Митник, митичният хакер

дек. 15, 2023 | Истории

Митник, митичният хакер

15 декември 2023 | Истории

Кевин Митник от малък е любопитен, но не си пада по пъзелите или шаха, а по решаването на едни малко по-различни задачи… Още ненавършил пълнолетие, се оказва осъден за хакерство – престъпление, което по онова време дори го няма в законите.

Не след дълго той ще се превърне в най-издирвания хакер, „Обществен враг №1“ (според New York Times) и най-голямо предизвикателство за ФБР. За да попадне отново в затвора, откъдето вече ще излезе като спасител на компаниите от онлайн престъпници.

Живот като на филм, ще си кажете. И по живота му наистина са създавани филми, но… само по част от него. През юли 2023 г. Кевин Митник си отиде, като че ли най-накрая намерил щастието, макар и за малко да не успя да дочака първото си дете.

Човекът, който създаде термина „социално инженерство“, учителят на днешните хакери, но и на днешните специалисти по киберсигурност, изживява живота си като филм, който си струва да се изгледа от началото до края. Така, както би го разказал самият той – най-издирваният и обсъжданият хакер в историята…

 

Сам вкъщи

Родителите на Кевин се развеждат, когато е съвсем малък. За да го издържа, майка му работи почти денонощно. А той от малък не си пада чак толкова по играта с приятели, колкото по това да опознава нови неща.

Обича да пътува, само че през 70-те това никак не е евтино за семейство като неговото. Така само на 12 Кевин за първи път „хаква“ системата. По онова време автобусната мрежа на Лос Анджелис ползва система за таксуване, подобна на добре познатата до вчера у нас – само че там „тайната“ не е в самото билетче, а в това как са „подредени“ перфорациите върху него. С добро планиране момчето успява да намери цял кочан с карти, после успява да убеди един от шофьорите да му даде да разгледа как работи системата за перфориране заради училищен проект…

В резултат скоро Кевин има карти за всички автобусни линии и започва да обикаля на воля. За първи път е успял да приложи една „атака“, за която все повече слушаме днес – социалното инженерство.

 

Кевин Митник

 

Баш хакерът

„Не след дълго бях запомнил наизуст разписанията на всички автобуси в системата“, спомня си Кевин. „Това беше ранен пример за моята изненадваща памет за някои типове информация, и до днес помня телефонни номера, пароли и други неща от детството си“.

Още нещо, което го влече от малък и ще се прояви скоро с пълна сила, е магията. „След като научех как работи някой нов трик, практикувах, практикувах и практикувах, докато не го овладеех. До известна степен именно чрез магията открих удоволствието от това да заблуждавам хората“.

В гимназията се запалва по „телефонния фрикинг“ (от phreaking – „разбиване, пробив“). По това време цялата комуникация се осъществява през добре познатите аналогови линии и тук можем да намерим праобразите на днешното хакерство. С различни трикове младежите си осигуряват безплатни разговори, които по това време не могат да си позволят. Идва време „магията“ да се претвори в практика – Кевин бързо се учи да се представя за някой друг и по този начин да получава това, което търси.

 

Чета с предател

Превръща се във виртуоз – създава нерегистрирани телефонни номера, може да звъни от чужд номер, да прослушва и да прекъсва разговори. Свиква да се справя със сложни технологични въпроси – както сам казва, в разгара на тази част от „кариерата“ му, макар да е хлапе, той познава телефоните и мрежата по-добре от който и да било техник.

После идва времето на компютрите. Първата мрежа, която хаква, е на собственото му училище. И макар че има възможност да промени оценките си с по-високи, той не го прави. Интересен му е самият подход до това да постигне целта, процесът, а не ползите, които би могъл да получи. Нещо, което той ще продължи да обяснява през целия си живот…

1980 г., Кевин е на 16 и прави първия си по-сериозен пробив, получава достъп до компютрите в мрежата на голяма компания. По това време е част от група хакери, издадени са след типична тийнейджърска любовна драма и той получава първата си присъда – три месеца в център за непълнолетни.

 

Кевин Митник

 

Когато интернетът беше млад

После колелото се завърта и макар че хакерът става все по-добър в уменията си, почти винаги слабото звено се оказват други. През 1987 г. го издава приятелят му Лени де Чико – двамата заедно правят поредица от хакерски атаки. Когато идва ФБР, Кевин с искрено любопитство пита Лени защо го е предал. „Ти си опасност за обществото“, отвръща доскорошният му приятел.

