Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

ное. 4, 2022 | Истории

Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

4 ноември 2022 | Истории

Тази физиономия сте я виждали често, тя е големият символ на 21-и век. Идва дълбоко от недрата на британското минало, но нямаше да се превърне в така познатия днес архетип, ако не се беше случила една чиста случайност, дошла от изкуството.

Образът на маската се превърна в символ на движението „Окупирай Уолстрийт“, после на „Анонимните“ хакери. През последните години се появява почти винаги, когато група хора се обяви срещу някаква несправедливост. На нея е изрисувано стилизираното лице на една истинска историческа личност.

Кой е този Гай Фоукс? Как митичният персонаж от далечното британско минало се прероди, за да приюти зад себе си толкова символика? По какъв начин името му се е превърнало в дума, всекидневно ползвана на английски? Дали наистина е човек, който има защо да служи за пример?

 

gai-fouks-anonimnite

Снимка: Ahmed Zayan, Unsplash

 

Remember, remember четвърти November

Широка усмивка, пълна със самочувствие, дълъг мустак, заострен по краищата, тънка хипстърска брадичка. Всеки е виждал тази маска. Надали е бил толкова усмихнат самият Гай Фоукс в късните доби на 4 ноември 1605 г., когато кралските стражи го намират в мазетата под Камарата на лордовете в Лондон с 36 зле прикрити бурета с барут, подготвени, за да вдигнат във въздуха краля, наследниците му и кой знае колко още знатни люде.

Remember, remember the 5th of November, гласи прословутата фраза, с която свързваме Гай Фоукс. На 5 ноември той трябва да вдигне във въздуха елита на нацията си, но е заловен предишната вечер.

Дори тогава да се е смеел като образа от маската, със сигурност усмивката се е изпарила бързо през следващите дни, когато е измъчван в Лондонската кула. Преди да предаде сподвижниците си и накрая да бъде осъден на „смърт чрез обесване, изкормване и разчленяване“.

На неговата прелюбопитна истрия ще се върнем след малко, по-интересният въпрос в случая гласи: как така един несъстоял се масов убиец за 4 века успява да се превърне в попикона и символ на свободата? Та това, което той е планирал, не се различава например от атентата в църквата „Св. Неделя“, при това в по-голям мащаб…

 

gai-fouks-anonimnite

Снимка: JR, Pixabay

 

Пуцай, куме!

По ирония на съдбата той дължи славата си именно на онези, които мечтае да убие и които в крайна сметка се разправят с него.

След смъртта му, на 5 ноември всяка година оцелелият крал Джеймс I решава да организира празненство в чест на това, че атентатът е бил предотвратен. Символично се изгаря чучело на нашия приятел Гай, постепенно празникът се превръща в традиционен карнавал. А неуспелият атентатор – в положителен герой, който се бори срещу лошите политици.

После се появява маската. През следващите столетия нейни ранни версии слагат на лицата си малките хулигани от бедните предградия. От тях се ражда и английската дума guy, първоначално носеща презрителното значение на „пройдоха“, а днес част от ежедневния сленг като просто „младеж“.

После идва Джон Ленън. Именно най-символичният пацифист на ХХ век възпява човека с барута в песента “Remember”, която завършва с думите “the fifth of November”, последвани от звука на взрив.

 

Бал с маски

Така стигаме до 80-те години на ХХ век, когато писателят Алън Мур и илюстраторът Дейвид Лойд създават графичния роман „V като Вендета“. В него рисуват постапокалиптичен свят, където властва корумпирано правителство. А символът на съпротивата е героят V, който се появява за първи път с прословутата маска, вече стигнала до днешния си вид.

През 2006-а историята оживява в култов филм на братята (малко по-късно сестри) Уашовски. Макар че лентата за времето си стои далеч от статута на марковия им успех – „Матрицата“, очевидно тя също се превръща в символ на времето си. Включително и защото маската на усмихнатия Гай излиза от нея, за да се влее в списъка на архетипните образи на нашето време.

