„Живеем във време на пълна трансформация“
„Заобиколени сме от огромно количество софтуерни системи, ползваме ги в ежедневието си, а те са написани от посредствени програмисти. Счупен е начинът, по който създаваме софтуер!“ „Ценността на смисленото съдържание ще се вдига, защото има прекалено много боклук, прекалено много шум. Единственият начин да се съхраним като хора е, да слагаме прегради. Да пресяваме какво влиза в нашата глава.“ Борис Симандов има огромен технологичен опит. Близо 10 години е на директорска позиция в Chaos Group, една от най-успешните български IT компании. Днес помага в развитието на следващото поколение стартъпи. Заедно с Росен Генчев са създатели на фейсбук групата DevBG, най-оживеното (и често доста странно) онлайн пространство, където се срещат хората от технологичния свят. Ще поговорим: – за това можем ли да се чувстваме спокойни в днешните турбулентни времена – за революцията на изкуствения интелект, в която живеем и за скептиците – за поредната важна стъпка – Sora и генерирането на видео – за големите предизвикателства и професиите, обречени да изчезнат – за връщането на истината като ценност и медиите на бъдещето – за групата DevBG като най-добрия пример защо и как не работи демокрацията днес.
02Награда за детски книги… без ИИ. Номинирайте любим български автор!
Нова награда за детска книга – „Златен лешник“ – търси най-добрите български автори и илюстратори. Едно от условията е при създаването на книгата да не е използван изкуствен интелект. А аз имам честта да съм в журито.
03„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?
Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на Дигитални истории. Този път давам думата на цели 7 души около 20-те си години, които са се насочили към съвсем различна професия, но и са се задълбали в днешните възможности на алгоритмите. Gen Z, както наричат на запад родените в началото на новия век, определено имат какво да ни кажат. Колко пъстри Дигитални истории има… Миналата даде думата на току-що завършилия докторантура 88-годишен Петър Шойлев, тази – на младите. „От ръкопис до алгоритъм“ се казва излязлата преди няколко месеца книга, която събира важни гледни точки за изкуствения интелект (сред които дори и тази на самия него). Тя беше създадена като студентски проект в майсторския клас на специалността „Книгоиздаване“ в Софийския университет. Начело с преподавателя си д-р Георги Александров днешните ми гости подготвиха завършено издание, минавайки по всички стъпки на създаването му. А книгата беше представена на събитие в журналистическия факултет, на което имах огромната чест да кажа няколко думи като гост, избран от самите студенти. С това започна разговорът ни по важните теми на днешния ден. А ето как продължава в един блиц разговор с много събеседници… Защо младежите си представят, че скоро все повече хора ще четат книги? Какво е бъдещето, което те виждат във взаимодействието ни с технологиите? Защо е важно да се замислям, че то е в наши ръце и не изкуственият интелект, а ние сами можем да си създадем най-големите проблеми като цивилизация? Този разговор определено ми даде доста поводи за замисляне…
04PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!
Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!? Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение. Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади… Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?
05Холивуд vs. изкуствения интелект
160 000 души се изправиха на безпрецедентен протест срещу изкуствения интелект, който може да вземе хляба на всеки от тях. Не, това не са работници във фабрики, нито шофьори на таксита, а актьорите в Холивуд, мнозина познати по цял свят, носители на престижни награди. До тях застанаха и сценаристите. Изкуственият интелект срещу холивудските звезди и писатели… Пришълеца срещу Хищника? Най-мащабната стачка в САЩ за нашия век, първата съвместна на актьори и сценаристи от повече от половин столетие. Спрени бяха проекти за милиарди, Холивуд буквално застина, подобно на света при ковид. Но как така именно актьорите приеха толкова насериозно заплахата на алгоритмите? Защо на технологиите се дължи най-големият бунт в историята на Холивуд и какво има да ни каже той? Дали не е време всички да се поучим по един или друг начин от протеста на звездите?
06„Ако ти генерираш нещо, аз мога да генерирам (почти) същото“
Кой е авторът, когато картината е създадена от ИИ? Откъде ще дойдат майсторите, ако изчезнат начинаещите? Може ли изкуственият интелект да ни направи по-оригинални, както някога фотографията тласна художниците към импресионизма?
