Фалшив герой

мар. 15, 2021 | Технологии

Фалшив герой

15 март 2021 | Технологии

Дългокрака, латино смугла кокетка. Красива е Лил Микела, не ще и дума. 19-годишната Микела Соуса е с бразилски корени, поредната супермоделка, която е призвана да събира очите на световните медии. Тя е от новото поколение, нейната сила е инстаграм, където я следят почти 3 милиона души, предимно млади хора. За кого ли ще се омъжи: за рапър или артист? Давайте да залагаме! Хвърлете поглед на нейния профил. Разбрахте ли вече с какво ли ни е толкова интересна и различна от своите колежки тази симпатична Микела? Ще повярвате ли, че списание Time я подреди в топ 25 на най-влиятелните хора онлайн?

Дали ви е направил впечатление например фактът, че тя… не е човек?

Всъщност това може би не е толкова важно. Така или иначе не ѝ е попречило да спечели над 8 милиона долара от реклама, при това според официалните признания на създателите на Лил Микела (или да ги наречем прародители, ако я приемем за дъщеря на тате Фотошоп и мама Инстаграм?). Така тя става първият виртуален човек с подобни приходи. Интересно как ще си ги харчи…

 

View this post on Instagram

 

A post shared by Miquela (@lilmiquela)

Те не идат от космоса, те родени са тук

Те не са желязо, а човеци. „Уотсън президент!“. Бързам да припомня, че този Уотсън не е глуповатият приятел на Холмс, не е името на пробиващ фолк-певец, нито на водещия голмайстор на „А“ група от Суринам. Уотсън си е „просто“ компютър който мнозина предлагаха да стане президент на САЩ… защото би бил най-малкото зло. 

Идеята зад лозунга накратко: суперкомпютърът може да се абстрахира от емоциите, за да вземе най-доброто решение, предвиждайки безброй…лиардна палитра от вероятности, като отчита всички рискове. Не е ли добре някой такъв да застане начело на САЩ? Няма риск да си пийне повече и да се изкуши от червеното копче в ядреното куфарче, нито има зълва, която би се превърнала в идеалния ръководител на Федералния резерв. И наистина, преди президентските избори в САЩ през 2016-а се бе появила платформа, която почти не на шега предлагаше на вота да се яви Уотсън, суперкомпютърът, който вече е достатъчно мощен, за да подреди нещата в държавата – флагман на днешния объркан и все още неосъзнато технологичен свят. С днешното развитие на събитията, като нищо идеята ще се възроди.

Дали спечелихме, или изгубихме от това, че не Уотсън стана президент, зависи от гледната точка. Факт е, че той няма харизматичната руса прическа на доскорошния господар на Белия дом (нито красивата му съпруга), надали би прибегнал до протекционизма му, а биха извоювали равенство, ако ги противопоставим на полето на „Туитър“ (поне докато Тръмп си имаше такъв). Освен това със сигурност Уотсън би помнел името на роднините си по-добре от новоизбрания президент, а и никой не би го подозирал в корупционни скандали.

Този път обаче не е това въпросът, ще гледаме не към миналите възможности, а към бъдещето на виртуалните хора. Ако Уотсън се скрие зад визията на цял лейбъл подбрани фолкпевици с ума на един полк Айнщайновци и база от информация колкото целия интернет?

ibm-watson

Watson – суперкомпютърът на IBM

А измислен герой ли е Ахил? Е, Брад Пит в ролята му не е, макар и вече да се отличава от днешния си вид на тъжно застаряващ секссимвол.

Дали е съществувал предводителят на мирмидонците (а те са българи!), все още не знаем, но приютилата го „Илиада“ е едно от най-старите произведения на човечеството, за което бихме се сетили като дом на първите виртуални хора. Те ще извървят дълъг път, преди да стигнат до Мики Маус (макар и виртуална мишка), донесъл многократно повече пари на създателите си от малката Микела, с която започнахме. Тогава с какво е интересна тя като явление?

 

Но сърцата им просто са по-кристални от звук

Микела събира огромна част от почитателите си за по-малко от две години и това я прави най-популярния виртуален инфлуенсър. Зад успеха ѝ се крият не само умело пресъздадената визия, но и цялостният маркетингов подход на „родителите“ ѝ от „Бруд“. Стартъп компанията уж се занимава с роботика и си е създала цяла шарена приказка, за да привлече погледите. Момичето е робот, а „Бруд“ го спасили от мазетата на своя конкурент „Кейн интелиджънс“, където Микела била използвана като сексуална робиня.

