„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

апр. 1, 2025 | Срещи

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

1 април 2025 | Срещи

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?

Жени Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.

Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.


 

– Как се насочи към професията на дула?

– Както се случва с много жени, които поемат по този път, решаващо за мен беше раждането на моето дете. Преди това нямах никакви познания нито за раждането, нито за бременността.

Единствено ме беше страх, ужасно много, както всички жени.

Но минах през един процес на себеизрастване, който ме накара да си променя гледната точка и да се замисля. Започнах много да чета, имах нужда да знам как работят нещата и защо се случват по определен начин. Бях възхитена как го е измислила природата, а това много ми помогна да се справя със своите страхове и да се почувствам доста по-уверена.

Толкова жени са раждали, не е такъв ужас, какъвто често се представя.

Накрая имах много хубаво, спокойно раждане. Обаче, когато го сравних с опита на мои приятелки, разликата беше значителна. При повечето от тях имаше различни проблеми и това ме накара да се замисля какво съм направила по-различно. Направих си извода, че подготовката, разбирането на процеса, новата ментална нагласа са били важни. Реших, че искам да помагам и на други жени да имат хубаво раждане. Това е много важен момент в живота на една жена и ако не се случи по добър начин, може да остави сериозна травма.

Отначало беше на шега – ще изкарам едно обучение за дула, да видим. Но колкото повече се заравях в темата, толкова по-интересно ми ставаше, докато накрая си казах: „Ако мисля да го правя, трябва да се фокусирам 100% върху него“. От година се занимавам изцяло с това, а в допълнение направих онлайн клуб за осъзната бременност и раждане, за да помагам и на българки. Уви, постоянно се убеждавам, че нивото на родилна грижа у нас е много далеч от оптималното.

 

Евгения Маркова

 

– С какво например?

– Има страхотни безумия и още по-лошото е, че жените дори не си дават сметка, те се приемат като нормална част от процеса. Например

в болниците най-често се практикува т. нар. „дирижирано раждане“, тоест раждането не се оставя да се развие като естествен физиологичен процес, а се менажира с най-различни интервенции от началото до края.

Това оказва много голямо влияние върху процеса. Например, много е модерно напоследък да се предизвиква раждане, това е „новото секцио“ и се прави по най-различни причини, които в 90% от случаите са абсолютно неоснователни. Бебето не се е родило до термина и лекарят казва: „Трябва да го извадим“, което е пълна глупост, ако то е добре и се проверява, слушат му се тонове, не е нужно да се прави. Датата на термина е просто ориентир, не е някакъв отсечен краен срок.

Едно предизвикано раждане може да има лоши последствия, защото е много по-стресиращо и за бебето, и за майката. За нея контракциите са много по-силни, по-чести, по-болезнени, заради които обикновено се слага епидурална упойка, която пък често води до други последствия. Например обездвижване поради включване на система с течности и постоянен мониторинг на плода, вливане на окситоцин, липса на добър усет при напъните, падане на кръвното. За бебето предизвиканото раждане е много по-стресово заради тези по-интензивни контракции. То буквално не може да си поеме дъх, това често води до фетален дистрес или падане на тоновете, при което ситуацията завършва със спешно секцио или пък вадене с форцепс или вакуум. Това е само един пример за интервенция, която се използва масово, без да има нужда.

 

– Не знам дали се прави често, малкият ми син си „остана“ почти 10 дни след термина и лекарите не казаха нищо по тази тема.

– Това е супер! Прекрасно е, че сте попаднали на такъв лекар, защото, виждам го в практиката си всеки ден, все по-малко са тези, склонни да чакат. Работих с една дама, която мина на преглед точно в деня преди термина и ѝ казаха, че ще вадят бебето. Тя каза, че не иска и въпреки това на следващия ден ѝ пратиха есемес, че са я планирали. Това става много масово.

 

– Нека кажем няколко думи за работата на дулата. По това, което знам, основната ѝ роля е да дава съвети, да подкрепя жената, тя да има с кого да обсъжда въпросите, които ѝ изникват. Когато се стигне до раждането, да я има до себе си. Аз, честно казано, не разбирам модата и бащите да са там в този момент.

– Зависи, моят мъж се справи идеално, беше се подготвил. Донякъде е въпрос на подготовка, донякъде и на това как ще го усетиш – някои казват: „Не, това не е моето, предпочитам да не се бъркам“. Това също е окей.

Ролята на дулата може да бъде много разнообразна в зависимост от нуждите на жената. Тя включва работа през бременността – да се подготви жената за самото раждане, да знае какво я очаква, какво може да прави, за да си помогне в процеса, например да се справя по-добре с болката. Това може да включва подготовка и на мъжа, ако иска да присъства на раждането.

