Буквите на Левски оживяват онлайн

2 юли 2021 | Истории

В интернет може да оживее дори историята. Тази Дигитална история продължава по своеобразен начин разказа за най-вълнуващата личност, обединяваща ни като народ, като хора. Буквите, написани от Васил Левски, отскоро можем да видим, извадени от книгите, в дигитализиран ръкописен шрифт. Първият общодостъпен проект е създаден от филолога и типограф Стефан Пеев.

Народе????

Буквите ни правят каквито сме в толкова много смисли. Днес почти сме забравили да пишем на ръка, чак ни е неестествено да грабнем химикалката, когато се наложи да попълним някакъв досаден хартиен документ. Най-вероятно скоро окончателно ще спре да ни е нужно да пишем по този начин.

А ръкописните букви вълнуват и имат своя смисъл, своята красота, своя живот. Тази Дигиталната история съживява ръкописният шрифт на Васил Левски. За да го имаме за поколенията и да ни напомня, че наистина буквите са, които ни правят хора.

Стефан Пеев е повече човек на думите, отколкото на буквите. Филолог по образование, преди повече от 20 години той започва да работи и в областта на типографията. Създава варианти на кирилица на някои от най-популярните шрифтове със свободен лиценз и най-вече – разработва българска форма на кирилица за редица безплатни шрифтове (тази тема е голяма и много смислена, очаквайте я скоро като поредната Дигитална история).

 

Сезан

Шрифтът, базиран на почерка на Пол Сезан

 

Днешният век е век на свободата

През последните години Стефан се захваща с нещо, което сам нарича „историческа типография“ – възкресява стари български букви от различни писмени паметници, а също и шрифтове, които са използвани в зората на книгопечатането у нас.

Така стига и до направлението на дигитализираните ръкописни шрифтове.

Каква е идеята? Да оживеят в цифровия свят буквите, изписани от известни личности, които по някакъв начин са го заслужили. По света такива проекти са разработвани от 90-те, най-популярните варианти са свързани с почерците на Микеланджело и Пикасо, на Сезан и Моне. Има дори специален шрифт, който наподобява американската декларация за независимостта. „Свои“ шрифтове имат Айнщайн и Фройд, Шекспир и Кафка.

Както казва Стефан, историческата типография поражда нови културни артефакти.

Има ги и в света на кирилицата – в Русия по този начин са дигитализирани почерците на Пушкин и Гогол, в Украйна – на Тарас Шевченко, в Сърбия – на Никола Тесла и Вук Караджич. И някак в целия списък липсваше само нашата страна. Така и до момента не беше разработен подобен шрифт, който да бъде достъпен за всеки, който иска да го използва.

 

Айнщайн

Шрифтът с буквите на Алберт Айнщайн

 

Дързост и постоянство!

Ето как се стига до идеята да бъде създаден шрифтът с буквите на Левски. С него могат да се изпишат текстовете на музейна експозиция, или просто за да се докоснем по някакъв начин до магическите букви на Апостола. За създаването му са използвани общодостъпни документи от фонда на Националната библиотека „Кирил и Методий“.

Начинанието се превръща в сериозно предизвикателство по много причини, разказва Стефан. От една страна, няма особен натрупан опит или методология, с която да се дигитализира ръкописен почерк. Налага му се да прави сериозно собствено проучване, да анализира и да допълва. Няма и достатъчно ресурси, с които да се се започне – почти липсват фототипни материали с висока резолюция.

„Почеркът на всяка личност е изключително динамична величина – постоянно е „в движение“, променя се в зависимост от обстоятелствата“, разказва Стефан. „Зависи от същността на текста, който създаваш, от това на кого пишеш, дали разполагаш с достатъчно време да обмисляш текста си“.

Левски

Пример от ръкописите, ползвани за основа на шрифта

 

Свобода и всекиму своето

За да успее в проекта си, той дълго и внимателно изследва буквите, оставени от Левски. Струва си да обърнем внимание на впечатленията му. „Има особена мекота в рисунъка на буквите, една плавност, необикновена ритмика. Понякога в средата на думите той неочаквано повдига височината на някои от буквите, например „к“, която изглежда почти като главна“.

