Китайският социален рейтинг: „1984“ или държавата на бъдещето?

юли 20, 2021 | Технологии

Китайският социален рейтинг: „1984“ или държавата на бъдещето?

20 юли 2021 | Технологии

Още тази година всички китайски граждани заживяват в „Биг Брадър“ – всяко тяхно действие ще се отразява в нова система, наречена „социален рейтинг“. Ако се борят срещу властта, сгазят коте или не се грижат за родителите си, никога няма да получат обществено доверие и ще бъдат лишени от редица права. А ако са примерни граждани, ще се радват на бонусите на Големия брат. Ще получават всякакви благинки, дарени от същата тази система.

Напоследък доста се говори по тази тема, но… само с крайности. Новата китайска социална система много често ще видите описана с подобен разказ, като прелюдия към оживяването на изтърканата от цитиране (и преиздаване, защото е без пари, но надали и от четене) фикция на Оруел. Неотдавна, в интервю за „Дигитални истории“, създателят на „СофтУни“ Светлин Наков също обрисува страховитата картина на бъдещето, идваща от Китай.

В други публикации пък ще попаднете на информация за тази система като за супериновативно решение, което подрежда „още по-наред“ нещата в и без това сложно устроеното китайско общество.

Който мисли, че пропагандата като фактор в комуникацията е останала в миналото, разбира се, е в много сериозна грешка. А що се отнася до темата за китайската социална рейтингова система, сблъсъкът на пропаганди е директен, брутален и много трудно се намират нюансите.

Къде е истината? Само китайците си знаят. Или поне някои от тях.

 

Китай

Снимка: Sam Beasley, Unsplash

 

Номерът на китайката

Който се е докосвал до тази цивилизация, е наясно с едно. Трудно е да се надникне в сърцето и в нравите ѝ, изначално е различна от нашата. И все пак, китайският социален рейтинг е толкова любопитен и мащабен проект, който си струва усилието човек да се опита да надникне зад пропагандата, колкото и да са трудни каквито и да било обективни изводи.

Проектът се появява през 2014 г. като „Рамка за конструирането на социална кредитна система“ (2014-2020 г.). И оттогава западните медии не спират да я представят като оживял сценарий на Оруел, в който се използват технологиите, за да се контролира всяка област от човешкия живот.

Така или иначе, 2020-а дойде и си отиде, а системата е далеч от тези опасения. По всичко личи, че за момента нещата са значително по-скромни и дори скучни. Съществуват по-скоро отделни регионални системи, които са в различен етап на експериментиране. Както е типично за тази част на Изтока, нещата се случват бавно, търпеливо, чак до замръзване по мерните единици, с които сме свикнали да работим в нашата западна цивилизация.

 

Китайска капка

Любопитно е, че в българския имаме толкова много идиоми, свързани с тази страна, която винаги ни е била далечна: географски, културно и езиково.

Едно е ясно, там нещата наистина се случват бавно. Неотдавна беше приет планът на ЦК на Китайската комунистическа партия, в него „създаването на правила за справедливост в обществото“, в което кредитната система играе ключова роля, остана за 2025 г.

Тромави, туткави институции, на които не им се занимава с бюрокрация? Не думайте, никога не сме виждали такива тук.

В момента социалната кредитна система е хетерогенна смесица от амбициозни идеи на национално ниво, тотално противоречащи си и разнопосочни регионални решения. През декември 2020 г. едва беше готов първият проект за закон, който да я регламентира, при това за вътрешно разглеждане.

Начинанието беше забавено и от ковид – макар Китай да беше от най-слабо засегнатите държави, мерките срещу пандемията там бяха наистина впечатляващи. И позволиха държавата, в която за първи път беше регистриран вирусът, да остане почти незасегната от него.

По всичко личи, за момента проектът е концентриран много повече върху фирмите, отколкото върху отделните личности. Неотдавнашно мащабно изследване показа, че 73,3% от официалните документи, свързани със социалната система, споменават компаниите като цел на начинанието и само 10,3% са свързани с отделни личности.