Помощ при вземането на важни решения, които се появяват по време на бременността. Ако лекарят ти каже: „Трябва да го направим“, а ти не си сигурна, да има кой да ти даде обективна информация по темата, да ти помогне, да зададеш правилните въпроси и да можеш да вземеш по-адекватно решение с повече увереност.

Работата на дулата не е да вземе решението вместо теб, а да ти помогне да видиш пълната картинка.

По време на самото раждане тя помага с най-различни техники, практики за справяне с болката, за това да не губиш увереност. Ако се наложат спешни интервенции, да има някой, който да ти обясни за какво става въпрос, тъй като лекарите често не го правят – било защото нямат време, желание или просто смятат, че пациентките им трябва да слушат и да изпълняват. Има проучвания, които показват, че при раждане с дула жената се чувства много по-спокойна, по-уверена, всичко протича много по-леко. Работата на дулата може да обхваща и следродилния период като помощ с първоначалните грижи за бебето, начална подкрепа за кърменето. Също и по темите с възстановяването след раждане.

Много хора се объркват дула същото ли е като акушерка. Не, тя не е медицинско лице. Акушерките обикновено работят в болниците, те израждат децата или помагат на лекарите, в зависимост от това каква е системата. Дулата е там за подкрепа с всички останали въпроси и за чисто човешкото присъствие и внимание, което лекарите обикновено нямат време да дадат.

 

Евгения Маркова

 

– Аз си представям, че в една идеална система голяма част от тази роля биха могли да поемат медицинските специалисти.

– Да, биха могли. Например в Германия системата е различна, използва се т.нар. акушерски модел на родилна грижа. Акушерките са тези, които се занимават с жената по време на бременността, те са там по време на раждането. Лекар се намесва единствено, ако има някакво усложнение, спешен случай.

Според мен това е много по-добрият вариант, но и тук има проблем – няма достатъчно акушерки, те не са добре платени, претоварени са и отново не успяват да обърнат нужното внимание.

Професията „акушерка“ съществува от далечни времена и точно това са правили те, обгрижвали са жените по всякакъв начин, включително и емоционално, в подготовката и при самото раждане. Уви, в днешно време традицията е изгубена и това създава условията за връщането на тази професия под формата на дула.

 

– Поводът да поговорим е свързан с технологиите. Каза, че понякога те ни изиграват лоша шега, улесняват процеса, но пък прекъсват по някакъв начин естествения ход на събитията.

– Има най-различни аспекти, в които технологиите са променили начина на раждане. Да, в много отношения е супер, че ги имаме, помагат за ранна диагностика и какво ли още не. Но наистина въпросът е в баланса. Колкото повече разчитаме на технологията, толкова повече се отдалечаваме от естествените процеси. Просто

забравяме да слушаме тялото си, забравяме да му вярваме, че то всъщност знае как да роди едно дете.

Получава се прекалено медикализиране на целия процес. Съвременните жени разчитат на едно изключително подробно проследяване на бременността, всякаква диагностика, тестове, скрининги. Докато в същото време масово не разбират как протича естественият процес, каква е физиологията на раждането, какво пречи, какво помага, какви са основните принципи. Те са много прости, но някой трябва да ти ги обясни.

Така се получава много голямо делегиране на личната отговорност на лекаря.

„Очаквам, че тъй като живея в модерно общество, лекарят, технологията знаят и аз не е нужно да правя нищо“. Това води до едно пасивно участие в процеса и липса на желание за разбирането му, което пък е причина за днешната култура на страх от раждането. Само че страх се бори със знания и с увереност.

Получава се парадоксът, че хем имаме цялата технология, имаме достъп до информация както никога преди, а в същото време сме все по-наплашени, все по-несигурни в себе си, до степен да не знаем как да си родим децата.

Ежедневно говоря с жени, които изпадат в ужас от идеята, че им предстои раждане. Не бива да е така!

 

– Същото се случва и след това, с гледането на децата. Ако решиш да потърсиш съвет, ще намериш хиляди и повечето от тях ще са противоречащи, взаимноизключващи се. И все пак, кои са тези основи, които е важно да знае жената и от които да тръгне, за да постигне това спокойствие?

– Тя трябва да разбира какво се случва в тялото ѝ. Да е наясно, че има няколко основни хормона, които контролират всичко, както и кои са нещата, които им влияят. Че раждането е работа в екип между бебето и майката. Не е просто майката да легне, а бебето някой да го извади.

Основният принцип на раждането е, че бебето движи процеса и знае какво да прави. Ние просто не трябва да му пречим, а да се опитаме да му помогнем. Как? Най-общо казано, чрез движение, използване на гравитацията и отпускане на тялото. За това има най-различни техники и практики, но със сигурност не означава жената да легне по гръб, да си вдигне краката и да чака бебето да излезе. Това дори спира процеса!

