Ънкъл Дан и хорото на угандийчетата

авг. 13, 2021 | Истории

Ънкъл Дан и хорото на угандийчетата

13 август 2021 | Истории

Виждали сте ги онлайн или по телевизията, невероятно са трогателни. Концентрирани в песента, сериозни, артистични, независимо дали пеят „Моя страна, моя България“, или играят Дунавското хоро. Гледката е особена, защото те никак не изглеждат като традиционните изпълнители на тези песни. Просто са… угандийчета. А мостът между културите е вълнуващ.

Този мост си има име: Даниел Делибашев, голям, приятелски усмихнат родопчанин, роден в село Црънча, който има едно в България и… още повече от 150 свои деца в Уганда. За които се грижи да има какво да ядат, да учат, да получат своя шанс. Тази история е толкова трогателна, колкото и видеата на хлапетата, представящи българската култура с толкова прецизност, отношение и емоция. Като благодарност за големия Ънкъл Дан от България и всички, които са им помогнали. В една чиста и красива кауза, каквито толкова рядко срещаме.


Братчетата на Гаврош

Едно време ни обясняваха за гладните сомалийчета и колко е нелицеприятно да се мръщим на филията с масло и мед, докато те няма какво да ядат. Днес май това го няма сред аргументите в битката на родителите и супата с чия срещу злоядите деца. Малко обаче се е променило, що се отнася до неравенството. И днес в Африка има огромен брой деца, които гладуват, проституират. От малки се сблъскват с най-грозните страни на живота, които тук, колкото и да се оплакваме, сме забравили, че съществуват.

2017-а, Даниел Делибашев почти е подгонил 40-те. Цял живот работи в банковия сектор, включително и на доста солидни позиции, със син, който е създал достатъчно рано, че вече да поема по своя път. Решава, че е дошъл моментът да изпълни една отдавнашна своя мечта. Заминава за Гана, за да поработи като доброволец в сиропиталище. Да, знае, че и у нас би могъл да е полезен на децата, но също и че има части от света, където много, много хлапета остават без детство, именно към тях го тегли сърцето.

И все пак му е трудно да си представи какво точно ще види. На първото пътуване се отправя с идеята, че ще помогне с компютри и телевизори, а се оказва, че хлапетата имат нужда от много по-базисни неща.

 

Ти целия скован от злоба си

А как после се стига до Уганда? Тази история си е Дигитална не само заради станалите вирални видеа. Всичко започва, след като Даниел получава съобщение във фейсбук, което го трогва. Непознато момче му пише, че се намира в лагер в Уганда, където повече от 50 деца не са яли от 2-3 дни, нуждаят се от спешна помощ. „Никак не бях сигурен дали не става дума за измама. Но предпочетох да пратя малка сума, за да ми даде някакво спокойствие. Ако наистина тези деца нямат какво да ядат, да знам, че съм направил нещо. Правил съм го в много случаи, човек често предпочита да си купи спокойствие, дори да го лъжат“, разказва Даниел.

И тъй като и без друго е все още в Африка, спонтанно решава да замине за Уганда и да види дали наистина положението е толкова драматично.

Всичко се оказва самата истина. Повече от 50 деца в сиропиталището нямат какво да ядат, въпреки че е нужен само лев на ден за всяко от тях, така че да не останат гладни.

 

 

Че всяка вечер теменужена

ти виждаш бедните деца

Даниел е шокиран, но и амбициран. Връща се в България и за броени дни създава „Усмивка за Африка“ – фондация, с която да привлича повече погледи и човечност, да набира средства, така че децата, които е видял и са пробили сърцето му, да не гладуват повече.

Много бързо прави и сайт на начинанието. Технологичната част поема един добре познат герой на Дигитална история – Ради от Барутин. Младият програмист влага старание и сърце, за да направи страницата, която и днес помага да се популяризира дейността на „Усмивка за Африка“.

От този момент Даниел има само една цел. Да набира средства и да се грижи те да се харчат възможно най-разумно на място, така че повече от угандийските хлапета да получат поне най-базовите основи в живота.

 

Усмивка за Африка

 

Обидата незаслужена

по изнурените лица

Последните две години Даниел редува месеци в Уганда и в България. За набиране на пари и за разумното им използване. За този кратък период вече е успял да изгради детска градина и училище. За съжаление, те още не могат да заработят под пълна пара, защото и в далечна Уганда се случва същото, както и навсякъде в толкова тясното ни земно кълбо. Коронавирусните мерки доста ограничават проектите му. И все пак, основната му цел е изпълнена – осигурил е трайно храна за хлапетата в сиропиталището близо до угандийската столица Кампала. А местата за учене само чакат да паднат ограниченията, така че да посрещнат децата.