 

Китай

Снимка: Markus Winkler, Unsplash

 

Китайски мъчения

Така или иначе, през декември 2020 г. повече от 80% от провинциите и автономните региони обявиха, че са готови с регионалните си проекти за законодателство, свързано с кредитната система. Но това май се оказа доста куха статистика.

Много от публикациите по темата ще ви изрисуват една ясна картина за това как изглежда системата, но за момента просто такава няма. Например в град Ронгченг всички граждани получават стартовите 1000 точки. Властите отнемат по нещо за всяко нарушение – например карането с превишена скорост или кражбата на ток, и дават бонус, ако дарявате кръв или участвате в благотворителна кампания.

В други региони точките са 100. И правилата са много строго фиксирани. Ако имаш 90 точки – не можеш да си купиш място в бизнескласата на самолета или влака, а ако са под 50 – няма да те приемат в университет. Под 10 човек може да бъде изпратен в поправителен лагер.

Един от експериментите е в Сучжоу, „дребно“ 10-милионно градче в предградията на Шанхай. Местната система за социален рейтинг се нарича „Османтус“ на името на характерно растение. И тук се започва със 100 точки, като за промяната им се събират данни от 20 държавни институции. Теоретично човек може да събере до 200 точки, ако е истински отличник. Тук всеки може да види рейтинга си чрез специално приложение. Западни журналисти си правят експеримента да помолят повече хора да опитат и рекордът, който постигат, е на дама с цели 123 точки.

Оказва се, че малцина имат и по-ниски от началните стойности. А при почти всички попитани рейтингът така и не е мръднал – остава си 100, няколко години след старта на експеримента.

 

Китайската стена

В някои градове ще намерите класификация, подобна на тази за енергийната ефективност на уредите в магазините – от A+++ до D. Ако сте от първите, не само ще карате колело с минимален наем, а и ще ви е лесно да вземете кредит при страхотни условия. Разбира се – и обратното.

Така че дали голяма част от целта на проекта не е да е плашеща маска? Нещо като табелката, че след 100 метра има камера, която ще снима дали караш с превишена скорост…

Разбира се, големият въпрос е преди всичко за черния списък – как се попада там и може ли да се излезе. И тук обаче стоят регионалните различия – ако за момента някои райони избират да вкарат там, ако достатъчен брой пъти сте профучали покрай камерата с превишена скорост, други не го правят за по-„скромно“ провинение от убийство.

 

Китай

Снимка: Raychan, Unsplash

 

Китайски клечки

Но какво става, ако рейтингът ти се срине, дали животът свършва? Лю Ху е харесван на запад журналист, който пише да корупцията и цензурата в родината си. И, както сам той твърди, има лошия късмет да попадне в „черната“ част от социалния рейтинг. Забранено му е да си купи билет за някои влакови линии, да придобива недвижими имоти, да взема заеми. „Нито ми съобщиха нещо, нито ми изпратиха официален документ. И, което беше най-плашещо, просто не можех да направя нищо, за да променя това. Нямаш на кого да се оплачеш. Просто изведнъж ставаш никой“.

По официални данни през 2018-а китайците не са успели да купят 23 милиона билети за самолет или влак заради нисък социален рейтинг.

В една от обсъжданите на централно ниво системи отново основата е 1000 точки, които са обвързани и с буквичките като на електроуреди. Хората с по-малко от 600 попадат в група D, където най-вероятно няма да могат да си намерят дори и нископлатена работа. Банките, разбира се, не им отпускат кредити, не им се дават коли и дори колела под наем. Що се отнася до останалото – дали ако си общуваш с такъв човек, и твоят рейтинг ще пострада; дали той ще бъде лишаван от граждански права, например да гласува, или ще го „изпращат“ някъде, за да се „поправи“… разбира се, няма как да намерим достатъчно достоверна информация.

В някои области системите работят под пълна пара, в други – на практика не съществуват. И все пак, тепърва предстои да се създаде, ако изобщо се стигне дотам, решение на национално ниво.