Когато помагаме на естествения процес, понасяме болката много по-добре и нуждата от поставяне на епидурална упойка намалява. Да, тя има своето място, но това също е интервенция, която, както вече споменах, има своите последствия и затова е хубаво да се избира осъзнато, не просто поради страх от болката. В крайна сметка болката донякъде е субективна – колкото повече я очакваш, толкова повече ще те боли.

Технологиите влияят на всяка стъпка. Например има всевъзможни апликации – да ти помогнат да си следиш цикъла и да забременееш, да следиш бременността и да се информираш какво се случва с бебето във всеки етап, какво да ядеш, как да спортуваш… И уж следва да си по-добре подготвена, да се чувстваш по-адекватна, а не се получава точно така. Достъпът до тази огромна информация не означава, че знаеш как да я консумираш и да я приложиш на практика в твоя конкретен случай. Защото всяка бременност и раждане са индивидуални и вариациите на нормалното са много.

Получава се изгубване в превода, хората не знаят на какво да вярват и се лутат.

Много често чувам: „Предпочитам въобще да не чета, защото се натоварвам“. Или пък: „Попадам само на някакви ужасяващи истории за раждането, които ме плашат“. И е така, никой не иска да слуша ужаси. Тук става въпрос за подбор на информацията, да знаеш какво да прочетеш, на какво да обърнеш внимание и най-вече как да го приложиш.

 

Евгения Маркова

 

– А и чисто човешкото по някакъв начин е важно. Отдавна има автоматизирани каси в супермаркетите, обаче малко хора минават през тях. Друго е, когато по някакъв начин човек ти поднася информацията, има и психологически аспект, а можеш и да задаваш допълнителни въпроси.

Но как може да изглежда това връщане към по-човешкото отношение и откъде трябва да започне? От системата ли, от обществения диалог или от жените?

– Според мен от жените. Системата си работи, тя е направена по някакъв начин и си е добре. Ако няма причина, не би се променила. Жените са тези, които би трябвало да осъзнаят какво е най-добре за тях, за тяхното бебе, докъде сме стигнали в днешно време и как това, което масово се случва в болниците, често пречи на процеса.

Жените трябва да осъзнаят, че имат думата в целия процес. Те са тези, които следва да вземат решения, а не да делегират личната си отговорност на технологията или на лекарите.

 

– Там обаче дебне другата, за мен не по-малко плашеща крайност, която ни доведе до антиваксърството и псевдонауката. Да неглижираме лекарите.

– Отново е въпрос на баланс. Когато жените започнат да осъзнават и да изискват някакви промени да се случат в родилната грижа, това не означава, че ще отпаднат всички болници и лекарите ще изчезнат. Целта е да се промени начинът на раждане. Например да отпаднат безумни практики като това да не се дава на жената да пие вода по време на раждане. То е толкова остаряло, има толкова научна информация, че не помага по никакъв начин, дори пречи, обаче продължава да се практикува.

За такива неща говорим, за намирането на златна среда, а не за изпадане в крайности. Затова, когато лекар ти каже: „Направи това“, ти не просто да го следваш сляпо само защото ти го е казал авторитет, а да имаш критично мислене по въпроса, ако трябва, да потърсиш второ и трето мнение и на база на това да вземеш решение. Защото в крайна сметка лекарите не са богове – и те правят грешки понякога. Да не говорим, че често имат различни интереси от твоите.

 

– Твоята рецепта за спокойна бременност и раждане е да се интересуваме и внимателно да подбираме информацията.

– Точно така. Това е началото – оттам нататък следва да анализираме тази информация критично и да преценим как да я приложим в нашия конкретен случай. С други думи, да поемем лична отговорност за раждането си, защото оставим ли се на течението, то ни влачи само надолу.

Ще дам още един пример. Напоследък наблюдавам някакъв бум в измерването на бебето, докато е в корема на майката. Това се прави на всеки преглед в България – в Германия е различно, тук, при нормална бременност, гледат бебето по веднъж на триместър и се приключва. Някои хора ще кажат, че това е много изостанало, но всъщност не е задължително така.

С това постоянно мерене се получава прекалено взиране във всеки детайл. Постоянно чета в някакви групи: „На последния преглед ми казаха, че бебето върви с две седмици напред. Да се притеснявам ли?“. И всички изпадат в някакъв безумен стрес. Не е нужно!

Да, има някакъв стандарт, който е ориентир. Обаче в много случаи бебето расте малко по-бавно, след това си наваксва, после пак малко забавя. Не е драма! Обаче това никой не го обяснява. Освен това измерванията са неточни – има поле на грешка от +-15%, понякога и повече. И жените само се притесняват, вместо тази информация да им помага да се почувстват по-уверени.