И как да не повярваш – симпатичната бразилка наистина е секси. Разбира се, надали ако беше с мустака на Панайот Хитов или чара на караконджул, тя би могла да стане толкова популярна в мрежа като инстаграм. 

През последните две десетилетия свикнахме с медийния образ на попидоли от различни сфери, които са се възползвали от чудесата на естетичната хирургия, но тук отиваме на друго ниво. Защото виртуалните хора имат предимството да бъдат моделирани с всеки дребен детайл, който би могъл да ги направи по-популярни сред аудиторията. Така още по-лесно се превръщат в модели за подражание. Нека си спомним обаче как се стигна до бума на хранителните разстройства преди две десетилетия… отново ли трябва да се налагат точно такива модели за подражание?

„Да се създаде едновременно свят с повече емпатия и по-толерантно бъдеще“ – така обясняват от „Бруд“ смисъла на своето начинание. Разбира се, в това, че то им е донесло споменатите скромни 8 милиона долара, няма нищо лошо и съвсем обяснимо е защо в търсенето на по-светло бъдеще компанията вече е пуснала в действие още един колега и приятел на Микела.

 

Билборд за новия сингъл на Микела на „Таймс Скуеър“

 

И виж, ето ги – литват над балкони с пране

Истинска ли е Микела? Точно толкова, колкото и Риана, отговарят създателите ѝ на официалния си сайт. Макар че по професия е модел, тя не е лентяй, вече е записала доста собствени парчета с типично по човешки баналните тийнзаглавия Over You, Not Mine, You Should Be Alone и On My Own. Стилът ѝ се определя като хибрид между рап, поп и електронна музика. Трудно е да се опише гласът ѝ – по някакъв начин е монотонен, смесица от гласове. Ако не знаете, че става дума за изкуствено създаден вокал, може би не би ви направил впечатление.


Заниманията с изкуство са нещо доста разпространено сред виртуалните хора – много често, след като един образ е създаден и наложен, започва да се развива, прави се филм с него, идват компютърните игри, създава се музика, появяват се книги. Изкуственият интелект постепенно се приближава до момента, когато ще може да създава изкуство, но Микела засега не я прави сама.

Тя често радва с лайфстайл снимки почитателите си, които нарича „микелити“, води своеобразен онлайн дневник. Обявява се срещу дискриминацията във всичките ѝ проявления. „Старая се да поддържам брандовете, които обичам, особено на младите дизайнери, които едва започват своя път във фешън индустрията“, пише Микела. Сред марките, които се виждат на снимките ѝ, са Supreme, Adidas, Converse, Prada… Няма да ви припомням кой още носи „Прада“… Разбира се, самите марки нямат нищо против, възползват се с охота от популярността на Микелита. Пат Макграт – една от най-известните холивудски гримьорки и производителки на козметика, която в предишни години е избирала за основно рекламно лице Наоми Кембъл, преди няколко години се спря за нейна наследничка именно на нашата виртуална приятелка.

Истината е, че за непредубедения гост на нейния инстаграм Микела спокойно би могла да е обикновена тийнидолка, влизаща успешно в калъпа на реално съществуващите си колеги. Е, ако не се загледате в не твърде фино изработените ѝ черти, които издават, че повече прилича на герой от игра, отколкото на жив човек. Това скоро няма да е така, разликата е въпрос на малко технологично съвършенство, а и желание на създателите – за момента тя просто е по-ценна като виртуален, а не като „реален“ герой.

Виртуалните люде са напълно предсказуеми. Няма опасност, освен ако маркетингът не го изисква, въображаемият Иванчо да се разведе с Марийка, да се изложи на публично събитие, да каже някоя грешна дума. Иванчо няма и минало, съответно той няма как случайно да бъде компрометиран, че като млад се е напил с приятели и е шетал гол из центъра на града. Или обратното – ако се окаже търсено от публиката, лесно голият млад Иванчо ще се появи „случайно“ в онлайн пространството. Освен ако не ви ядоса твърде много (или пък не рекламирате по-специфичен бизнес), не е нужно Иванчо да умира, нито да остарява. Съвсем не е нужно той да бъде само на едно място – докато гостува, за да си побъбри с някоя екзалтирана фенка в стаята ѝ, може да прави същото на още хиляди места.

