Ято жабчета роботчета, които… ще спрат стареенето?

авг. 31, 2021 | Технологии

Ято жабчета роботчета, които… ще спрат стареенето?

31 август 2021 | Технологии

Те са футуристични, самолекуващи се миниатюрни биологични единици, създадени от стволовите клетки на жаби. Наричат ги „ксеноботове“. Могат да се придвижват в различни посоки, превозвайки полезен товар, учат се на колективно поведение, като лесно се превръщат в рояк.

Роботчета са…, ама не съвсем. Живи същества са…, но не точно. Изградени са от живи клетки, но са създадени на основата на същите принципи, чрез които обичайно се правят роботите.

Звучи като описание от страниците на фантастичен роман от 70-те, когато някак въображението за бъдещето се лееше извън днешните технологични рамки, нали? Е, това си е съвсем реалната характеристика на ксеноботовете.

В тяхното създаване допълват силите си по много смислен начин биологията и компютърните науки. Технологията, чрез която се „раждат“ ксеноботовете, наистина работи и те правят всичко изброено. Да, може би далеч от съвършенството, но напредват бързо, имат огромен потенциал, дори да удължат живота ни. Като същевременно отварят доста важни въпроси.

ксеноботове

Роботче в нужда се познава

Ето че второто поколение ксеноботове пристигна с още по-интересни резултати, само година след своите предшественици. Малките зверчета вече не само се движат в контролирана посока като ято. Добавена е възможността някое от тях да се сглобява наново от отделни групи. Миниатюрните робото-организми вече имат памет, умеят да записват информация.

Новите ксеноботове се движат по-бързо, ориентират се в различни среди, живеят доста по-дълго от предците си, запазвайки всички важни умения, на които бяха способни и те.

Добре де, наистина ли е възможно всичко това? Естествен въпрос в днешния информационен хаос, където човек няма как да отсее смислените начинания от гръмките заглавия и маркетинговите трикове.

 

Робот в торба не седи

Името им звучи доста маркетингово. „Ксено“ ще да е нещо чуждо, различно. А те са си биологични, органични, малки и странни групи живи клетки. Създадени така, все едно са роботи.

Проектът е на реномирания университет Тафтс и Университета на Върмонт. Светът научи за тяхното съществуване през май 2020-а.

Доста по-тихомълком беше представено второто им поколение в края на март тази година (научната публикация ще намерите тук). Технологията е изключително футуристична и перспективна, чак е странно, че не се говори толкова много за нея.

Може би защото се появява в едни години, които се оказаха учудващо първобитни. Докато продължаваме да борим опасни за вида ни заболявания с дистанция и парцалчета, криещи лицето, както преди векове. Естествено, науката винаги заслужава нови шансове, не се знае откъде ще дойде следващото революционно решение.

 

обикновена ноктеста жаба

Обикновена ноктеста жаба

На робота му е дебел вратът…

Xenopus laevis, или обикновената ноктеста жаба, се среща в Африка и Южна Америка. Не се отличава кой знае колко от братовчедите си, които познаваме у нас (ако сме ставали скоро от компютрите). Типично за нея е, че живее почти само във водата. Именно тази жаба е кръстник на ксеноботовете и… нещо като техен родител.

Биолозите от Тафтс изолират кожни и сърдечни стволови клетки от ембрионите на ноктестите жаби и ги оставят да се развиват. Поставени в благоприятни условия, те започват да се делят с много сериозна скорост. Само след няколко дни се превръщат в реснички, тънки косъмчета, които могат да се движат напред-назад или да се въртят в различни посоки. При хората тъкан, подобна на синтезираната по този начин, може да се намери в белите дробове, където задачата ѝ е да „избутва“ навън всякакви чужди тела.

 

 

Робот глава затрива

При ксеноботовете в началото тези реснички се превръщат в своеобразни крачета.