„Много се радвам на стечението на обстоятелствата, че тази маска днес се използва от хора, които вярват, че защитават справедлива кауза, че се борят срещу всяко нещо, което приемат като форма на тирания“, казва днес Лойд, създателят на стилизирания образ. Той разказва, че героят се е появил съвсем случайно. Двамата с Мур, анархист по убеждения, просто търсели историческа личност, която се е борила срещу несправедливостите на своето време. Какво ли щеше да стане, ако бяха попаднали на Левски или Ботев?

 

gai-fouks-anonimnite

Част от историята, разказана от Мур и Лойд

 

Барутен буквар

Първи я използват протестиращите срещу църквата на сциентолозите, после става символ на арабската пролет, оранжевата революция… и днес тези събития вече сме ги забравили, отнесени от следващите турбулентни вълни на историята, но маската не се забравя, а преминава нататък.

После идва „Окупирай Уолстрийт“ (за съжаление след като го окупираха, го освободиха), дори Джулиан Асанж се появява с Гай на лицето си в Лондон (за съжаление пък него после го уловиха). Маската се появява даже когато привържениците на Тръмп превземат Капитолия, а в Саудитска Арабия е официално забранена като опасен символ, призоваващ към бунт.

Превръща се дори в източник на печалба. Още през 2011 г. „Амазон“ обявява, че са продадени няколко стотици хиляди от нея. При това… образът е защитен и от всяка продажба „Уорнър“, собствениците на търговската марка, печелят пари.

Ех, този усмихнат несъстоял се терорист Гай…

 

gai-fouks-anonimnite

Образът от оригиналните графични романи „V като Вендета“

 

Гуидо веселякът

За какво ли се е борил? В онези времена, а до голяма степен и днес, прекалено много конфликти са свързани със сблъсъка между религии.

Защитникът на католиците, който е готов да избие елита на нацията си в защита на тази вяра, всъщност е роден в Йорк през добрата стара 1570 г. в старо протестантско семейство. Баща му дори е адвокат на местната църква, но умира млад, когато Гай е само на 8. Майка му се жени отново, а вторият му баща се оказва ревностен католик. Който малко по малко го печели в лоното на църквата.

По онова време, както нерядко в история си, Англия е буре с барут, а най-големите конфликти са точно между католици и протестанти.

Фоукс от малък си пада кибритлия. Или, ако го кажем на актуалния новговор, религиозен фундаменталист. Желанието да се бори на страната на католиците само 22-годишен го отпраща в Нидерландия. Продава земята, наследена от баща му, за да стане част от испанските войски в Осемгодишната война. Отличава се с храбростта си дотолкова, че „Гуидо Фоукс“ се превръща в митичен символ и на Иберийския полуостров. Описват го като „мъж много благочестен, образцово умерен, с фино, весело държание, враг на раздорите и споровете. Верен приятел и забележителен с точното спазване на религиозните обреди“.

Вероятно от славата му по онова време по-късно на него испанските конкистадори кръщават един от Галапагоските острови – Гай Фоукс.

 

gai-fouks-anonimnite

Снимка: fahed kiwan, Pixabay

 

Кибритлия

Печели си имиджа на куражлия, който обаче скоро ще се окаже фатален. Ето че се насочваме към фаталната 1605-а. Фоукс не е сред организаторите на прословутия опит за атентат, привлечен е по-късно заради военния си опит. Лидерът на атентаторите Робърт Кейтсби и малката му групичка си търсят човек с познания в тази област, който да свърши същинската „работа“. Дори изпращат в Нидерландия емисар, за да покани Фоукс, който се отзовава с радост.

По онова време на власт е Джеймс I, ревностен протестант, който определено не е фен на религиозната толерантност. Католиците са очаквали да се държи толерантно, дори майка му е от тази вяра, но той ги разочарова. По време на управлението му са подложени на гонения и именно това е поводът Гай и съмишлениците му да опитат да вземат нещата в свои ръце.

