Анна около света

юли 22, 2022 | Истории

Анна около света

22 юли 2022 | Истории

Анна е пътешественик, по дух и призвание. Впрегнала е усилията си в това да обиколи всички държави на планетата и вече е посетила повече от 1/3 от тях. Пътува не само заради смисъла, но и заради историите на предприемачи, които събира по пътя, така че да помогнат на някой друг.

Дигиталните номади. Все повече професии днес позволяват да работим от всяка точка на планетата. И какво от това, колко са хората, които използват тази невероятна допреди няколко години възможност? Особено през последните години, вместо да се възползваме от положителните страни на глобализацията (докато ни дебнат отрицателните), се затворихме по домовете си.

 

Езерото Салар де Уюни в Боливия

 

Дивото зове

Идеята за дигиталното номадство не е нова, но никога не е била толкова достъпна, колкото днес. Доказва го вдъхновяващата история на днешната ни гостенка.

Анна Пелова е само на 24, когато решава да влезе в българската политика и става съпредседател на екологична партия. Съавтор на книги, които ни отвеждат в най-далечните български села, има и свой роман.

А днес, 8 години по-късно, едва я свърта да стои половината от всяка година на едно място в своята „централа“ Лондон, докато през останалото време обикаля ли, обикаля. Пътува, работейки откъде ли не. Занимава се с дигитален маркетинг, има своя агенция и това ѝ позволява да работи дистанционно от разни краища на света. Вече е била в 74 от 197-те държави на планетата, амбицията ѝ е до няколко години да обиколи и останалите 123. Слушайки с какъв ентусиазъм говори за пътуване, нямам съмнение, че това ще се случи дори по-скоро, отколкото го е планирала.

Анна обикаля света не само за да колекционира емоции и впечатления, но и за да събира историите на различни предприемачи. Не след дълго ще ги събере в книга. И така, затягайте коланите, политаме!

 

Работен момент в Коимбра, Португалия

 

Нощ нощувам, пътища незнайни

Тази история започва преди дигиталната ера. Анна е само на 12, но до днес си спомня онази магическа вечер, когато на огромния съветски телевизор в хола започва документален филм. Разказва се историята на сър Ричард Брансън, който по онова време обикаля света с балон. „В този момент се залепих за телевизора и си казах: „Ето това искам да правя и аз“. А в следващия момент усетих къде се намирам и си помислих: „Обаче не съм милионер, няма и да стана“. И все пак реших, че ще бъда пътешественичка“.

После пътят ѝ минава през перипетиите, за които стана дума. Още на 16, когато интернет едва прохожда в днешните си измерения, тя има късмета да намери първата си дистанционна работа.

Днес пътуването е доста предефинирано действие. Мен ако питате, не бих го практикувал повече, отколкото е нужно, докато за Анна то е жизнена необходимост, както въздуха и фейсбук за всяко нормално живо същество.

„Пътувайки, все едно живееш много различни животи, отиваш на различни места, виждаш различни страни. Аз съм много любопитен човек и това любопитство ме кара непрестанно да искам да разбера нови култури, да видя нови места, да опитам различна храна. Неизвестното силно ме влече.“

 

Намибия

 

Град като град

Преди да се роди идеята да обиколи всички държави на планетата, идва другата – да събере историите на успешни предприемачи от разни краища. Разбира се, такива начинания има много, но почти всички те са концентрирани в западния свят. Докато Анна решава да потърси смислените срещи с хора, започнали свое начинание в далечни култури, в разни посоки. С идеята съветите им по някакъв начин да се окажат полезни и на хората, които тепърва събират смелост за своето голямо начинание.

Започвайки да пътува, за да се среща с предприемачите, тя се сприятелява с все повече пътешественици и това я отвежда към клуба на хората, които са решили да обиколят всичките 197 държави на планетата. Да, тук числото няма значение, не става дума за колекционирането на значки или за състезание. Много по-важна е идеята да се докоснеш до възможно най-много култури, при което броят на държавите все пак е най-близката формална единица, която позволява да го има и елемента на постигната конкретна цел.

Стотици са хората, които вече са събрали в списъка си всички държави. Официална класация няма, защото удостоверяването е доста условно, а и няма смисъл – не става дума за рекорди. И все пак, показателен е фактът, че от милиардите хора на планетата едва трицифрен е броят на тези, които са стъпвали във всяка една от нейните държави. Нещо повече, по-малко от 10% от тях са жени.

 

Водопадите Игуасу

 

Човекът е човек, когато е на път

Анна тъкмо се е амбицирала да се заеме по-сериозно едновременно и с двете задачи, дошло е началото на 2020-а… да, спомняте си какво се случи тогава. Изведнъж светът замръзна в неяснота, а пътуването стана невъзможно.

