Изкуствено изкуство. Компютрите започват да творят?

апр. 26, 2021 | Технологии

Изкуствено изкуство. Компютрите започват да творят?

26 април 2021 | Технологии

Ето че Маркес е жив, отново е в най-силните си години, но работи милиони пъти по-бързо. Имаме книга след книга, след книга… Сбъдната мечта. Ако пък не си падате по дългите изречения, или дори по литературата, просто претворете същия пример със Селинджър, Достоевски или Дебелянов. Или пък с Фреди Меркюри, Бах или Ван Гог.

На 24 октомври 2018-а на търг на аукционната къща „Кристис“ в Ню Йорк започва наддаването за леко странния (дори за модерното изкуство) портрет на някой си Едмон дьо Белами. Очаква се цена от $7000 – $10 000, но спорът се ожесточава. Колекционерите се впускат в люто наддаване, докато накрая най-упоритият отказва конкуренцията с предложение от $432 500!

Честно казано, ако видите картината, надали бихте я взели и без пари да краси уютната ви трапезария – на нея има своеобразен портрет на мъж, чието лице като че ли някой погрешна е изтрил с мокър парцал. Бихме дали думата на самия художник, за да ни обясни какво е имал предвид, но няма да се получи. Защото той дори си няма име, не е човек, а компютърна програма.

Едмон дьо Белами в целия му блясък. Снимка: Уикипедия

Творението като творец

Повече маркетингов трик или наистина скоро изкуственият интелект ще рисува майсторски? Можем ли да научим компютърна програма да създава музика, литература?

Дълго време безрезервно смятахме, че това е едно от нещата, които отличават хората от машините – липсата на въображение, на артистизъм, на способност да се изразяват чрез изкуство. Дали е така наистина?

Създател на технологията, който пък създала Белами, е 19-годишният тогава Роби Барат. Той показал проекта си онлайн, а друга група програмисти – „Обвиъс“ (от английски – „очевиден“), подходили по-прагматично и с малки промени изработили конкретната програма, намацала шармантния посвоему Едмон дьо Белами.

Опити за това компютърът да твори има във всяко изкуство. През 2017-а софтуер написа продължение на „Хари Потър“, напоследък се появяват много убедителни електронни композитори. Започват спорове кой в такъв случай е творецът – компютърът или създателят му, а съответно – кой заслужава авторските права? Такива се разгарят и след историята с Едмон дьо Белами.

Понякога пък машината и човекът се допълват – американската певица Tарин Саутърн издаде албума си “I AM AI“ („Аз съм изкуствен интелект“), композиран и продуциран изцяло от софтуер.

 

Изкусно

А какво ще кажете за… нова песен на „Нирвана“? Да, Кърт Кобейн отдавна не е сред нас, но един изкуствен интелект се опита да „се напъха в обувките му“ точно навръх годишнина през април 2021-а. Проектът Over the Bridge използва платформата Google AI Magenta, която е „захранена“ с много песни на групата. Алгоритъмът е анализирал вокала, акордите, поотделно всяко от инструменталните изпълнения. Резултатът е изцяло авторска песен, в която участието на човека е само като вокал – изпълнител на име Ерик Хоган. Но ето, чуйте сами Drowned in the Sun:

 

 

Компютрите ни отменят във все повече човешки задачи. Тук не говорим за това, че са по-добри в сглобяването на коли, те вече помнят вместо нас. И не просто телефонните номера или рождените дни, те пазят спомените ни от най-важните моменти. Знаят накъде отиваме, скоро сами ще карат и колите ни. Напът са да „вземат хляба“ на журналистите. Дали пък да не им дадем и правото да творят?

А способни ли са да го правят?

Компютрите вече умеят да се учат от това, което виждат, да трупат познания и да анализират. Ясно е, че те са по-добри от хората в шаха, атрактивните турнири останаха в миналото. През 2016-а падна и последната крепост – „Алфа Гоу“ победи Ли Седоу. Претендентът софтуер се разправи с човека, безспорен шампион по го. Това е древна източна игра, която има много повече възможни комбинации от шаха и изисква доволно количество усет и тактика според хората, които я практикуват.

