WordPress. Мат, който хвърли интернет в джаза

авг. 2, 2022 | Истории

WordPress. Мат, който хвърли интернет в джаза

2 август 2022 | Истории

2003-а, 19-годишният Мат Муленвег се вижда принуден да повика неволята. Той ползва безплатна платформа за блогове и има нужда от малко помощ, но няма кой да му я окаже. В резултат съвсем не на шега на 1 април се ражда WordPress, платформата с отворен код, благодарение на която днес всеки може с минимум усилия да си направи симпатичен сайт, да създаде своето местенце в мрежата.

Днес според статистиката на плещите на WordPress се крепят… 1/3 от сайтовете по света! (Сред тях е и „Дигитални истории“). Но какво общо има тук джазът? Тази история отпреди две десетилетия е колкото смислена, толкова и пълна с пъстри детайли. Време е да ви разкажа за Мат и неговото отроче, което израсна и се превърна в гигант, обичан от милиони.

 

 

What a Wonderful World

Много малко са толкова позитивните неща, които са се случвали в миналото на интернет, които са му се отразили толкова добре, колкото раждането на WordPress. За първи път се появи платформа с отворен код, около която се обедини огромна общност. Благодарение на това днес е по-лесно от всякога да имаш добре направен сайт, без да си програмист, дизайнер, или пък да трябва сериозен опит.

Много трудно човек може да си даде сметка какво значи 1/3 от днешния интернет. Различни източници ще ви кажат и различни данни, но това са приблизително 450 милиона уеб страници! Само си ги представете една до друга. И броят, и делът им не спира да расте, WordPress добавя по 2% към „дела си“ от мрежата годишно, а според някои източници дори е подминал 40-те процента!

Платформата непрестанно се развива и подобрява, екосистемата расте с часове. Днес основната база на проекта приютява 423 759 реда код, а тъй като програмистите работят на доброволни начала, до момента по него са положени 112 години в часове работа.

И всичко това, както повечето проекти, променили живота ни в дигиталната ера, започва съвършено случайно, от любопитството на едно хлапе.

 

 

Hit the Road Jack

Интересна птица е Матю Чарлз Муленвег, роден на 11 януари 1984-а. Програмирането се превръща в негово основно поприще, но той е всичко друго, освен типичния, вглъбен в компютрите образ. Пада си по кулинария, фотография, писане, по хубава музика. В училище специализира свирене на саксофон, а висшето му образование е по… политически науки.

Баща му е софтуерен специалист, но дълги години момчето никак не се интересува от тази област. Става му интересна, чак след като наближава 20-те и то покрай начинанието, с което после ще стане световноизвестен.

2003-а, 19-годишният Мат е първокурсник в Хюстънския университет. Решава да си направи блог, като избира не толкова популярната платформа b2/cafelog. Мат иска да покаже на състудентите си снимките, които е направил на екскурзия във Вашингтон. Блогът се казва Photomatt.net, а по-късно се превръща в просто Ma.tt (сайтът е жив и днес тук).

За да си представите мащабите, по това време с помощта на b2/cafelog са направени едва 2000 блога. Платформата далеч не е съвършена, затова на Мат му трябват минимални конкретни подобрения, така че да може да качи снимките си. Затова опитва да се свърже с хората, създали проекта… А днес всички ние, които ползваме WordPress, имаме огромния късмет, че удря на камък.

 

 

On The Sunny Side of the Street

Създателят на платформата просто е изчезнал, затова Мат решава да потърси съвет в един от популярните по онова време форуми за програмиране. „Софтуерната дилема на блога ми“, кръщава темата младежът и обяснява: „Софтуерът за логване в платформата, която ползвам, не е обновяван от месеци, а главният разработчик е изчезнал. Не мога да го намеря никъде, но се надявам, че поне е окей“. Дните минават, а отдолу се появява само един коментар. Някой си Майк Литъл пише: „Ако си сериозен в идеята да направим форк на b2, би ми било интересно да се включа“.

Мат не му мисли дълго, кани на помощ Майк и двамата започват свое начинание на базата на b2. Отделят го като безименен форк – от английската дума за вилица, на „софтуерен език“ така се нарича версията на определена програма (най-често с отворен код), която се „откъсва“ и продължава по собствен път.

