Анна около света

юли 22, 2022 | Истории

Анна около света

22 юли 2022 | Истории

Анна е пътешественик, по дух и призвание. Впрегнала е усилията си в това да обиколи всички държави на планетата и вече е посетила повече от 1/3 от тях. Пътува не само заради смисъла, но и заради историите на предприемачи, които събира по пътя, така че да помогнат на някой друг.

Дигиталните номади. Все повече професии днес позволяват да работим от всяка точка на планетата. И какво от това, колко са хората, които използват тази невероятна допреди няколко години възможност? Особено през последните години, вместо да се възползваме от положителните страни на глобализацията (докато ни дебнат отрицателните), се затворихме по домовете си.

 

Езерото Салар де Уюни в Боливия

 

Дивото зове

Идеята за дигиталното номадство не е нова, но никога не е била толкова достъпна, колкото днес. Доказва го вдъхновяващата история на днешната ни гостенка.

Анна Пелова е само на 24, когато решава да влезе в българската политика и става съпредседател на екологична партия. Съавтор на книги, които ни отвеждат в най-далечните български села, има и свой роман.

А днес, 8 години по-късно, едва я свърта да стои половината от всяка година на едно място в своята „централа“ Лондон, докато през останалото време обикаля ли, обикаля. Пътува, работейки откъде ли не. Занимава се с дигитален маркетинг, има своя агенция и това ѝ позволява да работи дистанционно от разни краища на света. Вече е била в 74 от 197-те държави на планетата, амбицията ѝ е до няколко години да обиколи и останалите 123. Слушайки с какъв ентусиазъм говори за пътуване, нямам съмнение, че това ще се случи дори по-скоро, отколкото го е планирала.

Анна обикаля света не само за да колекционира емоции и впечатления, но и за да събира историите на различни предприемачи. Не след дълго ще ги събере в книга. И така, затягайте коланите, политаме!

 

Работен момент в Коимбра, Португалия

 

Нощ нощувам, пътища незнайни

Тази история започва преди дигиталната ера. Анна е само на 12, но до днес си спомня онази магическа вечер, когато на огромния съветски телевизор в хола започва документален филм. Разказва се историята на сър Ричард Брансън, който по онова време обикаля света с балон. „В този момент се залепих за телевизора и си казах: „Ето това искам да правя и аз“. А в следващия момент усетих къде се намирам и си помислих: „Обаче не съм милионер, няма и да стана“. И все пак реших, че ще бъда пътешественичка“.

После пътят ѝ минава през перипетиите, за които стана дума. Още на 16, когато интернет едва прохожда в днешните си измерения, тя има късмета да намери първата си дистанционна работа.

Днес пътуването е доста предефинирано действие. Мен ако питате, не бих го практикувал повече, отколкото е нужно, докато за Анна то е жизнена необходимост, както въздуха и фейсбук за всяко нормално живо същество.

„Пътувайки, все едно живееш много различни животи, отиваш на различни места, виждаш различни страни. Аз съм много любопитен човек и това любопитство ме кара непрестанно да искам да разбера нови култури, да видя нови места, да опитам различна храна. Неизвестното силно ме влече.“

 

Намибия

 

Град като град

Преди да се роди идеята да обиколи всички държави на планетата, идва другата – да събере историите на успешни предприемачи от разни краища. Разбира се, такива начинания има много, но почти всички те са концентрирани в западния свят. Докато Анна решава да потърси смислените срещи с хора, започнали свое начинание в далечни култури, в разни посоки. С идеята съветите им по някакъв начин да се окажат полезни и на хората, които тепърва събират смелост за своето голямо начинание.

Започвайки да пътува, за да се среща с предприемачите, тя се сприятелява с все повече пътешественици и това я отвежда към клуба на хората, които са решили да обиколят всичките 197 държави на планетата. Да, тук числото няма значение, не става дума за колекционирането на значки или за състезание. Много по-важна е идеята да се докоснеш до възможно най-много култури, при което броят на държавите все пак е най-близката формална единица, която позволява да го има и елемента на постигната конкретна цел.

Стотици са хората, които вече са събрали в списъка си всички държави. Официална класация няма, защото удостоверяването е доста условно, а и няма смисъл – не става дума за рекорди. И все пак, показателен е фактът, че от милиардите хора на планетата едва трицифрен е броят на тези, които са стъпвали във всяка една от нейните държави. Нещо повече, по-малко от 10% от тях са жени.

