Gatakka, психологът ChatGPT и цената на критичното мислене
Иван Ванков – Gatakka има изключително богат и пъстър опит, дълги години е един от най-популярните блогъри, що се отнася до напредъка на технологиите. С поредиците си от безплатни уроци той помага на мнозина софтуерни специалисти да навлязат в професията. А с огромните си познания и мащабния си поглед към тенденциите той буквално рисува бъдещето. Цели 4 пъти „IBM шампион“, натрупал опит в машинното самообучение, като програмист, шеф на екип, девопс специалист, блокчейн архитект, днес той е консултант на свободна практика на редица обещаващи начинания. Какви ще са големите новини, които се задават след големия бум на изкуствения интелект? Как всеки от нас да намери мястото си в новата реалност? Как напредъкът на машинното самообучение ще промени отношението ни към труда? Как така ChatGPT се оказа изключително успешен психолог? В кои направления моделите скоро ще донесат впечатляващи резултати?
02„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“
„Струва ми се по-просто хората да запомнят кое е измама и заблуда. Кратък и съвсем неизчерпателен списък: хомеопатия, холистична медицина, натуропатия, антиваксърство, хидроколонтерапия, детокс диети, астрология, екстрасензорни възприятия, ясновидство, телекинеза (и всички измислени феномени, които включва „парапсихологията“), НЛО базирани древни цивилизации, графология, медиумни способности, квантов мистицизъм, вечни двигатели, безенергийни двигатели, креационизъм, биоритми, криптозоология…“ Вярвате ли в астрологията, в силата на чакрите, в рептилите, в плоската Земя? Може би сте от малцинството днес, за което всичко това са несериозни посоки? Или пък не можете да отречете, че зодиите влияят на поведението, докато другите ви се струват крайни? Да, днес, както никога преди, имаме нужда от репери, за да не потънем в океана от онлайн лудост. Докато в същото време е все по-трудно да говорим помежду си. Разделени от поредния разлом, спорим кой се занимава с псевдонаука и кой се е оставил да бъде подведен от авторитетите. Пътя към този труден, но назрял разговор – за конспирациите и псевдонауката, за науката и авторитетите, ще потърсим с днешния гост. Стефан Марков е преподавател по теория на масовата комуникация, мениджмънт на комуникацията и маркетинг и реклама в Софийския университет, познат онлайн като The Science Guy. В издадената неотдавна книга „Алгоритми на заблудата“ той навлиза именно в сърцето на тази тема. След любопитните му начинания (и много значими за самия него) е и подкастът „Модерен стоицизъм“, който води заедно с Петър Теодосиев от „Българска наука“.
03„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“
„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се виждат – насаждат се страхове, прокарват се разделителни линии, поляризацията на всяко едно ниво в обществото се изостря, което едновременно ме натъжава и плаши.“ „Обичам да си играя с думите и да разказвам истории, които информират, обогатяват и вдъхновяват“, казва днешният ни гост. Даниел Пенев е журналист, преводач на нехудожествени книги от английски език в областта на популярната психология, литературата за самопомощ, лидерството и бизнеса, редактор и създател на маркетинг съдържание. Автор на книгите „Хората, които променят България“ (в две части) и „От нас зависи“ и съавтор на книгата „Да тичаш към себе си“ (заедно с ултрамаратонеца Краси Георгиев). Кои са важните истории от днешния ден и защо си струва да ги разказваме? Дали стават успешни най-неочакваните и неоправданите? Защо е толкова важно все повече да си говорим в днешния свят на ежедневни разделения?
04„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“
Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес? Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли. Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.
05Стани учител!
Първият учебен ден наближава и това е повод да потърсим отговори на големите въпроси, свързани с образованието. Как в българските училища да влязат повече млади и подготвени учители? Как да се преподават технологиите, след като в динамичния им свят всяка седмица се появяват големи новини? Как изкуственият интелект може да се превърне в приятел и помощник и на учителя, и на ученика? Ангел Георгиев решава, че ще се занимава именно с образование преди 18 години. Създател на платформата Знам.бе, дълги години развива програмите на СофтУни. А отскоро с друга млада учителка – д-р Теодора Димитрова, създава приложната академия за образование „Синдео“. Целта ѝ е да подпомага, подготвя и вдъхновява настоящи и бъдещи учители да се справят с предизвикателствата и да бъдат по-ефективни в съвременната динамична среда. „Да преподаваш в училище, днес е по-достъпно от всякога. Законът отдавна е променен, един човек, дори без педагогическо образование, може да влезе и да преподава. Учителите и директорите имат възможност да привлекат такъв тип хора и да им помогнат да се реализират успешно в образователната среда. Нашата академия иска да помогне на хората да придобият всички знания и умения, които са им необходими, за да могат спокойно да преподават.“
06„Личният пример е страховито оръжие“
„Да наричаме „чудо“ необяснимото е красив начин да си признаем колко малко знаем“, казва днешната ни гостенка. „Чудесата са и възможност да спрем да се заблуждаваме, че всичко зависи само от нас, да си отдъхнем и да се научим да се доверяваме на живота“. Иванка Могилска е копирайтър с 20-години опит, последните 15 – на свободна практика. Тя е блогър, редактор, преподавател. Автор на 7 книги, най-новата от които е сборникът „Обикновени чудеса“. Но… има ли наистина такива? Ще я попитаме след малко. В ефирните ѝ, мъдри разкази го има ежедневното чудо, което според мен е и смисълът да продължаваме напред. Ще поговорим за дигиталните и аналоговите чудеса. За чудесата, на които си струва да научим изкуствения интелект и тези, които може би той ще създава. За краткото изразяване и дългите текстове, които носят смисъла. За нуждата от време на време „да слезем от въртележката“…
07Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?
Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора. Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите! Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.
08„Проблемът е в хората, не в правото“
Защитени ли са наистина данните ни онлайн? Какви правила да спазваме, за да не бъдем изненадани неприятно? Как да сме сигурни, че не нарушаваме нечии авторски права и какво да правим, ако някой нарушава нашите? А чии ще са правата за „произведенията“ на изкуствения интелект? И в онлайн света правото има огромно място. Рядко се сещаме за него, а сферата е изключително важна. Христина Богиа е доктор по право, специализирала е в областта на всички тези важни теми, които технологиите отварят в юридическата наука. Преди няколко години, разочарована от системата, решава да смени попрището си и навлиза в софтуерния бранш. Ще потърсим заедно отговора на всички тези въпроси. Ще се насочим към пресечните точки на технологиите, правото и правата на всеки от нас. Ще обсъдим много полезни ежедневни съвети, които могат да са полезни на всеки потребител. И, не на последно място, ще се докоснем до гледната точка на един смислен млад човек с особен поглед към толкова актуалната винаги у нас тема за неработещата съдебна система.
09„Идва свят, в който мисълта ни е поразена от тежки пробойни“
„Днес пишещият трябва да мисли не винаги за четящия, за да пише добре“, казва Райко Байчев. Той е рядко срещано днес явление: пишещ журналист, който умее с точните думи да казва каквото има по начин, който няма как да бъде уподобен. „Страхът да не изпуснеш има общо и с хазарта. Знае се, че при разработването на идеята за newsfeed е използвана коварна идея: скролването в социалните мрежи да съответства на начина, по който съзнанието изпада в трескава възбуда, когато следи бързо въртящите се символи на екрана на ротативките и очаква те да попаднат в „статус“ на печалба. Да се засекат политическите ти виждания с тези на другите, така както се засичат черешки, лимони, златни барове в трепетна линия.“ Как ли изглежда бъдещето на начина, по който се информираме, по който четем и пишем, през погледа на журналиста?
10Ловецът на фалшиви новини
Той се казва „Танбих“, идва от Катар и обещава да ни спаси по елегантен начин от фалшивите новини и дезинформацията. Срещаме се с неговия създател – д-р Преслав Наков, специалист от световно ниво в областта на обработката на естествен език с помощта на изкуствен интелект. Как алгоритъмът може да познае, че една новина е фалшива… още преди да е написана?!
11„Винаги ще имаме нужда от качествена и проверена информация“
Диана Кулчицкая преподава журналистика в Московския държавен университет. Какво кара хората да се захващат с журналистика? Има ли тя перспективи от гледната точка на преподавателя? Как изглеждат темите за онлайн бъдещето на медиите от „по-североизточния ъгъл“ на глобуса?
12Кой изобрети тостера? Няма такава история!
Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари… Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера. Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве. Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации. За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.
13Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история
Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг. Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица? Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации. Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати! А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука. Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.
14Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?
15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица? Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история. Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект. С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците? Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите. Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!
15Как да си генерираш инфлуенсър
Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува. Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram. Какво ли се случи нататък? 84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект. Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?
16„В ИИ света всеки може да намери нещо вълнуващо“
Йордан Даракчиев води единствения у нас модул, в който само за година човек може да получи достатъчно знания, за да започне работа в областта на изкуствения интелект. Как така Йордан, астрофизик по професия, създава това начинание, което вече за 5-и път дава основните познания на толкова хора? Как завършилите модула продължават в научни институти, във фирми като „Тесла“ и „Мета“, в обещаващи стартъпи и дори създават свои начинания? Какво се изисква, за да успееш в света на машинното самообучение? С какво този тип технологии помагат да опознаем света, в който живеем? Кои са най-вълнуващите посоки, в които да очакваме новини, свързани с изкуствения интелект?
17„Днес дори разумните аргументи не убеждават“
Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство. Какво ли би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?
18От микрофона в БНР до черната дъска във „Факултета“
Днес си доказан водещ в националното радио, интервюираш политиците, силните на деня, любими събеседници от всякакви области, които си пожелаеш, а утре… решаваш да потърсиш нов път и ставаш учител на първолаци във „Факултета“. Гласът на Таня Величкова е познат на всеки редовен слушател на БНР. Дълги години тя водеше предавания като „Преди всички“ и „Неделя 150“. После реши, че е време за нещо различно и се зае да учи сама, за да учи децата. При това не къде да е, а в ромския квартал на София. Какво е да се озовеш в тази роля в толкова нетипична среда? За какво ли мечтае доказаната журналистка, станала учител?
19Когато Не!Новините влязат в новините
Малко са страниците в българския уеб с оригинално и неподправено развеселяващо съдържание… дори усмивката да е кисела, породена от иронията на българската действителност. Самуил Петканов, създателят на „Не!Новините“, от 2009 г. ни предлага своята версия на „новините, каквито можеха да бъдат“. Какво мисли той за начина, по който се информираме? Успява ли да предвижда бъдещето? Как така всички сме компетентни за ринопластиката на инфлуенсърите и криптовалутните флуктуации и накъде ни води това? Отговорите – в интервюто, гарнирано с малка доза „Не!Новини“, инспирирани от Дигитални истории.
20Истината… или се осмеляваш?
Откъде тръгнаха и докъде стигнаха професиите, чиято работа е да създават съдържание за аудиторията? Кой се бори за истината и трябва ли това да е важно за нас днес? Откъде дойдоха инфлуенсърите и защо е важно да осмислим мястото им в края на тази дълга верига от професии?
