Спаси храна!

фев. 18, 2022 | Истории

Спаси храна!

18 февруари 2022 | Истории

Колко често ви се случва да изхвърлите нещо за ядене? Да, въпреки ниския стандарт на живот на фона на Европа, у нас храната е достъпна, а консуматорската система ни провокира да пълним хладилника и много от съдържанието да продължи пътя си към кофата за боклук.

В същото време и тук, и по света, огромен брой хора си лягат гладни.

Още по-голям е проблемът не у дома, а там, където повече храна се предлага, продава или съответно – остава непродадена и трябва да се изхвърли. В магазините, ресторантите, пекарните.

Как загубата може да се превърне в чиста печалба? Как не само да спасим храна, но и да вземем с огромно намаление качествени продукти или ястия още днес?

Отговорът се казва foodObox и е дело на двама млади, предприемчиви българи.

 

foodobox

Джейн (вляво) и Велин са двамата ентусиасти в основата на foodobox. Снимки: личен архив

 

Храна за размисъл

Понякога технологиите просто ни помагат да си припомним нещо, което са знаели бабите и дядовците ни. Със сигурност в ума на мнозина от вас ще изникне яркият спомен за предишните поколения, които никак не обичаха да изхвърлят каквото и да било. Камо ли пък храна. Расли в гладни години и преди консуматорския взрив, по-възрастните ни роднини подхождаха много по-мъдро по тази тема.

Джейн Димитрова е от София, завършва гимназия тук и заминава да учи икономика в Болоня. Следва магистратура по основаване на стартъпи в Рим, по това време започва и първата си работа. Намира нещо, което хем да е по специалността ѝ, хем – да ѝ позволява да изпълнява една своя отдавнашна идея. Както сте се досетили, става дума за спасяването на храна.

Джейн е сред първите петима служители в италианския клон на световния лидер, който се занимава с това. Начинанието бързо се разраства, само две години по-късно компанията вече има 150 служители… а момичето решава, че е време да се върне в родината си и да приложи наученото. Така се ражда начинанието foodObox.

 

foodobox

Снимка: Monstruo Estudio, Unsplash

 

Хранителна стойност

Проектът започва с помощта на стартъп акселератор. Ако не се вълнувате от тази екосистема, нека поясним, че това е платформа, която напътства стартиращите фирми и им помага да извървят най-трудните първи стъпки. По това време Джейн се запознава с програмиста Велин Керков, който също неотдавна се е върнал у нас и двамата обединяват сили, за да започнат проекта.

foodObox е мобилно приложение, което се предлага във варианти за айфон и андроид. Работи от юни 2021-а и вече покрива огромен брой обекти.

Каква е идеята?

Всеки качествен ресторант, бар, пекарна, сладкарница са добре дошли да се включат. В определен момент всеки от тях разполага с огромно количество храна, която е останала непродадена, скоро срокът ѝ на годност ще изтече и единственият вариант ще е да се изхвърли. Освен… ако не бъде спасена. Тук идват кутиите, за които става дума в името на бранда foodObox.

Ресторантът може да заяви, че предлага определен брой кутии с висококачествени храни, които могат да бъдат купени от потребителите на приложението с поне 40% отстъпка в цената. Клиентът запазва кутията и може да я вземе в избрано от него време.

 

foodobox

Екипът на проекта

 

Пре-храна

От това печелят всички. И компаниите, които реализират храната, и купувачите, които получават доста по-евтино техните продукти.

А каква е гаранцията, че кутията ще съдържа нещо наистина добро? В крайна сметка, зад нея все още стои заведението или магазинът, който гарантира с името си. Също както и за всичко останало в своето меню.