Той ли бихте предпочели да рекламира бизнеса ви, или някоя капризна реалити звезда, която на следващия ден ще ви изложи? Нищо не ви струва да го наемете да „поработи“ един ден в цеха на вашата фирма, което ще е допълнителна реклама, а няма да трябва да се съобразявате с примадонските му капризи…

След всичко дотук звучи логично малката Микела да се превърне в първопроходец на едно явление, което ще промени рекламния бизнес и онлайн средата, а може би – и живота ни.

 

View this post on Instagram

 

A post shared by Miquela (@lilmiquela)

Над калта, над сгурията в двора

Голямата промяна идва в момента, в който разликите между виртуалното и реалното се размият. Откровено казано, неведнъж съм имал желанието да вляза в спор с Малкия принц, за да го убедя да остане завинаги при своя приятел в пустинята, бих дал мъдри съвети на Мечо Пух и Хамлет, но (поне след 3-и клас) не съм си представял, че обитаваме едно житейско поле. Ето какво прекрачват Лил Микела и нейните колеги.

Нейната цел е по всичко да прилича на истински човек и макар че скромно си признава в графата за пол, че не е м/ж/друго, а „робот“, би могла да заблуди мнозина. Тя очевидно води нормално ежедневие, среща се с интересни хора, пътува – все неща, които са свикнали да привличат погледа ни в социалните мрежи.

Казано директно – тя е маркетингов продукт. Знае какво би привлякло интереса на аудиторията, следи обратната връзка и се съобразява с нея. Предварително се извинявам на Брад Пит, че отново го споменавам, но според рекламните проучвания раздялата с Анджелина не се оказа особено печеливш ход.

В този смисъл Микела се различава от знаменитостите, които днес приемаме за съществени. Още повече че от Иванчо тя няма как да забременее, ако не е нужно. Тя е удобна и напълно управляема. „Рекламно лице“ е клишето, на което тя отговаря много повече, отколкото всеки, влязъл в традиционния обхват на тези думи.

Що се отнася до визията ѝ, не е нужно да се съмняваме. Освен че е точно толкова красива, колкото е нужно, всяка следваща нейна „снимка“ става по-неразличима от снимка без кавички. Достатъчно е да си спомним какво направиха технологиите със същия, споменат вече няколко пъти наш холивудски приятел в „Странният случай с Бенджамин Бътън“.

Тя носи със себе си и други позитиви. Почти всички мечтаят за славата, но малцина могат да я понесат. Например неотдавна излезе документален филм на „Ню Йорк Таймс“ за Бритни Спиърс. В него се разказва как симпатичното момиченце от 90-те е превърнато в руйна от собствения си баща. При това само заради славата и парите. Защото в един момент песните се оказват недостатъчни, тя трябва да се превърне във фабрика за скандали, за да продължи да се търси и продава. Цяла една личност, чийто живот е опропастен от поп индустрията. Микела надали би имала такива проблеми, поне докато не решим и не се научим да въплъщаваме в нея и душевност.

Ако потърсим някакви близки до нея аналози в миналото, пътят ще ни отведе до първата и най-успешна виртуална група – Gorillaz. Създадена от двама истински музиканти, тя включваше четирима виртуални изпълнители. В началото на новото хилядолетие имаха успешни проекти със Снууп Дог, влязоха в „Гинес“ като най-успешната виртуална група, спечелиха „Грами“. И все пак – те също „не се правят на хора“ и до днес съществуват само във вариантите на традиционната анимация.

 

И добре, че се срещат единици поне

И така: кой на кого заприличва повече? Ние ли ставаме дигитални хора, или дигиталните хора скоро ще излязат офлайн?

Интернет изначално е среда, в която можеш да бъдеш такъв, какъвто искаш. Стоейки зад бюрото, няма нищо по-лесно от това дебелият плешив чиновник да се превърне в Аполон на сайта за запознанства. Да, обратното е малко вероятно, но тук говорим за следващата стъпка.

Нека разгледаме и други примери, Микела съвсем не е сама. 

За да е успешен един такъв проект, в основата му трябва да е положена някаква история. Доста авангардна, но и в унисон с модерните течения, е Ава от Нова Зеландия – също успешна колежка на Микела от последните години. Заявявайки открито своята пансексуалност (кога ли ще стигнем и до първия виртуален герой, случайно изгубил от телефона си пикантен клип), тя има 5000 последователи. Няма да ви обяснявам какво е пансексуалност и има ли връзка с добрия стар копитест овчар Пан, гугъл може да ви помогне.

