Последният дар и влъхвите

дек. 24, 2021 | Истории

Последният дар и влъхвите

24 декември 2021 | Истории

След броени часове фейсбук фийдът ще се превърне в низ от сарми и коледни картички, а после ще заглъхне, както никога. Ще оставим за малко телефоните. Защото всички ще сме със семействата си в една от малкото останали вечери, когато традициите ни събират, дори от най-далечните краища на света. С хората, които не избираме сами, но са ни най-важните, чието щастие е и наше щастие.

Коледа не е време за неудобни теми, ще кажете. Това е периодът, когато трябва да си говорим за хубави неща, усмивки и „Сам вкъщи“. Аз пък мисля, че неудобните теми често са най-смислени. А в тази освен тъмните краски, го има и най-хубавото, най-голямото, което може да се случи. Даряването на живот.

В случая това е „Последният дар на човека“.

Мултимедийният продукт на Димитър Панайотов и Александър Николов е дълбока, лична и изключително професионално поднесена вълнуваща история. Която си струва да чуем, прочетем и почувстваме точно сега… За да се замислим: дали пък не е днес моментът да проведем един тягостен, но важен разговор, който може да спаси животи?

 

Последният дар на човека

Снимки: Александър Николов, „Последният дар на човека“

 

Сърце от кестени

18 септември 2015 г. Почти като на Коледа, едно семейство, което отдавна не се е събирало, вечерта за първи път от доста време ще е заедно у дома. Петък е, родителите на 21-годишния Георги отиват на работа. Същия ден от Англия трябва да се върне по-големият му брат, двамата учат и живеят заедно там.

Внезапно на Георги му става лошо. Успява с последни сили да се обади на баща си. Следват линейка, бърз преглед и фатална диагноза. Мозъчен аневризъм, неспасяема ситуация, при която семейството е изправено пред свършен факт. Младото момче е в мозъчна смърт. Родителите и брат му трябва бързо да вземат решение – дали са съгласни органите му да бъдат трансплантирани.

Историята е тежка, силна и истинска, разказана брилянтно от финото перо на Димитър Панайотов в първата глава от „Последния дар на човека“.

„Като слушам записа от интервюто с Николай, бащата на Георги, се учудвам с колко спокоен и нормален тон ми разказва за отминалите събития. Внезапно гласът спира. Настъпва тишина, в която се чуват единствено фоновите смущения, запечатани на диктофона, и опитите за сдържане на сълзите на цялото семейство на Георги. Прекъсването на записа е едва 20 секунди. Тази тишина обаче, нарушавана само от едва дочутите хлипове, е най-оглушителното нещо, което съм чувал“, пише Димитър.

 

Последният дар на човека

Александър и брат му Георги като хлапета

 

От сърце

Подобна история, за съжаление, се случва не толкова рядко, колкото искаме да си представим. Тази обаче не свършва дотук. Защото, с разумното решение на роднините му, Георги успява наистина да спаси човешки животи. Но към темата ще се върнем след малко.

Тази печална история има и друг резултат. Братът на Георги се сблъсква с темата за трансплантациите. Той следва фотожурналистика и вижда в нея смислен проект, който може да промени нещо реално.

Братът на Георги е фотографът Александър Николов, по онова време, през 2015-а, тъкмо се връща в България. Димитър Панайотов – негов отдавнашен приятел му предлага заедно да се включат в медийната магистърска програма „Е-Европа“ във Философския факултет на СУ. Димитър вече е натрупал доста сериозен опит в журналистиката. Почти на шега, с колеги от университета, е създал медията „Под моста“, която бавно, но сигурно се превръща в четена платформа, едно от най-смислените пространства за култура в родния интернет.

Двамата решават заедно да се заемат с проекта, окуражава ги тяхната преподавателка и ментор в магистратурата – проф. Нели Огнянова. Цели 6 години отнема създаването на „Последният дар на човека“, докато стигнем до днес, когато той печели (напълно заслужено) поредица от награди. Трогва всеки, който отвори сайта и има сърце. Впечатлява всеки, който разбира поне малко от журналистика и медии.

