5 професии, които си отиват и 5, които идват с бъдещето

мар. 22, 2022 | Технологии

5 професии, които си отиват и 5, които идват с бъдещето

22 март 2022 | Технологии

Какво работиш? Отговорът уж е прост, но в днешните ултрадинамични времена – не толкова. Надали си даваме сметка, както често се случва с технологичните теми, колко много професии изчезнаха и на колко им предстои да се случи същото. Днес огромен брой хора работят нещо, което просто не е съществувало само преди няколко години. Други пък полагат определен тип труд, който съвсем скоро няма да е нужен. А ни остава само да предполагаме какво се задава малко по-далеч във времето.

 

Работата е сериозна

Днес много рядко може да се чуе едно време доста популярният сюжет: „дядо ми беше… баща ми също, и аз цял живот работя…“. Днес все по-често се налага хората да сменят поприщата си, дори по няколко пъти в живота.

Някои професии просто вече ги няма. Може да видите случайно коминочистач, но той ще се грижи повече за това да ви вземе някой лев, за да го пипнете уж за късмет, отколкото да чисти комини.

Телефонистите. Помните ли, че имаше такива? „Здравейте! Може ли да ме свържете с…“

Ами машинописка? Тази професия се срещаше нерядко, докато набирането на текстове все още беше бавна и досадна задача. Може би дори не сте чували за тези занимания, ако сте родени през новия век. Така, както малцина от всички нас са чували, че някога е съществувало попрището на професионалния будилник. Човек с дълъг прът, който да идва и да почуква на прозореца ви в уречения час, докато още ги нямаше модерните апарати. Или пък хората, които палят лампите в града, овековечени във вечния „Малък принц“.

 

 

Странни работи

„Когато бях овчарче“, още ги нямаше електропастирите. А когато са се раждали мнозина от днешните специалисти по дигитален маркетинг, никой още не е подозирал, че такава професия някога ще съществува.

В крайна сметка професията трябва да носи и щастие, и удовлетворение, но и да има търсене. Питайте Артър Дент от „Пътеводителя на галактическия стопаджия“ – той намери щастието чак в четвъртата книга от поредицата, като майстор на сандвичи. Сандвичарят превръща правенето им в изкуство с прецизни пропорции. Но надали би оцелял днес с подобна професия на Земята, имаше късмет да е попаднал на правилната, достатъчно изостанала планета.

Технологиите променят драстично нуждите на обществото, които трябва да бъдат задоволени от ежедневния труд на индивидите му. Или, ако предпочитате по-откровената гледна точка на пазара: когато бизнесът няма нужда от това, което умеете, прав ви път. Пък имате шанс да се научите на нещо ново. Стига да ви се удава.

 

Работа, пари, пари

Много скоро тази по-директна гледна точка ще става все по-често срещана. Не е трудно да се предположи. Точно както човекът будилник днес вече е оставил задълженията си на телефона ни, вече немалко професии са излишни, но още не са го разбрали. Други идват на преден план, задълго или закратко. А трети може би ще се появят един ден… а може би няма да има нищо подобно.

Ето че е време за малко повече конкретика. Със задължителното уточнение, че списъкът, който ще ви предложим, е доста субективен, няма как да е иначе. Прогностиката на такива динамични процеси като трудовия пазар е почти невъзможна. И все пак, обхващаме в нея световни и български проучвания, мненията на водещи футуристи. Ще се радваме след 20-ина години да обърнем поглед назад и да видим кое се е получило и кое – никак.

Започваме с професиите, които, смело може да се каже, че вървят към нищото.

 

Професии от бъдещето

Снимка: Phuong Nguyen, Pixabay

 

Момчето си отива

 

1. Продавач / сервитьор / касиер

В едноименния филм Ран уж си отиваше, но тъкмо беше на прага, в първите и красиви стъпки на живота си. И все пак младостта му разцъфна заради флирта с хубавата героиня на Невена Коканова, която сервираше „една боза от 6 стотинки“.

Според различни проучвания между 3 и 14 % от хората ще се наложи да си сменят професиите само до 2030 г., при това само заради автоматизацията. Истината е, че процентът може да е дори по-висок, или обратното, но не всичко зависи от технологиите. Защото днес имаме решения, които отдавна са способни да направят излишни тези професии: продавач, сервитьор, касиер. Е, за нещастие на днешните Ран-овци, които ще трябва да търсят друго място за флирт.