Друга виртуална героиня – Пърл, пък има кожен проблем – светло петно със слаба пигментация около окото. Разбира се, тя се бори за приемане на различните, за това да се радваме на тялото си такова, каквото е. Само заради каузата все пак също показва любими марки на своите последователи.

Ако Микела е толкова благодатна маркетингова почва заради начина, по който се облича, колежката ѝ Мелиса Коен пък е специализирана в това да снима храна и съответно да рекламира продукти.

За да не стои Микела самотна, помага ѝ Блауко, неин приятел със 150 хиляди последователи. Той пък е забележителен с това, че често показва не само как обядва или вечеря с Микела, но и как си общува с истински хора. Понякога ходи на интервюта за работа, винаги е с маска (дори преди ковид), обича баскетбола. Животът му е като на всички тийнейджъри, ако се абстрахираме от дребната подробност, че не съществува.

 

От рода на хвърчащите хора

За момента на създателите им е изгодно да обявяват, че те са виртуални хора, а после?

Може би наистина проблемът се появява, когато водещо и съвсем не скрито е комерсиалното. Защото виртуалните хора създават една нова парадигма, която има силата да възроди поувехналия модел за безкрайното консуматорско общество. Те могат да изведат манипулацията на ново ниво – да, с разказване на приказки, но толкова реалистични, колкото никога не са били. Компаниите се нуждаят от говорители, от лица, които да ни продават стоките им, и виртуалните герои са идеални.

Лесно е да си представим как същото идва в сферата на изкуството. „Раждането“ на един виртуален човек изисква достъп до технологии, усилия, концепция и много време. Всъщност нищо по-различно, отколкото създаването на днешна попзнаменитост. Както всеки раппевец, така и артистите, политиците, спортистите имат стилисти, пиари, съветници, огромни екипи, чиято цел е да изградят успешното им публично лице и да го продават. И в цялата тази палитра може би най-слабото звено изведнъж се оказва самият изпълнител, който си остава просто човек и единствен не може да бъде заменен, ако не си изпълнява добре задачите.

Ако се насочим към киното… трябва ли да споменаваме колко силно навлизат технологиите там? Почти всички по-мащабни сцени днес се играят пред голямо зелено платно, а фонът се рисува после от свръхмощните технологии, разработени за Холивуд. Скоро ще могат да се спестяват още доста пари, след като снимането изобщо се окаже безсмислено с включването на виртуалните артисти…

 

Но защо ли тогава нещо тук ни боли

Добре е да добавим, че според „Бизнес Инсайдър“ през 2022 г. компаниите ще дават по 15 милиарда долара годишно за маркетинг с инфлуенсъри. Също и че 58% от последователите на Микела са между 18 и 24 г.

Нека отново кажа магическата дума: инфлуенсъри. Едно време се наричаха кумири, модели за подражание. Какъв искаш да станеш, като пораснеш – като Гагарин и Нийл Армстронг, като Достоевски и Стайнбек или като Риана и Ким Кардашиян? Нещата едновременно се променят и си остават същите и все пак моделите, които ни изграждат като личности, несъмнено са повлияни достатъчно силно от информационните технологии. Начинът, по който си създаваме идоли; лекотата, с която ги рушим; стремежът да си осигурим лесни удоволствия, всичко това прави днешния ден такъв, какъвто е, и успешно рисува пътя напред на Лил Микела и нейните колеги.

Ще изгубим ли, ако вкарат в българския парламент виртуални хора? Ни най-малко. Те не са фенове на кюфтетата, корпоративните им зависимости не е нужно да се крият зад евфемизми, а се претворяват в рекламни договори.

Вероятно ви се е случвало да влезете в приятелски разговор със Сири – изкуствения интелект, който ви развежда из продуктите на „Епъл“, или пък с някой неин братовчед по дух. Дори да не сте – в интернет и без да подозирате, със сигурност вече сте имали разговор с изкуствен интелект. Тъй като хората са ненужно скъпи за тази роля, почти всички по-големи сайтове, например на магазини, имат чатботове – програми, настроени така, че да отговарят автоматично на най-честите въпроси. Имейлът в отговор на ваше питане може да ви се стори подробен, емоционален, а всъщност да е генериран от робот. Не е тайна, че същото постепенно се случва и в журналистиката – немалка част от информацията, свързана с ясна фактология, за големите медии се генерира от програми.

