Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.

Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.

84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.

Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

Дете на дивата пустиня

„В света, където лайковете и следванията са валута, стартирам един необикновен експеримент – създавам инфлуенсър, роден не от човешки труд, а от сърцевината на изкуствения интелект. Този експеримент размива границите между реалност и измислица, поднасяйки ни поглед към бъдещето на социалните медии, където инфлуенсърите може би ще носят бит и байт вместо кръв и кости“.

Вай, вай, добре, че няма да носят кръв и кости. Това е лийдът, който ми написа ChatGPT. Аз мога да напиша по-хубав, но… кому е нужно? Ето че алгоритмите очевидно са способни да са по-успешни в писането онлайн в сравнение със скромния ми 20-годишен път в разказването на истории. Поне така изглежда на базата на непретенциозния ми експеримент.

Моля ChatGPT да ми измисли име на „създател на съдържание“, профил. После да направи план какъв тип постове да публикува. Следващата стъпка е да генерира самите публикации, а Midjourney се включва с подходящите изображения. Аз изобщо не им се меся, само копирам и публикувам… дори това спокойно мога да не върша, въпрос на минути би било да напиша проста програма, която да го прави.

Какъв ли е резултатът от едномесечното инфлуенсърстване? Поне за мен – шокиращ.

Хубавата Елена

Вече е ставало дума за виртуалните хора. Защо ти е истинска знаменитост, след като… може да е изцяло измислена от алгоритмите? Даже не са нужни кой знае какви познания или умения – изкуственият интелект вече е готов и удобен за използване.

И така, средата на януари. Няма, като друг един герой, да моля ChatGPT да ми нарисува овца. Просто ще му дам задачата да ми измисли инфлуенсър. Започвам със задължителното указание да влезе в ролята на маркетингов специалист и да ми генерира описанието на успешна личност в Instagram. Давам му и някои допълнителни указания, например да не слага главни букви на всяка дума в заглавията – нещо, по което поне аз го разпознавам на български. Нататък… прав му път.

„Колегата“ се ориентира изключително бързо. Каква ниша избра за нашия измислен герой? „Здраве и благополучие – Цялостен и устойчив начин на живот“. Жестоко! Това ако не са вървежни теми в наше време… здраве му кажи. И благополучие.

За какво ще разказва? Имаме ли подробен маркетингов план? Имаме! Ето:

Майстор Джи-пи-то

Колко ли би взел за нещо подобно маркетингов експерт? Не е моя работа, нито да оценявам маркетолога ChatGPT, тук съм само, за да му дам шанс за изява.

Как да се казва нашият инфлуенсър? Някъде тук, без изобщо да съм му давал насоки, авторът преценява, че дама ще е по-успешна. Одобрявам още първото от петте предложения, които получавам:

„EcoElenaBG – Името съчетава екологичната насоченост с популярно българско женско име и добавя допълнение, което подчертава българските корени.“

Еко и патриотизъм? Не си поплюваш, сър. Щом си казал. Я сега ми дай описание на Елена, което пък да помоля Midjourney да превърне във фотореализъм?

Ето го и резултата:

Дигитални истерии

Супер! Имаме си ниша, име, концепция… Да се захващаме за практическа работа. Биографията е готова. Само се налага леко да я съкратя, за да се побере в изискванията на Instagram и Facebook и резултатът е:

🌟 Разказвач на дигитални истории & Трендсетър
🌍 Любител на пътешествията
🌈 Добавя цвят към вашия фийд | 🍃 Устойчив живот | ✨ Гуру по благополучие

Разказвач на дигитални истории? Моля?! Да не вземем да се съдим за това словосъчетание, драги? Няма, след като и ти, и аз сме стигнали до една и съща идея, явно е добра.

Умното Ленче

Ден 1. Случайно или не, оказва се, че профил с името EcoElenaBG няма и в двете избрани от мен социални мрежи. Така ЕкоЕлена се появява на бял свят… или екран. Какво обаче ще поства нататък в мрежите? Не е моя работа да решавам. Маркетинговият ми консултант след секунди пуска точен и ясен план.

Всеки понеделник Елена ще дава съвет за личностно развитие, във вторник – здравословна рецепта. Четвъртък е денят, в който ще ни разказва за своите пътешествия, а петък – време за снимка, гарнирана с мъдър цитат. Неделята си оставяме за съветите за екологичен живот. А, както ме уверява ел. консултантът, е добре от време на време да пускам и допълнителен, по-различен пост.

