Фалшив герой

мар. 15, 2021 | Технологии

Фалшив герой

15 март 2021 | Технологии

Дългокрака, латино смугла кокетка. Красива е Лил Микела, не ще и дума. 19-годишната Микела Соуса е с бразилски корени, поредната супермоделка, която е призвана да събира очите на световните медии. Тя е от новото поколение, нейната сила е инстаграм, където я следят почти 3 милиона души, предимно млади хора. За кого ли ще се омъжи: за рапър или артист? Давайте да залагаме! Хвърлете поглед на нейния профил. Разбрахте ли вече с какво ли ни е толкова интересна и различна от своите колежки тази симпатична Микела? Ще повярвате ли, че списание Time я подреди в топ 25 на най-влиятелните хора онлайн?

Дали ви е направил впечатление например фактът, че тя… не е човек?

Всъщност това може би не е толкова важно. Така или иначе не ѝ е попречило да спечели над 8 милиона долара от реклама, при това според официалните признания на създателите на Лил Микела (или да ги наречем прародители, ако я приемем за дъщеря на тате Фотошоп и мама Инстаграм?). Така тя става първият виртуален човек с подобни приходи. Интересно как ще си ги харчи…

 

View this post on Instagram

 

A post shared by Miquela (@lilmiquela)

Те не идат от космоса, те родени са тук

Те не са желязо, а човеци. „Уотсън президент!“. Бързам да припомня, че този Уотсън не е глуповатият приятел на Холмс, не е името на пробиващ фолк-певец, нито на водещия голмайстор на „А“ група от Суринам. Уотсън си е „просто“ компютър който мнозина предлагаха да стане президент на САЩ… защото би бил най-малкото зло. 

Идеята зад лозунга накратко: суперкомпютърът може да се абстрахира от емоциите, за да вземе най-доброто решение, предвиждайки безброй…лиардна палитра от вероятности, като отчита всички рискове. Не е ли добре някой такъв да застане начело на САЩ? Няма риск да си пийне повече и да се изкуши от червеното копче в ядреното куфарче, нито има зълва, която би се превърнала в идеалния ръководител на Федералния резерв. И наистина, преди президентските избори в САЩ през 2016-а се бе появила платформа, която почти не на шега предлагаше на вота да се яви Уотсън, суперкомпютърът, който вече е достатъчно мощен, за да подреди нещата в държавата – флагман на днешния объркан и все още неосъзнато технологичен свят. С днешното развитие на събитията, като нищо идеята ще се възроди.

Дали спечелихме, или изгубихме от това, че не Уотсън стана президент, зависи от гледната точка. Факт е, че той няма харизматичната руса прическа на доскорошния господар на Белия дом (нито красивата му съпруга), надали би прибегнал до протекционизма му, а биха извоювали равенство, ако ги противопоставим на полето на „Туитър“ (поне докато Тръмп си имаше такъв). Освен това със сигурност Уотсън би помнел името на роднините си по-добре от новоизбрания президент, а и никой не би го подозирал в корупционни скандали.

Този път обаче не е това въпросът, ще гледаме не към миналите възможности, а към бъдещето на виртуалните хора. Ако Уотсън се скрие зад визията на цял лейбъл подбрани фолкпевици с ума на един полк Айнщайновци и база от информация колкото целия интернет?

ibm-watson

Watson – суперкомпютърът на IBM

А измислен герой ли е Ахил? Е, Брад Пит в ролята му не е, макар и вече да се отличава от днешния си вид на тъжно застаряващ секссимвол.

Дали е съществувал предводителят на мирмидонците (а те са българи!), все още не знаем, но приютилата го „Илиада“ е едно от най-старите произведения на човечеството, за което бихме се сетили като дом на първите виртуални хора. Те ще извървят дълъг път, преди да стигнат до Мики Маус (макар и виртуална мишка), донесъл многократно повече пари на създателите си от малката Микела, с която започнахме. Тогава с какво е интересна тя като явление?

