„Ръката си протегна мойто бъдеще…“

мар. 25, 2022 | Истории

„Ръката си протегна мойто бъдеще…“

25 март 2022 | Истории

Кибернета… днес бихме го нарекли изкуствен интелект. Или пък Сири, кой знае. Но точно този идва от миналото и е прекрасна поетична метафора за това как човечеството гледаше на технологиите през 60-те и как това се промени до днешните дни.

Четейки стиховете му за Кибернета, тук сме, за да поговорим за един позабравен, но чудесен, мъдър и изпреварил времето си български поет.

Поете, човека докосна Луната.
С големи дела възмъжа.
Но днес, както вчера, не казва Лъжата –
на̀, вижте ме, аз съм Лъжа!
Потайна и веща, с изкуство привично
умело ти дава консулт
и ти почитта към човешката личност
превърнал си лекичко в култ.

(„Маскарад на Лъжата“ от цикъла „На гости у Дявола“)

„Защо един лирик става сатирик? Лирикът мечтае, сатирикът охранява мечтите му“, казва в едно интервю Добри Жотев (1921 – 1997 г.).

Поводът да ви припомня мъдрите му думи за технологиите и историята му дойде от фейсбук. Коментирайки Дигиталната история за Гари Килдал – един от забележителните пионери на компютърния свят, Диляна Славчева спомена писмото до Кибернета на поета и това провокира интереса ми за следващата дигитална история. А поезията на Жотев се оказа толкова точна и изразителна, че ще ѝ дам думата повече, отколкото ще имам сам.

Последна добавка към въведението: и самата история на Килдал беше предложена във фейсбук коментар. Нека не забравяме смислените страни на социалните мрежи, които помагат да се нижат смислени дигитални истории, а други, позабравени такива, да стигат до следващите си читатели.

 

Добри Жотев

 

„Цитат + цитат + цитат + преписал
е = на мъдър трактат.
Проблем + проблем + проблем – мисъл
е = на тежък доклад.
Катедра + поза + име + нищо
е = на учен велик.
А фраза + фраза + фраза х 300
е = на роден език.
Куплет + куплет + куплет – дарба
е = на автор признат.
Човек + прилежност + труд + заплата
е = на бройка по щат.
„Не тъй“ + „А как?“ + „Ей тъй!“ + „Да, ясно!“
е = на сложен диспут.
Бумажка + друга + 100 x 1000
е = на творчески труд.
Човек + човек + човек… – и Мефисто
отпусна ръка угнетен
и сякаш от някаква тежест притиснат,
замлъкна, подпрял се до мен.

(„Мъртвият, който живее“ от цикъла „На гости у Дявола“)

„На гости у Дявола“ и „Среща с Кибернета“ са два цикъла стихове, които по-късно Жотев събира в книгата „От Дявола до Кибернета“. И макар че за кибернетиката и прословутия днес изкуствен интелект директно става дума само в едно от стихотворенията, бъдещето, което днес живеем, е много повече там.

Добри Жотев е роден в Пернишкото село Радуил. По документи името му е Добран и някак много му отива, мисля си, като гледам снимките му. Фамилията му е Димитров, избира си за псевдоним Жотев, Жота наричали любимия му дядо по майчина линия, който иначе се казвал Георги.

На 24 януари миналата година се навърши век от рождението на поета. Излишно е да споменавам, че за юбилея не се чу в медиите, Жотев не е бил и надали някога ще бъде сред най-популярните имена у нас в това изкуство, макар че го заслужава.

Какви са причините… не е толкова важно. Големи поети у нас е имало, а дали има днес и ще има в бъдещето, питайте Кибернета.

Стиховете на Жотев обаче продължават да вълнуват. И, поне според мен, да провиждат бъдещето. Кибернетът се появява през 1969 г. Преди това създателят му е видял доста.

 

Добри Жотев

 

Какво е нужно, за да преуспяваш?

Бъди деятелен като машина!
Да те не плаши нищо!
Пази се само от ума си!
Умът препъва всяка деловитост.
Понякога я прави невъзможна.
Пази се от ума!
Не го оставяй да ти пречи!

Как би могъл да бъдеш безпогрешен?

(„Съвети към неопитния“ от цикъла „Среща с Кибернета“)

Започва да пише като хлапе, но ранните му стихове не са запазени. Докато учи в гимназията, през 1942-а, публикува първите си стихове. Същата година е арестуван и осъден по Закона за защита на държавата. В килията, както разказва по-късно, „пребит и смазан, не съм писал стихове, защото нямах лист и молив. Драсках с нокът по стената, докато запомня стихотворението“.

