Краси, който тича към себе си

фев. 24, 2023 | Истории

Краси, който тича към себе си

24 февруари 2023 | Истории

Когато навършва 30, той е натрупал доста килограми, залюлял се е по наклонената плоскост на алкохол, цигари, дори наркотици… Но решава, че е време да се промени. Пристъпва плахо в най-близката фитнес зала. После започва да тича. Не за да избяга, а за да бяга ли, бяга все напред… и навътре, към себе си.

Не спира и днес. Завършил е десетки маратони и супермаратони, натрупал е повече километри, отколкото някои от нас минават с колите си. Бягал е през пустинята Сахара при температури, способни да стопят чип. Отвъд полярния кръг, където нечовешкият студ откъсва пръста, посегнал към телефона.

Красимир Георгиев е тук и не спира да бяга към себе си и заради другите. Скоро му предстои да се справи с още по-трудната задача – да остане седмици сам със себе си, пред всички нас, без да има къде да избяга. За да ни припомни кои сме ние, накъде сме тръгнали и кои са наистина важните неща в живота ни…

 

Гонят ли те, беж!

Не вярвате, че има чудеса? Е, не мога да намеря по-точно определение на това, което се е случило с 30-годишния пълничък момък, който за първи път влязъл във фитнес и помолил първия попаднал му треньор да му помогне да свали излишните килограми. Бихте ли предположили, че няколко години по-късно същият човек ще пробягва 200-километрови ултрамаратони? Че ще тича стотици километри през пустинята Сахара при температури над 50 градуса, а после – отвъд Полярния кръг, където градусите пак са 50, но под нулата?

Историята на Красимир Георгиев е истинско чудо, чудо е и той самият с мъдрия си светоглед и със съдбата си, вълнуваща, караща хората да се пробудят и да се затичат, за да догонят живота си и смислените неща от него.

Историята започва в Лондон, по онова време Краси работи като готвач. „Съвсем се бях изоставил, изобщо не се харесвах. Исках да отслабна, мислех си, че това е най-големият ми проблем“, спомня си нашият герой. Има късмета в най-близкия фитнес да намери не треньор, а приятел и човек, който има силата да го мотивира да се промени. И до днес поддържа връзка с Мат, инструктора, който го посреща в залата и му показва пътеката за бягане.

 

Краси Георгиев

 

Ще избягам ли от теб?

Като дете Краси се е занимавал със самбо, извън това не се е докосвал до спорта. А тъй като не е от най-високите, от малък му казвали, че тичането не е за него.

Оказва се обаче, че е. Меко казано… Мъжът стъпва на бягащата пътечка и с изключителни усилия се задържа на нея цяла минута. „Първия път потренирах малко, после излязох и запалих цигара. Белите дробове тъкмо бяха разширени, стана ми кофти, започнах да кашлям. И си казах: Краси, така няма да стане!“. Взех решението да променя всичко и се започна…“, спомня си ултрамаратонецът.

Първите тренировки са унищожителни, мъжът се чувства разнебитен, макар да е пробягал символични разстояния. После обаче, бързо и сигурно, нещата потръгват. „Едната минута стана 5, 6, 10. Започнах с малки стъпки, нямах никаква идея какво ще стане, целта ми беше само да отслабна“. Е, получава се много бързо, за три месеца сваля 25 килограма, но и усеща, че е започнала много по-голяма промяна.

 

Краси Георгиев

 

И почвам да бягам

„Когато изтичах първите си 10 километра, вече знаех, че мога всичко. Като видиш как си започнал от нищото, не си могъл да сложиш единия крак пред другия, а скоро бягаш 10 километра, ти се струва, че си направил нещо неземно. Много ми хареса, оказа се цяла нова вселена! Когато видиш промяната в огледалото, идва и мотивацията, започваш да си казваш: не съм толкова зле! Трупаш самочувствие, по-лесно ти е да говориш с хората“.

Неусетно той е сменил изцяло средата си. Разделил се е с всички приятели, които са го дърпали назад, по наклонената плоскост. „Изоставих всички, казах си дотук. Който иска от старите ми приятели, да идва с мен. Никакви сантименти! Беше въпрос на живот и смърт – или тръгваш напред, или си оставаш там, не правиш нищо и потъваш“.