07„1984“ през 2026 г. Прав ли се оказа Оруел?
11 издания от 2021 г. до днес. Толкова са новите варианти, в които излезе през последните 5 години само на български една от най-обсъжданите книги на нашето време. Точно тогава се навършиха 70 години от смъртта на Джордж Оруел, което „отвори“ правата за издаване. Годините изтичат, но актуалността на най-известната антиутопия като че ли само расте. Живеем ли наистина в света на Големия брат, или Оруел не се оказа чак толкова точен в преценките си? Хайде да обсъдим този важен и голям въпрос, защото той е показателен и за бъдещето.
08Ела да поговориш с „мен“!
Представям ви… „Георги Караманев“. Чатбот, обучен на всички материали от този сайт и мои гостувания. Нека заедно проверим на какво е способен, пишете му! Ще ви се покаже сам, а ако не – ще го намерите долу вдясно на всяка страница.
095 г. Дигитални истории! Ще решите ли куиза с награди?
Точно преди 5 години излезе първият материал на сайта Дигитални истории! Моят скромен подарък е един забавен и неочакван куиз с награди. Опитайте да се справите с 30 въпроса и ще се включите в жребия за 10 книги, свързани по един или друг начин с историята на начинанието. Куизът отнема не повече от 10 минути, опитайте! А после ви чака изключително любопитната му история…
10Поет + ИИ = Apollo ex Machina. Кои са победителите?
Дойде време да обявим победителите в първия у нас (и един от първите по света) конкурс за поезия, генерирана с помощта на изкуствен интелект – Apollo ex Machina. На церемония в Столична библиотека бяха обявени избраниците на журито. Там бе представена и стихосбирката с избрани творби от надпреварата, дело на издателство Scribens. След малко ще можете да прочетете стиховете на най-добрите и да прецените сами колко добри са те.
11Какво мислят българите за ИИ днес?
Какво мислите за изкуствения интелект? Опасност или възможност е той? Бъдеще или реалност? Маркетинг или огромен пробив? През декември поканих всеки, който има желание, да попълни една кратка, но важна анкета. Същите въпроси зададох и преди година и половина. Ето че дойде време да обсъдим резултатите. Този път се включиха близо 350 души (при 750 в средата на 2024-а). Благодаря им от сърце! Ще сравним изводите от двете допитвания, за да потърсим тенденции. И заедно да изрисуваме днешния пейзаж на отношението на българина към най-обсъжданата и шеметна технология на нашето време.
12Apollo ex machina. Включете се в конкурса за поезия, генерирана с ИИ!
Включете се в Apollo ex machina – първия български конкурс за генерирана поезия, организиран от Дигитални истории и издателство Scribens! Няма ограничения за тематиката и дължината. Единственото изискване е да участвате със стихове, които сте създали с помощта на ИИ. Можете да изпратите до 3 произведения, срокът е 1 декември 2025 г. Победителят ще получи награда от 300 лв., избрани книги очакват заслужилите второ и трето място, а най-добрите стихове ще бъдат издадени в стихосбирка от Scribens! Ще ги избере авторитетно жури: поетите Петър Чухов, Бойко Ламбовски и Виолета Кунева, управителят на Scribens Георги Гаврилов и създателят на Дигитални истории Георги Караманев.
13Да живееш въображението си
Няма как да не сте попадали на този модерен спор, вероятно имате и свое мнение: След като изкуственият интелект създава резултати, неразличими от човешкото творчество, ще продължим ли да творим? Иззема ли големият герой на днешния ден ролята на човека като автор, или е поредната брънка в дългата верига на историята, новият инструмент, който ще ражда следващите изкуства, жанрове и форми? Добре дошли в света на Давид Саудер. За унгарския мултимедиен артист реалността е само отправна точка – животът се разгръща в безкрайното пространство на въображението, където технологиите са новата четка на художника, а абсурдното и красивото се срещат и допълват.
14Можем ли да различим генерирания глас? Отговорът е ясен
Можете ли да различите човешки глас от такъв, генериран от алгоритмите? 2036 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, търсещ отговора на този въпрос, а и още много важни нюанси. Резултатът според мен е недвусмислен…
15ChatGPT, 1981 г.
