MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

ян. 20, 2023 | Истории

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

20 януари 2023 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще се съгласите ли?

Искате ли да получите свой… остров? Ами собствено „Ламборджини“? Ей тъй, като подарък, без никакви уловки?

Онлайн няма невъзможни неща, а понякога на границата на провокацията се ражда смисълът. Г-н Звяр – MrBeast, е прелюбопитен инфлуенсър, натрупал над сто милиона абонати, като просто… раздава парите нататък! Сюрреално организира скрита камера, която дори не е скрита. Трупа пари от реклами, за да ги раздава по зрелищен начин, понякога с провокираща задача, понякога… просто ей така. Лудост ли е това?!

 

MrBeast

MrBeast се шегува с Мъск, че ако нещо му се случи, може да му подари Twitter. И милиардерът… се съгласява.

 

Дай пари за пасти!

Как ли изглежда да бъдат изкупени всички, ама всички стоки в един супермаркет?

Обаждат ви се от телевизионно предаване, за да питат как живеете, как са ви се отразили турболентните последни години. Разказвате, че сте загубили работата си и.. се оказва, че ви се обаждат, за да ви подарят 20 000 долара.

Е, надали бихте отговорили, че е лудост, ако именно вас избере MrBeast за поредния си нестандартен подарък. Дали тук става дума повече за форма на социален експеримент, или на телевизионно реалити, стигнало до неочаквана крайност? Дали пък не е изцяло нов жанр забавление – наричат го „скъпа сензация“… наистина не е толкова важно, колкото интересна е самата история.

MrBeast се казва Джими Доналдсън и… наистина, надали бихте го отличили с нещо, ако го срещнете в родните му южни щати. Роден е в Канзас през 1998 г., израства в Северна Каролина. Животът не би му предложил нито световна популярност, нито милиони долари за раздаване, ако не беше Youtube.

 

Дядо Beast

С брат му са отгледани от самотна майка, която работи за военните. Когато е на 13, не е виждал накуп повече от 50 долара. „Ако някой ми беше казал, че за час ще раздам един милион, бих му се смял дълго“, казва Джими.

Като малък се увлича от бейзбола, но е доста срамежлив и това му пречи да върви напред. Има и неприятен здравословен проблем – от хлапе страда от болестта на Крон, заради което се храни трудно и страда от тежки болки.

Не помни откога си пада по Youtube, прави първия си канал само на 14. Показва детски смешки с приятелчета, дори не казва на майка си.

По онова време се ражда прякорът MrBeast – г-н Звяр, който всъщност е толкова далеч от излъчването и посланието му, че няма накъде. Дори не го измисля сам. Когато му подаряват игрална конзола, връзвайки се за игра в мрежата, тя му дава „служебен“ прякор. Който обаче му харесва толкова, че го взема на въоръжение и го ползва до днес.

Нататък в тийнейджърството болестта му създава все повече проблеми, сваля 20 килограма, няма сили за нищо. Единственото, което му носи удоволствие, е да прави все повече и повече детински клипчета и да ги показва онлайн.

 

MrBeast

Състезанието, в което наградата е… остров.

 

Пет пари не давам!

Отнема му доста години, докато натрупа първите си 10 000 последователи и тогава решава… да прави още по-големи глупости. Те обаче се оказват достатъчно вървежни, за да вдигнат бързо броя на последователите. Извинявайте за директното определение, но не е пресилено – нека спомена, че първия му истински успешен клип представлява Джими, който брои от 0 до 100 000. Крайно полезно и креативно, нали?

Продължава се с четене на енциклопедии, MrBeast показва как гледа аниме 100 часа без почивка, 24 часа върти спинер… все интелектуални начинания, които обаче се оказват неочаквано успешни.

И тъкмо когато гледанията му започват да достигат 6-цифрени числа, а с това започват да се увеличават и приходите… идва време да отиде в колеж. Някак си, както е типично и за нашите ширини, винаги се е подразбирало, че ще продължи с висше, но той решава, че не му трябва, има си Youtube.

Събира смелост да каже на майка си, а тя е повече от учудена. Но го подкрепя, особено когато неочаквано разбира, че от клипчетата си той вече изкарва достатъчно, за да се изнесе и да живее самостоятелно. Системата на мрежи като Youtube е такава, че плащат прещедро на инфлуенсърите, които са успели да привлекат голям брой абонати и всяко следващо тяхно клипче гарантира много гледания. В крайна сметка те „живеят“ от реклами и всяка подобна възможност им гарантира сериозни приходи.

