Григорий Перелман. Последният луд гений

авг. 3, 2021 | Истории

Григорий Перелман. Последният луд гений

3 август 2021 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel


Днешните гении не са като едно време. Да не говорим, че са ни и кът. Повечето изглеждат досадно налудни само заради социалните мрежи. А и има доста поводи да поспорим дали са истински гении тези, които изглеждат като такива за модерното общество.

Нали знаете как да познаете, че сте неразбран гений? Първо: гений сте. Второ: не ви разбират.

Леко налудно започваме тази дигитална история, съвсем в духа на лудите гении, които наистина ни липсват. Поне що се отнася до тези, които покриват напълно втората дума от словосъчетанието. А, без капка преувеличение, днешният ни герой е единственият, когото със сигурност можем да наречем гений през вече понатрупалия години ХХI век.

Тия хилядолетия

Който е по… опитен да го кажем, си спомня колко беше модерно около 2000-ата година да се говори за хилядолетия. Хората доста обичаме да се заиграваме с кръглите цифри, като че ли е кой знае какво постижение, че сме имали късмета да сме живи там, където се нулира броячът.

Проста математика… И въпреки това моментът беше толкова вълнуващ, че чак и математиците се развълнуваха.

Институтът „Клей“ в Кеймбридж носи името на милиардера, който го е създал. И точно навръх прословутия старт на хилядолетието математическият център обобщи 7-те най-големи предизвикателства, които не могат да бъдат решени от специалистите в тази област, въпреки огромните им усилия. Нещо повече: институтът „Клей“ обяви, че ще даде по един милион долара награда за всяка решена загадка от списъка.

А това не са просто главоблъсканици като за кабинетни учени. Според учените от „Клей“ 7-те задачи са важни далеч не само за развитието на математиката. Благодарение на тях „човечеството ще направи стъпка напред в усвояването на въздушното и космическото пространство и криптографията“.

 

Поанкаре и 7-те джуджета

Инициативата бързо придоби слава, ставайки популярна като „7-те задачи на хилядолетието“.

В днешния свят математиката може да не е толкова популярна, колкото би ѝ се искало на учителката ви от прогимназията. Обаче на нея се крепят всички модерни технологии, ето защо това предизвикателство беше и още е, без преувеличения, важно за нас дори като вид.

После един математик реши точно първата от списъка със задачи. И им каза да си гледат работата с техните милион долара, не им ги поиска. Той идваше от същата държава, която води и по брой на отказаните Нобелови награди. „Русия с ум не ще прозреш“, както гласи класическият стих на Тютчев.

Вече сте видели снимките, точно него бихте си представили като луд учен. Или като странния ви съсед. Григорий Перелман успя да намери доказателството за прословутата хипотеза на Поанкаре, преди да навърши 40. После отказа някакъв си милион долара и се затвори в своя си свят, без да пуска вътре медиите и славата.

А от него щеше да излезе чудесен инфлуенсър, нали? Представете си го на снимка с популярни рапъри, с Били Айлиш, с някоя млада надежда от клана Кардашиян. По дяволите, как се хабят ресурсите…

 

Григорий Перелман

снимка: brodude.ru

 

Лудите, лудите, те да са живи

Не знам дали само на мен този Григорий чисто физически ми прилича на друг прословут Григорий в руската история, на когото приписват важна роля в ключовите за тази страна и света години в началото на ХХ век.

Интересното обаче е, че той е такъв, какъвто е, именно сега, напук на всичко останало.

Дори в руските медии няма да намерите кой знае колко подробни клюки за него. Ето какво все пак знаем.

Григорий Перелман се ражда на 13 юни 1966 г., само преди месец и нещо имаше 55-годишен юбилей. Не успях да проследя какво са правили на тази дата Веселин Маринов и Филип Киркоров, но допускам, че математикът е пропуснал да отбележи паметната дата с подходящия банкет с тяхно участие.

 

Перелман като млад

Една от много малкото младежки снимки на математика

 

Умните у нас считат за луди

И до днес си живее в панелна квартирка в Купчино, южно предградие на Петербург. С майка си. Смята се, че основно разчитат на пенсията ѝ в размер на около 200 лв. и на уроците по математика, които, казват, Григорий дава на съседските хлапета.