От София го местят в затвора в Скопие, откъдето успява да избяга и става партизанин. Връща се в столицата през 1944-а и се посвещава на литературата.

Една от дълбоките си следи оставя в редакцията на издателство „Народна младеж“. Там Жотев се превръща в своеобразен ментор, но повече – в приятел на следващото поколение големи български поети. Имена като Константин Павлов, Владимир Башев, Андрей Германов, Евтим Евтимов, Дамян Дамянов.

 

Добри Жотев

 

Не знаеш как да се преборваш с догмата?

Въобще не се опълчвай срещу нея!
Непобедима е.
Разсърдиш ли я – става на верига,
заплита се в краката ти – и край.
По мъдро е да я прикоткаш.

(„Съвети към неопитния“ от цикъла „Среща с Кибернета“)

Иначе, в оскъдните онлайн архиви за него ще прочетете, че пише любовна лирика, сатирични поеми, разкази, пиеси и произведения за деца, а творбите му са преведени на английски, френски, руски, арменски и дори китайски.

След това работи в „Стършел“, очевидно с възрастта повече го влече сатирата. В средата на 90-те, малко преди да си отиде, отново засяга компютърния век.

Обича да свири на китара, на цигулка, на хармоника и цитра. Спомените на съвременниците му го рисуват като бохем, прекрасен събеседник и разказвач на маса. Интересува се от астрономия.

 

Добри Жотев

 

Изправи се срещу ми Кибернета
и най-безстрастно поздрави:
„Салуте, аз съм твойто бъдеще!“

Ръкувахме се – бъдеще и минало –
и бъдещето разговор подхвана:
„Известно ми е, че си ме направил
с човешкия си ум.
Нали и ти си като мене –
една прекрасна мислеща машина?“

Реших да съм възпитан и отвърнах:
„Естествено, любезни, само че
не само мислеща машина,
и чувстваща съм аз,
защото имам чувство!“

(„Среща с Кибернета“ от едноименния цикъл)

Цикъла „На гости у Дявола“ Жотев смята за своеобразно свое раждане като поет. Създава го през 1962-а и въплъщава много интересни образи, а и форми. Казва, че е изпаднал в тежка депресия заради разминаването на идеала му с живота. И поезията му помага да продължи нататък.

„След бригадирското движение, мисля, не само аз, а много хора като мен трябваше да се сблъскаме с действителността, защото се получи несходство между действителността и идеала. Преди Девети, докато участвахме в антифашистката съпротива и се борехме срещу едно общество, което трябваше да бъде заменено с ново, съвършено различно, ние слагахме в сметката борбата на класите, експроприацията на експроприаторите, битието, което определя мисленето, и някак си сме смятали, че с това въпросът за новото общество е изчерпан. Оказа се обаче, че сметките ни не са били много точни, защото ние сме пропускали в тях най-същественото – да се изразя така, феномена човек.“

 

От Дявола до Кибернета

 

Безкрайно се учуди Кибернета.
Изправиха се трите му антени
и станаха на чуденки:
„Какво е чувство?!“
„Какво е чувство?!! Боже мой,
но то е чувство, просто чувство!
Разбираш ли ме, Бъдеще?“

В железните гърди на Кибернета
засвяткаха студени лампички.
Химически реакции и плаки
подхванаха изречената дума:
„Чувство!
Но що е то? – Не го улавям!
Чув-ство! Чув-ство!
Такова нещо няма!
Остава в сферата на нищото!“

(„Среща с Кибернета“ от едноименния цикъл)

„Човекът с всичката му сложност, с това, че като психика е неизброден, многопосочен, че той може да поднася изненади, че неговото поведение понякога е като че ли немотивирано… И че тоя човек, от когото започва и свършва всичко, е бил най-главното и че той не може да бъде изчерпан само с нашите някогашни представи.

И трябваше да се сблъскаме с неприятни неща – с кариеризъм, с подмазвачество, с лекомислие, с ограниченост, с посредственост, с много неща, които се оказаха не така лесно преодолими“.