Дали ИИ е големият шанс на днешния ден? Дали ще се възползваме от него, или ще го пропуснем? „Пропуснатият шанс“ се казва една от по-непознатите книги на Любен Дилов. Един от най-популярните български фантасти, известен и като автор на четвъртия закон на роботиката, тук… дори не е писател. Поне според сюжета. Вместо да пише, той поръчва поредица от разкази в различни жанрове на новия си компютър, който пък ги създава от негово име и в неговия стил… Случайно да ви звучи познато?
16„Децата и днес са любознателни!“
Ако има човек, който може да сравни как се развиват знанията по български език и литература и на абитуриентите, и на ИИ, това е днешният ни гост. Г-н Светослав Стойчев за втора година се включи в експеримента на Дигитални истории, с който проверихме как се справят най-новите ИИ модели на държавния зрелостен изпит. Нещо повече, той съдейства начинанието да се разрасне, в него да се включат двама истински зрелостници, да се получат повече от любопитни резултати. Време е да ги обсъдим, а също така да поговорим с младия учител от НПМГ за това как изглежда любовта към книгите на учениците. Дали изкуственият интелект променя отношението ни към изпитите, към образованието, към литературата? Какво четат днешните гимназисти? Кое привлича погледа им към книгите? Какво кара един млад човек да гори в учителската професия в епохата на изкуствения интелект?
17Дете или ИИ? Успяха ли 4000 души да различат автора?
Експериментът „Детска рисунка или ИИ?“ привлече огромен интерес! За месец и половина въпросникът, в който се опитваме да различим 15 истински рисунки на деца под 11 г. от изображения, създадени от изкуствения интелект, беше попълнен от почти 4000 души! Време е да обобщим резултатите. Успяхме ли да се справим с предизвикателството? Истинските или генерираните рисунки се оказаха по-лесни за разпознаване? Трудна ли се оказа задачата, или почти всеки успя да познае и 30-те възможности? Дали самите деца се оказаха по-точни в преценката си? Защо изводите са важни? Време е за прелюбопитните изводи.
18Тест: Ще различите ли ИИ глас от човешки?
6 аудиозаписа, в които е произнeсена кратка фраза. Някои от тях са генерирани от ИИ, другите са истински човешки гласове. Ще ги различите ли? Включете се до 15 август 2025 г. и при 6 правилни отговора участвате в жребия за скромен подарък. Ще познаете ли кой глас е на човек и кой – на машина? Ръкавицата е хвърлена!
19„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“
Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес? Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли. Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.
20Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?
Време е за неочакван, но важен тест. За експеримент, който поставя важни въпроси за бъдещето на творчеството, на човешкото, на образованието. Предизвикайте себе си и своята интуиция! 15 картини, нарисувани от деца между 3 и 10 г., и 15 – генерирани от изкуствения интелект. Ако успеете да ги различите, очакват ви награди! Отговорите се събират до 1 юли, анкетата не би ви отнела повече от 10 минути. За всяко от 30-те изображения е достатъчно да предположите дали е нарисувано от дете, или генерирано от ИИ, а също и да оцените техниката и въображението, вложени в първите 10. Можете да отговорите и само на част от въпросите. Анкетата е отворена и за деца!
21Останете любопитни!
Кой е родният град на Яворов? Свищов. Изхалюцинирал го е изкуственият интелект, доста некадърно, ще предположите. Само че не беше той, казах го аз, участвайки в телевизионно предаване в праймтайма на най-старата българска телевизия. Бих предположил, че е по-вероятно да не позная собственото си име, а не родното място на един от хората, чиято история ме вълнува цял живот. Обаче го сбърках и скоро няма да ходя в Чирпан. Знанието не е даденост. Любопитството не идва само, а иска усилие. Има ли обаче смисъл да помним къде е роден Яворов във времената, когато можем да го проверим за части от секундата? Щеше ли да пише различни стихове, ако беше от Свищов? Ще знаят ли следващите поколения къде е роден, как е писал? От какво се е вълнувал, къде и как е срещнал любовта? Ако решите, питайте ChatGPT. Или Конституционния съд. А моят личен отговор гласи: днес е по-важно отвсякога да останем любопитни!
