Анна около света

юли 22, 2022 | Истории

Анна около света

22 юли 2022 | Истории

Анна е пътешественик, по дух и призвание. Впрегнала е усилията си в това да обиколи всички държави на планетата и вече е посетила повече от 1/3 от тях. Пътува не само заради смисъла, но и заради историите на предприемачи, които събира по пътя, така че да помогнат на някой друг.

Дигиталните номади. Все повече професии днес позволяват да работим от всяка точка на планетата. И какво от това, колко са хората, които използват тази невероятна допреди няколко години възможност? Особено през последните години, вместо да се възползваме от положителните страни на глобализацията (докато ни дебнат отрицателните), се затворихме по домовете си.

 

Езерото Салар де Уюни в Боливия

 

Дивото зове

Идеята за дигиталното номадство не е нова, но никога не е била толкова достъпна, колкото днес. Доказва го вдъхновяващата история на днешната ни гостенка.

Анна Пелова е само на 24, когато решава да влезе в българската политика и става съпредседател на екологична партия. Съавтор на книги, които ни отвеждат в най-далечните български села, има и свой роман.

А днес, 8 години по-късно, едва я свърта да стои половината от всяка година на едно място в своята „централа“ Лондон, докато през останалото време обикаля ли, обикаля. Пътува, работейки откъде ли не. Занимава се с дигитален маркетинг, има своя агенция и това ѝ позволява да работи дистанционно от разни краища на света. Вече е била в 74 от 197-те държави на планетата, амбицията ѝ е до няколко години да обиколи и останалите 123. Слушайки с какъв ентусиазъм говори за пътуване, нямам съмнение, че това ще се случи дори по-скоро, отколкото го е планирала.

Анна обикаля света не само за да колекционира емоции и впечатления, но и за да събира историите на различни предприемачи. Не след дълго ще ги събере в книга. И така, затягайте коланите, политаме!

 

Работен момент в Коимбра, Португалия

 

Нощ нощувам, пътища незнайни

Тази история започва преди дигиталната ера. Анна е само на 12, но до днес си спомня онази магическа вечер, когато на огромния съветски телевизор в хола започва документален филм. Разказва се историята на сър Ричард Брансън, който по онова време обикаля света с балон. „В този момент се залепих за телевизора и си казах: „Ето това искам да правя и аз“. А в следващия момент усетих къде се намирам и си помислих: „Обаче не съм милионер, няма и да стана“. И все пак реших, че ще бъда пътешественичка“.

После пътят ѝ минава през перипетиите, за които стана дума. Още на 16, когато интернет едва прохожда в днешните си измерения, тя има късмета да намери първата си дистанционна работа.

Днес пътуването е доста предефинирано действие. Мен ако питате, не бих го практикувал повече, отколкото е нужно, докато за Анна то е жизнена необходимост, както въздуха и фейсбук за всяко нормално живо същество.

„Пътувайки, все едно живееш много различни животи, отиваш на различни места, виждаш различни страни. Аз съм много любопитен човек и това любопитство ме кара непрестанно да искам да разбера нови култури, да видя нови места, да опитам различна храна. Неизвестното силно ме влече.“

 

Намибия

 

Град като град

Преди да се роди идеята да обиколи всички държави на планетата, идва другата – да събере историите на успешни предприемачи от разни краища. Разбира се, такива начинания има много, но почти всички те са концентрирани в западния свят. Докато Анна решава да потърси смислените срещи с хора, започнали свое начинание в далечни култури, в разни посоки. С идеята съветите им по някакъв начин да се окажат полезни и на хората, които тепърва събират смелост за своето голямо начинание.

Започвайки да пътува, за да се среща с предприемачите, тя се сприятелява с все повече пътешественици и това я отвежда към клуба на хората, които са решили да обиколят всичките 197 държави на планетата. Да, тук числото няма значение, не става дума за колекционирането на значки или за състезание. Много по-важна е идеята да се докоснеш до възможно най-много култури, при което броят на държавите все пак е най-близката формална единица, която позволява да го има и елемента на постигната конкретна цел.

Стотици са хората, които вече са събрали в списъка си всички държави. Официална класация няма, защото удостоверяването е доста условно, а и няма смисъл – не става дума за рекорди. И все пак, показателен е фактът, че от милиардите хора на планетата едва трицифрен е броят на тези, които са стъпвали във всяка една от нейните държави. Нещо повече, по-малко от 10% от тях са жени.