В една от партиите „Гоу“ на 37-ия си ход приложил нетипичен ход. „Това не беше човешки избор. Никога не съм виждал човек да прави нещо подобно“, казва по-късно Седоу. „Но беше красиво…“

 

Изкуствовъд

Подобен опит има и човек от съвсем друг бранш – Рийпс Уан, първият бийтбоксър, който се изправя в битка с изкуствен интелект. И побеждава убедително. (Ако го срещнете, не му казвайте за многото загуби на компютрите на го и шах, докато не се стига до обрата. Бавно, с малко. Но необратимо.)

Съперникът се опитва да го наподобява. Учи се от него, напредва и… губи.

А в резултат, като подарък г-н Уан получава анализа, който е направил по време на състезанието неговият съперник. „Направо откачих, като ми казаха, че за 10-те минути изпълнение съм извадил 140 звука като на барабан. Много повече, отколкото бих могъл да възприема като човек“, казва той. Тоест: вместо да ги замени, изкуственият интелект би могъл да помага на музикантите, а и на останалите хора на изкуството, като им помага да научават повече за уменията си и да ги развиват.

робот в галерия

Снимка: Artur Tumasjan, Unsplash

Изкуственяк

Би било много яко да научим компютрите да създават изкуство! Ако можехме да вкараме Джордж Р. Р. Мартин, автора на „Игра на тронове“, в софтуер, нямаше да чакаме 8 години за следващия том от поредицата, а камо ли да трябва да се примирим с постната развръзка, която ни предложиха нескопосаните му наследници във филмовия сценарий.

Какво се чуди всеки един писател? Дали ще ти бъде интересно. И… изненада! Точно същото се чуди фейсбук! А също и инстаграм, и гугъл дори. Ако приемем, че електронните „журналисти“ са вече тук, също и алгоритмите, които знаят как да ти покажат най-любопитното, най-важното, най-интересното, дали това важи и за писателите?

Ясно е, че днес изкуството (в професионалните му направления, а не като лично удоволствие) е водено в много голяма степен от това какво търси аудиторията.

Изкуственият интелект все още ни е подчинен, той не носи в себе си комплексната връзка между въображение, абстрактно мислене и епизодичната памет, която според учените създава креативността.

Рано или късно трябваше да стигнем дотук. Всъщност всичко в тази тема опира до въпроса какво са креативността и изкуството – естествен продукт на логичното мислене, или… магия. Отговорът зависи най-вече от това кого ще попитате. Аз например гласувам за второто, без да имам достатъчно аргументи да ви убедя. Но според много нашумелия през последните години историк Ювал Ноа Харари „по същество хората са колекция от биологични алгоритми, оформени от милиони години еволюция“. Тоест, всичко, което те правят, също е резултат от тези алгоритми. А още по-сериозен аргумент срещу втората гледна точка е този, че след като можем да създаваме изкуството като магия… вероятно може да създадем и друга магия, която да я репродуцира.

 

Искам изкуство

Машинното самообучение чрез невронни мрежи е хитово направление в компютърните науки. Основната му идея е, че компютрите могат да се учат, провеждайки информацията през своите многобройни изкуствени неврони. Те биват захранвани с огромни обеми данни, свързани с основната им и единствена „професия“. Ако софтуерът е художник, дават му да проучва внимателно произведения на изкуството, подбрани логически – например само ренесансова живопис.

Заради всичко това е напълно възможно невронната мрежа да проучи до изумителна точност стила на Моне и дори да произведе картина на импресиониста, която да изглежда досущ като негова, но това няма да е творчество. И всъщност важно ли е това, след като ще имаме едно прекрасно произведение на изкуството?