22„Епидемията от невежество само ще се разширява“
„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект според мен ще засили тази тенденция, защото ще заблуди хората, че разговарят с приятел, с някого, когото са загубили или който не иска да ги чува. Така се оказваме в един свят, в който уж можем да си говорим. А всъщност, зад тази привидна палитра от гледни точки, от думи, словесна салата, включително от егоцентрични академични речи, седят едни изплашени, обезверени, обеднели, интелектуално и емоционално хора. Това според мен е големият ужас на съвремието.“ От поезията започна разговорът ни с писателката Силвия Томова, за да мине през образованието, историята, през епидемията от невежество и назрялата нужда от обществено пробуждане. На фона на всичко това като неизменен спътник останаха технологиите, които променят всяка от тези теми из основи. Журналист и дефектолог по образование, тя публикува есета, разкази, романи. Носител на редица награди, автор на 5 романа и 3 сборника с разкази, Силвия често наднича и в миналото, и в големите въпроси на днешния ден. Не се страхува да излезе от клишетата и да предизвиква мейнстрийма и в литературата, и на общественото поле. Ето че се срещаме за един важен и дошъл тъкмо навреме разговор.
23Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)
Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе. 30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите? Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл. Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?
24ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)
В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата. Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории. Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден. Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…
25Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?
15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица? Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история. Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект. С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците? Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите. Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!
26Поезията оживява. Какви видеа създаде ИИ по класически български стихове?
Колко близо са моделите, които ще генерират видео, неразличимо от човека? Нека проверим заедно с един важен експеримент. Генеративните модели се развиват с изумителна скорост. Преди 2 години направих същия опит с изображения – подадох на Midjourney класически български стихове, за да видим колко добре ще се справи – ще улови ли посланието, ще създаде ли достойни изображения? Постепенно алгоритмите се оказаха все по-добри в тази задача, дотолкова, че днес се оказваме неспособни да различим създадените от генерираните изображения. Но как стоят нещата с видеото? Какви ли филмчета може да създаде изкуственият интелект по избрани класически стихове? Избирам две платформи, които предлагат доста различен подход към генерирането. И резултатите, поне за мен, определено са впечатляващи…
27Доверявай, но проверявай онлайн!
Ако не сте чували какво е „социално инженерство“ или „инженерия“, както казва, че е правилно да го наричаме днешният ни гост, сигурно си представяте сюжет като от „Франкенщайн“ – инженерът си прави човек… Или пък от конспиративните теории за контрол на масите. Независимо дали сте го чували обаче, важно е все повече да си говорим по тази тема. Защото става дума за най-опасната и най-ефективната атака в дигиталния свят. Която не засяга компютри, мрежи, сървъри или програми, а най-слабото звено във веригата: човека. „Днес пробивите в киберсигурността стават все по-често през социалната инженерия – метод, който използва манипулации и манипулативни техники, така че хората да бъдат измамени и така да бъде получен достъп до чувствителна информация“, казва специалистът по киберсигурност Пламен Цветанов. Но кои са най-важните стъпки, за да се предпазим? Какви са най-големите рискове да подценим човек, от другата страна? Защо доверието онлайн трябва да бъде дефицитна стока? Темата е важна за всеки, дори да не си дава сметка…
28„Представям си бъдещето като битка за невидимото“
„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“ „Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес. Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така? Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните? Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?
29ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?
След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка. Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението? Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение. Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?
30„Въпросът е да не убием сами креативността си“
„Единствената, най-голяма надежда, която имам за човечеството, е да не загубим любопитството и креативността си. И смятам, че е по-възможно да се случи на базата на забавления, които ни правят безлични и незаинтересовани. А не заради това, че някой изкуствен интелект ще ни е взел работата…“ Струва ли си днес да започнем да учим програмиране или науките, свързани с данните? Не е ли обречено бъдещето на софтуерните инженери? Всеки ли би могъл да стане специалист в тези област? Защо понякога университетското образование се превръща в пречка? Йордан Даракчиев има много какво да каже по темата, за 8-и път той започва да преподава първия у нас едногодишен модул, в който човек може да получи достатъчно знания, за да започне работа в областта на науката за данните и изкуствения интелект. При предишното му гостуване поговорихме за дефинициите и възможностите на машинното самообучение, невронните мрежи, изкуствения интелект. За това как почти случайно астрофизикът по образование започва да преподава на хора, които после стават част от ИИ-екипите във фирми като „Тесла“ и „Мета“, в обещаващи стартъпи. Сега ще надникнем към предизвикателствата, пред които ни изправят генеративните алгоритми. Ще си говорим за разработването на софтуер и системи с изкуствен интелект като професионално предизвикателство, вълнуваща област… и възможност, която си струва повече хора да опитат.