Този път Кевин има умел адвокат, който изтъква, че клиентът му страда от тежка зависимост от компютрите, на която се дължат и престъпленията. В резултат присъдата е само година при леки условия.

След като излиза от затвора, започва най-активният период за нашия герой. Още в следващите дни, кой знае защо, номерът на полицаят, който трябва да следи поведението му, е блокиран, съдията, който го е осъдил, се събужда без достъп до банковата си сметка, а от главния компютър на съда са изчезнали всички данни по неговото дело.

 

Бони и Кев

На няколко пъти Кевин започва работа като програмист, но славата му бързо го застига. Рекордно време се задържа в студиото “20th Century Fox” – цели два месеца.

След поредния кратък престой „на топло“, решава да се опита да завърши в нов колеж, където среща красавицата Бони. Впечатлява го толкова, че… той хаква телефона на предишното ѝ гадже, за да ѝ покаже, че ѝ изневерява.

Любовта потръгва, даже започват работа в една и съща фирма… когато отново полицията долавя, че той прави нещо нередно и иззема харддисковете от дома му. Досещайки се какво ще открият полицаите, Кевин и Бони набързо се женят, така тя и юридически е освободена от дълга да свидетелства срещу мъжа си. Бракът им издържа… точно до следващия път, когато хакерът се озовава в затвора.

 

Кевин Митник

 

Митник битник

Къде минава границата между легендата и истината? Надали ще узнаем. Така или иначе, в началото на 90-те Кевин се превръща в легенда, за да остане на пиедестала си на най-умелия хакер в цялата компютърна история.

Той отрича огромна част от случките, за които е обвиняван и осъждан. На няколко пъти казва, че е спрял напълно с хакерските си атаки, но все се случва нещо, което го изкарва от контрол. През 80-те това е раздялата с Бони, а през 1992 г. умира брат му. По това време Кевин уж се е отказал от хакерството, дава платени консултации, но новината го срива, за кратко сваля 45 килограма и после… изчезва.

След серия от хакерски атаки той е обявен за федерално издирване. Крие се цели 3 години, през които живее под фалшива самоличност. И „работи“ активно, навлиза в технологията на мобилните телефони.

Навръх Коледа през 1994 г. обаче допуска фатална грешка. Получава достъп до личния компютър на специалиста по киберсигурност Цутому Шимомура, колкото да се надсмее над един от водещите си съперници. Даже му оставя звуков файл с попръжни. Друг обаче се смее последен, Шимомура се включва в екипа на ФБР, тръгнал по следите на Митник, и на 15 февруари 1995 г. хакерът е арестуван.

„Въпреки създадения от медиите мит за Кевин Митник, аз не съм злонамерен хакер“, пише по-късно Кевин. „Това, което правех, дори не беше в разрез със закона, когато започнах, но се превърна в престъпление след приемането на ново законодателство. Въпреки това продължих и бях хванат. Но отношението на федералното правителство към мен се основаваше не на престъпленията, а на това да ме превърнат в пример. Не заслужавах да бъда третиран като терорист“.

 

Цутому Шимомура

Цутому Шимомура, „Шерлок Хоумс“ за „професор Мориарти“ Митник

 

Хакер хакеру око не вади

Именно тук се ражда митичният му статус. По време на процеса властите правят всичко, за да го демонизират. Шимомура пише книгата „Взлом“, която се превръща в бестселър и сценарий на касов филм, заедно с Джон Марков. Той пък е журналист, който също се е включил в издирването и го описва от първа страница на The New York Times с помпозни определения. Самото американско министерство на правосъдието нарича Митник „най-търсения киберпрестъпник в американската история“.

Междувременно започва масова кампания той да бъде освободен. „Колеги“ на Кевин хакват някои от най-големите сайтове, на които се появяват лозунги, че е набеден, че е изкупителна жертва.

Процесът се проточва и когато, най-накрая, се стига до присъда, тя е 5-годишна, но хакерът вече е излежал цели 4 от годините. Което е направо символично, ако бяха потвърдени първоначалните обвинения, те биха му стрували… 300 години зад решетките.

 

Кевин Митник

 

Дръж ми шапката

Кевин излиза от затвора в ролята на поп звезда и се възползва от новата роля. Още 3 години му е забранено да ползва електронни устройства, затова му се налага дори, когато участва в ролята на… агент на ЦРУ в скромния сериал „Шпионка“, да използва фалшив макет на компютър.

