Митник, митичният хакер

дек. 15, 2023 | Истории

Митник, митичният хакер

15 декември 2023 | Истории

Кевин Митник от малък е любопитен, но не си пада по пъзелите или шаха, а по решаването на едни малко по-различни задачи… Още ненавършил пълнолетие, се оказва осъден за хакерство – престъпление, което по онова време дори го няма в законите.

Не след дълго той ще се превърне в най-издирвания хакер, „Обществен враг №1“ (според New York Times) и най-голямо предизвикателство за ФБР. За да попадне отново в затвора, откъдето вече ще излезе като спасител на компаниите от онлайн престъпници.

Живот като на филм, ще си кажете. И по живота му наистина са създавани филми, но… само по част от него. През юли 2023 г. Кевин Митник си отиде, като че ли най-накрая намерил щастието, макар и за малко да не успя да дочака първото си дете.

Човекът, който създаде термина „социално инженерство“, учителят на днешните хакери, но и на днешните специалисти по киберсигурност, изживява живота си като филм, който си струва да се изгледа от началото до края. Така, както би го разказал самият той – най-издирваният и обсъжданият хакер в историята…

 

Сам вкъщи

Родителите на Кевин се развеждат, когато е съвсем малък. За да го издържа, майка му работи почти денонощно. А той от малък не си пада чак толкова по играта с приятели, колкото по това да опознава нови неща.

Обича да пътува, само че през 70-те това никак не е евтино за семейство като неговото. Така само на 12 Кевин за първи път „хаква“ системата. По онова време автобусната мрежа на Лос Анджелис ползва система за таксуване, подобна на добре познатата до вчера у нас – само че там „тайната“ не е в самото билетче, а в това как са „подредени“ перфорациите върху него. С добро планиране момчето успява да намери цял кочан с карти, после успява да убеди един от шофьорите да му даде да разгледа как работи системата за перфориране заради училищен проект…

В резултат скоро Кевин има карти за всички автобусни линии и започва да обикаля на воля. За първи път е успял да приложи една „атака“, за която все повече слушаме днес – социалното инженерство.

 

Кевин Митник

 

Баш хакерът

„Не след дълго бях запомнил наизуст разписанията на всички автобуси в системата“, спомня си Кевин. „Това беше ранен пример за моята изненадваща памет за някои типове информация, и до днес помня телефонни номера, пароли и други неща от детството си“.

Още нещо, което го влече от малък и ще се прояви скоро с пълна сила, е магията. „След като научех как работи някой нов трик, практикувах, практикувах и практикувах, докато не го овладеех. До известна степен именно чрез магията открих удоволствието от това да заблуждавам хората“.

В гимназията се запалва по „телефонния фрикинг“ (от phreaking – „разбиване, пробив“). По това време цялата комуникация се осъществява през добре познатите аналогови линии и тук можем да намерим праобразите на днешното хакерство. С различни трикове младежите си осигуряват безплатни разговори, които по това време не могат да си позволят. Идва време „магията“ да се претвори в практика – Кевин бързо се учи да се представя за някой друг и по този начин да получава това, което търси.

 

Чета с предател

Превръща се във виртуоз – създава нерегистрирани телефонни номера, може да звъни от чужд номер, да прослушва и да прекъсва разговори. Свиква да се справя със сложни технологични въпроси – както сам казва, в разгара на тази част от „кариерата“ му, макар да е хлапе, той познава телефоните и мрежата по-добре от който и да било техник.

После идва времето на компютрите. Първата мрежа, която хаква, е на собственото му училище. И макар че има възможност да промени оценките си с по-високи, той не го прави. Интересен му е самият подход до това да постигне целта, процесът, а не ползите, които би могъл да получи. Нещо, което той ще продължи да обяснява през целия си живот…

1980 г., Кевин е на 16 и прави първия си по-сериозен пробив, получава достъп до компютрите в мрежата на голяма компания. По това време е част от група хакери, издадени са след типична тийнейджърска любовна драма и той получава първата си присъда – три месеца в център за непълнолетни.

