„Ръката си протегна мойто бъдеще…“

мар. 25, 2022 | Истории

„Ръката си протегна мойто бъдеще…“

25 март 2022 | Истории

Кибернета… днес бихме го нарекли изкуствен интелект. Или пък Сири, кой знае. Но точно този идва от миналото и е прекрасна поетична метафора за това как човечеството гледаше на технологиите през 60-те и как това се промени до днешните дни.

Четейки стиховете му за Кибернета, тук сме, за да поговорим за един позабравен, но чудесен, мъдър и изпреварил времето си български поет.

Поете, човека докосна Луната.
С големи дела възмъжа.
Но днес, както вчера, не казва Лъжата –
на̀, вижте ме, аз съм Лъжа!
Потайна и веща, с изкуство привично
умело ти дава консулт
и ти почитта към човешката личност
превърнал си лекичко в култ.

(„Маскарад на Лъжата“ от цикъла „На гости у Дявола“)

„Защо един лирик става сатирик? Лирикът мечтае, сатирикът охранява мечтите му“, казва в едно интервю Добри Жотев (1921 – 1997 г.).

Поводът да ви припомня мъдрите му думи за технологиите и историята му дойде от фейсбук. Коментирайки Дигиталната история за Гари Килдал – един от забележителните пионери на компютърния свят, Диляна Славчева спомена писмото до Кибернета на поета и това провокира интереса ми за следващата дигитална история. А поезията на Жотев се оказа толкова точна и изразителна, че ще ѝ дам думата повече, отколкото ще имам сам.

Последна добавка към въведението: и самата история на Килдал беше предложена във фейсбук коментар. Нека не забравяме смислените страни на социалните мрежи, които помагат да се нижат смислени дигитални истории, а други, позабравени такива, да стигат до следващите си читатели.

 

Добри Жотев

 

„Цитат + цитат + цитат + преписал
е = на мъдър трактат.
Проблем + проблем + проблем – мисъл
е = на тежък доклад.
Катедра + поза + име + нищо
е = на учен велик.
А фраза + фраза + фраза х 300
е = на роден език.
Куплет + куплет + куплет – дарба
е = на автор признат.
Човек + прилежност + труд + заплата
е = на бройка по щат.
„Не тъй“ + „А как?“ + „Ей тъй!“ + „Да, ясно!“
е = на сложен диспут.
Бумажка + друга + 100 x 1000
е = на творчески труд.
Човек + човек + човек… – и Мефисто
отпусна ръка угнетен
и сякаш от някаква тежест притиснат,
замлъкна, подпрял се до мен.

(„Мъртвият, който живее“ от цикъла „На гости у Дявола“)

„На гости у Дявола“ и „Среща с Кибернета“ са два цикъла стихове, които по-късно Жотев събира в книгата „От Дявола до Кибернета“. И макар че за кибернетиката и прословутия днес изкуствен интелект директно става дума само в едно от стихотворенията, бъдещето, което днес живеем, е много повече там.

Добри Жотев е роден в Пернишкото село Радуил. По документи името му е Добран и някак много му отива, мисля си, като гледам снимките му. Фамилията му е Димитров, избира си за псевдоним Жотев, Жота наричали любимия му дядо по майчина линия, който иначе се казвал Георги.

На 24 януари миналата година се навърши век от рождението на поета. Излишно е да споменавам, че за юбилея не се чу в медиите, Жотев не е бил и надали някога ще бъде сред най-популярните имена у нас в това изкуство, макар че го заслужава.

Какви са причините… не е толкова важно. Големи поети у нас е имало, а дали има днес и ще има в бъдещето, питайте Кибернета.

Стиховете на Жотев обаче продължават да вълнуват. И, поне според мен, да провиждат бъдещето. Кибернетът се появява през 1969 г. Преди това създателят му е видял доста.

 

Добри Жотев

 

Какво е нужно, за да преуспяваш?

Бъди деятелен като машина!
Да те не плаши нищо!
Пази се само от ума си!
Умът препъва всяка деловитост.
Понякога я прави невъзможна.
Пази се от ума!
Не го оставяй да ти пречи!

Как би могъл да бъдеш безпогрешен?

(„Съвети към неопитния“ от цикъла „Среща с Кибернета“)

Започва да пише като хлапе, но ранните му стихове не са запазени. Докато учи в гимназията, през 1942-а, публикува първите си стихове. Същата година е арестуван и осъден по Закона за защита на държавата. В килията, както разказва по-късно, „пребит и смазан, не съм писал стихове, защото нямах лист и молив. Драсках с нокът по стената, докато запомня стихотворението“.