 

View this post on Instagram

 

A post shared by Elena Dimitrova (@ecoelenabg)

Идва понеделник, Елена дебютира в мрежата. Дава 5 съвета за „силата на визуализацията и целеполагането – два мощни инструмента, които могат да преобразят мечтите ви в реалност“.

Разказвам за идеята си на трима приятели, заедно с мен те са първите последователи на дамата в Instagram, за да не изглежда подозрително. Оттук нататък единственото, което правя, е да помоля ChatGPT да ми измисли пост по темата, която сам е създал, а после неговия визуален колега – да ми предложи тематични изображения.

Роди се звезда

Ден 7. Както и се очаква, първата седмица е слабичка. Интересното е, че дори преди аз да харесам профила, ме изпреварват двама непознати. И все пак, до неделя последователите са 10, харесванията на постовете – едва няколко.

Какво ли не ѝ харесват? Честно да ви кажа, аз не бих различил нейните публикации от такива, създадени от човек (пробвайте и вие… макар че е друго, след като знаеш).

Да, така работи алгоритъмът на социалните мрежи, началото е трудно, а аз, разбира се… питам по-вещия от мен в инфлуенсърството. Какво да правя? Той ми дава ценни съвети – да опитам и в други социални мрежи, да харесам профилите на други хора, да помисля за подсилване на постовете, защото това е начинът в началото.

Слушам и изпълнявам! В понеделник ЕкоЕлена се присъединява към Facebook. Има си ново яко-мега-еко лого (направено знаете как). От нейно име си позволявам да харесам 80 Instagram профила – първите, които ми препоръчва алгоритъмът. Решавам, че експериментът си струва и ще отделя 100 лв. за реклама – общо до края на месеца.

Най-добрият приятел на ИИ-то

Ден 10. После идва сряда, аз моля колегата за по-различен пост, нека да разкаже нещо интересно, което се е случило на Елена. И хоп… среща с миловидно кученце, което осмисля деня ѝ, кара я да се радва на малките неща..:

Явно осмисля и дните на други, защото лайковете политат към Космоса. Коментари със сърчица, „колко хубаво!“, „колко зареждащо!“, 2200 харесвания! А ако бях пуснал котенце?!

Опитвам се да се сетя за малкото пъти, когато пост от Дигитални истории е привличал толкова. Дали наистина една история онлайн е силна, когато е дълбока? Или когато е истинска? Или когато знаем, че някой я е преживял? Ами ако няма как да го разберем?

Профилът бързо се раздвижва и в двете социални мрежи. Харесванията валят, сърчицат, коментарите. Донякъде учудващо, сред най-успешните не са принципните съвети за екологичен живот или себепознание (въпреки че според мен са достойни за повечето тематични списания).

Алгоритъмът вече се справя много добре на български, даже изумително добре, имайки предвид колко малко е обучаван на езика ни. Да не кажа, че с пълния член се справя по-добре от повечето хора, които познавам.

Еленски бут

Доста успешна става ежеседмичната рубрика за здравословни рецепти. И как не, тук помагат изкусителните снимки – отново пускам първите предложения, не придирям, че тук-таме има дръжка за тиган без тиган…

Разбира се, рецептите за всеки случай и аз чета внимателно – не ми се иска на съвестта на Елена да тежи добавянето сред ингредиентите на шише белина. Нищо подобно обаче, ChatGPT си пише съветите точно като телевизионен шеф, а и снимките не отстъпват. Най-добре се харчи рецептата за бургер от червена леща и киноа. Предизвиква и полемики – една от последователките казва, че ги е пробвала, но сместа се е разпадала, което било поправено с 1-2 с.л. бадемово брашно.

Друг възмутен гост изразява чрез бургерите генерална лайфстайл забележка – „мързи ви да готвите, ей! Лесната Америка с картофки и кетчъп!“. Тук Елена вероятно се е смутила, няма да ви показвам reels с реакцията ѝ.

На сериозен успех се радват и пътеписите. Да, снимките се получават в духа на избраните от алгоритъма градове – Дубровник, Букурещ, Охрид, Санторини… Авторката предава магията на дестинациите, понякога си измисля някоя и друга забележителност, улиците на снимките ги няма наистина, но пък… хората харесват, някои се включват със спомени от своите пътувания.

