Кибернета… днес бихме го нарекли изкуствен интелект. Или пък ChatGPT, кой знае. Но точно този идва от миналото и е прекрасна поетична метафора за това как човечеството гледаше на технологиите през 60-те и как това се промени до днешните дни.

Четейки стиховете му за Кибернета, тук сме, за да поговорим за един позабравен, но чудесен, мъдър и изпреварил времето си български поет.

Поете, човека докосна Луната.
С големи дела възмъжа.
Но днес, както вчера, не казва Лъжата –
на̀, вижте ме, аз съм Лъжа!
Потайна и веща, с изкуство привично
умело ти дава консулт
и ти почитта към човешката личност
превърнал си лекичко в култ.

(„Маскарад на Лъжата“ от цикъла „На гости у Дявола“)

„Защо един лирик става сатирик? Лирикът мечтае, сатирикът охранява мечтите му“, казва в едно интервю Добри Жотев (1921 – 1997 г.).

Поводът да ви припомня мъдрите му думи за технологиите и историята му дойде от фейсбук. Коментирайки Дигиталната история за Гари Килдал – един от забележителните пионери на компютърния свят, Диляна Славчева спомена писмото до Кибернета на поета и това провокира интереса ми за следващата дигитална история. А поезията на Жотев се оказа толкова точна и изразителна, че ще ѝ дам думата повече, отколкото ще имам сам.

Последна добавка към въведението: и самата история на Килдал беше предложена във фейсбук коментар. Нека не забравяме смислените страни на социалните мрежи, които помагат да се нижат смислени дигитални истории, а други, позабравени такива, да стигат до следващите си читатели.

„Цитат + цитат + цитат + преписал
е = на мъдър трактат.
Проблем + проблем + проблем – мисъл
е = на тежък доклад.
Катедра + поза + име + нищо
е = на учен велик.
А фраза + фраза + фраза х 300
е = на роден език.
Куплет + куплет + куплет – дарба
е = на автор признат.
Човек + прилежност + труд + заплата
е = на бройка по щат.
„Не тъй“ + „А как?“ + „Ей тъй!“ + „Да, ясно!“
е = на сложен диспут.
Бумажка + друга + 100 x 1000
е = на творчески труд.
Човек + човек + човек… – и Мефисто
отпусна ръка угнетен
и сякаш от някаква тежест притиснат,
замлъкна, подпрял се до мен.

(„Мъртвият, който живее“ от цикъла „На гости у Дявола“)

„На гости у Дявола“ и „Среща с Кибернета“ са два цикъла стихове, които по-късно Жотев събира в книгата „От Дявола до Кибернета“. И макар че за кибернетиката и прословутия днес изкуствен интелект директно става дума само в едно от стихотворенията, бъдещето, което днес живеем, е много повече там.

Добри Жотев е роден в Пернишкото село Радуил. По документи името му е Добран и някак много му отива, мисля си, като гледам снимките му. Фамилията му е Димитров, избира си за псевдоним Жотев, Жота наричали любимия му дядо по майчина линия, който иначе се казвал Георги.

На 24 януари миналата година се навърши век от рождението на поета. Излишно е да споменавам, че за юбилея не се чу в медиите, Жотев не е бил и надали някога ще бъде сред най-популярните имена у нас в това изкуство, макар че го заслужава.

Какви са причините… не е толкова важно. Големи поети у нас е имало, а дали има днес и ще има в бъдещето, питайте Кибернета.

Стиховете на Жотев обаче продължават да вълнуват. И, поне според мен, да провиждат бъдещето. Кибернетът се появява през 1969 г. Преди това създателят му е видял доста.

Какво е нужно, за да преуспяваш?

Бъди деятелен като машина!
Да те не плаши нищо!
Пази се само от ума си!
Умът препъва всяка деловитост.
Понякога я прави невъзможна.
Пази се от ума!
Не го оставяй да ти пречи!

Как би могъл да бъдеш безпогрешен?

(„Съвети към неопитния“ от цикъла „Среща с Кибернета“)

Започва да пише като хлапе, но ранните му стихове не са запазени. Докато учи в гимназията, през 1942-а, публикува първите си стихове. Същата година е арестуван и осъден по Закона за защита на държавата. В килията, както разказва по-късно, „пребит и смазан, не съм писал стихове, защото нямах лист и молив. Драсках с нокът по стената, докато запомня стихотворението“.

От София го местят в затвора в Скопие, откъдето успява да избяга и става партизанин. Връща се в столицата през 1944-а и се посвещава на литературата.

Една от дълбоките си следи оставя в редакцията на издателство „Народна младеж“. Там Жотев се превръща в своеобразен ментор, но повече – в приятел на следващото поколение големи български поети. Имена като Константин Павлов, Владимир Башев, Андрей Германов, Евтим Евтимов, Дамян Дамянов.

Не знаеш как да се преборваш с догмата?

Въобще не се опълчвай срещу нея!
Непобедима е.
Разсърдиш ли я – става на верига,
заплита се в краката ти – и край.
По мъдро е да я прикоткаш.

(„Съвети към неопитния“ от цикъла „Среща с Кибернета“)

Иначе, в оскъдните онлайн архиви за него ще прочетете, че пише любовна лирика, сатирични поеми, разкази, пиеси и произведения за деца, а творбите му са преведени на английски, френски, руски, арменски и дори китайски.

