Как да си генерираш инфлуенсър

фев. 16, 2024 | Избрано, Технологии

Как да си генерираш инфлуенсър

16 февруари 2024 | Избрано, Технологии

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.

Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.

84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.

Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

 

Дете на дивата пустиня

„В света, където лайковете и следванията са валута, стартирам един необикновен експеримент – създавам инфлуенсър, роден не от човешки труд, а от сърцевината на изкуствения интелект. Този експеримент размива границите между реалност и измислица, поднасяйки ни поглед към бъдещето на социалните медии, където инфлуенсърите може би ще носят бит и байт вместо кръв и кости“.

Вай, вай, добре, че няма да носят кръв и кости. Това е лийдът, който ми написа ChatGPT. Аз мога да напиша по-хубав, но… кому е нужно? Ето че алгоритмите очевидно са способни да са по-успешни в писането онлайн в сравнение със скромния ми 20-годишен път в разказването на истории. Поне така изглежда на базата на непретенциозния ми експеримент.

Моля ChatGPT да ми измисли име на „създател на съдържание“, профил. После да направи план какъв тип постове да публикува. Следващата стъпка е да генерира самите публикации, а Midjourney се включва с подходящите изображения. Аз изобщо не им се меся, само копирам и публикувам… дори това спокойно мога да не върша, въпрос на минути би било да напиша проста програма, която да го прави.

Какъв ли е резултатът от едномесечното инфлуенсърстване? Поне за мен – шокиращ.

 

eco-elena-bg

 

Хубавата Елена

Вече е ставало дума за виртуалните хора. Защо ти е истинска знаменитост, след като… може да е изцяло измислена от алгоритмите? Даже не са нужни кой знае какви познания или умения – изкуственият интелект вече е готов и удобен за използване.

И така, средата на януари. Няма, като друг един герой, да моля ChatGPT да ми нарисува овца. Просто ще му дам задачата да ми измисли инфлуенсър. Започвам със задължителното указание да влезе в ролята на маркетингов специалист и да ми генерира описанието на успешна личност в Instagram. Давам му и някои допълнителни указания, например да не слага главни букви на всяка дума в заглавията – нещо, по което поне аз го разпознавам на български. Нататък… прав му път.

„Колегата“ се ориентира изключително бързо. Каква ниша избра за нашия измислен герой? „Здраве и благополучие – Цялостен и устойчив начин на живот“. Жестоко! Това ако не са вървежни теми в наше време… здраве му кажи. И благополучие.

За какво ще разказва? Имаме ли подробен маркетингов план? Имаме! Ето:

eco-elena-bg

 

Майстор Джи-пи-то

Колко ли би взел за нещо подобно маркетингов експерт? Не е моя работа, нито да оценявам маркетолога ChatGPT, тук съм само, за да му дам шанс за изява.

Как да се казва нашият инфлуенсър? Някъде тук, без изобщо да съм му давал насоки, авторът преценява, че дама ще е по-успешна. Одобрявам още първото от петте предложения, които получавам:

eco-elena-bg

„EcoElenaBG – Името съчетава екологичната насоченост с популярно българско женско име и добавя допълнение, което подчертава българските корени.“

Еко и патриотизъм? Не си поплюваш, сър. Щом си казал. Я сега ми дай описание на Елена, което пък да помоля Midjourney да превърне във фотореализъм?

Ето го и резултата:

eco-elena-bg

Дигитални истерии

Супер! Имаме си ниша, име, концепция… Да се захващаме за практическа работа. Биографията е готова. Само се налага леко да я съкратя, за да се побере в изискванията на Instagram и Facebook и резултатът е:

🌟 Разказвач на дигитални истории & Трендсетър
🌍 Любител на пътешествията
🌈 Добавя цвят към вашия фийд | 🍃 Устойчив живот | ✨ Гуру по благополучие

Разказвач на дигитални истории? Моля?! Да не вземем да се съдим за това словосъчетание, драги? Няма, след като и ти, и аз сме стигнали до една и съща идея, явно е добра.

 

Умното Ленче

Ден 1. Случайно или не, оказва се, че профил с името EcoElenaBG няма и в двете избрани от мен социални мрежи. Така ЕкоЕлена се появява на бял свят… или екран. Какво обаче ще поства нататък в мрежите? Не е моя работа да решавам. Маркетинговият ми консултант след секунди пуска точен и ясен план.

Всеки понеделник Елена ще дава съвет за личностно развитие, във вторник – здравословна рецепта. Четвъртък е денят, в който ще ни разказва за своите пътешествия, а петък – време за снимка, гарнирана с мъдър цитат. Неделята си оставяме за съветите за екологичен живот. А, както ме уверява ел. консултантът, е добре от време на време да пускам и допълнителен, по-различен пост.

