Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

ное. 4, 2022 | Истории

Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

4 ноември 2022 | Истории

Тази физиономия сте я виждали често, тя е големият символ на 21-и век. Идва дълбоко от недрата на британското минало, но нямаше да се превърне в така познатия днес архетип, ако не се беше случила една чиста случайност, дошла от изкуството.

Образът на маската се превърна в символ на движението „Окупирай Уолстрийт“, после на „Анонимните“ хакери. През последните години се появява почти винаги, когато група хора се обяви срещу някаква несправедливост. На нея е изрисувано стилизираното лице на една истинска историческа личност.

Кой е този Гай Фоукс? Как митичният персонаж от далечното британско минало се прероди, за да приюти зад себе си толкова символика? По какъв начин името му се е превърнало в дума, всекидневно ползвана на английски? Дали наистина е човек, който има защо да служи за пример?

 

gai-fouks-anonimnite

Снимка: Ahmed Zayan, Unsplash

 

Remember, remember четвърти November

Широка усмивка, пълна със самочувствие, дълъг мустак, заострен по краищата, тънка хипстърска брадичка. Всеки е виждал тази маска. Надали е бил толкова усмихнат самият Гай Фоукс в късните доби на 4 ноември 1605 г., когато кралските стражи го намират в мазетата под Камарата на лордовете в Лондон с 36 зле прикрити бурета с барут, подготвени, за да вдигнат във въздуха краля, наследниците му и кой знае колко още знатни люде.

Remember, remember the 5th of November, гласи прословутата фраза, с която свързваме Гай Фоукс. На 5 ноември той трябва да вдигне във въздуха елита на нацията си, но е заловен предишната вечер.

Дори тогава да се е смеел като образа от маската, със сигурност усмивката се е изпарила бързо през следващите дни, когато е измъчван в Лондонската кула. Преди да предаде сподвижниците си и накрая да бъде осъден на „смърт чрез обесване, изкормване и разчленяване“.

На неговата прелюбопитна истрия ще се върнем след малко, по-интересният въпрос в случая гласи: как така един несъстоял се масов убиец за 4 века успява да се превърне в попикона и символ на свободата? Та това, което той е планирал, не се различава например от атентата в църквата „Св. Неделя“, при това в по-голям мащаб…

 

gai-fouks-anonimnite

Снимка: JR, Pixabay

 

Пуцай, куме!

По ирония на съдбата той дължи славата си именно на онези, които мечтае да убие и които в крайна сметка се разправят с него.

След смъртта му, на 5 ноември всяка година оцелелият крал Джеймс I решава да организира празненство в чест на това, че атентатът е бил предотвратен. Символично се изгаря чучело на нашия приятел Гай, постепенно празникът се превръща в традиционен карнавал. А неуспелият атентатор – в положителен герой, който се бори срещу лошите политици.

После се появява маската. През следващите столетия нейни ранни версии слагат на лицата си малките хулигани от бедните предградия. От тях се ражда и английската дума guy, първоначално носеща презрителното значение на „пройдоха“, а днес част от ежедневния сленг като просто „младеж“.

После идва Джон Ленън. Именно най-символичният пацифист на ХХ век възпява човека с барута в песента “Remember”, която завършва с думите “the fifth of November”, последвани от звука на взрив.

 

Бал с маски

Така стигаме до 80-те години на ХХ век, когато писателят Алън Мур и илюстраторът Дейвид Лойд създават графичния роман „V като Вендета“. В него рисуват постапокалиптичен свят, където властва корумпирано правителство. А символът на съпротивата е героят V, който се появява за първи път с прословутата маска, вече стигнала до днешния си вид.

През 2006-а историята оживява в култов филм на братята (малко по-късно сестри) Уашовски. Макар че лентата за времето си стои далеч от статута на марковия им успех – „Матрицата“, очевидно тя също се превръща в символ на времето си. Включително и защото маската на усмихнатия Гай излиза от нея, за да се влее в списъка на архетипните образи на нашето време.

„Много се радвам на стечението на обстоятелствата, че тази маска днес се използва от хора, които вярват, че защитават справедлива кауза, че се борят срещу всяко нещо, което приемат като форма на тирания“, казва днес Лойд, създателят на стилизирания образ. Той разказва, че героят се е появил съвсем случайно. Двамата с Мур, анархист по убеждения, просто търсели историческа личност, която се е борила срещу несправедливостите на своето време. Какво ли щеше да стане, ако бяха попаднали на Левски или Ботев?