 

Но сърцата им просто са по-кристални от звук

Микела събира огромна част от почитателите си за по-малко от две години и това я прави най-популярния виртуален инфлуенсър. Зад успеха ѝ се крият не само умело пресъздадената визия, но и цялостният маркетингов подход на „родителите“ ѝ от „Бруд“. Стартъп компанията уж се занимава с роботика и си е създала цяла шарена приказка, за да привлече погледите. Момичето е робот, а „Бруд“ го спасили от мазетата на своя конкурент „Кейн интелиджънс“, където Микела била използвана като сексуална робиня.

И как да не повярваш – симпатичната бразилка наистина е секси. Разбира се, надали ако беше с мустака на Панайот Хитов или чара на караконджул, тя би могла да стане толкова популярна в мрежа като инстаграм. 

През последните две десетилетия свикнахме с медийния образ на попидоли от различни сфери, които са се възползвали от чудесата на естетичната хирургия, но тук отиваме на друго ниво. Защото виртуалните хора имат предимството да бъдат моделирани с всеки дребен детайл, който би могъл да ги направи по-популярни сред аудиторията. Така още по-лесно се превръщат в модели за подражание. Нека си спомним обаче как се стигна до бума на хранителните разстройства преди две десетилетия… отново ли трябва да се налагат точно такива модели за подражание?

„Да се създаде едновременно свят с повече емпатия и по-толерантно бъдеще“ – така обясняват от „Бруд“ смисъла на своето начинание. Разбира се, в това, че то им е донесло споменатите скромни 8 милиона долара, няма нищо лошо и съвсем обяснимо е защо в търсенето на по-светло бъдеще компанията вече е пуснала в действие още един колега и приятел на Микела.

 

Билборд за новия сингъл на Микела на „Таймс Скуеър“

 

И виж, ето ги – литват над балкони с пране

Истинска ли е Микела? Точно толкова, колкото и Риана, отговарят създателите ѝ на официалния си сайт. Макар че по професия е модел, тя не е лентяй, вече е записала доста собствени парчета с типично по човешки баналните тийнзаглавия Over You, Not Mine, You Should Be Alone и On My Own. Стилът ѝ се определя като хибрид между рап, поп и електронна музика. Трудно е да се опише гласът ѝ – по някакъв начин е монотонен, смесица от гласове. Ако не знаете, че става дума за изкуствено създаден вокал, може би не би ви направил впечатление.


Заниманията с изкуство са нещо доста разпространено сред виртуалните хора – много често, след като един образ е създаден и наложен, започва да се развива, прави се филм с него, идват компютърните игри, създава се музика, появяват се книги. Изкуственият интелект постепенно се приближава до момента, когато ще може да създава изкуство, но Микела засега не я прави сама.

Тя често радва с лайфстайл снимки почитателите си, които нарича „микелити“, води своеобразен онлайн дневник. Обявява се срещу дискриминацията във всичките ѝ проявления. „Старая се да поддържам брандовете, които обичам, особено на младите дизайнери, които едва започват своя път във фешън индустрията“, пише Микела. Сред марките, които се виждат на снимките ѝ, са Supreme, Adidas, Converse, Prada… Няма да ви припомням кой още носи „Прада“… Разбира се, самите марки нямат нищо против, възползват се с охота от популярността на Микелита. Пат Макграт – една от най-известните холивудски гримьорки и производителки на козметика, която в предишни години е избирала за основно рекламно лице Наоми Кембъл, преди няколко години се спря за нейна наследничка именно на нашата виртуална приятелка.

Истината е, че за непредубедения гост на нейния инстаграм Микела спокойно би могла да е обикновена тийнидолка, влизаща успешно в калъпа на реално съществуващите си колеги. Е, ако не се загледате в не твърде фино изработените ѝ черти, които издават, че повече прилича на герой от игра, отколкото на жив човек. Това скоро няма да е така, разликата е въпрос на малко технологично съвършенство, а и желание на създателите – за момента тя просто е по-ценна като виртуален, а не като „реален“ герой.

