Спаси храна!

фев. 18, 2022 | Истории

Спаси храна!

18 февруари 2022 | Истории

Колко често ви се случва да изхвърлите нещо за ядене? Да, въпреки ниския стандарт на живот на фона на Европа, у нас храната е достъпна, а консуматорската система ни провокира да пълним хладилника и много от съдържанието да продължи пътя си към кофата за боклук.

В същото време и тук, и по света, огромен брой хора си лягат гладни.

Още по-голям е проблемът не у дома, а там, където повече храна се предлага, продава или съответно – остава непродадена и трябва да се изхвърли. В магазините, ресторантите, пекарните.

Как загубата може да се превърне в чиста печалба? Как не само да спасим храна, но и да вземем с огромно намаление качествени продукти или ястия още днес?

Отговорът се казва foodObox и е дело на двама млади, предприемчиви българи.

 

foodobox

Джейн (вляво) и Велин са двамата ентусиасти в основата на foodobox. Снимки: личен архив

 

Храна за размисъл

Понякога технологиите просто ни помагат да си припомним нещо, което са знаели бабите и дядовците ни. Със сигурност в ума на мнозина от вас ще изникне яркият спомен за предишните поколения, които никак не обичаха да изхвърлят каквото и да било. Камо ли пък храна. Расли в гладни години и преди консуматорския взрив, по-възрастните ни роднини подхождаха много по-мъдро по тази тема.

Джейн Димитрова е от София, завършва гимназия тук и заминава да учи икономика в Болоня. Следва магистратура по основаване на стартъпи в Рим, по това време започва и първата си работа. Намира нещо, което хем да е по специалността ѝ, хем – да ѝ позволява да изпълнява една своя отдавнашна идея. Както сте се досетили, става дума за спасяването на храна.

Джейн е сред първите петима служители в италианския клон на световния лидер, който се занимава с това. Начинанието бързо се разраства, само две години по-късно компанията вече има 150 служители… а момичето решава, че е време да се върне в родината си и да приложи наученото. Така се ражда начинанието foodObox.

 

foodobox

Снимка: Monstruo Estudio, Unsplash

 

Хранителна стойност

Проектът започва с помощта на стартъп акселератор. Ако не се вълнувате от тази екосистема, нека поясним, че това е платформа, която напътства стартиращите фирми и им помага да извървят най-трудните първи стъпки. По това време Джейн се запознава с програмиста Велин Керков, който също неотдавна се е върнал у нас и двамата обединяват сили, за да започнат проекта.

foodObox е мобилно приложение, което се предлага във варианти за айфон и андроид. Работи от юни 2021-а и вече покрива огромен брой обекти.

Каква е идеята?

Всеки качествен ресторант, бар, пекарна, сладкарница са добре дошли да се включат. В определен момент всеки от тях разполага с огромно количество храна, която е останала непродадена, скоро срокът ѝ на годност ще изтече и единственият вариант ще е да се изхвърли. Освен… ако не бъде спасена. Тук идват кутиите, за които става дума в името на бранда foodObox.

Ресторантът може да заяви, че предлага определен брой кутии с висококачествени храни, които могат да бъдат купени от потребителите на приложението с поне 40% отстъпка в цената. Клиентът запазва кутията и може да я вземе в избрано от него време.

 

foodobox

Екипът на проекта

 

Пре-храна

От това печелят всички. И компаниите, които реализират храната, и купувачите, които получават доста по-евтино техните продукти.

А каква е гаранцията, че кутията ще съдържа нещо наистина добро? В крайна сметка, зад нея все още стои заведението или магазинът, който гарантира с името си. Също както и за всичко останало в своето меню.

„Немалко хора са скептично настроени към тази изненада, мислят си, че ще открият някакви обелки и огризки“, казва Джейн. „Да, това е храна, останала непродадена, но тя е качествена. Нещо повече, заведенията се представят чрез нея и имат стимул да ви спечелят като клиенти. Те залагат името и репутацията си. Тази стигма я няма в много държави, там е навик да се пазарува по този начин. Не е срамно, напротив, чисто геройство е да спасиш някаква храна, вместо да си купиш, дори за повече пари, нова, която ще има по-дълъг срок на годност“.

Този модел вече се прилага в много държави, ето че дойде моментът да стигне и до нас. Мрежата постоянно се разраства, можете да го видите, ако инсталирате приложението. Сериозен брой са обектите в София, вече се включват немалко и в Пловдив, Варна, Русе и Бургас. Партньорите са над 150, ако решите да се включите сред тях, мястото е тук.

 

foodobox

Снимка: Luke Michael, Unsplash

 

Нагурмяване

Постепенно проектът се разраства в различни посоки. Скоро ще се включат и някои от големите вериги, с чиято помощ пък се очаква още по-внушителни количества храна на бъдат спасени и повече хора да получат достъп до блюда с отстъпка. Тъй като те предлагат много по-широк кръг продукти, потребителите ще могат да избират с помощта на различни филтри, така че да знаят дали ще получат например ястие с месо или веганско.

Включват се барове и енотеки, които също предлагат със сериозни отстъпки кутии със своите продукти, които са на път да излязат от срока на годност или имат дребни транспортни дефекти. Вече foodObox-ове се приготвят и за… домашни любимци. Няколко кучешки пекарни са се включили в списъка на приложението.

Всичко това осигурява и глътка въздух на много от обектите, които са пострадали сериозно в коронавирусните времена. Дава им шанс да достигнат до по-различни от редовните си потребители.