Символично или не, официално форкът е създаден навръх първи април, датата се превръща в рожден ден на WordPress.

Пилотната версия е готова още през май същата година под номер 0.7. Проектът на Мат и Майк, който позволява на младежа да направи търсения блог, работи. И макар че дори още си няма име, двамата вече са се запалили по начинанието и са решили да продължат да работят, за да изградят цялостна система за блогове. Постепенно с тях се свързват още хора, Мат и Майк се нахъсват да продължават. Снежинката се превръща в лавина и за няколко години WordPress става синоним на платформа, която ви позволява лесно да си създадете сайт. Независимо дали искате да направите онлайн магазин, личен блог или рекламна страница.

 

Мат и Майк Литъл през 2015 г.

 

Fly Me to the Moon

Хората не спират да предпочитат WordPress до днес, защото в базисния му вид няма нужда дори да умеете да програмирате. Системата е лесна, интуитивна, доказана от времето. Ако пък и програмирате поне малко, можете да доразвивате проекта си без граници. Разбира се, няма идеални решения, WordPress не винаги е най-добрият избор. Но определено е мит мнението, че е подходящ само за по-скромни проекти, и до днес го ползват BBC America, Bloomberg Professional, TechCrunch и The New Yorker.

Кръстница на проекта е приятелката на Мат Кристин Тремуле, която се занимава с копирайтинг и е автор на имената на доста успешни марки. Той я моли за съвет, а два дни по-късно изведнъж ѝ хрумва марката, която днес владее интернет. Кристин поглежда в мрежата, вижда, че още няма сайт с такова име и се обажда на приятеля си, казвайки по телефона една-единствена дума, WordPress.

Кристин помага и за първоначалното популяризиране в социалните мрежи. Както всички други в проекта, и тя отказва да вземе пари за съдействието си, защото такава е идеята на проектите с отворен код. И до днес WP особено държи на 4-те си постулата на свобода – всеки може да използва платформата за всякаква цел; да учи как тя работи и да я променя, за да прави каквото желае; да я предава нататък; да дава на другите варианти на платформата, които сам е променил.

 

Summertime

Мат и Майк се превръщат в железен тандем. Не ги спира и фактът, че работят от двата края на Атлантика. Майк се оказва британски програмист с 20-годишен опит, който успешно балансира младежкия ентусиазъм на студента Мат. Именно опитният софтуерен инженер държи първо да помислят за добрата, стабилна и скалируема архитектура на новото приложение, а после да се насочат към детайлите. Мат е самоук, неопитен в това поприще, но пък готов да учи и пълен с идеи.

А какво се случва със създателя на b2/cafelog, когото Мат толкова упорито е търсил? Майкъл Валдриги вижда проекта на двамата и решава да се присъедини към тях. Оказва се, че той също е създал начинанието – „татко“ на WP, 2 години по-рано, защото не му е харесвало как работят другите популярни платформи за блогове. В нововъведенията на Мат и Майк той вижда много добри идеи и тримата продължават заедно. Проектът им намира благодатна почва точно тогава, когато по-сериозно започва да излиза на мода програмирането с отворен код.

 

 

Stairway to the Stars

Още в първите месеци след началото на тази история към Мат и Майк се присъединяват и много други създатели на подобни проекти, които ги изоставят, защото виждат в тяхното начинание стабилната основа. По това време се появява сайтът WordPress.org, а на началната му страница е ясно формулирано: „WordPress е платформа за персонално публикуване с фокус върху естетиката, уеб стандартите и използваемостта“.

В началото проектът работи само за крайни потребители, хора, които искат да имат сайт, без да пишат и ред компютърен код. После обаче става ясно, че начинанието ще е още по-полезно, ако дава възможност на всеки програмист да го допълва с уменията си.

Тази възможност идва с версия 1.2 през май 2004 г. по идея на Раян Борен. Той е авторът и на първия плъгин – това са малки парченца код, които всеки може да добавя, така че да разшири базовите възможности на своя WordPress сайт.

Някъде тук нещата започват да се развиват главоломно – от април до май свалянията на платформата нарастват от 8000 до 19000. През 2011-а по света вече има един милион сайта, създадени през платформата.

