Спаси храна!

фев. 18, 2022 | Истории

Спаси храна!

18 февруари 2022 | Истории

Колко често ви се случва да изхвърлите нещо за ядене? Да, въпреки ниския стандарт на живот на фона на Европа, у нас храната е достъпна, а консуматорската система ни провокира да пълним хладилника и много от съдържанието да продължи пътя си към кофата за боклук.

В същото време и тук, и по света, огромен брой хора си лягат гладни.

Още по-голям е проблемът не у дома, а там, където повече храна се предлага, продава или съответно – остава непродадена и трябва да се изхвърли. В магазините, ресторантите, пекарните.

Как загубата може да се превърне в чиста печалба? Как не само да спасим храна, но и да вземем с огромно намаление качествени продукти или ястия още днес?

Отговорът се казва foodObox и е дело на двама млади, предприемчиви българи.

 

foodobox

Джейн (вляво) и Велин са двамата ентусиасти в основата на foodobox. Снимки: личен архив

 

Храна за размисъл

Понякога технологиите просто ни помагат да си припомним нещо, което са знаели бабите и дядовците ни. Със сигурност в ума на мнозина от вас ще изникне яркият спомен за предишните поколения, които никак не обичаха да изхвърлят каквото и да било. Камо ли пък храна. Расли в гладни години и преди консуматорския взрив, по-възрастните ни роднини подхождаха много по-мъдро по тази тема.

Джейн Димитрова е от София, завършва гимназия тук и заминава да учи икономика в Болоня. Следва магистратура по основаване на стартъпи в Рим, по това време започва и първата си работа. Намира нещо, което хем да е по специалността ѝ, хем – да ѝ позволява да изпълнява една своя отдавнашна идея. Както сте се досетили, става дума за спасяването на храна.

Джейн е сред първите петима служители в италианския клон на световния лидер, който се занимава с това. Начинанието бързо се разраства, само две години по-късно компанията вече има 150 служители… а момичето решава, че е време да се върне в родината си и да приложи наученото. Така се ражда начинанието foodObox.

 

foodobox

Снимка: Monstruo Estudio, Unsplash

 

Хранителна стойност

Проектът започва с помощта на стартъп акселератор. Ако не се вълнувате от тази екосистема, нека поясним, че това е платформа, която напътства стартиращите фирми и им помага да извървят най-трудните първи стъпки. По това време Джейн се запознава с програмиста Велин Керков, който също неотдавна се е върнал у нас и двамата обединяват сили, за да започнат проекта.

foodObox е мобилно приложение, което се предлага във варианти за айфон и андроид. Работи от юни 2021-а и вече покрива огромен брой обекти.

Каква е идеята?

Всеки качествен ресторант, бар, пекарна, сладкарница са добре дошли да се включат. В определен момент всеки от тях разполага с огромно количество храна, която е останала непродадена, скоро срокът ѝ на годност ще изтече и единственият вариант ще е да се изхвърли. Освен… ако не бъде спасена. Тук идват кутиите, за които става дума в името на бранда foodObox.

Ресторантът може да заяви, че предлага определен брой кутии с висококачествени храни, които могат да бъдат купени от потребителите на приложението с поне 40% отстъпка в цената. Клиентът запазва кутията и може да я вземе в избрано от него време.

 

foodobox

Екипът на проекта

 

Пре-храна

От това печелят всички. И компаниите, които реализират храната, и купувачите, които получават доста по-евтино техните продукти.

А каква е гаранцията, че кутията ще съдържа нещо наистина добро? В крайна сметка, зад нея все още стои заведението или магазинът, който гарантира с името си. Също както и за всичко останало в своето меню.

„Немалко хора са скептично настроени към тази изненада, мислят си, че ще открият някакви обелки и огризки“, казва Джейн. „Да, това е храна, останала непродадена, но тя е качествена. Нещо повече, заведенията се представят чрез нея и имат стимул да ви спечелят като клиенти. Те залагат името и репутацията си. Тази стигма я няма в много държави, там е навик да се пазарува по този начин. Не е срамно, напротив, чисто геройство е да спасиш някаква храна, вместо да си купиш, дори за повече пари, нова, която ще има по-дълъг срок на годност“.

Този модел вече се прилага в много държави, ето че дойде моментът да стигне и до нас. Мрежата постоянно се разраства, можете да го видите, ако инсталирате приложението. Сериозен брой са обектите в София, вече се включват немалко и в Пловдив, Варна, Русе и Бургас. Партньорите са над 150, ако решите да се включите сред тях, мястото е тук.

