Ясабуро Хачия и любовта отвъд времето

фев. 14, 2023 | Истории

Ясабуро Хачия и любовта отвъд времето

14 февруари 2023 | Истории

Животът е неповторим писател, умее да измисля сюжети, които не са по силите и на най-талантливото перо. Такава е одисеята на Ясабуро Хачия, една от най-красивите и силни любовни истории, които съм чувал.

Технологиите промениха и историите, замисляли ли сте се? Днес Ромео и Жулиета нямаше да стигнат до печалната развръзка, щяха да са публикували всичко във фийда си. 13-годишната Жулиета тъкмо щеше да се радва на профила си, навършила минималната възраст за регистрация във фейсбук.

Е, историята за невероятните любови на Ясабуро Хачия също не би могла да се случи онлайн. И в това е малка част от нейната автентична красота…

 

Тече река Амур

Цели 37 години рускинята Клавдия Новикова и японецът Ясабуро Хачия живеят заедно в селце с бодрото име Прогрес на бреговете на Амур. И мечтаят да умрат в един ден, на една възглавница. Самураят дори е приготвил два ковчега от дъбови дъски, лакирани, изсушени и сглобени на тавана…

Но не е писано историята да се развие според плановете.

Клавдия и Ясабуро се запознават 1959 г., по онова време едва започва съветското „размразяване“, раните от сталинските репресии са живи и кървящи. Носят ги и нашите двама герои – жената е прекарала в лагерите 7 години, а мъжът – цяло десетилетие. И двамата вече не са първа младост, знаят какво са тежки мигове и сурови изпитания.

 

 

Съдбата на човека

Клавдия се ражда в малко селце. Майка ѝ умира, когато е съвсем малка, а бащата се жени втори път. Както в приказките, мащехата никак не я харесва и я прогонва при леля ѝ. После като че ли приказният сюжет продължава, тя среща любовта – през 1940-а се омъжва за красив младеж. Две седмици преди включването на СССР във войната ражда син, много скоро съпругът ѝ е мобилизиран.

Но щастието се завръща! Идва денят на победата и съпругът ѝ се връща у дома. По това време Клавдия работи в цех за брашно, семейството се събира и е щастливо заедно.

Бързо обаче се задава следваща беда. Началникът ѝ отклонява част от партидите, което тя и не подозира, но се оказва в ролята на изкупителна жертва…

Нахлуват следователи, започват разпити и накрая Клавдия се оказва единствената обвиняема. След броени дни се озовава в страховития възпитателен лагер в Колима с дълга присъда, която не излежава докрай. След 7 години излиза на свобода, но… няма къде да отиде. Тя е дочакала съпруга си да се завърне от войната, но той нея – не. Оженил се е за друга жена и е взел сина им в новото семейство.

 

Сватбената снимка на Ясабуро и Хисако

 

Страната на чудесата за непукисти

Печално приказна е и историята на Ясабуро. Син на богат индустриалец, той получава добро образование, всички врати изглеждат отворени. Но тъкмо тогава започва голямата война, баща му за броени дни губи цялото си състояние и бяга от страната.

Ясабуро е принуден да се справя сам, но нещата потръгват. А и скоро не е сам – среща прелестната, нежна Хисако и се жени за нея. Младото семейство емигрира в японската колония в Корея, за да търси нов живот и препитание. Мъжът започва работа в местен завод, скоро им се раждат син и дъщеря, в живота им се настанява щастието… После бързо всичко се счупва.

Момченцето се разболява тежко и умира, а през август 1945 г. в Корея влизат съветските войски и арестуват много японци, сред които е и Ясабуро, обвинявайки ги в шпионаж. Бързо следва 10-годишна присъда, той също се озовава в лагера в Колима… но не там се запознават двамата с Клавдия.

След като е пуснат от лагера, първата му надежда е да се върне в родината си. Повече от десетилетие той не е получавал вести от съпругата и дъщеричката си. Дори не таи надежда, че са оцелели в месомелачката на войната, но е решен да им отдаде последна почит. Властите обаче не му разрешават да пътува, многобройните му молби дори не получават отговор.

