Спаси храна!

фев. 18, 2022 | Истории

Спаси храна!

18 февруари 2022 | Истории

Колко често ви се случва да изхвърлите нещо за ядене? Да, въпреки ниския стандарт на живот на фона на Европа, у нас храната е достъпна, а консуматорската система ни провокира да пълним хладилника и много от съдържанието да продължи пътя си към кофата за боклук.

В същото време и тук, и по света, огромен брой хора си лягат гладни.

Още по-голям е проблемът не у дома, а там, където повече храна се предлага, продава или съответно – остава непродадена и трябва да се изхвърли. В магазините, ресторантите, пекарните.

Как загубата може да се превърне в чиста печалба? Как не само да спасим храна, но и да вземем с огромно намаление качествени продукти или ястия още днес?

Отговорът се казва foodObox и е дело на двама млади, предприемчиви българи.

 

foodobox

Джейн (вляво) и Велин са двамата ентусиасти в основата на foodobox. Снимки: личен архив

 

Храна за размисъл

Понякога технологиите просто ни помагат да си припомним нещо, което са знаели бабите и дядовците ни. Със сигурност в ума на мнозина от вас ще изникне яркият спомен за предишните поколения, които никак не обичаха да изхвърлят каквото и да било. Камо ли пък храна. Расли в гладни години и преди консуматорския взрив, по-възрастните ни роднини подхождаха много по-мъдро по тази тема.

Джейн Димитрова е от София, завършва гимназия тук и заминава да учи икономика в Болоня. Следва магистратура по основаване на стартъпи в Рим, по това време започва и първата си работа. Намира нещо, което хем да е по специалността ѝ, хем – да ѝ позволява да изпълнява една своя отдавнашна идея. Както сте се досетили, става дума за спасяването на храна.

Джейн е сред първите петима служители в италианския клон на световния лидер, който се занимава с това. Начинанието бързо се разраства, само две години по-късно компанията вече има 150 служители… а момичето решава, че е време да се върне в родината си и да приложи наученото. Така се ражда начинанието foodObox.

 

foodobox

Снимка: Monstruo Estudio, Unsplash

 

Хранителна стойност

Проектът започва с помощта на стартъп акселератор. Ако не се вълнувате от тази екосистема, нека поясним, че това е платформа, която напътства стартиращите фирми и им помага да извървят най-трудните първи стъпки. По това време Джейн се запознава с програмиста Велин Керков, който също неотдавна се е върнал у нас и двамата обединяват сили, за да започнат проекта.

foodObox е мобилно приложение, което се предлага във варианти за айфон и андроид. Работи от юни 2021-а и вече покрива огромен брой обекти.

Каква е идеята?

Всеки качествен ресторант, бар, пекарна, сладкарница са добре дошли да се включат. В определен момент всеки от тях разполага с огромно количество храна, която е останала непродадена, скоро срокът ѝ на годност ще изтече и единственият вариант ще е да се изхвърли. Освен… ако не бъде спасена. Тук идват кутиите, за които става дума в името на бранда foodObox.

Ресторантът може да заяви, че предлага определен брой кутии с висококачествени храни, които могат да бъдат купени от потребителите на приложението с поне 40% отстъпка в цената. Клиентът запазва кутията и може да я вземе в избрано от него време.

 

foodobox

Екипът на проекта

 

Пре-храна

От това печелят всички. И компаниите, които реализират храната, и купувачите, които получават доста по-евтино техните продукти.

А каква е гаранцията, че кутията ще съдържа нещо наистина добро? В крайна сметка, зад нея все още стои заведението или магазинът, който гарантира с името си. Също както и за всичко останало в своето меню.

„Немалко хора са скептично настроени към тази изненада, мислят си, че ще открият някакви обелки и огризки“, казва Джейн. „Да, това е храна, останала непродадена, но тя е качествена. Нещо повече, заведенията се представят чрез нея и имат стимул да ви спечелят като клиенти. Те залагат името и репутацията си. Тази стигма я няма в много държави, там е навик да се пазарува по този начин. Не е срамно, напротив, чисто геройство е да спасиш някаква храна, вместо да си купиш, дори за повече пари, нова, която ще има по-дълъг срок на годност“.

