„ИИ революция!“ Когато шумът дойде в повече…

авг. 17, 2021 | Технологии

„ИИ революция!“ Когато шумът дойде в повече…

17 август 2021 | Технологии

Изкуственият интелект може да удължи живота ни драстично, а и да го направи по-хубав по толкова много начини. За това сме ви разказвали немалко Дигитални истории и още много ви очакват. Вярвам, че един ден той може да замени (или поне да допълни или подпомогне) журналистите, програмистите, дори политиците. Помага ни да прогнозираме пандемията. Напоследък обаче това словосъчетание се използва толкова безогледно и маркетингово, че наистина си струва винаги, когато го чуем, да имаме едно наум.

Колкото по-нашумяла е една област от познанието, толкова по-привлекателна става и за измами, питайте Остап Бендер. От кръвопускането и пиявиците до нанотехнологиите, много е яко да сложиш пелерината на ултрамодерната технология и да избиеш рибата. Понякога прекалено буквално.

Да, безобидно, макар и малко наивно е да слагаме етикета на всичко, търсейки евтина слава. Да, няма нужда черпакът за шкембе чорба да е с изкуствен интелект. И това е немалка част от проблема – заради безогледното ползване на този термин, това руши реномето и на сериозните проекти.

По-лошо обаче става, когато става дума за особено чувствителни области, като например медицината. ИИ днес е навлязъл в много нейни области… Но какво се случва, когато технологията, на която сме се предоверили, започне да не изпълнява задачите си? И пропусне най-важната част от хипократова клетва: Primum non nocere. „Преди всичко, не вреди…“

Проф. Гари по безпътните гари

Проф. Гари Н. Смит е от малкото учени, които се опитват да привличат вниманието именно към подобни теми. Той се занимава с изкуствен интелект, с икономика, автор е на 3 книги, излезли под марката на издателството на „Оксфорд“. Основният лайтмотив в работата му е да ни предупреждава: ИИ идва, за да промени живота ни. Но ако се предоверяваме на всичко, което се скрие зад атрактивното му название, ще страдаме. За „9 клопки в науката за данните“ той дори печели наградата на Американската асоциация на издателите за популярна наука.

Тук например той дава един особено показателен пример.

„Епик системс“ е най-голямата компания в Америка, която се занимава с обработване на данните за здравословното състояние на хората. Това е, най-меко казано, внушително постижение – знаете колко сериозни са регулациите за съхранението и анализа на лични данни, а какво остава за най-уязвимата информация, тази, свързана със здравето!

И на този фон, „Епик“ официално и направо епично имат достъпа до данните на 180 милиона души, цели 56% от американците!

„С пациента в сърцето“, гласи силно емоционално подбраният слоган на компанията. В портфолиото ѝ има 20 изпипани алгоритъма, базирани на изкуствения интелект, чиято цел е да предскажат, потвърдят дадена диагноза, или да предположат за колко дни ще бъде хоспитализиран определен пациент.

 

части от роботи

Снимка: Alessio Ferretti, Unsplash

 

Гаргари и алгоритми

Както отбелязва проф. Гари Смит, прекалено често се случва да чуем, че нещо е дело на съвременната магия „изкуствен интелект“. И, понеже е „търговска тайна“, „патент за милиони“ или каквато и да е друга безценност, не е ясно какво точно се случва в черната кутия на алгоритъма. Нито е възможно да се правят някакви елементарни проверки с конкретни външни данни.

Едно от основните призвания на епичния „Епик“ е да предсказва случаите на сепсис, внезапна инфекция, водещата причина за смъртност в болниците. Както пише проф. Смит, „сепсисът се получава, когато човешкото тяло реагира прекалено бурно на инфекцията и изпраща в кръвообращението вещества, които могат да разрушават тъканите или да пречат да органите да функционират нормално. Ранното диагностициране буквално може да спасява животи, но… сепсисът е много трудно да бъде диагностициран рано“.

И така, „Епик“ има особено перспективен алгоритъм, базиран на изкуствения интелект, който казва, че може да предскаже с точност между 73 и 84% опасността от сепсис!

Страхотно, нали? Толкова много спасени животи!

Само че съвсем неотдавна, в първия ден на август, в реномираното издание „JAMA, вътрешна медицина“ бяха публикувани прелюбопитни данни на екип от изследователи, проучили болничните данни на 38 455 пациенти, преминали през Университетската болница на Мичиган. 6,6% от тях, или 2552-ма, наистина развили сепсис. Как обаче се е справила системата, която е трябвало да предскаже дали ще се стигне до проблем?

Следващата елементарна табличка казва всичко. Отгоре с „Епик+“ и „Епик-“ са отбелязани прогнозите на алгоритъма дали при даден пациент ще се развие сепсис, а отдолу е реалният резултат.