„Немалко хора са скептично настроени към тази изненада, мислят си, че ще открият някакви обелки и огризки“, казва Джейн. „Да, това е храна, останала непродадена, но тя е качествена. Нещо повече, заведенията се представят чрез нея и имат стимул да ви спечелят като клиенти. Те залагат името и репутацията си. Тази стигма я няма в много държави, там е навик да се пазарува по този начин. Не е срамно, напротив, чисто геройство е да спасиш някаква храна, вместо да си купиш, дори за повече пари, нова, която ще има по-дълъг срок на годност“.

Този модел вече се прилага в много държави, ето че дойде моментът да стигне и до нас. Мрежата постоянно се разраства, можете да го видите, ако инсталирате приложението. Сериозен брой са обектите в София, вече се включват немалко и в Пловдив, Варна, Русе и Бургас. Партньорите са над 150, ако решите да се включите сред тях, мястото е тук.

 

foodobox

Снимка: Luke Michael, Unsplash

 

Нагурмяване

Постепенно проектът се разраства в различни посоки. Скоро ще се включат и някои от големите вериги, с чиято помощ пък се очаква още по-внушителни количества храна на бъдат спасени и повече хора да получат достъп до блюда с отстъпка. Тъй като те предлагат много по-широк кръг продукти, потребителите ще могат да избират с помощта на различни филтри, така че да знаят дали ще получат например ястие с месо или веганско.

Включват се барове и енотеки, които също предлагат със сериозни отстъпки кутии със своите продукти, които са на път да излязат от срока на годност или имат дребни транспортни дефекти. Вече foodObox-ове се приготвят и за… домашни любимци. Няколко кучешки пекарни са се включили в списъка на приложението.

Всичко това осигурява и глътка въздух на много от обектите, които са пострадали сериозно в коронавирусните времена. Дава им шанс да достигнат до по-различни от редовните си потребители.

 

foodobox

Снимка: Megan Thomas, Unsplash

 

По-голям от хляба

„Отстъпката е минимум 40%, но често е много повече. Крайният потребител, купувайки на сляпо, е логично да плати доста по-ниска цена. Освен това така предотвратяваме риска някои обекти да се включат само заради рекламата, а не заради каузата“, казва Джейн Димитрова.

Проектът напредва, екипът вече включва петима младежи, които работят упорито, за да увеличават бързо мрежата, за да помагат на всички заведения, които имат храна в излишък. Амбицията им е един ден да излязат извън България, в другите балкански държави, където също все още не се предлага подобна услуга.

Дотогава обаче ги чака дълъг път. За момента разчитат основно на собствени средства, заложили са ниски комисиони за услугата, така че да я направят по-достъпна. Не губят надежда, че ще получат по-сериозна инвестиция, вече са проявили интерес фондове и бизнес ангели.

Междувременно приемат проекта си повече като кауза, отколкото като бизнес. Скоро започват поредица от лекции пред децата от 4-и до 6-и клас по темите за разхищението на храната и правилното ѝ съхранение. „Повечето хора, малко или много, са влезли в коловоза и е трудно да променят навиците си. Затова смятаме, че промяната би трябвало да започне от следващите поколения. Първата стъпка е да се осъзнае този проблем – хората си казват „хвърлям мъничко, не е кой знае какво“, но като го правиш всеки ден, всяко семейство… вече става сериозно“.

 

 

Който не работи…

Постепенно у нас все повече се говори по темата. Вече доста години работи и Българската хранителна банка, тя полага сериозни усилия, за да събира храна, която е напът да бъде унищожена и да я дари на нуждаещи се, основно от социални заведения.

За щастие, има известен напредък в законодателството. Преди фирмите, решили да дарят храна, трябваше да плащат за нея ДДС, но това правило отпадна. Сега все още пречат дребни недомислици, като например, че всяка дарена стока трябва да бъде преетикетирана, което е сериозен разход, ако става дума за повече малки по обем продукти, например кубчета бульон.

Така или иначе, днес всеки може да е спасител на храна, благодарение на foodObox. Джейн често ползва приложението, поне по няколко пъти в седмицата. Правела го е и в Италия, като студентка, защото така можела да спести доста пари и да получи по-качествени стоки.

