Григорий Перелман. Последният луд гений

авг. 3, 2021 | Истории

Григорий Перелман. Последният луд гений

3 август 2021 | Истории

Днешните гении не са като едно време. Да не говорим, че са ни и кът. Повечето изглеждат досадно налудни само заради социалните мрежи. А и има доста поводи да поспорим дали са истински гении тези, които изглеждат като такива за модерното общество.

Нали знаете как да познаете, че сте неразбран гений? Първо: гений сте. Второ: не ви разбират.

Леко налудно започваме тази дигитална история, съвсем в духа на лудите гении, които наистина ни липсват. Поне що се отнася до тези, които покриват напълно втората дума от словосъчетанието. А, без капка преувеличение, днешният ни герой е единственият, когото със сигурност можем да наречем гений през вече понатрупалия години ХХI век.

Тия хилядолетия

Който е по… опитен да го кажем, си спомня колко беше модерно около 2000-ата година да се говори за хилядолетия. Хората доста обичаме да се заиграваме с кръглите цифри, като че ли е кой знае какво постижение, че сме имали късмета да сме живи там, където се нулира броячът.

Проста математика… И въпреки това моментът беше толкова вълнуващ, че чак и математиците се развълнуваха.

Институтът „Клей“ в Кеймбридж носи името на милиардера, който го е създал. И точно навръх прословутия старт на хилядолетието математическият център обобщи 7-те най-големи предизвикателства, които не могат да бъдат решени от специалистите в тази област, въпреки огромните им усилия. Нещо повече: институтът „Клей“ обяви, че ще даде по един милион долара награда за всяка решена загадка от списъка.

А това не са просто главоблъсканици като за кабинетни учени. Според учените от „Клей“ 7-те задачи са важни далеч не само за развитието на математиката. Благодарение на тях „човечеството ще направи стъпка напред в усвояването на въздушното и космическото пространство и криптографията“.

 

Поанкаре и 7-те джуджета

Инициативата бързо придоби слава, ставайки популярна като „7-те задачи на хилядолетието“.

В днешния свят математиката може да не е толкова популярна, колкото би ѝ се искало на учителката ви от прогимназията. Обаче на нея се крепят всички модерни технологии, ето защо това предизвикателство беше и още е, без преувеличения, важно за нас дори като вид.

После един математик реши точно първата от списъка със задачи. И им каза да си гледат работата с техните милион долара, не им ги поиска. Той идваше от същата държава, която води и по брой на отказаните Нобелови награди. „Русия с ум не ще прозреш“, както гласи класическият стих на Тютчев.

Вече сте видели снимките, точно него бихте си представили като луд учен. Или като странния ви съсед. Григорий Перелман успя да намери доказателството за прословутата хипотеза на Поанкаре, преди да навърши 40. После отказа някакъв си милион долара и се затвори в своя си свят, без да пуска вътре медиите и славата.

А от него щеше да излезе чудесен инфлуенсър, нали? Представете си го на снимка с популярни рапъри, с Били Айлиш, с някоя млада надежда от клана Кардашиян. По дяволите, как се хабят ресурсите…

 

Григорий Перелман

снимка: brodude.ru

 

Лудите, лудите, те да са живи

Не знам дали само на мен този Григорий чисто физически ми прилича на друг прословут Григорий в руската история, на когото приписват важна роля в ключовите за тази страна и света години в началото на ХХ век.

Интересното обаче е, че той е такъв, какъвто е, именно сега, напук на всичко останало.

Дори в руските медии няма да намерите кой знае колко подробни клюки за него. Ето какво все пак знаем.

Григорий Перелман се ражда на 13 юни 1966 г., само преди месец и нещо имаше 55-годишен юбилей. Не успях да проследя какво са правили на тази дата Веселин Маринов и Филип Киркоров, но допускам, че математикът е пропуснал да отбележи паметната дата с подходящия банкет с тяхно участие.

 

Перелман като млад

Една от много малкото младежки снимки на математика

 

Умните у нас считат за луди

И до днес си живее в панелна квартирка в Купчино, южно предградие на Петербург. С майка си. Смята се, че основно разчитат на пенсията ѝ в размер на около 200 лв. и на уроците по математика, които, казват, Григорий дава на съседските хлапета.

Според други той от няколко години пътува често на гости на сестра си в Швеция, тя също е математик. Но само за по няколко дни, преди отново да се върне и да поеме грижата за майка си.

Достоверните сведения за него са малко. За добро и лошо, в неговата страна папараците и нездравото обсебване на живота на знаменитостите не са толкова популярни. Милицията бие, нищо, че от няколко години вече и тя е полиция.