 

Водопадите Игуасу

 

Човекът е човек, когато е на път

Анна тъкмо се е амбицирала да се заеме по-сериозно едновременно и с двете задачи, дошло е началото на 2020-а… да, спомняте си какво се случи тогава. Изведнъж светът замръзна в неяснота, а пътуването стана невъзможно.

Тя обаче някак си успява да пътува най-много точно когато всички други спряхме да го правим. Стига до Южна Америка, където в началото на пандемията ограниченията са по-скромни, същото се случва после и в Африка. Така предишните две години тя успява да посети по цели 40 държави, в 30 от които стъпва за първи път.

Колкото и приятно начинание да е пътуването, то крие рисковете, бъдете уверени, че роднините на Анна често ѝ ги споменават. Особено ако, както в случая, не става дума за никаква форма на организиран туризъм. Например: винаги има страни, които са във война и никак не е желателно да се озовеш в разгара на бойните действия.

 

Норвегия

 

Край пътя

Анна разказва, че повечето хора, събиращи „колекция от държави“, или изчакват подходящия момент, или просто намират безопасен вариант, влизайки в спокойни части от дадена страна.

Тя все още не е била в Украйна, но и не бърза. „Предпочитам да изчакам, да се спре с този конфликт. Да отида, след като е свършил и да се присъединя към някаква организация, която помага на хората да построят живота си отначало“.

Пътуването извън организираните форми на туризъм, при това в разни краища на света, със сигурност върви със своите рискове. „Винаги трябва да имаш много неща предвид – да не те ограбят, да не си загубиш документите“, казва Анна. „Познавам пътешественици, които са много организирани, ходят с по 10 копия на паспорта си. Аз не съм от тях, но ако се подготвиш и натрупаш опит, вече е значително по-лесно да се продължи и към по-рисковани места“.

 

Намибия

 

Пътнико свиден

Най-често пътува сама. Преди да замине за определено място, тя търси онлайн в специални платформи местни хора, които да ѝ помагат. Казва, че навсякъде по света е срещала добри хора, които са готови да ѝ съдействат и да ѝ покажат страната си по най-добрия начин. Попадала е няколко пъти в ситуацията банковата ѝ карта да блокира и винаги се е намирал някой, който да ѝ заеме пари на доверие.

В някои аспекти пътуването дори се улеснява от това, че е жена, защото хората са по-склонни да помагат. А и в някои държави – например ислямските, е по-лесно да се слееш с тълпата заради типичните дрехи.

От страните, през които е минала до момента, така и не е изпадала в особено рискови ситуации. Неотдавна е била в Сомалиленд – част от Сомалия, която избра пътя на независимостта. Първо избрала хотел далеч от центъра, със стена, предпазваща от гранатометен обстрел, после местните хора я убедили, че е излишно и отишла в обикновен хотел в центъра.

 

Сингапур

 

От друга страна

Разбира се, за да има спокойствие, важно е човек да е подготвен за рисковете и да ги избягва. Да знае какво облекло и действие би могло да провокира проблем, къде може да ходи сам и къде е задължително да има подходящи спътници.

Анна няма правило колко дълго да стои в дадена държава, така или иначе, „колекцията“ е условна. Докато била в Замбия, сухопътната граница със съседно Зимбабве била затворена и минала по-скоро символично по един мост, разделящ двете държави. Прекарала час-два от другата страна, за да се полюбува на гледката към водопада Виктория и така още една африканска страна допълнила списъка ѝ.

В Бразилия, Колумбия, Мексико стояла по месец, през други минала за ден-два. Разбира се, когато е възможно, Анна предпочита да прекара поне две-три седмици във всяка страна, за да се потопи в местния живот. „Ако прекараш повече време, започваш по-добре да разбираш едно място, изграждаш си рутина. Имаш вече любими магазинчета, заприказваш се с повече хора“.