„В жабешкия ембрион тези клетки работят заедно, за да изградят поповата лъжичка“, казва проф. Майкъл Левин, водещ специалист по биология в проекта. „Ние използваме невероятната гъвкавост на групите от стволови клетки, чиято работа е да градят. Да се опитват да създават ново, рудиментарно тяло“.

И така, учените вадят клетките и просто ги оставят да се развиват и множат.

После пускат компютрите, за да следят еволюцията на целия процес.

„Извадени от „ролята“ им, виждаме тези клетки да се опитват да търсят нови приложения на заложения в гените им „хардуер“, на нишките, които изграждат, за да създадат движение. Изумително е как те светкавично влизат в нови роли, учат се на различни умения и поведения, без да минават през дългия обичаен път, по който се създават всички следващи стъпки от еволюцията на видовете“.

 

Бързата работа, срам за робота

Тук идва ролята на изкуствения интелект и компютърните технологии. Тяхната задача е да следят развитието на огромен брой клетъчни култури, като анализират поведението и възможностите на всяка от тях. Да моделират различни комбинации от кожни и сърдечни стволови клетки в зависимост от предназначението на съответния ксенобот.

Какъв е основният смисъл от алгоритмите в подобен тип изследвания? Че могат да спестят огромен брой проби и грешки. След като им се въведат началните параметри от създаването на няколко клетъчни култури, те могат да прекарат през „виртуалните си мозъци“ огромен брой други опити, да преценят в каква посока си струва да се правят допълнителни проби и къде всичко изглежда изгубено.

Явно по отношение на ксеноботовете те се оказват достатъчно добри, след като правят възможно толкова бързо да бъдат създадени миниатюрните роботи организми.

„Компютрите идват, за да преценят кое от всички възможни ята ксеноботчета може да изпълни най-добре дадена задача“, допълва изследователят Джошуа Бонгард. „Вярваме, че скоро те ще могат да вършат полезни задачи. Засега се справят само с най-простите проблеми, но на следващ етап ще сме способни да създаваме ксеноботове, които да пречистват океаните от микроскопични пластмаси, превръщайки ги в почва“.

 

ксеноботове

Впечатляваща е бързината, с която ксеноботовете се възстановяват след травма.

 

За всеки робот си има пътници

Както обяснява Дъг Блакистън, един от водещите специалисти в тази част на проекта, „ксеноботовете до голяма степен се създават по същия начин, по който и традиционните роботи. Единствената разлика е, че използваме клетки и тъкани, а не метални компоненти и чипове, за да заложим някакво предсказуемо поведение.

„Що се отнася до биологията, този подход ни помага да разберем как клетките комуникират и си взаимодействат с останалите и как бихме могли в бъдеще да контролираме това взаимодействие“.

„Можете да си представите потенциала на тази технология“, казва още Блакистън.

„Добавяйки биологични компоненти, с помощта на компютърен дизайн и 3Д принтер, вече ще е възможно да произвеждаме ята от живи машинки, способни да доставят лекарства в различни части от тялото, да „чистят“ дори най-малките кръвоносни съдове от плаки, да отстраняват избирателно туморните клетки.“

 

Роботът не ще молитва, а мотика

В началото се работи със сфери от по средно 3026 стволови клетки ± 180. Само четири дни по-късно клетките се диференцират, превръщат се в епителни. Размерът им достига до 500-600 микрометра, което е около половин милиметър. Благодарение на ресничките, ксеноботчетата могат да се движат доста бързо във воден разтвор – с повече от 100 микрометра в секунда или около 4 метра в час.

На петия ден част от малките роботчета са наранявани с хирургически инструменти. Дори и след като са разрязани през от диаметъра си, само след 5 минути сферичките възстановяват формата си.

Кучетата си лаят, роботът си върви

Ксеноботовете се оказват способни да се нагаждат към тясно пространство и да продължават да се движат напред, променяйки формата си според препятствието, пред което са изправени.

