Анна около света

юли 22, 2022 | Истории

Анна около света

22 юли 2022 | Истории

Анна е пътешественик, по дух и призвание. Впрегнала е усилията си в това да обиколи всички държави на планетата и вече е посетила повече от 1/3 от тях. Пътува не само заради смисъла, но и заради историите на предприемачи, които събира по пътя, така че да помогнат на някой друг.

Дигиталните номади. Все повече професии днес позволяват да работим от всяка точка на планетата. И какво от това, колко са хората, които използват тази невероятна допреди няколко години възможност? Особено през последните години, вместо да се възползваме от положителните страни на глобализацията (докато ни дебнат отрицателните), се затворихме по домовете си.

 

Езерото Салар де Уюни в Боливия

 

Дивото зове

Идеята за дигиталното номадство не е нова, но никога не е била толкова достъпна, колкото днес. Доказва го вдъхновяващата история на днешната ни гостенка.

Анна Пелова е само на 24, когато решава да влезе в българската политика и става съпредседател на екологична партия. Съавтор на книги, които ни отвеждат в най-далечните български села, има и свой роман.

А днес, 8 години по-късно, едва я свърта да стои половината от всяка година на едно място в своята „централа“ Лондон, докато през останалото време обикаля ли, обикаля. Пътува, работейки откъде ли не. Занимава се с дигитален маркетинг, има своя агенция и това ѝ позволява да работи дистанционно от разни краища на света. Вече е била в 74 от 197-те държави на планетата, амбицията ѝ е до няколко години да обиколи и останалите 123. Слушайки с какъв ентусиазъм говори за пътуване, нямам съмнение, че това ще се случи дори по-скоро, отколкото го е планирала.

Анна обикаля света не само за да колекционира емоции и впечатления, но и за да събира историите на различни предприемачи. Не след дълго ще ги събере в книга. И така, затягайте коланите, политаме!

 

Работен момент в Коимбра, Португалия

 

Нощ нощувам, пътища незнайни

Тази история започва преди дигиталната ера. Анна е само на 12, но до днес си спомня онази магическа вечер, когато на огромния съветски телевизор в хола започва документален филм. Разказва се историята на сър Ричард Брансън, който по онова време обикаля света с балон. „В този момент се залепих за телевизора и си казах: „Ето това искам да правя и аз“. А в следващия момент усетих къде се намирам и си помислих: „Обаче не съм милионер, няма и да стана“. И все пак реших, че ще бъда пътешественичка“.

После пътят ѝ минава през перипетиите, за които стана дума. Още на 16, когато интернет едва прохожда в днешните си измерения, тя има късмета да намери първата си дистанционна работа.

Днес пътуването е доста предефинирано действие. Мен ако питате, не бих го практикувал повече, отколкото е нужно, докато за Анна то е жизнена необходимост, както въздуха и фейсбук за всяко нормално живо същество.

„Пътувайки, все едно живееш много различни животи, отиваш на различни места, виждаш различни страни. Аз съм много любопитен човек и това любопитство ме кара непрестанно да искам да разбера нови култури, да видя нови места, да опитам различна храна. Неизвестното силно ме влече.“

 

Намибия

 

Град като град

Преди да се роди идеята да обиколи всички държави на планетата, идва другата – да събере историите на успешни предприемачи от разни краища. Разбира се, такива начинания има много, но почти всички те са концентрирани в западния свят. Докато Анна решава да потърси смислените срещи с хора, започнали свое начинание в далечни култури, в разни посоки. С идеята съветите им по някакъв начин да се окажат полезни и на хората, които тепърва събират смелост за своето голямо начинание.

Започвайки да пътува, за да се среща с предприемачите, тя се сприятелява с все повече пътешественици и това я отвежда към клуба на хората, които са решили да обиколят всичките 197 държави на планетата. Да, тук числото няма значение, не става дума за колекционирането на значки или за състезание. Много по-важна е идеята да се докоснеш до възможно най-много култури, при което броят на държавите все пак е най-близката формална единица, която позволява да го има и елемента на постигната конкретна цел.