Епик+ Епик- Общо
Развили 843 1709 2552
Не развили 6128 29 775 35 903
Общо 6971 31 484 38 455

 

Грешка не човешка

Проба, грешка. Цифрите май и сами показват колко далеч се е оказал алгоритъмът от истината.

Но все пак проф. Гари Смит откроява две основни зависимости:
– От 2552 пациенти със сепсис системата е генерирала предупреждение само за 843, което е едва 1/3.
– От 6971 предупреждения прогнозата се е потвърдила само при… 843 души. Дванайсет процента!

Погледнато наобратно: системата се е провалила при откриването на 67% от случаите, а от дадените предупреждения 88% са се оказали неточни.

Тоест, дори ако просто седите и хвърляте монета, процентът на познатите случаи може би ще се окаже доста по-точен.

А сега си представете, че наистина от този алгоритъм, за който са похарчени огромни суми, не просто се очаква да предупреждава, а по някакъв начин от него директно зависи здравето на пациентите… Направо плашещо, нали?

 

изкуствен интелект

Снимка:Maxim Hopman, Unsplash

 

Епично

Проф. Смит отбелязва също, че много от другите системи, развивани от „Епик системс“, всъщност са много, много по-неубедителни в прогнозите си, отколкото е заложено в обещанията. И изследователят предупреждава, че определено не е добра идея да се дава достъп до огромна здравна информация с мултимилиардни проекти на уж базирани на изкуствения интелект решения. Които обаче в действителност се оказват много, много по-нескопосани от лустросаната си обвивка.

Редно е подобни системи да бъдат тествани и оценявани по-внимателно от учените, преди да се въведат в практиката. При това от независими екипи. А не просто да имаме една черна кутия, която приема някакви данни и „изплюва“ резултат.

Проблемът, разбира се, съвсем не се изчерпва с една фирма.

 

Д-р Уотсън в бюрото по труда

Все още в сферата на медицината, струва си да споменем и проекта „Д-р Уотсън“. Да, това е начинание на IBM, базиращо се на същия този суперкомпютър „Уотсън“, който не спря да побеждава хората в разни състезания. Тук обаче изгуби.

Една от идеите на създателите му беше да го вкарат в медицината. Отне 5 години и 60 милиона долара за разработка, преди „д-р Уотсън“ да бъде „уволнен“ от центъра за лечение на онкологични заболявания „Андерсън“ в Хюстън, заради „многобройни примери за небезопасни и неправилни препоръки за лечение“.

И последен медицински пример. В реномираното списание „Нейчър“ през март тази година бе публикуван сравнителен анализ на 2212 различни публикации, използващи модели за машинно самообучение в опит да предсказват или да диагностицират развитието на ситуацията с коронавируса.

Резултатът: „Нито един от моделите не показва потенциал за евентуално прилагане в клинични условия“.

 

робот

Снимка: Lukas, Unsplash

 

Груботи

Немалко ИИ проекти пък се провалят доста зрелищно, дори комично. Пословичен е примерът с чатбота Тай, многообещаващ проект на „Майкрософт“ от 2016-а за технология, която управлява туитър акаунт с идеята да води разговори досущ като типичен американски младеж.

Е, не знаем какво е типичното за повечето младежи, но Кай доста бързо показва силно плашещи страни от характера си. Няколко часа след пускането на проекта вече заявява, че ненавижда евреите, а Хитлер е бил прав. Чатботът е спрян по-малко от денонощие след старта на проекта. Става ясно, че зложелателни потребители на мрежата са използвали слабости в начина, по който алгоритъмът се учи, за да го накарат да приказва като расист и човекомразец.

Ще кажете – тази история е вече доста стара. Да, но пък е показателна и ни кара да се замисляме. Ами ако по същия начин може да се манипулира например ИИ, който отговаря за управлението на автономните коли?

 

Депутати и престъпници

Всички сме слушали за съвършените системи за лицево разпознаване в Китай (макар че по въпроса наистина има повече от една гледна точка). Е, през 2018-а полицията арестува погрешка съпругата на един от най-богатите хора в страната, защото ИИ грешно я припознал за шофьорка, виновна за много сериозна катастрофа. Нещо повече, лицето ѝ се появява на гигантските екрани, на които публично се показват най-сериозните нарушители на правилата като форма на публично порицание.

Подобен проблем имат и от „Амазон“. Журналистически експеримент показва, че системата им за лицево разпознаване бърка 28 от членовете на американския конгрес с криминални престъпници. Нещо повече – алгоритъмът асоциира 40% от хората на снимките с афроамериканци, макар в действителност такива да са под 20% от конгресмените.

