Можете да чуете тази Дигитална история в 
Днешните гении не са като едно време. Да не говорим, че са ни и кът. Повечето изглеждат досадно налудни само заради социалните мрежи. А и има доста поводи да поспорим дали са истински гении тези, които изглеждат като такива за модерното общество.
Нали знаете как да познаете, че сте неразбран гений? Първо: гений сте. Второ: не ви разбират.
Леко налудно започваме тази дигитална история, съвсем в духа на лудите гении, които наистина ни липсват. Поне що се отнася до тези, които покриват напълно втората дума от словосъчетанието. А, без капка преувеличение, днешният ни герой е единственият, когото със сигурност можем да наречем гений през вече понатрупалия години ХХI век.
Тия хилядолетия
Който е по… опитен да го кажем, си спомня колко беше модерно около 2000-ата година да се говори за хилядолетия. Хората доста обичаме да се заиграваме с кръглите цифри, като че ли е кой знае какво постижение, че сме имали късмета да сме живи там, където се нулира броячът.
Проста математика… И въпреки това моментът беше толкова вълнуващ, че чак и математиците се развълнуваха.
Институтът „Клей“ в Кеймбридж носи името на милиардера, който го е създал. И точно навръх прословутия старт на хилядолетието математическият център обобщи 7-те най-големи предизвикателства, които не могат да бъдат решени от специалистите в тази област, въпреки огромните им усилия. Нещо повече: институтът „Клей“ обяви, че ще даде по един милион долара награда за всяка решена загадка от списъка.
А това не са просто главоблъсканици като за кабинетни учени. Според учените от „Клей“ 7-те задачи са важни далеч не само за развитието на математиката. Благодарение на тях „човечеството ще направи стъпка напред в усвояването на въздушното и космическото пространство и криптографията“.
Поанкаре и 7-те джуджета
Инициативата бързо придоби слава, ставайки популярна като „7-те задачи на хилядолетието“.
В днешния свят математиката може да не е толкова популярна, колкото би ѝ се искало на учителката ви от прогимназията. Обаче на нея се крепят всички модерни технологии, ето защо това предизвикателство беше и още е, без преувеличения, важно за нас дори като вид.
После един математик реши точно първата от списъка със задачи. И им каза да си гледат работата с техните милион долара, не им ги поиска. Той идваше от същата държава, която води и по брой на отказаните Нобелови награди. „Русия с ум не ще прозреш“, както гласи класическият стих на Тютчев.
Вече сте видели снимките, точно него бихте си представили като луд учен. Или като странния ви съсед. Григорий Перелман успя да намери доказателството за прословутата хипотеза на Поанкаре, преди да навърши 40. После отказа някакъв си милион долара и се затвори в своя си свят, без да пуска вътре медиите и славата.
А от него щеше да излезе чудесен инфлуенсър, нали? Представете си го на снимка с популярни рапъри, с Били Айлиш, с някоя млада надежда от клана Кардашиян. По дяволите, как се хабят ресурсите…
снимка: brodude.ru
Лудите, лудите, те да са живи
Не знам дали само на мен този Григорий чисто физически ми прилича на друг прословут Григорий в руската история, на когото приписват важна роля в ключовите за тази страна и света години в началото на ХХ век.
Интересното обаче е, че той е такъв, какъвто е, именно сега, напук на всичко останало.
Дори в руските медии няма да намерите кой знае колко подробни клюки за него. Ето какво все пак знаем.
Григорий Перелман се ражда на 13 юни 1966 г., само преди месец и нещо имаше 55-годишен юбилей. Не успях да проследя какво са правили на тази дата Веселин Маринов и Филип Киркоров, но допускам, че математикът е пропуснал да отбележи паметната дата с подходящия банкет с тяхно участие.
Една от много малкото младежки снимки на математика
Умните у нас считат за луди
И до днес си живее в панелна квартирка в Купчино, южно предградие на Петербург. С майка си. Смята се, че основно разчитат на пенсията ѝ в размер на около 200 лв. и на уроците по математика, които, казват, Григорий дава на съседските хлапета.
Според други той от няколко години пътува често на гости на сестра си в Швеция, тя също е математик. Но само за по няколко дни, преди отново да се върне и да поеме грижата за майка си.
