Още тази година всички китайски граждани заживяват в „Биг Брадър“ – всяко тяхно действие ще се отразява в нова система, наречена „социален рейтинг“. Ако се борят срещу властта, сгазят коте или не се грижат за родителите си, никога няма да получат обществено доверие и ще бъдат лишени от редица права. А ако са примерни граждани, ще се радват на бонусите на Големия брат. Ще получават всякакви благинки, дарени от същата тази система.
Напоследък доста се говори по тази тема, но… само с крайности. Новата китайска социална система много често ще видите описана с подобен разказ, като прелюдия към оживяването на изтърканата от цитиране (и преиздаване, защото е без пари, но надали и от четене) фикция на Оруел. Неотдавна, в интервю за „Дигитални истории“, създателят на „СофтУни“ Светлин Наков също обрисува страховитата картина на бъдещето, идваща от Китай.
В други публикации пък ще попаднете на информация за тази система като за супериновативно решение, което подрежда „още по-наред“ нещата в и без това сложно устроеното китайско общество.
Който мисли, че пропагандата като фактор в комуникацията е останала в миналото, разбира се, е в много сериозна грешка. А що се отнася до темата за китайската социална рейтингова система, сблъсъкът на пропаганди е директен, брутален и много трудно се намират нюансите.
Къде е истината? Само китайците си знаят. Или поне някои от тях.
Снимка: Sam Beasley, Unsplash
Номерът на китайката
Който се е докосвал до тази цивилизация, е наясно с едно. Трудно е да се надникне в сърцето и в нравите ѝ, изначално е различна от нашата. И все пак, китайският социален рейтинг е толкова любопитен и мащабен проект, който си струва усилието човек да се опита да надникне зад пропагандата, колкото и да са трудни каквито и да било обективни изводи.
Проектът се появява през 2014 г. като „Рамка за конструирането на социална кредитна система“ (2014-2020 г.). И оттогава западните медии не спират да я представят като оживял сценарий на Оруел, в който се използват технологиите, за да се контролира всяка област от човешкия живот.
Така или иначе, 2020-а дойде и си отиде, а системата е далеч от тези опасения. По всичко личи, че за момента нещата са значително по-скромни и дори скучни. Съществуват по-скоро отделни регионални системи, които са в различен етап на експериментиране. Както е типично за тази част на Изтока, нещата се случват бавно, търпеливо, чак до замръзване по мерните единици, с които сме свикнали да работим в нашата западна цивилизация.
Китайска капка
Любопитно е, че в българския имаме толкова много идиоми, свързани с тази страна, която винаги ни е била далечна: географски, културно и езиково.
Едно е ясно, там нещата наистина се случват бавно. Неотдавна беше приет планът на ЦК на Китайската комунистическа партия, в него „създаването на правила за справедливост в обществото“, в което кредитната система играе ключова роля, остана за 2025 г.
Тромави, туткави институции, на които не им се занимава с бюрокрация? Не думайте, никога не сме виждали такива тук.
В момента социалната кредитна система е хетерогенна смесица от амбициозни идеи на национално ниво, тотално противоречащи си и разнопосочни регионални решения. През декември 2020 г. едва беше готов първият проект за закон, който да я регламентира, при това за вътрешно разглеждане.
Начинанието беше забавено и от ковид – макар Китай да беше от най-слабо засегнатите държави, мерките срещу пандемията там бяха наистина впечатляващи. И позволиха държавата, в която за първи път беше регистриран вирусът, да остане почти незасегната от него.
По всичко личи, за момента проектът е концентриран много повече върху фирмите, отколкото върху отделните личности. Неотдавнашно мащабно изследване показа, че 73,3% от официалните документи, свързани със социалната система, споменават компаниите като цел на начинанието и само 10,3% са свързани с отделни личности.
Снимка: Markus Winkler, Unsplash
Китайски мъчения
Така или иначе, през декември 2020 г. повече от 80% от провинциите и автономните региони обявиха, че са готови с регионалните си проекти за законодателство, свързано с кредитната система. Но това май се оказа доста куха статистика.
Много от публикациите по темата ще ви изрисуват една ясна картина за това как изглежда системата, но за момента просто такава няма. Например в град Ронгченг всички граждани получават стартовите 1000 точки. Властите отнемат по нещо за всяко нарушение – например карането с превишена скорост или кражбата на ток, и дават бонус, ако дарявате кръв или участвате в благотворителна кампания.
В други региони точките са 100. И правилата са много строго фиксирани. Ако имаш 90 точки – не можеш да си купиш място в бизнескласата на самолета или влака, а ако са под 50 – няма да те приемат в университет. Под 10 човек може да бъде изпратен в поправителен лагер.