„Човек трябва да живее в хармония с природата, със слънцето, с водата, с въздуха и със земята, които са първоизточници на живота“, казва Елена, че казва Петър Дънов. Без майтап, без жокери тя се насочи в тази посока. Поне според интернет Дънов не го е казвал, ама… добре звучи. Освен за един от гостите, който казва, че въпросът всъщност е как природата да живее в хармония с човека.

Любовта, без която не можем

В деня за разнообразни постове ни гостува приятелката на Елена – Вера. Добро момиче, хубаво, помогнало ѝ е да преоткрие себе си:

Като хубавица я определят и коментарите отдолу, макар и да има едно типично онлайн позитивно „grozna”. Няма да ѝ предавам, да не се разстрои момичето.

За романтичните предложения и опитите за запознанство направо не ми се говори, още един повод да се замислим защо е толкова важно да си говорим за онлайн комуникацията.

Дали пък историята на Елена да не продължи и в Tinder?

Еленски Балкан

Ден 28, 10 февруари. 23 поста. Стига толкова, време е за обобщението, с което започнах. Елена беше дотук, имам още генерирани нейни публикации, но ще си останат тайна за феновете ѝ. Числата ги видяхте, впечатлява ме, че и неподсилените постове винаги имат поне двуцифрен брой лайкове, с което… не могат да се похвалят понякога и национални медии.

Но едно число ме впечатлява най-силно. Нула. Броят на хората, сред всички 84 519, видели поне един неин пост (без мен и 7-8 приятели), които да отбелязаха, че тук нещо не е наред.

При 100% генерирано съдържание, без нито една минимална моя намеса. Без текстови редакции, без избор на най-добрите предложения, без корекции на изображенията. Без да навлизам в техниките за по-добри промптове за картинките или да търся консистентни изображения.

Ами ако човек вложи и още малко усилие? Ако се постарае да заглади и дребните жокери, които нарочно оставях? Тогава, гарантирам ви, Елена би могла да стане истинска звезда (и източник на доходи).

 

View this post on Instagram

 

A post shared by Elena Dimitrova (@ecoelenabg)

Ще доживеем до понеделник

С основание ще кажете – няма как да наричаш „инфлуенсър“ някого с няма и 300 последователи. И сте прави, Исус успява с милиарди фолоуъри само за 7 дни в Страстната седмица.

Приятели, на които разказвам за опита, ме карат да го продължа, да стигна до хиляди последователи, да превърна ЕкоЕлена в истински инфлуенсър и маркетингов продукт (или пък тя сама да го направи?). Мисля, че е абсолютно възможно, спрямо видяното дотук.

Но стига толкова – един месец беше достатъчен. В същия дух след още два ЕкоЕлена щеше да има 1000 последователи, а това, според маркетолозите, би я направило микроинфлуенсър, който може да рекламира в своята ниша.

Не е трудно да отпусна въображението си и нататък – тя пуска повече свои снимки, вече и това го могат алгоритмите, става популярна, хората започват да обсъждат повече, да се питат дали наистина съществува, това да я прави още по-популярна. Ще трябва да ме извини, но няма да го направя (и дано не се сети да ме съди за пропуснати ползи).

Народе????

Целта ми не е да лъжа никого, камо ли пък да печеля от това. Точно обратното. Вярвам в истината, мисля, че много повече трябва да си говорим за нея и да я осмисляме.

Исках да проверя колко е неразличимо днес създаденото от генерираното, колко са се развили алгоритмите? Не толкова на какво са способни самите те, ами… на какво сме способни ние, хората, в ерата на изкуствения интелект?

Ценим ли истината онлайн, има ли значение тя? Как се пишат успешни дигитални истории и защо понякога е по-важно те да са смислени, лични, задълбочени…?

Проверих, вече имам своя отговор. Не, няма да ви кажа какъв е, питайте ChatGPT.

Следващия петък очаквайте:
Ще различите ли създаденото от човека от генерираното? Нека проверим заедно с помощта на един прелюбопитен тест! Ще преценяваме по текстове, снимки, картини – кое е човешко и кое – генерирано? Експериментът ще има много какво да ни каже…