Докато го разучават от Запад, тамошните журналисти се впечатляват от аскетичното му ежедневие – едва ли не, хапвал само хляб със сирене. Единствената му страст извън математиката е свиренето на цигулка, където, казват, определено показва талант. Дори за малко не избира консерваторията, след като има възможността да влезе без изпит в което и да е висше училище в СССР.

Както си е обичайно за гениите, от малък Григорий побеждава на всички състезания по математика, на които се явява, после следва в Ленинградския държавен университет. Захваща се с научна работа, а отварянето към света след капитулацията на страната му в Студената война се превръща за него в неочаквана възможност. Заминава на дългоочаквано пътешествие из Западния свят…

 

Цифри с душа

Първият математически пробив, който прави през 1994 г., е свързан с краткото доказателство на… Хипотезата за душата. Да, звучи много поетично, но няма нищо общо с лириката. Става дума за омоним, чисто математически термин, свързан с пространственото представяне в математиката. С това изгрява световната звезда на нашия герой.

Още същата година получава покана да изнесе лекция на Международния конгрес по математика в Цюрих. Веднага след това водещи университети, сред които тези в Принстън и Тел Авив, го канят като щатен преподавател.

Той обаче решава да се върне в московския си институт и в панелката.

През 1996-а Европейското математическо общество присъжда на Перелман международна награда за сериозните му изследвания, а младият математик я отказва с лаконично обяснение. „Не ме интересуват парите и славата. Не искам да се показвам пред хората като животно в зоопарк. Не съм герой на математиката, даже не съм толкова успешен и затова не искам хората да ме гледат“.

Нищо общо с политиката, също толкова безцеременно той отказва и да стане член на Руската академия на науките.

 

Перелман се разхожда с майка си

Перелман се разхожда с майка си. Снимка: wir.com.ru

 

Анатема, математика

После, през 2003-а Перелман публикува кратки решения на задачите, които е създал със своята теория столетие по-рано Поанкаре. Решенията му, казват специалистите, нямат излишни обяснения. Те са изящни, лаконични и недвусмислени. Не се появяват обаче в реномираните научни списания. Колкото нашият луд гений не обича публичността, толкова не си пада и по бюрокрацията и многото приказки на научните среди.

Отново заминава на обиколка в САЩ, за да представи работата си, но, по всичко личи, среща неразбиране и е разочарован.

През 2005-а напуска института, в който работи, прекъсва контакта си и с колегите. Предполага се, за да се грижи за майка си, която се е разболяла.

Година по-късно му присъждат Филдсовия медал, нещо като математическа Нобелова награда за млади учени. Разбира се, той отказва да го приеме.

 

Смятай!

Между 2004 и 2006-а три независими групи – от Мичиганския университет, Лиайския университет в Китай и МИТ анализират работата на Перелман, преди да бъде признато, че тя покрива всички изисквания в доказването на хипотезата на Поанкаре.

Разбира се, както си е редно, стане ли дума за награда и за учени, няколко години по-късно група китайски математици обвинява нашия герой в плагиатство, но като цяло не получават особено внимание от научните среди.

През 2007-а, екипът от специалисти на института „Клей“ също потвърждава, че Перелман е успял да реши една от задачите на хилядолетието и заслужава обещания милион долара.

Той отказва да го приеме.

Казва, че не е съгласен с това, че никой не оценява приноса за решението на американския математик Хамилтън, който е направил поне толкова, колкото и самият Григорий.

„Отказах наградата. Знаете, имах много причини да реша и в двете посоки“, гласи едно от редките слова в пряка реч, дошли от Перелман. „Затова толкова дълго се чудих. Основната причина е несъгласието ми с организирането на математическите общества. Не ми харесват решенията им, смятам, че са несправедливи. Мисля, че приносът за решаването на тази задача на Хамилтън не е по-малък от моя“.

 

Анри Поанкаре

Анри Поанкаре

 

Каре белот с Поанкаре

А кой е този Поанкаре и защо е важна неговата хипотеза? Жул Анри Поанкаре е френски математик, физик и философ, една от най-значимите научни фигури от втората половина на XIX век. Благодарение на неговите открития, днес разполагаме с много от технологиите, променили живота ни. А и светогледа ни – работата му има решаващ принос за зараждането на Теорията на относителността.

През 1904 г. Поанкаре създава своята хипотеза, свързваща математиката и топологията. Най-общо казано, тя обяснява как многоизмерните топологически данни могат да бъдат „преведени“ и обяснени на езика на алгебрата. Материята наистина е сложна, доста подробно и все пак популярно обяснение на български можете да намерите тук.

