Ънкъл Дан и хорото на угандийчетата

авг. 13, 2021 | Истории

Ънкъл Дан и хорото на угандийчетата

13 август 2021 | Истории

Виждали сте ги онлайн или по телевизията, невероятно са трогателни. Концентрирани в песента, сериозни, артистични, независимо дали пеят „Моя страна, моя България“, или играят Дунавското хоро. Гледката е особена, защото те никак не изглеждат като традиционните изпълнители на тези песни. Просто са… угандийчета. А мостът между културите е вълнуващ.

Този мост си има име: Даниел Делибашев, голям, приятелски усмихнат родопчанин, роден в село Црънча, който има едно в България и… още повече от 150 свои деца в Уганда. За които се грижи да има какво да ядат, да учат, да получат своя шанс. Тази история е толкова трогателна, колкото и видеата на хлапетата, представящи българската култура с толкова прецизност, отношение и емоция. Като благодарност за големия Ънкъл Дан от България и всички, които са им помогнали. В една чиста и красива кауза, каквито толкова рядко срещаме.


Братчетата на Гаврош

Едно време ни обясняваха за гладните сомалийчета и колко е нелицеприятно да се мръщим на филията с масло и мед, докато те няма какво да ядат. Днес май това го няма сред аргументите в битката на родителите и супата с чия срещу злоядите деца. Малко обаче се е променило, що се отнася до неравенството. И днес в Африка има огромен брой деца, които гладуват, проституират. От малки се сблъскват с най-грозните страни на живота, които тук, колкото и да се оплакваме, сме забравили, че съществуват.

2017-а, Даниел Делибашев почти е подгонил 40-те. Цял живот работи в банковия сектор, включително и на доста солидни позиции, със син, който е създал достатъчно рано, че вече да поема по своя път. Решава, че е дошъл моментът да изпълни една отдавнашна своя мечта. Заминава за Гана, за да поработи като доброволец в сиропиталище. Да, знае, че и у нас би могъл да е полезен на децата, но също и че има части от света, където много, много хлапета остават без детство, именно към тях го тегли сърцето.

И все пак му е трудно да си представи какво точно ще види. На първото пътуване се отправя с идеята, че ще помогне с компютри и телевизори, а се оказва, че хлапетата имат нужда от много по-базисни неща.

 

Ти целия скован от злоба си

А как после се стига до Уганда? Тази история си е Дигитална не само заради станалите вирални видеа. Всичко започва, след като Даниел получава съобщение във фейсбук, което го трогва. Непознато момче му пише, че се намира в лагер в Уганда, където повече от 50 деца не са яли от 2-3 дни, нуждаят се от спешна помощ. „Никак не бях сигурен дали не става дума за измама. Но предпочетох да пратя малка сума, за да ми даде някакво спокойствие. Ако наистина тези деца нямат какво да ядат, да знам, че съм направил нещо. Правил съм го в много случаи, човек често предпочита да си купи спокойствие, дори да го лъжат“, разказва Даниел.

И тъй като и без друго е все още в Африка, спонтанно решава да замине за Уганда и да види дали наистина положението е толкова драматично.

Всичко се оказва самата истина. Повече от 50 деца в сиропиталището нямат какво да ядат, въпреки че е нужен само лев на ден за всяко от тях, така че да не останат гладни.

 

 

Че всяка вечер теменужена

ти виждаш бедните деца

Даниел е шокиран, но и амбициран. Връща се в България и за броени дни създава „Усмивка за Африка“ – фондация, с която да привлича повече погледи и човечност, да набира средства, така че децата, които е видял и са пробили сърцето му, да не гладуват повече.

Много бързо прави и сайт на начинанието. Технологичната част поема един добре познат герой на Дигитална история – Ради от Барутин. Младият програмист влага старание и сърце, за да направи страницата, която и днес помага да се популяризира дейността на „Усмивка за Африка“.

От този момент Даниел има само една цел. Да набира средства и да се грижи те да се харчат възможно най-разумно на място, така че повече от угандийските хлапета да получат поне най-базовите основи в живота.