Целта е ясна, да бъдат убити кралят и колкото може повече от приближените му, в суматохата католиците да вземат властта и да поставят начело свой владетел. Даже са изпратили лорд – сър Едмънд Бейнъм, в Рим, за да спечели папата за каузата, след като стане ясно, че са успели в начинанието си.

 

gai-fouks-anonimnite

Снимка: The_Red_Queen, Pixabay

 

Барутен погреб

Всяка година Камарата на лордовете се свиква за първото си заседание в началото на ноември. През 1605-а обаче, вечерта преди това да се случи, властите получават анонимно писмо, че се готви атентат. Пише, че „ще понесат ужасен удар върху парламента и въпреки това няма да видят кой ги наранява“.

Кралските стражи внимателно претърсват подземията на сградата, като най-вероятното място, където биха могли да се крият атентаторите. Първия път не откриват нищо, докато при втората опиколка се досещат да отворят заключеното мазе, в което, зад прословутите 36 бурета барут, се крие мустакат мъж, който се представя за Джон Джонсън. Буретата събират почти тон и половина от експлозивната смес, предостатъчно, за да оставят на мястото на парламента само развалини.

„Искам да издухам този шотландски крал и всичките му шотландски лордове обратно в Шотландия“, казва на стражите Джонсън.

 

gai-fouks-anonimnite

Разкриването на заговора, нарисувано от Хенри Перон Бригс, 1823 г.

 

Изведнъж Радецки пристигна със гръм

Е, разбира се, заловенията не е никакъв Джон и това много бързо става ясно през следващите дни, когато е подложен на тежки изтезания. Издържа няколко дни, но мъченията са ужасяващи. Признава си и истинското име, и всичко за неуспешния атентат. В унисон с тогавашните кървави нрави обаче, това не му спестява ужасната смърт.

Написаните собственоръчно признания се пазят в Националния архив на Великобритания. По едва четимия почерк си личи какво е преживял в онези дни усмихнатият на маската Гай…

Осъден е на смърт през януари 1606 г. по споменатия кръвожаден начин. Предвидено е да умре, увисвайки на въжето точно срещу сградата на Парламента, но има „късмета“ да сe спъне на стъпалата към бесилката и да си счупи врата. Е, въпреки това, изпълняват останалата част от присъдата и после разчленяват тялото му на 4.

 

gai-fouks-anonimnite

Горе е показателният подпис от самопризнанията.

 

Буре с барут

Не е много различна съдбата на останалите участници в атентата. Според една от версиите писмото, което проваля бунта им, е изпратено до лорд католик с предупреждение да не ходи на откриването и незнайно как попада в ръцете на кралските хора. Кой точно „предава четата“, така и не става ясно, предателите не обичат да оставят имената си в летописите.

От следващата година започват карнавалите, стават огромни, разпростират се в цяла Великобритания и колониите ѝ. Празнуват всички, освен… училището, което е завършил Гай – „Сейнт Питър“ в Йорк.

С нашия герой е свързана и още една, типично по британски, шантаво звучаща традиция. Всеки ноември, в нощта преди първото за сезона заседание на Камарата на лордовете, специално назначен служител обикаля подземията на сградата, за да е сигурно, че Гай го няма там с 36-те му бурета смърт.

 

gai-fouks-anonimnite

Гравюра на залавянето на 8 от13-те конспиратори. Гай е трети от дясно на ляво.

 

Good guy

И така, Гай си отива по гаден начин, за да се превърне в символ, който продължава да вълнува. Ясно е значението на маската като символ. Използваш я тогава, когато искаш да скриеш себе си по някаква причина. Също както е ясно какво значи и ако избереш именно Гай Фоукс – обещаваш, че ще се бориш срещу несправедливостите, срещу лошото управление.

