„Ръката си протегна мойто бъдеще…“

мар. 25, 2022 | Истории

„Ръката си протегна мойто бъдеще…“

25 март 2022 | Истории

Кибернета… днес бихме го нарекли изкуствен интелект. Или пък ChatGPT, кой знае. Но точно този идва от миналото и е прекрасна поетична метафора за това как човечеството гледаше на технологиите през 60-те и как това се промени до днешните дни.

Четейки стиховете му за Кибернета, тук сме, за да поговорим за един позабравен, но чудесен, мъдър и изпреварил времето си български поет.

Поете, човека докосна Луната.
С големи дела възмъжа.
Но днес, както вчера, не казва Лъжата –
на̀, вижте ме, аз съм Лъжа!
Потайна и веща, с изкуство привично
умело ти дава консулт
и ти почитта към човешката личност
превърнал си лекичко в култ.

(„Маскарад на Лъжата“ от цикъла „На гости у Дявола“)

„Защо един лирик става сатирик? Лирикът мечтае, сатирикът охранява мечтите му“, казва в едно интервю Добри Жотев (1921 – 1997 г.).

Поводът да ви припомня мъдрите му думи за технологиите и историята му дойде от фейсбук. Коментирайки Дигиталната история за Гари Килдал – един от забележителните пионери на компютърния свят, Диляна Славчева спомена писмото до Кибернета на поета и това провокира интереса ми за следващата дигитална история. А поезията на Жотев се оказа толкова точна и изразителна, че ще ѝ дам думата повече, отколкото ще имам сам.

Последна добавка към въведението: и самата история на Килдал беше предложена във фейсбук коментар. Нека не забравяме смислените страни на социалните мрежи, които помагат да се нижат смислени дигитални истории, а други, позабравени такива, да стигат до следващите си читатели.

 

Добри Жотев

 

„Цитат + цитат + цитат + преписал
е = на мъдър трактат.
Проблем + проблем + проблем – мисъл
е = на тежък доклад.
Катедра + поза + име + нищо
е = на учен велик.
А фраза + фраза + фраза х 300
е = на роден език.
Куплет + куплет + куплет – дарба
е = на автор признат.
Човек + прилежност + труд + заплата
е = на бройка по щат.
„Не тъй“ + „А как?“ + „Ей тъй!“ + „Да, ясно!“
е = на сложен диспут.
Бумажка + друга + 100 x 1000
е = на творчески труд.
Човек + човек + човек… – и Мефисто
отпусна ръка угнетен
и сякаш от някаква тежест притиснат,
замлъкна, подпрял се до мен.

(„Мъртвият, който живее“ от цикъла „На гости у Дявола“)

„На гости у Дявола“ и „Среща с Кибернета“ са два цикъла стихове, които по-късно Жотев събира в книгата „От Дявола до Кибернета“. И макар че за кибернетиката и прословутия днес изкуствен интелект директно става дума само в едно от стихотворенията, бъдещето, което днес живеем, е много повече там.

Добри Жотев е роден в Пернишкото село Радуил. По документи името му е Добран и някак много му отива, мисля си, като гледам снимките му. Фамилията му е Димитров, избира си за псевдоним Жотев, Жота наричали любимия му дядо по майчина линия, който иначе се казвал Георги.

На 24 януари миналата година се навърши век от рождението на поета. Излишно е да споменавам, че за юбилея не се чу в медиите, Жотев не е бил и надали някога ще бъде сред най-популярните имена у нас в това изкуство, макар че го заслужава.

Какви са причините… не е толкова важно. Големи поети у нас е имало, а дали има днес и ще има в бъдещето, питайте Кибернета.

Стиховете на Жотев обаче продължават да вълнуват. И, поне според мен, да провиждат бъдещето. Кибернетът се появява през 1969 г. Преди това създателят му е видял доста.

 

Добри Жотев

 

Какво е нужно, за да преуспяваш?

Бъди деятелен като машина!
Да те не плаши нищо!
Пази се само от ума си!
Умът препъва всяка деловитост.
Понякога я прави невъзможна.
Пази се от ума!
Не го оставяй да ти пречи!

Как би могъл да бъдеш безпогрешен?

(„Съвети към неопитния“ от цикъла „Среща с Кибернета“)

Започва да пише като хлапе, но ранните му стихове не са запазени. Докато учи в гимназията, през 1942-а, публикува първите си стихове. Същата година е арестуван и осъден по Закона за защита на държавата. В килията, както разказва по-късно, „пребит и смазан, не съм писал стихове, защото нямах лист и молив. Драсках с нокът по стената, докато запомня стихотворението“.

От София го местят в затвора в Скопие, откъдето успява да избяга и става партизанин. Връща се в столицата през 1944-а и се посвещава на литературата.