 

gai-fouks-anonimnite

Част от историята, разказана от Мур и Лойд

 

Барутен буквар

Първи я използват протестиращите срещу църквата на сциентолозите, после става символ на арабската пролет, оранжевата революция… и днес тези събития вече сме ги забравили, отнесени от следващите турбулентни вълни на историята, но маската не се забравя, а преминава нататък.

После идва „Окупирай Уолстрийт“ (за съжаление след като го окупираха, го освободиха), дори Джулиан Асанж се появява с Гай на лицето си в Лондон (за съжаление пък него после го уловиха). Маската се появява даже когато привържениците на Тръмп превземат Капитолия, а в Саудитска Арабия е официално забранена като опасен символ, призоваващ към бунт.

Превръща се дори в източник на печалба. Още през 2011 г. „Амазон“ обявява, че са продадени няколко стотици хиляди от нея. При това… образът е защитен и от всяка продажба „Уорнър“, собствениците на търговската марка, печелят пари.

Ех, този усмихнат несъстоял се терорист Гай…

 

gai-fouks-anonimnite

Образът от оригиналните графични романи „V като Вендета“

 

Гуидо веселякът

За какво ли се е борил? В онези времена, а до голяма степен и днес, прекалено много конфликти са свързани със сблъсъка между религии.

Защитникът на католиците, който е готов да избие елита на нацията си в защита на тази вяра, всъщност е роден в Йорк през добрата стара 1570 г. в старо протестантско семейство. Баща му дори е адвокат на местната църква, но умира млад, когато Гай е само на 8. Майка му се жени отново, а вторият му баща се оказва ревностен католик. Който малко по малко го печели в лоното на църквата.

По онова време, както нерядко в история си, Англия е буре с барут, а най-големите конфликти са точно между католици и протестанти.

Фоукс от малък си пада кибритлия. Или, ако го кажем на актуалния новговор, религиозен фундаменталист. Желанието да се бори на страната на католиците само 22-годишен го отпраща в Нидерландия. Продава земята, наследена от баща му, за да стане част от испанските войски в Осемгодишната война. Отличава се с храбростта си дотолкова, че „Гуидо Фоукс“ се превръща в митичен символ и на Иберийския полуостров. Описват го като „мъж много благочестен, образцово умерен, с фино, весело държание, враг на раздорите и споровете. Верен приятел и забележителен с точното спазване на религиозните обреди“.

Вероятно от славата му по онова време по-късно на него испанските конкистадори кръщават един от Галапагоските острови – Гай Фоукс.

 

gai-fouks-anonimnite

Снимка: fahed kiwan, Pixabay

 

Кибритлия

Печели си имиджа на куражлия, който обаче скоро ще се окаже фатален. Ето че се насочваме към фаталната 1605-а. Фоукс не е сред организаторите на прословутия опит за атентат, привлечен е по-късно заради военния си опит. Лидерът на атентаторите Робърт Кейтсби и малката му групичка си търсят човек с познания в тази област, който да свърши същинската „работа“. Дори изпращат в Нидерландия емисар, за да покани Фоукс, който се отзовава с радост.

По онова време на власт е Джеймс I, ревностен протестант, който определено не е фен на религиозната толерантност. Католиците са очаквали да се държи толерантно, дори майка му е от тази вяра, но той ги разочарова. По време на управлението му са подложени на гонения и именно това е поводът Гай и съмишлениците му да опитат да вземат нещата в свои ръце.

Целта е ясна, да бъдат убити кралят и колкото може повече от приближените му, в суматохата католиците да вземат властта и да поставят начело свой владетел. Даже са изпратили лорд – сър Едмънд Бейнъм, в Рим, за да спечели папата за каузата, след като стане ясно, че са успели в начинанието си.

 

gai-fouks-anonimnite

Снимка: The_Red_Queen, Pixabay

 

Барутен погреб

Всяка година Камарата на лордовете се свиква за първото си заседание в началото на ноември. През 1605-а обаче, вечерта преди това да се случи, властите получават анонимно писмо, че се готви атентат. Пише, че „ще понесат ужасен удар върху парламента и въпреки това няма да видят кой ги наранява“.

