Буквите на Левски оживяват онлайн

юли 2, 2021 | Истории

Буквите на Левски оживяват онлайн

2 юли 2021 | Истории

В интернет може да оживее дори историята. Тази Дигитална история продължава по своеобразен начин разказа за най-вълнуващата личност, обединяваща ни като народ, като хора. Буквите, написани от Васил Левски, отскоро можем да видим, извадени от книгите, в дигитализиран ръкописен шрифт. Първият общодостъпен проект е създаден от филолога и типограф Стефан Пеев.

Народе????

Буквите ни правят каквито сме в толкова много смисли. Днес почти сме забравили да пишем на ръка, чак ни е неестествено да грабнем химикалката, когато се наложи да попълним някакъв досаден хартиен документ. Най-вероятно скоро окончателно ще спре да ни е нужно да пишем по този начин.

А ръкописните букви вълнуват и имат своя смисъл, своята красота, своя живот. Тази Дигиталната история съживява ръкописният шрифт на Васил Левски. За да го имаме за поколенията и да ни напомня, че наистина буквите са, които ни правят хора.

Стефан Пеев е повече човек на думите, отколкото на буквите. Филолог по образование, преди повече от 20 години той започва да работи и в областта на типографията. Създава варианти на кирилица на някои от най-популярните шрифтове със свободен лиценз и най-вече – разработва българска форма на кирилица за редица безплатни шрифтове (тази тема е голяма и много смислена, очаквайте я скоро като поредната Дигитална история).

 

Сезан

Шрифтът, базиран на почерка на Пол Сезан

 

Днешният век е век на свободата

През последните години Стефан се захваща с нещо, което сам нарича „историческа типография“ – възкресява стари български букви от различни писмени паметници, а също и шрифтове, които са използвани в зората на книгопечатането у нас.

Така стига и до направлението на дигитализираните ръкописни шрифтове.

Каква е идеята? Да оживеят в цифровия свят буквите, изписани от известни личности, които по някакъв начин са го заслужили. По света такива проекти са разработвани от 90-те, най-популярните варианти са свързани с почерците на Микеланджело и Пикасо, на Сезан и Моне. Има дори специален шрифт, който наподобява американската декларация за независимостта. „Свои“ шрифтове имат Айнщайн и Фройд, Шекспир и Кафка.

Както казва Стефан, историческата типография поражда нови културни артефакти.

Има ги и в света на кирилицата – в Русия по този начин са дигитализирани почерците на Пушкин и Гогол, в Украйна – на Тарас Шевченко, в Сърбия – на Никола Тесла и Вук Караджич. И някак в целия списък липсваше само нашата страна. Така и до момента не беше разработен подобен шрифт, който да бъде достъпен за всеки, който иска да го използва.

 

Айнщайн

Шрифтът с буквите на Алберт Айнщайн

 

Дързост и постоянство!

Ето как се стига до идеята да бъде създаден шрифтът с буквите на Левски. С него могат да се изпишат текстовете на музейна експозиция, или просто за да се докоснем по някакъв начин до магическите букви на Апостола. За създаването му са използвани общодостъпни документи от фонда на Националната библиотека „Кирил и Методий“.

Начинанието се превръща в сериозно предизвикателство по много причини, разказва Стефан. От една страна, няма особен натрупан опит или методология, с която да се дигитализира ръкописен почерк. Налага му се да прави сериозно собствено проучване, да анализира и да допълва. Няма и достатъчно ресурси, с които да се се започне – почти липсват фототипни материали с висока резолюция.

„Почеркът на всяка личност е изключително динамична величина – постоянно е „в движение“, променя се в зависимост от обстоятелствата“, разказва Стефан. „Зависи от същността на текста, който създаваш, от това на кого пишеш, дали разполагаш с достатъчно време да обмисляш текста си“.