31„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“
„За човека продължава да има 10 000 начина да мисли и да гледа света. А какво прави той, по дяволите? Зяпа си телефона. Децата, които растат сега, не са виждали какво има наоколо. Те са обект на фантастиката, живеят в паралелен свят. Те не знаят как изглеждат улиците, как изглеждат хората. Това ме кара да мисля, че няма оправия. Кой ще ги вкара в този свят? Ако стане случайно, те ще бъдат разбити.“ Текла Алексиева се превръща в легендарен илюстратор, след като създава 120 корици за книгите от поредицата „Библиотека Галактика“. Поколения читатели свързват най-големите фантастични романи с образите, нарисувани от нея. Освен художник със самобитен поглед и безброй признания, е и автор на стихосбирка. Какво ли мисли тя за изображенията, генерирани от изкуствен интелект? Защо според нея днес сме заобиколени отвсякъде от кич – в литературата, в изкуството, в живота? Можем ли и как да си върнем добрия вкус? Защо в никакъв случай не бива да напускаме Земята? Как така… Текла Алексиева не е успяла да дочете книгата с една от най-известните ѝ корици?
32Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)
Способни ли сме да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека? Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории. Има обаче и толкова много други любопитни щрихи, които да ни накарат да се замислим… Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?
33Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?
Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора. Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите! Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.
34Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки
Могат ли алгоритмите да творят? Средство или автор е изкуственият интелект? Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание? Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките? Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството. Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?
35Как да си генерираш инфлуенсър
Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува. Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram. Какво ли се случи нататък? 84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект. Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?
36Куполът, под който ти идва да заживееш…
Разгледайте ги, толкова са истински… и същевременно толкова фантастични. Иде ти да се потопиш в света на Купола, който хем прилича на нашия, хем е съвсем различен. По-добър или по-лош? Като че ли в него го няма улесненият, бинарният поглед към ежедневието. Заменен е от фантазията… Всяка следваща технология, която променя живота ни, създава своите нови изкуства или дава следващите, мащабни възможности на познатите ни форми да се разработват с нови средства, да стигат до повече хора, да вълнуват по по-актуален начин. Разбира се, без да губят своята същност. Дали не сме на прага на тази стъпка и с изкуствения интелект? Проекти като Зрителния купол според мен дават еднозначния отговор. Дори алгоритмите да генерират книги, песни и филми, неразличими от човешките, изкуството, поне засега, ще си остане за нас. Защото без него сме никои, просто скролващи, зомбирани същества, които с нищо не превъзхождат същите тези алгоритми. А ако все пак намерим пътя, ако се научим да използваме тези толкова фундаментално различни технологии за нещо ново? За изкуство, което вълнува… Ето отговора!
37„Изобщо не си даваме сметка какво ще сътворим!“
„Трябва да намалим арогантността. Технократите, технологичната общност, трябва да влезем в ролята на отговорни водещи на това, което се случва, а не на хора, възползващи се от кехлибарените си кулички. Иначе това няма да свърши добре“. Доброслав Димитров е съосновател на „Империя онлайн“ и председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Когато напредъкът в изкуствения интелект привлече погледите, той се открои с позициите си. Че нищо вече няма да е същото след идването на ChatGPT и събратята му; Че няма да остане област от живота ни, която да не бъде разтърсена из основи; Че това е и шансът ни като държава и технологичен сектор да постигнем огромен напредък. Година по-късно гледната му точка остава същата, подкрепена и от опита. Ще поговорим за задаващите се обществени промени и ролята на технологичния сектор – у нас и в чужбина, за търсенето на програмисти. За постепенното и необратимо навлизане на изкуствения интелект. За технологичните разделения, които ни изправят пред екзистенциален риск, и останалите големи въпроси на днешния ден.