След това работи в „Стършел“, очевидно с възрастта повече го влече сатирата. В средата на 90-те, малко преди да си отиде, отново засяга компютърния век.

Обича да свири на китара, на цигулка, на хармоника и цитра. Спомените на съвременниците му го рисуват като бохем, прекрасен събеседник и разказвач на маса. Интересува се от астрономия.

Изправи се срещу ми Кибернета
и най-безстрастно поздрави:
„Салуте, аз съм твойто бъдеще!“

Ръкувахме се – бъдеще и минало –
и бъдещето разговор подхвана:
„Известно ми е, че си ме направил
с човешкия си ум.
Нали и ти си като мене –
една прекрасна мислеща машина?“

Реших да съм възпитан и отвърнах:
„Естествено, любезни, само че
не само мислеща машина,
и чувстваща съм аз,
защото имам чувство!“

(„Среща с Кибернета“ от едноименния цикъл)

Цикъла „На гости у Дявола“ Жотев смята за своеобразно свое раждане като поет. Създава го през 1962-а и въплъщава много интересни образи, а и форми. Казва, че е изпаднал в тежка депресия заради разминаването на идеала му с живота. И поезията му помага да продължи нататък.

„След бригадирското движение, мисля, не само аз, а много хора като мен трябваше да се сблъскаме с действителността, защото се получи несходство между действителността и идеала. Преди Девети, докато участвахме в антифашистката съпротива и се борехме срещу едно общество, което трябваше да бъде заменено с ново, съвършено различно, ние слагахме в сметката борбата на класите, експроприацията на експроприаторите, битието, което определя мисленето, и някак си сме смятали, че с това въпросът за новото общество е изчерпан. Оказа се обаче, че сметките ни не са били много точни, защото ние сме пропускали в тях най-същественото – да се изразя така, феномена човек.“

Безкрайно се учуди Кибернета.
Изправиха се трите му антени
и станаха на чуденки:
„Какво е чувство?!“
„Какво е чувство?!! Боже мой,
но то е чувство, просто чувство!
Разбираш ли ме, Бъдеще?“

В железните гърди на Кибернета
засвяткаха студени лампички.
Химически реакции и плаки
подхванаха изречената дума:
„Чувство!
Но що е то? – Не го улавям!
Чув-ство! Чув-ство!
Такова нещо няма!
Остава в сферата на нищото!“

(„Среща с Кибернета“ от едноименния цикъл)

„Човекът с всичката му сложност, с това, че като психика е неизброден, многопосочен, че той може да поднася изненади, че неговото поведение понякога е като че ли немотивирано… И че тоя човек, от когото започва и свършва всичко, е бил най-главното и че той не може да бъде изчерпан само с нашите някогашни представи.

И трябваше да се сблъскаме с неприятни неща – с кариеризъм, с подмазвачество, с лекомислие, с ограниченост, с посредственост, с много неща, които се оказаха не така лесно преодолими“.

Ядосах се и викнах възмутен:
„Но как да няма?
Във мен е то, в сърцето, ето тук,
допри дланта си и ще сетиш!
И аз не съм машина, а човек,
разбираш ли, машино?“

Ръката си протегна мойто бъдеще
и тъй притисна с тежка длан гърдите ми,
че аз от болка и обида
не сетих как се просълзих:
„Ами това какво е?“
„Сълзи, какво – отвърнах троснато,
една от видимостите на чувството!“

Засвяткаха отново лампички:
„Съл-зи!
Но що е то? – А, да, улавям!
Да! Ясно! Ясно – H2O.“

(„Среща с Кибернета“ от едноименния цикъл)

Както стана дума, Добри Жотев помага за първия полет на някои от големите български поети от следващото поколение. И допълва това с мъдри изречения по темата.

„Тази история на млади и стари е много смешна. Старите са забравили, че са били млади. Нашето поколение се занимаваше с революция, защото такова беше времето, ако младите бяха на наше място и те щяха да правят същото.

Младостта е младост и тя е прекрасна. А страшно е, че наблюдават как едно се говори, а друго се върши. Изградете си броня срещу това, възпитава се с личен пример. Най-лесно е да си съдник. Със своята младост не трябва да се оказвате съдници на старите. Най-трудно е да разбереш другите. А вие се старайте да разберете възрастните. Трябва да изтърпявате словесността някак си“.

Век мой, улисан в чудеса космически!
Век мой, попитай твоите компютри
какво е болест и какво е здраве!

(„Депресия“ от цикъла „Светове на сумрака“, 1995 г.)

„Смъртта на всяка цивилизация е започвала със смъртта на поезията“, казва Добри Жотев.

Е, днес поезията е жива, но, може да се каже, апокрифна. Затворено изкуство, което стига до повече хора трудно, почти само чрез музиката. Нямаме време за поезия и поети, Кибернетът сигурно е доволен. Но дано Жотев не е прав с това си, иначе логично съждение.

И за финал… понякога интернет пази, дори и без да иска, чудеса, скъпоценни камъчета. Може би Кибернетът все пак е разбрал отчасти каква е работата със сълзите, които не са само H2O. Оказва се, че можем да чуем самия Жотев, който рецитира стиха си…