Някъде там се появяват и „Анонимните“ – митичната група (или групи) хакери, които по един или друг начин излизат на дневен ред онлайн като добрите, като борците за справедливост. Разбира се, около тях митовете са повече, отколкото фактите, през последните години те също поизгубиха цвета си.

Но ако силата е в анонимността… през какви катаклизми мина отношението към нея онлайн? Кога името ни има значение зад образа в мрежата и кога се превръща в тежест?

Така всичко, казано дотук, е част от друга, още по-голяма тема – за анонимността в мрежата. За това кога има смисъл и логика да стоиш скрит. За троловете и анонимните, за измамниците и бунтовниците, за тоталния контрол и за демокрацията. Това ще е и темата на следващата дигитална история…

gai-fouks-anonimnite

Екзекуцията на Гай Фоукс, нарисувана от Клас Вишер

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Денят, в който програмистите спряха да пишат код

Денят, в който програмистите спряха да пишат код

Представяте ли си какво им е било на кочияшите, когато видели първите автомобили? Сигурно в началото са се чувствали в безопасност. „Кой ли ще се качи в тези странни кубчета? Вместо да се наслаждава...

повече информация
Поет + ИИ = Apollo ex Machina. Кои са победителите?

Поет + ИИ = Apollo ex Machina. Кои са победителите?

Дойде време да обявим победителите в първия у нас (и един от първите по света) конкурс за поезия, генерирана с помощта на изкуствен интелект – Apollo ex Machina. На церемония в Столична библиотека...

повече информация
Го. Голямата игра

Го. Голямата игра

Двама души се взират упорито в редички от подредени кръгли, плоски камъчета. Игра като игра, ще си кажете, само че не е толкова просто, никак даже. Защото това не само е една от най-старите игри,...

повече информация
Експеримент: Колко човека ще кликнат на опасния линк?

Експеримент: Колко човека ще кликнат на опасния линк?

Всички знаем, че не бива да кликаме по съмнителни линкове, защото това може да ни струва изключително скъпо… Знаем ли наистина? Време е да проверим с поредния експеримент на Дигитални истории, и...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Го. Голямата игра

Го. Голямата игра

Двама души се взират упорито в редички от подредени кръгли, плоски камъчета. Игра като игра, ще си кажете, само че не е толкова просто, никак даже. Защото това не само е една от най-старите игри, които познаваме, но и най-сложната. Дълго време я смятахме за последния бастион на човечеството, където технологиите не могат да ни изпреварят. А когато това се случи… се роди една забележителна нова дигитална история.
Тя идва да ни напомни, че технологиите са тук и за да ни предизвикват, и за да ни заплашват. Но и за да ни показват нови хоризонти да създаваме, да творим, да се развиваме като вид.

повече информация
„Без лудост няма как да ни се получи“

„Без лудост няма как да ни се получи“

В този живот не бива и не може само да получаваш. Ако не даваш – в замяна или пък напълно безвъзмездно, си живял напразно, както се пее в популярния шлагер. Дори да го знаем, струва си да си го припомняме често. Надявам се тази Дигитална история да стигне до повече хора. Вярвам, че ако поуките от нея бъдат разпознати от повече хора, то всички сме способни да си върнем разговора и да помогнем страната ни да процъфтява. Да изпълним големите мечти на главния герой и разказвача тук – децата ни да ИСКАТ да останат в България.
Тенко Николов не само е един от най-успешните технологични предприемачи на България. Той е визионер, който вярва в силата на сработения екип, споделените ценности и малко „здравословна“ лудост.

повече информация
Експеримент: Колко човека ще кликнат на опасния линк?

Експеримент: Колко човека ще кликнат на опасния линк?