 

Кевин Митник

 

Когато интернетът беше млад

После колелото се завърта и макар че хакерът става все по-добър в уменията си, почти винаги слабото звено се оказват други. През 1987 г. го издава приятелят му Лени де Чико – двамата заедно правят поредица от хакерски атаки. Когато идва ФБР, Кевин с искрено любопитство пита Лени защо го е предал. „Ти си опасност за обществото“, отвръща доскорошният му приятел.

Този път Кевин има умел адвокат, който изтъква, че клиентът му страда от тежка зависимост от компютрите, на която се дължат и престъпленията. В резултат присъдата е само година при леки условия.

След като излиза от затвора, започва най-активният период за нашия герой. Още в следващите дни, кой знае защо, номерът на полицаят, който трябва да следи поведението му, е блокиран, съдията, който го е осъдил, се събужда без достъп до банковата си сметка, а от главния компютър на съда са изчезнали всички данни по неговото дело.

 

Бони и Кев

На няколко пъти Кевин започва работа като програмист, но славата му бързо го застига. Рекордно време се задържа в студиото “20th Century Fox” – цели два месеца.

След поредния кратък престой „на топло“, решава да се опита да завърши в нов колеж, където среща красавицата Бони. Впечатлява го толкова, че… той хаква телефона на предишното ѝ гадже, за да ѝ покаже, че ѝ изневерява.

Любовта потръгва, даже започват работа в една и съща фирма… когато отново полицията долавя, че той прави нещо нередно и иззема харддисковете от дома му. Досещайки се какво ще открият полицаите, Кевин и Бони набързо се женят, така тя и юридически е освободена от дълга да свидетелства срещу мъжа си. Бракът им издържа… точно до следващия път, когато хакерът се озовава в затвора.

 

Кевин Митник

 

Митник битник

Къде минава границата между легендата и истината? Надали ще узнаем. Така или иначе, в началото на 90-те Кевин се превръща в легенда, за да остане на пиедестала си на най-умелия хакер в цялата компютърна история.

Той отрича огромна част от случките, за които е обвиняван и осъждан. На няколко пъти казва, че е спрял напълно с хакерските си атаки, но все се случва нещо, което го изкарва от контрол. През 80-те това е раздялата с Бони, а през 1992 г. умира брат му. По това време Кевин уж се е отказал от хакерството, дава платени консултации, но новината го срива, за кратко сваля 45 килограма и после… изчезва.

След серия от хакерски атаки той е обявен за федерално издирване. Крие се цели 3 години, през които живее под фалшива самоличност. И „работи“ активно, навлиза в технологията на мобилните телефони.

Навръх Коледа през 1994 г. обаче допуска фатална грешка. Получава достъп до личния компютър на специалиста по киберсигурност Цутому Шимомура, колкото да се надсмее над един от водещите си съперници. Даже му оставя звуков файл с попръжни. Друг обаче се смее последен, Шимомура се включва в екипа на ФБР, тръгнал по следите на Митник, и на 15 февруари 1995 г. хакерът е арестуван.

„Въпреки създадения от медиите мит за Кевин Митник, аз не съм злонамерен хакер“, пише по-късно Кевин. „Това, което правех, дори не беше в разрез със закона, когато започнах, но се превърна в престъпление след приемането на ново законодателство. Въпреки това продължих и бях хванат. Но отношението на федералното правителство към мен се основаваше не на престъпленията, а на това да ме превърнат в пример. Не заслужавах да бъда третиран като терорист“.

 

Цутому Шимомура

Цутому Шимомура, „Шерлок Хоумс“ за „професор Мориарти“ Митник

 

Хакер хакеру око не вади

Именно тук се ражда митичният му статус. По време на процеса властите правят всичко, за да го демонизират. Шимомура пише книгата „Взлом“, която се превръща в бестселър и сценарий на касов филм, заедно с Джон Марков. Той пък е журналист, който също се е включил в издирването и го описва от първа страница на The New York Times с помпозни определения. Самото американско министерство на правосъдието нарича Митник „най-търсения киберпрестъпник в американската история“.