Постепенно се включват още разработчици, обществото на WordPress любителите из цялата планета расте, започват да се организират мащабни срещи.

 

 

When the Saints Go Marching in

Самият Мат Муленвег упорито работи и до днес за това платформата да става по-добра. Участва в много събития, които събират WordPress общността, идвал е и в България.

Но ако си мислите, че като създател на платформа с отворен код, той не е успял да постигне и финансовия успех… е редно да отбележим, че по-късно той създава софтуерната компания Automattic, която днес има почти 2000 служители. Много преди останалите фирми по принуда да преминат към отдалечена работа, той я залага като модел. При това с минимум безсмислени срещи, за сметка на по-пълноценна и директна комуникация.

Днес състоянието му се оценява на 400 милиона долара. Предприемчивият дух не му пречи, а някак си се допълва с това да работи за общото благо. Първият му бизнес е да чисти прозорци, в училище сглобява компютри.

Всъщност, малко след старта на WordPress той напуска университета. Получава предложения за работа от Google, Yahoo и много други, но избира CNET, защото му гарантират повече свободно време и липса на строг контрол. После, на 21, решава да се пенсионира като служител и да създаде своя компания. При това – работеща в същата област, просто допълваща основите, които поставя безплатният и достъпен за всички WordPress.

Най-големият ѝ успех е свързан със сайта wordpress.com, който дава възможност чрез платени услуги да се създават по-персонализирани сайтове. Решението на Мат да надгражда в тази посока е прието доста противоречиво сред общността, но не се отразява сериозно на реномето му на създател на платформата.

 

Мат Муленвег гостува на WordCamp България през 2011 г снимка Wikipedia

 

Hello Dolly!

Ето че най-накрая стигнахме и до джаза. Какво ли общо има той с платформа за сайтове?

Стилно решение на създателите, за което добре знаят феновете на WP, е всяка нова версия на платформата да бъде кръщавана на любим на програмистите джаз изпълнител. Първата официална версия от януари 2004-а носи името на Майлс Дейвис, а най-новата – от май 2022-а, е кръстена на Артуро О’Фарел. С излизането на всяка нова версия създателите на WordPress пускат и кратък плейлист с любимите им изпълнения на избрания джазмен.

Един от плъгините, създадени по-късно от Мат, се казва Hello Dolly, на името на любимата негова песен. „Това не е просто плъгин, той символизира надеждата и ентусиазма на цяло едно поколение, събрани в две думи от известната песен на Луис Армстронг“, пише Мат. Когато се активира, в административния панел всеки път се зареждат на случаен принцип няколко думи от текста на популярното джаз парче.

Плъгинът е символичен, защото отдава почит на изпълнителя и същевременно разказва как е започнала историята на WordPress. За да предава нататък посланието, което и днес събира общността и продължава да привлича хора от цял свят – че интернет трябва да е свободен и всеки има правото на свое място в него.

 

 

I Got Rhythm

„Всъщност, обща черта на успешните хора е, че са ненаситни читатели“, твърди Мат.

„Технологиите запълват пропастта между това, което човек може да си представи и това, което може да направи. В резултат дават такива равни възможности, каквито не е имало никога в човешката история.“

Той продължава да пише в блога си. Както много от пионерите, е доста критичен към пътя, по който пое мрежата, към монополите, бизнеса с данните ни, скритите малки букви, които ни дебнат в нея. В края на миналата година той отговори на дълга статия, чието заглавие питаше „Дали Мат може да спаси интернет?“.

„Всяко заглавие, което завършва с въпросителна, може да получи отговора „не“. Аз не мога да спася интернет, но знаете ли кой може? Едно движение. Общност от съмишленици, обединени от обща философия, които да работят заедно, за да създават инструментите на свободата. Човешко право е да можем да виждаме как работят технологиите и да ги променяме. То е право също колкото правото на свобода или религия. И планът ми е да посветя останалата част от живота си, за да се боря за него“.

„Технологиите са най-полезни тогава, когато събират хората“, казва Мат Муленвег. Неговият най-успешен проект е прекрасен пример как понякога това наистина може да се случи.