Намира новите си приятели сред тези, които бягат. „Супер готини хора, стават сутрин, тичат, събират се, говорят за бягане. Много силно се запалих. Казах си: абе, аз мога да тичам! Нисък и набит съм, ама мога да тичам! Така започна. Винаги имаше някакъв морков – първите 5 километра, 10. След това реших, че трябва да свалям времената. Минах на 15, 20 километра…“

 

Краси Георгиев

 

За какво говоря, когато говоря за бягането

Така стига до първата голяма цел – маратонската дистанция. След година тренировки с Мат решават, че е дошъл моментът да се включи в състезание на класическата дистанция от 42 километра. Първият му маратон е в Единбург. „Отидох и… някакво лудо чувство! На всеки километър исках да спирам, но си казвах: хайде, само още един. Така стигнах до края…“

Неусетно бягането от хоби се превръща в начин на живот. Краси започва да обикаля света практикувайки, както сам казва, „бягащ туризъм“. Пристига в поредния град в петък, разглежда го. В събота тича в маратона и неделя се прибира у дома, за да е готов за работната седмица. Първо обикаля Европа, после продължава по света. Пробягва над 60 маратона, опознава светове и култури.

Докато в един момент усеща…, че дори тази дистанция му е малка и е време за следващата стъпка. Спомняте ли си 30-годишния младеж, който не можеше да тича и минута? Е, 42-та километра вече са му малко, продължава със 100…
Първият му ултрамаратон отново е в Шотландия, 120 километра, които се изминават за около 22 часа. Тъкмо пристига и разбира, че маратонът е отменен. Въпреки това, събира се с други състезатели и решават да пробягат разстоянието, макар и без организация, съдействие, дори без да има кой да им даде вода.

„През какви ли чувства не минах“, спомня си Краси. „Първо ентусиазъм, кефиш се, че си започнал такова приключение, след 20-30 километра се чудиш какво правиш тук, как ще издържиш още 70 километра, боли те всичко. Минаваш през депресия, еуфория, ядосан си, лягаш и умираш. За 22 часа минаваш през всички човешки чувства. След като веднъж си го минал, е друго. Тогава си правиш подсъзнателно нещо като план, знаеш какво да очакваш. Но първия път е ужасно. Не се предадох и не мога да опиша усещането, когато видях крайната точка. После се качих в спалния вагон и 12 часа не помръднах, събудих се чак в Лондон“.

 

Краси Георгиев

 

Изпепелени от слънцето

Следващата стъпка? 160 километра. В Камбоджа тича на 230-километров ултрамаратон. Сигурно е удобно да не ти трябва кола, за да ходиш на море… Въртележката обаче е все по-бърза, вече и километрите не са достатъчни. Краси решава да смени обстановката. Да нажежи предизвикателството. Така се озовава на ултрамаратона през пустинята Сахара.

„Маратонът на пясъците е бащата на всички състезания“, казва бегачът. „Започват го преди 45 години двама французи, които решават да прекосят пустинята с две туби вода. В началото били 5-10 човека, до 2013-а, когато го направих, бяха го изминали около 900. Това състезание е емблематично, нещо като Еверест за бегачите – тичаш 260 километра през дюните на 55 градуса“.

В пустинния маратон организаторите почти не се намесват, участниците сами избират какво да носят в раницата с тегло между 6 и 14 килограма, задължително е да си осигурят 2500 калории на ден. Използват се изсушени, висококалорични храни, които се приготвят бързо на котлончето от раницата. Всеки си носи спален чувал, одеяло и помпа срещу отровни животни, с която се изсмуква раната, ако нещо те ухапе. Тича се с гети, които пазят краката от пустинните условия – влезе ли песъчинка в чорапа, причинява ужасяващи наранявания.

По време на маратона Краси вижда пред себе си човек, който тича на зигзаг. Приближава го и разбира, че е на косъм от дехидратация, скоро ще изгуби съзнание. Помага му да се освести, да стигне до следващия подкрепителен пункт и вика медиците да се погрижат за него. После продължава нататък. „Завръшихме състезанието, след 3-4 месеца съм в Лондон, гледам телевизия и виждам познато лице – оказа се, че този човек е на много висока позиция в Google. Има милиони, но за малко щеше да умре в пустинята. Именно това си припомняш там и трябва да си припомняш често. Че не е важно какви пари и къщи имаш. Важно е какви хора имаш около себе си.“

 

Краси Георгиев

 

На пързалката

После Краси отново рязко сменя обстановката и от +50 отива на… -50 градуса. Условията са още по-страховити, разказва бегачът. „В Сахара, ако стане нещо, имаш сигнална ракета, пускаш я и идва хеликоптер. Но зад Полярния кръг те пускат, дават ти GPS координати и казват, че ще се видите след 10 дни на крайната точка. Дърпаш шейна с тегло към 60 килограма, в нея имаш палатка, брадвичка, всичко, което е нужно, за да оживееш 10 дни на -50 градуса. Там най-много ме беше страх, защото, не е пресилено да се каже, че във всеки момент можеш да умреш“, признава Краси.

Особено трудно му е, защото не е попадал в такива условия, дотогава е тренирал в „Хайд парк“ в Лондон, където температурите рядко падат под нулата. Трябва да научи бързо много тънкости. Например да си осигурява вода от снега – пълниш бутилката и я слагаш до тялото, за да се размрази.

