Буквите на Левски оживяват онлайн

юли 2, 2021 | Истории

Буквите на Левски оживяват онлайн

2 юли 2021 | Истории

В интернет може да оживее дори историята. Тази Дигитална история продължава по своеобразен начин разказа за най-вълнуващата личност, обединяваща ни като народ, като хора. Буквите, написани от Васил Левски, отскоро можем да видим, извадени от книгите, в дигитализиран ръкописен шрифт. Първият общодостъпен проект е създаден от филолога и типограф Стефан Пеев.

Народе????

Буквите ни правят каквито сме в толкова много смисли. Днес почти сме забравили да пишем на ръка, чак ни е неестествено да грабнем химикалката, когато се наложи да попълним някакъв досаден хартиен документ. Най-вероятно скоро окончателно ще спре да ни е нужно да пишем по този начин.

А ръкописните букви вълнуват и имат своя смисъл, своята красота, своя живот. Тази Дигиталната история съживява ръкописният шрифт на Васил Левски. За да го имаме за поколенията и да ни напомня, че наистина буквите са, които ни правят хора.

Стефан Пеев е повече човек на думите, отколкото на буквите. Филолог по образование, преди повече от 20 години той започва да работи и в областта на типографията. Създава варианти на кирилица на някои от най-популярните шрифтове със свободен лиценз и най-вече – разработва българска форма на кирилица за редица безплатни шрифтове (тази тема е голяма и много смислена, очаквайте я скоро като поредната Дигитална история).

 

Сезан

Шрифтът, базиран на почерка на Пол Сезан

 

Днешният век е век на свободата

През последните години Стефан се захваща с нещо, което сам нарича „историческа типография“ – възкресява стари български букви от различни писмени паметници, а също и шрифтове, които са използвани в зората на книгопечатането у нас.

Така стига и до направлението на дигитализираните ръкописни шрифтове.

Каква е идеята? Да оживеят в цифровия свят буквите, изписани от известни личности, които по някакъв начин са го заслужили. По света такива проекти са разработвани от 90-те, най-популярните варианти са свързани с почерците на Микеланджело и Пикасо, на Сезан и Моне. Има дори специален шрифт, който наподобява американската декларация за независимостта. „Свои“ шрифтове имат Айнщайн и Фройд, Шекспир и Кафка.

Както казва Стефан, историческата типография поражда нови културни артефакти.

Има ги и в света на кирилицата – в Русия по този начин са дигитализирани почерците на Пушкин и Гогол, в Украйна – на Тарас Шевченко, в Сърбия – на Никола Тесла и Вук Караджич. И някак в целия списък липсваше само нашата страна. Така и до момента не беше разработен подобен шрифт, който да бъде достъпен за всеки, който иска да го използва.

 

Айнщайн

Шрифтът с буквите на Алберт Айнщайн

 

Дързост и постоянство!

Ето как се стига до идеята да бъде създаден шрифтът с буквите на Левски. С него могат да се изпишат текстовете на музейна експозиция, или просто за да се докоснем по някакъв начин до магическите букви на Апостола. За създаването му са използвани общодостъпни документи от фонда на Националната библиотека „Кирил и Методий“.

Начинанието се превръща в сериозно предизвикателство по много причини, разказва Стефан. От една страна, няма особен натрупан опит или методология, с която да се дигитализира ръкописен почерк. Налага му се да прави сериозно собствено проучване, да анализира и да допълва. Няма и достатъчно ресурси, с които да се се започне – почти липсват фототипни материали с висока резолюция.

„Почеркът на всяка личност е изключително динамична величина – постоянно е „в движение“, променя се в зависимост от обстоятелствата“, разказва Стефан. „Зависи от същността на текста, който създаваш, от това на кого пишеш, дали разполагаш с достатъчно време да обмисляш текста си“.

Левски

Пример от ръкописите, ползвани за основа на шрифта

 

Свобода и всекиму своето

За да успее в проекта си, той дълго и внимателно изследва буквите, оставени от Левски. Струва си да обърнем внимание на впечатленията му. „Има особена мекота в рисунъка на буквите, една плавност, необикновена ритмика. Понякога в средата на думите той неочаквано повдига височината на някои от буквите, например „к“, която изглежда почти като главна“.