А що се отнася до съгласуваните усилия – учените приготвят своеобразно състезание тип „Сървайвър“ за своите малки питомци. Пускат ги на площадка, пълна с малки, 5-микрометрови парченца железен оксид.

12 часа ксеноботовете почистват пространството, събирайки „боклука“ на купчинка в единия край. Те успяват да го постигнат, без да си пречат особено, макар че процесът по никакъв начин не контролиран отвън. Единствената възможна променлива е за различните форми, които трябва да имат ксеноботчетата – избрани са с помощта на алгоритъм, който предсказва успеха при различни варианти.

 

ксеноботове

Ксеноботовете показват как могат да работят заедно, за да събират частиците, разпръснати край тях.

Сърдит роботко, празна му торбата

След като постигат успехите от първия етап – развитието на групите ксеноботове, които се движат в различни посоки и се самовъзстановяват, учените са изправени пред доста сериозно предизвикателство. Те трябва да придадат на създанията нещо, което се смята за основна точка в роботиката: паметта.

За да може да имат каквото и да било смислено приложение, е важно отделните единици да съхраняват данни достатъчно дълго, така че те да бъдат обработвани по някакъв начин и чрез тях да се модифицира поведението на робота. Да се прецени какви да бъдат следващите му действия.

Създателите на ксеноботовете използват в търсенето на тази цел едно традиционно решение – светлината. За целта манипулират флуоресциращия протеин EosFP, който по принцип свети в зелено, но изложен на вълна с дължина 390 нанометра, започва да блести в червено.

За да използват този ефект, учените инжектират информационна РНК, кодираща този протеин, в стволовите клетки, преди да създадат ксеноботовете от второ поколение. Така те вече имат в себе си вградената възможност за съхраняване на единица информация. Лесно може да се провери дали съответната клетка от ксеноботчето е била изложена на избраната светлина. Имаме първите нула или единица.

 

ксеноботове под специална светлина

Благодарение на новата технология, ксеноботовете флуоресцират в различна светлина, в зависимост от това дали са посетили дадено място.

Роботът козината си мени…

„Добавяйки нови възможности при създаването на ксеноботовете, ние можем да използваме компютърните симулации така, че да прогнозират по-комплексно поведение“, казва още Бонгард. „Така ще им позволим да изпълняват много по-сложни задачи. Не само да съобщават за дадени условия, в които са попаднали, но и да ги променят и поправят“.

Първите ксеноботове живеят до 10 дни, тъй като разчитат само на енергията, която им е заложена като ембриони. След като тя се изразходва, цикълът им приключва. При второто поколение вече е намерен вариант за „презареждане“ и новите машинко-зверчета живеят до 50-60 дни.

 

Гладен робот хоро не играе

Биологът проф. Левин става известен със своята TED лекция по темата. В нея той описва колко ще е хубаво да имаме на своя страна биологичните роботи, които да пречистват околната среда и да ни лекуват. Но също така – и да ни помогнат да разберем как отделните клетки живеят заедно, взаимодействат си и се специализират така, че заедно да създават цялостен организъм, независимо дали е жаба, или човек.

Скоро ще заработи отделен Институт за компютърно проектирани организми, в който ще влязат учените по проекта от двете научни звена. Целта му, както пише в първоначалните съобщения, е не само да покаже пълната палитра от възможности на биологичните роботчета. А и с това да ни помогне да разберем много повече за връзката между „хардуера“ – генома на едно същество, и „софтуера“ на междуклетъчната комуникация, чрез която се изграждат тъканите и органите.

А всичко това може да даде много сериозен тласък за зараждането на регенеративната медицина. При която ще могат да се възстановяват наранените, разрушени или липсващи части от човешкото тяло. Дори да бъде спряно и обърнато стареенето…

 

Придвижването на ксенобот

Придвижването на ксенобот

 

Обърне ли се роботът, пътища много

Добре, някъде тук може би стигнахме прекалено далеч. Вече имаме „организъм“, който е „дизайниран“ с помощта на компютрите, може да носи информация, да си взаимодейства с другите подобни, да се самолекува. Но чак пък да позволи скоро да се… възстанови разрушен бъбрек, или пък цяла ръка?!

