Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

ное. 4, 2022 | Истории

Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

4 ноември 2022 | Истории

Тази физиономия сте я виждали често, тя е големият символ на 21-и век. Идва дълбоко от недрата на британското минало, но нямаше да се превърне в така познатия днес архетип, ако не се беше случила една чиста случайност, дошла от изкуството.

Образът на маската се превърна в символ на движението „Окупирай Уолстрийт“, после на „Анонимните“ хакери. През последните години се появява почти винаги, когато група хора се обяви срещу някаква несправедливост. На нея е изрисувано стилизираното лице на една истинска историческа личност.

Кой е този Гай Фоукс? Как митичният персонаж от далечното британско минало се прероди, за да приюти зад себе си толкова символика? По какъв начин името му се е превърнало в дума, всекидневно ползвана на английски? Дали наистина е човек, който има защо да служи за пример?

 

gai-fouks-anonimnite

Снимка: Ahmed Zayan, Unsplash

 

Remember, remember четвърти November

Широка усмивка, пълна със самочувствие, дълъг мустак, заострен по краищата, тънка хипстърска брадичка. Всеки е виждал тази маска. Надали е бил толкова усмихнат самият Гай Фоукс в късните доби на 4 ноември 1605 г., когато кралските стражи го намират в мазетата под Камарата на лордовете в Лондон с 36 зле прикрити бурета с барут, подготвени, за да вдигнат във въздуха краля, наследниците му и кой знае колко още знатни люде.

Remember, remember the 5th of November, гласи прословутата фраза, с която свързваме Гай Фоукс. На 5 ноември той трябва да вдигне във въздуха елита на нацията си, но е заловен предишната вечер.

Дори тогава да се е смеел като образа от маската, със сигурност усмивката се е изпарила бързо през следващите дни, когато е измъчван в Лондонската кула. Преди да предаде сподвижниците си и накрая да бъде осъден на „смърт чрез обесване, изкормване и разчленяване“.

На неговата прелюбопитна истрия ще се върнем след малко, по-интересният въпрос в случая гласи: как така един несъстоял се масов убиец за 4 века успява да се превърне в попикона и символ на свободата? Та това, което той е планирал, не се различава например от атентата в църквата „Св. Неделя“, при това в по-голям мащаб…

 

gai-fouks-anonimnite

Снимка: JR, Pixabay

 

Пуцай, куме!

По ирония на съдбата той дължи славата си именно на онези, които мечтае да убие и които в крайна сметка се разправят с него.

След смъртта му, на 5 ноември всяка година оцелелият крал Джеймс I решава да организира празненство в чест на това, че атентатът е бил предотвратен. Символично се изгаря чучело на нашия приятел Гай, постепенно празникът се превръща в традиционен карнавал. А неуспелият атентатор – в положителен герой, който се бори срещу лошите политици.

После се появява маската. През следващите столетия нейни ранни версии слагат на лицата си малките хулигани от бедните предградия. От тях се ражда и английската дума guy, първоначално носеща презрителното значение на „пройдоха“, а днес част от ежедневния сленг като просто „младеж“.

После идва Джон Ленън. Именно най-символичният пацифист на ХХ век възпява човека с барута в песента “Remember”, която завършва с думите “the fifth of November”, последвани от звука на взрив.

 

Бал с маски

Така стигаме до 80-те години на ХХ век, когато писателят Алън Мур и илюстраторът Дейвид Лойд създават графичния роман „V като Вендета“. В него рисуват постапокалиптичен свят, където властва корумпирано правителство. А символът на съпротивата е героят V, който се появява за първи път с прословутата маска, вече стигнала до днешния си вид.

През 2006-а историята оживява в култов филм на братята (малко по-късно сестри) Уашовски. Макар че лентата за времето си стои далеч от статута на марковия им успех – „Матрицата“, очевидно тя също се превръща в символ на времето си. Включително и защото маската на усмихнатия Гай излиза от нея, за да се влее в списъка на архетипните образи на нашето време.

