Ясабуро Хачия и любовта отвъд времето

фев. 14, 2023 | Истории

Ясабуро Хачия и любовта отвъд времето

14 февруари 2023 | Истории

Животът е неповторим писател, умее да измисля сюжети, които не са по силите и на най-талантливото перо. Такава е одисеята на Ясабуро Хачия, една от най-красивите и силни любовни истории, които съм чувал.

Технологиите промениха и историите, замисляли ли сте се? Днес Ромео и Жулиета нямаше да стигнат до печалната развръзка, щяха да са публикували всичко във фийда си. 13-годишната Жулиета тъкмо щеше да се радва на профила си, навършила минималната възраст за регистрация във фейсбук.

Е, историята за невероятните любови на Ясабуро Хачия също не би могла да се случи онлайн. И в това е малка част от нейната автентична красота…

 

Тече река Амур

Цели 37 години рускинята Клавдия Новикова и японецът Ясабуро Хачия живеят заедно в селце с бодрото име Прогрес на бреговете на Амур. И мечтаят да умрат в един ден, на една възглавница. Самураят дори е приготвил два ковчега от дъбови дъски, лакирани, изсушени и сглобени на тавана…

Но не е писано историята да се развие според плановете.

Клавдия и Ясабуро се запознават 1959 г., по онова време едва започва съветското „размразяване“, раните от сталинските репресии са живи и кървящи. Носят ги и нашите двама герои – жената е прекарала в лагерите 7 години, а мъжът – цяло десетилетие. И двамата вече не са първа младост, знаят какво са тежки мигове и сурови изпитания.

 

 

Съдбата на човека

Клавдия се ражда в малко селце. Майка ѝ умира, когато е съвсем малка, а бащата се жени втори път. Както в приказките, мащехата никак не я харесва и я прогонва при леля ѝ. После като че ли приказният сюжет продължава, тя среща любовта – през 1940-а се омъжва за красив младеж. Две седмици преди включването на СССР във войната ражда син, много скоро съпругът ѝ е мобилизиран.

Но щастието се завръща! Идва денят на победата и съпругът ѝ се връща у дома. По това време Клавдия работи в цех за брашно, семейството се събира и е щастливо заедно.

Бързо обаче се задава следваща беда. Началникът ѝ отклонява част от партидите, което тя и не подозира, но се оказва в ролята на изкупителна жертва…

Нахлуват следователи, започват разпити и накрая Клавдия се оказва единствената обвиняема. След броени дни се озовава в страховития възпитателен лагер в Колима с дълга присъда, която не излежава докрай. След 7 години излиза на свобода, но… няма къде да отиде. Тя е дочакала съпруга си да се завърне от войната, но той нея – не. Оженил се е за друга жена и е взел сина им в новото семейство.

 

Сватбената снимка на Ясабуро и Хисако

 

Страната на чудесата за непукисти

Печално приказна е и историята на Ясабуро. Син на богат индустриалец, той получава добро образование, всички врати изглеждат отворени. Но тъкмо тогава започва голямата война, баща му за броени дни губи цялото си състояние и бяга от страната.

Ясабуро е принуден да се справя сам, но нещата потръгват. А и скоро не е сам – среща прелестната, нежна Хисако и се жени за нея. Младото семейство емигрира в японската колония в Корея, за да търси нов живот и препитание. Мъжът започва работа в местен завод, скоро им се раждат син и дъщеря, в живота им се настанява щастието… После бързо всичко се счупва.

Момченцето се разболява тежко и умира, а през август 1945 г. в Корея влизат съветските войски и арестуват много японци, сред които е и Ясабуро, обвинявайки ги в шпионаж. Бързо следва 10-годишна присъда, той също се озовава в лагера в Колима… но не там се запознават двамата с Клавдия.

След като е пуснат от лагера, първата му надежда е да се върне в родината си. Повече от десетилетие той не е получавал вести от съпругата и дъщеричката си. Дори не таи надежда, че са оцелели в месомелачката на войната, но е решен да им отдаде последна почит. Властите обаче не му разрешават да пътува, многобройните му молби дори не получават отговор.

 

Сватбената снимка на Ясабуро и Клавдия

 

Един ден от живота на Яков Иванович

Кандидатства за съветски паспорт и дори го получава – с името Яков Иванович.

Докато чака мечтаното разрешение, започва работа в местния завод. Там, в столовата, по време на един обяд, до масата, на която седи сам, се приближава непозната жена на неговите години и пита може ли да седне…

После завързват невинен разговор.

– Китаец ли сте?

– Не.

– Кореец?

– Не.

– А какъв тогава?

– Японец – отвръща Яков Иванович и с това разговорът като че ли приключва.

Но на Клавдия и става интересно, привлякъл я е финият начин, по който се храни чужденецът. Както после разказва, щом срещат погледи, тя потъва в нечовешката тъга, криеща се в очите му. Също самотна и изпитала много страдания по пътя си, тя бързо отваря сърцето си за мъката на непознатия.