 

Щом ги видим да литват в простора

Така стигаме до въпроса: а какво ще се случи в момента, когато Микела и Сири се слеят в идеалната виртуална приятелка? Традиционното нашенско общуване надали ще бъде засегнато, защото сме твърде малък пазар, че да се създава изкуствен интелект, обучен да седне на ракия и салата с последователите си. Но извън кръга на шегата, виртуалните хора няма ли да бъдат един ден идеалните хора? Които да са ни едновременно идоли, събеседници, модели за подражание? Тогава от парадигмата на реалния живот, който виртуализираме, хвалейки се с вечерята си във фейсбук, нещата ще се обърнат и виртуалното ще трябва да обръщаме към добрата стара скучна реалност?

През 2018-а в „Линкълн център“ в Манхатън почитателите на операта станаха на крака след магичния за тях половин час, в който, под съпровода на оркестъра, излезе на сцената и изпя някои от знаменитите си арии от „Макбет“ на Верди и „Кармен“ на Бизе самата Мария Калас. Да, правилно си спомняте, великата оперна певица си отиде от този свят през 1977 г., но ето че се върна. Не, вуду магиите нямаха нищо общо в случая, тя беше пресъздадена чрез съвършена холограма. Накрая Калас се поклони на публиката и бе изпратена с, както се казва, нестихващи овации.

Холограмата на Мария Калас на сцената

Емоциите на хората, разказва „Ню Йорк Таймс“, не са се отличавали с нищо от тези при едно истински виртуозно изпълнение. И не, пляскането не е било заради техническото майсторство на създателите на спектакъла, гостите аплодирали самото изживяване. Репортерът на „Уолстрийт джърнъл“ Тери Тийчаут признава, че сам се е просълзил, макар да знаел, че видяното не е реалност. Почувствал се така, сякаш се е изпълнила най-голямата му мечта – да чуе на живо великото сопрано. В един от анализите на новината попаднах на чудесно обобщение: „Живеем във времена, когато границата между хората и симулациите се размива така, че става все по-проблематично да намираш признаците за разликата“. Да, хвърлените на сцената цветя минавали през Калас, която не можела да ги улови, но на практика шансът един обикновен почитател на оперната прима преди години да поговори с нея, да я докосне, е еквивалентен с този за гостите от холограмния концерт.

Ето че идва поредният компонент в нашия пъзел, изграждащ хора – холограмите стават по-съвършени, техниката, необходима за появяването им – все по-достъпна, и ето как нашите виртуални хора могат да станат още по-истински с някои досадни ограничения – че ще бъдат безтелесни. Защо тогава да не превърнем грозноватата, но иначе прекрасно пееща млада изпълнителка в глас, който да бъде сложен зад перфектна холограма с идеалната визия? А далеч ли е моментът, когато няма да е нужно „Реал“ и „Барселона“ да пръскат милиарди за футболисти, след като ще е възможно да бъде създаден неразличим от реалността футболен мач с играчи, чиито технически възможности не е нужно да бъдат ограничавани?

 

Да не би да ни спомнят, че и ний сме били

И така, след като видяхме колко е лесно да бъде наложен подобен на човек виртуален образ, как се усъвършенстват технологиите, които да симулират неговата триизмерност, и тези, които биха помогнали на един робот да разсъждава като човешко същество, остава да броим годините до бъдещето, когато трите начинания ще се съберат в едно, така ли?

Даже не е нужно да чакаме. Това малко по малко се случва в проекта, за който ще ви разкажа на изпроводяк. „Соул Машинс“ е компания, която събира компютърни специалисти, изследователи на изкуствения интелект, психолози, невролози, футуролози, всякакви учени, които могат да се включат в създаването на първите истински виртуални хора (колкото и това словосъчетание да е оксиморон).

„Ние караме технологиите да заживеят, създавайки подобни на живите, емоционално отговорни изкуствени хора с личност и характер, които ни позволяват да говорим с машината буквално лице в лице. Нашата визия е да хуманизираме изкуствения интелект за доброто на човечеството“, хвалят се на сайта на компанията, чието название фриволно може да преведем като „одушевени джунджурии“.

 

„Хората могат да комуникират по много начини, но когато искаме да имаме наистина важен разговор, го правим лице в лице“, казва Грег Крос, създател на компанията. Именно това според него е важно да имаме предвид в света, в който все по-често ще ни се случва да си взаимодействаме с машините. Можем да се сработим доста по-добре, ако те заприличат на нас.