Вече немалко години дори в българските по-големи магазини има възможност човек да се самообслужва на автоматична каса с някои ограничения. И все пак, тези каси стоят почти пусти, докато мнозинството класически си обича да почака на опашката, виеща се пред малкото класически работещи каси.

Много е вероятно това да се промени доста бързо. Защото автоматизацията замества човешкия труд не само когато успее да го прави технически, а когато има достатъчна икономическа логика. В началото на века например, в печатницата на вестника, в който работех, имаше супермодерна машина, която да пъха брошурите и да опакова вестниците. Тя обаче си стоеше изключена, защото за собствениците излизаше по-скъпо… да плащат тока, с който тя работи, вместо да наемат хлапета, които да го правят ръчно.

 

Професии от бъдещето

Снимка: Click on, Pixabay

 

Няма срамна работа

У нас и в Западна Европа търсенето на работна ръка е все по-голям проблем, заради застаряването на населението и неравномерното разпределение по сектори. Ето защо, рано или късно, тези професии, ако не да изчезнат, ще се стеснят значително. А всичко това вече се ускорява драматично и от пандемията, която ни научи много повече да пазаруваме онлайн и да поръчваме храна у дома.

 

2. Шофьор

На вас може би ще ви липсват шансовете за флиртове със сервитьорката, на мен, по всичко личи, ще ми е по-неприятен моментът, когато изчезне синтезирана житейска мъдрост от типа „Съсипаха я тази държава!“, на която можем да разчитаме, возейки се в таксито.

Проучване на Световния икономически форум показва, че до 2027 г. цели 40% от основните умения, които се търсят на трудовия пазар, ще се променят. Тоест, едва 60% от знанията на хората, работещи в различни сфери, ще останат релевантни.

Бъдещето на автономните коли през последните години се лашка от свръхентусиазъм до краен песимизъм. Немалко успешни визионери обещаваха, че днес вече масово ще се возим в колите, които се управляват сами. Истината е, че технологиите в тази посока са доста напреднали, масовото им внедряване като че ли се бави повече заради бюрократични процедури и регулации, отколкото от това, че самите технологии не са готови да посрещнат предизвикателството. Дори и на този етап самоуправляващите се коли допускат значително по-малко грешки от хората шофьори. Кормуването е тъкмо идеалната задача за алгоритмите. Те са силни точно там, където трябва да се анализира бързо и точно голям обем от данни, правилата са ясни и реакцията е решаваща.

 

Професии от бъдещето

Снимка: Quân Lê Quốc, Pixabay

 

Лайк а про

По всичко личи обаче, че това най-накрая ще се случи. А появят ли се пионерните напълно самоуправляващи се коли, ще ги последват и масовите решения. Това ще промени цялостната парадигма на транспорта, защото вече няма да има практически смисъл всеки да притежава собствен автомобил. Да не говорим за често срещаната сред родния елит практика да се качваш зад волана след доста обърнати чашки. И, което може би е най-важно от социална гледна точка, шофьорите бавно, но сигурно ще се наложи да си търсят друго препитание…

Пък дано изкуственият интелект – таксиметров шофьор, има поне малко от делничната мъдрост на предшествениците си.

 

3. Чиновник

Е, тази професия идва тъкмо в епицентъра на списъка ни, защото тя е излишна много отдавна. И все пак, крепи се заради това, че съкращаването на администрация никога не е било популярна мярка, особено в публичния сектор.

Оттук остава да ни липсва табелката „Не е информация!“. Но тя надали ще липсва толкова на някого, освен на този, който все още стои зад нея.

 

Професии от бъдещето

Снимка: PollyDot, Pixabay

 

Нищо, на работа съм

Обработката на документи, данъци, всякакви публични услуги, определено е напреднала по пътя си към пълното дигитализиране. Ясно е, че процесите в тази посока у нас се случват доста мудно и все пак, дори тук някога промяната ще дойде.

Разбира се, в никакъв случай не бива да си представяме например, че скоро няма да има счетоводители. И все пак, все по-голяма част от работата им ще бъде автоматизирана и нуждата от тяхно включване в процесите ще намалява.