Виртуалните люде са напълно предсказуеми. Няма опасност, освен ако маркетингът не го изисква, въображаемият Иванчо да се разведе с Марийка, да се изложи на публично събитие, да каже някоя грешна дума. Иванчо няма и минало, съответно той няма как случайно да бъде компрометиран, че като млад се е напил с приятели и е шетал гол из центъра на града. Или обратното – ако се окаже търсено от публиката, лесно голият млад Иванчо ще се появи „случайно“ в онлайн пространството. Освен ако не ви ядоса твърде много (или пък не рекламирате по-специфичен бизнес), не е нужно Иванчо да умира, нито да остарява. Съвсем не е нужно той да бъде само на едно място – докато гостува, за да си побъбри с някоя екзалтирана фенка в стаята ѝ, може да прави същото на още хиляди места.

Той ли бихте предпочели да рекламира бизнеса ви, или някоя капризна реалити звезда, която на следващия ден ще ви изложи? Нищо не ви струва да го наемете да „поработи“ един ден в цеха на вашата фирма, което ще е допълнителна реклама, а няма да трябва да се съобразявате с примадонските му капризи…

След всичко дотук звучи логично малката Микела да се превърне в първопроходец на едно явление, което ще промени рекламния бизнес и онлайн средата, а може би – и живота ни.

 

View this post on Instagram

 

A post shared by Miquela (@lilmiquela)

Над калта, над сгурията в двора

Голямата промяна идва в момента, в който разликите между виртуалното и реалното се размият. Откровено казано, неведнъж съм имал желанието да вляза в спор с Малкия принц, за да го убедя да остане завинаги при своя приятел в пустинята, бих дал мъдри съвети на Мечо Пух и Хамлет, но (поне след 3-и клас) не съм си представял, че обитаваме едно житейско поле. Ето какво прекрачват Лил Микела и нейните колеги.

Нейната цел е по всичко да прилича на истински човек и макар че скромно си признава в графата за пол, че не е м/ж/друго, а „робот“, би могла да заблуди мнозина. Тя очевидно води нормално ежедневие, среща се с интересни хора, пътува – все неща, които са свикнали да привличат погледа ни в социалните мрежи.

Казано директно – тя е маркетингов продукт. Знае какво би привлякло интереса на аудиторията, следи обратната връзка и се съобразява с нея. Предварително се извинявам на Брад Пит, че отново го споменавам, но според рекламните проучвания раздялата с Анджелина не се оказа особено печеливш ход.

В този смисъл Микела се различава от знаменитостите, които днес приемаме за съществени. Още повече че от Иванчо тя няма как да забременее, ако не е нужно. Тя е удобна и напълно управляема. „Рекламно лице“ е клишето, на което тя отговаря много повече, отколкото всеки, влязъл в традиционния обхват на тези думи.

Що се отнася до визията ѝ, не е нужно да се съмняваме. Освен че е точно толкова красива, колкото е нужно, всяка следваща нейна „снимка“ става по-неразличима от снимка без кавички. Достатъчно е да си спомним какво направиха технологиите със същия, споменат вече няколко пъти наш холивудски приятел в „Странният случай с Бенджамин Бътън“.

Тя носи със себе си и други позитиви. Почти всички мечтаят за славата, но малцина могат да я понесат. Например неотдавна излезе документален филм на „Ню Йорк Таймс“ за Бритни Спиърс. В него се разказва как симпатичното момиченце от 90-те е превърнато в руйна от собствения си баща. При това само заради славата и парите. Защото в един момент песните се оказват недостатъчни, тя трябва да се превърне във фабрика за скандали, за да продължи да се търси и продава. Цяла една личност, чийто живот е опропастен от поп индустрията. Микела надали би имала такива проблеми, поне докато не решим и не се научим да въплъщаваме в нея и душевност.

Ако потърсим някакви близки до нея аналози в миналото, пътят ще ни отведе до първата и най-успешна виртуална група – Gorillaz. Създадена от двама истински музиканти, тя включваше четирима виртуални изпълнители. В началото на новото хилядолетие имаха успешни проекти със Снууп Дог, влязоха в „Гинес“ като най-успешната виртуална група, спечелиха „Грами“. И все пак – те също „не се правят на хора“ и до днес съществуват само във вариантите на традиционната анимация.

 

И добре, че се срещат единици поне

И така: кой на кого заприличва повече? Ние ли ставаме дигитални хора, или дигиталните хора скоро ще излязат офлайн?