С какво се гордее най-много големият Ънкъл Дан от Родопите? „Обикновено човек се гордее с най-значимото. Обаче мен ме радват повече малките неща, тези, за които допринасяш всеки ден. Да знаеш например, че стотици деца днес са получили храна, имат подслон, имат достъп до образование. Тези основни неща, които ние сме свикнали да получаваме и не сме се замисляли върху тях. Друго не ми е нужно. Ако знаеш, че си оставил нещо, което ще го има поколения напред, дори и след теб, това ти дава чувството, че донякъде си си свършил работата на този свят“, казва създателят на „Усмивка за Африка“.

 

Съдбата рано ги излъгала

Тепърва той има още много планове. Следващата голяма цел е да бъдат построени спални за над 100 сираци, които живеят в много тежки условия. Да получат дом, храна и грижи и като допълнение – възможности за по-добро бъдеще. Да могат един ден, когато имат семейства, да се грижат за тях.

Даниел чертае плановете си в зависимост от това къде е по-полезен. Ако фондацията няма средства, е в България, за да популяризира работата ѝ, да я представя на срещи с хора, които могат да помогнат. А щом се съберат парите за следващата стъпка, заминава заедно с тях на място, така че внимателно да следи да се харчат по най-добрия начин.

 

И ето ги: стоят на ъгъла

„Усмивка за Африка“ стана наистина популярна благодарение на клипчетата, в които угандийчетата се докосват до българската култура. Даниел признава, че не го е очаквал, иначе би започнал да показва видеата много по-рано. Да, понякога не му харесва как се измества темата. Но пък е доста подходящ начин тя да стигне до повече хора и те да откликнат, да се включат според възможностите си, да подкрепят каузата.

Даниел дълго време опитвал да набира средства, като разказвал на различни хора и фирми за проблемите на децата, за самата кауза. Досегът на цивилизациите обаче се оказал много по-убедителен аргумент.

Може би това, което прави клипчетата трогателни, е колко естествено и емоционално им се получава на хлапетата от толкова далечна култура да се докоснат и да пресъздават нашата. От пръв поглед си личи, че те не просто изпълняват нещо, което са научили наизуст.

 

Усмивка за Африка

 

Какво им даваш от разкоша си

А това започва случайно. Даниел има идеята да покаже на новите си малки приятели от Уганда повече от българската култура, но те го изпреварват. Една от групите решава да го изненада при пристигането му, като от клипче в интернет научи българско хоро. Ънкъл Дан, както го наричат угандийчетата, е наистина впечатлен. Скоро заснема изпълнението и го пуска в интернет, за да го покаже на приятели.

Реакцията е лавинообразна. Българите ярко се вълнуват от видеото. А пък угандийските хлапета са ентусиазирани да продължат нататък – и защото са разбрали, че това им помага, и защото им е станало любопитно. И защото песните и танците са в кръвта им.

Само за един следобед научават Дунавското хоро. За да участват в „България търси талант“ подготвят не просто вълнуващо вокално изпълнение, а цял спектакъл под класическите строфи на „Вървят ли двама“.

 

Ти – толкоз щедър към едни

Може би си мислите, че хлапетата не знаят за какво пеят, не разбират думите и текста? Нищо подобно. „Винаги им обяснявам конкретната песен, ред по ред. Първо им я пускам, за да чуят как звучи и дали им харесва. И когато кажат: „Окей, нека да я изпеем“, превеждам, обяснявам по какъв повод е създадена. За „Вървят ли двама“ им разказвам за изпълнителката, за филма. Понякога обяснявам по 5-10 пъти на децата, преподавателите. Превеждам, разказвам какво се пее, какъв е текстът, какъв е смисълът“.

„Тези деца не са там просто за да танцуват“, допълва Ънкъл Дан. „Те по този начин благодарят на българите, които са им помогнали. Благодарение на техните дарения те имат храна, подслон, ходят на училище“.

Ето как, някак си, кръгът се затваря и мъжът от Родопите отвежда родните си места далеч, като в същото време изпълнява голямата като сърцето му мечта да помага на хлапетата от далечната ни във всеки смисъл Африка.

 

Усмивка за Африка

 

Жесток от ранни младини

Въпреки че първоначалният му устрем да помага и с технологични обучения се е разбил в удара с бруталната действителност, той не се отказва да работи и в тази посока.

