„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го питаме, отдавна не е сред нас. Изкуственият интелект ни води към главоломни промени, пише поезия, която печели конкурси. Поставя огромни въпроси, чиито отговори търся вече 4 години.
Понякога си струва да ги погледнем от безпристрастния поглед на миналото. Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат дори не като от настоящето, а от бъдещето. Очаква ви впечатляващо актуално четиво на повече от половин век!
Досега по темата:
И така, може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“?
„Дали електронните машини могат да станат велики поети – творци? Известният съветски писател, преводач и журналист Дмитрий Жуков написа студия за тази дилема, която предаваме в съкратен вид“, представят какво ни очаква в изданието на БТА. Ето какво.
Когато започват да пародират някой писател, това е едновременно и признание на неговия талант.
Многобройните шеги по адрес на изчислителните машини говорят за тяхното стабилно положение в нашия свят.
Разказват, че една машина натракала Cogito, ergo sum („Мисля, значи съществувам“). Съществува анекдот за това как във Ватикана поставили в електронната машина произведенията на свети Тома Аквински и запитали: „Съществува ли бог?“. След като обработила информацията, машината отговорила: „Сега съществува“.
Днес електронните изчислителни машини станаха верни помощници на човека, поемайки върху себе си управлението на производството, преводите от един език на друг. Тези машини помагат дори и при литературните изследвания.
Така един експеримент с помощта на електронната машина помогна да се даде отговор на спора, продължил векове. Омир ли е автор на „Илиада“ и „Одисея“?
Съществуват девет описания на живота на Омир, но всички те са се появили през времето на римските императори. Седем гръцки градове смятат, че Омир се е родил в тях: Кума, Смирна, Хиос, Колофон, Пафос, Аргос, Атина. Едни разправят, че е живял по време на Троянската война, а други твърдят, че е живял по-късно. През 18-ия век немският филолог Волф стигнал до заключение, че никакъв Омир не е съществувал и че „Илиада“ и „Одисея“ са написани от многобройни анонимни автори. Така се появи един от най-сложните научни проблеми, който не можа да се реши повече от сто години и е наречен „Омиров въпрос“.
Едва неотдавна безкрайните спорове бяха решени с помощта на електронна изчислителна машина. Американският филолог Джеймс Макдоунг е накарал изчислителната машина да направи анализ на всичките 15 693 стиха на „Илиада“. Машината е сравнявала метриката на различните части на поемата. Статистическите изчисления и анализите на многобройните примери, дадени от машината, са дали възможност на филолога да даде доказателства, че поемата е написана от един-единствен човек и че Омир е историческа личност.
От 1964 г. в печата все по-често започват да се появяват стихове от електронни машини,
които по своя модернизъм могат да се сравнят със стиховете на Елиот.
Ние вече сме чели фантастични разкази и романи за електронни писатели, които пишат чудни поеми и романи.
Може би бъдещето ни обещава механизация на литературата?
Какво ли не може да се очаква от машините, които имат отлична памет и постепенно овладяват всички мъдрости на езика?
Известният английски писател Джордж Орвел в своя мрачен роман „Година 1984“ показа бъдещето на човечеството като царство на машините, в което хората бездушно се обработват. Във фашистката държава хората могат да четат само книги, написани от Министерството на пропагандата…
„Мистика“ или пресмятане
Какво е това творчество? Дали може да се проанализира и създаде логическа верига на творческия процес при създаването дори и на най-малкото литературно произведение, като се започне със създаването на замисъла и се завърши с подбирането на средствата за творчество? Защо според думите на Бабел
„никакъв метал не може толкова да следи човешкото сърце, както точката, поставена навреме“?
Или в самия творчески акт съществува някакво мистично начало, което не се подчинява на човешкия разум?
Този проблем не е нов. Известни са изказвания на много велики писатели, които са се опитвали да анализират механизма на собственото си творчество.
Мопасан смяташе, че трябва да се избягва неопределеното вдъхновение. Пушкин характеризира вдъхновението: „Вдъхновението е душевно настроение спрямо живото приемане на впечатленията…“
Толстой пише за предварителната си работа над ново произведение като за размишленията на шахматист, който обмисля дори десет хода напред…
Според Достоевски писателят и поетът са всъщност ювелири, които обработват диамант…
Сега учените се стремят да проникнат колкото е възможно по-дълбоко в „тайната на творчеството“. Известни съветски литературни историци през 1962 г. стигнаха до създаването на нова научна дисциплина – психология на творчеството, която дълго време беше пренебрегвана, понеже я компрометираха идеалистите, които поставяха творчеството на мистична основа.
През 1963 г. инженери и специалисти по литература, математици и лингвисти се събраха на симпозиум в Ленинград и се опитаха да намерят допирни точки на своите интереси.
Специалистите по кибернетика отново говориха за възможността от създаване на машина – творец, докато литературните дейци бурно протестираха против това…
Писателят човек и „писателят“ машина
По време на дискусията академик Соболев каза, че „да се съмняваме във възможността да бъде опознат процесът на творчеството, означава да се съмняваме във възможността да бъде разбран светът“. Ние сме съгласни с него и поради това да предположим, че „тайните на творчеството“ са разкрити и че машината-творец е създадена. И
веднага се поставя нов въпрос: а дали трябва да се прави това?
