Спаси храна!

фев. 18, 2022 | Истории

Спаси храна!

18 февруари 2022 | Истории

Колко често ви се случва да изхвърлите нещо за ядене? Да, въпреки ниския стандарт на живот на фона на Европа, у нас храната е достъпна, а консуматорската система ни провокира да пълним хладилника и много от съдържанието да продължи пътя си към кофата за боклук.

В същото време и тук, и по света, огромен брой хора си лягат гладни.

Още по-голям е проблемът не у дома, а там, където повече храна се предлага, продава или съответно – остава непродадена и трябва да се изхвърли. В магазините, ресторантите, пекарните.

Как загубата може да се превърне в чиста печалба? Как не само да спасим храна, но и да вземем с огромно намаление качествени продукти или ястия още днес?

Отговорът се казва foodObox и е дело на двама млади, предприемчиви българи.

 

foodobox

Джейн (вляво) и Велин са двамата ентусиасти в основата на foodobox. Снимки: личен архив

 

Храна за размисъл

Понякога технологиите просто ни помагат да си припомним нещо, което са знаели бабите и дядовците ни. Със сигурност в ума на мнозина от вас ще изникне яркият спомен за предишните поколения, които никак не обичаха да изхвърлят каквото и да било. Камо ли пък храна. Расли в гладни години и преди консуматорския взрив, по-възрастните ни роднини подхождаха много по-мъдро по тази тема.

Джейн Димитрова е от София, завършва гимназия тук и заминава да учи икономика в Болоня. Следва магистратура по основаване на стартъпи в Рим, по това време започва и първата си работа. Намира нещо, което хем да е по специалността ѝ, хем – да ѝ позволява да изпълнява една своя отдавнашна идея. Както сте се досетили, става дума за спасяването на храна.

Джейн е сред първите петима служители в италианския клон на световния лидер, който се занимава с това. Начинанието бързо се разраства, само две години по-късно компанията вече има 150 служители… а момичето решава, че е време да се върне в родината си и да приложи наученото. Така се ражда начинанието foodObox.

 

foodobox

Снимка: Monstruo Estudio, Unsplash

 

Хранителна стойност

Проектът започва с помощта на стартъп акселератор. Ако не се вълнувате от тази екосистема, нека поясним, че това е платформа, която напътства стартиращите фирми и им помага да извървят най-трудните първи стъпки. По това време Джейн се запознава с програмиста Велин Керков, който също неотдавна се е върнал у нас и двамата обединяват сили, за да започнат проекта.

foodObox е мобилно приложение, което се предлага във варианти за айфон и андроид. Работи от юни 2021-а и вече покрива огромен брой обекти.

Каква е идеята?

Всеки качествен ресторант, бар, пекарна, сладкарница са добре дошли да се включат. В определен момент всеки от тях разполага с огромно количество храна, която е останала непродадена, скоро срокът ѝ на годност ще изтече и единственият вариант ще е да се изхвърли. Освен… ако не бъде спасена. Тук идват кутиите, за които става дума в името на бранда foodObox.

Ресторантът може да заяви, че предлага определен брой кутии с висококачествени храни, които могат да бъдат купени от потребителите на приложението с поне 40% отстъпка в цената. Клиентът запазва кутията и може да я вземе в избрано от него време.

 

foodobox

Екипът на проекта

 

Пре-храна

От това печелят всички. И компаниите, които реализират храната, и купувачите, които получават доста по-евтино техните продукти.

А каква е гаранцията, че кутията ще съдържа нещо наистина добро? В крайна сметка, зад нея все още стои заведението или магазинът, който гарантира с името си. Също както и за всичко останало в своето меню.

„Немалко хора са скептично настроени към тази изненада, мислят си, че ще открият някакви обелки и огризки“, казва Джейн. „Да, това е храна, останала непродадена, но тя е качествена. Нещо повече, заведенията се представят чрез нея и имат стимул да ви спечелят като клиенти. Те залагат името и репутацията си. Тази стигма я няма в много държави, там е навик да се пазарува по този начин. Не е срамно, напротив, чисто геройство е да спасиш някаква храна, вместо да си купиш, дори за повече пари, нова, която ще има по-дълъг срок на годност“.

Този модел вече се прилага в много държави, ето че дойде моментът да стигне и до нас. Мрежата постоянно се разраства, можете да го видите, ако инсталирате приложението. Сериозен брой са обектите в София, вече се включват немалко и в Пловдив, Варна, Русе и Бургас. Партньорите са над 150, ако решите да се включите сред тях, мястото е тук.