Интернет изначално е среда, в която можеш да бъдеш такъв, какъвто искаш. Стоейки зад бюрото, няма нищо по-лесно от това дебелият плешив чиновник да се превърне в Аполон на сайта за запознанства. Да, обратното е малко вероятно, но тук говорим за следващата стъпка.

Нека разгледаме и други примери, Микела съвсем не е сама. 

За да е успешен един такъв проект, в основата му трябва да е положена някаква история. Доста авангардна, но и в унисон с модерните течения, е Ава от Нова Зеландия – също успешна колежка на Микела от последните години. Заявявайки открито своята пансексуалност (кога ли ще стигнем и до първия виртуален герой, случайно изгубил от телефона си пикантен клип), тя има 5000 последователи. Няма да ви обяснявам какво е пансексуалност и има ли връзка с добрия стар копитест овчар Пан, гугъл може да ви помогне.

Друга виртуална героиня – Пърл, пък има кожен проблем – светло петно със слаба пигментация около окото. Разбира се, тя се бори за приемане на различните, за това да се радваме на тялото си такова, каквото е. Само заради каузата все пак също показва любими марки на своите последователи.

Ако Микела е толкова благодатна маркетингова почва заради начина, по който се облича, колежката ѝ Мелиса Коен пък е специализирана в това да снима храна и съответно да рекламира продукти.

За да не стои Микела самотна, помага ѝ Блауко, неин приятел със 150 хиляди последователи. Той пък е забележителен с това, че често показва не само как обядва или вечеря с Микела, но и как си общува с истински хора. Понякога ходи на интервюта за работа, винаги е с маска (дори преди ковид), обича баскетбола. Животът му е като на всички тийнейджъри, ако се абстрахираме от дребната подробност, че не съществува.

 

От рода на хвърчащите хора

За момента на създателите им е изгодно да обявяват, че те са виртуални хора, а после?

Може би наистина проблемът се появява, когато водещо и съвсем не скрито е комерсиалното. Защото виртуалните хора създават една нова парадигма, която има силата да възроди поувехналия модел за безкрайното консуматорско общество. Те могат да изведат манипулацията на ново ниво – да, с разказване на приказки, но толкова реалистични, колкото никога не са били. Компаниите се нуждаят от говорители, от лица, които да ни продават стоките им, и виртуалните герои са идеални.

Лесно е да си представим как същото идва в сферата на изкуството. „Раждането“ на един виртуален човек изисква достъп до технологии, усилия, концепция и много време. Всъщност нищо по-различно, отколкото създаването на днешна попзнаменитост. Както всеки раппевец, така и артистите, политиците, спортистите имат стилисти, пиари, съветници, огромни екипи, чиято цел е да изградят успешното им публично лице и да го продават. И в цялата тази палитра може би най-слабото звено изведнъж се оказва самият изпълнител, който си остава просто човек и единствен не може да бъде заменен, ако не си изпълнява добре задачите.

Ако се насочим към киното… трябва ли да споменаваме колко силно навлизат технологиите там? Почти всички по-мащабни сцени днес се играят пред голямо зелено платно, а фонът се рисува после от свръхмощните технологии, разработени за Холивуд. Скоро ще могат да се спестяват още доста пари, след като снимането изобщо се окаже безсмислено с включването на виртуалните артисти…

 

Но защо ли тогава нещо тук ни боли

Добре е да добавим, че според „Бизнес Инсайдър“ през 2022 г. компаниите ще дават по 15 милиарда долара годишно за маркетинг с инфлуенсъри. Също и че 58% от последователите на Микела са между 18 и 24 г.

Нека отново кажа магическата дума: инфлуенсъри. Едно време се наричаха кумири, модели за подражание. Какъв искаш да станеш, като пораснеш – като Гагарин и Нийл Армстронг, като Достоевски и Стайнбек или като Риана и Ким Кардашиян? Нещата едновременно се променят и си остават същите и все пак моделите, които ни изграждат като личности, несъмнено са повлияни достатъчно силно от информационните технологии. Начинът, по който си създаваме идоли; лекотата, с която ги рушим; стремежът да си осигурим лесни удоволствия, всичко това прави днешния ден такъв, какъвто е, и успешно рисува пътя напред на Лил Микела и нейните колеги.