От София го местят в затвора в Скопие, откъдето успява да избяга и става партизанин. Връща се в столицата през 1944-а и се посвещава на литературата.

Една от дълбоките си следи оставя в редакцията на издателство „Народна младеж“. Там Жотев се превръща в своеобразен ментор, но повече – в приятел на следващото поколение големи български поети. Имена като Константин Павлов, Владимир Башев, Андрей Германов, Евтим Евтимов, Дамян Дамянов.

 

Добри Жотев

 

Не знаеш как да се преборваш с догмата?

Въобще не се опълчвай срещу нея!
Непобедима е.
Разсърдиш ли я – става на верига,
заплита се в краката ти – и край.
По мъдро е да я прикоткаш.

(„Съвети към неопитния“ от цикъла „Среща с Кибернета“)

Иначе, в оскъдните онлайн архиви за него ще прочетете, че пише любовна лирика, сатирични поеми, разкази, пиеси и произведения за деца, а творбите му са преведени на английски, френски, руски, арменски и дори китайски.

След това работи в „Стършел“, очевидно с възрастта повече го влече сатирата. В средата на 90-те, малко преди да си отиде, отново засяга компютърния век.

Обича да свири на китара, на цигулка, на хармоника и цитра. Спомените на съвременниците му го рисуват като бохем, прекрасен събеседник и разказвач на маса. Интересува се от астрономия.

 

Добри Жотев

 

Изправи се срещу ми Кибернета
и най-безстрастно поздрави:
„Салуте, аз съм твойто бъдеще!“

Ръкувахме се – бъдеще и минало –
и бъдещето разговор подхвана:
„Известно ми е, че си ме направил
с човешкия си ум.
Нали и ти си като мене –
една прекрасна мислеща машина?“

Реших да съм възпитан и отвърнах:
„Естествено, любезни, само че
не само мислеща машина,
и чувстваща съм аз,
защото имам чувство!“

(„Среща с Кибернета“ от едноименния цикъл)

Цикъла „На гости у Дявола“ Жотев смята за своеобразно свое раждане като поет. Създава го през 1962-а и въплъщава много интересни образи, а и форми. Казва, че е изпаднал в тежка депресия заради разминаването на идеала му с живота. И поезията му помага да продължи нататък.

„След бригадирското движение, мисля, не само аз, а много хора като мен трябваше да се сблъскаме с действителността, защото се получи несходство между действителността и идеала. Преди Девети, докато участвахме в антифашистката съпротива и се борехме срещу едно общество, което трябваше да бъде заменено с ново, съвършено различно, ние слагахме в сметката борбата на класите, експроприацията на експроприаторите, битието, което определя мисленето, и някак си сме смятали, че с това въпросът за новото общество е изчерпан. Оказа се обаче, че сметките ни не са били много точни, защото ние сме пропускали в тях най-същественото – да се изразя така, феномена човек.“

 

От Дявола до Кибернета

 

Безкрайно се учуди Кибернета.
Изправиха се трите му антени
и станаха на чуденки:
„Какво е чувство?!“
„Какво е чувство?!! Боже мой,
но то е чувство, просто чувство!
Разбираш ли ме, Бъдеще?“

В железните гърди на Кибернета
засвяткаха студени лампички.
Химически реакции и плаки
подхванаха изречената дума:
„Чувство!
Но що е то? – Не го улавям!
Чув-ство! Чув-ство!
Такова нещо няма!
Остава в сферата на нищото!“

(„Среща с Кибернета“ от едноименния цикъл)

„Човекът с всичката му сложност, с това, че като психика е неизброден, многопосочен, че той може да поднася изненади, че неговото поведение понякога е като че ли немотивирано… И че тоя човек, от когото започва и свършва всичко, е бил най-главното и че той не може да бъде изчерпан само с нашите някогашни представи.

И трябваше да се сблъскаме с неприятни неща – с кариеризъм, с подмазвачество, с лекомислие, с ограниченост, с посредственост, с много неща, които се оказаха не така лесно преодолими“.