 

панда

Снимка: Wood Dan, Unsplash

 

Китайската медицина

Междувременно, улавяйки основната идея, много компании създават собствени системи за рейтинг. Например „Сезам Кредит“, финансовото подразделение на популярната компания „Алибаба“. От финансовата институция признават, че оценяват своите 400 милиона потребители по огромен брой параметри, като например дали са родители или пък… колко време губят, играейки видеоигри.

„Сезам“ разпределя хората по скалата между 350 и 950 точки. Тези над 600 имат право на необезпечен кредит, над 650 – да вземат кола на изплащане без оскъпяване, а над 700 – да бъдат доста улеснени да пътуват до Сингапур и дори до Шенгенското пространство.

„Сезам Кредит“ дава достъп до своя рейтинг и за други проекти, като например сайта за запознанства Baihe. Така в китайския тиндър можете да видите не само снимките по бельо на човека, на когото сте хвърлили око, а и кредитния му рейтинг.

 

Китайска мъдрост

Според немалко източници централната система повече ще прилича на програма за лоялност в магазините, отколкото на зловещ държавен план за създаване на идеалния гражданин.

Ясно е, че крайната цел е единна общонационална система и база данни, в която всеки китайски гражданин и всяка фирма имат уникален номер и рейтинг. Могат да я ползват работодателите, китайските власти и организациите, отпускащи кредити. Като основна нейна цел е представена борбата с мошеничеството и финансовите машинации.

Ако повярваме на описанията, системата има корените си в… IV век. По онова време Шан Ян, управител на областта Шан, става известен като голям реформатор, защото налага промени, с чиято помощ се укрепва единната държава. Нещо доста ценно, предвид особеностите на Китай. Той разделя хората на групи от по 5-10 семейства, които да живеят заедно, в постоянна връзка, и да докладват, ако нещо с някой от елементите на „комуната“ не е както трябва. Системата става популярна като „баоцзя“ съществува в Китай до 1949 г. и идването на Мао.

 

 

Конфуций и Андрешко

По своеобразен начин днешните китайски управници се опитват да създадат наследник, в който обаче начело е изкуственият интелект.

Други водят произхода на този светоглед до Конфуций и една притча, на която нашият Андрешко доста би се повеселил. Мъдрецът работел като чиновник и му предложили подкуп, като обещали, че никой няма да узнае. Конфуций отвърнал: „Аз знам, ти знаеш, небето знае. Тогава кой няма да узнае?“.

И в момента работят два подобни официални рейтинга – персоналният „данг`ан“ и семейният „хукоу“, които от десетилетия се ползват за контрол на миграцията и заетостта. Новите решения просто ги допълват с възможностите на модерните технологии.

Различните институции, които отговарят за данните за системата, съобщават, че са събрали между 10% и 90% от показателите, които са им нужни, за да изпълнят основната си цел.

Така, макар и още далеч от финалната линия, има нещо реално – огромен обем информация, която е събирана и обработвана прецизно. А това е и най-важната част от всяка работеща система, базирана на изкуствения интелект.

Излишно е да казваме, че данните в случая са меко казано големи, става дума за най-населената страна. А на всичкото отгоре тя има култура, до голяма степен неразбираема за западния човек.

 

Дук Мандарина

Тук, на запад, е доста лесно да се събере кредитната история на даден човек. Имаме големите стари системи на кредитите, докато далеч на изток има твърде много хора, които са останали встрани от системата.

Нужен им е на китайските власти Биг Брадър? Ами, те нали уж официално вече го имат – съвършените системи за лицево разпознаване, с които се знае какво прави всеки жител на Поднебесната империя. Това обаче е още една тема, за която знаем прекалено малко, за да правим крайни изводи. Лицевото разпознаване в тази държава наистина е достигнало впечатляващи нива, в много от големите градове има на всяка крачка камери, които улавят и разпознават действията на всеки минувач. Но пък има и далечни региони, които никога не са виждали нещо подобно.

Ясно е, че властите в Китай правят доста, за да използват електронен контрол толкова, колкото е по силите им. Става дума за общество, което и към момента има доста различно отношение към индивидуалните свободи. И по-скоро благодарение, отколкото въпреки това оцелява и процъфтява.