 

Концентрационно

Учителят на Перелман по математика от гимназия Сергей Рукшин казва, че онова, по което Перелман се е отличавал като хлапе, е било способността му дълго време да концентрира вниманието си върху дадена задача, независимо че така и не успява да напредне в решаването ѝ.

Отбелязваме го като жокер за коучове и професионални мотиватори.

„Също – добавя учителят, – това важи за хипотезата на Поанкаре. Той се занимаваше с нея 9 години, без да знае дали ще реши задачата. Това беше изумително! Все пак, човек има нужда от психологическа подкрепа, някой да го потупа по рамото, че е на прав път. Мислиш 9 години. После пускаш статия от 20 страници и се чудиш – дали наистина си доказал това, което си искал? И преди него много хора бяха постигнали частичните доказателства и беше много вероятно трудът му да отиде в коша. Но му се получи. Ето тази безкрайна концентрация върху нещо, без да имаш надеждата да успееш, това е забележителното качество на Перелман!“

Сергей Краснов, комшия, който живее два етажа под Перелман, авторитетно допълва: „Когато разбрахме, че Гриша е доказал хипотезата на Поанкаре, а това не е могъл да направи нито един човек на Земята, не се изненадахме. Разбира се, зарадвахме се за него, казахме си: Ей, най-накрая Григорий се преуспее, ще направи главоломна кариера! Молодец! Ами, заслужил си го е! Но той си избра друг път“.

 

Григорий Перелман

снимка: brodude.ru

 

Григений

Ако ви канят на интервю, ще откажете ли? Не искате да стигнете до повече хора, да им споделите какво ви вълнува, къде според вас е истината?

Григорий Перелман е дал едва 3 интервюта, за които няма съмнения, че са достоверни. Меко казано съмнения, всичките останали са си направо доказани фалшификати. Независимо че той не е човекът, който ще влезе в туитър и ще си признае как стоят нещата, подобно на днешните политици. Ех, прецаках се, сега ще ми е трудно да ви убедя, че Перелман е казал, че е научил български и чете само Дигитални истории.

По нещо историята му напомня тази на Селинджър, откъснал се от света, след като е направил, каквото е трябвало.

Ултрареномираният британски The Daily Mail цитира бдителната съседка Вера Петровна, която си спомня: „Веднъж му бях на гости и останах поразена! Маса, стол и креват с мърляви матраци, останали от предишните обитатели – алкохолици, от които си беше купил квартирата. И обикаляха хлебарки, а ние се чудим как да ги изгоним от вкъщи“. Ех, Вера Петровна, дано сте се справила с хлебарките.

Забелязвали са го и с класическа мрежичка от соц времената да избира от богатия асортимент колбаси в Петербургски хипермаркет.

Няма кола, негов приятел казва, че ходи по 15-20 километра на ден, преди извървявал по 40-45.

 

Григорий Перелман

Григорий Перелман

 

Плюсове и минуси

И така, Григорий Перелман е гений, тук няма какво да спорим. Но кой е луд – той или ние?

Измеренията на успеха могат да бъдат доста различни, нали? Ако нямате с какво да се забавлявате, има още 6 нерешени математически задачи на хилядолетието. Откакто ни лишиха от „Националната лотария“, надали има по-лесен начин да се спечелят 1 милион долара.

Разбира се, другият вариант е да си направите профил в инстаграм. Или в тиндър. Ако се „match“-нете с Григорий Перелман, ще се радваме после да разкажете.

Тази Дигитална история не е много дълга, но е за човек, за когото не знаят почти нищо дори съседите му по панелка. Гений или не, може би е доста мъдро отношението му към информационния свят. Не е наша работа дали ще си намери жена. Човекът е намерил решение на загадка, която вълнува специалистите повече от век. Работата му един ден може да ни помогне и за напредък в космическите изследвания. Нещо повече, някои математици приемат, че пространството, описано от Поанкаре и доказано от Перелман, може би най-точно представя математически модела за форма на Вселената.

И все пак жалко, от него наистина можеше да стане як инстаграм инфлуенсър…

Григорий Перелман

снимка: Heidelberg Laureate Forum

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи. Много преди дигиталното, а и след...

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да...

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини и ще променят живота ни....

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации? Историята на Антони Христов е дори много повече от това! Попада в Холивуд само...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

Дигитални истории днес навършват две години!
Кои ли са най-четените измежду 219 материала, публикувани за това време? Със сигурност все теми, които си струва да не пропуснете…

Благодаря от сърце на всеки измежду:
– Над 6800 последователи на Дигитални истории във Facebook;
– Над 3600 последователи в LinkedIn;
– Над 500 души, абонирали се за мейллиста;
– Над 190 000 читатели, влезли на сайта.