Завършваме списъка с малко прогностика. Преди последното световно първенство по футбол какви ли не ентусиасти се опитват да прогнозират победителя с помощта на всякакви модели и алгоритми. Накрая резултатите им са обобщени. Бразилия, сочена като победител в най-много от моделите, стигна до четвъртфиналите. А другите два най-вероятно победители – Испания и Германия, отпаднаха дори по-рано.

За да не прекаляваме с песимизма, ето и един пример, когато ИИ си върши работата чудесно, но… това води до сериозни проблеми. Главният финансист на базирана в Англия енергийна компания превежда 220 000 евро на унгарски доставчик. Просто си изпълнява задълженията, защото му се е обадил и му е казал за го направи самият германец, главен шеф на фирмата. После обаче се оказва, че това е бил звуков вариант на технологията дийп фейк, при който изкуственият интелект точно е наподобил гласа на шефа. „Звучеше с абсолютно същия немски акцент и същата мелодика в гласа“, разказва жертвата пред „Уолстрийт Джърнъл“.

 

робот

Снимка: Arseny Togulev, Unsplash

 

Алгоритме, алгоритме…

Както предупреждава в друга своя статия проф. Смит, с когото започнахме, изкуственият интелект се е превърнал в мантра, в маркетингово клише, в хайп, както биха казали по-младите.

Той ни разказва и историята на Джъстин Уонг, който завършва с добри оценки бакалавър и магистратура по информационни технологии и през 2017-а създава базираната в Сингапур компания на име „Скрай“. Целта ѝ е да се превърне в „платформа за социални предсказания“. Потребителите се регистрират безплатно и могат да въвеждат своите собствени прогнози за вероятността за дадено събитие. Кой ще е следващият президент на САЩ? Ще успее ли Мъск да „откара“ хора на Марс в близкото десетилетие. Използва се принцип, познат като „мъдростта на тълпата“, за който вече сме разказвали в комплект с блокчейн технологията.

Скоро той прави и следващата стъпка – „Скай Вентидж“, система, която прави същите тези прогнози. Само че с помощта на алгоритъм, който, разбира се, също е заключен в черна кутия. И всяка прогноза, направена с него, вече струва по 400 долара.

„Наричаме го ИИ, само това ви трябва да знаете“, е принципът, на който работят доста такива проекти. Но дали зад тях наистина се крие сериозен, научно обоснован и проверен алгоритъм? Или просто си играем на онче-бонче и търсим отговора в гугъл?

 

Алго-ритни ме!

Всъщност, проф. Смит слага в списъка с подобни проекти и GPT-3, което със сигурност е доста по-спорно. Тази технология наистина изглежда доста обещаваща, в крайна сметка всички можем да я проверим днес по доста различни начини.

Още една причина да сме по-мнителни, чуем ли „мантрата“ ИИ, ни дава това проучване от 2019-а. Според данните на една от водещите компании в тази сфера – „Пактера технолоджис“, цели 85% от проектите за разработване на изкуствен интелект в различни области се провалят. Те така и не успяват да доставят това, за което са създадени. Процентът наистина е много сериозен, като изследователите дават доста възможни обяснения. От една страна – трудното адаптиране към толкова сериозни промени, от друга – прекалено амбициозните задачи, които се поставят, при положение, че очевидно тази технология има още много да се развива, преди да предложи дори част от впечатляващите неща, които очакваме от нея.

Изкуственият интелект определено е тема, по която си струва да сме предпазливи. Много тънка е границата между сериозните проекти, които определено могат да подобряват живота на всички ни, и пълните фалшификати, които пък създават предубеждения към цялото направление.

Когато представям различни Дигитални истории, свързани с изкуствения интелект, може би понякога се улисвам в предвиждането на едно прекалено оптимистично бъдеще. Темата го предполага. А и понякога този тип технологии изненадват изумително с напредъка си. Достатъчно е да спомена лицевото разпознаване, машинния превод, автономните коли.

 

Изкуствен интелект

Снимка: Dominik Scythe, Unsplash

 

И, И… какво?

Затова по такива теми се старая да представям балансирани истории, в които не прекалявам с оптимизма или скептицизма.

„Никога не инвестирайте в бизнес, който не разбирате“, казва Уорън Бъфет. И е факт, че опасността да ни изиграят понякога е много по-голяма, стане ли дума за модерните технологии. Достатъчно е да споменем митичната измама с блокчейн за милиарди OneCoin, тръгнала от България.