Според други той от няколко години пътува често на гости на сестра си в Швеция, тя също е математик. Но само за по няколко дни, преди отново да се върне и да поеме грижата за майка си.

Достоверните сведения за него са малко. За добро и лошо, в неговата страна папараците и нездравото обсебване на живота на знаменитостите не са толкова популярни. Милицията бие, нищо, че от няколко години вече и тя е полиция.

Докато го разучават от Запад, тамошните журналисти се впечатляват от аскетичното му ежедневие – едва ли не, хапвал само хляб със сирене. Единствената му страст извън математиката е свиренето на цигулка, където, казват, определено показва талант. Дори за малко не избира консерваторията, след като има възможността да влезе без изпит в което и да е висше училище в СССР.

Както си е обичайно за гениите, от малък Григорий побеждава на всички състезания по математика, на които се явява, после следва в Ленинградския държавен университет. Захваща се с научна работа, а отварянето към света след капитулацията на страната му в Студената война се превръща за него в неочаквана възможност. Заминава на дългоочаквано пътешествие из Западния свят…

 

Цифри с душа

Първият математически пробив, който прави през 1994 г., е свързан с краткото доказателство на… Хипотезата за душата. Да, звучи много поетично, но няма нищо общо с лириката. Става дума за омоним, чисто математически термин, свързан с пространственото представяне в математиката. С това изгрява световната звезда на нашия герой.

Още същата година получава покана да изнесе лекция на Международния конгрес по математика в Цюрих. Веднага след това водещи университети, сред които тези в Принстън и Тел Авив, го канят като щатен преподавател.

Той обаче решава да се върне в московския си институт и в панелката.

През 1996-а Европейското математическо общество присъжда на Перелман международна награда за сериозните му изследвания, а младият математик я отказва с лаконично обяснение. „Не ме интересуват парите и славата. Не искам да се показвам пред хората като животно в зоопарк. Не съм герой на математиката, даже не съм толкова успешен и затова не искам хората да ме гледат“.

Нищо общо с политиката, също толкова безцеременно той отказва и да стане член на Руската академия на науките.

 

Перелман се разхожда с майка си

Перелман се разхожда с майка си. Снимка: wir.com.ru

 

Анатема, математика

После, през 2003-а Перелман публикува кратки решения на задачите, които е създал със своята теория столетие по-рано Поанкаре. Решенията му, казват специалистите, нямат излишни обяснения. Те са изящни, лаконични и недвусмислени. Не се появяват обаче в реномираните научни списания. Колкото нашият луд гений не обича публичността, толкова не си пада и по бюрокрацията и многото приказки на научните среди.

Отново заминава на обиколка в САЩ, за да представи работата си, но, по всичко личи, среща неразбиране и е разочарован.

През 2005-а напуска института, в който работи, прекъсва контакта си и с колегите. Предполага се, за да се грижи за майка си, която се е разболяла.

Година по-късно му присъждат Филдсовия медал, нещо като математическа Нобелова награда за млади учени. Разбира се, той отказва да го приеме.

 

Смятай!

Между 2004 и 2006-а три независими групи – от Мичиганския университет, Лиайския университет в Китай и МИТ анализират работата на Перелман, преди да бъде признато, че тя покрива всички изисквания в доказването на хипотезата на Поанкаре.

Разбира се, както си е редно, стане ли дума за награда и за учени, няколко години по-късно група китайски математици обвинява нашия герой в плагиатство, но като цяло не получават особено внимание от научните среди.

През 2007-а, екипът от специалисти на института „Клей“ също потвърждава, че Перелман е успял да реши една от задачите на хилядолетието и заслужава обещания милион долара.

Той отказва да го приеме.

Казва, че не е съгласен с това, че никой не оценява приноса за решението на американския математик Хамилтън, който е направил поне толкова, колкото и самият Григорий.