 

foodobox

Снимка: Luke Michael, Unsplash

 

Нагурмяване

Постепенно проектът се разраства в различни посоки. Скоро ще се включат и някои от големите вериги, с чиято помощ пък се очаква още по-внушителни количества храна на бъдат спасени и повече хора да получат достъп до блюда с отстъпка. Тъй като те предлагат много по-широк кръг продукти, потребителите ще могат да избират с помощта на различни филтри, така че да знаят дали ще получат например ястие с месо или веганско.

Включват се барове и енотеки, които също предлагат със сериозни отстъпки кутии със своите продукти, които са на път да излязат от срока на годност или имат дребни транспортни дефекти. Вече foodObox-ове се приготвят и за… домашни любимци. Няколко кучешки пекарни са се включили в списъка на приложението.

Всичко това осигурява и глътка въздух на много от обектите, които са пострадали сериозно в коронавирусните времена. Дава им шанс да достигнат до по-различни от редовните си потребители.

 

foodobox

Снимка: Megan Thomas, Unsplash

 

По-голям от хляба

„Отстъпката е минимум 40%, но често е много повече. Крайният потребител, купувайки на сляпо, е логично да плати доста по-ниска цена. Освен това така предотвратяваме риска някои обекти да се включат само заради рекламата, а не заради каузата“, казва Джейн Димитрова.

Проектът напредва, екипът вече включва петима младежи, които работят упорито, за да увеличават бързо мрежата, за да помагат на всички заведения, които имат храна в излишък. Амбицията им е един ден да излязат извън България, в другите балкански държави, където също все още не се предлага подобна услуга.

Дотогава обаче ги чака дълъг път. За момента разчитат основно на собствени средства, заложили са ниски комисиони за услугата, така че да я направят по-достъпна. Не губят надежда, че ще получат по-сериозна инвестиция, вече са проявили интерес фондове и бизнес ангели.

Междувременно приемат проекта си повече като кауза, отколкото като бизнес. Скоро започват поредица от лекции пред децата от 4-и до 6-и клас по темите за разхищението на храната и правилното ѝ съхранение. „Повечето хора, малко или много, са влезли в коловоза и е трудно да променят навиците си. Затова смятаме, че промяната би трябвало да започне от следващите поколения. Първата стъпка е да се осъзнае този проблем – хората си казват „хвърлям мъничко, не е кой знае какво“, но като го правиш всеки ден, всяко семейство… вече става сериозно“.

 

 

Който не работи…

Постепенно у нас все повече се говори по темата. Вече доста години работи и Българската хранителна банка, тя полага сериозни усилия, за да събира храна, която е напът да бъде унищожена и да я дари на нуждаещи се, основно от социални заведения.

За щастие, има известен напредък в законодателството. Преди фирмите, решили да дарят храна, трябваше да плащат за нея ДДС, но това правило отпадна. Сега все още пречат дребни недомислици, като например, че всяка дарена стока трябва да бъде преетикетирана, което е сериозен разход, ако става дума за повече малки по обем продукти, например кубчета бульон.

Така или иначе, днес всеки може да е спасител на храна, благодарение на foodObox. Джейн често ползва приложението, поне по няколко пъти в седмицата. Правела го е и в Италия, като студентка, защото така можела да спести доста пари и да получи по-качествени стоки.

 

foodobox

Снимка: sydney Rae, Unsplash

 

…хоро не играе

А днес най-вече заради принципа. „Занимавайки се с това, все повече виждам хранителното разхищение като социален проблем. Така съм много по-склонна да си купя нещо, което е останало от сутринта, отколкото съвсем прясна продукция, която ще благоприятства изхвърлянето на друга“.

Няма как да минем без малко цифри. 700 милиона души на света страдат от системно недохранване. Около 9 милиона са всяка година жертвите. У нас средно за година се изхвърлят по около 64 килограма годна храна на човек. Да, ако един ресторант не изхвърли част от ястията си, това няма да спаси директно гладуващите на другия края на света. Но е немаловажна стъпка към цялостното решаване на проблема.

Аз лично мисля да опитам още днес какво ще ми предложат заведенията наоколо. Идеята ми харесва и дано проработи, напук на обичайния ни скепсис към такива теми. Защото е факт, че по-тъжна гледка от тази на изхвърлена храна е само другата, на гладуващ човек…

 

foodobox

Джейн показва как работи приложението.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на...

