Ясабуро Хачия и любовта отвъд времето

фев. 14, 2023 | Истории

Ясабуро Хачия и любовта отвъд времето

14 февруари 2023 | Истории

Животът е неповторим писател, умее да измисля сюжети, които не са по силите и на най-талантливото перо. Такава е одисеята на Ясабуро Хачия, една от най-красивите и силни любовни истории, които съм чувал.

Технологиите промениха и историите, замисляли ли сте се? Днес Ромео и Жулиета нямаше да стигнат до печалната развръзка, щяха да са публикували всичко във фийда си. 13-годишната Жулиета тъкмо щеше да се радва на профила си, навършила минималната възраст за регистрация във фейсбук.

Е, историята за невероятните любови на Ясабуро Хачия също не би могла да се случи онлайн. И в това е малка част от нейната автентична красота…

 

Тече река Амур

Цели 37 години рускинята Клавдия Новикова и японецът Ясабуро Хачия живеят заедно в селце с бодрото име Прогрес на бреговете на Амур. И мечтаят да умрат в един ден, на една възглавница. Самураят дори е приготвил два ковчега от дъбови дъски, лакирани, изсушени и сглобени на тавана…

Но не е писано историята да се развие според плановете.

Клавдия и Ясабуро се запознават 1959 г., по онова време едва започва съветското „размразяване“, раните от сталинските репресии са живи и кървящи. Носят ги и нашите двама герои – жената е прекарала в лагерите 7 години, а мъжът – цяло десетилетие. И двамата вече не са първа младост, знаят какво са тежки мигове и сурови изпитания.

 

 

Съдбата на човека

Клавдия се ражда в малко селце. Майка ѝ умира, когато е съвсем малка, а бащата се жени втори път. Както в приказките, мащехата никак не я харесва и я прогонва при леля ѝ. После като че ли приказният сюжет продължава, тя среща любовта – през 1940-а се омъжва за красив младеж. Две седмици преди включването на СССР във войната ражда син, много скоро съпругът ѝ е мобилизиран.

Но щастието се завръща! Идва денят на победата и съпругът ѝ се връща у дома. По това време Клавдия работи в цех за брашно, семейството се събира и е щастливо заедно.

Бързо обаче се задава следваща беда. Началникът ѝ отклонява част от партидите, което тя и не подозира, но се оказва в ролята на изкупителна жертва…

Нахлуват следователи, започват разпити и накрая Клавдия се оказва единствената обвиняема. След броени дни се озовава в страховития възпитателен лагер в Колима с дълга присъда, която не излежава докрай. След 7 години излиза на свобода, но… няма къде да отиде. Тя е дочакала съпруга си да се завърне от войната, но той нея – не. Оженил се е за друга жена и е взел сина им в новото семейство.

 

Сватбената снимка на Ясабуро и Хисако

 

Страната на чудесата за непукисти

Печално приказна е и историята на Ясабуро. Син на богат индустриалец, той получава добро образование, всички врати изглеждат отворени. Но тъкмо тогава започва голямата война, баща му за броени дни губи цялото си състояние и бяга от страната.

Ясабуро е принуден да се справя сам, но нещата потръгват. А и скоро не е сам – среща прелестната, нежна Хисако и се жени за нея. Младото семейство емигрира в японската колония в Корея, за да търси нов живот и препитание. Мъжът започва работа в местен завод, скоро им се раждат син и дъщеря, в живота им се настанява щастието… После бързо всичко се счупва.

Момченцето се разболява тежко и умира, а през август 1945 г. в Корея влизат съветските войски и арестуват много японци, сред които е и Ясабуро, обвинявайки ги в шпионаж. Бързо следва 10-годишна присъда, той също се озовава в лагера в Колима… но не там се запознават двамата с Клавдия.

След като е пуснат от лагера, първата му надежда е да се върне в родината си. Повече от десетилетие той не е получавал вести от съпругата и дъщеричката си. Дори не таи надежда, че са оцелели в месомелачката на войната, но е решен да им отдаде последна почит. Властите обаче не му разрешават да пътува, многобройните му молби дори не получават отговор.

 

Сватбената снимка на Ясабуро и Клавдия

 

Един ден от живота на Яков Иванович

Кандидатства за съветски паспорт и дори го получава – с името Яков Иванович.

Докато чака мечтаното разрешение, започва работа в местния завод. Там, в столовата, по време на един обяд, до масата, на която седи сам, се приближава непозната жена на неговите години и пита може ли да седне…

После завързват невинен разговор.

– Китаец ли сте?

– Не.

– Кореец?

– Не.

– А какъв тогава?

– Японец – отвръща Яков Иванович и с това разговорът като че ли приключва.

Но на Клавдия и става интересно, привлякъл я е финият начин, по който се храни чужденецът. Както после разказва, щом срещат погледи, тя потъва в нечовешката тъга, криеща се в очите му. Също самотна и изпитала много страдания по пътя си, тя бързо отваря сърцето си за мъката на непознатия.

Любовта пламва, скоро двамата се женят. Построяват си уютна къщичка в близкото селце Прогрес и се крепят един друг по пътя към старостта. Както разказват съседите им, двамата се допълват прекрасно. Независимо че ги е събрала общата тъга, любовта им е истинска, красива и пламенна, дочакана и осмисляща живота.

 

 

Чуй как пее вятърът

Хората в селото приемат с мнителност Ясабуро, но той бързо ги спечелва с трудолюбие и умения – интелигентен и вежлив, работи като фотограф, масажист, фризьор. Когато любимата му си счупва крака, наблизо няма лекар и той умело го обездвижва. Когато пък любимият ѝ се разболява, Клавдия заема пари и купува козичка, за да го цери с млякото ѝ.

Двамата си купуват мотоциклет, качват се на него, за да се наслаждават на красивите кедри край околните близките селца.