За тези две години начинанието:
– Спечели два пъти в категория „Технологии и иновации“ най-оспорвания журналистически конкурс – Web Report, веднъж – надпреварата, организирана от Българската асоциация за информационни технологии.
– Гостува с постоянни рубрики в списание „Мениджър“ и Бизнес новините на bTV. Представено беше в bTV, БНТ1, БНТ2, БНР, Дарик Радио, БТА, Dir.bg, списанията InGlobo, „Осем“ и много други медии;
– Най-важното! Привлече погледите към редица теми, които стават все по-важни и актуални с всеки изминал ден.
Благодаря ви! Всяко четене и всяко споделяне има значение!

повече информация

Най-новите:

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„Не знаем каква глупост ще каже в следващия момент ChatGPT, защото той е само една необятна екстраполация на милиарди източници, на терабайти текст. Тази машина, колкото и да изглежда говореща, всъщност е само един много скъп папагал. Харчи 3 милиона долара на ден за ток и няма представа какво говори“.
Мариян Гоцев има над 30 години опит в света на информационните технологии – като програмист, но най-вече като архитект и анализатор на системно ниво. Другото му голямо увлечение е философията – задълбава се в търсенето на смисъла. Към всичко това добавяме факта, че е поет.
Впечатли ме неговият манифест за начинание, наречено „смислова“ или „семантична роботика“, в който той аргументирано описва как нашумелите езикови модели ChatGPT и GPT-4 не могат да се справят с много от задачите си, защото не търсят смисъла. А се опитват по добре познатия метод на грубата сила – брутфорс, да предлагат възможно най-точни отговори. Те търсят закономерностите, но остават далеч извън човешкото разбиране, така според него са достигнали предела си. За сметка на това Мариян Гоцев е убеден, че нов подход може да ни позволи да постигнем технология, която се доближава до човешкия начин на мислене.
Това е поводът да поговорим за нашумелите технологии като свръхскъпи папагали. Може ли наистина да предадем на компютрите здрав разум и защо според госта ни единственият път е като им предадем смисъла? Може ли машината да мисли от гледната точка на човек? Защо отношенията ни към бъдещите семантични роботи е задължително да бъдат робовладелчески? Защо компютърният специалист се сдоби с домейни, които продава за милиони?

повече информация
10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да открие, че полярността е временна, злото не съществува, а е неразвито добро…
Режисьорът Николай Василев на 19 март (неделя) от 18:00 ч в зала „Люмиер“ на НДК ще представи своя пълнометражен филм „Ваклуш“, който подготвя над 20 години! В него разказва за духовния учител Ваклуш Толев, променил до голяма степен живота и светогледа му.
Събирам толкова различни гледни точки към темата за дигиталната трансформация. До днес липсваше една от тях, тя ми е най-далечна и неразбираема, но е търсена, актуална и има своите застъпници. За духовното, мистичното познание… Има я в изобилие в историите и посланията на Ваклуш Толев и Николай Василев.
Кога човекът като творец ще се превърне в инженер и на живи структури? В какво се състои задаващият се преход, за който говорят много религии и учения? Какво може да ни даде криле, за да излетим от лабиринта на технологиите, в който днес се чувстваме безнадеждно изгубени?

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини.
Това изведе на преден план темата за етичните страни на този тип разработки. Отговорите тук могат да бъдат жизненоважни за всеки един от нас и за нас като вид.
Докато Европейският съюз и големите държави подготвят някакви форми на регулации, ето че ИИ революцията вече се случва пред очите ни.
Кои са 10 от най-важните въпроси, които трябва да си задаваме все по-често?

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации?
Историята на Антони Христов е дори много повече от това!
Попада в Холивуд само на 20, първата му работа е в ресторант. Решава, че начинът да успее в живота е анимацията. Работи като художествен директор в „Пиксар“ в продължение на 18 години. Пътят му се пресича с начинанието на Стив Джобс (а и със самия него) в златния период на компанията.
След почти 4 десетилетия на запад той се връща у нас и със съмишленици създава ARC Academy, образователен център за визуални изкуства. В него лектори от водещи световни компании подготвят младите ни таланти да се включат в разработката на визуални ефекти за кино и видеоигри.
Как изглежда Холивуд оттук и как – София оттатък? Как така Антони, прекарал съзнателния си живот в Щатите, се оказва ценител на хумора на… Чудомир? Къде и как се изгуби и се намира нормалността от двете страни на океана? Какво е бъдещето на креативността във времето, когато технологиите отправят своите големи предизвикателства?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
Share This