 

Последният дар на човека

„Мозъчната смърт е необратима“, казва д-р Сибила Маринова. „Така или иначе имаш един починал човек. Да, ако стане донор, има един разрез. Колкото и грубо да звучи – ти си починал. За близките си обаче ти не си едно тяло, за тях си личност. Това, което е било вътре в душата ти, не е външният вид.“

 

Присаждане vs. присъда

Като журналист съм писал за трансплантациите безброй пъти, още преди повече от 15 години. Една от първите искрици надежда, че от професията все още има конкретен смисъл, ми проблесна именно с тази тема. Бях разказал на страниците на „24 часа“ за момче, което събира пари за присаждане на бъбрек в чужбина, а докато чака, се утешава, следейки всички новини за любимия си отбор – „Левски“. Малък детайл, който обаче трогна фенклуба на отбора, организираха мащабна кампания и събраха парите, нужни са присаждането.

Всяка малка победа е голяма, всеки живот е най-ценното. И въпреки че технологиите летят във всички посоки, у нас почти постоянно бройката на хората в списъка с чакащи за трансплантация стои около 1000, така е от няколко десетилетия. Операциите намаляха драстично през последните години и заради пандемията.

Броят е същият, но списъкът ежедневно се променя. Малцина получават шанса за нов живот, повечето хора напускат листата през този изход, който един ден очаква всички ни.

Как може да се промени това? Често някой получава шанса да събере пари с кампания и да получи нов орган в чужбина. У нас обаче, като че ли нещата са застинали. Държавата така и не взема конкретни мерки, страната ни стабилно е на последното място по брой присаждания. Единствено ако се говори по темата, нещо може да се промени. Ако повече хора се докосват до нея.

Нещо повече: много често, заради предубеждения, се стига до откази на роднините на потенциални донори. Така животи, които могат да бъдат спасени, просто приключват.

 

Снимки: Александър Николов, „Последният дар на човека“

 

Истина и журналистика

Двамата младежи порастват, емоционално и професионално, вървейки по пътя на последния дар.

Когато се захващат с проекта, Димитър и Александър са на 23 и 24, казват, че днес надали биха се заели с нещо толкова тежко. В продължение на 6 години провеждат стотици срещи с чакащи за трансплантация, лекари, семейства. Снимат в осем болници, присъстват на три трансплантации и „улавят“ една донорска ситуация. Натрупват огромен обем информация, силни истории. Първоначалната им идея е да направят мултимедиен проект.

Преценяват обаче, че още им е рано. Нямат достатъчно опит в тази област, а този тип мултимедийна журналистика и през 2015-а, и днес е тера инкогнита за българската журналистика. Така двамата решават да подготвят книга, което е доста по-лесно.

 

Александър Николов и Димитър Панайотов

Александър Николов и Димитър Панайотов

 

Но постепенно минават години, те са натрупали опит в професията, в технологиите. „Казахме си: добре, ще намерим финансиране, ще издадем 500 книги, половината ще купят наши приятели. И така нищо няма да променим“, спомня си Александър. Така отново се връщат към темата за мултимедиен сайт.

Успяват да спечелят финансиране по програма „Култура“ на Столична община, намират в лицето на Иван Гинев точния уеб дизайнер. И скоро първите глави вече са онлайн.

 

Последният дар на човека

Магдалена е 30-годишна жена, чийто живот по време на срещата ѝ с екипа зависи от критично важната кислородна машина, позволяваща на предаващите я бели дробове да функционират. Тя чака за трансплантация на бял дроб. У нас до момента е направено само едно подобно присаждане.

 

Сърца и глави

Двамата полагат огромни усилия всичко да изглежда максимално добре, смислово, естетически и технологично издържано. Налага им се да правят компромиси – макар че сами не са взели и няма да вземат нито лев от проекта, технологиите си имат цена. И все пак, сайтът е забележителен.

Няма да ви отнемам още много време, преди окончателно да ви поканя да отидете и да го разгледате, сами ще се убедите, че е имало защо.

В момента от 8-те глави са публикувани четири, скоро ще се появят една по една и останалите. Разглеждат от всички гледни точки темата с трансплантациите. За тези години са проследили много истории. Срещат хора, които знаят, че няма да видят повече, защото за тях няма надежда. И други, за съжаление малцинство, които получават мечтания нов шанс за живот.

Александър и Димитър вървят смело напред, създали са фондация – „Документалистите“, с чиято помощ да продължат достойно проекта. А после да се захванат със следващите огромни теми, към които са се насочили. Аз лично нямам търпение да видя резултата от тях, посоките са наистина амбициозни. Скоро за тях ще ни разкажат самите журналисти, които поканих на интервю за бъдещето на нашата обща професия и това дали тя още има силата да променя. За предизвикателствата на амбициозния им проект.