 

foodobox

Снимка: Megan Thomas, Unsplash

 

По-голям от хляба

„Отстъпката е минимум 40%, но често е много повече. Крайният потребител, купувайки на сляпо, е логично да плати доста по-ниска цена. Освен това така предотвратяваме риска някои обекти да се включат само заради рекламата, а не заради каузата“, казва Джейн Димитрова.

Проектът напредва, екипът вече включва петима младежи, които работят упорито, за да увеличават бързо мрежата, за да помагат на всички заведения, които имат храна в излишък. Амбицията им е един ден да излязат извън България, в другите балкански държави, където също все още не се предлага подобна услуга.

Дотогава обаче ги чака дълъг път. За момента разчитат основно на собствени средства, заложили са ниски комисиони за услугата, така че да я направят по-достъпна. Не губят надежда, че ще получат по-сериозна инвестиция, вече са проявили интерес фондове и бизнес ангели.

Междувременно приемат проекта си повече като кауза, отколкото като бизнес. Скоро започват поредица от лекции пред децата от 4-и до 6-и клас по темите за разхищението на храната и правилното ѝ съхранение. „Повечето хора, малко или много, са влезли в коловоза и е трудно да променят навиците си. Затова смятаме, че промяната би трябвало да започне от следващите поколения. Първата стъпка е да се осъзнае този проблем – хората си казват „хвърлям мъничко, не е кой знае какво“, но като го правиш всеки ден, всяко семейство… вече става сериозно“.

 

 

Който не работи…

Постепенно у нас все повече се говори по темата. Вече доста години работи и Българската хранителна банка, тя полага сериозни усилия, за да събира храна, която е напът да бъде унищожена и да я дари на нуждаещи се, основно от социални заведения.

За щастие, има известен напредък в законодателството. Преди фирмите, решили да дарят храна, трябваше да плащат за нея ДДС, но това правило отпадна. Сега все още пречат дребни недомислици, като например, че всяка дарена стока трябва да бъде преетикетирана, което е сериозен разход, ако става дума за повече малки по обем продукти, например кубчета бульон.

Така или иначе, днес всеки може да е спасител на храна, благодарение на foodObox. Джейн често ползва приложението, поне по няколко пъти в седмицата. Правела го е и в Италия, като студентка, защото така можела да спести доста пари и да получи по-качествени стоки.

 

foodobox

Снимка: sydney Rae, Unsplash

 

…хоро не играе

А днес най-вече заради принципа. „Занимавайки се с това, все повече виждам хранителното разхищение като социален проблем. Така съм много по-склонна да си купя нещо, което е останало от сутринта, отколкото съвсем прясна продукция, която ще благоприятства изхвърлянето на друга“.

Няма как да минем без малко цифри. 700 милиона души на света страдат от системно недохранване. Около 9 милиона са всяка година жертвите. У нас средно за година се изхвърлят по около 64 килограма годна храна на човек. Да, ако един ресторант не изхвърли част от ястията си, това няма да спаси директно гладуващите на другия края на света. Но е немаловажна стъпка към цялостното решаване на проблема.

Аз лично мисля да опитам още днес какво ще ми предложат заведенията наоколо. Идеята ми харесва и дано проработи, напук на обичайния ни скепсис към такива теми. Защото е факт, че по-тъжна гледка от тази на изхвърлена храна е само другата, на гладуващ човек…

 

foodobox

Джейн показва как работи приложението.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

Почти 40 години по-късно най-накрая оригиналният „Тетрис“ беше победен!
Триумфът на едно симпатично 13-годишно хлапе привлече погледите към добрата стара класическа надпревара във времената, когато компютърните игри са съвършена наслада за сетивата.
Какво има да ни каже това на фона на изкуствения интелект? Защо изведнъж в много интелектуални игри човекът се оказа способен на неочаквани умения? Как се роди играта, която всеки познава и как се превърна в легенда? Кои са интересните страни и мрачните ѝ тайни?
Това е дълга и поучителна дигитална история, която минава през забележителни личности, през триумфове и трагедии, през култури и обрати…

повече информация
Невижданият код

Невижданият код

„В софтуерния свят хората със зрителни увреждания могат да намерят изключително добро професионално развитие“, казва днешният ни герой. И го доказва със собствения си пример.
Той е един от най-активните и постоянни ентусиасти в българската WordPress общност, особено що се отнася до достъпността на сайтовете. От цели две десетилетия създава уеб страници с помощта на платформите с отворен код. А сега е поел и по пътя на класическото програмиране…
Днес Исмаил Исмаил има две големи цели. Да помогне за това повече от огромните възможности на живота онлайн да станат достъпни за хората с увреждания.
И да покаже, че в сферата на информационните технологии те могат да намерят много успешно професионалното си бъдеще.
Отворете сетивата си за една доста неочаквана… гледна точка.

повече информация
„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

Как ще изглежда бъдещето?
Какъв ли ще е животът през XXI век, погледнат през телескопа на българските журналисти и фантасти от 80-те? Има от какво да се изненадаме. Предстоят 5 блестящи прозрения, 5 неоправдани очаквания и 5… особено интересни и важни повода за замисляне.
„Новите поколения машини и програми плътно се приближават до мечтания изкуствен интелект. Естествено, ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност.“
Не, думите не са на поредния потребител, очарован от ChatGPT. Те са от сборника „Силуети на XXI век“. Книгата излиза през 1986 г., автори са Димитър Пеев, Агоп Мелконян и Васил Димитров. Имената са познати на всеки любознателен читател над 40-те, а и на всеки ценител на българската фантастика.
В навечерието на Нова година е повече от интересно да се заровим в техните прозрения. Загледани в бъдещето, да се замислим… какво ли се задава наистина?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This