 

Добри Жотев

 

Ядосах се и викнах възмутен:
„Но как да няма?
Във мен е то, в сърцето, ето тук,
допри дланта си и ще сетиш!
И аз не съм машина, а човек,
разбираш ли, машино?“

Ръката си протегна мойто бъдеще
и тъй притисна с тежка длан гърдите ми,
че аз от болка и обида
не сетих как се просълзих:
„Ами това какво е?“
„Сълзи, какво – отвърнах троснато,
една от видимостите на чувството!“

Засвяткаха отново лампички:
„Съл-зи!
Но що е то? – А, да, улавям!
Да! Ясно! Ясно – H2O.“

(„Среща с Кибернета“ от едноименния цикъл)

Както стана дума, Добри Жотев помага за първия полет на някои от големите български поети от следващото поколение. И допълва това с мъдри изречения по темата.

„Тази история на млади и стари е много смешна. Старите са забравили, че са били млади. Нашето поколение се занимаваше с революция, защото такова беше времето, ако младите бяха на наше място и те щяха да правят същото.

Младостта е младост и тя е прекрасна. А страшно е, че наблюдават как едно се говори, а друго се върши. Изградете си броня срещу това, възпитава се с личен пример. Най-лесно е да си съдник. Със своята младост не трябва да се оказвате съдници на старите. Най-трудно е да разбереш другите. А вие се старайте да разберете възрастните. Трябва да изтърпявате словесността някак си“.

 

Век мой, улисан в чудеса космически!
Век мой, попитай твоите компютри
какво е болест и какво е здраве!

(„Депресия“ от цикъла „Светове на сумрака“, 1995 г.)

„Смъртта на всяка цивилизация е започвала със смъртта на поезията“, казва Добри Жотев.

Е, днес поезията е жива, но, може да се каже, апокрифна. Затворено изкуство, което стига до повече хора трудно, почти само чрез музиката. Нямаме време за поезия и поети, Кибернетът сигурно е доволен. Но дано Жотев не е прав с това си, иначе логично съждение.

И за финал… понякога интернет пази, дори и без да иска, чудеса, скъпоценни камъчета. Може би Кибернетът все пак е разбрал отчасти каква е работата със сълзите, които не са само H2O. Оказва се, че можем да чуем самия Жотев, който рецитира стиха си…

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

Владимир „Каладън“ Петков работи в айти сферата две десетилетия и половина, проследил е отблизо миналото и настоящето на информационните технологии, очаквайки бъдещето. Дългият му опит е свързан с...

повече информация
„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

Кооператив, в който няма началници и подчинени, няма работно време, нито заплати. Докато в същото време работата върви, а доходите се разпределят от справедлив алгоритъм. Дали това е утопия или е...

повече информация
MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще...

повече информация
Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Тези двамата днес са нарицателно за това как в мрежата, а и извън нея, колкото по-малко знае човек в дадена област, толкова е по-уверен в знанията си и готов да ги защитава, включително и агресивно....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще се съгласите ли?
Искате ли да получите свой… остров? Ами собствено „Ламборджини“? Ей тъй, като подарък, без никакви уловки?
Онлайн няма невъзможни неща, а понякога на границата на провокацията се ражда смисълът.
Г-н Звяр – MrBeast, е прелюбопитен инфлуенсър, натрупал над сто милиона абонати, като просто… раздава парите нататък! Сюрреално организира скрита камера, която дори не е скрита. Трупа пари от реклами, за да ги раздава по зрелищен начин, понякога с провокираща задача, понякога… просто ей така. Лудост ли е това?!

повече информация
„Програми и пак програми! С това да заразим младото поколение…“

„Програми и пак програми! С това да заразим младото поколение…“

В книгата „Ключът към бъдещето“ от 1988 г. Иван Иванов и Методи Стаменов събират вижданията от онова време за компютърния свят.
Повече от впечатляващо е да погледнем от тогавашната гледна точка към днешния ден.
Дали очакванията съвпадат с днешните, какво са успели да познаят авторите? Кое сме постигнали за това време и къде сме се провалили? А има ли моменти, когато… звучим еднакво оптимистично невежи за това какво могат технологиите, независимо че са минали 34 години?
И…. кой ли е автор на идеята от заглавието, която днес е толкова модерна в избора на кариерно развитие?