 

Сватбената снимка на Ясабуро и Клавдия

 

Един ден от живота на Яков Иванович

Кандидатства за съветски паспорт и дори го получава – с името Яков Иванович.

Докато чака мечтаното разрешение, започва работа в местния завод. Там, в столовата, по време на един обяд, до масата, на която седи сам, се приближава непозната жена на неговите години и пита може ли да седне…

После завързват невинен разговор.

– Китаец ли сте?

– Не.

– Кореец?

– Не.

– А какъв тогава?

– Японец – отвръща Яков Иванович и с това разговорът като че ли приключва.

Но на Клавдия и става интересно, привлякъл я е финият начин, по който се храни чужденецът. Както после разказва, щом срещат погледи, тя потъва в нечовешката тъга, криеща се в очите му. Също самотна и изпитала много страдания по пътя си, тя бързо отваря сърцето си за мъката на непознатия.

Любовта пламва, скоро двамата се женят. Построяват си уютна къщичка в близкото селце Прогрес и се крепят един друг по пътя към старостта. Както разказват съседите им, двамата се допълват прекрасно. Независимо че ги е събрала общата тъга, любовта им е истинска, красива и пламенна, дочакана и осмисляща живота.

 

 

Чуй как пее вятърът

Хората в селото приемат с мнителност Ясабуро, но той бързо ги спечелва с трудолюбие и умения – интелигентен и вежлив, работи като фотограф, масажист, фризьор. Когато любимата му си счупва крака, наблизо няма лекар и той умело го обездвижва. Когато пък любимият ѝ се разболява, Клавдия заема пари и купува козичка, за да го цери с млякото ѝ.

Двамата си купуват мотоциклет, качват се на него, за да се наслаждават на красивите кедри край околните близките селца.

От всяка заплата те отделят по 10 рубли за Фонда за мира. Дават винаги и когато се събират помощи за нуждаещи се.

Японецът и рускинята изживяват щастието на зрелостта, спокойно посрещат и изпращат летата в селцето си и се готвят заедно да си отидат от този свят. Познали и голямото страдание, и истинската любов.

Неусетно идва и тя – старостта.

 

 

Японци в Прогрес

Не това обаче е финалът, нито пък най-вълнуващата част от историята.

Идват 90-те, международните отношения също се размразяват и историята на „шпионина“ от село Прогрес някак стига до родната му Япония. На нея попадат братът и сестрата на Ясабуро, които веднага му пращат писмо, зарадвани, че изгубеният им роднина е жив и здрав 40 години, след като е изчезнал по лабиринтите на историята.

И още нещо: оказва, че са оцелели и жена му Хисако, и тяхната дъщеричка!

Скоро след писмата в Прогрес пристига голяма японска делегация. Съпроводени от цял автобус журналисти, идват братът на Ясабуро и 50-годишната му дъщеря, която от хлапе не е виждала баща си… Хисако не е там, защото вече е на възраст и преценяват, че пътят може да не ѝ понесе.

Дъщерята е вперила широко отворени очи в баща си, а когато той запява тихо японска мелодия, бликват сълзи. Оказва се патриотична песен, чийто текст жената пази повече от 4 десетилетия като скъп спомен, написан от изчезналия ѝ татко…

После японците си заминават, а Клавдия и Ясабуро остават сами в уютната си къщичка. Вече нищо не е същото, но жената знае как да постъпи. Решила е да настоява, да изпрати любимия си в родината, той трябва да се завърне при другото си семейство.

Дълго време Яков Иванович отказва – че как ще живее без своята Клавдия?

Тя е непреклонна: „Ако останеш, и двамата ще сме нещастни. Поне за един от нас трябва краят да е щастлив!“. Още преди да получи съгласието му, тя вече е подала документи за развод. Купува му билет, обменя скромните семейни спестявания за долари.

 

 

1Q84

Ясабуро поема на път на 27 март 1997 г., преди това цяла нощ двамата с Клавдия не мигват, а плачат държейки се за ръце.

Вече на прага на 80-те, те си дават сметка, че може би никога повече няма да се срещнат на този свят.

На сутринта събират масата, а пред къщата ги очакват всички жители на селцето, дошли да изпратят „японския шпионин“.