„Отказах наградата. Знаете, имах много причини да реша и в двете посоки“, гласи едно от редките слова в пряка реч, дошли от Перелман. „Затова толкова дълго се чудих. Основната причина е несъгласието ми с организирането на математическите общества. Не ми харесват решенията им, смятам, че са несправедливи. Мисля, че приносът за решаването на тази задача на Хамилтън не е по-малък от моя“.

 

Анри Поанкаре

Анри Поанкаре

 

Каре белот с Поанкаре

А кой е този Поанкаре и защо е важна неговата хипотеза? Жул Анри Поанкаре е френски математик, физик и философ, една от най-значимите научни фигури от втората половина на XIX век. Благодарение на неговите открития, днес разполагаме с много от технологиите, променили живота ни. А и светогледа ни – работата му има решаващ принос за зараждането на Теорията на относителността.

През 1904 г. Поанкаре създава своята хипотеза, свързваща математиката и топологията. Най-общо казано, тя обяснява как многоизмерните топологически данни могат да бъдат „преведени“ и обяснени на езика на алгебрата. Материята наистина е сложна, доста подробно и все пак популярно обяснение на български можете да намерите тук.

 

Концентрационно

Учителят на Перелман по математика от гимназия Сергей Рукшин казва, че онова, по което Перелман се е отличавал като хлапе, е било способността му дълго време да концентрира вниманието си върху дадена задача, независимо че така и не успява да напредне в решаването ѝ.

Отбелязваме го като жокер за коучове и професионални мотиватори.

„Също – добавя учителят, – това важи за хипотезата на Поанкаре. Той се занимаваше с нея 9 години, без да знае дали ще реши задачата. Това беше изумително! Все пак, човек има нужда от психологическа подкрепа, някой да го потупа по рамото, че е на прав път. Мислиш 9 години. После пускаш статия от 20 страници и се чудиш – дали наистина си доказал това, което си искал? И преди него много хора бяха постигнали частичните доказателства и беше много вероятно трудът му да отиде в коша. Но му се получи. Ето тази безкрайна концентрация върху нещо, без да имаш надеждата да успееш, това е забележителното качество на Перелман!“

Сергей Краснов, комшия, който живее два етажа под Перелман, авторитетно допълва: „Когато разбрахме, че Гриша е доказал хипотезата на Поанкаре, а това не е могъл да направи нито един човек на Земята, не се изненадахме. Разбира се, зарадвахме се за него, казахме си: Ей, най-накрая Григорий се преуспее, ще направи главоломна кариера! Молодец! Ами, заслужил си го е! Но той си избра друг път“.

 

Григорий Перелман

снимка: brodude.ru

 

Григений

Ако ви канят на интервю, ще откажете ли? Не искате да стигнете до повече хора, да им споделите какво ви вълнува, къде според вас е истината?

Григорий Перелман е дал едва 3 интервюта, за които няма съмнения, че са достоверни. Меко казано съмнения, всичките останали са си направо доказани фалшификати. Независимо че той не е човекът, който ще влезе в туитър и ще си признае как стоят нещата, подобно на днешните политици. Ех, прецаках се, сега ще ми е трудно да ви убедя, че Перелман е казал, че е научил български и чете само Дигитални истории.

По нещо историята му напомня тази на Селинджър, откъснал се от света, след като е направил, каквото е трябвало.

Ултрареномираният британски The Daily Mail цитира бдителната съседка Вера Петровна, която си спомня: „Веднъж му бях на гости и останах поразена! Маса, стол и креват с мърляви матраци, останали от предишните обитатели – алкохолици, от които си беше купил квартирата. И обикаляха хлебарки, а ние се чудим как да ги изгоним от вкъщи“. Ех, Вера Петровна, дано сте се справила с хлебарките.

Забелязвали са го и с класическа мрежичка от соц времената да избира от богатия асортимент колбаси в Петербургски хипермаркет.

Няма кола, негов приятел казва, че ходи по 15-20 километра на ден, преди извървявал по 40-45.

 

Григорий Перелман

Григорий Перелман

 

Плюсове и минуси

И така, Григорий Перелман е гений, тук няма какво да спорим. Но кой е луд – той или ние?

