи към академична кариера… би отнело десетилетие, докато трудовете ѝ стигнат до научните списания, в които така или иначе има немалко публикации, а и в крайна сметка това, което променя света, е действието. Чудела се дали да не напише роман или детска книжка… Дълго търсела посоката, в която иска да даде своя принос.

Гората. Отговорът се оказал прост и очевиден. Няма друг ресурс, който да е толкова ценен за природата, който да спомага за развиването на екосистемите, за усвояването на въглероден диоксид. Гората, с цялата ѝ магия.

 

Гор(к)ата

Идеята се затвърдила по-миналата година, докато била на плажа. Рая пристигнала за почивка в България и се зачела в книгата на Кристияна Фигерес, един от архитектите на Парижкото споразумение. „Посланието беше ориентирано към действие: направете нещо, колкото и да малко. На този плаж взех решението, че ще създам гора“, разказва Рая. „Казах на семейството ми. Те много се смяха и отговориха, че им звучи абсолютно ненормално. „Поне се хвани да засадиш някакви продуктивни дървета: кестени, орехи, липа“.

Тя обаче вече е взела решението и започва да търси пътя, по който да го претвори в действителност.

Връща се в Женева, откъдето започва да следи проекта „Гората.бг“. Тъкмо тогава те обявяват, че ще раздават липи… „Казах си, че това е знак, тъкмо за липи ми говореха родителите ми. Поръчах 50 дръвчета, колкото беше минимумът. Обадих се на семейството ми и им казах, че утре ще дойдат 50 липи“. „Ама какво ще ги правим?“

 

снимка: Калина Комитова

 

Дървени философи

Рая обаче има план и среща подкрепата на близките си. Много сериозна помощ ѝ оказва Валери, вторият ѝ баща. „Като чу за липите, той се разсмя, смя се ли смя, после затвори телефона и ми звънна след 5 минути с идея. Каза, че има земя в село Широки Дол, Самоковско, предложи да отидем и да видим дали там не е добро място за липите“, разказва тя.

Дръвчетата намират своя дом в Широки Дол, после натам се отправят и 200 дъбчета. Междувременно Рая се включва в няколко залесявания. Прави ѝ лошо впечатление, че се правят монокултурни гори, засажда се един и същи вид, което днес се смята за доста остаряла идея, особено в контекста на климатичните промени. Истинската гора среща различни видове, които се допълват.

А Рая вече е решила, че иска да отдели от спестените си пари за място, където да създаде своя гора. Такава, каквато експерти я съветват, че трябва да бъде – да е близо до съществуващ лес, в планински или полупланински район, да не е плодородна земя. В лицето на втория си баща Валери намира съмишленик и след няколко неуспешни опита, избират два парцела в село Церово, на 50 минути път от София.

 

Рая със семейството си. Снимка: Йордан Станков

 

Който го е страх от мечки…

При първото си отиване Рая дълго търси мястото, спира да пита местен човек, собственик на черешова градина.

„Попита ме какво ще правя, аз му обясних, а той ме погледна, сякаш съм паднала от Марс и каза:

– И ти ще я правиш тая гора, без нищо да вземеш в замяна?

– Да, ще има ползи от нея, просто не директно за мен.

– Значи си страшно богата!

– Не, за съжаление, не съм.

– Е, тогава си страшно луда! Те изсякоха гората тук, ти ще си даваш парите, за да се садят дървета.“

 

От икебана дървесата ги боли

Това е реакция, която често среща. Много хора ѝ казват колко е непонятно. „Да, след 20-30 години може да дойде и да я изсече някой тази гора. Но за това време тя ще е живяла, дърветата ще са расли, ще са усвоявали въглероден диоксид. Дори това да се случи, няма да е фатално за моите цели“.

Разбира се, би била по-щастлива, ако гората е там за векове, ако стане дом за различни обитатели, ако допринася за биоразнообразието, за задържането на влагата в почвата, за спирането на ерозията.

Рая ниже история след история. Създателите на гори, видимо, са колоритни люде, почти колкото директорите на водопад. И упорити. А също и убедени в това, което правят.

След като се е сдобила със земята, тя се чуди къде да намери най-правилния съвет за това как да я превърне в лес и… просто отива в Изпълнителната агенция по горите. Звъни по вътрешния телефон на посочена от рецепцията експертка.

 

снимка: Калина Комитова

 

Горски пътник

Тя пък е толкова изумена от обаждането, че бързо събира екип и организира среща, в която дава ценни насоки на Рая. Казва, че никой не е идвал с идеята да търси съвет как да създаде своя гора. Насочва я към доц. д-р Наско Илиев от Лесотехническия университет, за да направи технологичния план, с който започват подобни начинания.

Специалистът не само харесва идеята, но на свои разноски пътува, изчислява, обсъжда и създава плана, който отговаря на всички изисквания на горособственичката. Включени са различни дървесни видове, а, за нейна приятна изненада, доминиращи са дъбовете, които са и едни от най-дълго живеещите дървета по нашите ширини. Специалистът проследява какви са растенията, които вече виреят на мястото, води се и по тях при избора на видове.