Ще изгубим ли, ако вкарат в българския парламент виртуални хора? Ни най-малко. Те не са фенове на кюфтетата, корпоративните им зависимости не е нужно да се крият зад евфемизми, а се претворяват в рекламни договори.

Вероятно ви се е случвало да влезете в приятелски разговор със Сири – изкуствения интелект, който ви развежда из продуктите на „Епъл“, или пък с някой неин братовчед по дух. Дори да не сте – в интернет и без да подозирате, със сигурност вече сте имали разговор с изкуствен интелект. Тъй като хората са ненужно скъпи за тази роля, почти всички по-големи сайтове, например на магазини, имат чатботове – програми, настроени така, че да отговарят автоматично на най-честите въпроси. Имейлът в отговор на ваше питане може да ви се стори подробен, емоционален, а всъщност да е генериран от робот. Не е тайна, че същото постепенно се случва и в журналистиката – немалка част от информацията, свързана с ясна фактология, за големите медии се генерира от програми.

 

Щом ги видим да литват в простора

Така стигаме до въпроса: а какво ще се случи в момента, когато Микела и Сири се слеят в идеалната виртуална приятелка? Традиционното нашенско общуване надали ще бъде засегнато, защото сме твърде малък пазар, че да се създава изкуствен интелект, обучен да седне на ракия и салата с последователите си. Но извън кръга на шегата, виртуалните хора няма ли да бъдат един ден идеалните хора? Които да са ни едновременно идоли, събеседници, модели за подражание? Тогава от парадигмата на реалния живот, който виртуализираме, хвалейки се с вечерята си във фейсбук, нещата ще се обърнат и виртуалното ще трябва да обръщаме към добрата стара скучна реалност?

През 2018-а в „Линкълн център“ в Манхатън почитателите на операта станаха на крака след магичния за тях половин час, в който, под съпровода на оркестъра, излезе на сцената и изпя някои от знаменитите си арии от „Макбет“ на Верди и „Кармен“ на Бизе самата Мария Калас. Да, правилно си спомняте, великата оперна певица си отиде от този свят през 1977 г., но ето че се върна. Не, вуду магиите нямаха нищо общо в случая, тя беше пресъздадена чрез съвършена холограма. Накрая Калас се поклони на публиката и бе изпратена с, както се казва, нестихващи овации.

Холограмата на Мария Калас на сцената

Емоциите на хората, разказва „Ню Йорк Таймс“, не са се отличавали с нищо от тези при едно истински виртуозно изпълнение. И не, пляскането не е било заради техническото майсторство на създателите на спектакъла, гостите аплодирали самото изживяване. Репортерът на „Уолстрийт джърнъл“ Тери Тийчаут признава, че сам се е просълзил, макар да знаел, че видяното не е реалност. Почувствал се така, сякаш се е изпълнила най-голямата му мечта – да чуе на живо великото сопрано. В един от анализите на новината попаднах на чудесно обобщение: „Живеем във времена, когато границата между хората и симулациите се размива така, че става все по-проблематично да намираш признаците за разликата“. Да, хвърлените на сцената цветя минавали през Калас, която не можела да ги улови, но на практика шансът един обикновен почитател на оперната прима преди години да поговори с нея, да я докосне, е еквивалентен с този за гостите от холограмния концерт.

Ето че идва поредният компонент в нашия пъзел, изграждащ хора – холограмите стават по-съвършени, техниката, необходима за появяването им – все по-достъпна, и ето как нашите виртуални хора могат да станат още по-истински с някои досадни ограничения – че ще бъдат безтелесни. Защо тогава да не превърнем грозноватата, но иначе прекрасно пееща млада изпълнителка в глас, който да бъде сложен зад перфектна холограма с идеалната визия? А далеч ли е моментът, когато няма да е нужно „Реал“ и „Барселона“ да пръскат милиарди за футболисти, след като ще е възможно да бъде създаден неразличим от реалността футболен мач с играчи, чиито технически възможности не е нужно да бъдат ограничавани?

 

Да не би да ни спомнят, че и ний сме били

И така, след като видяхме колко е лесно да бъде наложен подобен на човек виртуален образ, как се усъвършенстват технологиите, които да симулират неговата триизмерност, и тези, които биха помогнали на един робот да разсъждава като човешко същество, остава да броим годините до бъдещето, когато трите начинания ще се съберат в едно, така ли?