изкуство

Снимка: cottonbro, Pexels

 

През последните години този тип технологии правят сериозни пробиви в много области. Например, все по-успешно намират следи от тумори на рентгеновите снимки. Способни са дори успешно да „ловят“ фалшивите новини. Когато обаче става дума за творчество, дали стига да прочетеш няколко хиляди книги и да ги анализираш, за да извлечеш есенцията? Дали синтезът е достатъчен, или е нужно още нещо? Свикнали сме да смятаме, че трябва и парченце интуиция, емпатия, метафорично мислене. Сам по себе си изкуственият интелект няма нещо подобно на вкус и не може да преценява кое произведение има стойност, но вече в много от изкуствата, като киното например, хората са на практика безпомощни без него.

„Кой би повярвал само преди няколко години, че ще сме способни да накараме компютъра да различава кое е рак и кое – не“, казва Арвинд Кришна, директор на изследователското звено на IBM. „Мисля, че това да научим изкуствения интелект какво е мелодично и красиво, е различно предизвикателство, защото е много по-субективно. Но може да бъде постигнато. Винаги може да дадеш на компютъра голям обем данни и да му кажеш: „Това според мен е красиво, а това не е“. И въпреки че усещането за красота ще варира при различните хора, вярвам, че изкуственият интелект ще е способен да покрие голяма част от него“.

 

Изкушение

Надали има автор, който не е прочел нито една книга, не е повлиян от прочетеното, като синтезира по някакъв начин. Освен това, понякога силата на самото изкуство е, че просто предава – без ефекти и без художествено украсяване, ето едно поле, в което компютрите веднага могат да се впишат.

До момента неведнъж ни се е налагало да променяме отношението си. Споменатите шах и го, безбройните медицински приложения, машинният превод, дори успешното филтриране на спама в пощата ни от софтуер са все неща, които днес смятаме за даденост, а допреди само 2-3 десетилетия са си били чиста фантастика.

Затова не е достатъчно да философстваме, остава да се вгледаме в още примери и да потърсим индикациите.

Тъй като споменахме вече киното като едно от изкуствата, в най-голяма степен променени от технологиите (заедно с фотографията), нека надникнем там. През 2016-а може би най-известният изкуствен интелект – проектът „Уотсън“ на IBM, пръв създаде сам трейлър на филм. За да подготви видеото съм хоръра „Морган“, суперкомпютърът анализирал звука, картината и сценария на хиляди произведения от жанра. После изследвал сцените от самата лента и ги сглобил толкова успешно, че създателите на филма така и не повярвали, че трейлърът е дело на робот.

 

Йеронимус Комп

Изобразителното изкуство е доста консервативна среда и може би затова случаят с Едмон дьо Белами привлича сериозно медийно внимание по света. А той не е единствен.

Германският художник Марио Клингеман представи през март 2019-а една изложба, отличаваща се със своята безкрайност. С помощта на програмисти той създава изкуствен интелект, рисуващ портретите на хора, които никога не са съществували. И по-добре, защото, между нас казано, повечето от тях изглеждат доста плашещо. Но не всички, понякога софтуерът показва учудващо добри попадения.

 

 

Клингеман е обучил изкуствения интелект с помощта на 15 000 портрета, нарисувани от хора в различни периоди. По време на изложбата новите хора се създават в реално време, показват се на екрана за няколко секунди и изчезват завинаги.

Портретите се създават с помощта на технологията „генеративна състезателна мрежа“ (GAN), при която паралелно работят две невронни мрежи. Първата – генераторът, се опитва да обобщава и копира информацията, а втората – дискриминаторът, се стреми да разграничи новата информация от въведената; търси неубедителността, грешката. Генерираните изображения минават от първата мрежа към втората и се връщат обратно многократно, докато дискриминаторът не може вече да открие разликата между фалшивия портрет и истински такъв. Идеята е, че по този начин изкуственият интелект развива и свои критерии, учи се да подбира внимателно това, което ще ни даде. И… може би се доближава до „творчеството“.