Достоверните сведения за него са малко. За добро и лошо, в неговата страна папараците и нездравото обсебване на живота на знаменитостите не са толкова популярни. Милицията бие, нищо, че от няколко години вече и тя е полиция.
Докато го разучават от Запад, тамошните журналисти се впечатляват от аскетичното му ежедневие – едва ли не, хапвал само хляб със сирене. Единствената му страст извън математиката е свиренето на цигулка, където, казват, определено показва талант. Дори за малко не избира консерваторията, след като има възможността да влезе без изпит в което и да е висше училище в СССР.
Както си е обичайно за гениите, от малък Григорий побеждава на всички състезания по математика, на които се явява, после следва в Ленинградския държавен университет. Захваща се с научна работа, а отварянето към света след капитулацията на страната му в Студената война се превръща за него в неочаквана възможност. Заминава на дългоочаквано пътешествие из Западния свят…
Цифри с душа
Първият математически пробив, който прави през 1994 г., е свързан с краткото доказателство на… Хипотезата за душата. Да, звучи много поетично, но няма нищо общо с лириката. Става дума за омоним, чисто математически термин, свързан с пространственото представяне в математиката. С това изгрява световната звезда на нашия герой.
Още същата година получава покана да изнесе лекция на Международния конгрес по математика в Цюрих. Веднага след това водещи университети, сред които тези в Принстън и Тел Авив, го канят като щатен преподавател.
Той обаче решава да се върне в московския си институт и в панелката.
През 1996-а Европейското математическо общество присъжда на Перелман международна награда за сериозните му изследвания, а младият математик я отказва с лаконично обяснение. „Не ме интересуват парите и славата. Не искам да се показвам пред хората като животно в зоопарк. Не съм герой на математиката, даже не съм толкова успешен и затова не искам хората да ме гледат“.
Нищо общо с политиката, също толкова безцеременно той отказва и да стане член на Руската академия на науките.
Перелман се разхожда с майка си. Снимка: wir.com.ru
Анатема, математика
После, през 2003-а Перелман публикува кратки решения на задачите, които е създал със своята теория столетие по-рано Поанкаре. Решенията му, казват специалистите, нямат излишни обяснения. Те са изящни, лаконични и недвусмислени. Не се появяват обаче в реномираните научни списания. Колкото нашият луд гений не обича публичността, толкова не си пада и по бюрокрацията и многото приказки на научните среди.
Отново заминава на обиколка в САЩ, за да представи работата си, но, по всичко личи, среща неразбиране и е разочарован.
През 2005-а напуска института, в който работи, прекъсва контакта си и с колегите. Предполага се, за да се грижи за майка си, която се е разболяла.
Година по-късно му присъждат Филдсовия медал, нещо като математическа Нобелова награда за млади учени. Разбира се, той отказва да го приеме.
Смятай!
Между 2004 и 2006-а три независими групи – от Мичиганския университет, Лиайския университет в Китай и МИТ анализират работата на Перелман, преди да бъде признато, че тя покрива всички изисквания в доказването на хипотезата на Поанкаре.
Разбира се, както си е редно, стане ли дума за награда и за учени, няколко години по-късно група китайски математици обвинява нашия герой в плагиатство, но като цяло не получават особено внимание от научните среди.
През 2007-а, екипът от специалисти на института „Клей“ също потвърждава, че Перелман е успял да реши една от задачите на хилядолетието и заслужава обещания милион долара.
Той отказва да го приеме.
Казва, че не е съгласен с това, че никой не оценява приноса за решението на американския математик Хамилтън, който е направил поне толкова, колкото и самият Григорий.
„Отказах наградата. Знаете, имах много причини да реша и в двете посоки“, гласи едно от редките слова в пряка реч, дошли от Перелман. „Затова толкова дълго се чудих. Основната причина е несъгласието ми с организирането на математическите общества. Не ми харесват решенията им, смятам, че са несправедливи. Мисля, че приносът за решаването на тази задача на Хамилтън не е по-малък от моя“.
Анри Поанкаре
Каре белот с Поанкаре
А кой е този Поанкаре и защо е важна неговата хипотеза? Жул Анри Поанкаре е френски математик, физик и философ, една от най-значимите научни фигури от втората половина на XIX век. Благодарение на неговите открития, днес разполагаме с много от технологиите, променили живота ни. А и светогледа ни – работата му има решаващ принос за зараждането на Теорията на относителността.
