32 „Дигитални истории“ в книга. Какво се задава?

окт. 24, 2023 | Истории

32 „Дигитални истории“ в книга. Какво се задава?

24 октомври 2023 | Истории

В книгата „Дигитални истории“ се срещат 8 големи въпроса на днешния ден и 32 истории, които търсят отговорите им.

Може би вече сте открехнали завесата на корицата? Тогава ще се радвам изключително много да прочета мнението ви тук.

Ако все още не сте разлистили книгата – ето какво да очаквате от печатните „Дигитални истории“!

Книгата можете да поръчате тук.

 

 

Имало едно време…

Дигитални истории се появяват в този сайт всеки вторник и петък вече две години и половина. Текстове за това накъде ни водят технологиите, истории на хората, които са създали днешния технологичен свят, рисуват бъдещето, или пък просто…

си струват като истории.

Именно така се роди сборникът „Дигитални истории“. По идея на отговорния редактор Мирослав Александров в книгата, издание на „Сиела“, са събрани 32 истории – по 4, отговарящи на всеки от 8-те големи въпроса. Два текста, свързани с технологичното развитие и две необикновени истории.

  • Технологиите променят живота ни толкова бързо, че нямаме време да се запитаме – какво следва?
  • Къде остава човешкото в един свят на единици и нули?
  • Докъде ще ни доведе възходът на изкуствения интелект?
  • Как новите медии и форми на общуване променят начина, по който мислим и възприемаме света?
  • Може ли да постигнем безсмъртие с помощта на компютрите… или обратното, да намерим края си като вид?

Ето кои са 8-те теми на книгата:

 

 

1. Къде се озовахме?

За да е ясно кой съм аз и как рисувам гледната си точка, започвам… със своята история. А после навлизаме в дълбоките води.

На технологиите дължим възможността да си говорим тогава, когато няма как иначе. Почти всички днес общуваме много повече он- отколкото офлайн, с всички последствия, които произтичат от това.

После се роди, с всичките си неочаквани и изумителни умения, Негово величество ChatGPT – платформата, която ни показа докъде сме стигнали в областта на изкуствения интелект. Но какво точно представлява той, какви са важните неща, които ни показа? Що за човек е „татко“ му Сам Алтман, от чиито решения зависи бъдещето на този тип технологии?

Тук се задава и още една голяма тема. Вече сме в бъдещето, в което алгоритмите буквално могат да четат мисли. Но не значи ли това и… краят на свободата?

2. Кой стои отсреща?

„Когато нещо е безплатно, стоката си ти“, казва един мъдрец от дигиталните времена, които идва със своето жизненоважно послание.

Как така социалните мрежи ни отведоха в света на разделенията? На враждуващи фракции, които понякога приличат повече на футболни агитки. На групи, които все по-трудно си говорят.

Как да продължим нататък, след като се води все по-ожесточена битка за вниманието на всеки от нас?

Интернет се появи като неочакваната възможност да си говорим, без някой да стои по средата. Да обсъждаме онези неща, които са ни истински важни. Да споделяме важните лични новини с най-близките ни, да създаваме платформи, чрез които да си говорим. А после… много неща се объркаха.

Но има ли рецепта да започнем да си говорим отново? Защо е толкова важно да излизаме от балона на филтрите? И защо данните, които оставяме след себе си онлайн… ни превръщат в идеални жертви на манипулация?

 

Дигитални истории

 

 

Георги Караманев за социалните мрежи: Гигантите вече знаят всичко за нас и ставаме все по-манипулируеми – Радио Фокус

 

3. Ще творят ли компютрите?

Когато започнах с този сайт, идеята алгоритмите да генерират смислен текст звучеше като фантастика.

Днес изкуственият интелект твори в най-различни области, без глаголът изобщо да е пресилен. Но кой е в този случай авторът? Къде минава пределът на възможности на този тип технологии?

Още един голям въпрос: кои са хората, от които зависи технологичното утре? Ще надникнем в невероятните истории на поколенията технологични лидери – от Бил Гейтс до Сам Банкман-Фрийд, от Линус Торвалдс до Виталик Бутерин.

Днешният свят дава огромен шанс за това да се раждат идеи, които да рисуват бъдещето. Ще полетим с шеметната история на двама братя, която започва с въпроса как да закарат тенекия сирене на Запад и завършва с… революция в начина, по който се доставят стоки по света.

Проклятие или късмет – факт е, че живеем в невероятни времена!

 

Гостуване в предаването „100% будни“ по БНТ1

 

„Дигитални истории“

 

4. Къде отиде истината?

Ти си това, което четеш!

