Анна около света

юли 22, 2022 | Истории

Анна около света

22 юли 2022 | Истории

Анна е пътешественик, по дух и призвание. Впрегнала е усилията си в това да обиколи всички държави на планетата и вече е посетила повече от 1/3 от тях. Пътува не само заради смисъла, но и заради историите на предприемачи, които събира по пътя, така че да помогнат на някой друг.

Дигиталните номади. Все повече професии днес позволяват да работим от всяка точка на планетата. И какво от това, колко са хората, които използват тази невероятна допреди няколко години възможност? Особено през последните години, вместо да се възползваме от положителните страни на глобализацията (докато ни дебнат отрицателните), се затворихме по домовете си.

 

Езерото Салар де Уюни в Боливия

 

Дивото зове

Идеята за дигиталното номадство не е нова, но никога не е била толкова достъпна, колкото днес. Доказва го вдъхновяващата история на днешната ни гостенка.

Анна Пелова е само на 24, когато решава да влезе в българската политика и става съпредседател на екологична партия. Съавтор на книги, които ни отвеждат в най-далечните български села, има и свой роман.

А днес, 8 години по-късно, едва я свърта да стои половината от всяка година на едно място в своята „централа“ Лондон, докато през останалото време обикаля ли, обикаля. Пътува, работейки откъде ли не. Занимава се с дигитален маркетинг, има своя агенция и това ѝ позволява да работи дистанционно от разни краища на света. Вече е била в 74 от 197-те държави на планетата, амбицията ѝ е до няколко години да обиколи и останалите 123. Слушайки с какъв ентусиазъм говори за пътуване, нямам съмнение, че това ще се случи дори по-скоро, отколкото го е планирала.

Анна обикаля света не само за да колекционира емоции и впечатления, но и за да събира историите на различни предприемачи. Не след дълго ще ги събере в книга. И така, затягайте коланите, политаме!

 

Работен момент в Коимбра, Португалия

 

Нощ нощувам, пътища незнайни

Тази история започва преди дигиталната ера. Анна е само на 12, но до днес си спомня онази магическа вечер, когато на огромния съветски телевизор в хола започва документален филм. Разказва се историята на сър Ричард Брансън, който по онова време обикаля света с балон. „В този момент се залепих за телевизора и си казах: „Ето това искам да правя и аз“. А в следващия момент усетих къде се намирам и си помислих: „Обаче не съм милионер, няма и да стана“. И все пак реших, че ще бъда пътешественичка“.

После пътят ѝ минава през перипетиите, за които стана дума. Още на 16, когато интернет едва прохожда в днешните си измерения, тя има късмета да намери първата си дистанционна работа.

Днес пътуването е доста предефинирано действие. Мен ако питате, не бих го практикувал повече, отколкото е нужно, докато за Анна то е жизнена необходимост, както въздуха и фейсбук за всяко нормално живо същество.

„Пътувайки, все едно живееш много различни животи, отиваш на различни места, виждаш различни страни. Аз съм много любопитен човек и това любопитство ме кара непрестанно да искам да разбера нови култури, да видя нови места, да опитам различна храна. Неизвестното силно ме влече.“

 

Намибия

 

Град като град

Преди да се роди идеята да обиколи всички държави на планетата, идва другата – да събере историите на успешни предприемачи от разни краища. Разбира се, такива начинания има много, но почти всички те са концентрирани в западния свят. Докато Анна решава да потърси смислените срещи с хора, започнали свое начинание в далечни култури, в разни посоки. С идеята съветите им по някакъв начин да се окажат полезни и на хората, които тепърва събират смелост за своето голямо начинание.

Започвайки да пътува, за да се среща с предприемачите, тя се сприятелява с все повече пътешественици и това я отвежда към клуба на хората, които са решили да обиколят всичките 197 държави на планетата. Да, тук числото няма значение, не става дума за колекционирането на значки или за състезание. Много по-важна е идеята да се докоснеш до възможно най-много култури, при което броят на държавите все пак е най-близката формална единица, която позволява да го има и елемента на постигната конкретна цел.