Тя обаче някак си успява да пътува най-много точно когато всички други спряхме да го правим. Стига до Южна Америка, където в началото на пандемията ограниченията са по-скромни, същото се случва после и в Африка. Така предишните две години тя успява да посети по цели 40 държави, в 30 от които стъпва за първи път.

Колкото и приятно начинание да е пътуването, то крие рисковете, бъдете уверени, че роднините на Анна често ѝ ги споменават. Особено ако, както в случая, не става дума за никаква форма на организиран туризъм. Например: винаги има страни, които са във война и никак не е желателно да се озовеш в разгара на бойните действия.

 

Норвегия

 

Край пътя

Анна разказва, че повечето хора, събиращи „колекция от държави“, или изчакват подходящия момент, или просто намират безопасен вариант, влизайки в спокойни части от дадена страна.

Тя все още не е била в Украйна, но и не бърза. „Предпочитам да изчакам, да се спре с този конфликт. Да отида, след като е свършил и да се присъединя към някаква организация, която помага на хората да построят живота си отначало“.

Пътуването извън организираните форми на туризъм, при това в разни краища на света, със сигурност върви със своите рискове. „Винаги трябва да имаш много неща предвид – да не те ограбят, да не си загубиш документите“, казва Анна. „Познавам пътешественици, които са много организирани, ходят с по 10 копия на паспорта си. Аз не съм от тях, но ако се подготвиш и натрупаш опит, вече е значително по-лесно да се продължи и към по-рисковани места“.

 

Намибия

 

Пътнико свиден

Най-често пътува сама. Преди да замине за определено място, тя търси онлайн в специални платформи местни хора, които да ѝ помагат. Казва, че навсякъде по света е срещала добри хора, които са готови да ѝ съдействат и да ѝ покажат страната си по най-добрия начин. Попадала е няколко пъти в ситуацията банковата ѝ карта да блокира и винаги се е намирал някой, който да ѝ заеме пари на доверие.

В някои аспекти пътуването дори се улеснява от това, че е жена, защото хората са по-склонни да помагат. А и в някои държави – например ислямските, е по-лесно да се слееш с тълпата заради типичните дрехи.

От страните, през които е минала до момента, така и не е изпадала в особено рискови ситуации. Неотдавна е била в Сомалиленд – част от Сомалия, която избра пътя на независимостта. Първо избрала хотел далеч от центъра, със стена, предпазваща от гранатометен обстрел, после местните хора я убедили, че е излишно и отишла в обикновен хотел в центъра.

 

Сингапур

 

От друга страна

Разбира се, за да има спокойствие, важно е човек да е подготвен за рисковете и да ги избягва. Да знае какво облекло и действие би могло да провокира проблем, къде може да ходи сам и къде е задължително да има подходящи спътници.

Анна няма правило колко дълго да стои в дадена държава, така или иначе, „колекцията“ е условна. Докато била в Замбия, сухопътната граница със съседно Зимбабве била затворена и минала по-скоро символично по един мост, разделящ двете държави. Прекарала час-два от другата страна, за да се полюбува на гледката към водопада Виктория и така още една африканска страна допълнила списъка ѝ.

В Бразилия, Колумбия, Мексико стояла по месец, през други минала за ден-два. Разбира се, когато е възможно, Анна предпочита да прекара поне две-три седмици във всяка страна, за да се потопи в местния живот. „Ако прекараш повече време, започваш по-добре да разбираш едно място, изграждаш си рутина. Имаш вече любими магазинчета, заприказваш се с повече хора“.

 

Пред колизеума в Рим

 

Хора, къщи, салтанати

По какво ли си прилича пътуването из българските села преди десетилетие и това из планетата? „Пак е пътуване, пак е история. Да, в първия случай културата е същата, но пък виждаш нещо различно у хората, което го няма в твоя град. За мен разстоянието няма толкова голямо значение. Дали отиваш в Парагвай, или до Женския пазар, важното е винаги да търсиш нещо ново и различно. И все пак, колкото по-далеч отиваш, толкова повече това ти отваря съзнанието да виждаш света като едно цяло“.

Хората навсякъде си приличат, смята пътешественичката. „Ако човек слуша жителите на държави в конфликт – Сомалия и Сомалиленд, Косово и Сърбия, Палестина и Израел, ще чуе по-затворено мислене. „Те са лоши, мразят ни“. А в същото време обикновените хора искат едно и също. Да създадат семейство, да имат покрив над главата и храна на масата си. Но е много трудно веднъж, когато усетиш това, да го предадеш на повече хора, именно това е една от големите ми цели. Да се приключи с този начин на мислене „ние срещу тях“ и „нашата страна е най-великата“. Може би обаче, за да го разбереш, трябва да го преживееш“.