Междувременно започва масова кампания той да бъде освободен. „Колеги“ на Кевин хакват някои от най-големите сайтове, на които се появяват лозунги, че е набеден, че е изкупителна жертва.

Процесът се проточва и когато, най-накрая, се стига до присъда, тя е 5-годишна, но хакерът вече е излежал цели 4 от годините. Което е направо символично, ако бяха потвърдени първоначалните обвинения, те биха му стрували… 300 години зад решетките.

 

Кевин Митник

 

Дръж ми шапката

Кевин излиза от затвора в ролята на поп звезда и се възползва от новата роля. Още 3 години му е забранено да ползва електронни устройства, затова му се налага дори, когато участва в ролята на… агент на ЦРУ в скромния сериал „Шпионка“, да използва фалшив макет на компютър.

После изпитателния срок изтича, а Кевин се връща към хакерството, но от другата му страна. В неговия „занаят“ „черна шапка“ се наричат недоброжелателите, които атакуват системите с цел злоупотреба, а „бяла“ – тези, които изпитват сигурността в помощ на компаниите. Е, с идването на новия век Кевин сменя шапката си (доколкото е известно) окончателно. Последните години от живота си създава своя консултантска компания за киберсигурност, превръща се във водещ експерт по темата и популярен лектор. Накрая отново среща и любовта в лицето на модната дизайнерка Кимбърли, която скоро се сдобива с фамилията Митник.

По това време дори помага на полицията. В малък град в Мичиган се появява телефонен терорист, който започва серия от бомбени заплахи. Шерифът се свързва с Митник, който подробно му обяснява какви данни да потърси от телефонната компания и скоро 15-годишният пакостник е заловен. „Не благодарете само на мен, а и на Цутому Шимомура“, усмихва се Митник. С голяма доза ирония, защото Митник обвинява журналиста Марков, че е използвали изцяло измислени факти и е създал силно преувеличен образ, от който той така и не успява да излезе. А Шимомура напълно незаслужено получава ролята на бляскав герой.

 

Митница

Близо година Кевин се бори с рак на панкреаса, преди да си отиде през юли 2023-а, на 59 години, за малко не дочакал раждането на първото си дете. Оставяйки зад себе си легендарния образ на митичния хакер.

Дали го заслужава? Несъмнено. Дори само заради това, че през целия си живот така и не забогатява, не се възползва от огромните пробиви, които е направил. Разбира се, те в никакъв случай не са безобидни, само щетите, които е нанесъл заради престъпленията, за които е осъден, са за повече от 300 милиона долара, а според мнозина общия му „принос“ е многократно по-голям. Motorola, IBM, Nokia, Sun Microsystems са само част от компаниите, които успява да „пробие“. Списъкът се допълва от НАСА, от Масачузетския технологичен институт.

И все пак… в „работата“ му има огромна доза изкуство. Той успява да влиза в какви ли не роли, за да получи достъп до поредната цел. Превръща се в служител, изгубил паролата си, в техник, нуждаещ се от съдействие. Справя се дори с телефонната мрежа на ФБР, следи комуникацията между агентите, които го издирват. Хакерството за него винаги е било предизвикателство, авантюра, и от двете страни на шапката.

„Някои хора стават от леглото всяка сутрин с ужас от ежедневната си работа, все едно, че работят в солни мини“, пише Кевин. „Аз имах късмета да се наслаждавам на работата си. Не можете да си представите предизвикателството, наградата и удоволствието, които изпитвах. Усъвършенствах таланта си в изкуството, наречено „социално инженерство“: да накарам хората да направят неща, които обикновено не биха направили за непознат, и да ми платят за това. За мен не беше трудно да се усъвършенствам, защото семейството на баща ми от поколения се занимава с продажби и изкуството на влиянието и убеждаването може би е наследствена черта. Когато съчетаете склонността към заблуждаване на хората с таланта за влияние и убеждаване, получавате профила на социалния инженер“.