 

Последният дар на човека

Снимки: Александър Николов, „Последният дар на човека“

 

Тиха нощ, свята нощ

Междувременно… основната идея е повече очи да видят „Последния дар на човека“. Хората да научават за темата и да провеждат със своите близки този толкова важен и смислен разговор.

А краят на историята за Георги, брата на Александър? Тя е типичен пример как се случват нещата у нас. Човекът, който получава сърцето му, умира две години след трансплантацията, тялото му отхвърля органа. Жената, получила черния дроб, умира още на операционната маса. Днес са живи хората, получили бъбреците. Александър особено е впечатлен от едната реципиентка от малък град, която днес е съвсем здрава и именно нейната топла история с много изненади ще завърши поредицата.

В България няма как човек сам да остави документ, че желае органите му да бъдат присадени, ако изпадне в мозъчна смърт. Решението вземат близките. Всички големи религии също подкрепят даряването на органи, ако то се е случило с желанието на самия донор.

Аз лично отдавна съм провел с близките си този разговор, защото съм виждал и желанието за живот, и обречеността в очите на много хора, които чакат орган. Този разговор може да не е повод точно за весела Коледа, но пък със сигурност ще я направи смислена. Ако се чудите дали и вие да го проведете, или пък събирате смелост… всичко по темата е казано по най-добрия начин тук.

Последният дар на човека

 

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
„Дигитални истории“ сборник

Най-нови публикации:

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?! Това вече е напълно възможно да се случи и...

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен? –...

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни...

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре! Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

И двамата работят в света на информационните технологии. Той е програмист, тя – проектов мениджър. Днес заедно са собственици на 4700 корена боровинки, които през лятото зарадваха с впечатляващия си вкус стотици купувачи. Гледат и 5 декара рози, редуват дейлитата с прекопаване, разговорите за data science с такива за агрономство.
Понякога животът е цветя и рози, нужна е само смелост, за да го оцениш и преосмислиш. Да повярваш в мечтите си. И да забравиш за стереотипите…
– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен?
– Да, на 100%! – отвръща тя, без да се замисли. – Идея си нямах с какво се захващам… – допълва Криси днес.

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре!
Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме населили други планети. Ще сме загърбили злободневните си дърления и, окрилени от технологиите, ще вървим напред в човешката еволюция.
Дали е бил прав FM-2030? Дали с точната си ръка на баскетболист няма да ни изненада в прогнозите си със стрелба от тройката?
Ако се окаже така, само след 7 години ще можем да обсъдим детайлите със самия него. Ако наистина бъде съживен, забравеният създател на трансхуманизма, избрал име като на радио канал, със сигурност ще има какво да ни разкаже… В обратния случай ще се превърне в поредния мечтател, надценил човечеството и изпреварил своето време.

повече информация
Исус. Програмистът, дошъл от гетото

Исус. Програмистът, дошъл от гетото

„Най-трудно беше да взема есенцията от двата свята, в които живея, и да ги комбинирам в един. Изисква се доста емоционална енергия и висока емпатия. Бил съм отхвърлян от българи, защото съм циганин и от цигани, защото „се правя“ на българин. Бориш се да бъдеш уважаван на противоположни фронтове“.
Имам удоволствието да ви представя Исус Костов! За колегите си е просто „Джизъс“, а за мен – силен пример как човек може да победи средата, предубежденията, дори себе си, за да постигне онова, за което мечтае. Колкото и да изглежда далечно, дори невъзможно.
Пътят му тръгва от циганското гето, а днес е софтуерен инженер в реномирана компания. Учи сам онлайн, така и не се отказва, започвайки от училище, където често ходи гладен, с обувки без подметки. За да стигне до днес, натрупал сериозен опит в професията.
„Най-ценното, което програмирането ми даде безспорно е свободата“, казва Исус. „То ми донесе възможността да се измъкна от трудното положение, в което бях и да си изградя живот, в който съм независим и мога да помагам на семейството си“.
Следващата му цел е да вдъхнови повече хлапета да преследват мечтите си. Да не се отказват, потискани от средата и от обстоятелствата.
А какво ли ще стане, ако подобни истории променят отношението и на обществото ни, и на айти сектора към тези деца?

повече информация

Най-новите:

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?!
Това вече е напълно възможно да се случи и ето защо е важно да сме готови. И да си задаваме следващите въпроси: как си струва да променим отношението си към това, което виждаме? Така че да отговаря адекватно на действителността, до която ни доведоха технологиите.

повече информация
Какъв е „Произходът на българите“?