 

Водопадите Игуасу

 

Човекът е човек, когато е на път

Анна тъкмо се е амбицирала да се заеме по-сериозно едновременно и с двете задачи, дошло е началото на 2020-а… да, спомняте си какво се случи тогава. Изведнъж светът замръзна в неяснота, а пътуването стана невъзможно.

Тя обаче някак си успява да пътува най-много точно когато всички други спряхме да го правим. Стига до Южна Америка, където в началото на пандемията ограниченията са по-скромни, същото се случва после и в Африка. Така предишните две години тя успява да посети по цели 40 държави, в 30 от които стъпва за първи път.

Колкото и приятно начинание да е пътуването, то крие рисковете, бъдете уверени, че роднините на Анна често ѝ ги споменават. Особено ако, както в случая, не става дума за никаква форма на организиран туризъм. Например: винаги има страни, които са във война и никак не е желателно да се озовеш в разгара на бойните действия.

 

Норвегия

 

Край пътя

Анна разказва, че повечето хора, събиращи „колекция от държави“, или изчакват подходящия момент, или просто намират безопасен вариант, влизайки в спокойни части от дадена страна.

Тя все още не е била в Украйна, но и не бърза. „Предпочитам да изчакам, да се спре с този конфликт. Да отида, след като е свършил и да се присъединя към някаква организация, която помага на хората да построят живота си отначало“.

Пътуването извън организираните форми на туризъм, при това в разни краища на света, със сигурност върви със своите рискове. „Винаги трябва да имаш много неща предвид – да не те ограбят, да не си загубиш документите“, казва Анна. „Познавам пътешественици, които са много организирани, ходят с по 10 копия на паспорта си. Аз не съм от тях, но ако се подготвиш и натрупаш опит, вече е значително по-лесно да се продължи и към по-рисковани места“.

 

Намибия

 

Пътнико свиден

Най-често пътува сама. Преди да замине за определено място, тя търси онлайн в специални платформи местни хора, които да ѝ помагат. Казва, че навсякъде по света е срещала добри хора, които са готови да ѝ съдействат и да ѝ покажат страната си по най-добрия начин. Попадала е няколко пъти в ситуацията банковата ѝ карта да блокира и винаги се е намирал някой, който да ѝ заеме пари на доверие.

В някои аспекти пътуването дори се улеснява от това, че е жена, защото хората са по-склонни да помагат. А и в някои държави – например ислямските, е по-лесно да се слееш с тълпата заради типичните дрехи.

От страните, през които е минала до момента, така и не е изпадала в особено рискови ситуации. Неотдавна е била в Сомалиленд – част от Сомалия, която избра пътя на независимостта. Първо избрала хотел далеч от центъра, със стена, предпазваща от гранатометен обстрел, после местните хора я убедили, че е излишно и отишла в обикновен хотел в центъра.

 

Сингапур

 

От друга страна

Разбира се, за да има спокойствие, важно е човек да е подготвен за рисковете и да ги избягва. Да знае какво облекло и действие би могло да провокира проблем, къде може да ходи сам и къде е задължително да има подходящи спътници.

Анна няма правило колко дълго да стои в дадена държава, така или иначе, „колекцията“ е условна. Докато била в Замбия, сухопътната граница със съседно Зимбабве била затворена и минала по-скоро символично по един мост, разделящ двете държави. Прекарала час-два от другата страна, за да се полюбува на гледката към водопада Виктория и така още една африканска страна допълнила списъка ѝ.

В Бразилия, Колумбия, Мексико стояла по месец, през други минала за ден-два. Разбира се, когато е възможно, Анна предпочита да прекара поне две-три седмици във всяка страна, за да се потопи в местния живот. „Ако прекараш повече време, започваш по-добре да разбираш едно място, изграждаш си рутина. Имаш вече любими магазинчета, заприказваш се с повече хора“.

 

Пред колизеума в Рим

 

Хора, къщи, салтанати

По какво ли си прилича пътуването из българските села преди десетилетие и това из планетата? „Пак е пътуване, пак е история. Да, в първия случай културата е същата, но пък виждаш нещо различно у хората, което го няма в твоя град. За мен разстоянието няма толкова голямо значение. Дали отиваш в Парагвай, или до Женския пазар, важното е винаги да търсиш нещо ново и различно. И все пак, колкото по-далеч отиваш, толкова повече това ти отваря съзнанието да виждаш света като едно цяло“.

