WordPress. Мат, който хвърли интернет в джаза

авг. 2, 2022 | Истории

WordPress. Мат, който хвърли интернет в джаза

2 август 2022 | Истории

2003-а, 19-годишният Мат Муленвег се вижда принуден да повика неволята. Той ползва безплатна платформа за блогове и има нужда от малко помощ, но няма кой да му я окаже. В резултат съвсем не на шега на 1 април се ражда WordPress, платформата с отворен код, благодарение на която днес всеки може с минимум усилия да си направи симпатичен сайт, да създаде своето местенце в мрежата.

Днес според статистиката на плещите на WordPress се крепят… 1/3 от сайтовете по света! (Сред тях е и „Дигитални истории“). Но какво общо има тук джазът? Тази история отпреди две десетилетия е колкото смислена, толкова и пълна с пъстри детайли. Време е да ви разкажа за Мат и неговото отроче, което израсна и се превърна в гигант, обичан от милиони.

 

 

What a Wonderful World

Много малко са толкова позитивните неща, които са се случвали в миналото на интернет, които са му се отразили толкова добре, колкото раждането на WordPress. За първи път се появи платформа с отворен код, около която се обедини огромна общност. Благодарение на това днес е по-лесно от всякога да имаш добре направен сайт, без да си програмист, дизайнер, или пък да трябва сериозен опит.

Много трудно човек може да си даде сметка какво значи 1/3 от днешния интернет. Различни източници ще ви кажат и различни данни, но това са приблизително 450 милиона уеб страници! Само си ги представете една до друга. И броят, и делът им не спира да расте, WordPress добавя по 2% към „дела си“ от мрежата годишно, а според някои източници дори е подминал 40-те процента!

Платформата непрестанно се развива и подобрява, екосистемата расте с часове. Днес основната база на проекта приютява 423 759 реда код, а тъй като програмистите работят на доброволни начала, до момента по него са положени 112 години в часове работа.

И всичко това, както повечето проекти, променили живота ни в дигиталната ера, започва съвършено случайно, от любопитството на едно хлапе.

 

 

Hit the Road Jack

Интересна птица е Матю Чарлз Муленвег, роден на 11 януари 1984-а. Програмирането се превръща в негово основно поприще, но той е всичко друго, освен типичния, вглъбен в компютрите образ. Пада си по кулинария, фотография, писане, по хубава музика. В училище специализира свирене на саксофон, а висшето му образование е по… политически науки.

Баща му е софтуерен специалист, но дълги години момчето никак не се интересува от тази област. Става му интересна, чак след като наближава 20-те и то покрай начинанието, с което после ще стане световноизвестен.

2003-а, 19-годишният Мат е първокурсник в Хюстънския университет. Решава да си направи блог, като избира не толкова популярната платформа b2/cafelog. Мат иска да покаже на състудентите си снимките, които е направил на екскурзия във Вашингтон. Блогът се казва Photomatt.net, а по-късно се превръща в просто Ma.tt (сайтът е жив и днес тук).

За да си представите мащабите, по това време с помощта на b2/cafelog са направени едва 2000 блога. Платформата далеч не е съвършена, затова на Мат му трябват минимални конкретни подобрения, така че да може да качи снимките си. Затова опитва да се свърже с хората, създали проекта… А днес всички ние, които ползваме WordPress, имаме огромния късмет, че удря на камък.

 

 

On The Sunny Side of the Street

Създателят на платформата просто е изчезнал, затова Мат решава да потърси съвет в един от популярните по онова време форуми за програмиране. „Софтуерната дилема на блога ми“, кръщава темата младежът и обяснява: „Софтуерът за логване в платформата, която ползвам, не е обновяван от месеци, а главният разработчик е изчезнал. Не мога да го намеря никъде, но се надявам, че поне е окей“. Дните минават, а отдолу се появява само един коментар. Някой си Майк Литъл пише: „Ако си сериозен в идеята да направим форк на b2, би ми било интересно да се включа“.

Мат не му мисли дълго, кани на помощ Майк и двамата започват свое начинание на базата на b2. Отделят го като безименен форк – от английската дума за вилица, на „софтуерен език“ така се нарича версията на определена програма (най-често с отворен код), която се „откъсва“ и продължава по собствен път.

Символично или не, официално форкът е създаден навръх първи април, датата се превръща в рожден ден на WordPress.

Пилотната версия е готова още през май същата година под номер 0.7. Проектът на Мат и Майк, който позволява на младежа да направи търсения блог, работи. И макар че дори още си няма име, двамата вече са се запалили по начинанието и са решили да продължат да работят, за да изградят цялостна система за блогове. Постепенно с тях се свързват още хора, Мат и Майк се нахъсват да продължават. Снежинката се превръща в лавина и за няколко години WordPress става синоним на платформа, която ви позволява лесно да си създадете сайт. Независимо дали искате да направите онлайн магазин, личен блог или рекламна страница.

 

Мат и Майк Литъл през 2015 г.