До голяма степен заплашена изглежда и професията на преводача. Технологиите за компютърен превод през последните години напреднаха с изумителна скорост, много лесно може да се убедите, сравнявайки резултатите, които машинният преводач даваше преди десетилетие със сегашните. За съжаление, това се случва по-бавно с езиците извън списъка на най-популярните като българския, но и за нас ще дойде ред.

 

4. Военен

И докато сме на темата за държавния апарат, стигаме най-накрая до професия, която е чудесно, че ще става все по-малко търсена. Ще се съгласите, дори да си падате по военните екшъни и „Параграф 22“. Въпросът е особено актуален, за съжаление. Стана ясно, че все още хората са твърде важна част тук.

Военните технологии са много сериозна тема, която скоро ще обсъдим по-задълбочено. През последните години на глобално ниво така и не успява да бъде намерен консенсус за регулиране на военизираните роботи. Това буквално са си машини за смърт, които могат да решават за нула време всякакъв военен конфликт… по брутален начин.

Човешката сила постепенно губи влиянието си във военните действия, още откакто конете бяха заменени от танкове. А после самолетите, ядреното оръжие завинаги промениха това уравнение. Днес безпилотни дронове нанасят насочени удари с невероятна прецизност. Човешкият фактор все по-малко ще решава конфликтите за сметка на технологиите.

 

 

Работници с червени потници

Смятате, че за нас ще остане планирането на военни операции? Донякъде. В крайна сметка ИИ вече победи човека във всяка една измислена игра. Защо военните действия да са изключение?

Говорейки за актуални събития… много се надявам нашият списък на изчезващи или поне „ендемични“ професии да не се допълни от журналистиката. Уви, тенденциите като че ли водят в тази посока. Хартиените медии се превръщат в бутиков аксесоар за все по-елитна публика. Островчета на знанието са все по-малко. Вероятно винаги ще ги има, защото всички от нас имат нужда от тях. Но на фона на позициите им от миналото, нещата са съвсем други.

Положението в традиционните електронни медии само на пръв поглед е различно. Същевременно онлайн механизмите за финансиране са доста ограничени, не сме свикнали да плащаме за качествено информационно съдържание и не се очертава това да се промени. Все пак, дано тази прогноза се окаже грешна.

 

5. …Програмист?!

Е, присъствието на този специалист в списъка със сигурност ще ви изненада. Та нали уж заради все по-сериозното навлизане на информационните технологии тази професия става все по-търсена, заплатите растат…

И ще продължи да е така. Само че не за всички програмисти, а само за тези, които умеят да учат бързо, схващат добре по-сложните парадигми и са готови да преминават към следващото поколение технологии, на които след малко ще се спрем.

 

Програмист

Снимка: Innova Labs, Pixabay

 

Професионалисти

В средата на миналата година се появи едно приложение, което впечатли огромна част от програмистите, решили да го опитат. GitHub Copilot е система с изкуствен интелект, която генерира компютърен код, след като са ѝ подадени указания на естествен език.

Оказа се наистина удобно и работещо учудващо добре.

В този смисъл, може би е време айти специалистите да спрат да се радват на изкуствения интелект? Напротив. Факт е, че той може да ни замени в писането на прости решения. И така всъщност пести доста време и най-досадната част от работата.

Но за момента тази досадна част от работата я вършат наистина много хора. Надали скоро ще можете да си намерите работа, ако просто правите страници на HTML и CSS, или сте останали на базовото ниво на работата. (Още доста по темата – тук.)

 

Специалист по всичко

И така, без да излизаме от айти сферата, продължаваме към професиите, които изглеждат все по-актуални.

 

1. Специалист по машинно самообучение, прилагане на математиката в информационните технологии, анализ на алгоритми

Да, тук отново става дума за програмисти, които обаче наистина работят със следващото поколение технологии. Машинното самообучение всички сме свикнали да асоциираме с повтаряното до изтъркване понятие „изкуствен интелект“. Пробивите в тази сфера през последните години са невероятни, а най-доброто тепърва предстои.