Хората навсякъде си приличат, смята пътешественичката. „Ако човек слуша жителите на държави в конфликт – Сомалия и Сомалиленд, Косово и Сърбия, Палестина и Израел, ще чуе по-затворено мислене. „Те са лоши, мразят ни“. А в същото време обикновените хора искат едно и също. Да създадат семейство, да имат покрив над главата и храна на масата си. Но е много трудно веднъж, когато усетиш това, да го предадеш на повече хора, именно това е една от големите ми цели. Да се приключи с този начин на мислене „ние срещу тях“ и „нашата страна е най-великата“. Може би обаче, за да го разбереш, трябва да го преживееш“.

Анна е амбицирана до края на тази година държавите в списъка ѝ да станат трицифрено число. Сега е на 32, идеята ѝ е списъкът да стане пълен още преди да навърши 40.

А заедно с това продължава и другото си голямо начинание – не просто да пътува, но и да събира историите на предприемачи от разни култури. До момента има интервюта с хора от 18 държави на 5 континента, иска да ги допълни с още 2-3, като ѝ остава да намери още няколко истории на дами, които до момента са малцинство в списъка ѝ.

 

Пустинята Уади Рам, наричана и Лунната долина, в Йордания

 

За всеки влак си има пътници

Сред по-популярните ѝ гости в проекта е Джеф Хофман, създателят на booking.com. Но целта ѝ не е да търси популярни имена, защото тяхното мнение се чува често и лесно може да бъде намерено. А по-скоро да представи амалгама от истории от разни краища на света в търсене на различното и общото.

И в Пакистан, и в Сомалиленд например Анна отива именно след като си е уговорила конкретни срещи. В африканската държава нейният събеседник създава технологични приложения, които улесняват разплащанията. „Местната валута е толкова обезценена, че, за да си купиш една рокля, трябва да напълниш цял сак с пари“, разказва тя. „За едно кафе трябваше да даваме огромни пачки. Ето защо спасение беше тази система за мобилни плащания, която работи навсякъде. Дори ако си купуваш чорапи от улицата, дори ако човекът, който трябва да даде или получи парите, има съвсем примитивен мобилен телефон“.

В Естония се среща с един от първите програмисти в „Скайп“, който днес е сред основателите на стартъпа за роботизирани доставки „Старшип“. Пакистанският предприемач има компания за месо, създал е свой изключително успешен бизнес модел. В Бразилия пък Анна случайно попада на любопитна модна дизайнерка. „Минах покрай магазина ѝ и видях една рокля, която много ми хареса. Изведнъж тя се появи, продавачката ѝ беше казала, че има чужденец и се заговорихме. Понякога става съвсем случайно…, макар че според мен не е и случайно, ти го търсиш и то те намира“.

 

 

А сега накъде?

Има ли общи черти при предприемачите от различни краища на света? „На някои от тях като че ли просто им е потръгнало. Но все пак, почти винаги го има и шаблона да си минал през много провали и да не си се отказал. Задължителна е тази история на упоритостта, на това, че провалът всъщност не е провал, а трябва да те амбицира да продължаваш. Отстрани често изглежда, че на някого му е било много лесно да успее. Но ако му научиш историята, се оказва, че е минал през много сериозни трудности. А историите на провал са най-интересни“.

Мечтата ѝ е да завърши списъка там, където историята ѝ започна – с интервю с Ричард Брансън. Когато милиардерът гостуваше в България, тя била съвсем близо до успеха, но в последния момент не се получило. Е, аз съм сигурен, че на тази мечта рано или късно ще ѝ дойде времето, също както и на списъка с държави за посещаване. Днешният свят ни дава много възможности, които често пропускаме, улисани в рутината. А не бива, питайте Анна, ако я срещнете в някое далечно кътче на света да продължава да търси общото между хората…

 

Гран Канария, Испания

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи...

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на...

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те...

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е…...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?
Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.
Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…
Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?

повече информация
Колко изкара ChatGPT на матурата по български?

Колко изкара ChatGPT на матурата по български?

