Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

ное. 4, 2022 | Истории

Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

4 ноември 2022 | Истории

Тази физиономия сте я виждали често, тя е големият символ на 21-и век. Идва дълбоко от недрата на британското минало, но нямаше да се превърне в така познатия днес архетип, ако не се беше случила една чиста случайност, дошла от изкуството.

Образът на маската се превърна в символ на движението „Окупирай Уолстрийт“, после на „Анонимните“ хакери. През последните години се появява почти винаги, когато група хора се обяви срещу някаква несправедливост. На нея е изрисувано стилизираното лице на една истинска историческа личност.

Кой е този Гай Фоукс? Как митичният персонаж от далечното британско минало се прероди, за да приюти зад себе си толкова символика? По какъв начин името му се е превърнало в дума, всекидневно ползвана на английски? Дали наистина е човек, който има защо да служи за пример?

 

gai-fouks-anonimnite

Снимка: Ahmed Zayan, Unsplash

 

Remember, remember четвърти November

Широка усмивка, пълна със самочувствие, дълъг мустак, заострен по краищата, тънка хипстърска брадичка. Всеки е виждал тази маска. Надали е бил толкова усмихнат самият Гай Фоукс в късните доби на 4 ноември 1605 г., когато кралските стражи го намират в мазетата под Камарата на лордовете в Лондон с 36 зле прикрити бурета с барут, подготвени, за да вдигнат във въздуха краля, наследниците му и кой знае колко още знатни люде.

Remember, remember the 5th of November, гласи прословутата фраза, с която свързваме Гай Фоукс. На 5 ноември той трябва да вдигне във въздуха елита на нацията си, но е заловен предишната вечер.

Дори тогава да се е смеел като образа от маската, със сигурност усмивката се е изпарила бързо през следващите дни, когато е измъчван в Лондонската кула. Преди да предаде сподвижниците си и накрая да бъде осъден на „смърт чрез обесване, изкормване и разчленяване“.

На неговата прелюбопитна истрия ще се върнем след малко, по-интересният въпрос в случая гласи: как така един несъстоял се масов убиец за 4 века успява да се превърне в попикона и символ на свободата? Та това, което той е планирал, не се различава например от атентата в църквата „Св. Неделя“, при това в по-голям мащаб…

 

gai-fouks-anonimnite

Снимка: JR, Pixabay

 

Пуцай, куме!

По ирония на съдбата той дължи славата си именно на онези, които мечтае да убие и които в крайна сметка се разправят с него.

След смъртта му, на 5 ноември всяка година оцелелият крал Джеймс I решава да организира празненство в чест на това, че атентатът е бил предотвратен. Символично се изгаря чучело на нашия приятел Гай, постепенно празникът се превръща в традиционен карнавал. А неуспелият атентатор – в положителен герой, който се бори срещу лошите политици.

После се появява маската. През следващите столетия нейни ранни версии слагат на лицата си малките хулигани от бедните предградия. От тях се ражда и английската дума guy, първоначално носеща презрителното значение на „пройдоха“, а днес част от ежедневния сленг като просто „младеж“.

После идва Джон Ленън. Именно най-символичният пацифист на ХХ век възпява човека с барута в песента “Remember”, която завършва с думите “the fifth of November”, последвани от звука на взрив.

 

Бал с маски

Така стигаме до 80-те години на ХХ век, когато писателят Алън Мур и илюстраторът Дейвид Лойд създават графичния роман „V като Вендета“. В него рисуват постапокалиптичен свят, където властва корумпирано правителство. А символът на съпротивата е героят V, който се появява за първи път с прословутата маска, вече стигнала до днешния си вид.

През 2006-а историята оживява в култов филм на братята (малко по-късно сестри) Уашовски. Макар че лентата за времето си стои далеч от статута на марковия им успех – „Матрицата“, очевидно тя също се превръща в символ на времето си. Включително и защото маската на усмихнатия Гай излиза от нея, за да се влее в списъка на архетипните образи на нашето време.

„Много се радвам на стечението на обстоятелствата, че тази маска днес се използва от хора, които вярват, че защитават справедлива кауза, че се борят срещу всяко нещо, което приемат като форма на тирания“, казва днес Лойд, създателят на стилизирания образ. Той разказва, че героят се е появил съвсем случайно. Двамата с Мур, анархист по убеждения, просто търсели историческа личност, която се е борила срещу несправедливостите на своето време. Какво ли щеше да стане, ако бяха попаднали на Левски или Ботев?

 

gai-fouks-anonimnite

Част от историята, разказана от Мур и Лойд

 

Барутен буквар

Първи я използват протестиращите срещу църквата на сциентолозите, после става символ на арабската пролет, оранжевата революция… и днес тези събития вече сме ги забравили, отнесени от следващите турбулентни вълни на историята, но маската не се забравя, а преминава нататък.