Факт е, че работата в тази сфера изисква доста по-сериозни познания от базовото програмиране на ниво, с което днес можеш да си докараш прилична заплата. Но пък търсенето расте главоломно, това скоро ще стигне и до нашия пазар на труда. И няма как да е иначе, алгоритмите напредват. За момента обаче изглежда невъзможно да стигнем дотам, че алгоритмите сами да създават нови алгоритми. Тук мястото на човека изглежда незаменимо и гарантирано и вещае бляскаво професионално бъдеще.

Хората, които умеят да анализират големи данни, да ги обработват, ще са истинските диаманти през следващите години.

 

Бръснар

Снимка: mostafa meraji, Pixabay

 

Пробиваме дупки всякакви

 

2. Специалист по киберсигурност

Според IBM днес в резултат на изтичане на данни средните загуби възлизат на 3,92 милиона долара на атака.

С всяка следваща стъпка, в която технологиите навлизат в живота ни, идва и следващата степен на рискове. Представете си например колко важна става защитата на сигурността, когато предоставим в ръцете на компютъра управлението на превозните средства. Ако днес големият риск е хакерите да ни източат банковата сметка или да ни заключат компютъра, какво би станало, ако имат достъп до управлението на автомобила ни и заплахата вече е свързана направо с живота?

Ами в момента, когато мозъчно-компютърният интерфейс напредне достатъчно, за да свързваме директно мозъка си с мрежата… това на практика значи, че някой би могъл да „хакне“ дори… мозъка ни?!

 

Баш майстори

Е, след казаното дотук, може би не са нужни повече подробности защо специалистите от различните нива на киберсигурността през следващите години ще стават все по-търсени. А те и днес са кът, това е направление, което изисква доста специфични умения и познания.

Веднага идва и още едно направление – на информационната сигурност. Рано или късно фалшивите новини и технологиите, които позволяват те да се създават – например т.нар. дийп фейк, ще доведат дотам, че ще се появи направление на такъв тип специалисти. Хора, които по някакъв начин могат да проверяват и верифицират информацията. Първо обаче ще трябва да се научим да ценим малко повече това, което четем и виждаме онлайн…

 

3. Дигитален маркетинг

През последните години дигиталният маркетинг е своеобразното спасение на хората с по-хуманитарни професии, които се оказаха принудени да си търсят ново поприще.

Тази професия хем е своеобразен наследник, хем е пълен противовес на журналистиката. Защото целта ѝ не е достоверността на информацията (макар че тя уж не пречи), а това как информацията да бъде използвана така, че да продаде даден продукт.

 

Професии от бъдещето

Снимка: Oleg Gamulinskiy, Pixabay

 

Работата ще ни направи… свободни?!

И ако до момента това се изчерпва с много похвати от традиционния маркетинг, и тук навлизането на технологиите увеличава и задълбочава арсенала. Все повече се говори за маркетинга чрез използване на симбиоза с комбинирането на похвати от психологията, неврофизиологията и класическия маркетинг.

Борбата за привличане на вниманието онлайн света все по-ожесточена и тази тенденция надали ще се промени скоро. Така че е неминуемо включването на още и още оръжия в арсенала на дигиталните маркетолози, тук ще се търсят следващите дълги години хора с опит, интуиция и нестандартни умения.

 

4. Мениджър

Надали искате да си представите деня, в който ще ви е шеф… компютър. Поне още няколко десетилетия изглежда, че заради натрупаното недоверие, а и по обективни причини, ръководните позиции ще са тези, които ще остават в нашите, човешки ръце.

Разбира се, и тук алгоритмите надали ще останат напълно встрани, със сигурност в управлението също се задават иновативни системи, които ще подпомагат на базата на обективна информация да се вземат правилните мениджърски решения.

Включително и в политиката. За момента изглежда невероятно да си изберем алгоритъм за кмет. Но пък всеки кмет би бил способен да взима по-точни и обосновани решения с помощта на изкуствения интелект, неговия безпристрастен поглед и способността му да обработва невероятни обеми от данни.

 

Строителни войски

 

5. …Майстор

Тук със сигурност ще се изненадате от присъствието на този специалист в списъка… поне ако скоро не ви се е налагало да търсите кой да смени плочките в банята ви. В кръга на шегата, по-лесно ще намерите програмист, който да ви направи виртуална баня.

Разбира се, няма такава професия – майстор, но тя е своеобразно събирателно на специалиста, който отстранява механични проблеми и извършва ремонти.