Любовта пламва, скоро двамата се женят. Построяват си уютна къщичка в близкото селце Прогрес и се крепят един друг по пътя към старостта. Както разказват съседите им, двамата се допълват прекрасно. Независимо че ги е събрала общата тъга, любовта им е истинска, красива и пламенна, дочакана и осмисляща живота.

 

 

Чуй как пее вятърът

Хората в селото приемат с мнителност Ясабуро, но той бързо ги спечелва с трудолюбие и умения – интелигентен и вежлив, работи като фотограф, масажист, фризьор. Когато любимата му си счупва крака, наблизо няма лекар и той умело го обездвижва. Когато пък любимият ѝ се разболява, Клавдия заема пари и купува козичка, за да го цери с млякото ѝ.

Двамата си купуват мотоциклет, качват се на него, за да се наслаждават на красивите кедри край околните близките селца.

От всяка заплата те отделят по 10 рубли за Фонда за мира. Дават винаги и когато се събират помощи за нуждаещи се.

Японецът и рускинята изживяват щастието на зрелостта, спокойно посрещат и изпращат летата в селцето си и се готвят заедно да си отидат от този свят. Познали и голямото страдание, и истинската любов.

Неусетно идва и тя – старостта.

 

 

Японци в Прогрес

Не това обаче е финалът, нито пък най-вълнуващата част от историята.

Идват 90-те, международните отношения също се размразяват и историята на „шпионина“ от село Прогрес някак стига до родната му Япония. На нея попадат братът и сестрата на Ясабуро, които веднага му пращат писмо, зарадвани, че изгубеният им роднина е жив и здрав 40 години, след като е изчезнал по лабиринтите на историята.

И още нещо: оказва, че са оцелели и жена му Хисако, и тяхната дъщеричка!

Скоро след писмата в Прогрес пристига голяма японска делегация. Съпроводени от цял автобус журналисти, идват братът на Ясабуро и 50-годишната му дъщеря, която от хлапе не е виждала баща си… Хисако не е там, защото вече е на възраст и преценяват, че пътят може да не ѝ понесе.

Дъщерята е вперила широко отворени очи в баща си, а когато той запява тихо японска мелодия, бликват сълзи. Оказва се патриотична песен, чийто текст жената пази повече от 4 десетилетия като скъп спомен, написан от изчезналия ѝ татко…

После японците си заминават, а Клавдия и Ясабуро остават сами в уютната си къщичка. Вече нищо не е същото, но жената знае как да постъпи. Решила е да настоява, да изпрати любимия си в родината, той трябва да се завърне при другото си семейство.

Дълго време Яков Иванович отказва – че как ще живее без своята Клавдия?

Тя е непреклонна: „Ако останеш, и двамата ще сме нещастни. Поне за един от нас трябва краят да е щастлив!“. Още преди да получи съгласието му, тя вече е подала документи за развод. Купува му билет, обменя скромните семейни спестявания за долари.

 

 

1Q84

Ясабуро поема на път на 27 март 1997 г., преди това цяла нощ двамата с Клавдия не мигват, а плачат държейки се за ръце.

Вече на прага на 80-те, те си дават сметка, че може би никога повече няма да се срещнат на този свят.

На сутринта събират масата, а пред къщата ги очакват всички жители на селцето, дошли да изпратят „японския шпионин“.

От влака Ясабуро маха дълго, сбогувайки се с кедрите. И с Клавдия, която сама се връща в празния им дом.

За да го посрещне Хисако 51 години по-късно. Тя дълго е чакала мъжа си в Корея, докато един ден решава, че той няма как да се върне, хваща за ръка дъщеричката си, прибира в багажа и кремираните останки на невръстния син и се отправя към родината.

Стига до дома като по чудо, багажът ѝ е разкраден по пътя, на няколко пъти се сблъсква със смъртни опасности. Започва работа като медицинска сестра и продължила да чака завръщането на Ясабуро. Дори купува малка къщичка, която записва на името на съпруга си. Не губи надеждата, че той ще се върне, въпреки че десетилетията отминават без вест от него.

 

 

Красавицата и самураят

Търпението ѝ е възнаградено. За няколко години щастие.

Клавдия също гостува в Япония, първия път двете жени сядат и дълго мълчат, все едно че си приказват за миналото и бъдещето, за изненадите в живота и любовта на някакъв език, далеч над думите.

За тази история са изписани десетки вестникарски страници и поне два романа. Правени са филми, най-известният носи името „Двата живота на Ясабуро Хачия“, има даже театрална постановка.

 

Срещата на Хачико и Клавдия

Срещата на Хисако и Клавдия

 

Историята става толкова популярна, че първото пътуване на Клавдия е платено от ентусиасти от токийско предградие, трогнати от историята. После тя гостува още два пъти – присъства и на премиерата на пиесата, разказваща нейната съдба…

През последните години от живота си Ясабуро често повтаря: „Сърцето ми е разделено на две…“

Днес, разбира се, и тримата герои вече ги няма.