Този модел вече се прилага в много държави, ето че дойде моментът да стигне и до нас. Мрежата постоянно се разраства, можете да го видите, ако инсталирате приложението. Сериозен брой са обектите в София, вече се включват немалко и в Пловдив, Варна, Русе и Бургас. Партньорите са над 150, ако решите да се включите сред тях, мястото е тук.

 

foodobox

Снимка: Luke Michael, Unsplash

 

Нагурмяване

Постепенно проектът се разраства в различни посоки. Скоро ще се включат и някои от големите вериги, с чиято помощ пък се очаква още по-внушителни количества храна на бъдат спасени и повече хора да получат достъп до блюда с отстъпка. Тъй като те предлагат много по-широк кръг продукти, потребителите ще могат да избират с помощта на различни филтри, така че да знаят дали ще получат например ястие с месо или веганско.

Включват се барове и енотеки, които също предлагат със сериозни отстъпки кутии със своите продукти, които са на път да излязат от срока на годност или имат дребни транспортни дефекти. Вече foodObox-ове се приготвят и за… домашни любимци. Няколко кучешки пекарни са се включили в списъка на приложението.

Всичко това осигурява и глътка въздух на много от обектите, които са пострадали сериозно в коронавирусните времена. Дава им шанс да достигнат до по-различни от редовните си потребители.

 

foodobox

Снимка: Megan Thomas, Unsplash

 

По-голям от хляба

„Отстъпката е минимум 40%, но често е много повече. Крайният потребител, купувайки на сляпо, е логично да плати доста по-ниска цена. Освен това така предотвратяваме риска някои обекти да се включат само заради рекламата, а не заради каузата“, казва Джейн Димитрова.

Проектът напредва, екипът вече включва петима младежи, които работят упорито, за да увеличават бързо мрежата, за да помагат на всички заведения, които имат храна в излишък. Амбицията им е един ден да излязат извън България, в другите балкански държави, където също все още не се предлага подобна услуга.

Дотогава обаче ги чака дълъг път. За момента разчитат основно на собствени средства, заложили са ниски комисиони за услугата, така че да я направят по-достъпна. Не губят надежда, че ще получат по-сериозна инвестиция, вече са проявили интерес фондове и бизнес ангели.

Междувременно приемат проекта си повече като кауза, отколкото като бизнес. Скоро започват поредица от лекции пред децата от 4-и до 6-и клас по темите за разхищението на храната и правилното ѝ съхранение. „Повечето хора, малко или много, са влезли в коловоза и е трудно да променят навиците си. Затова смятаме, че промяната би трябвало да започне от следващите поколения. Първата стъпка е да се осъзнае този проблем – хората си казват „хвърлям мъничко, не е кой знае какво“, но като го правиш всеки ден, всяко семейство… вече става сериозно“.

 

 

Който не работи…

Постепенно у нас все повече се говори по темата. Вече доста години работи и Българската хранителна банка, тя полага сериозни усилия, за да събира храна, която е напът да бъде унищожена и да я дари на нуждаещи се, основно от социални заведения.

За щастие, има известен напредък в законодателството. Преди фирмите, решили да дарят храна, трябваше да плащат за нея ДДС, но това правило отпадна. Сега все още пречат дребни недомислици, като например, че всяка дарена стока трябва да бъде преетикетирана, което е сериозен разход, ако става дума за повече малки по обем продукти, например кубчета бульон.

Така или иначе, днес всеки може да е спасител на храна, благодарение на foodObox. Джейн често ползва приложението, поне по няколко пъти в седмицата. Правела го е и в Италия, като студентка, защото така можела да спести доста пари и да получи по-качествени стоки.

 

foodobox

Снимка: sydney Rae, Unsplash

 

…хоро не играе

А днес най-вече заради принципа. „Занимавайки се с това, все повече виждам хранителното разхищение като социален проблем. Така съм много по-склонна да си купя нещо, което е останало от сутринта, отколкото съвсем прясна продукция, която ще благоприятства изхвърлянето на друга“.