„Много се радвам на стечението на обстоятелствата, че тази маска днес се използва от хора, които вярват, че защитават справедлива кауза, че се борят срещу всяко нещо, което приемат като форма на тирания“, казва днес Лойд, създателят на стилизирания образ. Той разказва, че героят се е появил съвсем случайно. Двамата с Мур, анархист по убеждения, просто търсели историческа личност, която се е борила срещу несправедливостите на своето време. Какво ли щеше да стане, ако бяха попаднали на Левски или Ботев?

 

gai-fouks-anonimnite

Част от историята, разказана от Мур и Лойд

 

Барутен буквар

Първи я използват протестиращите срещу църквата на сциентолозите, после става символ на арабската пролет, оранжевата революция… и днес тези събития вече сме ги забравили, отнесени от следващите турбулентни вълни на историята, но маската не се забравя, а преминава нататък.

После идва „Окупирай Уолстрийт“ (за съжаление след като го окупираха, го освободиха), дори Джулиан Асанж се появява с Гай на лицето си в Лондон (за съжаление пък него после го уловиха). Маската се появява даже когато привържениците на Тръмп превземат Капитолия, а в Саудитска Арабия е официално забранена като опасен символ, призоваващ към бунт.

Превръща се дори в източник на печалба. Още през 2011 г. „Амазон“ обявява, че са продадени няколко стотици хиляди от нея. При това… образът е защитен и от всяка продажба „Уорнър“, собствениците на търговската марка, печелят пари.

Ех, този усмихнат несъстоял се терорист Гай…

 

gai-fouks-anonimnite

Образът от оригиналните графични романи „V като Вендета“

 

Гуидо веселякът

За какво ли се е борил? В онези времена, а до голяма степен и днес, прекалено много конфликти са свързани със сблъсъка между религии.

Защитникът на католиците, който е готов да избие елита на нацията си в защита на тази вяра, всъщност е роден в Йорк през добрата стара 1570 г. в старо протестантско семейство. Баща му дори е адвокат на местната църква, но умира млад, когато Гай е само на 8. Майка му се жени отново, а вторият му баща се оказва ревностен католик. Който малко по малко го печели в лоното на църквата.

По онова време, както нерядко в история си, Англия е буре с барут, а най-големите конфликти са точно между католици и протестанти.

Фоукс от малък си пада кибритлия. Или, ако го кажем на актуалния новговор, религиозен фундаменталист. Желанието да се бори на страната на католиците само 22-годишен го отпраща в Нидерландия. Продава земята, наследена от баща му, за да стане част от испанските войски в Осемгодишната война. Отличава се с храбростта си дотолкова, че „Гуидо Фоукс“ се превръща в митичен символ и на Иберийския полуостров. Описват го като „мъж много благочестен, образцово умерен, с фино, весело държание, враг на раздорите и споровете. Верен приятел и забележителен с точното спазване на религиозните обреди“.

Вероятно от славата му по онова време по-късно на него испанските конкистадори кръщават един от Галапагоските острови – Гай Фоукс.

 

gai-fouks-anonimnite

Снимка: fahed kiwan, Pixabay

 

Кибритлия

Печели си имиджа на куражлия, който обаче скоро ще се окаже фатален. Ето че се насочваме към фаталната 1605-а. Фоукс не е сред организаторите на прословутия опит за атентат, привлечен е по-късно заради военния си опит. Лидерът на атентаторите Робърт Кейтсби и малката му групичка си търсят човек с познания в тази област, който да свърши същинската „работа“. Дори изпращат в Нидерландия емисар, за да покани Фоукс, който се отзовава с радост.

По онова време на власт е Джеймс I, ревностен протестант, който определено не е фен на религиозната толерантност. Католиците са очаквали да се държи толерантно, дори майка му е от тази вяра, но той ги разочарова. По време на управлението му са подложени на гонения и именно това е поводът Гай и съмишлениците му да опитат да вземат нещата в свои ръце.

Целта е ясна, да бъдат убити кралят и колкото може повече от приближените му, в суматохата католиците да вземат властта и да поставят начело свой владетел. Даже са изпратили лорд – сър Едмънд Бейнъм, в Рим, за да спечели папата за каузата, след като стане ясно, че са успели в начинанието си.