През 1904 г. Поанкаре създава своята хипотеза, свързваща математиката и топологията. Най-общо казано, тя обяснява как многоизмерните топологически данни могат да бъдат „преведени“ и обяснени на езика на алгебрата. Материята наистина е сложна, доста подробно и все пак популярно обяснение на български можете да намерите тук.
Концентрационно
Учителят на Перелман по математика от гимназия Сергей Рукшин казва, че онова, по което Перелман се е отличавал като хлапе, е било способността му дълго време да концентрира вниманието си върху дадена задача, независимо че така и не успява да напредне в решаването ѝ.
Отбелязваме го като жокер за коучове и професионални мотиватори.
„Също – добавя учителят, – това важи за хипотезата на Поанкаре. Той се занимаваше с нея 9 години, без да знае дали ще реши задачата. Това беше изумително! Все пак, човек има нужда от психологическа подкрепа, някой да го потупа по рамото, че е на прав път. Мислиш 9 години. После пускаш статия от 20 страници и се чудиш – дали наистина си доказал това, което си искал? И преди него много хора бяха постигнали частичните доказателства и беше много вероятно трудът му да отиде в коша. Но му се получи. Ето тази безкрайна концентрация върху нещо, без да имаш надеждата да успееш, това е забележителното качество на Перелман!“
Сергей Краснов, комшия, който живее два етажа под Перелман, авторитетно допълва: „Когато разбрахме, че Гриша е доказал хипотезата на Поанкаре, а това не е могъл да направи нито един човек на Земята, не се изненадахме. Разбира се, зарадвахме се за него, казахме си: Ей, най-накрая Григорий се преуспее, ще направи главоломна кариера! Молодец! Ами, заслужил си го е! Но той си избра друг път“.
снимка: brodude.ru
Григений
Ако ви канят на интервю, ще откажете ли? Не искате да стигнете до повече хора, да им споделите какво ви вълнува, къде според вас е истината?
Григорий Перелман е дал едва 3 интервюта, за които няма съмнения, че са достоверни. Меко казано съмнения, всичките останали са си направо доказани фалшификати. Независимо че той не е човекът, който ще влезе в туитър и ще си признае как стоят нещата, подобно на днешните политици. Ех, прецаках се, сега ще ми е трудно да ви убедя, че Перелман е казал, че е научил български и чете само Дигитални истории.
По нещо историята му напомня тази на Селинджър, откъснал се от света, след като е направил, каквото е трябвало.
Ултрареномираният британски The Daily Mail цитира бдителната съседка Вера Петровна, която си спомня: „Веднъж му бях на гости и останах поразена! Маса, стол и креват с мърляви матраци, останали от предишните обитатели – алкохолици, от които си беше купил квартирата. И обикаляха хлебарки, а ние се чудим как да ги изгоним от вкъщи“. Ех, Вера Петровна, дано сте се справила с хлебарките.
Забелязвали са го и с класическа мрежичка от соц времената да избира от богатия асортимент колбаси в Петербургски хипермаркет.
Няма кола, негов приятел казва, че ходи по 15-20 километра на ден, преди извървявал по 40-45.
Григорий Перелман
Плюсове и минуси
И така, Григорий Перелман е гений, тук няма какво да спорим. Но кой е луд – той или ние?
Измеренията на успеха могат да бъдат доста различни, нали? Ако нямате с какво да се забавлявате, има още 6 нерешени математически задачи на хилядолетието. Откакто ни лишиха от „Националната лотария“, надали има по-лесен начин да се спечелят 1 милион долара.
Разбира се, другият вариант е да си направите профил в инстаграм. Или в тиндър. Ако се „match“-нете с Григорий Перелман, ще се радваме после да разкажете.
Тази Дигитална история не е много дълга, но е за човек, за когото не знаят почти нищо дори съседите му по панелка. Гений или не, може би е доста мъдро отношението му към информационния свят. Не е наша работа дали ще си намери жена. Човекът е намерил решение на загадка, която вълнува специалистите повече от век. Работата му един ден може да ни помогне и за напредък в космическите изследвания. Нещо повече, някои математици приемат, че пространството, описано от Поанкаре и доказано от Перелман, може би най-точно представя математически модела за форма на Вселената.
И все пак жалко, от него наистина можеше да стане як инстаграм инфлуенсър…
снимка: Heidelberg Laureate Forum