Анна е амбицирана до края на тази година държавите в списъка ѝ да станат трицифрено число. Сега е на 32, идеята ѝ е списъкът да стане пълен още преди да навърши 40.

А заедно с това продължава и другото си голямо начинание – не просто да пътува, но и да събира историите на предприемачи от разни култури. До момента има интервюта с хора от 18 държави на 5 континента, иска да ги допълни с още 2-3, като ѝ остава да намери още няколко истории на дами, които до момента са малцинство в списъка ѝ.

 

Пустинята Уади Рам, наричана и Лунната долина, в Йордания

 

За всеки влак си има пътници

Сред по-популярните ѝ гости в проекта е Джеф Хофман, създателят на booking.com. Но целта ѝ не е да търси популярни имена, защото тяхното мнение се чува често и лесно може да бъде намерено. А по-скоро да представи амалгама от истории от разни краища на света в търсене на различното и общото.

И в Пакистан, и в Сомалиленд например Анна отива именно след като си е уговорила конкретни срещи. В африканската държава нейният събеседник създава технологични приложения, които улесняват разплащанията. „Местната валута е толкова обезценена, че, за да си купиш една рокля, трябва да напълниш цял сак с пари“, разказва тя. „За едно кафе трябваше да даваме огромни пачки. Ето защо спасение беше тази система за мобилни плащания, която работи навсякъде. Дори ако си купуваш чорапи от улицата, дори ако човекът, който трябва да даде или получи парите, има съвсем примитивен мобилен телефон“.

В Естония се среща с един от първите програмисти в „Скайп“, който днес е сред основателите на стартъпа за роботизирани доставки „Старшип“. Пакистанският предприемач има компания за месо, създал е свой изключително успешен бизнес модел. В Бразилия пък Анна случайно попада на любопитна модна дизайнерка. „Минах покрай магазина ѝ и видях една рокля, която много ми хареса. Изведнъж тя се появи, продавачката ѝ беше казала, че има чужденец и се заговорихме. Понякога става съвсем случайно…, макар че според мен не е и случайно, ти го търсиш и то те намира“.

 

 

А сега накъде?

Има ли общи черти при предприемачите от различни краища на света? „На някои от тях като че ли просто им е потръгнало. Но все пак, почти винаги го има и шаблона да си минал през много провали и да не си се отказал. Задължителна е тази история на упоритостта, на това, че провалът всъщност не е провал, а трябва да те амбицира да продължаваш. Отстрани често изглежда, че на някого му е било много лесно да успее. Но ако му научиш историята, се оказва, че е минал през много сериозни трудности. А историите на провал са най-интересни“.

Мечтата ѝ е да завърши списъка там, където историята ѝ започна – с интервю с Ричард Брансън. Когато милиардерът гостуваше в България, тя била съвсем близо до успеха, но в последния момент не се получило. Е, аз съм сигурен, че на тази мечта рано или късно ще ѝ дойде времето, също както и на списъка с държави за посещаване. Днешният свят ни дава много възможности, които често пропускаме, улисани в рутината. А не бива, питайте Анна, ако я срещнете в някое далечно кътче на света да продължава да търси общото между хората…

 

Гран Канария, Испания

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти,...

повече информация
„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на...

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Уордът на свободния интернет

Уордът на свободния интернет

„Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“. И всеки ще бърза да те поправи, да влезе в спор, нали така?
Именно това гласи „законът на Кънингам“, прелюбопитно правило за това как ни е променила комуникацията онлайн. Но кой е този Кънингам? Интересна и поучителна е неговата история. Един от пионерите на демократичния интернет, той проправя пътя на Уикипедия и системите за споделяне на мнения онлайн. А ако сте се чудили откъде идва името на свободната енциклопедия, измисля го именно той след неочаквана случка.
Огромен е приносът на днешния ни герой за начина, по който разработваме софтуер. Освен че е сред създателите на Аджайл манифеста, формулирал основите на днешната IT индустрия, Уорд Кънингам е автор на използвани навсякъде в наши дни концепции като технологичния дълг или екстремно програмиране.
Въпреки това днес за него ще намерите броени редове онлайн, които се повтарят. Ето защо е време да се заровим в историята на един от пионерите, прелюбопитните образи, застанали от светлата страна на технологичния свят. Онези, благодарение на които интернет все още е свободна платформа. В която въпреки неспиращата и задълбочаваща се доминация на гигантите, винаги има място за мнението на всеки…

повече информация
Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика!
Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев?
Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация.
Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите?
Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.