3832 Дигитални истории в книга. Какво се задава?
В книгата Дигитални истории се срещат 8 големи въпроса на днешния ден и 32 истории, които търсят отговорите. Някои от тях може би сте чели на тази страница, ще ги срещнете обновени и обогатени, други са написани специално за изданието. Може би вече сте открехнали завесата на корицата? Тогава ще се радвам изключително много да прочета мнението ви тук. Ако не – ето какво можете да очаквате зад нея!
3910 магически истории от планетата Земя
10 въпроса, 10 отговора, 10 истории и 10 невероятни снимки. Затягаме коланите и се отправяме на вълнуващо пътуване из всички краища на планетата… Димитър Караниколов е архитект, който почти случайно се запалва по фотографията. После се превръща в безспорен майстор на обектива – кадрите му са показвани от най-големите световни медии, печели реномирани награди. Автор на нетипичното издание „Истории от планетата Земя“ – фотожурнал, в който на 208 страници впечатляващите снимки са допълнени с истории на български и английски и с тези на гост автори като Георги Милков. Любимата му гледна точка е от високо. Защо ли? Това ни предстои да разберем, заедно с това кой е най-интересният образ, с когото го е срещал пътят? Къде се е чувствал застрашен? Кое място (на Земята или не) мечтае да улови в обектива си архитектът фотограф? И защо понякога си струва… да загубим фотоапарата си.
40Какво искаш да прочетеш утре?
Как искаме да изглежда утрешният ден? Има ли значение информацията, с която ще се заобиколим? Ще различаваме ли истината от лъжата, добротата от лицемерието? Ще потънем ли още по-дълбоко в балоните си, докато станат толкова малки, че вече не ни достига въздухът? Не, ние не сме това, с което се храним. Ние сме това, което четем, това, което научаваме. За последните 20 години парадигмата се промени из основи. Отучихме се да четем дълги текстове, вниманието ни подскача като прекалила с кафето жабка. Все по-малко ни се налага да помним, което също ни променя като вид. Променихме отношението си към истината. Променихме отношението си към начина, по който осъзнаваме и осмисляме света, към случващото се в него. И най-вече към онова, което се задава. Но как да променим това и бъдещето да не се осъществи в най-тъмните си краски, които лесно рисуваме в апокалиптичните сценарии за изпуснатия от контрол изкуствен интелект? За собствените ни мисли като последното убежище на свободата… Моят отговор ще ви прозвучи неочаквано. Идеалистично дори. Защото залагам на един състезател, който днес най-сериозно губи битката за внимание. Традиционните медии.
41“Nothing, Forever” – как продължава „Дързост и красота“ в света на ИИ?
“Nothing, Forever” – „Нищо завинаги“, е едно начинание толкова шантаво, колкото и самото заглавие. На пръв поглед е доста забавно – сериал, своеобразно продължение на култовия ситком „Зайнфелд“, който върви без пауза, без сюжетът да се повтаря. Когато и да отворите прозореца в браузъра си, ще видите нов, различен сюжет, а ако си платите… може дори сами да се появите сред героите. Той обаче дава много поводи да се замислим за бъдещето на изкуството и на забавлението в епохата на изкуствения интелект. Представяте ли си любимият ви писател – Маркес, Гришам, Господинов, или който и да било друг, да напише следващата си книга специално за вас? Или пък любимият ви режисьор – Спилбърг, Ноулан, Въло Радев, или който и да било друг, да събере любимите ви актьори и да разкаже специално за вас историята, която най-силно би ви развълнувала? Е, с помощта на напредъка на технологиите съвсем не е далеч моментът, когато това ще е възможно. Да, първо с доста несъвършенства, но все по-умело и умело ще получаваме онова съдържание, което най-силно би ни заинтригувало. Персонализирано изкуството. Мечта ли е това, отделна парадигма? Или краят на човешкото творчество по начина, по който го възприемаме до днес?
