Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

ное. 4, 2022 | Истории

Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

4 ноември 2022 | Истории

Тази физиономия сте я виждали често, тя е големият символ на 21-и век. Идва дълбоко от недрата на британското минало, но нямаше да се превърне в така познатия днес архетип, ако не се беше случила една чиста случайност, дошла от изкуството.

Образът на маската се превърна в символ на движението „Окупирай Уолстрийт“, после на „Анонимните“ хакери. През последните години се появява почти винаги, когато група хора се обяви срещу някаква несправедливост. На нея е изрисувано стилизираното лице на една истинска историческа личност.

Кой е този Гай Фоукс? Как митичният персонаж от далечното британско минало се прероди, за да приюти зад себе си толкова символика? По какъв начин името му се е превърнало в дума, всекидневно ползвана на английски? Дали наистина е човек, който има защо да служи за пример?

 

gai-fouks-anonimnite

Снимка: Ahmed Zayan, Unsplash

 

Remember, remember четвърти November

Широка усмивка, пълна със самочувствие, дълъг мустак, заострен по краищата, тънка хипстърска брадичка. Всеки е виждал тази маска. Надали е бил толкова усмихнат самият Гай Фоукс в късните доби на 4 ноември 1605 г., когато кралските стражи го намират в мазетата под Камарата на лордовете в Лондон с 36 зле прикрити бурета с барут, подготвени, за да вдигнат във въздуха краля, наследниците му и кой знае колко още знатни люде.

Remember, remember the 5th of November, гласи прословутата фраза, с която свързваме Гай Фоукс. На 5 ноември той трябва да вдигне във въздуха елита на нацията си, но е заловен предишната вечер.

Дори тогава да се е смеел като образа от маската, със сигурност усмивката се е изпарила бързо през следващите дни, когато е измъчван в Лондонската кула. Преди да предаде сподвижниците си и накрая да бъде осъден на „смърт чрез обесване, изкормване и разчленяване“.

На неговата прелюбопитна истрия ще се върнем след малко, по-интересният въпрос в случая гласи: как така един несъстоял се масов убиец за 4 века успява да се превърне в попикона и символ на свободата? Та това, което той е планирал, не се различава например от атентата в църквата „Св. Неделя“, при това в по-голям мащаб…

 

gai-fouks-anonimnite

Снимка: JR, Pixabay

 

Пуцай, куме!

По ирония на съдбата той дължи славата си именно на онези, които мечтае да убие и които в крайна сметка се разправят с него.

След смъртта му, на 5 ноември всяка година оцелелият крал Джеймс I решава да организира празненство в чест на това, че атентатът е бил предотвратен. Символично се изгаря чучело на нашия приятел Гай, постепенно празникът се превръща в традиционен карнавал. А неуспелият атентатор – в положителен герой, който се бори срещу лошите политици.

После се появява маската. През следващите столетия нейни ранни версии слагат на лицата си малките хулигани от бедните предградия. От тях се ражда и английската дума guy, първоначално носеща презрителното значение на „пройдоха“, а днес част от ежедневния сленг като просто „младеж“.

После идва Джон Ленън. Именно най-символичният пацифист на ХХ век възпява човека с барута в песента “Remember”, която завършва с думите “the fifth of November”, последвани от звука на взрив.

 

Бал с маски

Така стигаме до 80-те години на ХХ век, когато писателят Алън Мур и илюстраторът Дейвид Лойд създават графичния роман „V като Вендета“. В него рисуват постапокалиптичен свят, където властва корумпирано правителство. А символът на съпротивата е героят V, който се появява за първи път с прословутата маска, вече стигнала до днешния си вид.

През 2006-а историята оживява в култов филм на братята (малко по-късно сестри) Уашовски. Макар че лентата за времето си стои далеч от статута на марковия им успех – „Матрицата“, очевидно тя също се превръща в символ на времето си. Включително и защото маската на усмихнатия Гай излиза от нея, за да се влее в списъка на архетипните образи на нашето време.