 

Евгения Маркова

 

– Обаче в този период си стресиран, случва ти се нещо много неестествено…

– Именно. Жената е много податлива на всякакви влияния. Така много често това прекалено взиране всъщност вреди, вместо да помага. Спомням си, когато аз бях бременна и питах моята лекарка колко е голямо бебето, тя ми каза: „Въобще не го мисли!“. Първо, измерването не е съвсем точно. И второ, дори наистина да е малко по-голямо, това не означава, че не можеш да го родиш. На много места, като се каже, че бебето е 4 килограма, край, не може да излезе, правим секцио. Това също често са глупости.

Още един пример: много бъдещи майки решават да си купят фетален доплер, мъничък уред, с който могат да слушат сърдечните тонове на бебето. И си мислят, че като го вземат вкъщи, ще са спокойни, че всичко е наред. Това е илюзия, защото от една страна този уред не е толкова точен като онези в болниците, а от друга, няма гаранция, че жената знае какво чува и как да го тълкува.

А когато се роди бебето, започва едно постоянно ровене. „Бебето кихна, това нормално ли е?“ Често майката прекарва повече време да рови, да чете по

форуми или апликации, които ѝ казват как да си гледа детето, вместо да се опита да опознае това дете,

да разбере сигналите, които ѝ праща. Да почувства майчиния инстинкт. Защото всяка майка знае! Всяка майка може да си усети детето, обаче трябва да си даде малко време и спокойствие, за да създаде тази връзка.

 

– И неслучайно се появява следродилната депресия, за която така и не се говори достатъчно у нас.

– Абсолютно! Едно на ръка, че се случват много сериозни хормонални промени, а отгоре на това жената се чувства изгубена, липсва ѝ подкрепа, не знае как да се справи с много неща, които изникват. Няма го този женски кръг от близки и приятелки, в който се е случвало раждането и възстановяването след него. Поради това го няма и онова несъзнателно придобито знание само от наблюдение на хората около нас – как се кърми, как се гледа едно бебе.

В днешно време живеем в много голяма изолация. Много често нямаме семейство и близки до себе си. След раждането често приятелите без деца се отдалечават. Жената изведнъж попада в ситуация, в която по цял ден е сама с дете, което не знае какво да прави.

Подкрепата в този период е ключова – било то чисто практическа, или просто да попиташ: „Как си, как се справяш, мога ли да ти помогна с нещо?“.

Много се надявам, че постепенно това ще се промени. Но няма да стане от само себе си, нужни са осъзнати усилия…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук. .
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното...

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато...

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какви ли не хобита имат хората – някои колекционират марки, други – евро, трети дори имат търпението да гледат български футбол. Е, аз освен че имам навика да проверявам нищожните си познания в...

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до...

повече информация
„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.

повече информация
Къде оставихме ролята на бащата?

Къде оставихме ролята на бащата?

„БГ мама“ отдавна е нарицателно. А къде отиде… БГ татко? Защо толкова малко си говорим за ролята на бащата днес? Каква е тя всъщност? Как се е променила в епохата на технологиите? Можем ли да се подготвим за бащинството и кои са големите днешни предизвикателства в огромната отговорност да бъдеш татко?
Михаил Стефанов не само е баща, но и умее да говори за тази роля. Магистър по организационна антропология от Виена и София, създател на безброй он- и офлайн курсове за отношенията между хората, за продуктивността, за ефективността на екипите.
„Най-вероятно това е един от ефектите на модерността и постмодерността – разкъсването на връзки от всякакъв характер. Затова един от най-популярните жанрове литература е да намериш себе си. Бащата има ключова роля тук, той ти дава това кой си. Той не ти дава смисъл, да ти го обясни, но ти го показва. Той го обживява, а ти го виждаш…“
Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни. 

повече информация

Най-новите:

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какъв е коефициентът на интелигентност на напредналия изкуствения интелект?
Достига ли, надминава ли средните 100 точки на днешното човечество? И защо това е важно?
Хайде да научим заедно!

повече информация
„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.

повече информация
„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни. Защото поуките от нея са много, а тя е повод и да продължим разговора с Виктор. За ежедневните неволи на българите със зрителни (и други) увреждания. За това как да се отнасяме с тях, дали сме достатъчно внимателни, дали в България се грижим за правата им.
Последният въпрос е риторичен. Сигурен съм, забелязвали сте и вие, че автобусите в София са пригодени за хора с увреждания. Виждали ли сте обаче някой да се качи в тях с инвалидната си количка? Ами сайтовете? Днес всичко се случва онлайн, технологиите улесняват всички ни и могат да бъдат толкова полезни и за хората, които най-много се нуждаят от тях.
Обаче не са. Как това може да се промени? С Виктор поговорихме и обобщихме 5 конкретни идеи. Поне за мен всяка от тях е повод за замисляне, така че и сам да се чувствам полезен. Дано и за вас е така…

повече информация
Share This