Няма как да минем без малко цифри. 700 милиона души на света страдат от системно недохранване. Около 9 милиона са всяка година жертвите. У нас средно за година се изхвърлят по около 64 килограма годна храна на човек. Да, ако един ресторант не изхвърли част от ястията си, това няма да спаси директно гладуващите на другия края на света. Но е немаловажна стъпка към цялостното решаване на проблема.

Аз лично мисля да опитам още днес какво ще ми предложат заведенията наоколо. Идеята ми харесва и дано проработи, напук на обичайния ни скепсис към такива теми. Защото е факт, че по-тъжна гледка от тази на изхвърлена храна е само другата, на гладуващ човек…

 

foodobox

Джейн показва как работи приложението.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то? „Олимпиадата е нашият...

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува? Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал. „Все едно си говориш с призрак“, описва...

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени...

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме...

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Днес в мрежата можем да си говорим както никога за важните неща, да чуем мнението на най-интелигентните хора, да обсъдим, а… се чудим за какво да се изпокараме.
За и против правителството, Тръмп, скандалната участничка в „Ергенът“ (защото се очаква да избират само нескандални). Машинното гласуване, ваксините, съдебната реформа. Новия чалга хит, поредната недомислена законова промяна и какво ли още не.
Знаем, че живеем в социалните балони, че платформите за съдържание отдавна не са място за среща с приятели, а големи телевизори, които правят всичко, за да погълнат вниманието ни, но… какво от това?
Можем ли да променим нещо? Струва ли си? Ето един малък експеримент, гарниран с 8 повода за замисляне.
Ще се върнем към темата за ковид и начина, по който я осмислихме. Ще тръгнем по пътя на една журналистическа публикация, за да поразмишляваме заедно. За мястото, докъдето сме стигнали.

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?
Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.
„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.
Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“
Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?
„Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация

Най-новите:

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Днес в мрежата можем да си говорим както никога за важните неща, да чуем мнението на най-интелигентните хора, да обсъдим, а… се чудим за какво да се изпокараме.
За и против правителството, Тръмп, скандалната участничка в „Ергенът“ (защото се очаква да избират само нескандални). Машинното гласуване, ваксините, съдебната реформа. Новия чалга хит, поредната недомислена законова промяна и какво ли още не.
Знаем, че живеем в социалните балони, че платформите за съдържание отдавна не са място за среща с приятели, а големи телевизори, които правят всичко, за да погълнат вниманието ни, но… какво от това?
Можем ли да променим нещо? Струва ли си? Ето един малък експеримент, гарниран с 8 повода за замисляне.
Ще се върнем към темата за ковид и начина, по който я осмислихме. Ще тръгнем по пътя на една журналистическа публикация, за да поразмишляваме заедно. За мястото, докъдето сме стигнали.

повече информация
„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?
Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.
„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.
Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“
Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?
„Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме едновременно представителите си в националния ни и в Европейския парламент. Ключови избори има в 8 от 10-те най-големи държави на планетата, поне 2 милиарда души се очаква да се озоват пред урните (ако не отидат за гъби).
И ако за нас през последните години това се превърна в повтарящо се често, не особено атрактивно и мотивиращо задължение, то ето че за първи път демократичните процедури от подобен мащаб се случват в епохата след ChatGPT. Във времето, когато изкуственият интелект се превърна в голямата възможност и предизвикателство. И всичко това – на фона на цялостния упадък на интереса към демократичните процеси. В зората на зараждащите се обществени сътресения, които, няма как, са свързани изключително пряко с технологичната революция, в която живеем.
Може ли изкуственият интелект да се превърне в ключов фактор, който ще решава задаващите се избори? Има ли как да намалим риска да бъдем манипулирани в избора си, на фона на и без това манипулативните форми на комуникация онлайн? Как ще изглежда и колко е далеч моментът, когато технологиите ще ни позволят да направим следващите стъпки от развитието ни като вид, от начина, по който е организирано и управлявано обществото ни? Ето осем повода за замисляне.

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация
Share This