Най-голям конкурент тук се очертава триизмерното принтиране, с чиято помощ вече се изграждат цели къщи. И все пак, ако някъде в тази принтирана къща изникне проблем, човешката ръка и око си остават до голяма степен незаменими.

Да, не си представяйте „специалиста“, който идва с два часа закъснение, прави експертна оценка и, докато инспектира съдържимото на 6-и горен ляв с нокътя за ремонти констатира, че предишните майстори всичко са оплескали. В тази посока също ще има много допълнителни технологии, стандартизация, специализация. Но търсене ще има. Ако детето ви си играе успешно с конструктора, може би не е чак толкова добра идея на всяка цена да държите да го правите програмист.

 

 

Отдел „Роботи“

Ето че стигаме до още 5 професии, които ще представим съвсем накратко в опит да надникнем в бъдещето. Те все още не съществуват, може и никога да не се появят… или пък само след няколко години да доминират на трудовия пазар.

 

1. Медико-програмист

Надявам се, че не четете този текст на опашката в изтърбушена софийска поликлиника, надали в този случай ще повярвате, че това бъдеще е толкова близо, колкото обективно изглежда.

Медицината също е чудесно поле за изява на технологиите, където се очаква те да навлизат много масово в близките години. Процесът беше ускорен и от пандемията, която привлече много погледи и средства към това направление.

Разбира се, в тази професия има своеобразно изкуство, но технологиите могат да са невероятен помощник на лекарите и да „изземат“ немалка част от работата им. Колкото и да е опитен един пулмолог и да е видял хиляди рентгенови снимки, по които да постави диагнозата, няма как да се мери с алгоритъм, който е „видял“ милиони снимки и може да свърже видяното с диагнозите. Колкото и да е прецизен до милиметъра един хирург, пръстът му винаги може да трепне, а и няма как да се сравнява с робот, който може да е прецизен до нищожни части от милиметъра.

 

Човешки ресурси

А после идва и персонализираното стареене. Медицината е способна на базата на генетични и епигенетични показатели да дава много по-индивидуални съвети, с които да си осигурим дълголетие и много по-добра профилактика.

Ето защо една от професиите, свързани с това бъдеще, е на медицинския програмист. Специалист, който има познания и в двете области и може да разработва такива технологии на високо ниво.

 

2. Квантов програмист

Квантовите компютри са следващата голяма технология, която, по всичко личи, ще ни позволи да продължим да спазваме Закона на Мур за експоненциалното развитие в областта на технологиите.

Всички знаем, че в дигиталния свят всичко в даден момент се свежда до нули и единици. Е, до момента беше така, но на хоризонта се задават с пълна сила квантовите технологии. При тях основната разлика е, че съществува и междинна стойност, те променят напълно парадигмата и са способни да дадат много нови приложения.

Само че някой трябва да измисля тези приложения. За момента има едва няколко езика за програмиране на квантови компютри, самите прототипи на такива машини са малко и изключително скъпи. Когато обаче това се промени, ще има огромна нужда от специалисти, които буквално да измислят нов свят. Тук дори изкуственият интелект ще е безсилен задълго, тъй като няма на какво да стъпи.

 

Професии от бъдещето

Снимка: Oleg Gamulinskiy, Pixabay

 

Ритъмът на алгоритъма

Алгоритмите, както стана дума, вече са способни да пишат компютърен код. Но това, което те всъщност правят, е да анализират огромен обем информация и да търсят закономерност, на базата на която да върнат това, което се очаква от тях. В този смисъл, трябва да бъдат написани милиони програми за квантови компютри, преди ИИ да е способен да създава подобни.

 

3. Виртуален диспечер

Сигурно и на вас ви е писнало да слушате за метавселената, но, искаме или не, скоро за нея ще се говори все повече и повече. В тази посока вече са насочени огромни ресурси, постепенно се впряга трудът на огромен брой висококвалифицирани специалисти. И резултатът е неминуем.

Само че изобщо не е ясно как точно ще изглежда. Знае се, че ще навлизаме в един все по-убедителен виртуален свят с помощта на очила и всякакви други устройства. Но оттам нататък той е до голяма степен тера инкогнита.