Ако се ползва обикновен челник, батерията за минути замръзва, нужен е такъв с кабел, така че тя да се грее от единствената естествена „печка“, с която разполагаш – тялото. Как си сушиш чорапите на -50? Слагаш ги между две фланелки, докато се движиш. А как ставаш до тоалетна през нощта? Имаш червена бутилка за спешни нужди и друга, пак в спалния чувал, от която пиеш. „Да, може да ги объркаш. Случвало се е, ти си изморен, на границата на живота и това ти е последна грижа“, казва Краси.

 

Краси Георгиев

 

И дим да ме няма

Не си ли задава въпроса защо трябва да си причинява всичко това? „О, разбира се, всеки ден, но отговорът ми е, че искам да видя докъде ще стигна. Почнал съм с минута на пътеката, а после тичам 200 километра отвъд Полярния кръг. Това са приключения, емоции, които малко хора изживяват. Това е нещо велико!“

Само 3 са светлите часове в денонощието, през останалите вървят в мрак. Няколко от спътниците му буквално едва оцеляват.

При тези температури косата, брадата, веждите се заскрежават. „Всичко трябва да е напълно покрито, защото много бързо може да ти падне пръстът или ухото“, казва бегачът.

Е, за щастие, нищо не му пада, завършва благополучно и това приключение. „След такова състезание се прибрах в Лондон. Като видиш как хората се шашкат за най-обикновените, тъпи неща, че автобусът е закъснял с две минути, за някакви глупости, ти става смешно“, казва ултрамаратонецът. „Цивилизацията много ни е разглезила, всички сме презадоволени и това, според мен, ни убива. Това ни отдалечава от смисъла“.

„Можеш да умреш ей така, за секунда невнимание. По такива места разбираш колко смешно е всичко, за което се тревожиш у дома. Колко е нелепо ние, хората, да се караме и бием за глупости“.

 

Краси Георгиев

 

Несамотният бегач на дълги разстояния

Междувременно Краси е решил да се премести в Камбоджа, връща се у нас за месец, но… му харесва и решава да остане в България. По това време се появява идеята да използва следващите си предизвикателства, за да привлича вниманието към важни каузи, да помага за набирането на средства.

Така през последните години си отправя серия предизвикателства на местна почва. Тича 36 часа без почивка на бягаща пътечка в мол. Пробягва разстоянието по „Коридор номер 8“ от Варна до Албания. Тича 55 часа без почивка в Пловдив, канейки всеки, който има желание, да се присъедини за няколко обиколки. Тегли тежък пикап.

„Предизвиквам се и правя неща, които ме радват и най-вече помагам на някого, това е велико! Трябва да има нещо по-голямо от теб, което да те дърпа напред. Затова правя всички благотворителни начинания, когато ми е най-гадно, да си кажа: правя го заради някого. Мозъкът ни е направен така, че е страшно мързелив, никак не му се иска да се занимава с глупости. Затова избирам да помагам на хората и така да помогна и на себе си, за да изкарам докрай това, което съм захванал.“

Има още толкова много планове и идеи, преследвайки границата на своите възможности. Тази година беше планирал 5000-километров маратон около Черно море, но плановете се провалиха заради войната. Планира да тича по Пътя на коприната, 10 000 километра, които биха му отнели година. Друга цел е Антарктида, иска да я прекоси сам, макар да знае колко е опасно.

 

Краси Георгиев

 

По посока на вятъра

„Бягането дава много неща“, обобщава Краси. „Знаеш, че животът е един голям маратон, ще има нагоре и надолу. Ще върви добре, после ще стане гадно, но и това ще мине. Бягайки научаваш ей такива ценни неща, за които няма да се сетиш, ако си чоплиш семки в хола“.

И ето че стигаме до доста по-нетипичното предизвикателство, пред което съвсем скоро ще се изправи. Както сам казва, ако досега акцентът е бил върху физическите усилия, тук по-скоро ще подложи на изпитание своята психика. В продължение на минимум 3 седмици ултрамаратонецът ще живее в прозрачна кутия пред Билетния център на НДК, пред погледите на всички ни.

Уединение ще има само в скритата тоалетна, но през останалото време ще е сам пред погледите ни, като минувачите ще могат да му отправят предизвикателства. Ще е без телефон, компютър, сам със себе си и минувачите. Както признава Краси, тази ситуация го кара да се притеснява много повече дори от полярното бягане.

Е, още ли си мислите, че има невъзможни неща?

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids,...

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят?...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни...

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се...

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 В началото даже си имаше и „нос“: 🙂 С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация

Най-новите:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса.
Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад?
Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?
Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност.
„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“
„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“
Можем ли да сме готови за бъдещето?

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Share This