После всичко се нарежда като по чудо, намират се нужните фиданки, а в деня, определен за залесяване, идват около 300 доброволци.

 

Гора от ръце

„Много ме трогна това, че хората са склонни да дават от себе си за нещо, което виждат, че е полезно“, казва Рая. „Може би са отворени, защото разбират, че не го правя с користна цел“.

Казва, че голямото ѝ удовлетворение е от това, че днес се чувства част от общност с обединяващи ценности. „Започвайки тази инициатива, бях твърдо решена, че ще я направя и не се влияех от мнението на околните. Дълго време се чувствах сама, а после много хора ми помогнаха със съвети, включиха се и толкова доброволци… Изведнъж станахме общност, която прави това, което е стойностно. Това ме окрили“.

„Климатичната криза също е свързана с ценности, с това, на което отдаваме значение“, допълва нашата гостенка. „В последните 50-ина години западното общество е много фокусирано върху индивидуализма и консумеризма, а всички ние всъщност имаме нужда от общността и от дълбоката, некомерсиална връзка с хората около нас. Точно това усетих с тази моя гора. Чувствах, че трябва да направя нещо като индивид, а изненадващо намерих общност. Това има много повече смисъл, отколкото, ако някой ходи с колело до работа (не че не е важно!). Пътят към ефективно климатично действие е в колективни инициативи и натиск върху системата, която руши планетата ни – най-вече компаниите за фосилни горива“.

 

снимка: Рая Убенова

 

Горест

Гората вече е засадена, малко по-късно неин приятел маркира дръвчетата, за да се разпознават лесно сред околната растителност напролет.

С това, разбира се, грижата за нея едва започва. Два-три пъти годишно – през май-юни и в началото на есента се прави отглеждане. Младите дървета се почистват от околната растителност, а фиданките, които не са се хванали, се попълват. Очаква се, че най-трудно ще е с малините, които са доста разпространен плевел в района. Тогава отново ще дойде времето доброволци да се включат с труда си. Ако се случи сухо лято, Рая е организирала човек от селото да полива с цистерна.

Тя се радва, че научава за все повече подобни инициативи. С нея се свързва Асен Ненов, който се грижи за 30 декара земя край морето, за да я остави без обработка, да се превърне отново в диво пространство, нормален хабитат за местните видове, които са притиснати от човека. Жена от Плевен пък е отделила 30 декара от земята си, която да залеси. Вдъхновява я и създателят на сайта „Гората.бг“ Никола Рахнев, който е помогнал за популяризирането на инициативата и осигурил инструменти за доброволците.

 

снимка: Калина Комитова

 

Дървото на живота

Как ли мечтае Рая да изглежда един ден нейната нова собственост? „Като истинска гора. Трябва да минат 30-40 години, за да пораснат повечето видове. Много бих се радвала да дойдат различни обитатели, зайци, сърни. Много би ми се искало това да е част от една динамична екосистема и тя да се разраства“.

Рая не смята да спира дотук. Други хора от Церово също предлагат свои терени, на които гората да се разрасне. Канят я и в етрополското село Лопян, откъдето произхожда баща ѝ. И тя не се отказва да мечтае за следващите стъпки и следващите гори. Макар че ѝ е все по-трудно да жонглира между кариерата, личния си живот и амбициозното начинание. „Но, от друга страна, това ми се струва толкова важно, че съм готова да преориентирам всичко заради него“.

Още ли мислите, че един човек не може да започне голяма промяна? Или не бива да се бори за мечтите си, дори и с риск да го смятат за луд? Лудите, лудите, те да са живи…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Ние спориме               двама с ChatGPT                           на тема: „Човекът във новото време“. Чувал съм да го наричат Чатчо, други използват официалното ChatGPT, вече две години той се е...

повече информация
Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва...

повече информация
„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

Човекът, който първи у нас класира стихове, генерирани от изкуствения интелект сред най-добрите на поетичен конкурс, дава първото си (и може би единствено) изобщо интервю за Дигитални истории!...

повече информация
„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15...

повече информация
Защо четеш?

Защо четеш?

Как да се срещнат буквите и байтовете, книгите и технологиите? Това е голямата тема на поредица от дигитални истории. След като във вторник стана дума за някои от любимите книги на световните ИТ...

повече информация
Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15 водещи български личности от различни области на компютърния свят да ми кажат кои са любимите им 3 книги и защо биха ги препоръчали.
Дали ще се отзоват? Дали ще се окаже, че четат основно издания, свързани със софтуера, с бизнеса, с личностното развитие?
Отговорите им, поне за мен, се оказаха изненадващи.
Трудно ли е да бъдеш Бог? Въпрос за ценители. А защо е трудно?

