Линус. Дори да не се интересувате от технологии, със сигурност ще ви прозвучи като нещо познато, като… „Линукс“. Операционната система, която днес крепи на раменете си много от технологиите, които ползваме всеки ден.

Тя наистина е кръстена (почти неволно) на своя създател. Линус Торвалдс е от добрите герои на информационната ера. Хората, които създадоха днешния интернет, без да се изкушат да превърнат уменията си в милиардни капитали и монополни проекти, бързо добиващи грозни, манипулативни краски. Тези хора са толкова малко, че си струва да ги споменаваме по-често. Колкото и да е тежко това клише, без Линус Торвалдс нямаше да го има не само „Линукс“, но и „Гит“, а без тях онлайн светът не просто нямаше да е същият, но със сигурност щеше да бъде доста по-тъмно и нелицеприятно място.

Снимка: OpenClipart-Vectors, Pixabay

Линус и змеят

Какво правите при пожар в сградата? Git commit, git push и бягате бързо навън.

Тази шегичка ще я разберат само хората от света на информационните технологии и тези, които обичат да програмират. И все пак, до един ще я схванат всички, чийто живот по някакъв начин е свързан с компютърния код. Защото, както „Линукс“, първото голямо творение на нашия герой, промени отношението ни към компютрите, така второто му технологично отроче, също родено почти случайно, позволи на програмистите да работят значително по-лесно, стандартизирано и безрисково в днешните огромни компютърни проекти.

Линус Торвалдс се ражда на 28 декември 1969 г. Ако сте сред читателите, които се интересуват и от код, и от детска литература, може би вече сте свили вежди от заглавието – братята с лъвски сърца са си шведи, докато всички знаят, че програмистът е роден във Финландия.

И все пак, той е представител на шведското малцинство в тази държава. И също както братята с лъвски сърца, съвсем млад, почти неволно се оказва водачът на свободомислещите хора в онлайн битката за демокрация през 90-те. Е, няма да казваме, че съперникът му по онова време – „Майкрософт“, е толкова симпатичен, колкото змея, победен от двамата смели братя, но асоциацията не е лишена от логика.

Дядо комп

Единият му дядо е създателят на статистиката във Финландия, а другият – известен поет. Баща му Нилс е журналист, после се насочва към политиката. Днес е втори мандат депутат в Европарламента, някои смятат, че има шанс да се кандидатира за президент на страната си.

Бъдещият програмист е кръстен на Линус Паулинг, учен, двукратен лауреат на Нобеловата награда за химия и за мир.

Нашият герой сяда за първи път зад клавиатурата едва 10-годишен. Има късмета дядо му да си е купил тогавашната супермашина Commodore VIC-20. Разбира се, днес компютърът с 1-мегахерцов процесор и 5 килобайта RAM (луксозната версия е с 32), ни изглежда смешно, но такива бяха времената. Възможностите ѝ се оказват достатъчни, за да пленят хлапето за технологиите и да навлезе в програмния език BASIC. Става му толкова интересно, че след няколко години вече е студент по компютърни науки в Университета на Хелзинки.

Компютърът Commodore-VIC-20, от който започва приключението на Линус.

Операционна система хризантема

За целите на обучението си, през август 1991 г. си купува първия персонален компютър. Дава цели $3500 долара за машина на „Интел“ с 33-мегахерцов процесор и 4 мегабайта RAM. Компютърът му има MS-DOS, безплатното решение на „Майкрософт“, а Линус много повече е харесал базираните на UNIX решения, които е видял на университетските компютри. От дискета си инсталира операционната система Minix и… никак не я харесва. Струва му се, че не работи добре, по-съвършените варианти струват пари, които не може да си позволи и решава… да си направи сам операционна система.

Едва няколко седмици по-късно пуска съобщение в един от прадядовците на онлайн форумите, в което пише, че е създал операционна система. Всеки, който иска, може да я свали безплатно и ще е чудесно, ако после сподели впечатлениято си. И нещо повече, невиждано до този момент: Линус споделя изцяло, до последния ред, компютърния код на своя проект. Така всеки ентусиаст може да дава идеи как той може да се подобри.