В петък очаквайте в „Дигитални истории“: интервю с българин, написал част от кода, който днес е в ядрото на WordPress. Днес с агенцията си той се грижи за сайтове с 1 000 000 000 посещения месечно! Как ли изглеждат нещата от другата страна?

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

София отвори вратата между поколенията

София отвори вратата между поколенията

„Почти всяко дете подсъзнателно възприема стаята си като най-безопасното място. Там то изразява най-чисто своите съкровени мисли и надежди“, казва София Симеонова. Младата фотографка представи...

повече информация
„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Изведнъж се видя колко много всъщност са се раздалечили хората.“ Защо емпатията падна жертва на улавянето ни в социалните мрежи? Как да си я върнем? Защо егоизмът и стремежът към самодостатъчност...

повече информация
Лудити, те да са живи

Лудити, те да са живи

Ако някой грабне компютъра ви, удари го с все сила в Земята и го разполови… сигурно ще си помислите, че е луд! Всъщност може даже да се каже, че е повече, последовател на Луд, с главна буква....

повече информация
Този сайт използва бисквитки… Как да му отговорим?

Този сайт използва бисквитки… Как да му отговорим?

Въпросът в заглавието виждаме всеки ден. Но как да отговорим? Кои бисквитки да изберем и кои – не? Има ли значение решението ни и можем ли да го променим? Какви са тези прословути кукита? Всеки...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

София отвори вратата между поколенията

София отвори вратата между поколенията

18-годишната София Симеонова влиза с фотоапарата си в домовете на свои връстници, за да покаже най-личното място – собствената им стая. Единственото условие е тя да не е специално подредена за снимките, а да изглежда така, както всеки ден.
Почти всяко дете подсъзнателно възприема стаята си като най-безопасното място. Там то изразява най-чисто своите съкровени мисли и надежди“, казва София. С изложбата си „Стаята в теб“ тя буквално отваря вратата между поколенията.
Как ли изглежда най-личното пространство на младите хора днес?

повече информация
Лудити, те да са живи

Лудити, те да са живи

„Лудитите“ е името на британско течение, което преди два века се изправя срещу машините. Работниците търсят правата си, които падат жертва на автоматизацията и предизвикват такъв хаос, че срещу тях се налага да се изправят повече британски войници, отколкото срещу Наполеоновата армия.
Напредъкът на технологиите често е плашещ. Днес „лудити“ в западния свят наричат хората, които се притесняват от бъдещето, което ни носят уж неограничените възможности, дошли с компютрите. В този смисъл, донякъде всички сме, или поне е добре да бъдем малко или повече лудити.
Как изглежда историята на битката на скептиците срещу технологиите и дали тя винаги е била обречена?
Какво се променя, ако я погледнем от гледната точка на днешното време и въпросите, които то поставя?

повече информация
Анна около света

Анна около света

Идеята за дигиталното номадство не е нова, но никога не е била толкова достъпна, колкото днес. Доказва го тази вдъхновяваща история.
Анна е пътешественик, по дух и призвание. Впрегнала е усилията си в това да обиколи всички държави на планетата и вече е посетила повече от 1/3 от тях. Пътува не само заради смисъла, но и заради историите на предприемачи, които събира по пътя, така че да помогнат на някой друг.

повече информация

Най-новите:

София отвори вратата между поколенията

София отвори вратата между поколенията

18-годишната София Симеонова влиза с фотоапарата си в домовете на свои връстници, за да покаже най-личното място – собствената им стая. Единственото условие е тя да не е специално подредена за снимките, а да изглежда така, както всеки ден.
Почти всяко дете подсъзнателно възприема стаята си като най-безопасното място. Там то изразява най-чисто своите съкровени мисли и надежди“, казва София. С изложбата си „Стаята в теб“ тя буквално отваря вратата между поколенията.
Как ли изглежда най-личното пространство на младите хора днес?