Кралските стражи внимателно претърсват подземията на сградата, като най-вероятното място, където биха могли да се крият атентаторите. Първия път не откриват нищо, докато при втората опиколка се досещат да отворят заключеното мазе, в което, зад прословутите 36 бурета барут, се крие мустакат мъж, който се представя за Джон Джонсън. Буретата събират почти тон и половина от експлозивната смес, предостатъчно, за да оставят на мястото на парламента само развалини.

„Искам да издухам този шотландски крал и всичките му шотландски лордове обратно в Шотландия“, казва на стражите Джонсън.

 

gai-fouks-anonimnite

Разкриването на заговора, нарисувано от Хенри Перон Бригс, 1823 г.

 

Изведнъж Радецки пристигна със гръм

Е, разбира се, заловенията не е никакъв Джон и това много бързо става ясно през следващите дни, когато е подложен на тежки изтезания. Издържа няколко дни, но мъченията са ужасяващи. Признава си и истинското име, и всичко за неуспешния атентат. В унисон с тогавашните кървави нрави обаче, това не му спестява ужасната смърт.

Написаните собственоръчно признания се пазят в Националния архив на Великобритания. По едва четимия почерк си личи какво е преживял в онези дни усмихнатият на маската Гай…

Осъден е на смърт през януари 1606 г. по споменатия кръвожаден начин. Предвидено е да умре, увисвайки на въжето точно срещу сградата на Парламента, но има „късмета“ да сe спъне на стъпалата към бесилката и да си счупи врата. Е, въпреки това, изпълняват останалата част от присъдата и после разчленяват тялото му на 4.

 

gai-fouks-anonimnite

Горе е показателният подпис от самопризнанията.

 

Буре с барут

Не е много различна съдбата на останалите участници в атентата. Според една от версиите писмото, което проваля бунта им, е изпратено до лорд католик с предупреждение да не ходи на откриването и незнайно как попада в ръцете на кралските хора. Кой точно „предава четата“, така и не става ясно, предателите не обичат да оставят имената си в летописите.

От следващата година започват карнавалите, стават огромни, разпростират се в цяла Великобритания и колониите ѝ. Празнуват всички, освен… училището, което е завършил Гай – „Сейнт Питър“ в Йорк.

С нашия герой е свързана и още една, типично по британски, шантаво звучаща традиция. Всеки ноември, в нощта преди първото за сезона заседание на Камарата на лордовете, специално назначен служител обикаля подземията на сградата, за да е сигурно, че Гай го няма там с 36-те му бурета смърт.

 

gai-fouks-anonimnite

Гравюра на залавянето на 8 от13-те конспиратори. Гай е трети от дясно на ляво.

 

Good guy

И така, Гай си отива по гаден начин, за да се превърне в символ, който продължава да вълнува. Ясно е значението на маската като символ. Използваш я тогава, когато искаш да скриеш себе си по някаква причина. Също както е ясно какво значи и ако избереш именно Гай Фоукс – обещаваш, че ще се бориш срещу несправедливостите, срещу лошото управление.

Някъде там се появяват и „Анонимните“ – митичната група (или групи) хакери, които по един или друг начин излизат на дневен ред онлайн като добрите, като борците за справедливост. Разбира се, около тях митовете са повече, отколкото фактите, през последните години те също поизгубиха цвета си.

Но ако силата е в анонимността… през какви катаклизми мина отношението към нея онлайн? Кога името ни има значение зад образа в мрежата и кога се превръща в тежест?

Така всичко, казано дотук, е част от друга, още по-голяма тема – за анонимността в мрежата. За това кога има смисъл и логика да стоиш скрит. За троловете и анонимните, за измамниците и бунтовниците, за тоталния контрол и за демокрацията. Това ще е и темата на следващата дигитална история…

gai-fouks-anonimnite

Екзекуцията на Гай Фоукс, нарисувана от Клас Вишер

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически...

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация

Най-новите:

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието?
Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство.
Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“.
Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори.
Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?

повече информация
Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев.
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея.
Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.
Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история.
В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях.
За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.

повече информация
Share This