После изпитателния срок изтича, а Кевин се връща към хакерството, но от другата му страна. В неговия „занаят“ „черна шапка“ се наричат недоброжелателите, които атакуват системите с цел злоупотреба, а „бяла“ – тези, които изпитват сигурността в помощ на компаниите. Е, с идването на новия век Кевин сменя шапката си (доколкото е известно) окончателно. Последните години от живота си създава своя консултантска компания за киберсигурност, превръща се във водещ експерт по темата и популярен лектор. Накрая отново среща и любовта в лицето на модната дизайнерка Кимбърли, която скоро се сдобива с фамилията Митник.

По това време дори помага на полицията. В малък град в Мичиган се появява телефонен терорист, който започва серия от бомбени заплахи. Шерифът се свързва с Митник, който подробно му обяснява какви данни да потърси от телефонната компания и скоро 15-годишният пакостник е заловен. „Не благодарете само на мен, а и на Цутому Шимомура“, усмихва се Митник. С голяма доза ирония, защото Митник обвинява журналиста Марков, че е използвали изцяло измислени факти и е създал силно преувеличен образ, от който той така и не успява да излезе. А Шимомура напълно незаслужено получава ролята на бляскав герой.

 

Митница

Близо година Кевин се бори с рак на панкреаса, преди да си отиде през юли 2023-а, на 59 години, за малко не дочакал раждането на първото си дете. Оставяйки зад себе си легендарния образ на митичния хакер.

Дали го заслужава? Несъмнено. Дори само заради това, че през целия си живот така и не забогатява, не се възползва от огромните пробиви, които е направил. Разбира се, те в никакъв случай не са безобидни, само щетите, които е нанесъл заради престъпленията, за които е осъден, са за повече от 300 милиона долара, а според мнозина общия му „принос“ е многократно по-голям. Motorola, IBM, Nokia, Sun Microsystems са само част от компаниите, които успява да „пробие“. Списъкът се допълва от НАСА, от Масачузетския технологичен институт.

И все пак… в „работата“ му има огромна доза изкуство. Той успява да влиза в какви ли не роли, за да получи достъп до поредната цел. Превръща се в служител, изгубил паролата си, в техник, нуждаещ се от съдействие. Справя се дори с телефонната мрежа на ФБР, следи комуникацията между агентите, които го издирват. Хакерството за него винаги е било предизвикателство, авантюра, и от двете страни на шапката.

„Някои хора стават от леглото всяка сутрин с ужас от ежедневната си работа, все едно, че работят в солни мини“, пише Кевин. „Аз имах късмета да се наслаждавам на работата си. Не можете да си представите предизвикателството, наградата и удоволствието, които изпитвах. Усъвършенствах таланта си в изкуството, наречено „социално инженерство“: да накарам хората да направят неща, които обикновено не биха направили за непознат, и да ми платят за това. За мен не беше трудно да се усъвършенствам, защото семейството на баща ми от поколения се занимава с продажби и изкуството на влиянието и убеждаването може би е наследствена черта. Когато съчетаете склонността към заблуждаване на хората с таланта за влияние и убеждаване, получавате профила на социалния инженер“.

 

Кевин Митник

 

Хак на патката главата

„Всеки, който обича да играе шах, знае, че е достатъчно да победиш противника си. Не е нужно да разграбваш царството му или да завземаш активите му, за да си струва“, казва той. Какво би посъветвал младежите, които се интересуват от хакерство? „Не следвайте моите стъпки. Станете добри в използването на виртуалните машини и всички налични инструменти. Задълбочете се в системната администрация и основите, преди да се впуснете към сигурността“.

„Докато съществува компютърният код, ще има и уязвимости“, успокоява ни в една от многото си книги митичният хакер.

„Това, в което се убедих, е, че винаги ще е по-лесно да манипулираш хората, отколкото технологиите“, казва той. „Компаниите дават милиони долари за защити, криптиране и устройства, но това са напразно похарчени пари. Нито една от тези мерки не е насочена към най-слабото звено във веригата на сигурността – хората. Освен това всяка технология е уязвима на атаки, ако имаш достатъчно време и ресурси“.

 

Кевин Митник

 

Мамник

Чак е малко скучна ролята му през последните години, на мъдър и препатил образ, който се грижи за… сигурността. При положение, че самият той е измислил и наложил най-популярните типове атаки, които се използват днес.

Както сам казва, „работата ми сега е все едно Пабло Ескобар да се преквалифицира във фармацевт“. Доста шарено, какво ще кажете?

Също както и обясненията му, че е правил нещо, което по онова време дори не е било забранено и че се е превърнал незаслужено в черна овца. В крайна сметка той просто така и не успява да избяга от любовта си към магията. Която все по-малко я има и в живота ни, и в компютърния свят…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This