Измеренията на успеха могат да бъдат доста различни, нали? Ако нямате с какво да се забавлявате, има още 6 нерешени математически задачи на хилядолетието. Откакто ни лишиха от „Националната лотария“, надали има по-лесен начин да се спечелят 1 милион долара.

Разбира се, другият вариант е да си направите профил в инстаграм. Или в тиндър. Ако се „match“-нете с Григорий Перелман, ще се радваме после да разкажете.

Тази Дигитална история не е много дълга, но е за човек, за когото не знаят почти нищо дори съседите му по панелка. Гений или не, може би е доста мъдро отношението му към информационния свят. Не е наша работа дали ще си намери жена. Човекът е намерил решение на загадка, която вълнува специалистите повече от век. Работата му един ден може да ни помогне и за напредък в космическите изследвания. Нещо повече, някои математици приемат, че пространството, описано от Поанкаре и доказано от Перелман, може би най-точно представя математически модела за форма на Вселената.

И все пак жалко, от него наистина можеше да стане як инстаграм инфлуенсър…

Григорий Перелман

снимка: Heidelberg Laureate Forum

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е...

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така. Няма да се уморя да повтарям,...

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или...

повече информация
От Достоевски до Хари Потър. Какво четат българските ИТ лидери?

От Достоевски до Хари Потър. Какво четат българските ИТ лидери?

Ти си това, което четеш – вярвам аз. Също така вярвам, че празници като Деня на будителите са повод да се замислим. И за себе си, и за книгите, и за пробуждането, от което се нуждаем във връзката си...

повече информация
Не изпускай автобуса! За ползата от отворените данни

Не изпускай автобуса! За ползата от отворените данни

Щом настане есен, София започва да се задъхва от трафика на стотиците хиляди коли, за които не е подготвена. А всички ние започваме да си задаваме почти риторичния въпрос дали няма как това да се...

повече информация
„Не, сега не е за поезия“!

„Не, сега не е за поезия“!

„Поезия, написана с помощта на изкуствен интелект“. Що е то? ИИ ли я пише сам? Дали зависи от заданието на човека? Или пък двамата намират начин да продължат заедно, така че да създадат нещо...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така.
Няма да се уморя да повтарям, че ти си това, което четеш. В навечерието на Деня на будителите изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Получих цели 20 отговора, като днес имам удоволствието да ви представя втората половина от отговори (първата е тук)! Отново ще отбележа, че не са групирани по определена логика, защото се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!

повече информация
От Достоевски до Хари Потър. Какво четат българските ИТ лидери?

От Достоевски до Хари Потър. Какво четат българските ИТ лидери?

Изпратих на 30 забележителни за мен ИТ личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Гответе се за взривяване на стереотипи!
Получих цели 20 отговора, които имам удоволствието да ви представя! Те отново ме изумиха с пъстротата, с разнообразието и дълбочината си. С това, че ми дадоха доста идеи за следващи четива, които да добавя в списъка си в Goodreads. Днес ви представям препоръките на първите десетима гости, след седмица ще дойде време и за останалите. Не са групирани по определена логика, просто се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!

повече информация
„Не, сега не е за поезия“!

„Не, сега не е за поезия“!

„Поезия, написана с помощта на изкуствен интелект“. Що е то? ИИ ли я пише сам? Дали зависи от заданието на човека? Или пък двамата намират начин да продължат заедно, така че да създадат нещо следващо, нещо различно? Така, както е било винаги до момента…
Вярвам, че си струва тeзи въпроси да си задават колкото може повече хора. И да потърсят своите отговори. Защото по-добрата версия на бъдещето минава само и единствено през този разговор.
Apollo ex Machina се казва конкурсът за поезия, генерирана с помощта на ИИ, организиран от Дигитални истории и издателство Scribens. Можете да се включите в него тук до 1 декември, правилата са максимално опростени.
Може ли така да се родят нови, различни, неочаквани, красиви стихове? От човека ли зависи, или от алгоритъма?