Даже не е нужно да чакаме. Това малко по малко се случва в проекта, за който ще ви разкажа на изпроводяк. „Соул Машинс“ е компания, която събира компютърни специалисти, изследователи на изкуствения интелект, психолози, невролози, футуролози, всякакви учени, които могат да се включат в създаването на първите истински виртуални хора (колкото и това словосъчетание да е оксиморон).

„Ние караме технологиите да заживеят, създавайки подобни на живите, емоционално отговорни изкуствени хора с личност и характер, които ни позволяват да говорим с машината буквално лице в лице. Нашата визия е да хуманизираме изкуствения интелект за доброто на човечеството“, хвалят се на сайта на компанията, чието название фриволно може да преведем като „одушевени джунджурии“.

 

„Хората могат да комуникират по много начини, но когато искаме да имаме наистина важен разговор, го правим лице в лице“, казва Грег Крос, създател на компанията. Именно това според него е важно да имаме предвид в света, в който все по-често ще ни се случва да си взаимодействаме с машините. Можем да се сработим доста по-добре, ако те заприличат на нас.

Ключовата точка в разработките на „Соул Машинс“ е базирана в облака виртуална нервна система на основата на изкуствения интелект Уотсън, с който (или когото?) започнахме. Само че тук умника, несъстоял се президент на САЩ, вече виждаме като нова секси дама в строг костюм. Даже не една, а три – Кора, Сара и Ава са различни виртуални личности, въплъщаващи изкуствения интелект на виртуалната нервна система. Всяка от тях работи в голяма компания, където посреща клиентите онлайн.

Ава например си изкарва заплатата в „Аутодеск“, мултимилиардна, също мултинационална софтуерна компания за проектиране. Да, от една страна, тя е чатбот, за момента единствено може да отговаря на въпроси, които вече е чувала, но пък безспорно всичко звучи доста авторитетно, когато не се показва под формата на букви по екрана, а от човек, с когото като че ли съвсем сериозно си говориш. Създателите ѝ обещават скоро тя наистина да влезе в ролята си на виртуална личност, а ето че това е още един поглед към темата – компаниите вече сериозно създават виртуални служители такива, каквито искат да имат.

 

От рода на хвърчащите хора?

„Вярвам, че само след 5 години ще имаме значителна популация от дигитални човеци, които ще си взаимодействат с хората и ще могат да водят милиони разговори с тях всеки ден“, казва Грег Крос. И това ще е далеч отвъд комуникацията с клиентите – „децата“ му скоро ще водят уроци в различни области и ще могат да станат част от системата на здравеопазването, смята Грег. „Възможностите на дигиталните хора са безкрайни!“, обобщава той.

И наистина: кои сме ние, накъде води цивилизацията ни и дали дигиталните и виртуалните хора не са просто следващата стъпка в еволюцията ни? Дали един ден те няма да се окажат по-хуманни, ще се научат да ценят ежедневието и ще поискат да получат човешките качества, които именно ни правят хора и за които все нямаме време? Тези, за които ни предупреждаваха фантастите от миналия век…

Технологиите са богатството на нашето време и украшение за живота ни – правят го такъв, какъвто не биха могли да го опишат преди броени десетилетия и най-талантливите писатели. Затова в никакъв случай не искаме да ви лишим от виртуалните приятели. Хубаво обаче е да се замисляме и за това, че винаги си струва да откъснем малко от безценното си време и за реалните. Да споделяме мигове, преживявания, емоции. За разходка в планината, за игра с детето, което също да научи, че все пак има чар и в добрия стар физически свят. Особено в откъсната един от друг реалност, в която се озовахме през 2021-а. 

А иначе, както казва Роджър Зелазни, реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

 

Публикувано за първи път: 08.03.2019, Списание 8

Последна редакция: 15.03.2021

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
„Дигитални истории“ сборник

Най-нови публикации:

IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен? –...

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни...

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре! Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Идва ли Фройд на дигиталната ера?

Идва ли Фройд на дигиталната ера?