После идва „Окупирай Уолстрийт“ (за съжаление след като го окупираха, го освободиха), дори Джулиан Асанж се появява с Гай на лицето си в Лондон (за съжаление пък него после го уловиха). Маската се появява даже когато привържениците на Тръмп превземат Капитолия, а в Саудитска Арабия е официално забранена като опасен символ, призоваващ към бунт.

Превръща се дори в източник на печалба. Още през 2011 г. „Амазон“ обявява, че са продадени няколко стотици хиляди от нея. При това… образът е защитен и от всяка продажба „Уорнър“, собствениците на търговската марка, печелят пари.

Ех, този усмихнат несъстоял се терорист Гай…

 

gai-fouks-anonimnite

Образът от оригиналните графични романи „V като Вендета“

 

Гуидо веселякът

За какво ли се е борил? В онези времена, а до голяма степен и днес, прекалено много конфликти са свързани със сблъсъка между религии.

Защитникът на католиците, който е готов да избие елита на нацията си в защита на тази вяра, всъщност е роден в Йорк през добрата стара 1570 г. в старо протестантско семейство. Баща му дори е адвокат на местната църква, но умира млад, когато Гай е само на 8. Майка му се жени отново, а вторият му баща се оказва ревностен католик. Който малко по малко го печели в лоното на църквата.

По онова време, както нерядко в история си, Англия е буре с барут, а най-големите конфликти са точно между католици и протестанти.

Фоукс от малък си пада кибритлия. Или, ако го кажем на актуалния новговор, религиозен фундаменталист. Желанието да се бори на страната на католиците само 22-годишен го отпраща в Нидерландия. Продава земята, наследена от баща му, за да стане част от испанските войски в Осемгодишната война. Отличава се с храбростта си дотолкова, че „Гуидо Фоукс“ се превръща в митичен символ и на Иберийския полуостров. Описват го като „мъж много благочестен, образцово умерен, с фино, весело държание, враг на раздорите и споровете. Верен приятел и забележителен с точното спазване на религиозните обреди“.

Вероятно от славата му по онова време по-късно на него испанските конкистадори кръщават един от Галапагоските острови – Гай Фоукс.

 

gai-fouks-anonimnite

Снимка: fahed kiwan, Pixabay

 

Кибритлия

Печели си имиджа на куражлия, който обаче скоро ще се окаже фатален. Ето че се насочваме към фаталната 1605-а. Фоукс не е сред организаторите на прословутия опит за атентат, привлечен е по-късно заради военния си опит. Лидерът на атентаторите Робърт Кейтсби и малката му групичка си търсят човек с познания в тази област, който да свърши същинската „работа“. Дори изпращат в Нидерландия емисар, за да покани Фоукс, който се отзовава с радост.

По онова време на власт е Джеймс I, ревностен протестант, който определено не е фен на религиозната толерантност. Католиците са очаквали да се държи толерантно, дори майка му е от тази вяра, но той ги разочарова. По време на управлението му са подложени на гонения и именно това е поводът Гай и съмишлениците му да опитат да вземат нещата в свои ръце.

Целта е ясна, да бъдат убити кралят и колкото може повече от приближените му, в суматохата католиците да вземат властта и да поставят начело свой владетел. Даже са изпратили лорд – сър Едмънд Бейнъм, в Рим, за да спечели папата за каузата, след като стане ясно, че са успели в начинанието си.

 

gai-fouks-anonimnite

Снимка: The_Red_Queen, Pixabay

 

Барутен погреб

Всяка година Камарата на лордовете се свиква за първото си заседание в началото на ноември. През 1605-а обаче, вечерта преди това да се случи, властите получават анонимно писмо, че се готви атентат. Пише, че „ще понесат ужасен удар върху парламента и въпреки това няма да видят кой ги наранява“.

Кралските стражи внимателно претърсват подземията на сградата, като най-вероятното място, където биха могли да се крият атентаторите. Първия път не откриват нищо, докато при втората опиколка се досещат да отворят заключеното мазе, в което, зад прословутите 36 бурета барут, се крие мустакат мъж, който се представя за Джон Джонсън. Буретата събират почти тон и половина от експлозивната смес, предостатъчно, за да оставят на мястото на парламента само развалини.

„Искам да издухам този шотландски крал и всичките му шотландски лордове обратно в Шотландия“, казва на стражите Джонсън.

 

gai-fouks-anonimnite

Разкриването на заговора, нарисувано от Хенри Перон Бригс, 1823 г.