„Хората не са оригинални“, казва Клингеман. „Ние просто преоткриваме, правим връзки между нещата, които сме виждали. Докато ние сме способни само да пресъздадем това, което сме видели, или което са създали другите преди нас, машините могат да творят буквално от нищото“. Художникът казва, че обича най-много моментите, когато машините са успявали да надскочат системата и да направят нещо, което дори техните създатели – хора, не са предполагали.

 

Компси

Ето още един съвсем нов и интересен пример. $688 888 – за толкова се продаде през март 2021-а един… доста артистичен 12-секунден клип. По него заедно работят небезизвестният робот (роботка?!) София и италианският художник Адриано Боначето. Различни предишни творби на живописеца, известен с пъстрите си портрети, били вкарани в алгоритъма на изкуствения интелект, така че той да се опита да създаде свой собствен портрет на базата на стила на италианеца. Резултатът пък е сред пионерните, продадени на принципа на незаменимите токени (non-fungible token или NFT). Концепцията се крепи на технологията блокчейн и за нея ще ви разкажем скоро повече, не тя е темата на нашата среща. Така или иначе, тези почти 700 000 долара са дадени за следния клип:

 

 

Робот Павлович Чехов

„Нашата трансцеденталност умилява, едно обществото от звезди не може да е тайна.“

Какво е искал да каже със стиховете си авторът, пак няма как да ни каже. Познахте, писал ги е компютър. Поетични портрети (PoemPortrait) е проект на „Гугъл“, който по подадена дума генерира стих, базирайки се на невронната си мрежа, обучена с 20 милиона английски строфи от поезията на XIX век. Можете да поиграете с него, със сигурност някои стихове звучат доста добре, макар че понякога е мързелив и при една и съща подадена дума, ще ви върне същия резултат.

Но поезията, особено белият стих, като че ли по-лесно може да се получи с малко подкрепа на случайността. Според мен е дори по-лесно да се създаде робот – литературен критик, и да бъде пуснат във фейсбук. Доста по-трудни са нещата за нашите изкуствени колеги в прозата.

„Денят, в който един компютър написа роман“ е разказ за изкуствен интелект, който изоставя задълженията си към човечеството, след като внезапно открива, че има литературен талант. Написан е от компютър през 2016-а година, подпомогнат от създателите си – японски учени от Университета на бъдещето в Хакодате. Творбата се включила в „Хоши Шиничи“ – един от най-оспорваните конкурси за разказ в Япония и дори минала първия кръг. През следващата година това се превърнало в мода и от 1450 участници, 11 вече не били точно хора. Организаторите решили да не разкриват пред журито кой какъв е, но успехът на пионера засега не се е повторил – „изкуствените“ разкази оттогава са извън наградените.

 

ИИ Петров

Редно е и да отбележим, че авторът на „Денят…“ не бил съвсем честен – полът на главният герой и сюжетът били измислени и подадени от учените, заедно с доста подробен речник с думи, фрази и дори цели изречения, с които да сглоби историята. „В историята главният герой нямаше особено развитие, но пък текстът беше добре структуриран“, казва писателят от журито Сатоши Хасе.

А ако наистина такъв проект успее? Няма ли да се обезцени напълно и без това засегната немалко от модерните технологии днешна литература, ако имаме автори, които могат да пишат прекрасни текстове, при това със скорост хиляди страници в секунда?

Японският софтуер е бил доста подпомогнат от създателите си, но има доста добри идеи и в обратната посока. Почти всички писатели се оплакват, че нямат добра идея за следваща книга; че са блокирали; че не знаят как да продължат историята. Тогава може да дойде на помощ компютърът, който дори без кой знае колко сложен изкуствен интелект да се включи с идеи. Интересен пионерен софтуер е създал Кевин Крокет от Австралийския национален университет. Въвеждаш част от историята си, описващ главните герои и програмата се грижи да ти даде различни идеи какво да се случва нататък и как.