 

gai-fouks-anonimnite

Снимка: The_Red_Queen, Pixabay

 

Барутен погреб

Всяка година Камарата на лордовете се свиква за първото си заседание в началото на ноември. През 1605-а обаче, вечерта преди това да се случи, властите получават анонимно писмо, че се готви атентат. Пише, че „ще понесат ужасен удар върху парламента и въпреки това няма да видят кой ги наранява“.

Кралските стражи внимателно претърсват подземията на сградата, като най-вероятното място, където биха могли да се крият атентаторите. Първия път не откриват нищо, докато при втората опиколка се досещат да отворят заключеното мазе, в което, зад прословутите 36 бурета барут, се крие мустакат мъж, който се представя за Джон Джонсън. Буретата събират почти тон и половина от експлозивната смес, предостатъчно, за да оставят на мястото на парламента само развалини.

„Искам да издухам този шотландски крал и всичките му шотландски лордове обратно в Шотландия“, казва на стражите Джонсън.

 

gai-fouks-anonimnite

Разкриването на заговора, нарисувано от Хенри Перон Бригс, 1823 г.

 

Изведнъж Радецки пристигна със гръм

Е, разбира се, заловенията не е никакъв Джон и това много бързо става ясно през следващите дни, когато е подложен на тежки изтезания. Издържа няколко дни, но мъченията са ужасяващи. Признава си и истинското име, и всичко за неуспешния атентат. В унисон с тогавашните кървави нрави обаче, това не му спестява ужасната смърт.

Написаните собственоръчно признания се пазят в Националния архив на Великобритания. По едва четимия почерк си личи какво е преживял в онези дни усмихнатият на маската Гай…

Осъден е на смърт през януари 1606 г. по споменатия кръвожаден начин. Предвидено е да умре, увисвайки на въжето точно срещу сградата на Парламента, но има „късмета“ да сe спъне на стъпалата към бесилката и да си счупи врата. Е, въпреки това, изпълняват останалата част от присъдата и после разчленяват тялото му на 4.

 

gai-fouks-anonimnite

Горе е показателният подпис от самопризнанията.

 

Буре с барут

Не е много различна съдбата на останалите участници в атентата. Според една от версиите писмото, което проваля бунта им, е изпратено до лорд католик с предупреждение да не ходи на откриването и незнайно как попада в ръцете на кралските хора. Кой точно „предава четата“, така и не става ясно, предателите не обичат да оставят имената си в летописите.

От следващата година започват карнавалите, стават огромни, разпростират се в цяла Великобритания и колониите ѝ. Празнуват всички, освен… училището, което е завършил Гай – „Сейнт Питър“ в Йорк.

С нашия герой е свързана и още една, типично по британски, шантаво звучаща традиция. Всеки ноември, в нощта преди първото за сезона заседание на Камарата на лордовете, специално назначен служител обикаля подземията на сградата, за да е сигурно, че Гай го няма там с 36-те му бурета смърт.

 

gai-fouks-anonimnite

Гравюра на залавянето на 8 от13-те конспиратори. Гай е трети от дясно на ляво.

 

Good guy

И така, Гай си отива по гаден начин, за да се превърне в символ, който продължава да вълнува. Ясно е значението на маската като символ. Използваш я тогава, когато искаш да скриеш себе си по някаква причина. Също както е ясно какво значи и ако избереш именно Гай Фоукс – обещаваш, че ще се бориш срещу несправедливостите, срещу лошото управление.

Някъде там се появяват и „Анонимните“ – митичната група (или групи) хакери, които по един или друг начин излизат на дневен ред онлайн като добрите, като борците за справедливост. Разбира се, около тях митовете са повече, отколкото фактите, през последните години те също поизгубиха цвета си.

Но ако силата е в анонимността… през какви катаклизми мина отношението към нея онлайн? Кога името ни има значение зад образа в мрежата и кога се превръща в тежест?

Така всичко, казано дотук, е част от друга, още по-голяма тема – за анонимността в мрежата. За това кога има смисъл и логика да стоиш скрит. За троловете и анонимните, за измамниците и бунтовниците, за тоталния контрол и за демокрацията. Това ще е и темата на следващата дигитална история…

gai-fouks-anonimnite

Екзекуцията на Гай Фоукс, нарисувана от Клас Вишер

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на...

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни...

повече информация
„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на...