 

Усмивка за Африка

 

Обидата незаслужена

по изнурените лица

Последните две години Даниел редува месеци в Уганда и в България. За набиране на пари и за разумното им използване. За този кратък период вече е успял да изгради детска градина и училище. За съжаление, те още не могат да заработят под пълна пара, защото и в далечна Уганда се случва същото, както и навсякъде в толкова тясното ни земно кълбо. Коронавирусните мерки доста ограничават проектите му. И все пак, основната му цел е изпълнена – осигурил е трайно храна за хлапетата в сиропиталището близо до угандийската столица Кампала. А местата за учене само чакат да паднат ограниченията, така че да посрещнат децата.

С какво се гордее най-много големият Ънкъл Дан от Родопите? „Обикновено човек се гордее с най-значимото. Обаче мен ме радват повече малките неща, тези, за които допринасяш всеки ден. Да знаеш например, че стотици деца днес са получили храна, имат подслон, имат достъп до образование. Тези основни неща, които ние сме свикнали да получаваме и не сме се замисляли върху тях. Друго не ми е нужно. Ако знаеш, че си оставил нещо, което ще го има поколения напред, дори и след теб, това ти дава чувството, че донякъде си си свършил работата на този свят“, казва създателят на „Усмивка за Африка“.

 

Съдбата рано ги излъгала

Тепърва той има още много планове. Следващата голяма цел е да бъдат построени спални за над 100 сираци, които живеят в много тежки условия. Да получат дом, храна и грижи и като допълнение – възможности за по-добро бъдеще. Да могат един ден, когато имат семейства, да се грижат за тях.

Даниел чертае плановете си в зависимост от това къде е по-полезен. Ако фондацията няма средства, е в България, за да популяризира работата ѝ, да я представя на срещи с хора, които могат да помогнат. А щом се съберат парите за следващата стъпка, заминава заедно с тях на място, така че внимателно да следи да се харчат по най-добрия начин.

 

И ето ги: стоят на ъгъла

„Усмивка за Африка“ стана наистина популярна благодарение на клипчетата, в които угандийчетата се докосват до българската култура. Даниел признава, че не го е очаквал, иначе би започнал да показва видеата много по-рано. Да, понякога не му харесва как се измества темата. Но пък е доста подходящ начин тя да стигне до повече хора и те да откликнат, да се включат според възможностите си, да подкрепят каузата.

Даниел дълго време опитвал да набира средства, като разказвал на различни хора и фирми за проблемите на децата, за самата кауза. Досегът на цивилизациите обаче се оказал много по-убедителен аргумент.

Може би това, което прави клипчетата трогателни, е колко естествено и емоционално им се получава на хлапетата от толкова далечна култура да се докоснат и да пресъздават нашата. От пръв поглед си личи, че те не просто изпълняват нещо, което са научили наизуст.

 

Усмивка за Африка

 

Какво им даваш от разкоша си

А това започва случайно. Даниел има идеята да покаже на новите си малки приятели от Уганда повече от българската култура, но те го изпреварват. Една от групите решава да го изненада при пристигането му, като от клипче в интернет научи българско хоро. Ънкъл Дан, както го наричат угандийчетата, е наистина впечатлен. Скоро заснема изпълнението и го пуска в интернет, за да го покаже на приятели.

Реакцията е лавинообразна. Българите ярко се вълнуват от видеото. А пък угандийските хлапета са ентусиазирани да продължат нататък – и защото са разбрали, че това им помага, и защото им е станало любопитно. И защото песните и танците са в кръвта им.

Само за един следобед научават Дунавското хоро. За да участват в „България търси талант“ подготвят не просто вълнуващо вокално изпълнение, а цял спектакъл под класическите строфи на „Вървят ли двама“.

 

Ти – толкоз щедър към едни

Може би си мислите, че хлапетата не знаят за какво пеят, не разбират думите и текста? Нищо подобно. „Винаги им обяснявам конкретната песен, ред по ред. Първо им я пускам, за да чуят как звучи и дали им харесва. И когато кажат: „Окей, нека да я изпеем“, превеждам, обяснявам по какъв повод е създадена. За „Вървят ли двама“ им разказвам за изпълнителката, за филма. Понякога обяснявам по 5-10 пъти на децата, преподавателите. Превеждам, разказвам какво се пее, какъв е текстът, какъв е смисълът“.

„Тези деца не са там просто за да танцуват“, допълва Ънкъл Дан. „Те по този начин благодарят на българите, които са им помогнали. Благодарение на техните дарения те имат храна, подслон, ходят на училище“.

