Буквите на Левски оживяват онлайн

юли 2, 2021 | Истории

Буквите на Левски оживяват онлайн

2 юли 2021 | Истории

В интернет може да оживее дори историята. Тази Дигитална история продължава по своеобразен начин разказа за най-вълнуващата личност, обединяваща ни като народ, като хора. Буквите, написани от Васил Левски, отскоро можем да видим, извадени от книгите, в дигитализиран ръкописен шрифт. Първият общодостъпен проект е създаден от филолога и типограф Стефан Пеев.

Народе????

Буквите ни правят каквито сме в толкова много смисли. Днес почти сме забравили да пишем на ръка, чак ни е неестествено да грабнем химикалката, когато се наложи да попълним някакъв досаден хартиен документ. Най-вероятно скоро окончателно ще спре да ни е нужно да пишем по този начин.

А ръкописните букви вълнуват и имат своя смисъл, своята красота, своя живот. Тази Дигиталната история съживява ръкописният шрифт на Васил Левски. За да го имаме за поколенията и да ни напомня, че наистина буквите са, които ни правят хора.

Стефан Пеев е повече човек на думите, отколкото на буквите. Филолог по образование, преди повече от 20 години той започва да работи и в областта на типографията. Създава варианти на кирилица на някои от най-популярните шрифтове със свободен лиценз и най-вече – разработва българска форма на кирилица за редица безплатни шрифтове (тази тема е голяма и много смислена, очаквайте я скоро като поредната Дигитална история).

 

Сезан

Шрифтът, базиран на почерка на Пол Сезан

 

Днешният век е век на свободата

През последните години Стефан се захваща с нещо, което сам нарича „историческа типография“ – възкресява стари български букви от различни писмени паметници, а също и шрифтове, които са използвани в зората на книгопечатането у нас.

Така стига и до направлението на дигитализираните ръкописни шрифтове.

Каква е идеята? Да оживеят в цифровия свят буквите, изписани от известни личности, които по някакъв начин са го заслужили. По света такива проекти са разработвани от 90-те, най-популярните варианти са свързани с почерците на Микеланджело и Пикасо, на Сезан и Моне. Има дори специален шрифт, който наподобява американската декларация за независимостта. „Свои“ шрифтове имат Айнщайн и Фройд, Шекспир и Кафка.

Както казва Стефан, историческата типография поражда нови културни артефакти.

Има ги и в света на кирилицата – в Русия по този начин са дигитализирани почерците на Пушкин и Гогол, в Украйна – на Тарас Шевченко, в Сърбия – на Никола Тесла и Вук Караджич. И някак в целия списък липсваше само нашата страна. Така и до момента не беше разработен подобен шрифт, който да бъде достъпен за всеки, който иска да го използва.

 

Айнщайн

Шрифтът с буквите на Алберт Айнщайн

 

Дързост и постоянство!

Ето как се стига до идеята да бъде създаден шрифтът с буквите на Левски. С него могат да се изпишат текстовете на музейна експозиция, или просто за да се докоснем по някакъв начин до магическите букви на Апостола. За създаването му са използвани общодостъпни документи от фонда на Националната библиотека „Кирил и Методий“.

Начинанието се превръща в сериозно предизвикателство по много причини, разказва Стефан. От една страна, няма особен натрупан опит или методология, с която да се дигитализира ръкописен почерк. Налага му се да прави сериозно собствено проучване, да анализира и да допълва. Няма и достатъчно ресурси, с които да се се започне – почти липсват фототипни материали с висока резолюция.

„Почеркът на всяка личност е изключително динамична величина – постоянно е „в движение“, променя се в зависимост от обстоятелствата“, разказва Стефан. „Зависи от същността на текста, който създаваш, от това на кого пишеш, дали разполагаш с достатъчно време да обмисляш текста си“.

Левски

Пример от ръкописите, ползвани за основа на шрифта

 

Свобода и всекиму своето

За да успее в проекта си, той дълго и внимателно изследва буквите, оставени от Левски. Струва си да обърнем внимание на впечатленията му. „Има особена мекота в рисунъка на буквите, една плавност, необикновена ритмика. Понякога в средата на думите той неочаквано повдига височината на някои от буквите, например „к“, която изглежда почти като главна“.