Ключовата точка в разработките на „Соул Машинс“ е базирана в облака виртуална нервна система на основата на изкуствения интелект Уотсън, с който (или когото?) започнахме. Само че тук умника, несъстоял се президент на САЩ, вече виждаме като нова секси дама в строг костюм. Даже не една, а три – Кора, Сара и Ава са различни виртуални личности, въплъщаващи изкуствения интелект на виртуалната нервна система. Всяка от тях работи в голяма компания, където посреща клиентите онлайн.

Ава например си изкарва заплатата в „Аутодеск“, мултимилиардна, също мултинационална софтуерна компания за проектиране. Да, от една страна, тя е чатбот, за момента единствено може да отговаря на въпроси, които вече е чувала, но пък безспорно всичко звучи доста авторитетно, когато не се показва под формата на букви по екрана, а от човек, с когото като че ли съвсем сериозно си говориш. Създателите ѝ обещават скоро тя наистина да влезе в ролята си на виртуална личност, а ето че това е още един поглед към темата – компаниите вече сериозно създават виртуални служители такива, каквито искат да имат.

 

От рода на хвърчащите хора?

„Вярвам, че само след 5 години ще имаме значителна популация от дигитални човеци, които ще си взаимодействат с хората и ще могат да водят милиони разговори с тях всеки ден“, казва Грег Крос. И това ще е далеч отвъд комуникацията с клиентите – „децата“ му скоро ще водят уроци в различни области и ще могат да станат част от системата на здравеопазването, смята Грег. „Възможностите на дигиталните хора са безкрайни!“, обобщава той.

И наистина: кои сме ние, накъде води цивилизацията ни и дали дигиталните и виртуалните хора не са просто следващата стъпка в еволюцията ни? Дали един ден те няма да се окажат по-хуманни, ще се научат да ценят ежедневието и ще поискат да получат човешките качества, които именно ни правят хора и за които все нямаме време? Тези, за които ни предупреждаваха фантастите от миналия век…

Технологиите са богатството на нашето време и украшение за живота ни – правят го такъв, какъвто не биха могли да го опишат преди броени десетилетия и най-талантливите писатели. Затова в никакъв случай не искаме да ви лишим от виртуалните приятели. Хубаво обаче е да се замисляме и за това, че винаги си струва да откъснем малко от безценното си време и за реалните. Да споделяме мигове, преживявания, емоции. За разходка в планината, за игра с детето, което също да научи, че все пак има чар и в добрия стар физически свят. Особено в откъсната един от друг реалност, в която се озовахме през 2021-а. 

А иначе, както казва Роджър Зелазни, реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

 

Публикувано за първи път: 08.03.2019, Списание 8

Последна редакция: 15.03.2021

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи. Много преди дигиталното, а и след...

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да...

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини и ще променят живота ни....

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации? Историята на Антони Христов е дори много повече от това! Попада в Холивуд само...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини.
Това изведе на преден план темата за етичните страни на този тип разработки. Отговорите тук могат да бъдат жизненоважни за всеки един от нас и за нас като вид.
Докато Европейският съюз и големите държави подготвят някакви форми на регулации, ето че ИИ революцията вече се случва пред очите ни.
Кои са 10 от най-важните въпроси, които трябва да си задаваме все по-често?

повече информация
Kademlia. Българският алгоритъм на децентрализирания свят

Kademlia. Българският алгоритъм на децентрализирания свят

Kademlia е името на едно от най-значимите технологични решения в света на информационните технологии, създадени от българин. Не сте чували за него? Значи е крайно време!
Петър Маймунков създава почти на шега системата, която се използва широко в света на децентрализираните решения – от BitTorrent до Ethereum. Kademlia се оказва точното решение в началото на хилядолетието, във времената, когато интернет направи решителната крачка от централизираните системи към направлението, което ни отведе до блокчейн.
Ученият и творението му заслужават своята слава, ето защо.