Линус и революцията

По този начин се случват накуп цели две революции за компютърния свят. На практика се ражда явлението на софтуера с отворен код, едно от най-смислените направления в създаването на програми. И за първи път потребителите се сдобиват с качествена, лека операционна система, която всеки може да използва както намери за добре.

Помага му подкрепата на преподавателите. Линус казва, че от самото начало държи това да не е студентски проект, но в системата на висшето образование във Финландия се гледа с много добро на смислените странични начинания.

По това време навън властва „Майкрософт“, а „Уиндоус“ е приет за светая светих, въпреки солената си цена, която прави Бил Гейтс първия компютърен милиардер и най-големия паралия на планетата за две десетилетия.

„Линукс“ обаче бързо намира плодородна почва. Потребителите го харесват, програмистите – още повече. Бързо се появяват много различни варианти на операционната система, всеки е насочен към определена цел. Ubuntu например прилича по удобство за крайния потребител на „Уиндоус“, но в много периоди е значително по-бърз и удобен. „Кали Линукс“ си остава оръжието на хакерите и тези, които се борят срещу тях. А после идва и времето на Android, който също стъпва върху „Линукс“, за да даде на мобилните телефони най-използваната днес (с голяма разлика) операционна система.

Всичко това променя и компютърния свят като цяло. Да, „Уиндоус“ още е жив и платен, но всички най-големи компании днес се надпреварват да има свои решения с отворен код, защото направлението се оказва полезно дори за тях.

Линус Торвалдс в началото на века.

Give me Git

Докато работи по „Линукс“, създателят му се сблъсква отново с досаден проблем. Постепенно в проекта се включват все повече разработчици, което създава доста трудности. Един предлага дадена промяна, междувременно друг е работил вече по същия файл… По това време съществуват системи за контрол на версиите, но те определено не вършат работа за проект като „Линукс“, който става все по-голям. И Линус решава да подходи по същия начин – тъй като се нуждае от работещо решение, а такова няма, си го създава сам. Е, вече не е съвсем сам, както в зората на първия му голям проект, има солиден екип от програмисти, които събират сили, за да създадат Git. Нещо просто и, не е пресилено да се каже, съвършено.

Днес Git е във всеки компютърен проект по света, без никакво преувеличение. Системата отново е с отворен код и прави живота на програмистите многократно по-лесен. Основният поток на работа е удобен, учи се сравнително бързо. Програмистите работят по един проект, без да си пречат. Във всеки момент дадена промяна може за секунди да бъде върната, ако се окаже, че е „счупила“ нещо. Всеки програмист има достъп до целия проект и до цялата му история, може да следи коя промяна кога, от кого и защо е направена.

Вероятно за хората извън софтуерния свят това звучи малко абстрактно. Много е трудно да се намери подходящо сравнение от друга професия и все пак: Git е безспорно бижу, което улеснява работата, стандартизира я и прави програмите по-сигурни. А това в наши дни съвсем не е благо просто за програмистите, а и за всеки потребител на всяка една програма, каквито сме всички ние.

Милиардери на припек

Какво ли прави Линус днес? Сигурно е станал паралия, писнало му е от основната задача и, както е модерно сред милиардерите, вече се е захванал да колонизира космоса или да чипира човечеството?

Хич даже. От проектите му, които са с отворен код, определено не е толкова лесно да се печели. Е, не казвам, че няма пари да излезе на по бира с приятели, но състоянието му се оценява на 150 милиона долара. Не е малко, но е някак непропорционално на фона на заслугите му и сравнението му с паралиите от предишния параграф.

Иначе основното, с което се занимава и до днес, е да се грижи за ядрото на „Линукс“. За онази част от операционната система, която стои в основата на работата ѝ и не спира да се развива до днес, 30 години след като неопитният младеж прави първата крачка. На това ядро се крепят всички останали варианти на „Линукс“, работата е много отговорна и трябва да се върши прецизно.