Левски

Пример от ръкописите, ползвани за основа на шрифта

 

Свобода и всекиму своето

За да успее в проекта си, той дълго и внимателно изследва буквите, оставени от Левски. Струва си да обърнем внимание на впечатленията му. „Има особена мекота в рисунъка на буквите, една плавност, необикновена ритмика. Понякога в средата на думите той неочаквано повдига височината на някои от буквите, например „к“, която изглежда почти като главна“.

Типографът забелязва и други особености. Например „о“ никога не започва от най-горната точка, а от средата или отдолу. Това създава своеобразна, както я нарича Стефан, „танцувална ритмика“. Левски използва както кирилското главно „Н“, така и латинското “N“, но е важно да припомним, че става дума за времената, когато все още нямаме изработена книжовна норма.

Консултант на проекта е Кирил Златков – един от водещите специалисти в областта на типографията у нас. „Левски има един от най-чистите и виртуозни почерци от известните ни революционери. Почерк, който изразява отдаденост, методичност и постоянство“, разказва той. „Можем да го опишем общо като красив, чист и хармоничен. Има силен и овладян характер с много интересна и богата вътрешна динамика, излизаща извън стандартния канцеларски краснопис“.

Шрифтът има начертания на всички главни и малки букви от кирилицата (включително и старите, липсващи днес в книжовната ни норма), арабски цифри, препинателни знаци.

левски шрифт

Стефан Велев (вляво) и Кирил Златков (вторият отдясно) на представянето на дигиталния шрифт.

 

Времето е в нас и ние сме във времето

И така, буквите вече са достъпни за всеки на официалната страница на проекта тук. Необходимо е да се попълни кратка форма, в която се описва за какво ще се ползва шрифтът. Съвсем логично, все пак става дума наистина за очертания, базирани на наследството на много специален за всички ни човек.

Очакванията на Стефан са от шрифта да се възползват галерии и музеи, представящи изложби, свързани с личността и делото на Левски. Но пък ограничението е свързано само с въображението на потребителя и, разбира се, с уважението му към тези толкова важни букви.

Така че само времето ще покаже как ще продължи тази история, но началото ѝ е достатъчно интересно – буквите на Левски, с които е водил записките си, вече са в мрежата. Времето е в нас и ние сме във времето. Но и буквите са в нас и ние сме в буквите…

 

Левски

Пример от ръкописите на Левски, ползвани за основа на шрифта

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво е вашето мнение – изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в...

повече информация
„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Хората не оценяват, че живеем в най-добрия момент в човешката история. Имаме развита медицина, транспорт, комуникации... всичко, всичко, за което ще се сетиш. Да имаш възможност да обикаляш целия...

повече информация
ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако...

повече информация
А сега накъде, ChatGPT?

А сега накъде, ChatGPT?

Да бъдеш, или не? Наляво или надясно? Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са...

повече информация
„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се...

повече информация

От рубриката:

Дартмут. Когато се наливаха ИИ основите

Дартмут. Когато се наливаха ИИ основите

„Най-късно до 1978 г. ние ще имаме машина с генерален изкуствен интелект, сравним със средната човешка интелигентност“, казва Марвин Мински, един от учените, организирали срещата в Дартмут. На нея се появяват фундаментални идеи и се задават въпроси, които днес изглеждат по-важни от всякога…
ChatGPT бе представен през ноември 2022 г. Но кога се… „роди“ изкуственият интелект? Идеята, че компютрите могат да уподобят човека, да решават широк кръг от проблеми. Колко свещички ще има да духа на следващия си рожден ден – 5, 10, 20?
Цели 68! Макар че през 1956 г. предтечите на това направление Алан Тюринг и Джон фон Нойман отдавна са направили фундаменталните си открития, именно 56-а днес се смята за началната година в историята на направлението. В един американски колеж в продължение на 8 седмици идват и си отиват най-големите учени в тази бъдеща област. Хората, които после ще поставят основите на направлението, за да поговорят за основните предизвикателства, пред които са изправени…

повече информация
Боксът за един мирен свят

Боксът за един мирен свят

Борбата е безмилостно жестока. Но и боксът не ѝ отстъпва, а е много по-търсен, оспорван и възвеличаван спорт в световен план.
Двама души се изправят в краищата на ринга с нескритата идея да си нанесат колкото може повече и по-силни удари… докато сами понесат колкото може по-малко.
Рицарство или варварство? Поезия с ръкавици или живот без маска и без грим, разкриващ най-неизменните човешки качества?