повече информация
Кой си ти, ChatGPT? 5 шедьовъра, 5 провала и 5 големи въпроса

Кой си ти, ChatGPT? 5 шедьовъра, 5 провала и 5 големи въпроса

Вие от кои сте? От скептиците, за които ChatGPT е много шум за нищо? Или от феновете му, според които той ни води в невероятното бъдеще?
ChatGPT е безспорна суперзвезда, всеки се изкуши да се докосне до него. Фийдът се препълни с невероятно точни отговори, с брутални издънки на алгоритъма и с новини за него.
Нека опитаме да съберем всичко най-интересно и съществено,
Започваме с 5 впечатляващи дигитални истории, родени от чатбота, продължаваме с 5 забележителни негови издънки.
За да завършим с 5 големи въпроса, които поставя знаменитият ни събеседник пред всички нас и пред цивилизацията ни…

повече информация

Най-новите:

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„Не знаем каква глупост ще каже в следващия момент ChatGPT, защото той е само една необятна екстраполация на милиарди източници, на терабайти текст. Тази машина, колкото и да изглежда говореща, всъщност е само един много скъп папагал. Харчи 3 милиона долара на ден за ток и няма представа какво говори“.
Мариян Гоцев има над 30 години опит в света на информационните технологии – като програмист, но най-вече като архитект и анализатор на системно ниво. Другото му голямо увлечение е философията – задълбава се в търсенето на смисъла. Към всичко това добавяме факта, че е поет.
Впечатли ме неговият манифест за начинание, наречено „смислова“ или „семантична роботика“, в който той аргументирано описва как нашумелите езикови модели ChatGPT и GPT-4 не могат да се справят с много от задачите си, защото не търсят смисъла. А се опитват по добре познатия метод на грубата сила – брутфорс, да предлагат възможно най-точни отговори. Те търсят закономерностите, но остават далеч извън човешкото разбиране, така според него са достигнали предела си. За сметка на това Мариян Гоцев е убеден, че нов подход може да ни позволи да постигнем технология, която се доближава до човешкия начин на мислене.
Това е поводът да поговорим за нашумелите технологии като свръхскъпи папагали. Може ли наистина да предадем на компютрите здрав разум и защо според госта ни единственият път е като им предадем смисъла? Може ли машината да мисли от гледната точка на човек? Защо отношенията ни към бъдещите семантични роботи е задължително да бъдат робовладелчески? Защо компютърният специалист се сдоби с домейни, които продава за милиони?

повече информация
10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да открие, че полярността е временна, злото не съществува, а е неразвито добро…
Режисьорът Николай Василев на 19 март (неделя) от 18:00 ч в зала „Люмиер“ на НДК ще представи своя пълнометражен филм „Ваклуш“, който подготвя над 20 години! В него разказва за духовния учител Ваклуш Толев, променил до голяма степен живота и светогледа му.
Събирам толкова различни гледни точки към темата за дигиталната трансформация. До днес липсваше една от тях, тя ми е най-далечна и неразбираема, но е търсена, актуална и има своите застъпници. За духовното, мистичното познание… Има я в изобилие в историите и посланията на Ваклуш Толев и Николай Василев.
Кога човекът като творец ще се превърне в инженер и на живи структури? В какво се състои задаващият се преход, за който говорят много религии и учения? Какво може да ни даде криле, за да излетим от лабиринта на технологиите, в който днес се чувстваме безнадеждно изгубени?

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини.
Това изведе на преден план темата за етичните страни на този тип разработки. Отговорите тук могат да бъдат жизненоважни за всеки един от нас и за нас като вид.
Докато Европейският съюз и големите държави подготвят някакви форми на регулации, ето че ИИ революцията вече се случва пред очите ни.
Кои са 10 от най-важните въпроси, които трябва да си задаваме все по-често?

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации?
Историята на Антони Христов е дори много повече от това!
Попада в Холивуд само на 20, първата му работа е в ресторант. Решава, че начинът да успее в живота е анимацията. Работи като художествен директор в „Пиксар“ в продължение на 18 години. Пътят му се пресича с начинанието на Стив Джобс (а и със самия него) в златния период на компанията.
След почти 4 десетилетия на запад той се връща у нас и със съмишленици създава ARC Academy, образователен център за визуални изкуства. В него лектори от водещи световни компании подготвят младите ни таланти да се включат в разработката на визуални ефекти за кино и видеоигри.
Как изглежда Холивуд оттук и как – София оттатък? Как така Антони, прекарал съзнателния си живот в Щатите, се оказва ценител на хумора на… Чудомир? Къде и как се изгуби и се намира нормалността от двете страни на океана? Какво е бъдещето на креативността във времето, когато технологиите отправят своите големи предизвикателства?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
Share This