Стотици са хората, които вече са събрали в списъка си всички държави. Официална класация няма, защото удостоверяването е доста условно, а и няма смисъл – не става дума за рекорди. И все пак, показателен е фактът, че от милиардите хора на планетата едва трицифрен е броят на тези, които са стъпвали във всяка една от нейните държави. Нещо повече, по-малко от 10% от тях са жени.

 

Водопадите Игуасу

 

Човекът е човек, когато е на път

Анна тъкмо се е амбицирала да се заеме по-сериозно едновременно и с двете задачи, дошло е началото на 2020-а… да, спомняте си какво се случи тогава. Изведнъж светът замръзна в неяснота, а пътуването стана невъзможно.

Тя обаче някак си успява да пътува най-много точно когато всички други спряхме да го правим. Стига до Южна Америка, където в началото на пандемията ограниченията са по-скромни, същото се случва после и в Африка. Така предишните две години тя успява да посети по цели 40 държави, в 30 от които стъпва за първи път.

Колкото и приятно начинание да е пътуването, то крие рисковете, бъдете уверени, че роднините на Анна често ѝ ги споменават. Особено ако, както в случая, не става дума за никаква форма на организиран туризъм. Например: винаги има страни, които са във война и никак не е желателно да се озовеш в разгара на бойните действия.

 

Норвегия

 

Край пътя

Анна разказва, че повечето хора, събиращи „колекция от държави“, или изчакват подходящия момент, или просто намират безопасен вариант, влизайки в спокойни части от дадена страна.

Тя все още не е била в Украйна, но и не бърза. „Предпочитам да изчакам, да се спре с този конфликт. Да отида, след като е свършил и да се присъединя към някаква организация, която помага на хората да построят живота си отначало“.

Пътуването извън организираните форми на туризъм, при това в разни краища на света, със сигурност върви със своите рискове. „Винаги трябва да имаш много неща предвид – да не те ограбят, да не си загубиш документите“, казва Анна. „Познавам пътешественици, които са много организирани, ходят с по 10 копия на паспорта си. Аз не съм от тях, но ако се подготвиш и натрупаш опит, вече е значително по-лесно да се продължи и към по-рисковани места“.

 

Намибия

 

Пътнико свиден

Най-често пътува сама. Преди да замине за определено място, тя търси онлайн в специални платформи местни хора, които да ѝ помагат. Казва, че навсякъде по света е срещала добри хора, които са готови да ѝ съдействат и да ѝ покажат страната си по най-добрия начин. Попадала е няколко пъти в ситуацията банковата ѝ карта да блокира и винаги се е намирал някой, който да ѝ заеме пари на доверие.

В някои аспекти пътуването дори се улеснява от това, че е жена, защото хората са по-склонни да помагат. А и в някои държави – например ислямските, е по-лесно да се слееш с тълпата заради типичните дрехи.

От страните, през които е минала до момента, така и не е изпадала в особено рискови ситуации. Неотдавна е била в Сомалиленд – част от Сомалия, която избра пътя на независимостта. Първо избрала хотел далеч от центъра, със стена, предпазваща от гранатометен обстрел, после местните хора я убедили, че е излишно и отишла в обикновен хотел в центъра.

 

Сингапур

 

От друга страна

Разбира се, за да има спокойствие, важно е човек да е подготвен за рисковете и да ги избягва. Да знае какво облекло и действие би могло да провокира проблем, къде може да ходи сам и къде е задължително да има подходящи спътници.

Анна няма правило колко дълго да стои в дадена държава, така или иначе, „колекцията“ е условна. Докато била в Замбия, сухопътната граница със съседно Зимбабве била затворена и минала по-скоро символично по един мост, разделящ двете държави. Прекарала час-два от другата страна, за да се полюбува на гледката към водопада Виктория и така още една африканска страна допълнила списъка ѝ.

В Бразилия, Колумбия, Мексико стояла по месец, през други минала за ден-два. Разбира се, когато е възможно, Анна предпочита да прекара поне две-три седмици във всяка страна, за да се потопи в местния живот. „Ако прекараш повече време, започваш по-добре да разбираш едно място, изграждаш си рутина. Имаш вече любими магазинчета, заприказваш се с повече хора“.

