Буквите на Левски оживяват онлайн

юли 2, 2021 | Истории

Буквите на Левски оживяват онлайн

2 юли 2021 | Истории

В интернет може да оживее дори историята. Тази Дигитална история продължава по своеобразен начин разказа за най-вълнуващата личност, обединяваща ни като народ, като хора. Буквите, написани от Васил Левски, отскоро можем да видим, извадени от книгите, в дигитализиран ръкописен шрифт. Първият общодостъпен проект е създаден от филолога и типограф Стефан Пеев.

Народе????

Буквите ни правят каквито сме в толкова много смисли. Днес почти сме забравили да пишем на ръка, чак ни е неестествено да грабнем химикалката, когато се наложи да попълним някакъв досаден хартиен документ. Най-вероятно скоро окончателно ще спре да ни е нужно да пишем по този начин.

А ръкописните букви вълнуват и имат своя смисъл, своята красота, своя живот. Тази Дигиталната история съживява ръкописният шрифт на Васил Левски. За да го имаме за поколенията и да ни напомня, че наистина буквите са, които ни правят хора.

Стефан Пеев е повече човек на думите, отколкото на буквите. Филолог по образование, преди повече от 20 години той започва да работи и в областта на типографията. Създава варианти на кирилица на някои от най-популярните шрифтове със свободен лиценз и най-вече – разработва българска форма на кирилица за редица безплатни шрифтове (тази тема е голяма и много смислена, очаквайте я скоро като поредната Дигитална история).

 

Сезан

Шрифтът, базиран на почерка на Пол Сезан

 

Днешният век е век на свободата

През последните години Стефан се захваща с нещо, което сам нарича „историческа типография“ – възкресява стари български букви от различни писмени паметници, а също и шрифтове, които са използвани в зората на книгопечатането у нас.

Така стига и до направлението на дигитализираните ръкописни шрифтове.

Каква е идеята? Да оживеят в цифровия свят буквите, изписани от известни личности, които по някакъв начин са го заслужили. По света такива проекти са разработвани от 90-те, най-популярните варианти са свързани с почерците на Микеланджело и Пикасо, на Сезан и Моне. Има дори специален шрифт, който наподобява американската декларация за независимостта. „Свои“ шрифтове имат Айнщайн и Фройд, Шекспир и Кафка.

Както казва Стефан, историческата типография поражда нови културни артефакти.

Има ги и в света на кирилицата – в Русия по този начин са дигитализирани почерците на Пушкин и Гогол, в Украйна – на Тарас Шевченко, в Сърбия – на Никола Тесла и Вук Караджич. И някак в целия списък липсваше само нашата страна. Така и до момента не беше разработен подобен шрифт, който да бъде достъпен за всеки, който иска да го използва.

 

Айнщайн

Шрифтът с буквите на Алберт Айнщайн

 

Дързост и постоянство!

Ето как се стига до идеята да бъде създаден шрифтът с буквите на Левски. С него могат да се изпишат текстовете на музейна експозиция, или просто за да се докоснем по някакъв начин до магическите букви на Апостола. За създаването му са използвани общодостъпни документи от фонда на Националната библиотека „Кирил и Методий“.

Начинанието се превръща в сериозно предизвикателство по много причини, разказва Стефан. От една страна, няма особен натрупан опит или методология, с която да се дигитализира ръкописен почерк. Налага му се да прави сериозно собствено проучване, да анализира и да допълва. Няма и достатъчно ресурси, с които да се се започне – почти липсват фототипни материали с висока резолюция.

„Почеркът на всяка личност е изключително динамична величина – постоянно е „в движение“, променя се в зависимост от обстоятелствата“, разказва Стефан. „Зависи от същността на текста, който създаваш, от това на кого пишеш, дали разполагаш с достатъчно време да обмисляш текста си“.

Левски

Пример от ръкописите, ползвани за основа на шрифта

 

Свобода и всекиму своето

За да успее в проекта си, той дълго и внимателно изследва буквите, оставени от Левски. Струва си да обърнем внимание на впечатленията му. „Има особена мекота в рисунъка на буквите, една плавност, необикновена ритмика. Понякога в средата на думите той неочаквано повдига височината на някои от буквите, например „к“, която изглежда почти като главна“.

Типографът забелязва и други особености. Например „о“ никога не започва от най-горната точка, а от средата или отдолу. Това създава своеобразна, както я нарича Стефан, „танцувална ритмика“. Левски използва както кирилското главно „Н“, така и латинското “N“, но е важно да припомним, че става дума за времената, когато все още нямаме изработена книжовна норма.

Консултант на проекта е Кирил Златков – един от водещите специалисти в областта на типографията у нас. „Левски има един от най-чистите и виртуозни почерци от известните ни революционери. Почерк, който изразява отдаденост, методичност и постоянство“, разказва той. „Можем да го опишем общо като красив, чист и хармоничен. Има силен и овладян характер с много интересна и богата вътрешна динамика, излизаща извън стандартния канцеларски краснопис“.

Шрифтът има начертания на всички главни и малки букви от кирилицата (включително и старите, липсващи днес в книжовната ни норма), арабски цифри, препинателни знаци.

левски шрифт

Стефан Велев (вляво) и Кирил Златков (вторият отдясно) на представянето на дигиталния шрифт.

 

Времето е в нас и ние сме във времето

И така, буквите вече са достъпни за всеки на официалната страница на проекта тук. Необходимо е да се попълни кратка форма, в която се описва за какво ще се ползва шрифтът. Съвсем логично, все пак става дума наистина за очертания, базирани на наследството на много специален за всички ни човек.

Очакванията на Стефан са от шрифта да се възползват галерии и музеи, представящи изложби, свързани с личността и делото на Левски. Но пък ограничението е свързано само с въображението на потребителя и, разбира се, с уважението му към тези толкова важни букви.

Така че само времето ще покаже как ще продължи тази история, но началото ѝ е достатъчно интересно – буквите на Левски, с които е водил записките си, вече са в мрежата. Времето е в нас и ние сме във времето. Но и буквите са в нас и ние сме в буквите…

 

Левски

Пример от ръкописите на Левски, ползвани за основа на шрифта

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически...

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с...

повече информация

От рубриката:

Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация

Най-новите:

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието?
Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство.
Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“.
Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори.
Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?

повече информация
Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев.
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея.
Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.
Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история.
В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях.
За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.

повече информация
Share This