Дори да си много жаден, няма как да пиеш от пожарникарския маркуч. Ако не вярвате, опитайте.
Същото е и с технологиите. Вкарваме ги безогледно във все повече области от ежедневието си, даваме им нови и нови роли, докато неочаквано се озоваваме приковани като Прометей за екраните.
Информационните технологии са огромна възможност. Дозата прави лекарството, но… каква е дозата? Отговора на този въпрос ще потърсим, заедно с още един – кога ще се появи и кой ще е Фройд на новото време? Човекът, който ще вникне в психологическите предизвикателства за хомо сапиенс в зенита на технологичната революция. Фройд, който ще премахне табутата и ще осмисли връзката между човека и информационните технологии.

повече информация
Блокчейн демокрация

Блокчейн демокрация

Напоследък говорим все за изкуствения интелект, а друго от големите технологични направления се развива в сянка… Блокчейн ли е следващата стъпка по пътя на общественото устройство? И как тази идея е свързана с древните оракули?
Технологиите променят огромна част от живота ни. Същевременно в някои области те остават встрани, така и не успяват да наваксат. Ясно е, че що се отнася до начина на управление и демокрацията проблеми има, а решенията, които познаваме, са остарели и неадекватни за днешния ден. Вероятно не след дълго и изкуственият интелект ще се включи в парадигмата, както вече е ставало дума. Но междувременно не е ли редно да опитаме да променим нещата като хора, с помощта на технологиите, които вече имаме?
Това направление може да направи напълно прозрачно толкова полемичното по нашите ширини електронно гласуване. А от друга страна: крие възможностите за много по-драстична промяна: блокчейн демокрация. Начин за вземане на решенията, които касаят обществото, по много неочакван, но пък логичен начин.

повече информация
Друга история

Друга история

„Който контролира миналото, контролира бъдещето“, пише в една книга, която се напреварваме да цитираме. Също и „който контролира настоящето, контролира миналото“.
Докато все повече делегираме паметта си на технологиите, животът ни ще става все по-лесен. Докато търсим времеубежището си в собствените си балони, това ще ни събира и дели.
Може ли обаче днешните технологии да променят историята? Да зачеркват и да преосмислят събития от миналото? Има ли как да впрегнем изкуствения интелект в помощ на по-обективния поглед към историята във всичките ѝ периоди? Защо именно миналото се оказва вечна тема за спорове онлайн?
Как технологиите от бъдещето променят миналото… и обратното?

повече информация

Най-новите:

Какъв е „Произходът на българите“?

Какъв е „Произходът на българите“?

Кои са прабългарите, откъде идват предците ни? Какво имат да ни кажат новите технологии в търсенето на отговора? Наследници на траките ли сме, дали идваме от далечните степи, или пък сме сармати? Как генетиката се оказа поредната голяма научна стъпка, която ни даде много отговори за миналото и на практика остави валидна само една теория?
Какъв е произходът на българите? Защо този въпрос толкова сериозно ни вълнува и вкарва в ожесточени спорове хилядолетие и половина по-късно?
Тази тема се превърна в най-четената дигитална история, по същото време излезе книгата на историка доц. д-р Тодор Чобанов – „Произходът на българите – дебатът през XXI век“. Изданието на „Българска история“ дава най-важното от съвременния поглед. Ето защо има още толкова съществени отговори, които си струва да бъдат добавени.

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

И двамата работят в света на информационните технологии. Той е програмист, тя – проектов мениджър. Днес заедно са собственици на 4700 корена боровинки, които през лятото зарадваха с впечатляващия си вкус стотици купувачи. Гледат и 5 декара рози, редуват дейлитата с прекопаване, разговорите за data science с такива за агрономство.
Понякога животът е цветя и рози, нужна е само смелост, за да го оцениш и преосмислиш. Да повярваш в мечтите си. И да забравиш за стереотипите…
– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен?
– Да, на 100%! – отвръща тя, без да се замисли. – Идея си нямах с какво се захващам… – допълва Криси днес.