Щом отново обърнем погледа си, защо пък нашият приятел да не замени т.нар. литературни роби? Много от най-известните писатели днес не пишат чак толкова, а просто създават идеи, които след това се разписват от по-малко известни техни колеги, понякога обявени, а в други случаи отново оставащи в сянка. Днес голяма част от журналистическото съдържание във водещи световни информационни агенции се създава не от хора. Дали пък това не е още един вариант, по който да се допълнят човешката креативност и компютърната работоспособност?

 

Софтуер Амадеус Моцарт

За десерт оставихме музиката, където също се случват интересни неща, свързани с изкуствения интелект. Още през 2015-а е направено изследване, в което повече от половината участници не могат да определят правилно коя музика е създадена от Йохан Себастиан Бах и коя – от специален софтуер.

Можете и сами да пробвате как работи AIVA – софтуер, композиращ филмова музика, рекламна, озвучаващ компютърни игри. Достатъчно е да му бъдат зададени ключовите характеристики: стилът, който търсите, емоциите и настроението, които искате да провокирате. Би могъл да започне от нищото или да обработи за вашите цели парче, което му изберете. В списъка с доволни клиенти личат имената на световни фирми.

През 2016-а пък учените от изследователското звено на „Сони“ разработват софтуер, който създава мелодия в стила на „Бийтълс“. Композиторът Беноа Кар завършва песента, която се казва “Daddy’s Car“.

 

Да кажем, че алгоритъмът го е напипал. Онова, най-важното, което прави генерирането на текст или музика изкуство. Имате 100 нови песни на „Бийтълс“, 10 кървави трагедии на Шекспир, поне толкова 1000-странични произведения на Джордж Р. Р. Мартин, само за времето, за което допреди 10 години компютърът ви се включваше. Това няма ли да промени отново всичко?

 

Дзен и изкуството на изкуството

Бях в кухнята и се чудех защо се е умълчал 2-годишният ми син в другия край. Когато го погледнах, улисан, той методично и усърдно чоплеше малки лепкави парченца от етикета на 11-литровата бутилка с минерална вода и ги лепеше обратно по нея – нагоре и надолу. „Тати, рисуваш“ – обясни ми той и макар че произведението му надали имаше шанс да вземе толкова пари, колкото намацаният от изкуствения интелект мосю дьо Белами, ми се стори доста по-добро.

Спомних си и за всички онези моменти, в които сам съм стоял пред белия екран (някогашен лист) и съм се чудил как да го направя по-смислен. Изкуството е творчество, но и емоция. Дали някога ще научим човека, въплътен в машината, да го прави по-добре от нас? Вярвам, че е възможно. Но едва когато го научим и на онази частица емоция, спонтанност, искреност, споделеност, осмисленост. Искрицата, което прави рисунката картина, а книгата – приключение. Способни ли сме? Може би, стига и сами да не забравим каква е тайната, улисани в магията на технологиите…

 

робот изкуство

Снимка: Aideal Hwa, Unsplash

Публикувано: Dir.bg, 6 август 2019 г.

Последно обновяване: 26.04.2021 г.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание. Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър,...

повече информация
Останете любопитни!

Останете любопитни!

Кой е родният град на Яворов? Свищов. Изхалюцинирал го е изкуственият интелект, доста некадърно, ще предположите. Само че не беше той, казах го аз, участвайки в телевизионно предаване в праймтайма...

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера. Днес Васил Анастасов се е заел с още една...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Останете любопитни!

Останете любопитни!

Кой е родният град на Яворов? Свищов.
Изхалюцинирал го е изкуственият интелект, доста некадърно, ще предположите. Само че не беше той, казах го аз, участвайки в телевизионно предаване в праймтайма на най-старата българска телевизия. Бих предположил, че е по-вероятно да не позная собственото си име, а не родното място на един от хората, чиято история ме вълнува цял живот. Обаче го сбърках и скоро няма да ходя в Чирпан.
Знанието не е даденост. Любопитството не идва само, а иска усилие.
Има ли обаче смисъл да помним къде е роден Яворов във времената, когато можем да го проверим за части от секундата?
Щеше ли да пише различни стихове, ако беше от Свищов?
Ще знаят ли следващите поколения къде е роден, как е писал? От какво се е вълнувал, къде и как е срещнал любовта?
Ако решите, питайте ChatGPT. Или Конституционния съд.
А моят личен отговор гласи: днес е по-важно отвсякога да останем любопитни!