повече информация
Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

Тази история е за любовта, дошла не много рано, но навреме. За късмета и щастието да намериш своя човек. За мечтите, които отлагаме, а не бива. За силата да не се предаваш, дори в най-трудните моменти и пред най-тежките предизвикателства. Поне докато имаш най-силната опора, тази на човека до себе си.
„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги имаше един човек до мен, който отново и отново ме изправяше на крака и дори ми даваше крила. Този човек е моята съпруга Тони. Преди няколко дни спонтанно записах чувствата си към нея в няколко реда. Тъй като не съм нито музикант, нито певец, с помощта на изкуствен интелект направих от тях песен.“
Силните истории продължават да се случват в дигиталния свят заради, благодарение на или въпреки него. И както отношенията ни като хора неусетно се променят от развитието на технологиите, така ги има и онези универсални сюжети, които оцеляват във времето и се прераждат с нови нюанси, с нови детайли и вдъхновение.
Все по-често историите изчезват яко фийд, незабелязани в бързината на скролването, на злободневното. Имаме ли времето и нагласата да ги потърсим? Да се зачетем, да се увлечем по тях, докато бързаме нататък, улисани в поредната злободневна тема?

повече информация

Най-новите:

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Може ли да има етика в прогреса?
Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Най-вероятно не.
Трябва ли да има етика в прогреса?
Трябва ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Определено да.
Но как така?

Ние спориме
              двама с ChatGPT
                          на тема: „Човекът във новото време“.

повече информация
Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва напълно неподготвен. И се справя… както може. Старае се да се адаптира, но това няма как да се случи безаварийно.
Не авария, а катастрофа. Която няма как да отразим, защото не можем да спрем, да помислим, да обсъдим. Твърде сме заети да продължим нататък. Да скролваме, да преглеждаме, да се препираме… Като хамстер във въртележка.
Андерш Хансен е шведски психиатър, който не се бои да отвори големите въпроси на днешния технологичен ден. Именно тези, заради които го има и сайтът, на който сте се озовали. Хансен е автор, четен по целия свят, за щастие – защото със сигурност, ако имате време да се замислите за посланията, които оставя, това ще ви помогне да обърнете внимание на наистина важни въпроси.
Важни за всеки от нас.

повече информация
„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

Човекът, който първи у нас класира стихове, генерирани от изкуствения интелект сред най-добрите на поетичен конкурс, дава първото си (и може би единствено) изобщо интервю за Дигитални истории! Въпросите задава… вторият, затвърдил впечатляващия експеримент.
Всяко чудо за 3 дни? Не и в този случай, генеративните модели са тук, за да останат и да променят всичко. Само в рамките на 3 дни през ноември стана ясно, че човек, представил се като Христиан Папазов, е изпратил стихове, които са се класирали в топ 10 на реномирания конкурс „Веселин Ханчев“. Историята се повтори с изпратени от мен стихове в друга авторитетна надпревара – „Станка Пенчева“.
Темата е толкова голяма и съществена, според мен поставя жизненоважни въпроси. Ето защо, въпреки липсата на особени реакции от творческите среди, разговорът ще продължи с още много и важни Дигитални истории.
Някои медии съобщиха новината, колеги от телевизия дори отидоха да търсят „Христиан“ в селото, където бе описал, че живее. А той избра да остане встрани от дискусията. До този момент.
Кой ли стои зад името Христиан Папазов? Кои са любимите му поети? Защо и как е направил експеримента си? Какво мисли за бъдещето на поезията и защо се надява, че… скоро ние, хората, ще пишем значително по-добри, оригинални, смислени стихове, а не алгоритмите? Гостува ни един неочакван и неповторим събеседник…

повече информация
„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15 водещи български личности от различни области на компютърния свят да ми кажат кои са любимите им 3 книги и защо биха ги препоръчали.
Дали ще се отзоват? Дали ще се окаже, че четат основно издания, свързани със софтуера, с бизнеса, с личностното развитие?
Отговорите им, поне за мен, се оказаха изненадващи.
Трудно ли е да бъдеш Бог? Въпрос за ценители. А защо е трудно?

повече информация
Защо четеш?

Защо четеш?

Как да се срещнат буквите и байтовете, книгите и технологиите? Това е голямата тема на поредица от дигитални истории. След като във вторник стана дума за някои от любимите книги на световните ИТ лидери, сега отново ще излезем от клишето с автора на най-големия български блог за книги. Следващия вторник пък ви очакват неочакваните литературни препоръки на някои от най-значимите личности в българската ИТ сфера.
Ти си това, което четеш. „Какво четеш…“ е въпрос, който трябва да си задаваме по-често, най-вече в общественото пространство. Точно така се казва най-голямата и активна българска книжна група във фейсбук, създадена от днешния ни гост. Вече 15 години той дава препоръките си в „Книголандия“, най-големия блог за книги в България. Зам.-главен редактор на издателство „Сиела“, неотдавна той сбъдна и мечтата си да види името си като автор на „100 книги, които трябва да прочетете“.
С Христо Блажев ще поговорим за четенето и бъдещето на литературата. За технологиите, които го променят, и книгите, които изграждат технологиите. Ще потърсим заедно важни и неочаквани препоръки. За да се убедим, че е важно буквите и байтовете да вървят ръка за ръка, иначе не ни очаква нищо добро, дори като вид. Приятно четене!

повече информация
Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация
Share This