При изкуствения интелект за съжаление това също важи с пълна сила. На едро или пък съвсем на дребно, лепвайки толкова модерния етикет на всяка дреболия. Много е важно какво точно се крие зад определението „ИИ“ във всеки конкретен случай. Разбира се, важно е да вярваме в сериозното развитие на технологиите и да сме подготвени за бъдещето, което идва. Но все пак, добре е и винаги да имаме едно наум…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то? „Олимпиадата е нашият...

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува? Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал. „Все едно си говориш с призрак“, описва...

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени...

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме...

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме едновременно представителите си в националния ни и в Европейския парламент. Ключови избори има в 8 от 10-те най-големи държави на планетата, поне 2 милиарда души се очаква да се озоват пред урните (ако не отидат за гъби).
И ако за нас през последните години това се превърна в повтарящо се често, не особено атрактивно и мотивиращо задължение, то ето че за първи път демократичните процедури от подобен мащаб се случват в епохата след ChatGPT. Във времето, когато изкуственият интелект се превърна в голямата възможност и предизвикателство. И всичко това – на фона на цялостния упадък на интереса към демократичните процеси. В зората на зараждащите се обществени сътресения, които, няма как, са свързани изключително пряко с технологичната революция, в която живеем.
Може ли изкуственият интелект да се превърне в ключов фактор, който ще решава задаващите се избори? Има ли как да намалим риска да бъдем манипулирани в избора си, на фона на и без това манипулативните форми на комуникация онлайн? Как ще изглежда и колко е далеч моментът, когато технологиите ще ни позволят да направим следващите стъпки от развитието ни като вид, от начина, по който е организирано и управлявано обществото ни? Ето осем повода за замисляне.

повече информация
Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива

Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива

Много е лесно да различиш човек, който някога е програмирал от останалите – „докосвал“ ли си код, просто няма как да не си виждал Stack Overflow. Само за 15 години сайтът с въпроси и отговори промени из основи начина, по който работят програмистите. Превърна се в Мека за софтуерните инженери, в спасителен пристан за почти всеки ежедневен техен проблем.
Днес обаче легендата върви към своя залез. При това, по ирония на съдбата, заради напредъка в технологиите, който сама направи възможен…
Нещо повече – заради упадъка на проекта мнозина вещаят сериозни проблеми, с които ще се сблъскват следващите програмисти.
Историята на Stack Overflow е показателна за това къде сме днес в света на технологиите. За стремителната скорост, с която се променяме. За семенцата, за добрите идеи, които могат да покълнат само ако попаднат в подходящата среда и в точния момент. И за бързината, с която до вчера непоклатимият гигант се превръща в сянка на себе си.

повече информация
Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация

Най-новите:

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Днес в мрежата можем да си говорим както никога за важните неща, да чуем мнението на най-интелигентните хора, да обсъдим, а… се чудим за какво да се изпокараме.
За и против правителството, Тръмп, скандалната участничка в „Ергенът“ (защото се очаква да избират само нескандални). Машинното гласуване, ваксините, съдебната реформа. Новия чалга хит, поредната недомислена законова промяна и какво ли още не.
Знаем, че живеем в социалните балони, че платформите за съдържание отдавна не са място за среща с приятели, а големи телевизори, които правят всичко, за да погълнат вниманието ни, но… какво от това?
Можем ли да променим нещо? Струва ли си? Ето един малък експеримент, гарниран с 8 повода за замисляне.
Ще се върнем към темата за ковид и начина, по който я осмислихме. Ще тръгнем по пътя на една журналистическа публикация, за да поразмишляваме заедно. За мястото, докъдето сме стигнали.

повече информация
„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?
Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.
„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.
Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“
Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?
„Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме едновременно представителите си в националния ни и в Европейския парламент. Ключови избори има в 8 от 10-те най-големи държави на планетата, поне 2 милиарда души се очаква да се озоват пред урните (ако не отидат за гъби).
И ако за нас през последните години това се превърна в повтарящо се често, не особено атрактивно и мотивиращо задължение, то ето че за първи път демократичните процедури от подобен мащаб се случват в епохата след ChatGPT. Във времето, когато изкуственият интелект се превърна в голямата възможност и предизвикателство. И всичко това – на фона на цялостния упадък на интереса към демократичните процеси. В зората на зараждащите се обществени сътресения, които, няма как, са свързани изключително пряко с технологичната революция, в която живеем.
Може ли изкуственият интелект да се превърне в ключов фактор, който ще решава задаващите се избори? Има ли как да намалим риска да бъдем манипулирани в избора си, на фона на и без това манипулативните форми на комуникация онлайн? Как ще изглежда и колко е далеч моментът, когато технологиите ще ни позволят да направим следващите стъпки от развитието ни като вид, от начина, по който е организирано и управлявано обществото ни? Ето осем повода за замисляне.

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация
Share This