Стотици са хората, които вече са събрали в списъка си всички държави. Официална класация няма, защото удостоверяването е доста условно, а и няма смисъл – не става дума за рекорди. И все пак, показателен е фактът, че от милиардите хора на планетата едва трицифрен е броят на тези, които са стъпвали във всяка една от нейните държави. Нещо повече, по-малко от 10% от тях са жени.

 

Водопадите Игуасу

 

Човекът е човек, когато е на път

Анна тъкмо се е амбицирала да се заеме по-сериозно едновременно и с двете задачи, дошло е началото на 2020-а… да, спомняте си какво се случи тогава. Изведнъж светът замръзна в неяснота, а пътуването стана невъзможно.

Тя обаче някак си успява да пътува най-много точно когато всички други спряхме да го правим. Стига до Южна Америка, където в началото на пандемията ограниченията са по-скромни, същото се случва после и в Африка. Така предишните две години тя успява да посети по цели 40 държави, в 30 от които стъпва за първи път.

Колкото и приятно начинание да е пътуването, то крие рисковете, бъдете уверени, че роднините на Анна често ѝ ги споменават. Особено ако, както в случая, не става дума за никаква форма на организиран туризъм. Например: винаги има страни, които са във война и никак не е желателно да се озовеш в разгара на бойните действия.

 

Норвегия

 

Край пътя

Анна разказва, че повечето хора, събиращи „колекция от държави“, или изчакват подходящия момент, или просто намират безопасен вариант, влизайки в спокойни части от дадена страна.

Тя все още не е била в Украйна, но и не бърза. „Предпочитам да изчакам, да се спре с този конфликт. Да отида, след като е свършил и да се присъединя към някаква организация, която помага на хората да построят живота си отначало“.

Пътуването извън организираните форми на туризъм, при това в разни краища на света, със сигурност върви със своите рискове. „Винаги трябва да имаш много неща предвид – да не те ограбят, да не си загубиш документите“, казва Анна. „Познавам пътешественици, които са много организирани, ходят с по 10 копия на паспорта си. Аз не съм от тях, но ако се подготвиш и натрупаш опит, вече е значително по-лесно да се продължи и към по-рисковани места“.

 

Намибия

 

Пътнико свиден

Най-често пътува сама. Преди да замине за определено място, тя търси онлайн в специални платформи местни хора, които да ѝ помагат. Казва, че навсякъде по света е срещала добри хора, които са готови да ѝ съдействат и да ѝ покажат страната си по най-добрия начин. Попадала е няколко пъти в ситуацията банковата ѝ карта да блокира и винаги се е намирал някой, който да ѝ заеме пари на доверие.

В някои аспекти пътуването дори се улеснява от това, че е жена, защото хората са по-склонни да помагат. А и в някои държави – например ислямските, е по-лесно да се слееш с тълпата заради типичните дрехи.

От страните, през които е минала до момента, така и не е изпадала в особено рискови ситуации. Неотдавна е била в Сомалиленд – част от Сомалия, която избра пътя на независимостта. Първо избрала хотел далеч от центъра, със стена, предпазваща от гранатометен обстрел, после местните хора я убедили, че е излишно и отишла в обикновен хотел в центъра.

 

Сингапур

 

От друга страна

Разбира се, за да има спокойствие, важно е човек да е подготвен за рисковете и да ги избягва. Да знае какво облекло и действие би могло да провокира проблем, къде може да ходи сам и къде е задължително да има подходящи спътници.

Анна няма правило колко дълго да стои в дадена държава, така или иначе, „колекцията“ е условна. Докато била в Замбия, сухопътната граница със съседно Зимбабве била затворена и минала по-скоро символично по един мост, разделящ двете държави. Прекарала час-два от другата страна, за да се полюбува на гледката към водопада Виктория и така още една африканска страна допълнила списъка ѝ.