Какъв е „Произходът на българите“?

Кои са прабългарите, откъде идват предците ни? Какво имат да ни кажат новите технологии в търсенето на отговора? Наследници на траките ли сме, дали идваме от далечните степи, или пък сме сармати? Как генетиката се оказа поредната голяма научна стъпка, която ни даде много отговори за миналото и на практика остави валидна само една теория?
Какъв е произходът на българите? Защо този въпрос толкова сериозно ни вълнува и вкарва в ожесточени спорове хилядолетие и половина по-късно?
Тази тема се превърна в най-четената дигитална история, по същото време излезе книгата на историка доц. д-р Тодор Чобанов – „Произходът на българите – дебатът през XXI век“. Изданието на „Българска история“ дава най-важното от съвременния поглед. Ето защо има още толкова съществени отговори, които си струва да бъдат добавени.

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

И двамата работят в света на информационните технологии. Той е програмист, тя – проектов мениджър. Днес заедно са собственици на 4700 корена боровинки, които през лятото зарадваха с впечатляващия си вкус стотици купувачи. Гледат и 5 декара рози, редуват дейлитата с прекопаване, разговорите за data science с такива за агрономство.
Понякога животът е цветя и рози, нужна е само смелост, за да го оцениш и преосмислиш. Да повярваш в мечтите си. И да забравиш за стереотипите…
– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен?
– Да, на 100%! – отвръща тя, без да се замисли. – Идея си нямах с какво се захващам… – допълва Криси днес.

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Кога и как ще си разделим собствеността върху звездите? Обречени ли сме като цивилизация да бъдем водени от непрестанното желание да притежаваме? Защо изкуственият интелект е мощен инструмент, но същевременно и фантазия, която е обречена да не се претвори в реалност? Време ли е да включим алгоритмите във вечната битка на човека за справедливост?
Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни за всички ни.
„Предизвикай правото!“, призовава юристът в тематичния си сайт. Завършил право и психология, той има специално отношение към технологиите и много неочаквани амплоа. Дипломиран планински водач, учител по японските бойни изкуства джодо и айкидо, водещ на подкаста Vox Nihili, в който се чуват „шепоти от бъдещето“ и главен редактор на експертна правна система „Лексебра“.

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре!
Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме населили други планети. Ще сме загърбили злободневните си дърления и, окрилени от технологиите, ще вървим напред в човешката еволюция.
Дали е бил прав FM-2030? Дали с точната си ръка на баскетболист няма да ни изненада в прогнозите си със стрелба от тройката?
Ако се окаже така, само след 7 години ще можем да обсъдим детайлите със самия него. Ако наистина бъде съживен, забравеният създател на трансхуманизма, избрал име като на радио канал, със сигурност ще има какво да ни разкаже… В обратния случай ще се превърне в поредния мечтател, надценил човечеството и изпреварил своето време.

повече информация
Селфита, които ще спасяват животи

Селфита, които ще спасяват животи

Една дълго подценявана технология, узряла в днешния ден, може да спаси животите на много хора.
Понякога, в света на бурно развиващите се технологии, историите лъкатушат между голямата мечта и нереалното. Но много са аргументите, които показват, че тук се крие един огромен, неочакван пробив. Чрез малки промени в температурата на определени зони на тялото, уловени от термокамера и обработени с помощта на изкуствен интелект, могат да бъдат предсказани редица здравословни проблеми. Начинанието развива българският стартъп Kelvin Health.
Георги Къдрев е специалист по информационни технологии, отдавна се занимава и с предприемачество. Дълги години развива проекта Imagga, който неусетно се превръща в компания, технологичен лидер в разпознаването на изображения.
Пътят на Kelvin Health започва в първите дни на пандемията. Екипът е изправен пред предизвикателството да обработва изображения, показващи температурата на човешкото тяло в опит моментално да се разпознава ковид инфекция. Докато постепенно се оказва, че този метод, приеман едва ли не за алтернативен, може да се превърне в пробив за медицината. В технология, която да влезе във всеки дом и да спасява животи. Медицински директор на начинанието е известният сърдечносъдов специалист проф. Иво Петров.
Може ли термалната диагностика да се превърне в революция в медицината? Кои заболявания ще бъдат диагностицирани с новата технология? Може ли изкуственият интелект да удължи живота ни? Какво е за един стартъп да се превърне в еднорог, но не с пазарна оценка от милиард долара, а заради… милиард спасени човешки животи?

повече информация
Share This