От влака Ясабуро маха дълго, сбогувайки се с кедрите. И с Клавдия, която сама се връща в празния им дом.

За да го посрещне Хисако 51 години по-късно. Тя дълго е чакала мъжа си в Корея, докато един ден решава, че той няма как да се върне, хваща за ръка дъщеричката си, прибира в багажа и кремираните останки на невръстния син и се отправя към родината.

Стига до дома като по чудо, багажът ѝ е разкраден по пътя, на няколко пъти се сблъсква със смъртни опасности. Започва работа като медицинска сестра и продължила да чака завръщането на Ясабуро. Дори купува малка къщичка, която записва на името на съпруга си. Не губи надеждата, че той ще се върне, въпреки че десетилетията отминават без вест от него.

 

 

Красавицата и самураят

Търпението ѝ е възнаградено. За няколко години щастие.

Клавдия също гостува в Япония, първия път двете жени сядат и дълго мълчат, все едно че си приказват за миналото и бъдещето, за изненадите в живота и любовта на някакъв език, далеч над думите.

За тази история са изписани десетки вестникарски страници и поне два романа. Правени са филми, най-известният носи името „Двата живота на Ясабуро Хачия“, има даже театрална постановка.

 

Срещата на Хачико и Клавдия

Срещата на Хисако и Клавдия

 

Историята става толкова популярна, че първото пътуване на Клавдия е платено от ентусиасти от токийско предградие, трогнати от историята. После тя гостува още два пъти – присъства и на премиерата на пиесата, разказваща нейната съдба…

През последните години от живота си Ясабуро често повтаря: „Сърцето ми е разделено на две…“

Днес, разбира се, и тримата герои вече ги няма.

Първа си отива в началото на новото хилядолетие Хисако, в ръцете на своя дочакан съпруг. Той веднага иска да потегли обратно към Прогрес, но Клавдия го спира – държи на това, че японското здравеопазване е много по-добро, а той страда от сериозните болести на възрастта.

 

Ясабуро се завръща при Хачико

Ясабуро се завръща при Хисако

 

Твой Ясабуро

През септември 2014 г. света напуска и Клавдия. Когато научава за това, година преди сам да си отиде, Ясабуро ѝ пише символично писмо:

„Клавдия!

Разбрах, че вече те няма и скръбта ме е завладяла напълно. Опитах се да ти звънна на 30 август, когато навърших 96 години, но не се получи. За последен път чух гласа ти на 11 юли. Всички тези 40 години, които живях с теб в Русия, ти беше винаги с мен, винаги ме подкрепяше.

Благодаря ти за всичко. Успях да се върна в Япония само благодарение на твоите усилия и съм ти безмерно признателен.

Спомням си как даже си подготвихме ковчезите за нас, двамата, в твоята родина.

Ако беше по силите ми, щях да долетя при теб и да те притисна до сърцето си силно, силно. Но аз съм безсилен.

Спи спокойно, скъпа Клавдия.

Твой Ясабуро“.

 

 


 

Материалът е подготвен със специалното съдействие на Албена Иванова.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи. Много преди дигиталното, а и след...

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да...

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини и ще променят живота ни....

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации? Историята на Антони Христов е дори много повече от това! Попада в Холивуд само...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

Дигитални истории днес навършват две години!
Кои ли са най-четените измежду 219 материала, публикувани за това време? Със сигурност все теми, които си струва да не пропуснете…

Благодаря от сърце на всеки измежду:
– Над 6800 последователи на Дигитални истории във Facebook;
– Над 3600 последователи в LinkedIn;
– Над 500 души, абонирали се за мейллиста;
– Над 190 000 читатели, влезли на сайта.

За тези две години начинанието:
– Спечели два пъти в категория „Технологии и иновации“ най-оспорвания журналистически конкурс – Web Report, веднъж – надпреварата, организирана от Българската асоциация за информационни технологии.
– Гостува с постоянни рубрики в списание „Мениджър“ и Бизнес новините на bTV. Представено беше в bTV, БНТ1, БНТ2, БНР, Дарик Радио, БТА, Dir.bg, списанията InGlobo, „Осем“ и много други медии;
– Най-важното! Привлече погледите към редица теми, които стават все по-важни и актуални с всеки изминал ден.
Благодаря ви! Всяко четене и всяко споделяне има значение!