От всяка заплата те отделят по 10 рубли за Фонда за мира. Дават винаги и когато се събират помощи за нуждаещи се.

Японецът и рускинята изживяват щастието на зрелостта, спокойно посрещат и изпращат летата в селцето си и се готвят заедно да си отидат от този свят. Познали и голямото страдание, и истинската любов.

Неусетно идва и тя – старостта.

 

 

Японци в Прогрес

Не това обаче е финалът, нито пък най-вълнуващата част от историята.

Идват 90-те, международните отношения също се размразяват и историята на „шпионина“ от село Прогрес някак стига до родната му Япония. На нея попадат братът и сестрата на Ясабуро, които веднага му пращат писмо, зарадвани, че изгубеният им роднина е жив и здрав 40 години, след като е изчезнал по лабиринтите на историята.

И още нещо: оказва, че са оцелели и жена му Хисако, и тяхната дъщеричка!

Скоро след писмата в Прогрес пристига голяма японска делегация. Съпроводени от цял автобус журналисти, идват братът на Ясабуро и 50-годишната му дъщеря, която от хлапе не е виждала баща си… Хисако не е там, защото вече е на възраст и преценяват, че пътят може да не ѝ понесе.

Дъщерята е вперила широко отворени очи в баща си, а когато той запява тихо японска мелодия, бликват сълзи. Оказва се патриотична песен, чийто текст жената пази повече от 4 десетилетия като скъп спомен, написан от изчезналия ѝ татко…

После японците си заминават, а Клавдия и Ясабуро остават сами в уютната си къщичка. Вече нищо не е същото, но жената знае как да постъпи. Решила е да настоява, да изпрати любимия си в родината, той трябва да се завърне при другото си семейство.

Дълго време Яков Иванович отказва – че как ще живее без своята Клавдия?

Тя е непреклонна: „Ако останеш, и двамата ще сме нещастни. Поне за един от нас трябва краят да е щастлив!“. Още преди да получи съгласието му, тя вече е подала документи за развод. Купува му билет, обменя скромните семейни спестявания за долари.

 

 

1Q84

Ясабуро поема на път на 27 март 1997 г., преди това цяла нощ двамата с Клавдия не мигват, а плачат държейки се за ръце.

Вече на прага на 80-те, те си дават сметка, че може би никога повече няма да се срещнат на този свят.

На сутринта събират масата, а пред къщата ги очакват всички жители на селцето, дошли да изпратят „японския шпионин“.

От влака Ясабуро маха дълго, сбогувайки се с кедрите. И с Клавдия, която сама се връща в празния им дом.

За да го посрещне Хисако 51 години по-късно. Тя дълго е чакала мъжа си в Корея, докато един ден решава, че той няма как да се върне, хваща за ръка дъщеричката си, прибира в багажа и кремираните останки на невръстния син и се отправя към родината.

Стига до дома като по чудо, багажът ѝ е разкраден по пътя, на няколко пъти се сблъсква със смъртни опасности. Започва работа като медицинска сестра и продължила да чака завръщането на Ясабуро. Дори купува малка къщичка, която записва на името на съпруга си. Не губи надеждата, че той ще се върне, въпреки че десетилетията отминават без вест от него.

 

 

Красавицата и самураят

Търпението ѝ е възнаградено. За няколко години щастие.

Клавдия също гостува в Япония, първия път двете жени сядат и дълго мълчат, все едно че си приказват за миналото и бъдещето, за изненадите в живота и любовта на някакъв език, далеч над думите.

За тази история са изписани десетки вестникарски страници и поне два романа. Правени са филми, най-известният носи името „Двата живота на Ясабуро Хачия“, има даже театрална постановка.

 

Срещата на Хачико и Клавдия

Срещата на Хисако и Клавдия

 

Историята става толкова популярна, че първото пътуване на Клавдия е платено от ентусиасти от токийско предградие, трогнати от историята. После тя гостува още два пъти – присъства и на премиерата на пиесата, разказваща нейната съдба…

През последните години от живота си Ясабуро често повтаря: „Сърцето ми е разделено на две…“

Днес, разбира се, и тримата герои вече ги няма.

Първа си отива в началото на новото хилядолетие Хисако, в ръцете на своя дочакан съпруг. Той веднага иска да потегли обратно към Прогрес, но Клавдия го спира – държи на това, че японското здравеопазване е много по-добро, а той страда от сериозните болести на възрастта.

 

Ясабуро се завръща при Хачико

Ясабуро се завръща при Хисако

 

Твой Ясабуро

През септември 2014 г. света напуска и Клавдия. Когато научава за това, година преди сам да си отиде, Ясабуро ѝ пише символично писмо:

„Клавдия!

Разбрах, че вече те няма и скръбта ме е завладяла напълно. Опитах се да ти звънна на 30 август, когато навърших 96 години, но не се получи. За последен път чух гласа ти на 11 юли. Всички тези 40 години, които живях с теб в Русия, ти беше винаги с мен, винаги ме подкрепяше.

Благодаря ти за всичко. Успях да се върна в Япония само благодарение на твоите усилия и съм ти безмерно признателен.

Спомням си как даже си подготвихме ковчезите за нас, двамата, в твоята родина.

Ако беше по силите ми, щях да долетя при теб и да те притисна до сърцето си силно, силно. Но аз съм безсилен.

Спи спокойно, скъпа Клавдия.

Твой Ясабуро“.

 

 


 

Материалът е подготвен със специалното съдействие на Албена Иванова.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids,...

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят?...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни...

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се...

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 В началото даже си имаше и „нос“: 🙂 С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация

Най-новите:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса.
Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад?
Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?
Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност.
„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“
„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“
Можем ли да сме готови за бъдещето?

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Share This