Много малко от децата имат достъп до компютри, повечето, на които помага Даниел, дори нямат ток вкъщи.

Още докато е в Гана, той подарява лаптоп на по-големите хлапета. Оказва се, че те още от първите класове учат какво е компютър и как се работи с него. Какви програми има, за какво служат основните клавиши. И въпреки това не само не са се докосвали до компютър, а и не са вярвали, че може да им се случи.

„Беше незабравимо да видиш как някой, който е учил от много години за компютрите, на 15 за първи път си набира името на клавиатурата, гледа го как изглежда с омагьосано лице…“

 

Пред твоите витрини блескави

В сиропиталището в Гана децата cтaвaт в 4 ч, половин час по-късно вече се заемат за работа.

В частите от Африка, където Даниел е бил, много от семействата имат по 5-6 деца. Често едно от тях е отделено, за да проституира и по този начин да помага за изхранването на семейството. Много от момичетата започват да раждат на 13-14.

Той е бил и в мини, където хлапетата се включват в работата още ненавършили 7-8 години. Разбиват камъни срещу надница, която не им покрива дори основната храна.

Тъжно иронично на фона на влюбения в пъпа си Западен свят. Който, независимо от технологиите, е по-зает да търси правилните местоимения за всички полове, точните неутрални названия за различните раси. Докато не се трогва особено, че на света продължава да съществува крайна бедност, мизерия, като по Смирненски.

 

Детската градина в Уганда

 

И колко скръб в очите трескави,

и колко мъка се чете!

Беше ми интересно да прочета повече за Уганда и попаднах на официалния сайт на президента Йовери Мусевени. Симпатичен, „благ“ чичко, който се гордее, че от 1986-а, когато е дошъл на власт, е увеличил от 1000 на 5500 километра магистралите! Грамотността (само) за 35 години се е вдигнала от 43% на 75%! Знаете как стоят нещата по тези части на света…

Замислих се и за България в същия контекст.

И не знам за вас, но си мисля все повече, че явно проблемът не е толкова в лидерите, които са призвани да се опитват да се харесат. Може би по-често е в хората зад тях, в нас. Да, лидерите също ги създаваме самите ние. Но редно ли е да не им помагаме? И трябва ли да допускаме да извеждат километрите преди съдбите?

 

Но тръгват си те пак одрипани

От какво се нуждаят децата в Уганда? „В повечето случаи те нямат нищо, така че имат нужда от всичко“, отсича Даниел. „Много от тях имат по един чифт обувки, един кат дрехи. Някои никога не са виждали четка за зъби. Други никога не са спали в легло.“

Свикнали сме да смятаме, че у нас нещата не стоят добре. И то е вярно, вече прекалено много време не спираме да бъдем западналата периферия на един уж мощен конгломерат от държави.

Както обаче казва писателят Георги Бърдаров, територия като нашата не може да остане ненаселена. Докато много семейства все още смятат за естествено развитие да пращат децата си на Запад, парадигмата много бързо се променя.

Например хлапетата край Даниел питат за България, знаят, че страната ни е много красива. Дори 8-годишно момче от сиропиталището в Гана му предлага да се скрие в куфара му, за да стигне до България.

 

Усмивка за Африка

 

С безброй жадувани неща…

„Мен отдавна ме прави щастлив това – не да купувам някакви неща за себе си, а да го правя за другите“, казва Даниел. „Предпочитам да подаря, да видя радостта на някой друг. Но срещата ми с Африка ме промени още повече. Преди не се интересувах кое колко струва в ресторанта, хотела, колко са скъпи дрехите. Ако нещо ми харесваше, го вземах. Сега знам, че материални неща ни доставят временно удоволствие. Купуваш си дреха, носиш я и спира да ти прави впечатление.

Ядеш някакво ястие, много вкусно и забравяш за него. Удоволствията остават в миналото. След няколко дни трябва да търсиш ново и ново. С материалните неща човек трябва постоянно да се храни, за да си доставя удоволствие. Това не ни купува щастие дългосрочно. Докато, ако нахраниш едно дете, това те прави щастлив не за ден, за седмица, остава си вътре в теб завинаги. За да ти напомни, че си направил нещо смислено“.

 

О, шумен и разблуден град

И въпреки че е видял доста тежки гледки в Африка, за Даниел не това е най-големият културен шок. Този момент идва, след като се връща обратно у нас.

„Да се сблъскаш за първи път с условията, с живота, с хората там, е нещо, което, особено по-чувствителните, ги удря като парен локомотив. Но големият шок е после, чувал съм го и от много други хора“, казва той.