Типографът забелязва и други особености. Например „о“ никога не започва от най-горната точка, а от средата или отдолу. Това създава своеобразна, както я нарича Стефан, „танцувална ритмика“. Левски използва както кирилското главно „Н“, така и латинското “N“, но е важно да припомним, че става дума за времената, когато все още нямаме изработена книжовна норма.

Консултант на проекта е Кирил Златков – един от водещите специалисти в областта на типографията у нас. „Левски има един от най-чистите и виртуозни почерци от известните ни революционери. Почерк, който изразява отдаденост, методичност и постоянство“, разказва той. „Можем да го опишем общо като красив, чист и хармоничен. Има силен и овладян характер с много интересна и богата вътрешна динамика, излизаща извън стандартния канцеларски краснопис“.

Шрифтът има начертания на всички главни и малки букви от кирилицата (включително и старите, липсващи днес в книжовната ни норма), арабски цифри, препинателни знаци.

левски шрифт

Стефан Велев (вляво) и Кирил Златков (вторият отдясно) на представянето на дигиталния шрифт.

 

Времето е в нас и ние сме във времето

И така, буквите вече са достъпни за всеки на официалната страница на проекта тук. Необходимо е да се попълни кратка форма, в която се описва за какво ще се ползва шрифтът. Съвсем логично, все пак става дума наистина за очертания, базирани на наследството на много специален за всички ни човек.

Очакванията на Стефан са от шрифта да се възползват галерии и музеи, представящи изложби, свързани с личността и делото на Левски. Но пък ограничението е свързано само с въображението на потребителя и, разбира се, с уважението му към тези толкова важни букви.

Така че само времето ще покаже как ще продължи тази история, но началото ѝ е достатъчно интересно – буквите на Левски, с които е водил записките си, вече са в мрежата. Времето е в нас и ние сме във времето. Но и буквите са в нас и ние сме в буквите…

 

Левски

Пример от ръкописите на Левски, ползвани за основа на шрифта

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия...

повече информация
„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Алгоритмите за генериране на изображение по описание са хит през последните месеци. Те са изумителен пример за това на какво е способен вече ИИ. Започна се с DALL·E, последваха безброй други модели,...

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен център, уникален за целия...

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед звучи като приказка. И е приказка, само че от дигиталните времена. Някак по български, започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене…...

повече информация
Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Много Дигитални истории звучат като научна фантастика, а вече се случват пред очите ни. В други случаи големите надежди, които възлагаме на дадена технология, не се оказват оправдани. И някой, който...

повече информация
Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Тук можете да прочетете подробно как и защо решението на OpenAI се оказа сериозен пробив в редица области. Той се...

повече информация

От рубриката:

Славяни от всички страни, усмихнете се!

Славяни от всички страни, усмихнете се!

Страницата Squatting Slavs in Tracksuits е едно от най-приятно смешните неща, които може да си причините онлайн. Място, където всеки, свързан по някакъв начин с Балканите, с Източна Европа и славянския свят, няма как да не се усмихне. Защото с фино и приятно чувство за хумор мемовете улавят познати и дълбоко вкопани у всеки от нас чудеса на Изтока. Топло, добродушно, незлобливо и с приятна самоирония.
Може би и вие сте сред онези 1,2 милиона последователи на начинанието във фейсбук? Ако не, със сигурност си струва да надникнете.
Какви ли хора стоят зад тази страница? Какво според тях успява толкова успешно да разсмее гостите от иначе толкова различните държави на Източния блок? Защо мутрите от 90-те, грижовните „бабушки“, пиететът към „Адидас“ и шантавите нискобюджетни решения на злободневни проблеми могат да се превърнат във вирални мемета? Как да обясним всичко това на човек от Запада?

повече информация
„Стража“, младите и демокрацията

„Стража“, младите и демокрацията

Strazha.bg е смислено начинание на млади хора, необременени от предразсъдъци. Само за година платформата привлече сериозен интерес и дава все повече възможности. Които да ни напомнят, че политиката не са само хората от телевизора, а сме всички ние.
Благодарение на проекта можем да видим какво е казал и как е гласувал във всеки момент човекът, когото сами сме изпратили (или смятаме да изпратим) в Народното събрание. Да проверим държи ли си на думата, заслужава ли доверие. Можем да търсим сред огромната база плащания, направени от всички държавни институции през последните 16 години.
„Демокрацията не е само лозунг!“, гласи мотото на това начинание. От всички нас зависи не само нейното съществуване, но и това колко ефективно функционира. И ето че имаме едно ценно оръжие, с което всеки може да я осъществява на практика.
Срещаме се със създателя на платформата Благослав Михайлов, за да поговорим за смисъла на демокрацията, за погледа на младите. Да потърсим какво ни е нужно, за да изградим смислена и компетентна политическа класа.