 

MrBeast

MrBeast в ранните си видеа

 

Пари при пари отиват

Най-накрая свободен да прави само това, което иска, г-н Звяр продължава с нестандартните идеи. Купува си най-накрая по-сериозно оборудване и се отдава на видео експерименти. Показва какво става, ако сложиш малка микровълнова в голяма и включиш и двете. Как се отразява експлозив на клавиатура за 1000 долара.

А после… му идва нестандартна идея, която променя всичко. Какво ли ще стане, ако част от парите, които получава, просто даде на някого и покаже как това се случва?

Първият късметлия е бездомник, който е повече от трогнат, прегръща го и казва, че с тези 10 000 долара ще промени живота си. А 19-годишният Джими е трогнат и разбира, че именно в това вижда смисъла. Да споделя нататък изкараните пари по нестандартен начин.

„Здрасти, ами аз съм Youtube-ър, искам да направя нещо готино, така че ето ти 10 бона“ – срамежливо казва MrBeast. „Шегуваш се?!“ – такава е, разбира се, реакцията на почти всички нататък.

„Много е готино да видиш как нечие лице грейва“.

 

 

За милиони няма закони

После започва да дава по няколкостотин долара бакшиш на доставчици на пица. Прави различни състезания – например кара двама състезатели по американски футбол да си подават топката, като всяко подаване е 1 долар, но едно изпускане е достатъчно, за да изгубят всичко. Поръчва пици от трима доставчици, 1000 долара е наградата за разносвача, който се появи пръв. Пука гума с кирка, започва да спира колите и шофьорът, който му се притича на помощ печели… колата, нов джип.

„Реших, че съм кракнал системата!“, казва Джими. „Ако правя видео и то върви добре, мога да продължа, така брандовете не просто ми дават пари, а помагат на много хора, като същевременно получават и реклама.“

Така се стига и до един специален за него момент, който, разбира се, също показва в мрежата. Позвънява на вратата на майка си, за да ѝ даде 100 000 долара, с които да си изплати ипотечния кредит.

 

MrBeast

MrBeast с Гордън Рамзи

 

Числото на звяра

Ето че стигаме до 2018-а, когато Джими вече има 1,6 млн. абонати, но почти няма свои пари. Тогава се среща с маркетингов специалист, за да променят модела. Раздаванията стават още по-мащабни, качеството на видеопродукцията му доближава и понякога надминава това от телевизията.

Празнува 3-милионния си абонат, събирайки 3 милиона монетки от по един цент, които да подари на всеки. Купчината е почти като къща. Дава кредитната карта на някого, за да си купи каквото си реши. Купува къща на бездомен човек, осиновява всичките животни от голям приют.

Гледанията растат невероятно бързо. Както той казва, след като стигнеш 100 000 абонати, следващата стъпка не е 200 000, а милион. Интернет работи така, че един модел, оказал се успешен, може да расте много бързо, а идеите на г-н Звяра явно допадат на аудиторията.

Постепенно сред начинанията му се намесват все повече благотворителни инициативи. Показва например как изкупува абсолютно всички стоки в хипермаркет, за да ги дари на хранителната банка.

В разгара на ковид кризата симулира телевизионно студио, в което кара хората да разказват за проблемите си, дошли от локдауните, и, разбира се, им дава 5-цифрени суми.

 

MrBeast

 

За целия бар

Денят, когато регистрира 40 млн. абонати, решава да отпразнува, като „купува“ за един ден огромен ресторант, в който… никой не плаща, само трябва да минете с колата си и да вземете храната.

Славата му вече е голяма, опашката расте ли расте… докато стига 20 мили! 20 мили коли, подредени, за да получат от безплатните ястия. Като компенсация за дългото чакане, от екипа му излизат навън и започват да подаряват – раздават стотици хиляди долари, игрални конзоли и какво ли още не.

Така стигаме до 2022-а, когато Джими отпразнува 100-милионния си последовател в игра с награда… цял остров! А състезанието, макар и продължило само 10-ина минути „ефир“ беше достойно за най-добрите телевизионни стандарти, в духа на „Форт Бояр“, но със скоростта на онлайн динамиката. И, няма шега, няма измама, последователката, която намери финалното съкровище, днес си има остров.

Какво ли следва нататък? MrBeast вече има екип от около 100 души, някои са му приятели от детство, но има и висококвалифицирани специалисти, като например Марк Робър – инженер с опит от НАСА и „Епъл“.