 

Fly Me to the Moon

Хората не спират да предпочитат WordPress до днес, защото в базисния му вид няма нужда дори да умеете да програмирате. Системата е лесна, интуитивна, доказана от времето. Ако пък и програмирате поне малко, можете да доразвивате проекта си без граници. Разбира се, няма идеални решения, WordPress не винаги е най-добрият избор. Но определено е мит мнението, че е подходящ само за по-скромни проекти, и до днес го ползват BBC America, Bloomberg Professional, TechCrunch и The New Yorker.

Кръстница на проекта е приятелката на Мат Кристин Тремуле, която се занимава с копирайтинг и е автор на имената на доста успешни марки. Той я моли за съвет, а два дни по-късно изведнъж ѝ хрумва марката, която днес владее интернет. Кристин поглежда в мрежата, вижда, че още няма сайт с такова име и се обажда на приятеля си, казвайки по телефона една-единствена дума, WordPress.

Кристин помага и за първоначалното популяризиране в социалните мрежи. Както всички други в проекта, и тя отказва да вземе пари за съдействието си, защото такава е идеята на проектите с отворен код. И до днес WP особено държи на 4-те си постулата на свобода – всеки може да използва платформата за всякаква цел; да учи как тя работи и да я променя, за да прави каквото желае; да я предава нататък; да дава на другите варианти на платформата, които сам е променил.

 

Summertime

Мат и Майк се превръщат в железен тандем. Не ги спира и фактът, че работят от двата края на Атлантика. Майк се оказва британски програмист с 20-годишен опит, който успешно балансира младежкия ентусиазъм на студента Мат. Именно опитният софтуерен инженер държи първо да помислят за добрата, стабилна и скалируема архитектура на новото приложение, а после да се насочат към детайлите. Мат е самоук, неопитен в това поприще, но пък готов да учи и пълен с идеи.

А какво се случва със създателя на b2/cafelog, когото Мат толкова упорито е търсил? Майкъл Валдриги вижда проекта на двамата и решава да се присъедини към тях. Оказва се, че той също е създал начинанието – „татко“ на WP, 2 години по-рано, защото не му е харесвало как работят другите популярни платформи за блогове. В нововъведенията на Мат и Майк той вижда много добри идеи и тримата продължават заедно. Проектът им намира благодатна почва точно тогава, когато по-сериозно започва да излиза на мода програмирането с отворен код.

 

 

Stairway to the Stars

Още в първите месеци след началото на тази история към Мат и Майк се присъединяват и много други създатели на подобни проекти, които ги изоставят, защото виждат в тяхното начинание стабилната основа. По това време се появява сайтът WordPress.org, а на началната му страница е ясно формулирано: „WordPress е платформа за персонално публикуване с фокус върху естетиката, уеб стандартите и използваемостта“.

В началото проектът работи само за крайни потребители, хора, които искат да имат сайт, без да пишат и ред компютърен код. После обаче става ясно, че начинанието ще е още по-полезно, ако дава възможност на всеки програмист да го допълва с уменията си.

Тази възможност идва с версия 1.2 през май 2004 г. по идея на Раян Борен. Той е авторът и на първия плъгин – това са малки парченца код, които всеки може да добавя, така че да разшири базовите възможности на своя WordPress сайт.

Някъде тук нещата започват да се развиват главоломно – от април до май свалянията на платформата нарастват от 8000 до 19000. През 2011-а по света вече има един милион сайта, създадени през платформата.

Постепенно се включват още разработчици, обществото на WordPress любителите из цялата планета расте, започват да се организират мащабни срещи.

 

 

When the Saints Go Marching in

Самият Мат Муленвег упорито работи и до днес за това платформата да става по-добра. Участва в много събития, които събират WordPress общността, идвал е и в България.

Но ако си мислите, че като създател на платформа с отворен код, той не е успял да постигне и финансовия успех… е редно да отбележим, че по-късно той създава софтуерната компания Automattic, която днес има почти 2000 служители. Много преди останалите фирми по принуда да преминат към отдалечена работа, той я залага като модел. При това с минимум безсмислени срещи, за сметка на по-пълноценна и директна комуникация.

Днес състоянието му се оценява на 400 милиона долара. Предприемчивият дух не му пречи, а някак си се допълва с това да работи за общото благо. Първият му бизнес е да чисти прозорци, в училище сглобява компютри.

Всъщност, малко след старта на WordPress той напуска университета. Получава предложения за работа от Google, Yahoo и много други, но избира CNET, защото му гарантират повече свободно време и липса на строг контрол. После, на 21, решава да се пенсионира като служител и да създаде своя компания. При това – работеща в същата област, просто допълваща основите, които поставя безплатният и достъпен за всички WordPress.

Най-големият ѝ успех е свързан със сайта wordpress.com, който дава възможност чрез платени услуги да се създават по-персонализирани сайтове. Решението на Мат да надгражда в тази посока е прието доста противоречиво сред общността, но не се отразява сериозно на реномето му на създател на платформата.