„Да, виждаме мизерията, ужасява ни, мислим си, че никога не бихме живели в такива условия. Но те са свикнали там. По-големият шок е, когато се върнем обратно в България. Сблъсъкът с хората, с материалния свят. Първите пъти ми беше много трудно да отида до магазина и да си напълня кошницата с храна. Да вляза в ресторант, в бар, дори да пия кафе и вода за 5 лева. Защото знаех, че тези 5 лева могат да осигурят дневна храна за пет деца“.

 

Усмивка за Африка

 

И твоите електрични глобуси

всуе тъй празнично блестят

Нека опитам да го кажа с други думи. Поначало предпочитаме да игнорираме идеята, че доста хора страдат и можем да им помогнем. Нещата се променят, когато ги видим с очите си.

„Личното преживяване е много по-въздействащо, бърка навътре“, съгласен е Ънкъл Дан. „Човек няма как просто да си затвори очите, да се обърне на другата страна и да продължи, както преди. Да не започне да оценява всичко, което има, след като е видял хората без дом, ток, вода, дрехи, храна“.

„Тогава се замисляш дали материалните неща, които си купуваш, наистина те правят щастлив“, обобщава Даниел. „Или всъщност ти трябва много малко, за да си удовлетворен, да имаш поводи да се усмихнеш искрено“. Като децата в Уганда, които се усмихват благодарение на красивите усилия на големия Ънкъл Дан…

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
„Дигитални истории“ сборник

Най-нови публикации:

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?! Това вече е напълно възможно да се случи и...

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен? –...

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни...

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре! Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме...

повече информация

От рубриката:

IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

И двамата работят в света на информационните технологии. Той е програмист, тя – проектов мениджър. Днес заедно са собственици на 4700 корена боровинки, които през лятото зарадваха с впечатляващия си вкус стотици купувачи. Гледат и 5 декара рози, редуват дейлитата с прекопаване, разговорите за data science с такива за агрономство.
Понякога животът е цветя и рози, нужна е само смелост, за да го оцениш и преосмислиш. Да повярваш в мечтите си. И да забравиш за стереотипите…
– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен?
– Да, на 100%! – отвръща тя, без да се замисли. – Идея си нямах с какво се захващам… – допълва Криси днес.

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре!
Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме населили други планети. Ще сме загърбили злободневните си дърления и, окрилени от технологиите, ще вървим напред в човешката еволюция.
Дали е бил прав FM-2030? Дали с точната си ръка на баскетболист няма да ни изненада в прогнозите си със стрелба от тройката?
Ако се окаже така, само след 7 години ще можем да обсъдим детайлите със самия него. Ако наистина бъде съживен, забравеният създател на трансхуманизма, избрал име като на радио канал, със сигурност ще има какво да ни разкаже… В обратния случай ще се превърне в поредния мечтател, надценил човечеството и изпреварил своето време.

повече информация
Исус. Програмистът, дошъл от гетото

Исус. Програмистът, дошъл от гетото

„Най-трудно беше да взема есенцията от двата свята, в които живея, и да ги комбинирам в един. Изисква се доста емоционална енергия и висока емпатия. Бил съм отхвърлян от българи, защото съм циганин и от цигани, защото „се правя“ на българин. Бориш се да бъдеш уважаван на противоположни фронтове“.
Имам удоволствието да ви представя Исус Костов! За колегите си е просто „Джизъс“, а за мен – силен пример как човек може да победи средата, предубежденията, дори себе си, за да постигне онова, за което мечтае. Колкото и да изглежда далечно, дори невъзможно.
Пътят му тръгва от циганското гето, а днес е софтуерен инженер в реномирана компания. Учи сам онлайн, така и не се отказва, започвайки от училище, където често ходи гладен, с обувки без подметки. За да стигне до днес, натрупал сериозен опит в професията.
„Най-ценното, което програмирането ми даде безспорно е свободата“, казва Исус. „То ми донесе възможността да се измъкна от трудното положение, в което бях и да си изградя живот, в който съм независим и мога да помагам на семейството си“.
Следващата му цел е да вдъхнови повече хлапета да преследват мечтите си. Да не се отказват, потискани от средата и от обстоятелствата.
А какво ли ще стане, ако подобни истории променят отношението и на обществото ни, и на айти сектора към тези деца?

повече информация

Най-новите:

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?!
Това вече е напълно възможно да се случи и ето защо е важно да сме готови. И да си задаваме следващите въпроси: как си струва да променим отношението си към това, което виждаме? Така че да отговаря адекватно на действителността, до която ни доведоха технологиите.