Типографът забелязва и други особености. Например „о“ никога не започва от най-горната точка, а от средата или отдолу. Това създава своеобразна, както я нарича Стефан, „танцувална ритмика“. Левски използва както кирилското главно „Н“, така и латинското “N“, но е важно да припомним, че става дума за времената, когато все още нямаме изработена книжовна норма.

Консултант на проекта е Кирил Златков – един от водещите специалисти в областта на типографията у нас. „Левски има един от най-чистите и виртуозни почерци от известните ни революционери. Почерк, който изразява отдаденост, методичност и постоянство“, разказва той. „Можем да го опишем общо като красив, чист и хармоничен. Има силен и овладян характер с много интересна и богата вътрешна динамика, излизаща извън стандартния канцеларски краснопис“.

Шрифтът има начертания на всички главни и малки букви от кирилицата (включително и старите, липсващи днес в книжовната ни норма), арабски цифри, препинателни знаци.

левски шрифт

Стефан Велев (вляво) и Кирил Златков (вторият отдясно) на представянето на дигиталния шрифт.

 

Времето е в нас и ние сме във времето

И така, буквите вече са достъпни за всеки на официалната страница на проекта тук. Необходимо е да се попълни кратка форма, в която се описва за какво ще се ползва шрифтът. Съвсем логично, все пак става дума наистина за очертания, базирани на наследството на много специален за всички ни човек.

Очакванията на Стефан са от шрифта да се възползват галерии и музеи, представящи изложби, свързани с личността и делото на Левски. Но пък ограничението е свързано само с въображението на потребителя и, разбира се, с уважението му към тези толкова важни букви.

Така че само времето ще покаже как ще продължи тази история, но началото ѝ е достатъчно интересно – буквите на Левски, с които е водил записките си, вече са в мрежата. Времето е в нас и ние сме във времето. Но и буквите са в нас и ние сме в буквите…

 

Левски

Пример от ръкописите на Левски, ползвани за основа на шрифта

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

„Днес героизъм е да запазиш човешкото онлайн“

„Днес героизъм е да запазиш човешкото онлайн“

Днес уж празнуваме героизма, но… какво е значението му тук и сега? Какво е днес за вас героизъм? Има ли храброст и в социалните мрежи? Струва ли си да почитаме хора, живели преди векове? А правим ли...

повече информация
Бебе от инкубатор

Бебе от инкубатор

Дали не се задава моментът, когато малките хора ще се появяват от изкуствени утроби? Все повече изследователски екипи обещават пробив в тази област, която може би ще се окаже решението на проблема с...

повече информация

От рубриката:

Когато оркестърът, бандата и диджеят засвирят…

Когато оркестърът, бандата и диджеят засвирят…

Искате ли да чуете песен с улавяща мелодия, изпълнявана едновременно от симфоничен оркестър, рок група, диджей и трима певци, по един за всеки от тези стилове? А ако можете да добавяте или заглушавате всеки от изпълнителите и всяка група инструменти? Дали резултатът няма да е изключително интересен? Замисляща метафора за това колко е лесно да намерим общата мелодия и да я допълваме, дори на пръв поглед да изглеждаме невъзможно различни.
Става дума за прелюбопитен дигитален експеримент, създаден от композитора Александър Костов. Струва си да го чуете и видите…

повече информация
Трифон и инженерната революция

Трифон и инженерната революция

Трифон Стефанов скоро завършва магистратура в университета, където е учил и Си Дзинпин. Преди това се е учил на инженерство в Япония. И този млад човек на точните науки има мечтата да промени света. Чрез един икономически модел, който от години се разработва в България. Как ли изглежда тази инженерна революция в икономиката, в която вярва Трифон?

повече информация
И все пак… кой е Илон Мъск?

И все пак… кой е Илон Мъск?