Ето как, някак си, кръгът се затваря и мъжът от Родопите отвежда родните си места далеч, като в същото време изпълнява голямата като сърцето му мечта да помага на хлапетата от далечната ни във всеки смисъл Африка.

 

Усмивка за Африка

 

Жесток от ранни младини

Въпреки че първоначалният му устрем да помага и с технологични обучения се е разбил в удара с бруталната действителност, той не се отказва да работи и в тази посока.

Много малко от децата имат достъп до компютри, повечето, на които помага Даниел, дори нямат ток вкъщи.

Още докато е в Гана, той подарява лаптоп на по-големите хлапета. Оказва се, че те още от първите класове учат какво е компютър и как се работи с него. Какви програми има, за какво служат основните клавиши. И въпреки това не само не са се докосвали до компютър, а и не са вярвали, че може да им се случи.

„Беше незабравимо да видиш как някой, който е учил от много години за компютрите, на 15 за първи път си набира името на клавиатурата, гледа го как изглежда с омагьосано лице…“

 

Пред твоите витрини блескави

В сиропиталището в Гана децата cтaвaт в 4 ч, половин час по-късно вече се заемат за работа.

В частите от Африка, където Даниел е бил, много от семействата имат по 5-6 деца. Често едно от тях е отделено, за да проституира и по този начин да помага за изхранването на семейството. Много от момичетата започват да раждат на 13-14.

Той е бил и в мини, където хлапетата се включват в работата още ненавършили 7-8 години. Разбиват камъни срещу надница, която не им покрива дори основната храна.

Тъжно иронично на фона на влюбения в пъпа си Западен свят. Който, независимо от технологиите, е по-зает да търси правилните местоимения за всички полове, точните неутрални названия за различните раси. Докато не се трогва особено, че на света продължава да съществува крайна бедност, мизерия, като по Смирненски.

 

Детската градина в Уганда

 

И колко скръб в очите трескави,

и колко мъка се чете!

Беше ми интересно да прочета повече за Уганда и попаднах на официалния сайт на президента Йовери Мусевени. Симпатичен, „благ“ чичко, който се гордее, че от 1986-а, когато е дошъл на власт, е увеличил от 1000 на 5500 километра магистралите! Грамотността (само) за 35 години се е вдигнала от 43% на 75%! Знаете как стоят нещата по тези части на света…

Замислих се и за България в същия контекст.

И не знам за вас, но си мисля все повече, че явно проблемът не е толкова в лидерите, които са призвани да се опитват да се харесат. Може би по-често е в хората зад тях, в нас. Да, лидерите също ги създаваме самите ние. Но редно ли е да не им помагаме? И трябва ли да допускаме да извеждат километрите преди съдбите?

 

Но тръгват си те пак одрипани

От какво се нуждаят децата в Уганда? „В повечето случаи те нямат нищо, така че имат нужда от всичко“, отсича Даниел. „Много от тях имат по един чифт обувки, един кат дрехи. Някои никога не са виждали четка за зъби. Други никога не са спали в легло.“

Свикнали сме да смятаме, че у нас нещата не стоят добре. И то е вярно, вече прекалено много време не спираме да бъдем западналата периферия на един уж мощен конгломерат от държави.

Както обаче казва писателят Георги Бърдаров, територия като нашата не може да остане ненаселена. Докато много семейства все още смятат за естествено развитие да пращат децата си на Запад, парадигмата много бързо се променя.

Например хлапетата край Даниел питат за България, знаят, че страната ни е много красива. Дори 8-годишно момче от сиропиталището в Гана му предлага да се скрие в куфара му, за да стигне до България.

 

Усмивка за Африка

 

С безброй жадувани неща…

„Мен отдавна ме прави щастлив това – не да купувам някакви неща за себе си, а да го правя за другите“, казва Даниел. „Предпочитам да подаря, да видя радостта на някой друг. Но срещата ми с Африка ме промени още повече. Преди не се интересувах кое колко струва в ресторанта, хотела, колко са скъпи дрехите. Ако нещо ми харесваше, го вземах. Сега знам, че материални неща ни доставят временно удоволствие. Купуваш си дреха, носиш я и спира да ти прави впечатление.

Ядеш някакво ястие, много вкусно и забравяш за него. Удоволствията остават в миналото. След няколко дни трябва да търсиш ново и ново. С материалните неща човек трябва постоянно да се храни, за да си доставя удоволствие. Това не ни купува щастие дългосрочно. Докато, ако нахраниш едно дете, това те прави щастлив не за ден, за седмица, остава си вътре в теб завинаги. За да ти напомни, че си направил нещо смислено“.