 

Добри Жотев

 

Ядосах се и викнах възмутен:
„Но как да няма?
Във мен е то, в сърцето, ето тук,
допри дланта си и ще сетиш!
И аз не съм машина, а човек,
разбираш ли, машино?“

Ръката си протегна мойто бъдеще
и тъй притисна с тежка длан гърдите ми,
че аз от болка и обида
не сетих как се просълзих:
„Ами това какво е?“
„Сълзи, какво – отвърнах троснато,
една от видимостите на чувството!“

Засвяткаха отново лампички:
„Съл-зи!
Но що е то? – А, да, улавям!
Да! Ясно! Ясно – H2O.“

(„Среща с Кибернета“ от едноименния цикъл)

Както стана дума, Добри Жотев помага за първия полет на някои от големите български поети от следващото поколение. И допълва това с мъдри изречения по темата.

„Тази история на млади и стари е много смешна. Старите са забравили, че са били млади. Нашето поколение се занимаваше с революция, защото такова беше времето, ако младите бяха на наше място и те щяха да правят същото.

Младостта е младост и тя е прекрасна. А страшно е, че наблюдават как едно се говори, а друго се върши. Изградете си броня срещу това, възпитава се с личен пример. Най-лесно е да си съдник. Със своята младост не трябва да се оказвате съдници на старите. Най-трудно е да разбереш другите. А вие се старайте да разберете възрастните. Трябва да изтърпявате словесността някак си“.

 

Век мой, улисан в чудеса космически!
Век мой, попитай твоите компютри
какво е болест и какво е здраве!

(„Депресия“ от цикъла „Светове на сумрака“, 1995 г.)

„Смъртта на всяка цивилизация е започвала със смъртта на поезията“, казва Добри Жотев.

Е, днес поезията е жива, но, може да се каже, апокрифна. Затворено изкуство, което стига до повече хора трудно, почти само чрез музиката. Нямаме време за поезия и поети, Кибернетът сигурно е доволен. Но дано Жотев не е прав с това си, иначе логично съждение.

И за финал… понякога интернет пази, дори и без да иска, чудеса, скъпоценни камъчета. Може би Кибернетът все пак е разбрал отчасти каква е работата със сълзите, които не са само H2O. Оказва се, че можем да чуем самия Жотев, който рецитира стиха си…

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия...

повече информация
„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Алгоритмите за генериране на изображение по описание са хит през последните месеци. Те са изумителен пример за това на какво е способен вече ИИ. Започна се с DALL·E, последваха безброй други модели,...

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен център, уникален за целия...

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед звучи като приказка. И е приказка, само че от дигиталните времена. Някак по български, започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене…...

повече информация
Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Много Дигитални истории звучат като научна фантастика, а вече се случват пред очите ни. В други случаи големите надежди, които възлагаме на дадена технология, не се оказват оправдани. И някой, който...

повече информация
Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Тук можете да прочетете подробно как и защо решението на OpenAI се оказа сериозен пробив в редица области. Той се...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Славяни от всички страни, усмихнете се!

Славяни от всички страни, усмихнете се!

Страницата Squatting Slavs in Tracksuits е едно от най-приятно смешните неща, които може да си причините онлайн. Място, където всеки, свързан по някакъв начин с Балканите, с Източна Европа и славянския свят, няма как да не се усмихне. Защото с фино и приятно чувство за хумор мемовете улавят познати и дълбоко вкопани у всеки от нас чудеса на Изтока. Топло, добродушно, незлобливо и с приятна самоирония.
Може би и вие сте сред онези 1,2 милиона последователи на начинанието във фейсбук? Ако не, със сигурност си струва да надникнете.
Какви ли хора стоят зад тази страница? Какво според тях успява толкова успешно да разсмее гостите от иначе толкова различните държави на Източния блок? Защо мутрите от 90-те, грижовните „бабушки“, пиететът към „Адидас“ и шантавите нискобюджетни решения на злободневни проблеми могат да се превърнат във вирални мемета? Как да обясним всичко това на човек от Запада?

повече информация
„Стража“, младите и демокрацията

„Стража“, младите и демокрацията

Strazha.bg е смислено начинание на млади хора, необременени от предразсъдъци. Само за година платформата привлече сериозен интерес и дава все повече възможности. Които да ни напомнят, че политиката не са само хората от телевизора, а сме всички ние.
Благодарение на проекта можем да видим какво е казал и как е гласувал във всеки момент човекът, когото сами сме изпратили (или смятаме да изпратим) в Народното събрание. Да проверим държи ли си на думата, заслужава ли доверие. Можем да търсим сред огромната база плащания, направени от всички държавни институции през последните 16 години.
„Демокрацията не е само лозунг!“, гласи мотото на това начинание. От всички нас зависи не само нейното съществуване, но и това колко ефективно функционира. И ето че имаме едно ценно оръжие, с което всеки може да я осъществява на практика.
Срещаме се със създателя на платформата Благослав Михайлов, за да поговорим за смисъла на демокрацията, за погледа на младите. Да потърсим какво ни е нужно, за да изградим смислена и компетентна политическа класа.