42„Нищо няма да измести човека програмист. Поне още 10 г.“
Скоро ли изкуственият интелект ще остави без работа програмистите? Идва ли краят на огромното търсене на специалисти, на глада за кадри, на добрите условия в този бранш? Задава ли се алгоритъм, който ще задмине човешката интелигентност? Как технологиите водят към края на либералната демокрация? Очаква ни гледната точка на събеседник от сърцето на софтуерния свят. Михаил Панайотов има дълъг и пъстър опит, програмира откакто е на 14, първия си бизнес започва на 15. Натрупал е повече от 18 години опит на различни позиции – от програмист, през софтуерен архитект, до главен технически директор и предприемач. А към това добавяме интересите му в политиката и любопитната му гледна точка защо в нея е време да има все повече хора от софтуерния свят.
43„Машините си остават естествено неинтелигентни“
Как подценяването на етичната страна на изкуствения интелект доведе до огромни проблеми, застрашили основите на нашата цивилизация? Какви регулации подготвя ЕС по отношение на изкуствения интелект и могат ли те да забавят бума в тази област? Как идваха различните етапи от развитието на мрежата и какво да очакваме от Web 3.0? Владимир Петков – Каладън, работи в айти сферата четвърт век, проследил е отблизо миналото и настоящето на информационните технологии, очаквайки бъдещето. Опитът му е свързан с данните и иновациите. С приятеля му Еленко Еленков вече 6 години създават култовия подкаст „Говори ѝнтернет“, който вече е цяла платформа с пъстри по тематика, но обединени от качеството си подкасти.
44Стив Джобс воскресе!
Чухте ли гостуването на Стив Джобс в подкаста на Джо Роган преди месец? О, беше супер интересно. „Компютрите имат силата да са 1000 пъти по-важни, отколкото са днес. Изхвърлям си компютъра през прозореца веднъж на няколко години, за да съм сигурен, че работи“. Стив се изяви в типичния си стил, с визионерство и чувство за хумор, докато разказваше и прелюбопитни моменти от историята на Apple. Ама, чакайте… Стив Джобс не си ли отиде? Е, какво от това, интервюто е съвсем истинско. Генерирано било от изкуствен интелект. Какво толкова, нали е интересно? Искате да поговорите с Айнщайн? Няма проблем, технологиите правят възможно дори това. Готови ли сме за момента, когато компютрите ще могат да ни наподобят дотолкова, че няма да успеем да се различим и сами? Как е възможно и редно ли е да се опитваме да „възкресяваме“ хора, създавайки по един или друг начин техни неразличими копия?
45Идва GPT-4, който обещава да промени всичко
Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Той показа, че ИИ е способен на чудеса в толкова много области. И ето че идва следващото поколение. Макар и забавил се спрямо първоначалните очаквания, GPT-4 се очаква да бъде представен съвсем скоро. Дали от него можем да получим дори много повече? С какво се различава от предшественика си? Кои са областите, в които очакваме да донесе чудеса?
46GAN. ИИ започна да си измисля… хора
Вижте добре тези лица. Няма как да срещнете хората на живо, защото… те не съществуват! Образите са „измислени“ от алгоритъм, наречен GAN. Благодарение на него изкуственият интелект е способен да създава нови изображения на базата на подадени данни. Две невронни мрежи влизат в състезание, в добрия стар сюжет на доброто и лошото ченге. Първата опитва да наподоби търсената цел, а втората преценява кога се е справила.
47„ИИ прави революция във фотографията“
„Фотографията работи с високо ниво на абстракция и метафоричност. Не очаквах, че скоро ще съществува подобен софтуер, но се оказа, че много съм грешал“, казва Ивайло Петров. Опитният фотограф е сред първите ентусиасти, получили достъп до нов изкуствен интелект, който според него има силата да донесе революция във фотографията и в начина, по който възприемаме света. Вижте какви чудеса изрисува ИИ по задачите, дадени му от Ивайло. И прочетете защо фотографът е толкова впечатлен от възможностите му.
48DALL·E, нарисувай ми овца!
Картинката е създадена от алгоритъм. „Тигър, който с притеснение очаква часа си при зъболекаря“, гласят указанията, които е получил. DALL·E определено заслужава сериозно внимание. Може да няма засукания мустак и ексцентричността на адаша си Салвадор, но прави вълнуващи неща. С помощта на изкуствен интелект той превръща описанието в изображение. При това само колко точно и креативно! Ще останете изумени от останалите примери…