„Много се радвам на стечението на обстоятелствата, че тази маска днес се използва от хора, които вярват, че защитават справедлива кауза, че се борят срещу всяко нещо, което приемат като форма на тирания“, казва днес Лойд, създателят на стилизирания образ. Той разказва, че героят се е появил съвсем случайно. Двамата с Мур, анархист по убеждения, просто търсели историческа личност, която се е борила срещу несправедливостите на своето време. Какво ли щеше да стане, ако бяха попаднали на Левски или Ботев?

 

gai-fouks-anonimnite

Част от историята, разказана от Мур и Лойд

 

Барутен буквар

Първи я използват протестиращите срещу църквата на сциентолозите, после става символ на арабската пролет, оранжевата революция… и днес тези събития вече сме ги забравили, отнесени от следващите турбулентни вълни на историята, но маската не се забравя, а преминава нататък.

После идва „Окупирай Уолстрийт“ (за съжаление след като го окупираха, го освободиха), дори Джулиан Асанж се появява с Гай на лицето си в Лондон (за съжаление пък него после го уловиха). Маската се появява даже когато привържениците на Тръмп превземат Капитолия, а в Саудитска Арабия е официално забранена като опасен символ, призоваващ към бунт.

Превръща се дори в източник на печалба. Още през 2011 г. „Амазон“ обявява, че са продадени няколко стотици хиляди от нея. При това… образът е защитен и от всяка продажба „Уорнър“, собствениците на търговската марка, печелят пари.

Ех, този усмихнат несъстоял се терорист Гай…

 

gai-fouks-anonimnite

Образът от оригиналните графични романи „V като Вендета“

 

Гуидо веселякът

За какво ли се е борил? В онези времена, а до голяма степен и днес, прекалено много конфликти са свързани със сблъсъка между религии.

Защитникът на католиците, който е готов да избие елита на нацията си в защита на тази вяра, всъщност е роден в Йорк през добрата стара 1570 г. в старо протестантско семейство. Баща му дори е адвокат на местната църква, но умира млад, когато Гай е само на 8. Майка му се жени отново, а вторият му баща се оказва ревностен католик. Който малко по малко го печели в лоното на църквата.

По онова време, както нерядко в история си, Англия е буре с барут, а най-големите конфликти са точно между католици и протестанти.

Фоукс от малък си пада кибритлия. Или, ако го кажем на актуалния новговор, религиозен фундаменталист. Желанието да се бори на страната на католиците само 22-годишен го отпраща в Нидерландия. Продава земята, наследена от баща му, за да стане част от испанските войски в Осемгодишната война. Отличава се с храбростта си дотолкова, че „Гуидо Фоукс“ се превръща в митичен символ и на Иберийския полуостров. Описват го като „мъж много благочестен, образцово умерен, с фино, весело държание, враг на раздорите и споровете. Верен приятел и забележителен с точното спазване на религиозните обреди“.

Вероятно от славата му по онова време по-късно на него испанските конкистадори кръщават един от Галапагоските острови – Гай Фоукс.

 

gai-fouks-anonimnite

Снимка: fahed kiwan, Pixabay

 

Кибритлия

Печели си имиджа на куражлия, който обаче скоро ще се окаже фатален. Ето че се насочваме към фаталната 1605-а. Фоукс не е сред организаторите на прословутия опит за атентат, привлечен е по-късно заради военния си опит. Лидерът на атентаторите Робърт Кейтсби и малката му групичка си търсят човек с познания в тази област, който да свърши същинската „работа“. Дори изпращат в Нидерландия емисар, за да покани Фоукс, който се отзовава с радост.

По онова време на власт е Джеймс I, ревностен протестант, който определено не е фен на религиозната толерантност. Католиците са очаквали да се държи толерантно, дори майка му е от тази вяра, но той ги разочарова. По време на управлението му са подложени на гонения и именно това е поводът Гай и съмишлениците му да опитат да вземат нещата в свои ръце.

Целта е ясна, да бъдат убити кралят и колкото може повече от приближените му, в суматохата католиците да вземат властта и да поставят начело свой владетел. Даже са изпратили лорд – сър Едмънд Бейнъм, в Рим, за да спечели папата за каузата, след като стане ясно, че са успели в начинанието си.