 

Мат Муленвег гостува на WordCamp България през 2011 г снимка Wikipedia

 

Hello Dolly!

Ето че най-накрая стигнахме и до джаза. Какво ли общо има той с платформа за сайтове?

Стилно решение на създателите, за което добре знаят феновете на WP, е всяка нова версия на платформата да бъде кръщавана на любим на програмистите джаз изпълнител. Първата официална версия от януари 2004-а носи името на Майлс Дейвис, а най-новата – от май 2022-а, е кръстена на Артуро О’Фарел. С излизането на всяка нова версия създателите на WordPress пускат и кратък плейлист с любимите им изпълнения на избрания джазмен.

Един от плъгините, създадени по-късно от Мат, се казва Hello Dolly, на името на любимата негова песен. „Това не е просто плъгин, той символизира надеждата и ентусиазма на цяло едно поколение, събрани в две думи от известната песен на Луис Армстронг“, пише Мат. Когато се активира, в административния панел всеки път се зареждат на случаен принцип няколко думи от текста на популярното джаз парче.

Плъгинът е символичен, защото отдава почит на изпълнителя и същевременно разказва как е започнала историята на WordPress. За да предава нататък посланието, което и днес събира общността и продължава да привлича хора от цял свят – че интернет трябва да е свободен и всеки има правото на свое място в него.

 

 

I Got Rhythm

„Всъщност, обща черта на успешните хора е, че са ненаситни читатели“, твърди Мат.

„Технологиите запълват пропастта между това, което човек може да си представи и това, което може да направи. В резултат дават такива равни възможности, каквито не е имало никога в човешката история.“

Той продължава да пише в блога си. Както много от пионерите, е доста критичен към пътя, по който пое мрежата, към монополите, бизнеса с данните ни, скритите малки букви, които ни дебнат в нея. В края на миналата година той отговори на дълга статия, чието заглавие питаше „Дали Мат може да спаси интернет?“.

„Всяко заглавие, което завършва с въпросителна, може да получи отговора „не“. Аз не мога да спася интернет, но знаете ли кой може? Едно движение. Общност от съмишленици, обединени от обща философия, които да работят заедно, за да създават инструментите на свободата. Човешко право е да можем да виждаме как работят технологиите и да ги променяме. То е право също колкото правото на свобода или религия. И планът ми е да посветя останалата част от живота си, за да се боря за него“.

„Технологиите са най-полезни тогава, когато събират хората“, казва Мат Муленвег. Неговият най-успешен проект е прекрасен пример как понякога това наистина може да се случи.

В петък очаквайте в „Дигитални истории“: интервю с българин, написал част от кода, който днес е в ядрото на WordPress. Днес с агенцията си той се грижи за сайтове с 1 000 000 000 посещения месечно! Как ли изглеждат нещата от другата страна?

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет...

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица? Днес, както никога, спорим за...

повече информация
Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти,...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
Уордът на свободния интернет

Уордът на свободния интернет

„Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“. И всеки ще бърза да те поправи, да влезе в спор, нали така?
Именно това гласи „законът на Кънингам“, прелюбопитно правило за това как ни е променила комуникацията онлайн. Но кой е този Кънингам? Интересна и поучителна е неговата история. Един от пионерите на демократичния интернет, той проправя пътя на Уикипедия и системите за споделяне на мнения онлайн. А ако сте се чудили откъде идва името на свободната енциклопедия, измисля го именно той след неочаквана случка.
Огромен е приносът на днешния ни герой за начина, по който разработваме софтуер. Освен че е сред създателите на Аджайл манифеста, формулирал основите на днешната IT индустрия, Уорд Кънингам е автор на използвани навсякъде в наши дни концепции като технологичния дълг или екстремно програмиране.
Въпреки това днес за него ще намерите броени редове онлайн, които се повтарят. Ето защо е време да се заровим в историята на един от пионерите, прелюбопитните образи, застанали от светлата страна на технологичния свят. Онези, благодарение на които интернет все още е свободна платформа. В която въпреки неспиращата и задълбочаваща се доминация на гигантите, винаги има място за мнението на всеки…

повече информация

Най-новите:

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти, чрез които машините могат да заменят 1/3 от работните места на планетата в близкото бъдеще. При това без да се раждат нови професии, както е било винаги досега. Да, технологичният напредък в тази област понякога изглежда като научна фантастика, само че той вече е тук, както ще стане ясно от разговора с днешния ни дигитален гост.
Петър Петров се занимава професионално с въвеждането на изкуствения интелект в практиката. Той е начело на ИИ екипа в Eleven VC – фонда, обединяващ някои от най-обещаващите български стартъп компании, сред които е и първият български еднорог – Payhawk. Неотдавна излезе първата му книга – „Изкуствен интелект: душа и силиций“.
Как да счупим клишетата и да започнем важния диалог за бъдещето, именно разговора, заради който съществува и този сайт? Как да се подготвим за непосредственото бъдеще, в което изкуственият интелект променя толкова много области от живота и ни изправя пред немислими доскоро предизвикателства?

повече информация
Share This