Една от дълбоките си следи оставя в редакцията на издателство „Народна младеж“. Там Жотев се превръща в своеобразен ментор, но повече – в приятел на следващото поколение големи български поети. Имена като Константин Павлов, Владимир Башев, Андрей Германов, Евтим Евтимов, Дамян Дамянов.

 

Добри Жотев

 

Не знаеш как да се преборваш с догмата?

Въобще не се опълчвай срещу нея!
Непобедима е.
Разсърдиш ли я – става на верига,
заплита се в краката ти – и край.
По мъдро е да я прикоткаш.

(„Съвети към неопитния“ от цикъла „Среща с Кибернета“)

Иначе, в оскъдните онлайн архиви за него ще прочетете, че пише любовна лирика, сатирични поеми, разкази, пиеси и произведения за деца, а творбите му са преведени на английски, френски, руски, арменски и дори китайски.

След това работи в „Стършел“, очевидно с възрастта повече го влече сатирата. В средата на 90-те, малко преди да си отиде, отново засяга компютърния век.

Обича да свири на китара, на цигулка, на хармоника и цитра. Спомените на съвременниците му го рисуват като бохем, прекрасен събеседник и разказвач на маса. Интересува се от астрономия.

 

Добри Жотев

 

Изправи се срещу ми Кибернета
и най-безстрастно поздрави:
„Салуте, аз съм твойто бъдеще!“

Ръкувахме се – бъдеще и минало –
и бъдещето разговор подхвана:
„Известно ми е, че си ме направил
с човешкия си ум.
Нали и ти си като мене –
една прекрасна мислеща машина?“

Реших да съм възпитан и отвърнах:
„Естествено, любезни, само че
не само мислеща машина,
и чувстваща съм аз,
защото имам чувство!“

(„Среща с Кибернета“ от едноименния цикъл)

Цикъла „На гости у Дявола“ Жотев смята за своеобразно свое раждане като поет. Създава го през 1962-а и въплъщава много интересни образи, а и форми. Казва, че е изпаднал в тежка депресия заради разминаването на идеала му с живота. И поезията му помага да продължи нататък.

„След бригадирското движение, мисля, не само аз, а много хора като мен трябваше да се сблъскаме с действителността, защото се получи несходство между действителността и идеала. Преди Девети, докато участвахме в антифашистката съпротива и се борехме срещу едно общество, което трябваше да бъде заменено с ново, съвършено различно, ние слагахме в сметката борбата на класите, експроприацията на експроприаторите, битието, което определя мисленето, и някак си сме смятали, че с това въпросът за новото общество е изчерпан. Оказа се обаче, че сметките ни не са били много точни, защото ние сме пропускали в тях най-същественото – да се изразя така, феномена човек.“

 

От Дявола до Кибернета

 

Безкрайно се учуди Кибернета.
Изправиха се трите му антени
и станаха на чуденки:
„Какво е чувство?!“
„Какво е чувство?!! Боже мой,
но то е чувство, просто чувство!
Разбираш ли ме, Бъдеще?“

В железните гърди на Кибернета
засвяткаха студени лампички.
Химически реакции и плаки
подхванаха изречената дума:
„Чувство!
Но що е то? – Не го улавям!
Чув-ство! Чув-ство!
Такова нещо няма!
Остава в сферата на нищото!“

(„Среща с Кибернета“ от едноименния цикъл)

„Човекът с всичката му сложност, с това, че като психика е неизброден, многопосочен, че той може да поднася изненади, че неговото поведение понякога е като че ли немотивирано… И че тоя човек, от когото започва и свършва всичко, е бил най-главното и че той не може да бъде изчерпан само с нашите някогашни представи.

И трябваше да се сблъскаме с неприятни неща – с кариеризъм, с подмазвачество, с лекомислие, с ограниченост, с посредственост, с много неща, които се оказаха не така лесно преодолими“.

 

Добри Жотев

 

Ядосах се и викнах възмутен:
„Но как да няма?
Във мен е то, в сърцето, ето тук,
допри дланта си и ще сетиш!
И аз не съм машина, а човек,
разбираш ли, машино?“

Ръката си протегна мойто бъдеще
и тъй притисна с тежка длан гърдите ми,
че аз от болка и обида
не сетих как се просълзих:
„Ами това какво е?“
„Сълзи, какво – отвърнах троснато,
една от видимостите на чувството!“

Засвяткаха отново лампички:
„Съл-зи!
Но що е то? – А, да, улавям!
Да! Ясно! Ясно – H2O.“

(„Среща с Кибернета“ от едноименния цикъл)

Както стана дума, Добри Жотев помага за първия полет на някои от големите български поети от следващото поколение. И допълва това с мъдри изречения по темата.