повече информация
„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Изведнъж се видя колко много всъщност са се раздалечили хората.“
Защо емпатията падна жертва на улавянето ни в социалните мрежи? Как да си я върнем? Защо егоизмът и стремежът към самодостатъчност се превърнаха в основната пречка пред това да сме щастливи?
Ани Владимирова e психолог с дълъг и пъстър опит, с винаги интересна гледна точка. Позната от многобройни телевизионни проекти, тя е и създател на първия у нас сайт за електронна терапия, още през 2003-а.
Срещаме се, за да поговорим за големите предизвикателства пред „малкия“ човек. За неусетните промени, които ни донесоха технологиите. За това, че те ни накараха да се почувстваме богоравни, макар да сме все същите крехки и раними същества. За инстинктите, които един ден ще ни накарат отново да ценим информацията.

повече информация
Лудити, те да са живи

Лудити, те да са живи

„Лудитите“ е името на британско течение, което преди два века се изправя срещу машините. Работниците търсят правата си, които падат жертва на автоматизацията и предизвикват такъв хаос, че срещу тях се налага да се изправят повече британски войници, отколкото срещу Наполеоновата армия.
Напредъкът на технологиите често е плашещ. Днес „лудити“ в западния свят наричат хората, които се притесняват от бъдещето, което ни носят уж неограничените възможности, дошли с компютрите. В този смисъл, донякъде всички сме, или поне е добре да бъдем малко или повече лудити.
Как изглежда историята на битката на скептиците срещу технологиите и дали тя винаги е била обречена?
Какво се променя, ако я погледнем от гледната точка на днешното време и въпросите, които то поставя?

повече информация
„Егоизмът е враг на предприемача“

„Егоизмът е враг на предприемача“

1 000 000 000 са посещенията всеки месец на сайтовете, за които се грижат днешният ни гост и неговият екип. Марио Пешев е впечатляваща личност с историята, с успехите, а най-вече – със светогледа си.
WordPress направи така, че днес всеки да може да има своето достойно място в мрежата. А Марио е автор на „парчета“ от кода, които използва днес всеки един от стотиците милиони сайтове, базирани на платформата. Неговата компания DevriX е сред 20-те най-търсени WordPress агенции в света.
Какво е да имаш свое „парченце код“ в WordPress? Какво се променя, когато от ентусиаст изведнъж се оказва начело на 50 души в свое начинание? Как изглежда бъдещето на дигиталния свят според Марио? А… дали и след десетилетие той ще ползва като запазена марка брадата си?

повече информация
„Проблемът е в хората, не в правото“

„Проблемът е в хората, не в правото“

Защитени ли са наистина данните ни онлайн? Какви правила да спазваме, за да не бъдем изненадани неприятно? Как да сме сигурни, че не нарушаваме нечии авторски права и какво да правим, ако някой нарушава нашите? А чии ще са правата за „произведенията“ на изкуствения интелект?
И в онлайн света правото има огромно място. Рядко се сещаме за него, а сферата е изключително важна.
Христина Богиа е доктор по право, специализирала е в областта на всички тези важни теми, които технологиите отварят в юридическата наука. Преди няколко години, разочарована от системата, решава да смени попрището си и навлиза в софтуерния бранш.
Ще потърсим заедно отговора на всички тези въпроси. Ще се насочим към пресечните точки на технологиите, правото и правата на всеки от нас. Ще обсъдим много полезни ежедневни съвети, които могат да са полезни на всеки потребител. И, не на последно място, ще се докоснем до гледната точка на един смислен млад човек с особен поглед към толкова актуалната винаги у нас тема за неработещата съдебна система.

повече информация
Този сайт използва бисквитки… Как да му отговорим?

Този сайт използва бисквитки… Как да му отговорим?

Въпросът в заглавието виждаме всеки ден. Но как да отговорим? Кои бисквитки да изберем и кои – не? Има ли значение решението ни и можем ли да го променим? Какви са тези прословути кукита?
GDPR. Всички сме го чували, вярвам, че това ще да е съкращение от латинска попръжня, а ако не е, си струва да го приемат в латинския при следващата му нова версия. Докато всеки миниатюрен сайт е принуден от законодателството да спазва буква по буква прословутия регламент, онези страници на гигантски компании, в които прекарваме часове всеки ден, ни го показват веднъж и дотам.
Как стигнахме дотук? Струва ли си да четем въпросите, които ни задава всеки сайт за бисквитките? Има ли по-смислени решения в тази посока?

повече информация
Share This