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация

Най-новите:

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!

повече информация
Останете любопитни!

Останете любопитни!

Кой е родният град на Яворов? Свищов.
Изхалюцинирал го е изкуственият интелект, доста некадърно, ще предположите. Само че не беше той, казах го аз, участвайки в телевизионно предаване в праймтайма на най-старата българска телевизия. Бих предположил, че е по-вероятно да не позная собственото си име, а не родното място на един от хората, чиято история ме вълнува цял живот. Обаче го сбърках и скоро няма да ходя в Чирпан.
Знанието не е даденост. Любопитството не идва само, а иска усилие.
Има ли обаче смисъл да помним къде е роден Яворов във времената, когато можем да го проверим за части от секундата?
Щеше ли да пише различни стихове, ако беше от Свищов?
Ще знаят ли следващите поколения къде е роден, как е писал? От какво се е вълнувал, къде и как е срещнал любовта?
Ако решите, питайте ChatGPT. Или Конституционния съд.
А моят личен отговор гласи: днес е по-важно отвсякога да останем любопитни!

повече информация
Дженсън Хуанг. Магьосникът на NVIDIA

Дженсън Хуанг. Магьосникът на NVIDIA

Той е една от големите звезди на днешния ден. С 30-годишна упоритост гради компанията, която се превърна в най-скъпо оценената за всички времена. Когато дойде време да представи поредния иновативен чип, той се превръща в маркетингова икона.
Дженсън Хуанг грабва коженото яке, излиза пред уютната за него светлина на прожекторите и шоуто започва.
Мъдростта на изтока среща лустрото на запада. Един от най-богатите американци, единствен в списъка, който е роден в Китай (…в известен смисъл). Историята му идва, за да покаже, че и днес силните личности имат значение. Струва си да извървим заедно прелюбопитния му път, а и да чуем вижданията му за бъдещето, в което всички ние ще живеем.

повече информация
Иван Попов, който улови бъдещето

Иван Попов, който улови бъдещето

„Мирогледът на човек зависи съществено от неговия информационен метаболизъм.“
„Човек за човека е бот. А бот за бота е човек. Но що за човек е ботът? И що за бот е човекът?“
Иван Попов е майстор на силогизмите и не само. Той е писател, оставил ни малко на брой произведения от началото на новото хилядолетие. Макар приживе да има само един издаден роман, при това в малък тираж, той си остава митично име.
Защото по неповторим начин представя бъдещето. Улавя тенденциите, събира искриците познание, които рисуват пъстрата картина на технологичния утрешен ден. Успява да срещне науката и литературата, които рамо до рамо да търсят човешкото и надчовешкото, да улавят тенденции.
Посланията на Иван Попов са силни, вълнуващи, замислящи днес, повече от всякога. Благодаря от сърце на Николай Генов, който привлече вниманието ми към този забележителен писател, прогностик, журналист, учен. Според мен е важно думите и името му да стигнат до повече хора. Ще се радвам на всякаква подкрепа – разкази на хора, които са го познавали, помощ за популяризиране на творчеството му или просто добри идеи. Пишете ми!

повече информация
Бил Гейтс и Философският камък

Бил Гейтс и Философският камък

Представяте ли си основателя на „Майкрософт“ като крадец на време? Как катеренето на високи планински върхове предопределя най-големите му успехи в софтуерния свят? Защо мечтата да победи баба си на карти е сред основните идеи, превърнали го в най-богатия човек на планетата?
Надали някой би обвинил Бил Гейтс, че притежава уменията на блестящ белетрист, обаче историите, които ни разказва един от най-важните (харесвани или не) хора на нашето време определено са впечатляващи. Избрах да ви разкажа 8 от тях…

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Share This