 

китайските теракотени воини

Снимка: Aaron Greenwood, Unsplash

 

Източен вятър, западен вятър

А… кой може да ни убеди, че същото не се случва и на Запад, просто по-перфидно? След като стана ясно, че дори лидерите на най-близките до САЩ държави са били подслушвани от ЦРУ.

Няма чак толкова сериозни разлики между това, което ще представлява китайската система за социален рейтинг, и това, което днес имаме в западната цивилизация. Нима днешните банки, докато решават дали да ви отпуснат кредит, няма да проучат всичко, което биха могли да знаят за вас? Нима не биха ви подложили на супер строг анализ? Не биха очаквали да сте си плащали данъците, да не сте извършвали престъпления? Нима самата държава в подобни случаи не ви лишава например от правото да гласувате? Не ви лишава от достъп до здравеопазване, ако не си плащате осигуровките?

Разбира се, проблемите идват, когато се намеси и политиката, а властта получи репресивни механизми, но… кой ни гарантира, че и на Запад това не се случва?

В САЩ и Европа се прилагат активно системи за кредитен рейтинг, базирани на изкуствен интелект. С тяхна помощ банките преценяват дали да отпуснат заем на даден кандидат, или не. Къде точно е толкова голямата разлика?

 

Китай

Снимка: Nuno Alberto, Unsplash

 

Китайски ресторант

Естествено, без да се споменава изрично, идеята на системата е тя да се използва и за да се потиска удобно инакомислието. Много е гадно, факт. За щастие, няма нищо подобно на Запад, питайте Сноудън или Асанж.

Ами избухналият съвсем неотдавна скандал с израелското приложение „Пегас“, използвано, за да се шпионират журналисти и политици?

Важно е да се разделим с едно уточнение – въпреки че наистина се постарах да включа доста сериозни по обем и авторитет източници, при такава тема човек никога не може да бъде сигурен в противоречащите си публикации и се извинявам, ако по пътя е допусната грешка.

Китайската система съвсем не е симпатична, крие много сериозни рискове, но е поучително как тя се демонизира, без да се обръща внимание, че до голяма степен се припокрива с това, което вече имаме. Технологиите крият невероятни възможности да ни поведат по следващата стъпка в еволюцията, но лесно се превръщат в машина за потискане, неравенство, агресия, войни.

Системата на социалния рейтинг наистина може да е страховита, но не за китайците. А за всички нас. Защото изкуственият интелект има много приложения и както е способен да помогне за по-свободен и демократичен свят, да възроди медиите, също така би могъл да стане и палач. Средство за поробване. Достатъчно е да попадне в ръцете на хора, които знаят как да го превърнат в такова.

И все пак, системата я правим ние повече, отколкото си мислим. С активност, или с апатия.

 

китайски маски

Снимка: Eric Prouzet, Unsplash

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами...

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят? Жени Маркова се свърза с мен...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното...

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато...

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какви ли не хобита имат хората – някои колекционират марки, други – евро, трети дори имат търпението да гледат български футбол. Е, аз освен че имам навика да проверявам нищожните си познания в...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация

Най-новите:

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами на китайски магазини… за да ви предлагат нещо, което, много добре знаете, вие сте създали.
Какво бихте направили в такава ситуация?
Не Грегор Замза се казва нашият днешен герой, а Атанас Михалчев. Фотограф, художник, преподавател, от 3 десетилетия той живее в Канада и развива своето изкуство. Освен картините си – в пъстра палитра от стилове, той продава онлайн и малки, добре измислени и стимулиращи въображението и ловкостта детски комплекти за оригами. Които изведнъж… се оказва, че не са негови.
Наистина ли намерихме достатъчно добри механизми за защита на авторското право онлайн? Ще успее ли днешният ни герой да си върне откраднатото? Ще възтържествува ли справедливостта?

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какъв е коефициентът на интелигентност на напредналия изкуствения интелект?
Достига ли, надминава ли средните 100 точки на днешното човечество? И защо това е важно?
Хайде да научим заедно!

повече информация
„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
Share This