„Тази история на млади и стари е много смешна. Старите са забравили, че са били млади. Нашето поколение се занимаваше с революция, защото такова беше времето, ако младите бяха на наше място и те щяха да правят същото.

Младостта е младост и тя е прекрасна. А страшно е, че наблюдават как едно се говори, а друго се върши. Изградете си броня срещу това, възпитава се с личен пример. Най-лесно е да си съдник. Със своята младост не трябва да се оказвате съдници на старите. Най-трудно е да разбереш другите. А вие се старайте да разберете възрастните. Трябва да изтърпявате словесността някак си“.

 

Век мой, улисан в чудеса космически!
Век мой, попитай твоите компютри
какво е болест и какво е здраве!

(„Депресия“ от цикъла „Светове на сумрака“, 1995 г.)

„Смъртта на всяка цивилизация е започвала със смъртта на поезията“, казва Добри Жотев.

Е, днес поезията е жива, но, може да се каже, апокрифна. Затворено изкуство, което стига до повече хора трудно, почти само чрез музиката. Нямаме време за поезия и поети, Кибернетът сигурно е доволен. Но дано Жотев не е прав с това си, иначе логично съждение.

И за финал… понякога интернет пази, дори и без да иска, чудеса, скъпоценни камъчета. Може би Кибернетът все пак е разбрал отчасти каква е работата със сълзите, които не са само H2O. Оказва се, че можем да чуем самия Жотев, който рецитира стиха си…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар? Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам...

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е...

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Две хлапета се сприятеляват покрай общия си интерес към компютрите. После заедно създават първата си фирма. Няма и десетилетие по-късно същата тази фирма вече е първият гигант на модерните компютърни времена. И ако за едното хлапе, което дълго беше най-богатият човек на планетата, знаем много, то историята на другото не е чак толкова популярна.
Не друг, а компютърният специалист Пол Алън, „кръстникът“ на Microsoft, се оказа собственикът на най-скъпо продадената частна колекция от картини. При това през ноември 2022-а, 4 години след като си отиде от този свят. Ценител на изкуството, запленен от спорта, огромен дарител за научни изследвания. Той е и богаташът, който пробуди модерния интерес към космическите полети.
Още на 29 разбира, че е болен от смъртоносно заболяване и решава да изживее остататъка от живота си така, както си е мечтаел.
Много може да се поучим от историята и светогледа на този нестандартен образ. И още повече – да си задаваме въпроса как щеше да изглежда днешният технологичен свят, ако и останалите му лидери имаха неговия светоглед?

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото съобщение „Ууупс, файловете ви са криптирани! Трябва да преведете между $300 и $600 в биткойн на следния адрес, за да отключите машината…“.
Вирусът WannaCry, влязъл в родния мем фолклор с нелепия превод „Искаплаче“, се превръща в най-мощната кибератака в човешката история. Само за един следобед нанася щети за между 4 и 8 милиарда долара. Нещо повече, заради начина и скоростта, с която се разпространява, заплашва за денонощие да порази всяко устройство, свързано към интернет.
Спира го по особено неочакван начин един симпатичен къдрав британец с ямайски произход. Само на 22, той се превръща в знаменитост в киберсвета. Докато няколко месеца по-късно не се озовава в щатски затвор с обвинения, които могат да му донесат десетки години затвор.
Историята на Маркъс Хъчинс е нещо средно между „Граф Монте Кристо“ и „Престъпление и наказание“ на дигиталните времена. За възходите и паденията на момчето, което спаси интернет (и хиляди животи), преди да се срещне с грешките от миналото си…

повече информация
Програмистът, който изтри 11 реда и „счупи“ интернет

Програмистът, който изтри 11 реда и „счупи“ интернет

23 март 2016 г. можеше да бъде апокалиптичен ден в историята на дигиталния свят, който надали ще се повтори. Netflix, Facebook и Spotify са само част от безбройните сайтове, които изведнъж се оказва, че… няма как да бъдат поддържани и обновени.
Защо ли? 28-годишният програмист Азер Кочулу просто е изтрил 11 фатални реда компютърен код.
Но как е възможно един непознат програмист да блокира сайтовете на световните гиганти? Защо в странния днешен онлайн свят неочаквано се оказва, че огромни, мултимилиардни проекти се крепят на раменете на доброволния труд на ентусиасти? Какво ли е накарало Азер да се ядоса толкова, че да отприщи в най-страховития му вид ефекта на пеперудата?
Понякога най-малките и уж безобидни редове код обръщат програмата…

повече информация

Най-новите:

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Две хлапета се сприятеляват покрай общия си интерес към компютрите. После заедно създават първата си фирма. Няма и десетилетие по-късно същата тази фирма вече е първият гигант на модерните компютърни времена. И ако за едното хлапе, което дълго беше най-богатият човек на планетата, знаем много, то историята на другото не е чак толкова популярна.
Не друг, а компютърният специалист Пол Алън, „кръстникът“ на Microsoft, се оказа собственикът на най-скъпо продадената частна колекция от картини. При това през ноември 2022-а, 4 години след като си отиде от този свят. Ценител на изкуството, запленен от спорта, огромен дарител за научни изследвания. Той е и богаташът, който пробуди модерния интерес към космическите полети.
Още на 29 разбира, че е болен от смъртоносно заболяване и решава да изживее остататъка от живота си така, както си е мечтаел.
Много може да се поучим от историята и светогледа на този нестандартен образ. И още повече – да си задаваме въпроса как щеше да изглежда днешният технологичен свят, ако и останалите му лидери имаха неговия светоглед?

повече информация
„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

Не, няма! Технологиите, науката са пътят – и за всеки млад човек, който иска да постигне нещо, и за всички нас, като народ, дори като цивилизация.
29 милиона пъти са видени миналата година в социалните мрежи публикациите на сайта „Българска наука“. Достъпно, но и адекватно, издържано, в него се разказва за научните пробиви, за предизвикателствата, за големите успехи на българските учени.
Вече 17 години Петър Теодосиев влага в тази кауза душата си. Започва като хлапе, няма пари да си купи книги, от които да се научи да програмира. А после така се увлича в разказването на научни истории, че и до днес не губи вярата си.
Че можем да обърнем стереотипа. Че е важно да запалим искрата на любопитството, на любовта към книгите, пламъка на науката при следващите млади хора. Защото това е шансът ни като нация.
Но как да се случи?

повече информация
„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар?
Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам Алтман, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото.
Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир.
Повече от любопитна е версията, съобщавана и от сериозни медии, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света…
И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията.
Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е само крачка. Така наречената цифровизация би била една много комична, дори забавна част от историята на човечеството, но, уви, не е така. Тя ни води директно в един безсмислен от хуманна гледна точка свят.“
С тези думи на Недялко Славов започваме разговора за най-новия му роман „Хабитат“. Огромна по значение и сила книга, пропита с много от тези големи днешни въпроси, чиито отговори не спирам да търся чрез Дигитални истории.
Недялко Славов е носител на редица национални награди за поезия и проза, автор на романите „Фаустино“, „432 херца“, „Камбаната“.
На границата на епоса е и новото му произведение, в което с безпощадната си писателска наблюдателност и неповторимия си стил той ни показва зловещо тиктакащите взривни устройства на днешния ден, за които все нямаме време.
Ще се научим ли да ценим данните си, най-ценното, което имаме днес онлайн? Какво може да ни спаси от шпионските агенции, в каквито са се превърнали социалните мрежи? Къде е днес битката за свободата и има ли все още шанс да не я загубим?
„Всичко е в това какво искаш да си утре. Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер на един безсмислен свят“.

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото съобщение „Ууупс, файловете ви са криптирани! Трябва да преведете между $300 и $600 в биткойн на следния адрес, за да отключите машината…“.
Вирусът WannaCry, влязъл в родния мем фолклор с нелепия превод „Искаплаче“, се превръща в най-мощната кибератака в човешката история. Само за един следобед нанася щети за между 4 и 8 милиарда долара. Нещо повече, заради начина и скоростта, с която се разпространява, заплашва за денонощие да порази всяко устройство, свързано към интернет.
Спира го по особено неочакван начин един симпатичен къдрав британец с ямайски произход. Само на 22, той се превръща в знаменитост в киберсвета. Докато няколко месеца по-късно не се озовава в щатски затвор с обвинения, които могат да му донесат десетки години затвор.
Историята на Маркъс Хъчинс е нещо средно между „Граф Монте Кристо“ и „Престъпление и наказание“ на дигиталните времена. За възходите и паденията на момчето, което спаси интернет (и хиляди животи), преди да се срещне с грешките от миналото си…

повече информация
„Искам да чета нещо, написано от хора!“

„Искам да чета нещо, написано от хора!“

За книги и фронтенд програмиране, за писането – на думи и компютърен код, ще си говорим с Александър Кондов. Ще минем покрай философията и изкуствения интелект.
Програмирането е изкуство, а не инженерна работа! – гласи веруюто на днешния ни гост.
Защо ли смята така?
Седнали сме тримата – с него и ChatGPT, в една дигитална кръчма, за да побъбрим на чаша дигитален чай за ония големи теми, които вълнуват всички ни…

повече информация
Share This