Един от експериментите е в Сучжоу, „дребно“ 10-милионно градче в предградията на Шанхай. Местната система за социален рейтинг се нарича „Османтус“ на името на характерно растение. И тук се започва със 100 точки, като за промяната им се събират данни от 20 държавни институции. Теоретично човек може да събере до 200 точки, ако е истински отличник. Тук всеки може да види рейтинга си чрез специално приложение. Западни журналисти си правят експеримента да помолят повече хора да опитат и рекордът, който постигат, е на дама с цели 123 точки.
Оказва се, че малцина имат и по-ниски от началните стойности. А при почти всички попитани рейтингът така и не е мръднал – остава си 100, няколко години след старта на експеримента.
Китайската стена
В някои градове ще намерите класификация, подобна на тази за енергийната ефективност на уредите в магазините – от A+++ до D. Ако сте от първите, не само ще карате колело с минимален наем, а и ще ви е лесно да вземете кредит при страхотни условия. Разбира се – и обратното.
Така че дали голяма част от целта на проекта не е да е плашеща маска? Нещо като табелката, че след 100 метра има камера, която ще снима дали караш с превишена скорост…
Разбира се, големият въпрос е преди всичко за черния списък – как се попада там и може ли да се излезе. И тук обаче стоят регионалните различия – ако за момента някои райони избират да вкарат там, ако достатъчен брой пъти сте профучали покрай камерата с превишена скорост, други не го правят за по-„скромно“ провинение от убийство.
Китайски клечки
Но какво става, ако рейтингът ти се срине, дали животът свършва? Лю Ху е харесван на запад журналист, който пише да корупцията и цензурата в родината си. И, както сам той твърди, има лошия късмет да попадне в „черната“ част от социалния рейтинг. Забранено му е да си купи билет за някои влакови линии, да придобива недвижими имоти, да взема заеми. „Нито ми съобщиха нещо, нито ми изпратиха официален документ. И, което беше най-плашещо, просто не можех да направя нищо, за да променя това. Нямаш на кого да се оплачеш. Просто изведнъж ставаш никой“.
По официални данни през 2018-а китайците не са успели да купят 23 милиона билети за самолет или влак заради нисък социален рейтинг.
В една от обсъжданите на централно ниво системи отново основата е 1000 точки, които са обвързани и с буквичките като на електроуреди. Хората с по-малко от 600 попадат в група D, където най-вероятно няма да могат да си намерят дори и нископлатена работа. Банките, разбира се, не им отпускат кредити, не им се дават коли и дори колела под наем. Що се отнася до останалото – дали ако си общуваш с такъв човек, и твоят рейтинг ще пострада; дали той ще бъде лишаван от граждански права, например да гласува, или ще го „изпращат“ някъде, за да се „поправи“… разбира се, няма как да намерим достатъчно достоверна информация.
В някои области системите работят под пълна пара, в други – на практика не съществуват. И все пак, тепърва предстои да се създаде, ако изобщо се стигне дотам, решение на национално ниво.
Китайската медицина
Междувременно, улавяйки основната идея, много компании създават собствени системи за рейтинг. Например „Сезам Кредит“, финансовото подразделение на популярната компания „Алибаба“. От финансовата институция признават, че оценяват своите 400 милиона потребители по огромен брой параметри, като например дали са родители или пък… колко време губят, играейки видеоигри.
„Сезам“ разпределя хората по скалата между 350 и 950 точки. Тези над 600 имат право на необезпечен кредит, над 650 – да вземат кола на изплащане без оскъпяване, а над 700 – да бъдат доста улеснени да пътуват до Сингапур и дори до Шенгенското пространство.
„Сезам Кредит“ дава достъп до своя рейтинг и за други проекти, като например сайта за запознанства Baihe. Така в китайския тиндър можете да видите не само снимките по бельо на човека, на когото сте хвърлили око, а и кредитния му рейтинг.
Китайска мъдрост
Според немалко източници централната система повече ще прилича на програма за лоялност в магазините, отколкото на зловещ държавен план за създаване на идеалния гражданин.
Ясно е, че крайната цел е единна общонационална система и база данни, в която всеки китайски гражданин и всяка фирма имат уникален номер и рейтинг. Могат да я ползват работодателите, китайските власти и организациите, отпускащи кредити. Като основна нейна цел е представена борбата с мошеничеството и финансовите машинации.
Ако повярваме на описанията, системата има корените си в… IV век. По онова време Шан Ян, управител на областта Шан, става известен като голям реформатор, защото налага промени, с чиято помощ се укрепва единната държава. Нещо доста ценно, предвид особеностите на Китай. Той разделя хората на групи от по 5-10 семейства, които да живеят заедно, в постоянна връзка, и да докладват, ако нещо с някой от елементите на „комуната“ не е както трябва. Системата става популярна като „баоцзя“ съществува в Китай до 1949 г. и идването на Мао.
Снимка: Vidar Nordli-Mathisen, Unsplash
Конфуций и Андрешко
По своеобразен начин днешните китайски управници се опитват да създадат наследник, в който обаче начело е изкуственият интелект.