Но пък доста голяма „тера“. Метавселената със сигурност ще роди нови професии. На хора, които ще трябва да „живеят“ в нея и на други, които да я „управляват“ офлайн.

Трудът краси човека

Точните измерения на новите професии са трудни за предвиждане. Със сигурност голямо място има за дизайнерите, които да създават визуално, звуково, а след това и тактилно убедителното копие на действителността. А после ще се раждат и чисто нови професии, като например метаекскурзовод или виртуален диспечер. После като нищо ще дойдат и метаполицаите.

 

4. Дигитална подкрепа

През последните години мнозина се озоваха целодневно вкъщи заради работата на „новото нормално“. Всеки, който е попадал в тази позиция задълго, знае, че тя дава доста удобства, но върви и с немалко предизвикателства.

Към това добавяме и бъдещето на метавселената. Е, лесно е да се прогнозира, че то също няма да донесе само предимства, а и ще създаде доста проблеми. На първо място психологически. Човекът надали е създаден, за да не мърда от едно място, тялото ни никак не изглежда така еволюционно.

И още нещо: по всичко личи, че технологиите ще ни отменят във все повече посоки. В резултат: ще имаме повече свободно време. Поне до момента в човешката история това е давало доста, но и ни е отнемало немалко.

Ето защо дигиталните психолози ще бъдат все повече, колкото повече са и хората, излезли от пътя. И още повече – тези, при които това може да бъде предотвратено с човешки контакт, точен съвет и подкрепа.

 

Професии от бъдещето

Снимка: sol, Unsplash

 

Който не работи…

А на следващо място идват онлайн фитнес инструкторите. Обездвижването и днес е голям проблем, очевидно масово не сме склонни без вътрешни или персонализирани външни усилия да се справим с този тип предизвикателства. За САЩ например прогнозата е, че през 2030-а от затлъстяване ще страдат повече от половината от хората.

 

5. Покорител на нови светове

Някога бихме го нарекли „колонизатор“, но днес думата не е модерна, донякъде основателно. Факт е, че би било прекрасно, ако близкото бъдеще най-накрая се върне в онази светлина, която му приписваха фантастите.

Тази професия за момента изглежда по-скоро пожелателна. Мъск вече безброй пъти отложи обещаното пътуване до Марс, но пък той е достатъчно амбициозен човек и нищо не се знае.

Прекрасно би било да се върнем в Космоса. Да започнем да опознаваме нови светове по-активно. Може би се сещате за мема, в който Гагарин ни пита дали вече сме стъпили на Юпитер и се учудва, че не само не сме ходили на Луната от половин век, а вече две години… почти не излизаме от вкъщи.

Другият, песимистичният вариант е окопаване в настоящето. А още по-песимистичният, никак не случайно към него обръщат погледите ни много велики умове, е сценарият за доминирането на изкуствения интелект.

Със сигурност обаче всичко е все още в наши ръце. А ние още знаем как да ги използваме, именно трудът ни е направил хора. Колкото и технологиите да напредват, именно смисленият и осъзнат труд може да ни запази такива.

 

Материалът е публикуван в списание InGlobo

Последно обновяване: 22.03.2022 г.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко изглежда, че в Парламента ще влязат още повече партии.
Как да излезем от омагьосания кръг? Защо политиката у нас се превърна в толкова неблагодарно и непрестижно занимание? Къде са лидерите, които да ни вдъхновяват и за които да гласуваме с гордост, а не като за най-малкото зло? Къде са програмите, идеите, визионерството? Ясните политически позиции, принципите… Толкова ли е трудно в крайна сметка?
Разбира се, отговорите е редно да дават специалистите – политолози, социолози, общовойскови коментатори с важни гледни точки. И те ги дават всяка сутрин по телевизиите и целодневно онлайн, но всичко резултира в чесане на езици и допълнително разделяне, подпомогнато от технологиите.
Така че избирам да дам думата на два безспорни авторитета – Бай Ганьо, който така и не иска да си отиде – ще се убедите по цитатите, с които Алеко ни разказва толкова много за политиката по нашите ширини и отношението към нея. И, разбира се, на ChatGPT, чиято най-нова версия обещава да е още по-добра и близка до човешките отговори.

повече информация

Най-новите:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

повече информация
Share This