 

Пред колизеума в Рим

 

Хора, къщи, салтанати

По какво ли си прилича пътуването из българските села преди десетилетие и това из планетата? „Пак е пътуване, пак е история. Да, в първия случай културата е същата, но пък виждаш нещо различно у хората, което го няма в твоя град. За мен разстоянието няма толкова голямо значение. Дали отиваш в Парагвай, или до Женския пазар, важното е винаги да търсиш нещо ново и различно. И все пак, колкото по-далеч отиваш, толкова повече това ти отваря съзнанието да виждаш света като едно цяло“.

Хората навсякъде си приличат, смята пътешественичката. „Ако човек слуша жителите на държави в конфликт – Сомалия и Сомалиленд, Косово и Сърбия, Палестина и Израел, ще чуе по-затворено мислене. „Те са лоши, мразят ни“. А в същото време обикновените хора искат едно и също. Да създадат семейство, да имат покрив над главата и храна на масата си. Но е много трудно веднъж, когато усетиш това, да го предадеш на повече хора, именно това е една от големите ми цели. Да се приключи с този начин на мислене „ние срещу тях“ и „нашата страна е най-великата“. Може би обаче, за да го разбереш, трябва да го преживееш“.

Анна е амбицирана до края на тази година държавите в списъка ѝ да станат трицифрено число. Сега е на 32, идеята ѝ е списъкът да стане пълен още преди да навърши 40.

А заедно с това продължава и другото си голямо начинание – не просто да пътува, но и да събира историите на предприемачи от разни култури. До момента има интервюта с хора от 18 държави на 5 континента, иска да ги допълни с още 2-3, като ѝ остава да намери още няколко истории на дами, които до момента са малцинство в списъка ѝ.

 

Пустинята Уади Рам, наричана и Лунната долина, в Йордания

 

За всеки влак си има пътници

Сред по-популярните ѝ гости в проекта е Джеф Хофман, създателят на booking.com. Но целта ѝ не е да търси популярни имена, защото тяхното мнение се чува често и лесно може да бъде намерено. А по-скоро да представи амалгама от истории от разни краища на света в търсене на различното и общото.

И в Пакистан, и в Сомалиленд например Анна отива именно след като си е уговорила конкретни срещи. В африканската държава нейният събеседник създава технологични приложения, които улесняват разплащанията. „Местната валута е толкова обезценена, че, за да си купиш една рокля, трябва да напълниш цял сак с пари“, разказва тя. „За едно кафе трябваше да даваме огромни пачки. Ето защо спасение беше тази система за мобилни плащания, която работи навсякъде. Дори ако си купуваш чорапи от улицата, дори ако човекът, който трябва да даде или получи парите, има съвсем примитивен мобилен телефон“.

В Естония се среща с един от първите програмисти в „Скайп“, който днес е сред основателите на стартъпа за роботизирани доставки „Старшип“. Пакистанският предприемач има компания за месо, създал е свой изключително успешен бизнес модел. В Бразилия пък Анна случайно попада на любопитна модна дизайнерка. „Минах покрай магазина ѝ и видях една рокля, която много ми хареса. Изведнъж тя се появи, продавачката ѝ беше казала, че има чужденец и се заговорихме. Понякога става съвсем случайно…, макар че според мен не е и случайно, ти го търсиш и то те намира“.

 

 

А сега накъде?

Има ли общи черти при предприемачите от различни краища на света? „На някои от тях като че ли просто им е потръгнало. Но все пак, почти винаги го има и шаблона да си минал през много провали и да не си се отказал. Задължителна е тази история на упоритостта, на това, че провалът всъщност не е провал, а трябва да те амбицира да продължаваш. Отстрани често изглежда, че на някого му е било много лесно да успее. Но ако му научиш историята, се оказва, че е минал през много сериозни трудности. А историите на провал са най-интересни“.

Мечтата ѝ е да завърши списъка там, където историята ѝ започна – с интервю с Ричард Брансън. Когато милиардерът гостуваше в България, тя била съвсем близо до успеха, но в последния момент не се получило. Е, аз съм сигурен, че на тази мечта рано или късно ще ѝ дойде времето, също както и на списъка с държави за посещаване. Днешният свят ни дава много възможности, които често пропускаме, улисани в рутината. А не бива, питайте Анна, ако я срещнете в някое далечно кътче на света да продължава да търси общото между хората…

 

Гран Канария, Испания

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This