 

View this post on Instagram

 

A post shared by Elena Dimitrova (@ecoelenabg)


Идва понеделник, Елена дебютира в мрежата. Дава 5 съвета за „силата на визуализацията и целеполагането – два мощни инструмента, които могат да преобразят мечтите ви в реалност“.

Разказвам за идеята си на трима приятели, заедно с мен те са първите последователи на дамата в Instagram, за да не изглежда подозрително. Оттук нататък единственото, което правя, е да помоля ChatGPT да ми измисли пост по темата, която сам е създал, а после неговия визуален колега – да ми предложи тематични изображения.

 

Роди се звезда

Ден 7. Както и се очаква, първата седмица е слабичка. Интересното е, че дори преди аз да харесам профила, ме изпреварват двама непознати. И все пак, до неделя последователите са 10, харесванията на постовете – едва няколко.

Какво ли не ѝ харесват? Честно да ви кажа, аз не бих различил нейните публикации от такива, създадени от човек (пробвайте и вие… макар че е друго, след като знаеш).

eco-elena-bg

Да, така работи алгоритъмът на социалните мрежи, началото е трудно, а аз, разбира се… питам по-вещия от мен в инфлуенсърството. Какво да правя? Той ми дава ценни съвети – да опитам и в други социални мрежи, да харесам профилите на други хора, да помисля за подсилване на постовете, защото това е начинът в началото.

Слушам и изпълнявам! В понеделник ЕкоЕлена се присъединява към Facebook. Има си ново яко-мега-еко лого (направено знаете как). От нейно име си позволявам да харесам 80 Instagram профила – първите, които ми препоръчва алгоритъмът. Решавам, че експериментът си струва и ще отделя 100 лв. за реклама – общо до края на месеца.

 

Най-добрият приятел на ИИ-то

Ден 10. После идва сряда, аз моля колегата за по-различен пост, нека да разкаже нещо интересно, което се е случило на Елена. И хоп… среща с миловидно кученце, което осмисля деня ѝ, кара я да се радва на малките неща..:

 

 

Явно осмисля и дните на други, защото лайковете политат към Космоса. Коментари със сърчица, „колко хубаво!“, „колко зареждащо!“, 2200 харесвания! А ако бях пуснал котенце?!

Опитвам се да се сетя за малкото пъти, когато пост от Дигитални истории е привличал толкова. Дали наистина една история онлайн е силна, когато е дълбока? Или когато е истинска? Или когато знаем, че някой я е преживял? Ами ако няма как да го разберем?

Профилът бързо се раздвижва и в двете социални мрежи. Харесванията валят, сърчицат, коментарите. Донякъде учудващо, сред най-успешните не са принципните съвети за екологичен живот или себепознание (въпреки че според мен са достойни за повечето тематични списания).

Алгоритъмът вече се справя много добре на български, даже изумително добре, имайки предвид колко малко е обучаван на езика ни. Да не кажа, че с пълния член се справя по-добре от повечето хора, които познавам.

 

eco-elena-bg

 

Еленски бут

Доста успешна става ежеседмичната рубрика за здравословни рецепти. И как не, тук помагат изкусителните снимки – отново пускам първите предложения, не придирям, че тук-таме има дръжка за тиган без тиган…

Разбира се, рецептите за всеки случай и аз чета внимателно – не ми се иска на съвестта на Елена да тежи добавянето сред ингредиентите на шише белина. Нищо подобно обаче, ChatGPT си пише съветите точно като телевизионен шеф, а и снимките не отстъпват. Най-добре се харчи рецептата за бургер от червена леща и киноа. Предизвиква и полемики – една от последователките казва, че ги е пробвала, но сместа се е разпадала, което било поправено с 1-2 с.л. бадемово брашно.

Друг възмутен гост изразява чрез бургерите генерална лайфстайл забележка – „мързи ви да готвите, ей! Лесната Америка с картофки и кетчъп!“. Тук Елена вероятно се е смутила, няма да ви показвам reels с реакцията ѝ.

 

 

На сериозен успех се радват и пътеписите. Да, снимките се получават в духа на избраните от алгоритъма градове – Дубровник, Букурещ, Охрид, Санторини… Авторката предава магията на дестинациите, понякога си измисля някоя и друга забележителност, улиците на снимките ги няма наистина, но пък… хората харесват, някои се включват със спомени от своите пътувания.

„Човек трябва да живее в хармония с природата, със слънцето, с водата, с въздуха и със земята, които са първоизточници на живота“, казва Елена, че казва Петър Дънов. Без майтап, без жокери тя се насочи в тази посока. Поне според интернет Дънов не го е казвал, ама… добре звучи. Освен за един от гостите, който казва, че въпросът всъщност е как природата да живее в хармония с човека.