В Бразилия, Колумбия, Мексико стояла по месец, през други минала за ден-два. Разбира се, когато е възможно, Анна предпочита да прекара поне две-три седмици във всяка страна, за да се потопи в местния живот. „Ако прекараш повече време, започваш по-добре да разбираш едно място, изграждаш си рутина. Имаш вече любими магазинчета, заприказваш се с повече хора“.

 

Пред колизеума в Рим

 

Хора, къщи, салтанати

По какво ли си прилича пътуването из българските села преди десетилетие и това из планетата? „Пак е пътуване, пак е история. Да, в първия случай културата е същата, но пък виждаш нещо различно у хората, което го няма в твоя град. За мен разстоянието няма толкова голямо значение. Дали отиваш в Парагвай, или до Женския пазар, важното е винаги да търсиш нещо ново и различно. И все пак, колкото по-далеч отиваш, толкова повече това ти отваря съзнанието да виждаш света като едно цяло“.

Хората навсякъде си приличат, смята пътешественичката. „Ако човек слуша жителите на държави в конфликт – Сомалия и Сомалиленд, Косово и Сърбия, Палестина и Израел, ще чуе по-затворено мислене. „Те са лоши, мразят ни“. А в същото време обикновените хора искат едно и също. Да създадат семейство, да имат покрив над главата и храна на масата си. Но е много трудно веднъж, когато усетиш това, да го предадеш на повече хора, именно това е една от големите ми цели. Да се приключи с този начин на мислене „ние срещу тях“ и „нашата страна е най-великата“. Може би обаче, за да го разбереш, трябва да го преживееш“.

Анна е амбицирана до края на тази година държавите в списъка ѝ да станат трицифрено число. Сега е на 32, идеята ѝ е списъкът да стане пълен още преди да навърши 40.

А заедно с това продължава и другото си голямо начинание – не просто да пътува, но и да събира историите на предприемачи от разни култури. До момента има интервюта с хора от 18 държави на 5 континента, иска да ги допълни с още 2-3, като ѝ остава да намери още няколко истории на дами, които до момента са малцинство в списъка ѝ.

 

Пустинята Уади Рам, наричана и Лунната долина, в Йордания

 

За всеки влак си има пътници

Сред по-популярните ѝ гости в проекта е Джеф Хофман, създателят на booking.com. Но целта ѝ не е да търси популярни имена, защото тяхното мнение се чува често и лесно може да бъде намерено. А по-скоро да представи амалгама от истории от разни краища на света в търсене на различното и общото.

И в Пакистан, и в Сомалиленд например Анна отива именно след като си е уговорила конкретни срещи. В африканската държава нейният събеседник създава технологични приложения, които улесняват разплащанията. „Местната валута е толкова обезценена, че, за да си купиш една рокля, трябва да напълниш цял сак с пари“, разказва тя. „За едно кафе трябваше да даваме огромни пачки. Ето защо спасение беше тази система за мобилни плащания, която работи навсякъде. Дори ако си купуваш чорапи от улицата, дори ако човекът, който трябва да даде или получи парите, има съвсем примитивен мобилен телефон“.

В Естония се среща с един от първите програмисти в „Скайп“, който днес е сред основателите на стартъпа за роботизирани доставки „Старшип“. Пакистанският предприемач има компания за месо, създал е свой изключително успешен бизнес модел. В Бразилия пък Анна случайно попада на любопитна модна дизайнерка. „Минах покрай магазина ѝ и видях една рокля, която много ми хареса. Изведнъж тя се появи, продавачката ѝ беше казала, че има чужденец и се заговорихме. Понякога става съвсем случайно…, макар че според мен не е и случайно, ти го търсиш и то те намира“.

 

 

А сега накъде?