„Творчеството“ на електронния поет или писател винаги ще има по-друго начало от творчеството на човека. Творческата дейност на човека ни вълнува дълбоко именно затова, че в нея намира отражение човекът с всички свои недостатъци и положителни качества.
„Разбери – казваше Уолт Уитман, – че в твоите произведения не може да съществува нито една черта, която няма у тебе. Ако си вулгарен или зъл, това няма да убегне на читателя. Ако обичаш по време на ядене лакеят да стои зад гърба ти – в твоите писания ще прозре и това. Ако си завистник или свидлив, ако не вярваш в задгробния живот – ще се види и това. Няма начин, не съществува рецепта да се скрие от твоите текстове дори един твой недостатък.“
Същото може да се каже и за положителните качества на писателя.
А писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните три хиляди години.
Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме но… оставаме студени.
Книгата може да ни въодушевява, да ни възбужда. Но това е особена възбуда
– това може да бъде радост, че човекът е създал такава талантлива машина. Четейки книгата, ние непрекъснато се връщаме към човека.
Защо сме студени? Ние веднага съзряхме у автора на книгата отличен занаятчия, студен занаятчия. Иначе разрешаваме на писателите занаятчии да пишат своите произведения, но непрекъснато очакваме от тях онова, „истинското“ произведение.
На нас ни е необходимо изкуство. С по-малко не сме съгласни. Всеки занаят може да бъде обработен програмно, но при изкуството нещата са много по-сложни.
Машината-автор е била в своите наблюдения по-точна от който и да било човек и ние я хвалим за това. Машината е открила и достатъчно сложен сюжет, характерите в произведението са предадени отлично. Във всичко се чувствува мярка и т.н.
И все пак тази книга е написана от занаятчия. Или, да бъдем по-точни – от машина, обучена на литературен занаят…
В какво се състои нещастието на машината-писател? Тя не живее в обществото на хората, понеже не страда заедно с тях и не се радва заедно с тях: машината няма личност.
Когато запитаха академик Колмогоров дали автоматите ще пишат стихове за изразяване на своите чувства, той отговори:
– Защо не? Ние засега още не мислим за създаването на такива автомати. Дори и във Франция да е конструиран такъв поет-автомат, той няма никаква връзка с този проблем. Да допуснем,че е създадена машина, която е в състояние да напише поема, равна на Пушкиновия „Меден конник“.
Такава машина не би могла да бъде по-проста от мозъка на самия Пушкин.
Тя би трябвало да създаде модел на вътрешния свят на Пушкин, тя самата би трябвало да създава модели на психиката на своите читатели и чрез тях да проверява своите стихове.
За да се осъществи обучението на „автоматичен поет“, би трябвало да се моделира обществена среда, извън която поезията не би могла да се появи…
Както виждате, задачата е сложна. Засега поетите не трябва да се страхуват от конкуренцията на автоматите…
В катедрата по теория на вероятностите в Московския университет под ръководството на академик Колмогоров вече няколко години група студенти разработват математически методи за проучването на стиховете Тук се определя метриката. Учените получиха математическа характеристика на звуковия образ на метриката…
Някои учени се надяват, че познанията, натрупани в тази катедра, ще дадат възможност да се моделират процесите на мисленето и творчеството на машините.
Но академик Колмогоров смята, че такъв опит е почти невъзможен.
Стиховете – това е кристал от скъпоценен камък. Машината ще трябва да обработи много варианти, преди да намери задоволително решение.
Ако биха се събрали всички възможни варианти на едни и същи стихове, би се получил куп хартия, равен по ширина, височина и дължина на три светлинни години.
А при създаването на стиховете човек използува само няколко варианта…
Човекът е винаги отпред
Учените отишли в празната университетска зала и ученият, без да каже нито дума, с часове писал на таблата формули. Айнщайн не го прекъснал нито един път. Когато и последното доказателство било изведено на таблата, Айнщайн станал и казал;
– Техниката максимално облекчава живота на хората.
Това облекчаване трябва да се разшири и върху изкуството и творчеството въобще, ако не искаме да стигнем до духовно обедняване.
Техниката спомага за сближаването между народите, но нейният интернационален характер влияе за съжаление върху заличаване на националните граници на различните култури.
По всичко личи, че на човек никога няма да му бъде нужно да създава машина-поет. А роботите секретари, които имат фантастична памет, ще бъдат необходими на хората на науката и литературата след няколко десетилетия.
Пьотр Капица изказа мнение, че скоро електроцентралите ще се ръководят от машини, а
освободената творческа сила и духовна енергия на хората ще бъде насочена предимно към науката и изкуството.
Що се отнася до спора дали машината е по-умна от човека, или не е – този въпрос не е поставен правилно. Машините са наши произведения, произведения на нашите мисли, на логиката, те са резултат на нашия труд. На машината посвещават знанията си много хора, но тя никога няма да стане господар на човека, понеже човечеството винаги се движи напред и всяка вече направена машина е вчерашният ден на човечеството…
Дали наистина всяка вече направена машина е вчерашният ден на човечеството?
Трябва ли да се страхуват поетите от автоматите и от кои автомати?
Може би. Ето още няколко възможни отговора:
Материалът е подготвен по идея и със специалното съдействие на Яница Христова, редактор на днешните броеве на същото това списание „ЛИК“.
Дали обществените медии не са най-логичните медии на бъдещето?