повече информация
„Вояджър“, Дельо и безсмъртното човечество

„Вояджър“, Дельо и безсмъртното човечество

Ако срещнете извънземен, как ще му представите днешното човечество?
Историята на проекта „Вояджър“ е невероятна. Става дума за първия и последен мащабен опит нашата цивилизация да се представи сама. Да събере всичко най-важно, което я характеризира, за да го покаже във форма, която може да бъде разчетена от други видове. При това с технологии, които днес, почти половин век по-късно, ни се струват примитивни.
Всичко знаем за космическата песен на Валя Балканска, но какво друго сте чували за историята на „Вояджър“, космическия пътешественик, който се рее сред звездите и може да е последният свидетел за съществуването на човечеството? Как ли се очаква извънземните да разберат какво имаме да им съобщим? Излитаме!

повече информация

Най-новите:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство.
Какво ли би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?

повече информация
„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Какви ли илюстрации може да нарисува изкуственият интелект по произведенията на Ботев, Дебелянов, Борис Христов, Георги Господинов?
Как ли ще разтълкуват алгоритмите за генериране на изображение класически цитати от българската литература?
Този тип ИИ е хит през последните месеци, той е изумителен пример за това на какво са способни вече технологиите. Заради него се появи новото умение да се описват правилно изображенията, така че съответният алгоритъм да генерира точно това, което се очаква. А какво ли ще се случи, когато го „захраним“ със строфите на доказани майстори?
Ето прелюбопитните резултати!

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен институт, уникален за региона.
Начинанието се ражда благодарение на упоритите усилия на проф. Мартин Вечев. Идеята му идва през 2003 г., докато кандидатства за докторантура в Кеймбридж и на поредната бланка трябва да попълни какво мечтае да постигне през следващите 20 години.
Но как се случи тази тиха научна революция? Какви са най-големите рискове пред начинанието? Как ще изглежда България, ако проектът се развие според очакванията? За какво мечтае неговият създател?
Как проф. Вечев успя да доведе тази седмица в София някои от световните учени, които създават утрешния ден?

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед е приказка, само че от дигиталните времена. Започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене… а днес Dronamics е може би най-обещаващият и самобитен български стартъп, който носи в себе си огромния потенциал да промени цялата транспортна индустрия.
Двамата братя са изпреварили с години състезатели като Amazon и DHL, до края на 2022-а прототипният им дрон – „Черният лебед“, ще полети на първия си търговски полет. Той носи товар от 350 килограма на 2500 километра със скорост почти 200 км/ч и разход на гориво… под 7 на 100.
„Летяща баничарка“ го нарича Свилен Рангелов. Срещаме се, за да ни разкаже пъстрата история дотук. Как проект, започнал у нас, води с няколко години пред Amazon? Как ще изглежда невероятното бъдеще на транспортната индустрия, ако „Черният лебед“ прелети успешно и последните стъпки от дългия си път към успеха? Защо ли двамата братя от 8 години не се бръснат и си струва… всички да стискаме палци най-накрая да ги видим без бради?

повече информация
Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Безспорно всеки ден вече четем текстове, генерирани от алгоритъм. Как става това на практика?
Има ли програми, базирани на изкуствен интелект, готови да вземат хляба на хората, които работят със слово?
Репортери, редактори, коректори, копирайтъри, дигитални маркетолози, писатели, преводачи… кои от всички тях най-скоро могат да бъдат „заместени“?
Срещам се с няколко от най-популярните приложения за генериране и обработка на текст. Ето какво имат да покажат те.

повече информация
Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Той показа, че ИИ е способен на чудеса в толкова много области. И ето че идва следващото поколение. Макар и забавил се спрямо първоначалните очаквания, GPT-4 се очаква да бъде представен съвсем скоро.
Дали от него можем да получим дори много повече? С какво се различава от предшественика си? Кои са областите, в които очакваме да донесе чудеса?

повече информация
Share This