Има ли общи черти при предприемачите от различни краища на света? „На някои от тях като че ли просто им е потръгнало. Но все пак, почти винаги го има и шаблона да си минал през много провали и да не си се отказал. Задължителна е тази история на упоритостта, на това, че провалът всъщност не е провал, а трябва да те амбицира да продължаваш. Отстрани често изглежда, че на някого му е било много лесно да успее. Но ако му научиш историята, се оказва, че е минал през много сериозни трудности. А историите на провал са най-интересни“.

Мечтата ѝ е да завърши списъка там, където историята ѝ започна – с интервю с Ричард Брансън. Когато милиардерът гостуваше в България, тя била съвсем близо до успеха, но в последния момент не се получило. Е, аз съм сигурен, че на тази мечта рано или късно ще ѝ дойде времето, също както и на списъка с държави за посещаване. Днешният свят ни дава много възможности, които често пропускаме, улисани в рутината. А не бива, питайте Анна, ако я срещнете в някое далечно кътче на света да продължава да търси общото между хората…

 

Гран Канария, Испания

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“ Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ...

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“ Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото: Технологията не е неутрална. Технологията е средство на...

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в...

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“   „Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“  ...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

Дадох по 20 евро на най-новите версии на ChatGPT и Claude. Отворих им акаунти на два популярни букмейкърски сайта, точно преди да започнат решителните мачове от Световното. После им оставих пълната свобода да се справят сами. Какво ли се получи? Може ли ИИ да се превърне в помощник на залагащите или в край на този бизнес?
Не бях отварял букмейкърски сайт. Не бих и работил за такива, видял съм достатъчно примери, че хазартът е наркотик, който убива.
Но в днешните времена… не можем ли да проверим дали пък ИИ не е този, който може да победи него? Да се окаже, че е прекалено добър и да обезсмисли чистата математика, която се крие зад това, че няма как да не загубиш дългата игра…

повече информация

Най-новите:

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Чували ли сте за литератрона? Представлява… машина, която създава текст по указания на потребителя. Анализира текстове, пише бестселъри, съчинява предизборни речи, сглобява комикси и заплашва да сведе езика на медиите до 500 разрешени думи.
Нищо ново, нали вече всички си имаме ИИ, тези сюжети са ежедневие, само това „литератрон“ звучи малко ретро. А защо е така, става ясно, ако погледнем датата на корицата на една тънка книжка, която обаче не е пресилено да се нарече пророческа.
Романът „Литератрон“ на французина Робер Ескарпи излиза през 1964 г. в поредицата „Le Meilleur des mondes“.
Толкова ли обаче изобретението прилича на големите езикови модели?
Меко казано.

повече информация
Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

Променя ли се световният ред без война? Кое може да е събитието, което да го направи днес? Как можем да ограничим властта на корпорациите, които се оказаха по-силни от държавите в епохата на технологиите?
„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“
Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото:
Технологията не е неутрална.
Технологията е средство на управление и манипулиране.
Технологията разкрива властови и йерархични структури.
Технологията създава монополи.
Йозеф Мюлбауер изследва най-ценното – мира. Макар да е австрийски политолог и журналист, учен от Университета в Грац, си говорим на български – майка му е предала езика ни. А темите за технологиите, мира и демокрацията, за преосмислянето на обществения договор, са толкова важни, че е крайно време да започнем истинския цивилизационен разговор за тях.

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в което ще живеят трите му хлапета.
Спас Кьосев е сред най-разпознаваемите телевизионни лица, най-младият водещ на централните новини в историята на БНТ. Дълги години кара „БНТ такси“ в награждавано и смислено предаване, което даваше думата на всеки за важните теми от деня.
Толкова много неща има да обсъдим – за технологиите и журналистиката, за телевизията и четенето, за новината и публицистиката.
Хайде, качвайте се и вие в „Дигитални истории такси“! Безплатно е и винаги ще бъде!

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“
„Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“
„Светът, такъв, какъвто го познавахме, е мъртъв и няма да се върне.“
На Иван Ванков – Гатака винаги може да се разчита за собствен, неортодоксален, провокативен и замислящ поглед към технологиите, ще се убедите от следващите редове.

повече информация
Share This