 

Пред колизеума в Рим

 

Хора, къщи, салтанати

По какво ли си прилича пътуването из българските села преди десетилетие и това из планетата? „Пак е пътуване, пак е история. Да, в първия случай културата е същата, но пък виждаш нещо различно у хората, което го няма в твоя град. За мен разстоянието няма толкова голямо значение. Дали отиваш в Парагвай, или до Женския пазар, важното е винаги да търсиш нещо ново и различно. И все пак, колкото по-далеч отиваш, толкова повече това ти отваря съзнанието да виждаш света като едно цяло“.

Хората навсякъде си приличат, смята пътешественичката. „Ако човек слуша жителите на държави в конфликт – Сомалия и Сомалиленд, Косово и Сърбия, Палестина и Израел, ще чуе по-затворено мислене. „Те са лоши, мразят ни“. А в същото време обикновените хора искат едно и също. Да създадат семейство, да имат покрив над главата и храна на масата си. Но е много трудно веднъж, когато усетиш това, да го предадеш на повече хора, именно това е една от големите ми цели. Да се приключи с този начин на мислене „ние срещу тях“ и „нашата страна е най-великата“. Може би обаче, за да го разбереш, трябва да го преживееш“.

Анна е амбицирана до края на тази година държавите в списъка ѝ да станат трицифрено число. Сега е на 32, идеята ѝ е списъкът да стане пълен още преди да навърши 40.

А заедно с това продължава и другото си голямо начинание – не просто да пътува, но и да събира историите на предприемачи от разни култури. До момента има интервюта с хора от 18 държави на 5 континента, иска да ги допълни с още 2-3, като ѝ остава да намери още няколко истории на дами, които до момента са малцинство в списъка ѝ.

 

Пустинята Уади Рам, наричана и Лунната долина, в Йордания

 

За всеки влак си има пътници

Сред по-популярните ѝ гости в проекта е Джеф Хофман, създателят на booking.com. Но целта ѝ не е да търси популярни имена, защото тяхното мнение се чува често и лесно може да бъде намерено. А по-скоро да представи амалгама от истории от разни краища на света в търсене на различното и общото.

И в Пакистан, и в Сомалиленд например Анна отива именно след като си е уговорила конкретни срещи. В африканската държава нейният събеседник създава технологични приложения, които улесняват разплащанията. „Местната валута е толкова обезценена, че, за да си купиш една рокля, трябва да напълниш цял сак с пари“, разказва тя. „За едно кафе трябваше да даваме огромни пачки. Ето защо спасение беше тази система за мобилни плащания, която работи навсякъде. Дори ако си купуваш чорапи от улицата, дори ако човекът, който трябва да даде или получи парите, има съвсем примитивен мобилен телефон“.

В Естония се среща с един от първите програмисти в „Скайп“, който днес е сред основателите на стартъпа за роботизирани доставки „Старшип“. Пакистанският предприемач има компания за месо, създал е свой изключително успешен бизнес модел. В Бразилия пък Анна случайно попада на любопитна модна дизайнерка. „Минах покрай магазина ѝ и видях една рокля, която много ми хареса. Изведнъж тя се появи, продавачката ѝ беше казала, че има чужденец и се заговорихме. Понякога става съвсем случайно…, макар че според мен не е и случайно, ти го търсиш и то те намира“.

 

 

А сега накъде?

Има ли общи черти при предприемачите от различни краища на света? „На някои от тях като че ли просто им е потръгнало. Но все пак, почти винаги го има и шаблона да си минал през много провали и да не си се отказал. Задължителна е тази история на упоритостта, на това, че провалът всъщност не е провал, а трябва да те амбицира да продължаваш. Отстрани често изглежда, че на някого му е било много лесно да успее. Но ако му научиш историята, се оказва, че е минал през много сериозни трудности. А историите на провал са най-интересни“.

Мечтата ѝ е да завърши списъка там, където историята ѝ започна – с интервю с Ричард Брансън. Когато милиардерът гостуваше в България, тя била съвсем близо до успеха, но в последния момент не се получило. Е, аз съм сигурен, че на тази мечта рано или късно ще ѝ дойде времето, също както и на списъка с държави за посещаване. Днешният свят ни дава много възможности, които често пропускаме, улисани в рутината. А не бива, питайте Анна, ако я срещнете в някое далечно кътче на света да продължава да търси общото между хората…

 

Гран Канария, Испания

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч?
ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание.
В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT.
Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат.
Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?

повече информация
Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация

Най-новите:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация
Share This