По света може много да се говори за теста на Тюринг, но ние си имаме български еквивалент, който е не по-малко показателен – матурата по български език и литература.
След като всяко лято излязат оценките, медиите бързат да се впечатлят от ниските резултати. Как обаче би се справил ChatGPT? Колко ли ще изкара суперзвездата в света на изкуствения интелект? Ще му стигне ли балът, за да влезе в елитна университетска специалност?
Време е за един прелюбопитен експеримент. Ще задам на нашия герой без никакви допълнителни указания задачите от тазгодишния зрелостен изпит. За да има елемент на състезание, ще се включа и аз, също ще попълня матурата.
После идва ред на учителя г-н Светослав Стойчев, който е сред истинските оценители на матурите и се съгласи да се включи в експеримента. Той ще получи двете попълнени форми – от мен и ChatGPT, и ще ги оцени, точно както се случва в практиката. И като допълнение – ще проверим дали учителят ще успее да различи кое е попълнено от алгоритъма и кое – от попрестарял зрелостник.
Кой ли от двама ни ще се изложи повече? Вземайте пуканките.

повече информация
Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация

Най-новите:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи автономно, специализира се в дадена работа, трупа знания по нея, контролира другите…
Целта например е да създават софтуер. Единият модел ще се научи да формулира изискванията, друг да пише програмния код, трети ще подготви визуалната страна, четвърти ще тества кое и как се е получило… и така ще се събере цяла софтуерна фирма, работеща милиони пъти по-бързо от обичайните, защото е изградена не от хора, а от алгоритми.
Колко далечно е днес това бъдеще?
Неотдавна Сам Алтман каза, че именно в тази посока се задават много сериозни пробиви. ИИ агентите са една от областите в компютърните науки, където очакваме големи новини. Следващите поколения изкуствен интелект, способни да решават значително по-сложни и комплексни задачи, допускащи много по-малко грешки. Мнозина от най-големите специалисти казват, че чрез този подход ще извървим следващата голяма стъпка в развитието на изкуствения интелект. Ето защо.

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект.
Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект.
Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?

повече информация
PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?
Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.
Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…
Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те все по-убедително ще ни водят към съвършената имитация на света около нас.
Доц. Агата Манолова е декан на Факултета по телекомуникации на ТУ, преподавател с огромен опит. Специалист в компютърното зрение и невронните мрежи, но също и в разработването на добавена и виртуална реалност, холографски комуникации.
Защо въпреки очакванията на Марк Зукърбърг все още не сме в метавселената, където щяхме да прекарваме цялото си време? Колко далеч е моментът, когато ще постигнем съвършената, неразличима виртуална реалност? Кои са най-важните стъпки по този път и възможно ли е да се окаже невъзможно? Защо българските специалисти в тази област са толкова търсени и уважавани по света?
Време е за един съвсем инженерен и реален разговор за виртуалното и големите въпроси, които се задават в тази посока.

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е… Adobe? А Google? Има ли Lenovo общо с Ленин?
„Туй, което зовем ний „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име“, казва Жулиета, цитирана от Шекспир. А туй, което зовем Apple или Amazon, щеше ли да ухае сладко под друго име?
Можем само да гадаем. Но зад названията на най-големите в онлайн света понякога се крият забавни истории. В следващите редове ще минем набързо през някои от най-поучителните и неочакваните.

повече информация
Кога се срещат щастието и успехът?

Кога се срещат щастието и успехът?

Има ли рецепта за успех в живота? А какво изобщо е успехът? Среща ли се, или се сблъсква с щастието? Кое обединява хората, постигнали забележителни резултати? А щастливи ли са те?
Полина Маринова Помплиано се посвещава на мисията да търси тези важни отговори. Като в същото време дава много силен пример как би изглеждала журналистиката на бъдещето.
От дете живее в САЩ, където сбъдва голямата си мечта да е журналист – кариерата ѝ минава през CNN и Fortune, докато не решава, че е време за следваща стъпка. Така създава собствена медия – бюлетинът The Profile, в който разказва историите на най-успелите хора в света, вече има над 100 000 абонати. Събира есенцията в първата си книга „Скрита дарба“, преведена на 12 езика, сред които и българския, благодарение на Даниел Пенев.
За срещата на успеха и щастието, за парите и късмета ще си поговорим с авторката, която си е общувала с хора като Дуейн Джонсън – Скалата, Мелинда Гейтс и Ричард Брансън. За бъдещето на медиите и начина, по който се снабдяваме с информация. За несъвършенствата, които създават изкуството и вечната сила на историите, които продължават да ни правят хора…

повече информация
Share This