 

foodobox

Снимка: Luke Michael, Unsplash

 

Нагурмяване

Постепенно проектът се разраства в различни посоки. Скоро ще се включат и някои от големите вериги, с чиято помощ пък се очаква още по-внушителни количества храна на бъдат спасени и повече хора да получат достъп до блюда с отстъпка. Тъй като те предлагат много по-широк кръг продукти, потребителите ще могат да избират с помощта на различни филтри, така че да знаят дали ще получат например ястие с месо или веганско.

Включват се барове и енотеки, които също предлагат със сериозни отстъпки кутии със своите продукти, които са на път да излязат от срока на годност или имат дребни транспортни дефекти. Вече foodObox-ове се приготвят и за… домашни любимци. Няколко кучешки пекарни са се включили в списъка на приложението.

Всичко това осигурява и глътка въздух на много от обектите, които са пострадали сериозно в коронавирусните времена. Дава им шанс да достигнат до по-различни от редовните си потребители.

 

foodobox

Снимка: Megan Thomas, Unsplash

 

По-голям от хляба

„Отстъпката е минимум 40%, но често е много повече. Крайният потребител, купувайки на сляпо, е логично да плати доста по-ниска цена. Освен това така предотвратяваме риска някои обекти да се включат само заради рекламата, а не заради каузата“, казва Джейн Димитрова.

Проектът напредва, екипът вече включва петима младежи, които работят упорито, за да увеличават бързо мрежата, за да помагат на всички заведения, които имат храна в излишък. Амбицията им е един ден да излязат извън България, в другите балкански държави, където също все още не се предлага подобна услуга.

Дотогава обаче ги чака дълъг път. За момента разчитат основно на собствени средства, заложили са ниски комисиони за услугата, така че да я направят по-достъпна. Не губят надежда, че ще получат по-сериозна инвестиция, вече са проявили интерес фондове и бизнес ангели.

Междувременно приемат проекта си повече като кауза, отколкото като бизнес. Скоро започват поредица от лекции пред децата от 4-и до 6-и клас по темите за разхищението на храната и правилното ѝ съхранение. „Повечето хора, малко или много, са влезли в коловоза и е трудно да променят навиците си. Затова смятаме, че промяната би трябвало да започне от следващите поколения. Първата стъпка е да се осъзнае този проблем – хората си казват „хвърлям мъничко, не е кой знае какво“, но като го правиш всеки ден, всяко семейство… вече става сериозно“.

 

 

Който не работи…

Постепенно у нас все повече се говори по темата. Вече доста години работи и Българската хранителна банка, тя полага сериозни усилия, за да събира храна, която е напът да бъде унищожена и да я дари на нуждаещи се, основно от социални заведения.

За щастие, има известен напредък в законодателството. Преди фирмите, решили да дарят храна, трябваше да плащат за нея ДДС, но това правило отпадна. Сега все още пречат дребни недомислици, като например, че всяка дарена стока трябва да бъде преетикетирана, което е сериозен разход, ако става дума за повече малки по обем продукти, например кубчета бульон.

Така или иначе, днес всеки може да е спасител на храна, благодарение на foodObox. Джейн често ползва приложението, поне по няколко пъти в седмицата. Правела го е и в Италия, като студентка, защото така можела да спести доста пари и да получи по-качествени стоки.

 

foodobox

Снимка: sydney Rae, Unsplash

 

…хоро не играе

А днес най-вече заради принципа. „Занимавайки се с това, все повече виждам хранителното разхищение като социален проблем. Така съм много по-склонна да си купя нещо, което е останало от сутринта, отколкото съвсем прясна продукция, която ще благоприятства изхвърлянето на друга“.

Няма как да минем без малко цифри. 700 милиона души на света страдат от системно недохранване. Около 9 милиона са всяка година жертвите. У нас средно за година се изхвърлят по около 64 килограма годна храна на човек. Да, ако един ресторант не изхвърли част от ястията си, това няма да спаси директно гладуващите на другия края на света. Но е немаловажна стъпка към цялостното решаване на проблема.

Аз лично мисля да опитам още днес какво ще ми предложат заведенията наоколо. Идеята ми харесва и дано проработи, напук на обичайния ни скепсис към такива теми. Защото е факт, че по-тъжна гледка от тази на изхвърлена храна е само другата, на гладуващ човек…

 

foodobox

Джейн показва как работи приложението.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This