 

MrBeast

MrBeast дава чек на майка си, с който тя изплаща кредита си.

 

Милионерче, не се подигравай

Той все повече се насочва към социалните теми. Последната му мащабна кампания беше да се наберат 20 милиона долара само за няколко месеца, така че да бъдат засадени 20 милиона дръвчета на всички континтиненти, без Антарктида.

Успя да събере парите без проблем. С цял милион долара се включи Илон Мъск, който все още стои на върха на списъка с най-големите му дарители, но там личат със сериозни суми и Дейвид Бениоф, и Джак Дорси, и… разбира се, самият MrBeast.

Включиха се и огромен брой други Youtube звезди с нестандартни призиви и реклами за кампанията, видеата наистина се отличаваха с доста креативност.

 

 

Човекът взе парите…

Днес последователите на основния му канал са 106 милиона, Джими е на пето място в тази класация, като два от каналите пред него са на хинди.

Все повече се развива и благотворителния му канал, в който говори за проблемите с глада в Америка и по света и набира сериозни дарения. Само една от кампаниите му осигурява 2 милиона порции храна. Скоро ще започне да създава и собствени хранителни банки в различни краища на САЩ.

Общо 6-те му канала имат 146 милиона абонати, което прави MrBeast най-големия Youtube бранд.

През 2020-а той откри своя верига за бързо хранене, която доставя на 1000 места по света, а скоро, на откриването на първия му истински ресторант, настана масова психоза – на опашката в Ийст Ръдърфорд, Ню Джърси, се бяха наредили… 10 000 души! Всичко това доведе до световен рекорд от най-много бургери, продадени за ден.

 

Красавицата и звярът

Дълго време имаше връзка с Маги Спидел, която по професия е инфлуенсър в областта на лайфстайл темите. Новото му гадже Тея Бойсен е… инфлуенсър, извинявайте за повторението. Само че нейната силна страна е платформата Twitch, идва от Южна Африка и е завършила психология и право.

„Когато постигна нещо невъзможно, първата ми работа е да помисля кое е следващото, още по-невъзможно“, казва Джими. В случая има предвид онлайн проектите си. Това, което на самия него най-много му харесва от постигнатото, е, че показва как „интернет не е само място за празни приказки, в него може да се правят и позитивни начинания, които да променят целия свят към по-добро“.

В мрежата вървят петиции, които призовават да му се връчи Нобелова награда. Някои казват, че е шоумен, други го наричат филантроп. Последното може и да е пресилено, по различни данни днес 24-годишният г-н Звяр има между 60 и 80 милиона долара лично състояние. И, разбира се, освен с филантропия и с импровизирани състезания за много пари, той продължава да пробива и със съдържание с откровено простоват хумор.

Тия американски инфлуенсъри… със сигурност ще спечелят ако се понаучат малко на занаят от нашите, като Емили с Тротинетката или Слави Clasher-а.

 

MrBeast

 

Тигре, тигре

По-важното е, че посланията му достигат до огромен брой, при това млади хора. Че те може да са предизвикателство към традиционното консуматорското общество (на което обаче се крепи моделът!). Но също така показват на младите, че хора гладуват и имат нужда от помощ. Че събирането на средства за мащабни екологични начинания като залесяването не винаги трябва да минава през посочването с пръст.

Онлайн животът прави възможни такива феномени, при които един инфлуенсър може да си позволи да прави по-скъпо и изпипано видео съдържание и от най-големите телевизии. При това без да блести с чак такава оригиналност, бизнес нюх или харизма.

Какъвто и да е той, по-интересно е какво има да ни каже неговата популярност. Толкова ли е нетипично в културата ни просто да подаряваш нещо, което се изразява в сериозни суми? Защо се оказва толкова интересно да гледаме как това се случва – заради този, който дава, заради получаващия… или защото тайничко и ние се надяваме на лесни пари?

„Обичам да помагам на хората просто защото това ме прави щастлив и ме кара да се чувствам добре. Обичам да виждам щастливите им лица, обичам да срещам ентусиазма им“, казва простичко MrBeast.

Да, тайничко всички чакаме Дядо Коледа в един или друг смисъл, забравяйки нещо още по-важно. Че понякога може да дадем някой лев на човек в беда, но още по-важното – да си даваме сметка за бедите на другите в този все по-ампутиран откъм емпатия свят. Да не забравяме колко е хубаво самите ние понякога да бъдем Дядо Коледа…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This