повече информация

Най-новите:

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти, чрез които машините могат да заменят 1/3 от работните места на планетата в близкото бъдеще. При това без да се раждат нови професии, както е било винаги досега. Да, технологичният напредък в тази област понякога изглежда като научна фантастика, само че той вече е тук, както ще стане ясно от разговора с днешния ни дигитален гост.
Петър Петров се занимава професионално с въвеждането на изкуствения интелект в практиката. Той е начело на ИИ екипа в Eleven VC – фонда, обединяващ някои от най-обещаващите български стартъп компании, сред които е и първият български еднорог – Payhawk. Неотдавна излезе първата му книга – „Изкуствен интелект: душа и силиций“.
Как да счупим клишетата и да започнем важния диалог за бъдещето, именно разговора, заради който съществува и този сайт? Как да се подготвим за непосредственото бъдеще, в което изкуственият интелект променя толкова много области от живота и ни изправя пред немислими доскоро предизвикателства?

повече информация
Уордът на свободния интернет

Уордът на свободния интернет

„Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“. И всеки ще бърза да те поправи, да влезе в спор, нали така?
Именно това гласи „законът на Кънингам“, прелюбопитно правило за това как ни е променила комуникацията онлайн. Но кой е този Кънингам? Интересна и поучителна е неговата история. Един от пионерите на демократичния интернет, той проправя пътя на Уикипедия и системите за споделяне на мнения онлайн. А ако сте се чудили откъде идва името на свободната енциклопедия, измисля го именно той след неочаквана случка.
Огромен е приносът на днешния ни герой за начина, по който разработваме софтуер. Освен че е сред създателите на Аджайл манифеста, формулирал основите на днешната IT индустрия, Уорд Кънингам е автор на използвани навсякъде в наши дни концепции като технологичния дълг или екстремно програмиране.
Въпреки това днес за него ще намерите броени редове онлайн, които се повтарят. Ето защо е време да се заровим в историята на един от пионерите, прелюбопитните образи, застанали от светлата страна на технологичния свят. Онези, благодарение на които интернет все още е свободна платформа. В която въпреки неспиращата и задълбочаваща се доминация на гигантите, винаги има място за мнението на всеки…

повече информация
„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на Дигитални истории. Този път давам думата на цели 7 души около 20-те си години, които са се насочили към съвсем различна професия, но и са се задълбали в днешните възможности на алгоритмите. Gen Z, както наричат на запад родените в началото на новия век, определено имат какво да ни кажат.
Колко пъстри Дигитални истории има… Миналата даде думата на току-що завършилия докторантура 88-годишен Петър Шойлев, тази – на младите. 
„От ръкопис до алгоритъм“ се казва излязлата преди няколко месеца книга, която събира важни гледни точки за изкуствения интелект (сред които дори и тази на самия него). Тя беше създадена като студентски проект в майсторския клас на специалността „Книгоиздаване“ в Софийския университет. Начело с преподавателя си д-р Георги Александров днешните ми гости подготвиха завършено издание, минавайки по всички стъпки на създаването му. А книгата беше представена на събитие в журналистическия факултет, на което имах огромната чест да кажа няколко думи като гост, избран от самите студенти. С това започна разговорът ни по важните теми на днешния ден. А ето как продължава в един блиц разговор с много събеседници…
Защо младежите си представят, че скоро все повече хора ще четат книги? Какво е бъдещето, което те виждат във взаимодействието ни с технологиите? Защо е важно да се замислям, че то е в наши ръце и не изкуственият интелект, а ние сами можем да си създадем най-големите проблеми като цивилизация? Този разговор определено ми даде доста поводи за замисляне…

повече информация
Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика!
Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев?
Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!

повече информация
Един каскадьор срещу хакерите

Един каскадьор срещу хакерите

Кое е по-трудно – да нокаутираш Антонио Бандерас, или да се справиш с кибератаките, насочени към голяма компания? Надали има повече от един човек на света, който да отговори от личен опит на този въпрос. Само днешният ни гост.
Веселин Троянов е участвал като каскадьор в безброй холивудски суперпродукции, снимал се е редом с Джейсън Момоа, Скарлет Йохансон, Гари Олдман, Раян Рейнолдс, Антонио Бандерас.
А днес е начело на българския екип на Check Point – глобална компания за киберсигурност с огромен опит. Докато разработва и своя платформа за инфлуенсъри.
Да, за сигурността ще си говорим и за инцидентите. За риска и предпазливостта. За каскадьорите и зрелищните катастрофи, които може да си осигури всеки, оказал се не достатъчно внимателен онлайн… А може ли изобщо да има безопасност в мрежата?

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация.
Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите?
Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.

повече информация
Share This