 

Кевин Митник

 

Хак на патката главата

„Всеки, който обича да играе шах, знае, че е достатъчно да победиш противника си. Не е нужно да разграбваш царството му или да завземаш активите му, за да си струва“, казва той. Какво би посъветвал младежите, които се интересуват от хакерство? „Не следвайте моите стъпки. Станете добри в използването на виртуалните машини и всички налични инструменти. Задълбочете се в системната администрация и основите, преди да се впуснете към сигурността“.

„Докато съществува компютърният код, ще има и уязвимости“, успокоява ни в една от многото си книги митичният хакер.

„Това, в което се убедих, е, че винаги ще е по-лесно да манипулираш хората, отколкото технологиите“, казва той. „Компаниите дават милиони долари за защити, криптиране и устройства, но това са напразно похарчени пари. Нито една от тези мерки не е насочена към най-слабото звено във веригата на сигурността – хората. Освен това всяка технология е уязвима на атаки, ако имаш достатъчно време и ресурси“.

 

Кевин Митник

 

Мамник

Чак е малко скучна ролята му през последните години, на мъдър и препатил образ, който се грижи за… сигурността. При положение, че самият той е измислил и наложил най-популярните типове атаки, които се използват днес.

Както сам казва, „работата ми сега е все едно Пабло Ескобар да се преквалифицира във фармацевт“. Доста шарено, какво ще кажете?

Също както и обясненията му, че е правил нещо, което по онова време дори не е било забранено и че се е превърнал незаслужено в черна овца. В крайна сметка той просто така и не успява да избяга от любовта си към магията. Която все по-малко я има и в живота ни, и в компютърния свят…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

Почти 40 години по-късно най-накрая оригиналният „Тетрис“ беше победен!
Триумфът на едно симпатично 13-годишно хлапе привлече погледите към добрата стара класическа надпревара във времената, когато компютърните игри са съвършена наслада за сетивата.
Какво има да ни каже това на фона на изкуствения интелект? Защо изведнъж в много интелектуални игри човекът се оказа способен на неочаквани умения? Как се роди играта, която всеки познава и как се превърна в легенда? Кои са интересните страни и мрачните ѝ тайни?
Това е дълга и поучителна дигитална история, която минава през забележителни личности, през триумфове и трагедии, през култури и обрати…

повече информация
Невижданият код

Невижданият код

„В софтуерния свят хората със зрителни увреждания могат да намерят изключително добро професионално развитие“, казва днешният ни герой. И го доказва със собствения си пример.
Той е един от най-активните и постоянни ентусиасти в българската WordPress общност, особено що се отнася до достъпността на сайтовете. От цели две десетилетия създава уеб страници с помощта на платформите с отворен код. А сега е поел и по пътя на класическото програмиране…
Днес Исмаил Исмаил има две големи цели. Да помогне за това повече от огромните възможности на живота онлайн да станат достъпни за хората с увреждания.
И да покаже, че в сферата на информационните технологии те могат да намерят много успешно професионалното си бъдеще.
Отворете сетивата си за една доста неочаквана… гледна точка.

повече информация
„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

Как ще изглежда бъдещето?
Какъв ли ще е животът през XXI век, погледнат през телескопа на българските журналисти и фантасти от 80-те? Има от какво да се изненадаме. Предстоят 5 блестящи прозрения, 5 неоправдани очаквания и 5… особено интересни и важни повода за замисляне.
„Новите поколения машини и програми плътно се приближават до мечтания изкуствен интелект. Естествено, ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност.“
Не, думите не са на поредния потребител, очарован от ChatGPT. Те са от сборника „Силуети на XXI век“. Книгата излиза през 1986 г., автори са Димитър Пеев, Агоп Мелконян и Васил Димитров. Имената са познати на всеки любознателен читател над 40-те, а и на всеки ценител на българската фантастика.
В навечерието на Нова година е повече от интересно да се заровим в техните прозрения. Загледани в бъдещето, да се замислим… какво ли се задава наистина?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This