Първа си отива в началото на новото хилядолетие Хисако, в ръцете на своя дочакан съпруг. Той веднага иска да потегли обратно към Прогрес, но Клавдия го спира – държи на това, че японското здравеопазване е много по-добро, а той страда от сериозните болести на възрастта.

 

Ясабуро се завръща при Хачико

Ясабуро се завръща при Хисако

 

Твой Ясабуро

През септември 2014 г. света напуска и Клавдия. Когато научава за това, година преди сам да си отиде, Ясабуро ѝ пише символично писмо:

„Клавдия!

Разбрах, че вече те няма и скръбта ме е завладяла напълно. Опитах се да ти звънна на 30 август, когато навърших 96 години, но не се получи. За последен път чух гласа ти на 11 юли. Всички тези 40 години, които живях с теб в Русия, ти беше винаги с мен, винаги ме подкрепяше.

Благодаря ти за всичко. Успях да се върна в Япония само благодарение на твоите усилия и съм ти безмерно признателен.

Спомням си как даже си подготвихме ковчезите за нас, двамата, в твоята родина.

Ако беше по силите ми, щях да долетя при теб и да те притисна до сърцето си силно, силно. Но аз съм безсилен.

Спи спокойно, скъпа Клавдия.

Твой Ясабуро“.

 

 


 

Материалът е подготвен със специалното съдействие на Албена Иванова.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то? „Олимпиадата е нашият...

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува? Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал. „Все едно си говориш с призрак“, описва...

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени...

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме...

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Днес в мрежата можем да си говорим както никога за важните неща, да чуем мнението на най-интелигентните хора, да обсъдим, а… се чудим за какво да се изпокараме.
За и против правителството, Тръмп, скандалната участничка в „Ергенът“ (защото се очаква да избират само нескандални). Машинното гласуване, ваксините, съдебната реформа. Новия чалга хит, поредната недомислена законова промяна и какво ли още не.
Знаем, че живеем в социалните балони, че платформите за съдържание отдавна не са място за среща с приятели, а големи телевизори, които правят всичко, за да погълнат вниманието ни, но… какво от това?
Можем ли да променим нещо? Струва ли си? Ето един малък експеримент, гарниран с 8 повода за замисляне.
Ще се върнем към темата за ковид и начина, по който я осмислихме. Ще тръгнем по пътя на една журналистическа публикация, за да поразмишляваме заедно. За мястото, докъдето сме стигнали.

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?
Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.
„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.
Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“
Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?
„Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация

Най-новите:

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Днес в мрежата можем да си говорим както никога за важните неща, да чуем мнението на най-интелигентните хора, да обсъдим, а… се чудим за какво да се изпокараме.
За и против правителството, Тръмп, скандалната участничка в „Ергенът“ (защото се очаква да избират само нескандални). Машинното гласуване, ваксините, съдебната реформа. Новия чалга хит, поредната недомислена законова промяна и какво ли още не.
Знаем, че живеем в социалните балони, че платформите за съдържание отдавна не са място за среща с приятели, а големи телевизори, които правят всичко, за да погълнат вниманието ни, но… какво от това?
Можем ли да променим нещо? Струва ли си? Ето един малък експеримент, гарниран с 8 повода за замисляне.
Ще се върнем към темата за ковид и начина, по който я осмислихме. Ще тръгнем по пътя на една журналистическа публикация, за да поразмишляваме заедно. За мястото, докъдето сме стигнали.

повече информация
„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?
Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.
„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.
Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“
Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?
„Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме едновременно представителите си в националния ни и в Европейския парламент. Ключови избори има в 8 от 10-те най-големи държави на планетата, поне 2 милиарда души се очаква да се озоват пред урните (ако не отидат за гъби).
И ако за нас през последните години това се превърна в повтарящо се често, не особено атрактивно и мотивиращо задължение, то ето че за първи път демократичните процедури от подобен мащаб се случват в епохата след ChatGPT. Във времето, когато изкуственият интелект се превърна в голямата възможност и предизвикателство. И всичко това – на фона на цялостния упадък на интереса към демократичните процеси. В зората на зараждащите се обществени сътресения, които, няма как, са свързани изключително пряко с технологичната революция, в която живеем.
Може ли изкуственият интелект да се превърне в ключов фактор, който ще решава задаващите се избори? Има ли как да намалим риска да бъдем манипулирани в избора си, на фона на и без това манипулативните форми на комуникация онлайн? Как ще изглежда и колко е далеч моментът, когато технологиите ще ни позволят да направим следващите стъпки от развитието ни като вид, от начина, по който е организирано и управлявано обществото ни? Ето осем повода за замисляне.

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация
Share This