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Кога и как ще си разделим собствеността върху звездите? Обречени ли сме като цивилизация да бъдем водени от непрестанното желание да притежаваме? Защо изкуственият интелект е мощен инструмент, но същевременно и фантазия, която е обречена да не се претвори в реалност? Време ли е да включим алгоритмите във вечната битка на човека за справедливост?
Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни за всички ни.
„Предизвикай правото!“, призовава юристът в тематичния си сайт. Завършил право и психология, той има специално отношение към технологиите и много неочаквани амплоа. Дипломиран планински водач, учител по японските бойни изкуства джодо и айкидо, водещ на подкаста Vox Nihili, в който се чуват „шепоти от бъдещето“ и главен редактор на експертна правна система „Лексебра“.

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре!
Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме населили други планети. Ще сме загърбили злободневните си дърления и, окрилени от технологиите, ще вървим напред в човешката еволюция.
Дали е бил прав FM-2030? Дали с точната си ръка на баскетболист няма да ни изненада в прогнозите си със стрелба от тройката?
Ако се окаже така, само след 7 години ще можем да обсъдим детайлите със самия него. Ако наистина бъде съживен, забравеният създател на трансхуманизма, избрал име като на радио канал, със сигурност ще има какво да ни разкаже… В обратния случай ще се превърне в поредния мечтател, надценил човечеството и изпреварил своето време.

повече информация
Селфита, които ще спасяват животи

Селфита, които ще спасяват животи

Една дълго подценявана технология, узряла в днешния ден, може да спаси животите на много хора.
Понякога, в света на бурно развиващите се технологии, историите лъкатушат между голямата мечта и нереалното. Но много са аргументите, които показват, че тук се крие един огромен, неочакван пробив. Чрез малки промени в температурата на определени зони на тялото, уловени от термокамера и обработени с помощта на изкуствен интелект, могат да бъдат предсказани редица здравословни проблеми. Начинанието развива българският стартъп Kelvin Health.
Георги Къдрев е специалист по информационни технологии, отдавна се занимава и с предприемачество. Дълги години развива проекта Imagga, който неусетно се превръща в компания, технологичен лидер в разпознаването на изображения.
Пътят на Kelvin Health започва в първите дни на пандемията. Екипът е изправен пред предизвикателството да обработва изображения, показващи температурата на човешкото тяло в опит моментално да се разпознава ковид инфекция. Докато постепенно се оказва, че този метод, приеман едва ли не за алтернативен, може да се превърне в пробив за медицината. В технология, която да влезе във всеки дом и да спасява животи. Медицински директор на начинанието е известният сърдечносъдов специалист проф. Иво Петров.
Може ли термалната диагностика да се превърне в революция в медицината? Кои заболявания ще бъдат диагностицирани с новата технология? Може ли изкуственият интелект да удължи живота ни? Какво е за един стартъп да се превърне в еднорог, но не с пазарна оценка от милиард долара, а заради… милиард спасени човешки животи?

повече информация
Исус. Програмистът, дошъл от гетото

Исус. Програмистът, дошъл от гетото

„Най-трудно беше да взема есенцията от двата свята, в които живея, и да ги комбинирам в един. Изисква се доста емоционална енергия и висока емпатия. Бил съм отхвърлян от българи, защото съм циганин и от цигани, защото „се правя“ на българин. Бориш се да бъдеш уважаван на противоположни фронтове“.
Имам удоволствието да ви представя Исус Костов! За колегите си е просто „Джизъс“, а за мен – силен пример как човек може да победи средата, предубежденията, дори себе си, за да постигне онова, за което мечтае. Колкото и да изглежда далечно, дори невъзможно.
Пътят му тръгва от циганското гето, а днес е софтуерен инженер в реномирана компания. Учи сам онлайн, така и не се отказва, започвайки от училище, където често ходи гладен, с обувки без подметки. За да стигне до днес, натрупал сериозен опит в професията.
„Най-ценното, което програмирането ми даде безспорно е свободата“, казва Исус. „То ми донесе възможността да се измъкна от трудното положение, в което бях и да си изградя живот, в който съм независим и мога да помагам на семейството си“.
Следващата му цел е да вдъхнови повече хлапета да преследват мечтите си. Да не се отказват, потискани от средата и от обстоятелствата.
А какво ли ще стане, ако подобни истории променят отношението и на обществото ни, и на айти сектора към тези деца?

повече информация
Share This