 

foodobox

Снимка: sydney Rae, Unsplash

 

…хоро не играе

А днес най-вече заради принципа. „Занимавайки се с това, все повече виждам хранителното разхищение като социален проблем. Така съм много по-склонна да си купя нещо, което е останало от сутринта, отколкото съвсем прясна продукция, която ще благоприятства изхвърлянето на друга“.

Няма как да минем без малко цифри. 700 милиона души на света страдат от системно недохранване. Около 9 милиона са всяка година жертвите. У нас средно за година се изхвърлят по около 64 килограма годна храна на човек. Да, ако един ресторант не изхвърли част от ястията си, това няма да спаси директно гладуващите на другия края на света. Но е немаловажна стъпка към цялостното решаване на проблема.

Аз лично мисля да опитам още днес какво ще ми предложат заведенията наоколо. Идеята ми харесва и дано проработи, напук на обичайния ни скепсис към такива теми. Защото е факт, че по-тъжна гледка от тази на изхвърлена храна е само другата, на гладуващ човек…

 

foodobox

Джейн показва как работи приложението.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Въпросът е да не убием сами креативността си“

„Въпросът е да не убием сами креативността си“

„Единствената голяма надежда, която имам за човечеството, е че няма да загубим любопитството и креативността си. И смятам, че загубата е по-възможно да се случи поради забавления, които ни правят...

повече информация
„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

Текла Алексиева се превръща в легендарен илюстратор, след като създава 120 корици за книгите от поредицата „Библиотека Галактика“. Поколения читатели свързват най-големите фантастични романи с...

повече информация
Програмистът, който избра да е детегледач

Програмистът, който избра да е детегледач

Продължава да е повече от примамливо да се насочиш към програмирането, да потърсиш бъдещето си в прословутия IT сектор… Днешният ни гост е програмист с 20-годишен стаж! Насочва се към това поприще,...

повече информация
Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Можем ли днес да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека? Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация
Програмистът, който избра да е детегледач

Програмистът, който избра да е детегледач

Продължава да е повече от примамливо да се насочиш към програмирането, да потърсиш бъдещето си в прословутия IT сектор…
Днешният ни гост е програмист с 20-годишен стаж! Насочва се към това поприще, много преди то да се превърне в мода и да стане толкова изкусително. Докато не усеща, че му е омръзнало да прекарва времето си пред компютрите, а най-приятно му е да е сред децата.
Така, напук на всички стереотипи, Богдан решава да си изкарва хляба, като гледа хлапета. Това го прави щастлив, осмисля ежедневието му. Дори не му минават идеи да се връща към компютрите, за него няма нищо по-смислено от времето, прекарано с децата…
Не е ли време да преосмислим някои клишета?

повече информация
Каква да бъде следващата Дигитална история?

Каква да бъде следващата Дигитална история?

Сещате ли се за история, която заслужава да бъде разказана? Отговорете ми и ако идеята ви се претвори в публикация тук, ще получите личен подарък.
3 години навършва днес начинанието Дигитални истории!
Време е за обобщение на постгнато дотук. Време е и да дадете мнението си. А накрая е време… за една неочаквана новина.

повече информация

Най-новите:

„Въпросът е да не убием сами креативността си“

„Въпросът е да не убием сами креативността си“

„Единствената, най-голяма надежда, която имам за човечеството, е да не загубим любопитството и креативността си. И смятам, че е по-възможно да се случи на базата на забавления, които ни правят безлични и незаинтересовани. А не заради това, че някой изкуствен интелект ще ни е взел работата…“
Струва ли си днес да започнем да учим програмиране или науките, свързани с данните? Не е ли обречено бъдещето на софтуерните инженери? Всеки ли би могъл да стане специалист в тези област? Защо понякога университетското образование се превръща в пречка?
Йордан Даракчиев има много какво да каже по темата, за 8-и път той започва да преподава първия у нас едногодишен модул, в който човек може да получи достатъчно знания, за да започне работа в областта на науката за данните и изкуствения интелект.
При предишното му гостуване поговорихме за дефинициите и възможностите на машинното самообучение, невронните мрежи, изкуствения интелект. За това как почти случайно астрофизикът по образование започва да преподава на хора, които после стават част от ИИ-екипите във фирми като „Тесла“ и „Мета“, в обещаващи стартъпи.
Сега ще надникнем към предизвикателствата, пред които ни изправят генеративните алгоритми. Ще си говорим за разработването на софтуер и системи с изкуствен интелект като професионално предизвикателство, вълнуваща област… и възможност, която си струва повече хора да опитат.

повече информация
Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация
„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

„За човека продължава да има 10 000 начина да мисли и да гледа света. А какво прави той, по дяволите? Зяпа си телефона. Децата, които растат сега, не са виждали какво има наоколо. Те са обект на фантастиката, живеят в паралелен свят. Те не знаят как изглеждат улиците, как изглеждат хората. Това ме кара да мисля, че няма оправия. Кой ще ги вкара в този свят? Ако стане случайно, те ще бъдат разбити.“
Текла Алексиева се превръща в легендарен илюстратор, след като създава 120 корици за книгите от поредицата „Библиотека Галактика“. Поколения читатели свързват най-големите фантастични романи с образите, нарисувани от нея. Освен художник със самобитен поглед и безброй признания, е и автор на стихосбирка.
Какво ли мисли тя за изображенията, генерирани от изкуствен интелект?
Защо според нея днес сме заобиколени отвсякъде от кич – в литературата, в изкуството, в живота?
Можем ли и как да си върнем добрия вкус?
Защо в никакъв случай не бива да напускаме Земята?
Как така… Текла Алексиева не е успяла да дочете книгата с една от най-известните ѝ корици?

повече информация
Програмистът, който избра да е детегледач

Програмистът, който избра да е детегледач

Продължава да е повече от примамливо да се насочиш към програмирането, да потърсиш бъдещето си в прословутия IT сектор…
Днешният ни гост е програмист с 20-годишен стаж! Насочва се към това поприще, много преди то да се превърне в мода и да стане толкова изкусително. Докато не усеща, че му е омръзнало да прекарва времето си пред компютрите, а най-приятно му е да е сред децата.
Така, напук на всички стереотипи, Богдан решава да си изкарва хляба, като гледа хлапета. Това го прави щастлив, осмисля ежедневието му. Дори не му минават идеи да се връща към компютрите, за него няма нищо по-смислено от времето, прекарано с децата…
Не е ли време да преосмислим някои клишета?

повече информация
„Колко ни е важна днес истината?“

„Колко ни е важна днес истината?“

„Как изпуснахме обществения договор? Ей така, тихичко…“
Вече не сме способни да различаваме текстовете и изображенията, генерирани от изкуствен интелект от тези, създадени от човека. Това е големият извод от експеримента на Дигитални истории, в който се включиха близо 2000 души.
Срещаме се с Надя Шабани, правозащитен адвокат и директор на БЦНП, и с Радина Банова-Стоева, правозащитен адвокат и правен консултант към центъра.
Какъв ще е начинът, по който оттук нататък ще можем да различаваме истината?
Защо е важно да си говорим за човешките права в контекста на големите въпроси, пред които днес ни изправят технологиите? Обречени ли са опитите за регулация на изкуствения интелект? Как да решим големия въпрос с етиката в тази област?
Защо решенията, които вземаме днес по въпросите на изкуствения интелект, имат толкова голямо значение за бъдещето на цивилизацията ни?

повече информация
Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Способни ли сме да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека?
Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории.
Има обаче и толкова много други любопитни щрихи, които да ни накарат да се замислим…
Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?

повече информация
Share This