Типографът забелязва и други особености. Например „о“ никога не започва от най-горната точка, а от средата или отдолу. Това създава своеобразна, както я нарича Стефан, „танцувална ритмика“. Левски използва както кирилското главно „Н“, така и латинското “N“, но е важно да припомним, че става дума за времената, когато все още нямаме изработена книжовна норма.

Консултант на проекта е Кирил Златков – един от водещите специалисти в областта на типографията у нас. „Левски има един от най-чистите и виртуозни почерци от известните ни революционери. Почерк, който изразява отдаденост, методичност и постоянство“, разказва той. „Можем да го опишем общо като красив, чист и хармоничен. Има силен и овладян характер с много интересна и богата вътрешна динамика, излизаща извън стандартния канцеларски краснопис“.

Шрифтът има начертания на всички главни и малки букви от кирилицата (включително и старите, липсващи днес в книжовната ни норма), арабски цифри, препинателни знаци.

левски шрифт

Стефан Велев (вляво) и Кирил Златков (вторият отдясно) на представянето на дигиталния шрифт.

 

Времето е в нас и ние сме във времето

И така, буквите вече са достъпни за всеки на официалната страница на проекта тук. Необходимо е да се попълни кратка форма, в която се описва за какво ще се ползва шрифтът. Съвсем логично, все пак става дума наистина за очертания, базирани на наследството на много специален за всички ни човек.

Очакванията на Стефан са от шрифта да се възползват галерии и музеи, представящи изложби, свързани с личността и делото на Левски. Но пък ограничението е свързано само с въображението на потребителя и, разбира се, с уважението му към тези толкова важни букви.

Така че само времето ще покаже как ще продължи тази история, но началото ѝ е достатъчно интересно – буквите на Левски, с които е водил записките си, вече са в мрежата. Времето е в нас и ние сме във времето. Но и буквите са в нас и ние сме в буквите…

 

Левски

Пример от ръкописите на Левски, ползвани за основа на шрифта

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

Текла Алексиева се превръща в легендарен илюстратор, след като създава 120 корици за книгите от поредицата „Библиотека Галактика“. Поколения читатели свързват най-големите фантастични романи с...

повече информация
Програмистът, който избра да е детегледач

Програмистът, който избра да е детегледач

Продължава да е повече от примамливо да се насочиш към програмирането, да потърсиш бъдещето си в прословутия IT сектор… Днешният ни гост е програмист с 20-годишен стаж! Насочва се към това поприще,...

повече информация
Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Можем ли днес да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека? Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални...

повече информация
„Живеем във време на пълна трансформация“

„Живеем във време на пълна трансформация“

„Заобиколени сме от огромно количество софтуерни системи, ползваме ги в ежедневието си, а те са написани от посредствени програмисти. Счупен е начинът, по който създаваме софтуер!“ „Ценността на...

повече информация

От рубриката:

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация
Програмистът, който избра да е детегледач

Програмистът, който избра да е детегледач

Продължава да е повече от примамливо да се насочиш към програмирането, да потърсиш бъдещето си в прословутия IT сектор…
Днешният ни гост е програмист с 20-годишен стаж! Насочва се към това поприще, много преди то да се превърне в мода и да стане толкова изкусително. Докато не усеща, че му е омръзнало да прекарва времето си пред компютрите, а най-приятно му е да е сред децата.
Така, напук на всички стереотипи, Богдан решава да си изкарва хляба, като гледа хлапета. Това го прави щастлив, осмисля ежедневието му. Дори не му минават идеи да се връща към компютрите, за него няма нищо по-смислено от времето, прекарано с децата…
Не е ли време да преосмислим някои клишета?

повече информация
Каква да бъде следващата Дигитална история?

Каква да бъде следващата Дигитална история?

Сещате ли се за история, която заслужава да бъде разказана? Отговорете ми и ако идеята ви се претвори в публикация тук, ще получите личен подарък.
3 години навършва днес начинанието Дигитални истории!
Време е за обобщение на постгнато дотук. Време е и да дадете мнението си. А накрая е време… за една неочаквана новина.