повече информация
Лекс Фридман, готиният учен

Лекс Фридман, готиният учен

Суховат младеж с тънка вратовръзка и безупречен костюм седи зад микрофона, а насреща му се редуват Мъск, Зукърбърг, Кание Уест, Виталик Бутерин, Ноам Чомски, Джарон Лание, водещи учени от света на изкуствения интелект.
Лекс Фридман е един от най-популярните подкастъри през последните месеци, въпреки че по професия е учен, изследовател на изкуствения интелект, преподавател в Масачузетския технологичен институт.
Роден и израснал в Москва, с еврейско-украински произход, днес той казва, че е американец, говори английски без акцент. И това не му пречи да обвинява новата си родина за всички войни, които води по света така, както обвинява и предишната.
Лекс е повече от интересна птица заради успехите си. Ето какво още си струва да научим от неговата прелюбопитна история.

повече информация

Най-новите:

„Нищо не може да замени четенето!“

„Нищо не може да замени четенето!“

Леда Милева е символичен образ за българския ХХ век, а това е едно от последните ѝ интервюта, в което имах късмета аз да ѝ задавам въпросите.
Дъщеря на Гео Милев, авторка на знаменитото „Зайченце бяло“, писателка, преводачка, журналистка, дори политик.
Как виждаше тя компютърното бъдеще? Ще се окажат ли според нея технологиите по-силни от литературата? Как „Зайченцето бяло“ е произведението, което… писателката най-малко харесва, а се превръща в нейна запазена марка?
Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. и си отива на същата дата точно 93 години по-късно.

повече информация
„Машините си остават естествено неинтелигентни“

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

Как подценяването на етичната страна на изкуствения интелект доведе до огромни проблеми, застрашили основите на нашата цивилизация? Какви регулации подготвя ЕС по отношение на изкуствения интелект и могат ли те да забавят бума в тази област? Как идваха различните етапи от развитието на мрежата и какво да очакваме от Web 3.0?
Владимир Петков – Каладън, работи в айти сферата четвърт век, проследил е отблизо миналото и настоящето на информационните технологии, очаквайки бъдещето.
Опитът му е свързан с данните и иновациите. С приятеля му Еленко Еленков вече 6 години създават култовия подкаст „Говори ѝнтернет“, който вече е цяла платформа с пъстри по тематика, но обединени от качеството си подкасти.

повече информация
БДС или фонетична? Битка за букви

БДС или фонетична? Битка за букви

Какво е разположението на буквите, които ползвате – според добрата стара подредба, дошла от пишещите машини, известна като БДС? Или фонетичната, при която буквите на кирилицата следват еквивалентите на тези от латиницата?
Има ли по-добро решение? Наистина ли от този избор зависи сериозно скоростта, с която набираме символи на компютъра? А дали и двата стандарта не са остарели, защото идват от времената, когато основната им цел е била да са удобни за пишеща машина?
Тази история започва преди 115 години, когато компютрите ги няма дори във въображението на хората…

повече информация
„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

Тодор Колев е опитен програмист, предприемач, ментор на впечатляващи таланти в областта на информационните технологии. Но също и човек със собствен, прелюбопитен поглед не само към технологиите, но и към развитието ни като цивилизация.
Бъдещето, което идва с напредъка на технологиите, е това, което го вълнува повече от всичко. Няколко години задълбочено се занимава с когнитивна психотерапия, а после и с… теология.
Готови ли сме за следващата стъпка в еволюцията, която идва с технологиите? Защо не се замисляме за огромните предизвикателства, които идват? Как бъдещето ни води към все по-децентрализирани решения? Съвременният икономически модел се задъхва от предизвикателствата на времето, но какво се задава след края на капитализма?

повече информация
MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще се съгласите ли?
Искате ли да получите свой… остров? Ами собствено „Ламборджини“? Ей тъй, като подарък, без никакви уловки?
Онлайн няма невъзможни неща, а понякога на границата на провокацията се ражда смисълът.
Г-н Звяр – MrBeast, е прелюбопитен инфлуенсър, натрупал над сто милиона абонати, като просто… раздава парите нататък! Сюрреално организира скрита камера, която дори не е скрита. Трупа пари от реклами, за да ги раздава по зрелищен начин, понякога с провокираща задача, понякога… просто ей така. Лудост ли е това?!

повече информация
Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Психолозите Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг са създателите на знаменитата теория, която описва толкова добре голяма част от днешната комуникация в мрежата. Чрез нея можем да разберем още и за проблемите, които се натрупват що се отнася до начина, по който се информираме онлайн.
Теорията е проста, но и показателна, също както експеримента, от който се ражда. Със сигурност сте чували за нея, но е интересно не само да се заровим малко по-подробно в смисъла ѝ, а и да научим поучителната ѝ история.

повече информация
Share This