повече информация
„Вояджър“, Дельо и безсмъртното човечество

„Вояджър“, Дельо и безсмъртното човечество

Ако срещнете извънземен, как ще му представите днешното човечество?
Историята на проекта „Вояджър“ е невероятна. Става дума за първия и последен мащабен опит нашата цивилизация да се представи сама. Да събере всичко най-важно, което я характеризира, за да го покаже във форма, която може да бъде разчетена от други видове. При това с технологии, които днес, почти половин век по-късно, ни се струват примитивни.
Всичко знаем за космическата песен на Валя Балканска, но какво друго сте чували за историята на „Вояджър“, космическия пътешественик, който се рее сред звездите и може да е последният свидетел за съществуването на човечеството? Как ли се очаква извънземните да разберат какво имаме да им съобщим? Излитаме!

повече информация

Най-новите:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство.
Какво ли би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?

повече информация
„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Какви ли илюстрации може да нарисува изкуственият интелект по произведенията на Ботев, Дебелянов, Борис Христов, Георги Господинов?
Как ли ще разтълкуват алгоритмите за генериране на изображение класически цитати от българската литература?
Този тип ИИ е хит през последните месеци, той е изумителен пример за това на какво са способни вече технологиите. Заради него се появи новото умение да се описват правилно изображенията, така че съответният алгоритъм да генерира точно това, което се очаква. А какво ли ще се случи, когато го „захраним“ със строфите на доказани майстори?
Ето прелюбопитните резултати!

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен институт, уникален за региона.
Начинанието се ражда благодарение на упоритите усилия на проф. Мартин Вечев. Идеята му идва през 2003 г., докато кандидатства за докторантура в Кеймбридж и на поредната бланка трябва да попълни какво мечтае да постигне през следващите 20 години.
Но как се случи тази тиха научна революция? Какви са най-големите рискове пред начинанието? Как ще изглежда България, ако проектът се развие според очакванията? За какво мечтае неговият създател?
Как проф. Вечев успя да доведе тази седмица в София някои от световните учени, които създават утрешния ден?

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед е приказка, само че от дигиталните времена. Започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене… а днес Dronamics е може би най-обещаващият и самобитен български стартъп, който носи в себе си огромния потенциал да промени цялата транспортна индустрия.
Двамата братя са изпреварили с години състезатели като Amazon и DHL, до края на 2022-а прототипният им дрон – „Черният лебед“, ще полети на първия си търговски полет. Той носи товар от 350 килограма на 2500 километра със скорост почти 200 км/ч и разход на гориво… под 7 на 100.
„Летяща баничарка“ го нарича Свилен Рангелов. Срещаме се, за да ни разкаже пъстрата история дотук. Как проект, започнал у нас, води с няколко години пред Amazon? Как ще изглежда невероятното бъдеще на транспортната индустрия, ако „Черният лебед“ прелети успешно и последните стъпки от дългия си път към успеха? Защо ли двамата братя от 8 години не се бръснат и си струва… всички да стискаме палци най-накрая да ги видим без бради?

повече информация
Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Безспорно всеки ден вече четем текстове, генерирани от алгоритъм. Как става това на практика?
Има ли програми, базирани на изкуствен интелект, готови да вземат хляба на хората, които работят със слово?
Репортери, редактори, коректори, копирайтъри, дигитални маркетолози, писатели, преводачи… кои от всички тях най-скоро могат да бъдат „заместени“?
Срещам се с няколко от най-популярните приложения за генериране и обработка на текст. Ето какво имат да покажат те.

повече информация
Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Той показа, че ИИ е способен на чудеса в толкова много области. И ето че идва следващото поколение. Макар и забавил се спрямо първоначалните очаквания, GPT-4 се очаква да бъде представен съвсем скоро.
Дали от него можем да получим дори много повече? С какво се различава от предшественика си? Кои са областите, в които очакваме да донесе чудеса?

повече информация
Share This