Други водят произхода на този светоглед до Конфуций и една притча, на която нашият Андрешко доста би се повеселил. Мъдрецът работел като чиновник и му предложили подкуп, като обещали, че никой няма да узнае. Конфуций отвърнал: „Аз знам, ти знаеш, небето знае. Тогава кой няма да узнае?“.
И в момента работят два подобни официални рейтинга – персоналният „данг`ан“ и семейният „хукоу“, които от десетилетия се ползват за контрол на миграцията и заетостта. Новите решения просто ги допълват с възможностите на модерните технологии.
Различните институции, които отговарят за данните за системата, съобщават, че са събрали между 10% и 90% от показателите, които са им нужни, за да изпълнят основната си цел.
Така, макар и още далеч от финалната линия, има нещо реално – огромен обем информация, която е събирана и обработвана прецизно. А това е и най-важната част от всяка работеща система, базирана на изкуствения интелект.
Излишно е да казваме, че данните в случая са меко казано големи, става дума за най-населената страна. А на всичкото отгоре тя има култура, до голяма степен неразбираема за западния човек.
Дук Мандарина
Тук, на запад, е доста лесно да се събере кредитната история на даден човек. Имаме големите стари системи на кредитите, докато далеч на изток има твърде много хора, които са останали встрани от системата.
Нужен им е на китайските власти Биг Брадър? Ами, те нали уж официално вече го имат – съвършените системи за лицево разпознаване, с които се знае какво прави всеки жител на Поднебесната империя. Това обаче е още една тема, за която знаем прекалено малко, за да правим крайни изводи. Лицевото разпознаване в тази държава наистина е достигнало впечатляващи нива, в много от големите градове има на всяка крачка камери, които улавят и разпознават действията на всеки минувач. Но пък има и далечни региони, които никога не са виждали нещо подобно.
Ясно е, че властите в Китай правят доста, за да използват електронен контрол толкова, колкото е по силите им. Става дума за общество, което и към момента има доста различно отношение към индивидуалните свободи. И по-скоро благодарение, отколкото въпреки това оцелява и процъфтява.
Снимка: Aaron Greenwood, Unsplash
Източен вятър, западен вятър
А… кой може да ни убеди, че същото не се случва и на Запад, просто по-перфидно? След като стана ясно, че дори лидерите на най-близките до САЩ държави са били подслушвани от ЦРУ.
Няма чак толкова сериозни разлики между това, което ще представлява китайската система за социален рейтинг, и това, което днес имаме в западната цивилизация. Нима днешните банки, докато решават дали да ви отпуснат кредит, няма да проучат всичко, което биха могли да знаят за вас? Нима не биха ви подложили на супер строг анализ? Не биха очаквали да сте си плащали данъците, да не сте извършвали престъпления? Нима самата държава в подобни случаи не ви лишава например от правото да гласувате? Не ви лишава от достъп до здравеопазване, ако не си плащате осигуровките?
Разбира се, проблемите идват, когато се намеси и политиката, а властта получи репресивни механизми, но… кой ни гарантира, че и на Запад това не се случва?
В САЩ и Европа се прилагат активно системи за кредитен рейтинг, базирани на изкуствен интелект. С тяхна помощ банките преценяват дали да отпуснат заем на даден кандидат, или не. Къде точно е толкова голямата разлика?
Снимка: Nuno Alberto, Unsplash
Китайски ресторант
Естествено, без да се споменава изрично, идеята на системата е тя да се използва и за да се потиска удобно инакомислието. Много е гадно, факт. За щастие, няма нищо подобно на Запад, питайте Сноудън или Асанж.
Ами избухналият съвсем неотдавна скандал с израелското приложение „Пегас“, използвано, за да се шпионират журналисти и политици?
Важно е да се разделим с едно уточнение – въпреки че наистина се постарах да включа доста сериозни по обем и авторитет източници, при такава тема човек никога не може да бъде сигурен в противоречащите си публикации и се извинявам, ако по пътя е допусната грешка.
Китайската система съвсем не е симпатична, крие много сериозни рискове, но е поучително как тя се демонизира, без да се обръща внимание, че до голяма степен се припокрива с това, което вече имаме. Технологиите крият невероятни възможности да ни поведат по следващата стъпка в еволюцията, но лесно се превръщат в машина за потискане, неравенство, агресия, войни.
Системата на социалния рейтинг наистина може да е страховита, но не за китайците. А за всички нас. Защото изкуственият интелект има много приложения и както е способен да помогне за по-свободен и демократичен свят, да възроди медиите, също така би могъл да стане и палач. Средство за поробване. Достатъчно е да попадне в ръцете на хора, които знаят как да го превърнат в такова.
И все пак, системата я правим ние повече, отколкото си мислим. С активност, или с апатия.
Снимка: Eric Prouzet, Unsplash