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни...

повече информация
„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на...

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът в тази област...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика!
Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев?
Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация.
Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите?
Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.

повече информация
Намери ли си ChatGPT работа като програмист?

Намери ли си ChatGPT работа като програмист?

Дали ChatGPT ще успее… да си намери работа? Или поне да стигне до интервю, може би най-трудната стъпка, когато става дума за първото работно място?
Няма да се отдаваме на излишни разсъждения, а, както се раждат много Дигитални истории, ще проверим на практика. Ще помоля алгоритъма сам да създаде автобиографията на млад програмист, който си търси работа. Ще изпратя създаденото от него CV като отговор на 10 обяви за работа за начинаещи програмисти.
Какъв ли ще е резултатът? Дали специалистите по подбор на кадри ще го поканят на интервю? Дали ще се усъмнят в генерираното CV на младия, но много мотивиран ИТ кадър? Или просто ще го игнорират? Хайде да проверим заедно.
И още нещо важно: поне на мен резултатите ми дадоха доста добри идеи за това как може да ми помогне ChatGPT следващия път, когато ми се наложи да си търся нова работа. Определено посоките не са малко. Ето за какво става дума.

повече информация

Най-новите:

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на Дигитални истории. Този път давам думата на цели 7 души около 20-те си години, които са се насочили към съвсем различна професия, но и са се задълбали в днешните възможности на алгоритмите. Gen Z, както наричат на запад родените в началото на новия век, определено имат какво да ни кажат.
Колко пъстри Дигитални истории има… Миналата даде думата на току-що завършилия докторантура 88-годишен Петър Шойлев, тази – на младите. 
„От ръкопис до алгоритъм“ се казва излязлата преди няколко месеца книга, която събира важни гледни точки за изкуствения интелект (сред които дори и тази на самия него). Тя беше създадена като студентски проект в майсторския клас на специалността „Книгоиздаване“ в Софийския университет. Начело с преподавателя си д-р Георги Александров днешните ми гости подготвиха завършено издание, минавайки по всички стъпки на създаването му. А книгата беше представена на събитие в журналистическия факултет, на което имах огромната чест да кажа няколко думи като гост, избран от самите студенти. С това започна разговорът ни по важните теми на днешния ден. А ето как продължава в един блиц разговор с много събеседници…
Защо младежите си представят, че скоро все повече хора ще четат книги? Какво е бъдещето, което те виждат във взаимодействието ни с технологиите? Защо е важно да се замислям, че то е в наши ръце и не изкуственият интелект, а ние сами можем да си създадем най-големите проблеми като цивилизация? Този разговор определено ми даде доста поводи за замисляне…

повече информация
Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика!
Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев?
Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!

повече информация
Един каскадьор срещу хакерите

Един каскадьор срещу хакерите

Кое е по-трудно – да нокаутираш Антонио Бандерас, или да се справиш с кибератаките, насочени към голяма компания? Надали има повече от един човек на света, който да отговори от личен опит на този въпрос. Само днешният ни гост.
Веселин Троянов е участвал като каскадьор в безброй холивудски суперпродукции, снимал се е редом с Джейсън Момоа, Скарлет Йохансон, Гари Олдман, Раян Рейнолдс, Антонио Бандерас.
А днес е начело на българския екип на Check Point – глобална компания за киберсигурност с огромен опит. Докато разработва и своя платформа за инфлуенсъри.
Да, за сигурността ще си говорим и за инцидентите. За риска и предпазливостта. За каскадьорите и зрелищните катастрофи, които може да си осигури всеки, оказал се не достатъчно внимателен онлайн… А може ли изобщо да има безопасност в мрежата?

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация.
Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите?
Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.

повече информация
„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на машините човечество, така и като първите плахи песни на новородените машини.“
Владимир Полеганов публикува романа си „Другият сън“ преди почти десетилетие. А в него някои щрихи отекват пророчески. За това как делегираме още и още на машините – и спомените, и знанията, и самите себе си.
Днешният ни гост е писател, преводач, сценарист, преподавател. И събеседник, с когото си струва да поговорим за книгите и бъдещето. За думите и машините. За това дали няма да закъснее литературата да ни припомни какво е да сме хора и какво никога не бива да делегираме на машините…

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Share This