А после? Как ще сме сигурни какво точно прави и какво го контролира? Ако приемем, че традиционните технологии със своя метален блясък винаги са били малко или повече чужди на органичните ни тела… какво ще стане, когато пуснем живи роботчета в себе си?

И изобщо, живи ли са наистина те? А организми ли са, след като са създадени по този програмиран начин? Дали пък вече не живеем в един прекалено „Прекрасен нов свят“?

Няма нищо плашещо, според учените. Екипът обсъжда напредъка си с Харвардския институт по етика Уис. Проф. Левин казва, че „в свят, където вече е напълно възможно да се създават изкуствени патогени, да се притесняваме за рискове от технологиите като ксеноботовете е нелепо“.

 

Робот царува, робот робува, робот патки пасе

И все пак, на преден план остават много отворени въпроси. Например – редно ли е да се бъркаме в толкова фини процеси? Знаем ли наистина достатъчно много, за да сме сигурни, че с биологичните роботи вместо да си осигурим победата срещу тежки болести, ще отворим кутията на Пандора? Какво ще стане, ако в някакъв момент нещата напреднат дотолкова, че усъвършенстваните ята от ксеноботчета развият и някаква форма на съзнание?

Да, за момента те са контролирани и безобидни. Една прелюбопитна идея, която дава доста обещаващи възможности. Не знам за вас, но на мен някак са ми симпатични малките жабчета, които заслужават своя шанс. Както добре знаем, не технологиите са виновни за проблемите или ползите, които носят. Светли или тъмни, вредни или полезни, такива ги правим само и единствено ние, хората.

 

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи. Много преди дигиталното, а и след...

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да...

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини и ще променят живота ни....

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации? Историята на Антони Христов е дори много повече от това! Попада в Холивуд само...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини.
Това изведе на преден план темата за етичните страни на този тип разработки. Отговорите тук могат да бъдат жизненоважни за всеки един от нас и за нас като вид.
Докато Европейският съюз и големите държави подготвят някакви форми на регулации, ето че ИИ революцията вече се случва пред очите ни.
Кои са 10 от най-важните въпроси, които трябва да си задаваме все по-често?

повече информация
Kademlia. Българският алгоритъм на децентрализирания свят

Kademlia. Българският алгоритъм на децентрализирания свят

Kademlia е името на едно от най-значимите технологични решения в света на информационните технологии, създадени от българин. Не сте чували за него? Значи е крайно време!
Петър Маймунков създава почти на шега системата, която се използва широко в света на децентрализираните решения – от BitTorrent до Ethereum. Kademlia се оказва точното решение в началото на хилядолетието, във времената, когато интернет направи решителната крачка от централизираните системи към направлението, което ни отведе до блокчейн.
Ученият и творението му заслужават своята слава, ето защо.

повече информация
Кой си ти, ChatGPT? 5 шедьовъра, 5 провала и 5 големи въпроса

Кой си ти, ChatGPT? 5 шедьовъра, 5 провала и 5 големи въпроса

Вие от кои сте? От скептиците, за които ChatGPT е много шум за нищо? Или от феновете му, според които той ни води в невероятното бъдеще?
ChatGPT е безспорна суперзвезда, всеки се изкуши да се докосне до него. Фийдът се препълни с невероятно точни отговори, с брутални издънки на алгоритъма и с новини за него.
Нека опитаме да съберем всичко най-интересно и съществено,
Започваме с 5 впечатляващи дигитални истории, родени от чатбота, продължаваме с 5 забележителни негови издънки.
За да завършим с 5 големи въпроса, които поставя знаменитият ни събеседник пред всички нас и пред цивилизацията ни…

