„Дълбоката лъжа“. Може ли технологията Deepfake да предизвика войни?
Технологията дийпфейк позволява да се създаде видео с участието на реални хора, което обаче е напълно фалшиво. Може ли тя да доведе до войни? Как невронните мрежи изведнъж се оказаха способни да създадат съвършения фалшификат?
02Как „Рататуй“ създаде Бънк Ромеро
Бънк Ромеро е истински феномен. Поредицата от 6 книги събира най-доброто от криминалния, фантастичния жанр с автентично чувство за хумор и определено ме впечатли. Затова нямаше как да не поканя автора ѝ да поговорим за книги и бъдеще, за фантастика и фантазия. Емил Минчев е писател, известен с поредицата за детектива вълколак, но и преводач, оставящ следа с произведения като „Отнесени от вихъра“, „Баскервилското куче“, „Великият Гетсби“. Но стига приказки, да започваме. Многословието не е в стила на Бънк, не е и на неговия създател, но с него имаме да си кажем интересни неща.
03Доверявай, но проверявай онлайн!
Ако не сте чували какво е „социално инженерство“ или „инженерия“, както казва, че е правилно да го наричаме днешният ни гост, сигурно си представяте сюжет като от „Франкенщайн“ – инженерът си прави човек… Или пък от конспиративните теории за контрол на масите. Независимо дали сте го чували обаче, важно е все повече да си говорим по тази тема. Защото става дума за най-опасната и най-ефективната атака в дигиталния свят. Която не засяга компютри, мрежи, сървъри или програми, а най-слабото звено във веригата: човека. „Днес пробивите в киберсигурността стават все по-често през социалната инженерия – метод, който използва манипулации и манипулативни техники, така че хората да бъдат измамени и така да бъде получен достъп до чувствителна информация“, казва специалистът по киберсигурност Пламен Цветанов. Но кои са най-важните стъпки, за да се предпазим? Какви са най-големите рискове да подценим човек, от другата страна? Защо доверието онлайн трябва да бъде дефицитна стока? Темата е важна за всеки, дори да не си дава сметка…
04Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря
Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме едновременно представителите си в националния ни и в Европейския парламент. Ключови избори има в 8 от 10-те най-големи държави на планетата, поне 2 милиарда души се очаква да се озоват пред урните (ако не отидат за гъби). И ако за нас през последните години това се превърна в повтарящо се често, не особено атрактивно и мотивиращо задължение, то ето че за първи път демократичните процедури от подобен мащаб се случват в епохата след ChatGPT. Във времето, когато изкуственият интелект се превърна в голямата възможност и предизвикателство. И всичко това – на фона на цялостния упадък на интереса към демократичните процеси. В зората на зараждащите се обществени сътресения, които, няма как, са свързани изключително пряко с технологичната революция, в която живеем. Може ли изкуственият интелект да се превърне в ключов фактор, който ще решава задаващите се избори? Има ли как да намалим риска да бъдем манипулирани в избора си, на фона на и без това манипулативните форми на комуникация онлайн? Как ще изглежда и колко е далеч моментът, когато технологиите ще ни позволят да направим следващите стъпки от развитието ни като вид, от начина, по който е организирано и управлявано обществото ни? Ето осем повода за замисляне.
05„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“
Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси. Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи. Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите. „Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?
06Какво искаш да прочетеш утре?
Как искаме да изглежда утрешният ден? Има ли значение информацията, с която ще се заобиколим? Ще различаваме ли истината от лъжата, добротата от лицемерието? Ще потънем ли още по-дълбоко в балоните си, докато станат толкова малки, че вече не ни достига въздухът? Не, ние не сме това, с което се храним. Ние сме това, което четем, това, което научаваме. За последните 20 години парадигмата се промени из основи. Отучихме се да четем дълги текстове, вниманието ни подскача като прекалила с кафето жабка. Все по-малко ни се налага да помним, което също ни променя като вид. Променихме отношението си към истината. Променихме отношението си към начина, по който осъзнаваме и осмисляме света, към случващото се в него. И най-вече към онова, което се задава. Но как да променим това и бъдещето да не се осъществи в най-тъмните си краски, които лесно рисуваме в апокалиптичните сценарии за изпуснатия от контрол изкуствен интелект? За собствените ни мисли като последното убежище на свободата… Моят отговор ще ви прозвучи неочаквано. Идеалистично дори. Защото залагам на един състезател, който днес най-сериозно губи битката за внимание. Традиционните медии.
07„Колко ни е важна днес истината?“
„Как изпуснахме обществения договор? Ей така, тихичко…“ Вече не сме способни да различаваме текстовете и изображенията, генерирани от изкуствен интелект от тези, създадени от човека. Това е големият извод от експеримента на Дигитални истории, в който се включиха близо 2000 души. Срещаме се с Надя Шабани, правозащитен адвокат и директор на БЦНП, и с Радина Банова-Стоева, правозащитен адвокат и правен консултант към центъра. Какъв ще е начинът, по който оттук нататък ще можем да различаваме истината? Защо е важно да си говорим за човешките права в контекста на големите въпроси, пред които днес ни изправят технологиите? Обречени ли са опитите за регулация на изкуствения интелект? Как да решим големия въпрос с етиката в тази област? Защо решенията, които вземаме днес по въпросите на изкуствения интелект, имат толкова голямо значение за бъдещето на цивилизацията ни?
085 професии, които си отиват и 5, които идват с бъдещето
Технологиите променят драстично нуждите на обществото, които трябва да бъдат задоволени от ежедневния труд на индивидите му. Днес по-бързо и неусетно от всякога изчезват цели професии и се появяват нови. С цялата условност на това, че прогностиката в толкова динамична сфера е почти невъзможна, ще опитаме да обобщим. Кои са петте професии, които скоро ще изчезнат? Кои са петте, които ще бъдат най-търсени в близкото бъдеще? Как изглеждат 5 професии, които само бихме могли да си представим, че ще съществуват?
09Мъжът и роботът интимно
Алгоритмите ни отменят във все повече задачи. По същото време интернет завинаги промени отношенията между хората, включително що се отнася до любовта и секса. Не се ли задава пресечната точка? Как изглежда бъдещето, когато изкуственият интелект и роботиката застанат по средата между двама влюбени? 42% от хората казват, че днес биха правили секс с робот. 39% биха имали романтична връзка с хуманоид. А вие?
10„ИИ революция!“ Когато шумът дойде в повече…
„Изкуствен интелект“ стана толкова модерно словосъчетание, маркетингово клише, което често е напълно лишено от смисъл. Всички сме ентусиазирани от възможностите, които този тип технологии носят, но понякога… резултатите могат да бъдат комични и дори опасни.