повече информация

Най-новите:

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„Не знаем каква глупост ще каже в следващия момент ChatGPT, защото той е само една необятна екстраполация на милиарди източници, на терабайти текст. Тази машина, колкото и да изглежда говореща, всъщност е само един много скъп папагал. Харчи 3 милиона долара на ден за ток и няма представа какво говори“.
Мариян Гоцев има над 30 години опит в света на информационните технологии – като програмист, но най-вече като архитект и анализатор на системно ниво. Другото му голямо увлечение е философията – задълбава се в търсенето на смисъла. Към всичко това добавяме факта, че е поет.
Впечатли ме неговият манифест за начинание, наречено „смислова“ или „семантична роботика“, в който той аргументирано описва как нашумелите езикови модели ChatGPT и GPT-4 не могат да се справят с много от задачите си, защото не търсят смисъла. А се опитват по добре познатия метод на грубата сила – брутфорс, да предлагат възможно най-точни отговори. Те търсят закономерностите, но остават далеч извън човешкото разбиране, така според него са достигнали предела си. За сметка на това Мариян Гоцев е убеден, че нов подход може да ни позволи да постигнем технология, която се доближава до човешкия начин на мислене.
Това е поводът да поговорим за нашумелите технологии като свръхскъпи папагали. Може ли наистина да предадем на компютрите здрав разум и защо според госта ни единственият път е като им предадем смисъла? Може ли машината да мисли от гледната точка на човек? Защо отношенията ни към бъдещите семантични роботи е задължително да бъдат робовладелчески? Защо компютърният специалист се сдоби с домейни, които продава за милиони?

повече информация
10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да открие, че полярността е временна, злото не съществува, а е неразвито добро…
Режисьорът Николай Василев на 19 март (неделя) от 18:00 ч в зала „Люмиер“ на НДК ще представи своя пълнометражен филм „Ваклуш“, който подготвя над 20 години! В него разказва за духовния учител Ваклуш Толев, променил до голяма степен живота и светогледа му.
Събирам толкова различни гледни точки към темата за дигиталната трансформация. До днес липсваше една от тях, тя ми е най-далечна и неразбираема, но е търсена, актуална и има своите застъпници. За духовното, мистичното познание… Има я в изобилие в историите и посланията на Ваклуш Толев и Николай Василев.
Кога човекът като творец ще се превърне в инженер и на живи структури? В какво се състои задаващият се преход, за който говорят много религии и учения? Какво може да ни даде криле, за да излетим от лабиринта на технологиите, в който днес се чувстваме безнадеждно изгубени?

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини.
Това изведе на преден план темата за етичните страни на този тип разработки. Отговорите тук могат да бъдат жизненоважни за всеки един от нас и за нас като вид.
Докато Европейският съюз и големите държави подготвят някакви форми на регулации, ето че ИИ революцията вече се случва пред очите ни.
Кои са 10 от най-важните въпроси, които трябва да си задаваме все по-често?

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации?
Историята на Антони Христов е дори много повече от това!
Попада в Холивуд само на 20, първата му работа е в ресторант. Решава, че начинът да успее в живота е анимацията. Работи като художествен директор в „Пиксар“ в продължение на 18 години. Пътят му се пресича с начинанието на Стив Джобс (а и със самия него) в златния период на компанията.
След почти 4 десетилетия на запад той се връща у нас и със съмишленици създава ARC Academy, образователен център за визуални изкуства. В него лектори от водещи световни компании подготвят младите ни таланти да се включат в разработката на визуални ефекти за кино и видеоигри.
Как изглежда Холивуд оттук и как – София оттатък? Как така Антони, прекарал съзнателния си живот в Щатите, се оказва ценител на хумора на… Чудомир? Къде и как се изгуби и се намира нормалността от двете страни на океана? Какво е бъдещето на креативността във времето, когато технологиите отправят своите големи предизвикателства?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
Share This