 

Изведнъж Радецки пристигна със гръм

Е, разбира се, заловенията не е никакъв Джон и това много бързо става ясно през следващите дни, когато е подложен на тежки изтезания. Издържа няколко дни, но мъченията са ужасяващи. Признава си и истинското име, и всичко за неуспешния атентат. В унисон с тогавашните кървави нрави обаче, това не му спестява ужасната смърт.

Написаните собственоръчно признания се пазят в Националния архив на Великобритания. По едва четимия почерк си личи какво е преживял в онези дни усмихнатият на маската Гай…

Осъден е на смърт през януари 1606 г. по споменатия кръвожаден начин. Предвидено е да умре, увисвайки на въжето точно срещу сградата на Парламента, но има „късмета“ да сe спъне на стъпалата към бесилката и да си счупи врата. Е, въпреки това, изпълняват останалата част от присъдата и после разчленяват тялото му на 4.

 

gai-fouks-anonimnite

Горе е показателният подпис от самопризнанията.

 

Буре с барут

Не е много различна съдбата на останалите участници в атентата. Според една от версиите писмото, което проваля бунта им, е изпратено до лорд католик с предупреждение да не ходи на откриването и незнайно как попада в ръцете на кралските хора. Кой точно „предава четата“, така и не става ясно, предателите не обичат да оставят имената си в летописите.

От следващата година започват карнавалите, стават огромни, разпростират се в цяла Великобритания и колониите ѝ. Празнуват всички, освен… училището, което е завършил Гай – „Сейнт Питър“ в Йорк.

С нашия герой е свързана и още една, типично по британски, шантаво звучаща традиция. Всеки ноември, в нощта преди първото за сезона заседание на Камарата на лордовете, специално назначен служител обикаля подземията на сградата, за да е сигурно, че Гай го няма там с 36-те му бурета смърт.

 

gai-fouks-anonimnite

Гравюра на залавянето на 8 от13-те конспиратори. Гай е трети от дясно на ляво.

 

Good guy

И така, Гай си отива по гаден начин, за да се превърне в символ, който продължава да вълнува. Ясно е значението на маската като символ. Използваш я тогава, когато искаш да скриеш себе си по някаква причина. Също както е ясно какво значи и ако избереш именно Гай Фоукс – обещаваш, че ще се бориш срещу несправедливостите, срещу лошото управление.

Някъде там се появяват и „Анонимните“ – митичната група (или групи) хакери, които по един или друг начин излизат на дневен ред онлайн като добрите, като борците за справедливост. Разбира се, около тях митовете са повече, отколкото фактите, през последните години те също поизгубиха цвета си.

Но ако силата е в анонимността… през какви катаклизми мина отношението към нея онлайн? Кога името ни има значение зад образа в мрежата и кога се превръща в тежест?

Така всичко, казано дотук, е част от друга, още по-голяма тема – за анонимността в мрежата. За това кога има смисъл и логика да стоиш скрит. За троловете и анонимните, за измамниците и бунтовниците, за тоталния контрол и за демокрацията. Това ще е и темата на следващата дигитална история…

gai-fouks-anonimnite

Екзекуцията на Гай Фоукс, нарисувана от Клас Вишер

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

Ивайло Кенов е вдъхновяващ учител, помогнал на толкова много хора да станат програмисти. Насочва се към тази професия случайно, след като разбира, че строителното инженерство не е за него. Решава да...

повече информация
Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч?
ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание.
В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT.
Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат.
Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?

повече информация
Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация

Най-новите:

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

Ивайло Кенов е вдъхновяващ учител, помогнал на толкова много хора да станат програмисти. Насочва се към тази професия случайно, след като разбира, че строителното инженерство не е за него. Решава да опита като преподавател, въпреки че е срамежлив по природа.
Дълги години е начело на екипа програмисти в СофтУни, води лекции по безброй технологии. Преподава, увлича и дава занаят, от него и аз съм научил основите на технологията, с която днес си изкарвам хляба.
Днес Ивайло е изправен пред ново начинание. Екипът му се превърна във фирма, която се е устремила към амбициозната задача да припомни, че създаването на софтуер все повече трябва да бъде инженерен процес, а не просто кодене.
Наистина ли всеки може да стане програмист, както казва учителят, помогнал на мнозина да изпълнят тази мечта? Какви са основните трудности, които спират хората?
Кои са големите проблеми, с които се сблъскват днешните програмисти? Защо си струва те вече да са не просто кодери, а да подхождат инженерно и към останалите страни от работата си?
Дали наистина е толкова трудно да си намериш първа работа в тази област? Кои са най-честите грешки?
Как Ивайло, на когото лекарите предричат, че няма да може да ходи, днес вдига 150-килограмови тяги благодарение на… инженерния подход?

повече информация
Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
Share This