 

Любовта, без която не можем

В деня за разнообразни постове ни гостува приятелката на Елена – Вера. Добро момиче, хубаво, помогнало ѝ е да преоткрие себе си:

 

Като хубавица я определят и коментарите отдолу, макар и да има едно типично онлайн позитивно „grozna”. Няма да ѝ предавам, да не се разстрои момичето.

За романтичните предложения и опитите за запознанство направо не ми се говори, още един повод да се замислим защо е толкова важно да си говорим за онлайн комуникацията.

Дали пък историята на Елена да не продължи и в Tinder?

 

Еленски Балкан

Ден 28, 10 февруари. 23 поста. Стига толкова, време е за обобщението, с което започнах. Елена беше дотук, имам още генерирани нейни публикации, но ще си останат тайна за феновете ѝ. Числата ги видяхте, впечатлява ме, че и неподсилените постове винаги имат поне двуцифрен брой лайкове, с което… не могат да се похвалят понякога и национални медии.

Но едно число ме впечатлява най-силно. Нула. Броят на хората, сред всички 84 519, видели поне един неин пост (без мен и 7-8 приятели), които да отбелязаха, че тук нещо не е наред.

При 100% генерирано съдържание, без нито една минимална моя намеса. Без текстови редакции, без избор на най-добрите предложения, без корекции на изображенията. Без да навлизам в техниките за по-добри промптове за картинките или да търся консистентни изображения.

Ами ако човек вложи и още малко усилие? Ако се постарае да заглади и дребните жокери, които нарочно оставях? Тогава, гарантирам ви, Елена би могла да стане истинска звезда (и източник на доходи).

 

 

View this post on Instagram

 

A post shared by Elena Dimitrova (@ecoelenabg)

 

Ще доживеем до понеделник

С основание ще кажете – няма как да наричаш „инфлуенсър“ някого с няма и 300 последователи. И сте прави, Исус успява с милиарди фолоуъри само за 7 дни в Страстната седмица.

Приятели, на които разказвам за опита, ме карат да го продължа, да стигна до хиляди последователи, да превърна ЕкоЕлена в истински инфлуенсър и маркетингов продукт (или пък тя сама да го направи?). Мисля, че е абсолютно възможно, спрямо видяното дотук.

Но стига толкова – един месец беше достатъчен. В същия дух след още два ЕкоЕлена щеше да има 1000 последователи, а това, според маркетолозите, би я направило микроинфлуенсър, който може да рекламира в своята ниша.

Не е трудно да отпусна въображението си и нататък – тя пуска повече свои снимки, вече и това го могат алгоритмите, става популярна, хората започват да обсъждат повече, да се питат дали наистина съществува, това да я прави още по-популярна. Ще трябва да ме извини, но няма да го направя (и дано не се сети да ме съди за пропуснати ползи).

 

eco-elena-bg

 

Народе????

Целта ми не е да лъжа никого, камо ли пък да печеля от това. Точно обратното. Вярвам в истината, мисля, че много повече трябва да си говорим за нея и да я осмисляме.

Исках да проверя колко е неразличимо днес създаденото от генерираното, колко са се развили алгоритмите? Не толкова на какво са способни самите те, ами… на какво сме способни ние, хората, в ерата на изкуствения интелект?

Ценим ли истината онлайн, има ли значение тя? Как се пишат успешни дигитални истории и защо понякога е по-важно те да са смислени, лични, задълбочени…?

Проверих, вече имам своя отговор. Не, няма да ви кажа какъв е, питайте ChatGPT.

 


Следващия петък очаквайте:
Ще различите ли създаденото от човека от генерираното? Нека проверим заедно с помощта на един прелюбопитен тест! Ще преценяваме по текстове, снимки, картини – кое е човешко и кое – генерирано? Експериментът ще има много какво да ни каже…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко изглежда, че в Парламента ще влязат още повече партии.
Как да излезем от омагьосания кръг? Защо политиката у нас се превърна в толкова неблагодарно и непрестижно занимание? Къде са лидерите, които да ни вдъхновяват и за които да гласуваме с гордост, а не като за най-малкото зло? Къде са програмите, идеите, визионерството? Ясните политически позиции, принципите… Толкова ли е трудно в крайна сметка?
Разбира се, отговорите е редно да дават специалистите – политолози, социолози, общовойскови коментатори с важни гледни точки. И те ги дават всяка сутрин по телевизиите и целодневно онлайн, но всичко резултира в чесане на езици и допълнително разделяне, подпомогнато от технологиите.
Така че избирам да дам думата на два безспорни авторитета – Бай Ганьо, който така и не иска да си отиде – ще се убедите по цитатите, с които Алеко ни разказва толкова много за политиката по нашите ширини и отношението към нея. И, разбира се, на ChatGPT, чиято най-нова версия обещава да е още по-добра и близка до човешките отговори.

повече информация

Най-новите:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

повече информация
Share This