Много важен и показателен експеримент. Със специалисти по киберсигурност изпращаме имейли до 393 случайно избрани български адреса. Симулираме кибератака, за да видим колко хора ще се подведат. И резултатите са изумителни…

повече информация

Най-новите:

Денят, в който програмистите спряха да пишат код

Денят, в който програмистите спряха да пишат код

Само за месец някои от безспорните авторитети от различни поколения и области на компютърния свят се обединиха зад една и съща идея. Днес не е нужно човекът да пише компютърен код. Защото изкуственият интелект вече го прави по-добре от нас.
Тази Дигитална история е важна не само за десетките милиони програмисти, но и защото е силен пример. Тя се случва в софтуерния свят, но няма причина да не се повтори във всяка друга област, където ИИ навлиза по-бавно, но също толкова неумолимо.
Май е време да „слизаме“ от клавиатурите. Но… какво да захванем тогава? Какво ще правят програмистите, когато вече не пишат код?

повече информация
Поет + ИИ = Apollo ex Machina. Кои са победителите?

Поет + ИИ = Apollo ex Machina. Кои са победителите?

Дойде време да обявим победителите в първия у нас (и един от първите по света) конкурс за поезия, генерирана с помощта на изкуствен интелект – Apollo ex Machina.
На церемония в Столична библиотека бяха обявени избраниците на журито. Там бе представена и стихосбирката с избрани творби от надпреварата, дело на издателство Scribens. След малко ще можете да прочетете стиховете на най-добрите и да прецените сами колко добри са те.

повече информация
Го. Голямата игра

Го. Голямата игра

Двама души се взират упорито в редички от подредени кръгли, плоски камъчета. Игра като игра, ще си кажете, само че не е толкова просто, никак даже. Защото това не само е една от най-старите игри, които познаваме, но и най-сложната. Дълго време я смятахме за последния бастион на човечеството, където технологиите не могат да ни изпреварят. А когато това се случи… се роди една забележителна нова дигитална история.
Тя идва да ни напомни, че технологиите са тук и за да ни предизвикват, и за да ни заплашват. Но и за да ни показват нови хоризонти да създаваме, да творим, да се развиваме като вид.

повече информация
Какво мислят българите за ИИ днес?

Какво мислят българите за ИИ днес?

Какво мислите за изкуствения интелект? Опасност или възможност е той? Бъдеще или реалност? Маркетинг или огромен пробив?
През декември поканих всеки, който има желание, да попълни една кратка, но важна анкета. Същите въпроси зададох и преди година и половина. Ето че дойде време да обсъдим резултатите.
Този път се включиха близо 350 души (при 750 в средата на 2024-а). Благодаря им от сърце! Ще сравним изводите от двете допитвания, за да потърсим тенденции. И заедно да изрисуваме днешния пейзаж на отношението на българина към най-обсъжданата и шеметна технология на нашето време.

повече информация
„Без лудост няма как да ни се получи“

„Без лудост няма как да ни се получи“

В този живот не бива и не може само да получаваш. Ако не даваш – в замяна или пък напълно безвъзмездно, си живял напразно, както се пее в популярния шлагер. Дори да го знаем, струва си да си го припомняме често. Надявам се тази Дигитална история да стигне до повече хора. Вярвам, че ако поуките от нея бъдат разпознати от повече хора, то всички сме способни да си върнем разговора и да помогнем страната ни да процъфтява. Да изпълним големите мечти на главния герой и разказвача тук – децата ни да ИСКАТ да останат в България.
Тенко Николов не само е един от най-успешните технологични предприемачи на България. Той е визионер, който вярва в силата на сработения екип, споделените ценности и малко „здравословна“ лудост.

повече информация
Експеримент: Колко човека ще кликнат на опасния линк?

Експеримент: Колко човека ще кликнат на опасния линк?

Много важен и показателен експеримент. Със специалисти по киберсигурност изпращаме имейли до 393 случайно избрани български адреса. Симулираме кибератака, за да видим колко хора ще се подведат. И резултатите са изумителни…

повече информация
Share This