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът в тази област...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика!
Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев?
Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация.
Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите?
Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.

повече информация
Намери ли си ChatGPT работа като програмист?

Намери ли си ChatGPT работа като програмист?

Дали ChatGPT ще успее… да си намери работа? Или поне да стигне до интервю, може би най-трудната стъпка, когато става дума за първото работно място?
Няма да се отдаваме на излишни разсъждения, а, както се раждат много Дигитални истории, ще проверим на практика. Ще помоля алгоритъма сам да създаде автобиографията на млад програмист, който си търси работа. Ще изпратя създаденото от него CV като отговор на 10 обяви за работа за начинаещи програмисти.
Какъв ли ще е резултатът? Дали специалистите по подбор на кадри ще го поканят на интервю? Дали ще се усъмнят в генерираното CV на младия, но много мотивиран ИТ кадър? Или просто ще го игнорират? Хайде да проверим заедно.
И още нещо важно: поне на мен резултатите ми дадоха доста добри идеи за това как може да ми помогне ChatGPT следващия път, когато ми се наложи да си търся нова работа. Определено посоките не са малко. Ето за какво става дума.

повече информация

Най-новите:

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на Дигитални истории. Този път давам думата на цели 7 души около 20-те си години, които са се насочили към съвсем различна професия, но и са се задълбали в днешните възможности на алгоритмите. Gen Z, както наричат на запад родените в началото на новия век, определено имат какво да ни кажат.
Колко пъстри Дигитални истории има… Миналата даде думата на току-що завършилия докторантура 88-годишен Петър Шойлев, тази – на младите. 
„От ръкопис до алгоритъм“ се казва излязлата преди няколко месеца книга, която събира важни гледни точки за изкуствения интелект (сред които дори и тази на самия него). Тя беше създадена като студентски проект в майсторския клас на специалността „Книгоиздаване“ в Софийския университет. Начело с преподавателя си д-р Георги Александров днешните ми гости подготвиха завършено издание, минавайки по всички стъпки на създаването му. А книгата беше представена на събитие в журналистическия факултет, на което имах огромната чест да кажа няколко думи като гост, избран от самите студенти. С това започна разговорът ни по важните теми на днешния ден. А ето как продължава в един блиц разговор с много събеседници…
Защо младежите си представят, че скоро все повече хора ще четат книги? Какво е бъдещето, което те виждат във взаимодействието ни с технологиите? Защо е важно да се замислям, че то е в наши ръце и не изкуственият интелект, а ние сами можем да си създадем най-големите проблеми като цивилизация? Този разговор определено ми даде доста поводи за замисляне…

повече информация
Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика!
Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев?
Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!

повече информация
Един каскадьор срещу хакерите

Един каскадьор срещу хакерите

Кое е по-трудно – да нокаутираш Антонио Бандерас, или да се справиш с кибератаките, насочени към голяма компания? Надали има повече от един човек на света, който да отговори от личен опит на този въпрос. Само днешният ни гост.
Веселин Троянов е участвал като каскадьор в безброй холивудски суперпродукции, снимал се е редом с Джейсън Момоа, Скарлет Йохансон, Гари Олдман, Раян Рейнолдс, Антонио Бандерас.
А днес е начело на българския екип на Check Point – глобална компания за киберсигурност с огромен опит. Докато разработва и своя платформа за инфлуенсъри.
Да, за сигурността ще си говорим и за инцидентите. За риска и предпазливостта. За каскадьорите и зрелищните катастрофи, които може да си осигури всеки, оказал се не достатъчно внимателен онлайн… А може ли изобщо да има безопасност в мрежата?

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация.
Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите?
Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.

повече информация
„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на машините човечество, така и като първите плахи песни на новородените машини.“
Владимир Полеганов публикува романа си „Другият сън“ преди почти десетилетие. А в него някои щрихи отекват пророчески. За това как делегираме още и още на машините – и спомените, и знанията, и самите себе си.
Днешният ни гост е писател, преводач, сценарист, преподавател. И събеседник, с когото си струва да поговорим за книгите и бъдещето. За думите и машините. За това дали няма да закъснее литературата да ни припомни какво е да сме хора и какво никога не бива да делегираме на машините…

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Share This