повече информация

Най-новите:

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация
„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

„За човека продължава да има 10 000 начина да мисли и да гледа света. А какво прави той, по дяволите? Зяпа си телефона. Децата, които растат сега, не са виждали какво има наоколо. Те са обект на фантастиката, живеят в паралелен свят. Те не знаят как изглеждат улиците, как изглеждат хората. Това ме кара да мисля, че няма оправия. Кой ще ги вкара в този свят? Ако стане случайно, те ще бъдат разбити.“
Текла Алексиева се превръща в легендарен илюстратор, след като създава 120 корици за книгите от поредицата „Библиотека Галактика“. Поколения читатели свързват най-големите фантастични романи с образите, нарисувани от нея. Освен художник със самобитен поглед и безброй признания, е и автор на стихосбирка.
Какво ли мисли тя за изображенията, генерирани от изкуствен интелект?
Защо според нея днес сме заобиколени отвсякъде от кич – в литературата, в изкуството, в живота?
Можем ли и как да си върнем добрия вкус?
Защо в никакъв случай не бива да напускаме Земята?
Как така… Текла Алексиева не е успяла да дочете книгата с една от най-известните ѝ корици?

повече информация
Програмистът, който избра да е детегледач

Програмистът, който избра да е детегледач

Продължава да е повече от примамливо да се насочиш към програмирането, да потърсиш бъдещето си в прословутия IT сектор…
Днешният ни гост е програмист с 20-годишен стаж! Насочва се към това поприще, много преди то да се превърне в мода и да стане толкова изкусително. Докато не усеща, че му е омръзнало да прекарва времето си пред компютрите, а най-приятно му е да е сред децата.
Така, напук на всички стереотипи, Богдан решава да си изкарва хляба, като гледа хлапета. Това го прави щастлив, осмисля ежедневието му. Дори не му минават идеи да се връща към компютрите, за него няма нищо по-смислено от времето, прекарано с децата…
Не е ли време да преосмислим някои клишета?

повече информация
„Колко ни е важна днес истината?“

„Колко ни е важна днес истината?“

„Как изпуснахме обществения договор? Ей така, тихичко…“
Вече не сме способни да различаваме текстовете и изображенията, генерирани от изкуствен интелект от тези, създадени от човека. Това е големият извод от експеримента на Дигитални истории, в който се включиха близо 2000 души.
Срещаме се с Надя Шабани, правозащитен адвокат и директор на БЦНП, и с Радина Банова-Стоева, правозащитен адвокат и правен консултант към центъра.
Какъв ще е начинът, по който оттук нататък ще можем да различаваме истината?
Защо е важно да си говорим за човешките права в контекста на големите въпроси, пред които днес ни изправят технологиите? Обречени ли са опитите за регулация на изкуствения интелект? Как да решим големия въпрос с етиката в тази област?
Защо решенията, които вземаме днес по въпросите на изкуствения интелект, имат толкова голямо значение за бъдещето на цивилизацията ни?

повече информация
Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Способни ли сме да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека?
Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории.
Има обаче и толкова много други любопитни щрихи, които да ни накарат да се замислим…
Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?

повече информация
„Живеем във време на пълна трансформация“

„Живеем във време на пълна трансформация“

„Заобиколени сме от огромно количество софтуерни системи, ползваме ги в ежедневието си, а те са написани от посредствени програмисти. Счупен е начинът, по който създаваме софтуер!“
„Ценността на смисленото съдържание ще се вдига, защото има прекалено много боклук, прекалено много шум. Единственият начин да се съхраним като хора е, да слагаме прегради. Да пресяваме какво влиза в нашата глава.“
Борис Симандов има огромен технологичен опит. Близо 10 години е на директорска позиция в Chaos Group, една от най-успешните български IT компании. Днес помага в развитието на следващото поколение стартъпи.
Заедно с Росен Генчев са създатели на фейсбук групата DevBG, най-оживеното (и често доста странно) онлайн пространство, където се срещат хората от технологичния свят.
Ще поговорим:
– за това можем ли да се чувстваме спокойни в днешните турбулентни времена
– за революцията на изкуствения интелект, в която живеем и за скептиците
– за поредната важна стъпка – Sora и генерирането на видео
– за големите предизвикателства и професиите, обречени да изчезнат
– за връщането на истината като ценност и медиите на бъдещето
– за групата DevBG като най-добрия пример защо и как не работи демокрацията днес.

повече информация
Share This