повече информация
Асанж и свободата

Асанж и свободата

Къде е днес свободата? Където е била винаги, в идеалите. И в делата на все по-малкото хора, за които тя продължава да бъде кауза, а не кухо клише.
След 14-годишна битка, която в много моменти изглеждаше обречена, Одисей най-накрая се завърна в Итака. Частният самолет кацна в австралийската столица Канбера. От борда му слезе добре познатият по цял свят белокос харизматичен мъж и помаха на събралите се журналисти и посрещачи. После прегърна двете си малки деца, които за първи път виждаше на свобода, далеч от потискащите решетки…
Героите от миналото се борят за свободата. За независимостта на своите народи, срещу робството и несправедливостите. А днешните герои, които ще почитат следващите поколения? Ако го има утрешния ден, значи те ще са победили, колкото и да изглежда невероятно.
Днешните герои също се борят за свободата. Уви, нито са толкова много, нито са толкова познати. Но ако има един, чиято битка за истината е стигнала до мнозина, това несъмнено е днешният ни герой. Джулиън Асанж се превърна в легенда, в символ. А историята му е толкова вълнуваща и пълна с перипетии, че си струва да се заровим в нея. Като междувременно му дадем думата за някои важни цитати, които, надявам се, ще накарат повече хора да се замислят за истински важните теми на днешния ден. Тези, заради които ги има и Дигитални истории…

повече информация

Най-новите:

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Мнението ви е важно! През последните години се разделяме в крайности и шаблони в отношението си към технологиите. А изкуственият интелект се превръща във водеща тема, за която всеки има какво да каже.
Как смятате – дали изкуственият интелект е неоправдан медиен шум, или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер?
Сега е моментът да кажете какво мислите по темата!
Смятам, че е важно да разберем какво е отношението към ИИ на колкото може повече хора. Ще съм ви благодарен, ако попълните 20 бързи въпроса, нужни са ви само 5 минути.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Хората не оценяват, че живеем в най-добрия момент в човешката история. Имаме развита медицина, транспорт, комуникации… всичко, всичко, за което ще се сетиш. Да имаш възможност да обикаляш целия свят без ограничения и да не се възползваш от нея, е престъпление срещу еволюцията. Защото това няма да продължи завинаги. Ковид, войни, режими, болести… В момента се намираме в една съвършена обстановка, в която най-големият проблем е, че компютрите с Windows забиват за 8 часа и ти отлагат полета за следващия ден“.
Ще поговорим за радостта от писането и нуждата от трудности в живота. Ще попътуваме из света, из литературата, из важните теми на днешния ден. С един човек, който наистина обича да пътува, както нищо друго – живял е на 4 континента, обиколил е повече от 40 държави.
Або. Избрал си е име като на изкуствен интелект. Учил за криминалист, педагог и психолог, днес той е писател – автор на две книги, редактор, преводач и журналист.
Но как така и защо се казва Або? И защо поданикът на крал Чарлз III избира след толкова пътуване да се върне в България, която смята за балансирано, щастливо, уютно място?