 

О, шумен и разблуден град

И въпреки че е видял доста тежки гледки в Африка, за Даниел не това е най-големият културен шок. Този момент идва, след като се връща обратно у нас.

„Да се сблъскаш за първи път с условията, с живота, с хората там, е нещо, което, особено по-чувствителните, ги удря като парен локомотив. Но големият шок е после, чувал съм го и от много други хора“, казва той.

„Да, виждаме мизерията, ужасява ни, мислим си, че никога не бихме живели в такива условия. Но те са свикнали там. По-големият шок е, когато се върнем обратно в България. Сблъсъкът с хората, с материалния свят. Първите пъти ми беше много трудно да отида до магазина и да си напълня кошницата с храна. Да вляза в ресторант, в бар, дори да пия кафе и вода за 5 лева. Защото знаех, че тези 5 лева могат да осигурят дневна храна за пет деца“.

 

Усмивка за Африка

 

И твоите електрични глобуси

всуе тъй празнично блестят

Нека опитам да го кажа с други думи. Поначало предпочитаме да игнорираме идеята, че доста хора страдат и можем да им помогнем. Нещата се променят, когато ги видим с очите си.

„Личното преживяване е много по-въздействащо, бърка навътре“, съгласен е Ънкъл Дан. „Човек няма как просто да си затвори очите, да се обърне на другата страна и да продължи, както преди. Да не започне да оценява всичко, което има, след като е видял хората без дом, ток, вода, дрехи, храна“.

„Тогава се замисляш дали материалните неща, които си купуваш, наистина те правят щастлив“, обобщава Даниел. „Или всъщност ти трябва много малко, за да си удовлетворен, да имаш поводи да се усмихнеш искрено“. Като децата в Уганда, които се усмихват благодарение на красивите усилия на големия Ънкъл Дан…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

От рубриката:

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

Почти 40 години по-късно най-накрая оригиналният „Тетрис“ беше победен!
Триумфът на едно симпатично 13-годишно хлапе привлече погледите към добрата стара класическа надпревара във времената, когато компютърните игри са съвършена наслада за сетивата.
Какво има да ни каже това на фона на изкуствения интелект? Защо изведнъж в много интелектуални игри човекът се оказа способен на неочаквани умения? Как се роди играта, която всеки познава и как се превърна в легенда? Кои са интересните страни и мрачните ѝ тайни?
Това е дълга и поучителна дигитална история, която минава през забележителни личности, през триумфове и трагедии, през култури и обрати…

повече информация
Невижданият код

Невижданият код

„В софтуерния свят хората със зрителни увреждания могат да намерят изключително добро професионално развитие“, казва днешният ни герой. И го доказва със собствения си пример.
Той е един от най-активните и постоянни ентусиасти в българската WordPress общност, особено що се отнася до достъпността на сайтовете. От цели две десетилетия създава уеб страници с помощта на платформите с отворен код. А сега е поел и по пътя на класическото програмиране…
Днес Исмаил Исмаил има две големи цели. Да помогне за това повече от огромните възможности на живота онлайн да станат достъпни за хората с увреждания.
И да покаже, че в сферата на информационните технологии те могат да намерят много успешно професионалното си бъдеще.
Отворете сетивата си за една доста неочаквана… гледна точка.

повече информация
„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

Как ще изглежда бъдещето?
Какъв ли ще е животът през XXI век, погледнат през телескопа на българските журналисти и фантасти от 80-те? Има от какво да се изненадаме. Предстоят 5 блестящи прозрения, 5 неоправдани очаквания и 5… особено интересни и важни повода за замисляне.
„Новите поколения машини и програми плътно се приближават до мечтания изкуствен интелект. Естествено, ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност.“
Не, думите не са на поредния потребител, очарован от ChatGPT. Те са от сборника „Силуети на XXI век“. Книгата излиза през 1986 г., автори са Димитър Пеев, Агоп Мелконян и Васил Димитров. Имената са познати на всеки любознателен читател над 40-те, а и на всеки ценител на българската фантастика.
В навечерието на Нова година е повече от интересно да се заровим в техните прозрения. Загледани в бъдещето, да се замислим… какво ли се задава наистина?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This