 

gai-fouks-anonimnite

Снимка: The_Red_Queen, Pixabay

 

Барутен погреб

Всяка година Камарата на лордовете се свиква за първото си заседание в началото на ноември. През 1605-а обаче, вечерта преди това да се случи, властите получават анонимно писмо, че се готви атентат. Пише, че „ще понесат ужасен удар върху парламента и въпреки това няма да видят кой ги наранява“.

Кралските стражи внимателно претърсват подземията на сградата, като най-вероятното място, където биха могли да се крият атентаторите. Първия път не откриват нищо, докато при втората опиколка се досещат да отворят заключеното мазе, в което, зад прословутите 36 бурета барут, се крие мустакат мъж, който се представя за Джон Джонсън. Буретата събират почти тон и половина от експлозивната смес, предостатъчно, за да оставят на мястото на парламента само развалини.

„Искам да издухам този шотландски крал и всичките му шотландски лордове обратно в Шотландия“, казва на стражите Джонсън.

 

gai-fouks-anonimnite

Разкриването на заговора, нарисувано от Хенри Перон Бригс, 1823 г.

 

Изведнъж Радецки пристигна със гръм

Е, разбира се, заловенията не е никакъв Джон и това много бързо става ясно през следващите дни, когато е подложен на тежки изтезания. Издържа няколко дни, но мъченията са ужасяващи. Признава си и истинското име, и всичко за неуспешния атентат. В унисон с тогавашните кървави нрави обаче, това не му спестява ужасната смърт.

Написаните собственоръчно признания се пазят в Националния архив на Великобритания. По едва четимия почерк си личи какво е преживял в онези дни усмихнатият на маската Гай…

Осъден е на смърт през януари 1606 г. по споменатия кръвожаден начин. Предвидено е да умре, увисвайки на въжето точно срещу сградата на Парламента, но има „късмета“ да сe спъне на стъпалата към бесилката и да си счупи врата. Е, въпреки това, изпълняват останалата част от присъдата и после разчленяват тялото му на 4.

 

gai-fouks-anonimnite

Горе е показателният подпис от самопризнанията.

 

Буре с барут

Не е много различна съдбата на останалите участници в атентата. Според една от версиите писмото, което проваля бунта им, е изпратено до лорд католик с предупреждение да не ходи на откриването и незнайно как попада в ръцете на кралските хора. Кой точно „предава четата“, така и не става ясно, предателите не обичат да оставят имената си в летописите.

От следващата година започват карнавалите, стават огромни, разпростират се в цяла Великобритания и колониите ѝ. Празнуват всички, освен… училището, което е завършил Гай – „Сейнт Питър“ в Йорк.

С нашия герой е свързана и още една, типично по британски, шантаво звучаща традиция. Всеки ноември, в нощта преди първото за сезона заседание на Камарата на лордовете, специално назначен служител обикаля подземията на сградата, за да е сигурно, че Гай го няма там с 36-те му бурета смърт.

 

gai-fouks-anonimnite

Гравюра на залавянето на 8 от13-те конспиратори. Гай е трети от дясно на ляво.

 

Good guy

И така, Гай си отива по гаден начин, за да се превърне в символ, който продължава да вълнува. Ясно е значението на маската като символ. Използваш я тогава, когато искаш да скриеш себе си по някаква причина. Също както е ясно какво значи и ако избереш именно Гай Фоукс – обещаваш, че ще се бориш срещу несправедливостите, срещу лошото управление.

Някъде там се появяват и „Анонимните“ – митичната група (или групи) хакери, които по един или друг начин излизат на дневен ред онлайн като добрите, като борците за справедливост. Разбира се, около тях митовете са повече, отколкото фактите, през последните години те също поизгубиха цвета си.

Но ако силата е в анонимността… през какви катаклизми мина отношението към нея онлайн? Кога името ни има значение зад образа в мрежата и кога се превръща в тежест?

Така всичко, казано дотук, е част от друга, още по-голяма тема – за анонимността в мрежата. За това кога има смисъл и логика да стоиш скрит. За троловете и анонимните, за измамниците и бунтовниците, за тоталния контрол и за демокрацията. Това ще е и темата на следващата дигитална история…

gai-fouks-anonimnite

Екзекуцията на Гай Фоукс, нарисувана от Клас Вишер

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This