През 1997 г. Линус започва работа за производителя на микропроцесори „Трансмета“ и се мести в Калифорния. 6 години по-късно сменя работното място и става координатор на проекти към Лабораторията за развитие на проекти с отворен код, консорциум, създаден от гиганти като IBM, „Интел“ и „Сименс“, за да работи по допълнителното развитие на „Линукс“ общността. И до днес живее в САЩ, но вече в Орегон.

През 2000-ата Стийв Джобс го кани да започне работа по „МакОС“, но Линус отказва примамливото предложение.

Линус Торвалдс с колекцията си от пингвини. Пингвинът е едновременно негов личен символ и символ на „Линукс“.

„Юникс“ за фрийкове

И така, разказвам ви за някакъв скромен и упорит програмист, което някак… противоречи на факта, че днес всички споменаваме често леко променено собственото му име. Ако е такъв, как и защо кръщава така операционната си система? Има доста разкази по темата, но всички твърдят, че се е случило почти неволно.

В първите си дни платформата си няма име. „Наричах я „Линукс“ за удобство, но никога не съм имал намерението да я пусна за употреба така“, казва програмистът. „Това наистина беше чудесно работно име, но ако мислех да го превърна в официално, хората щяха да си помислят, че съм някакъв егоманиак и нямаше да ме вземат на сериозно. Затова избрах едно много тъпо име, „Фриакс“ като „Свободен Юникс“.

Само че, според най-разпространената версия, на първия системен администратор Ари Лемк „Фриакс“ също му звучи ужасно и решава, без да пита автора, да пусне първата по-официална версия на проекта с работното название. Което пък бързо се харесва в общността.

Колкото до името на „Гит“, там историята още веднъж показва, че нашият герой не страда от прекалено маркетингов подход… което, поне за мен, в наше време, е чудесно. Още в първоначалното публикуване на системата, Линус пише 7 възможни комбинации от какво може да идва съкращението, коя от коя по-нелепа, така че потребителите да могат да си избират. Не е като Шекспир, но наистина, „туй, което зовем ний роза, ще ухае сладко под всяко друго име“.

„Екипът се шегуваше, че винаги кръщавам всичко на себе си, включително и този проект. На английски сленг „гит“ значи „тъп човек“, казва Линус. Като го слушам, ми звучи като интересен събеседник за по бира. Едно от нещата, които отличават смислените хора, винаги е умението за самоирония.

500/500

В началото битката е трудна. „Линукс“ не е толкова удобен за използване като „Уиндоус“ или „МакОС“, но и не е това основната цел на нашия герой. Неговото решение се отличава от първия момент със забележителна стабилност, то е ефективно и почти никога не забива.

Постепенно операционната система получава допълнителна подкрепа от неочаквани източници. Мощни през 90-те компании като „Нетскейп“, „Корел“, „Интел“ я припознават като евтина алтернатива на „Уиндоус“ и започват да подкрепят проекта по един или друг начин. Заради отворения си код, голямо негово предимство е, че може да се надгради и да се използва на всякакви операционни системи.

Със сигурност Линус има късмета да създаде точното творение в точния момент. Но, което е още по-важното, да направи продукт на достатъчно високо ниво. Както сам казва, „има много потребители на „Линукс“, на които не им пука как работи ядрото на системата, просто искат да го използват. И това е признание колко добър е всъщност „Линукс“.

Днес „Фейсбук“, „Гугъл“, „Уикипедия“ до голяма степен се крепят на „Линукс“. Дори в облачната услуга на „Майкрософт“ – Azure, повечето от проектите разчитат на конкурентната операционна система. От топ 500 на суперкомпютрите в света на „Линукс“ работят… 500.

Днес зад проекта стои огромно общество. През 2006-а едва 2% от кода на ядрото е написан лично от Линус, той по-скоро координира процеса. И все пак, процентът е доста висок, по това време в него „имат пръст“ хиляди програмисти.