повече информация

Най-новите:

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„Не знаем каква глупост ще каже в следващия момент ChatGPT, защото той е само една необятна екстраполация на милиарди източници, на терабайти текст. Тази машина, колкото и да изглежда говореща, всъщност е само един много скъп папагал. Харчи 3 милиона долара на ден за ток и няма представа какво говори“.
Мариян Гоцев има над 30 години опит в света на информационните технологии – като програмист, но най-вече като архитект и анализатор на системно ниво. Другото му голямо увлечение е философията – задълбава се в търсенето на смисъла. Към всичко това добавяме факта, че е поет.
Впечатли ме неговият манифест за начинание, наречено „смислова“ или „семантична роботика“, в който той аргументирано описва как нашумелите езикови модели ChatGPT и GPT-4 не могат да се справят с много от задачите си, защото не търсят смисъла. А се опитват по добре познатия метод на грубата сила – брутфорс, да предлагат възможно най-точни отговори. Те търсят закономерностите, но остават далеч извън човешкото разбиране, така според него са достигнали предела си. За сметка на това Мариян Гоцев е убеден, че нов подход може да ни позволи да постигнем технология, която се доближава до човешкия начин на мислене.
Това е поводът да поговорим за нашумелите технологии като свръхскъпи папагали. Може ли наистина да предадем на компютрите здрав разум и защо според госта ни единственият път е като им предадем смисъла? Може ли машината да мисли от гледната точка на човек? Защо отношенията ни към бъдещите семантични роботи е задължително да бъдат робовладелчески? Защо компютърният специалист се сдоби с домейни, които продава за милиони?

повече информация
10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да открие, че полярността е временна, злото не съществува, а е неразвито добро…
Режисьорът Николай Василев на 19 март (неделя) от 18:00 ч в зала „Люмиер“ на НДК ще представи своя пълнометражен филм „Ваклуш“, който подготвя над 20 години! В него разказва за духовния учител Ваклуш Толев, променил до голяма степен живота и светогледа му.
Събирам толкова различни гледни точки към темата за дигиталната трансформация. До днес липсваше една от тях, тя ми е най-далечна и неразбираема, но е търсена, актуална и има своите застъпници. За духовното, мистичното познание… Има я в изобилие в историите и посланията на Ваклуш Толев и Николай Василев.
Кога човекът като творец ще се превърне в инженер и на живи структури? В какво се състои задаващият се преход, за който говорят много религии и учения? Какво може да ни даде криле, за да излетим от лабиринта на технологиите, в който днес се чувстваме безнадеждно изгубени?

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини.
Това изведе на преден план темата за етичните страни на този тип разработки. Отговорите тук могат да бъдат жизненоважни за всеки един от нас и за нас като вид.
Докато Европейският съюз и големите държави подготвят някакви форми на регулации, ето че ИИ революцията вече се случва пред очите ни.
Кои са 10 от най-важните въпроси, които трябва да си задаваме все по-често?

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации?
Историята на Антони Христов е дори много повече от това!
Попада в Холивуд само на 20, първата му работа е в ресторант. Решава, че начинът да успее в живота е анимацията. Работи като художествен директор в „Пиксар“ в продължение на 18 години. Пътят му се пресича с начинанието на Стив Джобс (а и със самия него) в златния период на компанията.
След почти 4 десетилетия на запад той се връща у нас и със съмишленици създава ARC Academy, образователен център за визуални изкуства. В него лектори от водещи световни компании подготвят младите ни таланти да се включат в разработката на визуални ефекти за кино и видеоигри.
Как изглежда Холивуд оттук и как – София оттатък? Как така Антони, прекарал съзнателния си живот в Щатите, се оказва ценител на хумора на… Чудомир? Къде и как се изгуби и се намира нормалността от двете страни на океана? Какво е бъдещето на креативността във времето, когато технологиите отправят своите големи предизвикателства?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
Share This