повече информация
Какъв е „Произходът на българите“?

Какъв е „Произходът на българите“?

Кои са прабългарите, откъде идват предците ни? Какво имат да ни кажат новите технологии в търсенето на отговора? Наследници на траките ли сме, дали идваме от далечните степи, или пък сме сармати? Как генетиката се оказа поредната голяма научна стъпка, която ни даде много отговори за миналото и на практика остави валидна само една теория?
Какъв е произходът на българите? Защо този въпрос толкова сериозно ни вълнува и вкарва в ожесточени спорове хилядолетие и половина по-късно?
Тази тема се превърна в най-четената дигитална история, по същото време излезе книгата на историка доц. д-р Тодор Чобанов – „Произходът на българите – дебатът през XXI век“. Изданието на „Българска история“ дава най-важното от съвременния поглед. Ето защо има още толкова съществени отговори, които си струва да бъдат добавени.

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

И двамата работят в света на информационните технологии. Той е програмист, тя – проектов мениджър. Днес заедно са собственици на 4700 корена боровинки, които през лятото зарадваха с впечатляващия си вкус стотици купувачи. Гледат и 5 декара рози, редуват дейлитата с прекопаване, разговорите за data science с такива за агрономство.
Понякога животът е цветя и рози, нужна е само смелост, за да го оцениш и преосмислиш. Да повярваш в мечтите си. И да забравиш за стереотипите…
– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен?
– Да, на 100%! – отвръща тя, без да се замисли. – Идея си нямах с какво се захващам… – допълва Криси днес.

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Кога и как ще си разделим собствеността върху звездите? Обречени ли сме като цивилизация да бъдем водени от непрестанното желание да притежаваме? Защо изкуственият интелект е мощен инструмент, но същевременно и фантазия, която е обречена да не се претвори в реалност? Време ли е да включим алгоритмите във вечната битка на човека за справедливост?
Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни за всички ни.
„Предизвикай правото!“, призовава юристът в тематичния си сайт. Завършил право и психология, той има специално отношение към технологиите и много неочаквани амплоа. Дипломиран планински водач, учител по японските бойни изкуства джодо и айкидо, водещ на подкаста Vox Nihili, в който се чуват „шепоти от бъдещето“ и главен редактор на експертна правна система „Лексебра“.

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре!
Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме населили други планети. Ще сме загърбили злободневните си дърления и, окрилени от технологиите, ще вървим напред в човешката еволюция.
Дали е бил прав FM-2030? Дали с точната си ръка на баскетболист няма да ни изненада в прогнозите си със стрелба от тройката?
Ако се окаже така, само след 7 години ще можем да обсъдим детайлите със самия него. Ако наистина бъде съживен, забравеният създател на трансхуманизма, избрал име като на радио канал, със сигурност ще има какво да ни разкаже… В обратния случай ще се превърне в поредния мечтател, надценил човечеството и изпреварил своето време.

повече информация
Селфита, които ще спасяват животи

Селфита, които ще спасяват животи

Една дълго подценявана технология, узряла в днешния ден, може да спаси животите на много хора.
Понякога, в света на бурно развиващите се технологии, историите лъкатушат между голямата мечта и нереалното. Но много са аргументите, които показват, че тук се крие един огромен, неочакван пробив. Чрез малки промени в температурата на определени зони на тялото, уловени от термокамера и обработени с помощта на изкуствен интелект, могат да бъдат предсказани редица здравословни проблеми. Начинанието развива българският стартъп Kelvin Health.
Георги Къдрев е специалист по информационни технологии, отдавна се занимава и с предприемачество. Дълги години развива проекта Imagga, който неусетно се превръща в компания, технологичен лидер в разпознаването на изображения.
Пътят на Kelvin Health започва в първите дни на пандемията. Екипът е изправен пред предизвикателството да обработва изображения, показващи температурата на човешкото тяло в опит моментално да се разпознава ковид инфекция. Докато постепенно се оказва, че този метод, приеман едва ли не за алтернативен, може да се превърне в пробив за медицината. В технология, която да влезе във всеки дом и да спасява животи. Медицински директор на начинанието е известният сърдечносъдов специалист проф. Иво Петров.
Може ли термалната диагностика да се превърне в революция в медицината? Кои заболявания ще бъдат диагностицирани с новата технология? Може ли изкуственият интелект да удължи живота ни? Какво е за един стартъп да се превърне в еднорог, но не с пазарна оценка от милиард долара, а заради… милиард спасени човешки животи?

повече информация
Share This