повече информация

Най-новите:

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Има ли място за поезия в епохата на TikTok и изкуствения интелект? Как да върнем това изкуство на заслужения пиедестал? Могат ли и трябва ли да бъдат инфлуенсъри днешните поети? Плашещо или мечтано е времето, в което изкуственият интелект вече не може да бъде разделен от поезията?
Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е днешният ни гост. Освен член на журито на конкурса, той е и управител на издателство Scribens, което ще издаде в стихосбирка най-добрите стихове от него.
Георги Гаврилов е поет и… физик. Създава издателство Scribens, за да дава шанс на млади български автори да стигнат до читателите си.

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така.
Няма да се уморя да повтарям, че ти си това, което четеш. В навечерието на Деня на будителите изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Получих цели 20 отговора, като днес имам удоволствието да ви представя втората половина от отговори (първата е тук)! Отново ще отбележа, че не са групирани по определена логика, защото се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или отвращение, с нетърпение за бъдещето или опит да останем в миналото.
Колко обаче са различни нещата и докъде ще стигнат?
Джемал Ахмедов ще ни покаже отговорите на 29 ноември в уъркшопа на conf.ai. Той ще впрегне ИИ агентите, които ще заработят като цял софтуерен екип.
Преди това обаче е време да поговорим. За хаотичното настояще и неясното бъдеще на софтуерния свят в годините на напредналия изкуствен интелект. „Винаги ще имаме човек в процеса по създаване на софтуер“, казва Джемал. Така ли е наистина?

повече информация
От Достоевски до Хари Потър. Какво четат българските ИТ лидери?

От Достоевски до Хари Потър. Какво четат българските ИТ лидери?

Изпратих на 30 забележителни за мен ИТ личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Гответе се за взривяване на стереотипи!
Получих цели 20 отговора, които имам удоволствието да ви представя! Те отново ме изумиха с пъстротата, с разнообразието и дълбочината си. С това, че ми дадоха доста идеи за следващи четива, които да добавя в списъка си в Goodreads. Днес ви представям препоръките на първите десетима гости, след седмица ще дойде време и за останалите. Не са групирани по определена логика, просто се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!

повече информация
Не изпускай автобуса! За ползата от отворените данни

Не изпускай автобуса! За ползата от отворените данни

Щом настане есен, София започва да се задъхва от трафика на стотиците хиляди коли, за които не е подготвена. А всички ние започваме да си задаваме почти риторичния въпрос дали няма как това да се промени? Повече хора да ползват градския транспорт, колелата си… Ползите от това ги знаем много добре.
Градският транспорт, уви, често е неудобен. Макар уж да е свързан с най-модерните онлайн платформи, това не ни помага достатъчно. Казвам го от първо лице, като човек, който се придвижва с колело, с автобус и едва когато е неизбежно се качва на автомобила.
Платформи като Google Maps са безценни за това да планираш маршрута си, но… почти винаги дават неточни данни кога ще дойде следващият автобус. Не ти казват дали ще е препълнен до шушка, дали няма да е мръсен и неподдържан, дали шофьорът му ще те изчака ведро, или ще се окаже киселяк, готов да хлопне вратата под носа ти.
Това обаче може да се промени и тук отново на помощ идват технологиите. Идеята за отворените данни може да се окаже безценна в това София (а и не само) да се „отпуши“ и да започне да диша. Как? Ще разберете от прелюбопитната история на колегите ми програмисти от фирма „Кодексио“.

повече информация
„Не, сега не е за поезия“!

„Не, сега не е за поезия“!

„Поезия, написана с помощта на изкуствен интелект“. Що е то? ИИ ли я пише сам? Дали зависи от заданието на човека? Или пък двамата намират начин да продължат заедно, така че да създадат нещо следващо, нещо различно? Така, както е било винаги до момента…
Вярвам, че си струва тeзи въпроси да си задават колкото може повече хора. И да потърсят своите отговори. Защото по-добрата версия на бъдещето минава само и единствено през този разговор.
Apollo ex Machina се казва конкурсът за поезия, генерирана с помощта на ИИ, организиран от Дигитални истории и издателство Scribens. Можете да се включите в него тук до 1 декември, правилата са максимално опростени.
Може ли така да се родят нови, различни, неочаквани, красиви стихове? От човека ли зависи, или от алгоритъма?

повече информация
Share This