повече информация
ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако човек излезе от утъпкания път, може да намери доста забавни и неочаквани щрихи в света на информационните технологии.
Езиците за програмиране са дори по-пъстри и интересни от човешките, те не се раждат „по естествен път“ в резултат от еволюция, а са резултат от желанието на създателите си да дадат ново средство на останалите. Достатъчно добро, за да превръща идеите им в компютърните програми, които днес движат света напред. Да, винаги ще ги има сериозните и полезните езици (например JavaScript, този, с който и аз си изкарвам хляба), онези, които се използват всеки ден и навсякъде около нас.
Но я има и другата страна – забавна, шантава, нестандартна. Ето 10 такива истории…

повече информация
Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар Стефанов е поканен да работи в Оксфорд, но избира да си направи химическа лаборатория в Техническия университет в София. В зала, която още е без климатик. А споделя, че колегите му я наричали „изотопната“, преди да се нанесе, понеже през 70-те в нея се правели експерименти с радиоактивни изотопи. „Не влизам без гайгеров брояч“ – усмихвам се, а той вади споменатия уред и ми показва, че показателите са в норма. Не се шегувайте с химик.
После ми разказва за разчистването на лабораторията, за пластовете прах (и източногермански порносписания), които е изринал, преди днес да има свое място, където да провежда научни изследвания.
По време на пандемията се научава да бродира. А преди това дълги години е печелил фокуса на камерите като човек, който умее да представя науката достъпно, адекватно и атрактивно на събитията FameLab. Макар напоследък да не е това фокусът му, а именно – да създава научни резултати.
Вярвам му, че обстановката е здравословна, нямам избор, той разбира от темата. Но му вярвам също, че може да има и чист въздух, и големи перспективи за науката у нас, ако ги има повече такива като него. Може би даже ще му простя скептицизма за това, че изкуственият интелект ще реши големите въпроси на химията… защото е химик, учен с признания и богат опит. И защото е време все повече да слушаме хората, които горят в науката и са я избрали за свое поприще. Които разбират какво говорят и могат да дадат не непременно най-шареното и анимирано гледище. Но пък това, което наистина рисува бъдещето…

повече информация
А сега накъде, ChatGPT?

А сега накъде, ChatGPT?

Да бъдеш, или не? Наляво или надясно?
Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са решителни и бързат смело да поемат и най-големия риск, други с месеци мъчително обмислят всяка малко по-решителна крачка.
А не може ли да е по-лесно? Ето, вече си имаме прословутия ChatGPT, напредващият изкуствен интелект се учи да анализира огромни обеми от данни. Все повече „говори“ и „рисува“ като човек (че и по-добре). Кога той може да се окаже в ролята на жокера „помощ от приятел“? И за какво не бива да го питаме, тъй като е ограничен от днешните си възможности, докато ние го натоварваме с нереални очаквания?
Изборът на правилното решение най-често е това, което движи напред сюжета на големите (и малките) художествени произведения. Ето защо ще ги съберем, Хамлет и ChatGPT, за да потърсим кои са онези житейски лабиринти, буквални и преносни, през които е готов да ни преведе електронният Вергилий. И кои са задънените пътища, през които може да ни запрати право срещу Минотавъра…
Пет случая, в които изкуственият интелект вече е тук, за да ни поведе и пет, за които ще трябва да почакаме (или никога няма да дочакаме).

повече информация
„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се виждат – насаждат се страхове, прокарват се разделителни линии, поляризацията на всяко едно ниво в обществото се изостря, което едновременно ме натъжава и плаши.“
„Обичам да си играя с думите и да разказвам истории, които информират, обогатяват и вдъхновяват“, казва днешният ни гост.
Даниел Пенев е журналист, преводач на нехудожествени книги от английски език в областта на популярната психология, литературата за самопомощ, лидерството и бизнеса, редактор и създател на маркетинг съдържание. Автор на книгите „Хората, които променят България“ (в две части) и „От нас зависи“ и съавтор на книгата „Да тичаш към себе си“ (заедно с ултрамаратонеца Краси Георгиев).
Кои са важните истории от днешния ден и защо си струва да ги разказваме? Дали стават успешни най-неочакваните и неоправданите? Защо е толкова важно все повече да си говорим в днешния свят на ежедневни разделения?

повече информация
Share This