Може би дори ви е омръзнало да срещате името му в новините. Той е безспорната суперзвезда на нашето време, кой ли не се е упражнявал да представя някак прелюбопитния му образ.
И все пак, нека опитаме да надникнем в сърцето на всички основни противоречия, които събира в себе си Илон Мъск. Ще погледнем по-назад в историята му, за да потърсим истинското му лице. Откъде започва пътят му, кои са впечатляващите му успехи… и провали. Какво ни обещава за бъдещето?
В днешното раздирано от крайни противоречия обществено пространство все повече се губят нюансите. А именно в тях се крие разковничето.

повече информация

Най-новите:

Откъде дойде хейтът? Има ли спасение?

Откъде дойде хейтът? Има ли спасение?

Прочел съм заглавието, вече имам крайно мнение. Време е за злостен коментар, нека хейтенето започне сега!
Но откъде се взе цялата тази агресия? Защо трябва да отговаряме грубо, дори ако не сме съгласни с човека от другия профил? Наистина ли трябва да ни напуснат всички приятели, които смятат, че не сме прави по поредната актуална тема?
Има ли как да се спасим от натоварващия хейт в онлайн общуването?

повече информация
Най-интелигентната жена и чудесата

Най-интелигентната жена и чудесата

Българка е най-интелигентната жена на света. Даниела Симидчиева постига рекордния резултат с коефициент за интелигентност 192, по времето, когато е безработна, сама се грижи за трите си дъщери в апартамент от 12 квадрата.
През какви забележителни обрати (и чудеса!) минава пътят ѝ? Има ли място за интелигентните хора начело на държавата? Колко тежи титлата „най-умната жена“? Дали отваря или затваря повече врати?

повече информация
Когато оркестърът, бандата и диджеят засвирят…

Когато оркестърът, бандата и диджеят засвирят…

Искате ли да чуете песен с улавяща мелодия, изпълнявана едновременно от симфоничен оркестър, рок група, диджей и трима певци, по един за всеки от тези стилове? А ако можете да добавяте или заглушавате всеки от изпълнителите и всяка група инструменти? Дали резултатът няма да е изключително интересен? Замисляща метафора за това колко е лесно да намерим общата мелодия и да я допълваме, дори на пръв поглед да изглеждаме невъзможно различни.
Става дума за прелюбопитен дигитален експеримент, създаден от композитора Александър Костов. Струва си да го чуете и видите…

повече информация
„Днес героизъм е да запазиш човешкото онлайн“

„Днес героизъм е да запазиш човешкото онлайн“

Днес уж празнуваме героизма, но… какво е значението му тук и сега? Какво е днес за вас героизъм? Има ли храброст и в социалните мрежи? Струва ли си да почитаме хора, живели преди векове? А правим ли го?
Михаил Кунчев създава „Осинови герой“, за да се грижи за гробовете на велики българи от миналото. Докато търси последния дом на героите, събира и техните истории.
Ще поговорим за героизма. За това защо е важно да пазим паметта за миналото и как от това зависи бъдещето ни.

повече информация
Бебе от инкубатор

Бебе от инкубатор

Дали не се задава моментът, когато бебетата ще се раждат от изкуствени утроби? Все повече изследователски екипи обещават пробив в тази област, която може би ще се окаже решението на проблема с ниската раждаемост в Западния свят.
Но готови ли сме за времето, когато родителите ще могат да наблюдават заедно как расте бебето в технологичен инкубатор? Не само технологично, а и чисто емоционално…

повече информация
Атанас от „Вайбър“. Българската връзка

Атанас от „Вайбър“. Българската връзка

Как работи една система за комуникация, решена да се развива, без да се възползва от данните на хората. Атанас Райков е мениджър на висока позиция във „Вайбър“, той е и причината у нас да се намира един от ключовите офиси на платформата в региона.
Как изглеждат отговорностите, когато имаш повече от милиард потребители, за някои от които следващият разговор може да е въпрос на живот и смърт? Как е възможно бизнес моделът на съвременен комуникационен гигант да не засяга личните данни на потребители? Какво да очакваме през следващите години от онлайн комуникацията?

повече информация
Share This