Снимка: Gabriel Heinzer, Unsplash

Случайната революция продължава

Днес Линус гледа напред и продължава да го кара бодро, със скандинавска упоритост. „Сега съм на 51 и се радвам на това, което правя“, каза неотдавна той в интервю. „Какво щеше да е то, ако не бях създал „Линукс“? Да плевя градината? Никакъв шанс, по дяволите. Но можете да ме питате пак, когато всички деца отлетят по пътя си“.

Има три момичета, които днес са между 20 и 24 г. Дано все пак не реши да побърза с градинарството, междувременно може да ни даде още нещо толкова смислено, като двата си огромни проекта.

Както стана дума, не му липсва чувство за хумор. Датите на раждане на дъщерите му (прехвърлени в шестнайсетични числа) са използвани като скрити команди в „Линукс“.

Забавна е историята за срещата с жена му Туве, с която е до днес. Тя е 6-кратна шампионка на Финландия по карате. Запознава се с нея, докато води упражнения в Университета в Хелзинки. През 1993 г. той дава за домашно на студентите… да му изпратят имейл. Да, днес звучи доста забавно, но наистина говорим за различни времена. Туве праща мейл, с който го кани на среща. Три години по-късно се ражда първата им дъщеря. Като нищо това ще да е една от първите онлайн любовни истории изобщо.

„История на случайната революция“. Така Линус кръщава книгата, в която заедно с Дейвид Даймънд разказва историята на двата си големи проекта. А първото изречение в нея гласи: „Само за забавление.“

Линус и съпругата му Туве

Секси софтуер

Така или иначе, нашият герой казва, че никога през живота си не е правил планове за повече от 6 месеца напред – и за личните неща, и за развитието на ядрото на „Линукс“. Той е сигурен, че зад операционната система вече стои доста сериозен кръг специалисти. Казва, че не се вижда и на 70 все още да се занимава с програмиране, но преди 20 години така е мислел и за днешния ден.

„Сексът и софтуерът си приличат по това, че и двата са най-хубави, когато за безплатни“, обича да се шегува той. Надали има спор по темата. И още едно сравнение. „Компютърът е като климатика. Става ненужен, ако отвориш прозорците (windows).“

Понякога го обвиняват за грубия тон, с който се изказва. Но все пак му прощават например, че пише за „шибаните Енвидия“, след като видеокартите им работят най-добре с неговата операционна система.

Линус никак не обича публичните изяви, не се чувства добре пред широка аудитория и го избягва винаги, когато може. Най-известното му хоби е гмуркането. Не е фен и на социалните мрежи, имаше профил само в отдавна отлетелия в небитието „Гугъл+“.

Линус показва домашното си работно място през 2016-а

Линус освободителят

Именно така се казва една от редките му презентации пред обществото на „Линукс“ феновете. В нея той казва: „Две са златните правила на живота. Първото е „прави с другите това, което искаш те да правят с теб“. По някаква причина хората го асоциират с християнството, а аз съм агностик. Второто правило гласи: „Бъди горд от това, което правиш“.

Според него програмирането не може да бъде наречено изкуство, то е по-скоро фокусирано върху „правилното инженерство“. „Като инженер, много силно вярвам, че детайлите имат значение. Всъщност детайлите са единственото нещо, което наистина има значение. Ако си добър в детайлите, останалото само ще дойде“, казва Линус Торвалдс. И още: „Повечето добри програмисти се занимават с това не защото очакват да им се плати добре или хората да ги признаят. А просто защото им е приятно да програмират“.

Днес със сигурност е доста по-трудно човек сам да създаде нещо, толкова революционно за целия свят, както му се е получило на нашия герой. И все пак, далеч от мотивационните речи, ако той си беше помислил същото по онова време, днес всички щяхме да изгубим доста. „Никой никога не ми е казвал, че съм готин. Аз съм просто нещото по средата между нормален човек и технологичен гийк“, казва с типичната си усмивка Линус. Ами… дано да има повече такива хора.