Сайтът „Дигитални истории“ се появи с големия въпрос как ще изглеждат следващите източници на информация, адекватни за днешния ден. Медиите в познатия им вид необратимо губят състезанието за вниманието ни, изправени в неравна битка с всеки друг обитател на фийда. Докато алтернативните информационни авторитети се появяват, за да покажат, че има и друг подход.

Как ще изглеждат средствата за информиране на бъдещето? Дали не се задава последната битка за истината, от която може да зависи какво очаква всеки от нас?

Алгоритмите срещу журналистите. Влогърите срещу публицистите. Инфлуенсърите срещу фактите. Къде се срещат и къде се разделят нишките на начина, по който днес се снабдяваме с информация?

Вечерното шоу на Слави Трифонов, 16 октомври 2023 г.

5. Готови ли сме за момента, когато технологиите ще уподобят човека?

Ако говори като пате, не можеш да бъде различено от пате, значи… е пате? Така ли е с творенето, най-важното човешко умение? Ако алгоритъмът не може да бъде различим от човек, ако се държи като човек…

Няма нито едно изкуство, което да не е подложено на огромно съмнение от напредъка на генеративните технологии.

Ще пише ли по-добре алгоритъмът от човека? Ще има ли смисъл и човекът да продължи по този път?

По всичко личи, че се задава времето, в което ще бъде все по-трудно да различим създаденото от алгоритмите от човешкото, действителното от илюзорното. Какви могат да бъдат реперите ни? И дали това няма да промени завинаги отношенията дори… в семейството?

   „Дигитални истории“ Трябват ни чисто нови механизми, с които да отговорим на въпросите на бъдещето – гостуване в „Матине“ на Dir.bg

 

Къде се ражда магията на изкуството и творчеството, готови ли сме за момента, когато изкуственият интелект ще ни изпревари?

Не сме. А е време да бъдем.

 

„Идва последната битка за свободата!“ – интервю за Actualno.com

 

6. Какво къкри в гърнето от следващи технологии?

С идването на ChatGPT погледите се приковаха към генеративните модели, докато в същото време има много други технологични направления, стигнали до решителен момент. Носещи потенциала да променят обществото и ежедневието ни.

Роботиката в комбинация с изкуствения интелект напредва, за да създава нови парадигми.

А също – за да навлезе все повече както в ежедневието ни, така и в безброй други области.

Шума около блокчейн затихна, докато в тази област все още се крият много решения.

Кои ли са другите направления, останали в сянка? Дали не се приближава моментът, когато всеки от нас ще може да се свърже с мрежата директно, без да има нужда от компютър?

 

„Сложният свят на технологиите на достъпен език“ – гостуване в „Радиокафе“ по радио „София“.

 

7. Ще вярва ли ИИ от бъдещето… или ще иска да бъде Бог?

Ог динамиката на технологиите продължаваме към ефимерния и абстрактен свят на философските идеи. Дали докато се чудим как алгоритмите могат да рисуват толкова успешно… няма да се окаже, че те са минали на нивото на много по-високите идеи?

Ако изкуственият интелект напредва, ако Законът на Мур не спре да се изпълнява и изчислителната мощ на компютрите продължи да расте експоненциално, заедно с реалните им възможности… дали не е време да се подготвим за нещо по-голямо?

Толкова голямо, колкото да промени хода на развитие на всяка цивилизация…

 

„Дигитални истории“

 

32 “Дигитални истории“ търсят отговори на големите въпроси, от които зависи бъдещето ни – представяна на книгата в Offnews

 

8. Накъде отиваме?

Когато поредният технологичен пробив е само въпрос на време, докато войните продължават да са неизбежно явление и ядрената опасност още е тук, е дошъл моментът за отрезвяващи въпроси. За това да проверим колко добре са се справили в предвижданията си хората от миналото. Ще дадем думата на познатия на малцина писател Иван Попов, който предизвести бъдещето на хакерите на човешките души.

„Реалното бъдеще е не това, към което се стремим, а онова, срещу което се борим“, пише футурологът физик. „Значи то ще настъпи не непременно в най-развитите части на света, а там, където не успеят да отсекат пуснатите от него пипала.“

Ще завършим отново с онова, което ни прави хора. С историите, които ни осмислят. С личностите, които рисуват утрешния ден и тези, които би трябвало да го правят. Ще насочим поглед и към звездите, позабравени с мъдрата си светлина на фона на тази от екраните…

Приятно четене!

Коя е следващата дигитална история, която искате да прочетете?

 

Георги Караманев – между журналистиката и програмирането – гостуване в 12+3 по програма „Хоризонт“ на БНР


Книгата можете да поръчате тук.

„Дигитални истории“ в Goodreads.

Допълнителните линкове към темите от книгата ще намерите тук.

 

„Дигитални истории“

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

повече информация
Share This