Регенеративен град. Когато сградите оживеят

сеп. 17, 2021 | Технологии

Регенеративен град. Когато сградите оживеят

17 септември 2021 | Технологии

Често се спираме на дигитални технологии, които ни отпращат далеч напред, в едно почти фантастично бъдеще. Неотдавна стана дума например за това дали е възможно безсмъртието.

Този път ще поговорим за нещо още по-малко вероятно от края на смъртта. Само си представете… София да стане модерен, чист, подреден, добре организиран град, свързан с природата и отговарящ на нуждите и желанията на жителите си.

Ще поговорим за една концепция от бъдещето, която ползва технологиите, за да… ни върне в миналото. Регенеративният град е направление, което като че ли много точно се вписва в решенията на всички актуални щекотливи теми, свързани с грижата ни за населеното място. Време е да полетим във въображението, като същевременно стъпим здраво на земята.

Регенеративен град

Снимка: Tom Fisk, Pexels

 

Хора и улици, град като град

С пандемията уж доста хора се върнаха към селата… щеше да е чудесно настина. Ще е интересно какво ще кажат скорошните данни от националното преброяване (когато го позволят хакерите и обичайното туткане на бюрокрацията), но, така или иначе, тенденцията май не се оказа толкова силна и трайна. София спечели глътка въздух, докато ние бяхме затаили дъх в първите месеци на ковид суматохата, после бавно и сигурно се върна към обичайния си претрупан, запушен и препълнен вид.

Така или иначе, въпросът не е в София. Нито тя е България, нито чак толкова се отличават генералните ѝ проблеми от тези на другите големи градове по света (допълнени, разбира се, от безспорното управленско безхаберие тук).

Така че нека помечтаем.

Регенеративните градове са новата концепция, за която се говори доста на запад в контекста на всички основни проблеми на модерните мегаполиси.

Те не са конкретно решение, а рамка, логика, в която да се подреждат конкретните решения за всяко населено място.

 

В който друго, освен да се влюбиш,

просто няма какво да се случи

Какво е градът? Дали е просто сумата от всички сгради, подредени по оптималния начин с добра инфраструктура? Максималният възможен баланс между бетона и зеленото?

Той е много повече сбор от историите на всички жители, които се раждат, живеят и умират в него. Замислете се, дали бихте описали родното си място в сгради, или в случки?

Това е първата точка от концепцията за регенеративните градове. Те се интересуват не просто от сбора на правилата и статистиката, а от историите на отделните хора, които се превръщат във водещ фактор. Затова не е учудващо, че в държавите, където направлението напредва, много архитекти навлизат в дебрите на дизайна. А много специалисти в различни области на дизайна се включват в планирането. Двете направления все повече се привличат и допълват и основната точка на тази среща е отделната човешка история.

В изграждането на регенеративния град се записват възможно най-голям брой истории, класифицират се, анализират се и се вземат под внимание при всяко следващо решение.

 

Бали сено

Снимка: Mihály Köles, Unsplash

 

Живея на последния етаж,

в една мансарда точно под звездите

Основната идея на регенеративните градове е да развият връзка между организацията на населените места и естествените процеси, които се случват в тях.

Архитектите, които създават направлението, казват, че до момента сме използвали индустриален подход в урбанизацията. Той винаги е бил воден от това как да бъдат оптимизирани ресурсите така, че да удовлетворят максимално възможно най-голям брой от обитателите.

Всичко това обаче в един момент води до други проблеми, като презастрояване, мръсен въздух, транспортни трудности, неудобства с хигиената. Да не говорим пък за това колко по-уязвима се оказа градската среда, когато изведнъж всички обществени дейности се наложи да се затворят за месеци. А това са именно онези ресурси, за които се смята, че водят хората в градовете.

 

И твойте електрични глобуси

всуе тъй празнично блестят

И те наистина ги водят в много голяма степен. Днес статистиката на ООН показва, че 54,4% от хората живеят в градове. Може да не звучи внушително, но в огромната част от останалите проценти доминират развиващите се страни, които е твърде вероятно през следващите десетилетия също да се променят.

Градовете днес покриват 2% от земната повърхност, но отговарят за 78% от енергийната консумация на планетата, произвеждайки повече от 60% от общите ни въглеродни емисии.

Разбира се, както е модерно за последния четвърт век, регенеративните градове разчитат и на връзката с природата. Следващият фактор при изграждането им е да се вземат предвид естествените процеси на ландшафта в конкретния регион. Огромните сгради не е редно да спират естествения ход на ветровете. Винаги е важно да има достатъчно пространства, отделени за зеленина, за паркове, за онова, което противостои на свръхурбанизираната реалност.

 

Регенеративен град

Снимка: CHUTTERSNAP, Unsplash

 

Спи градът в безшумните тъми

„Основният принцип на регенеративните градове е да възстановят връзката между населените места и естествените системи, от които те зависят.“ Думите са на един от основоположниците на идеята Стефан Шуриг.

Според него това, от което се нуждаем, е модел, при който градовете комбинират и балансират социалните, икономическите и екологичните фактори и им осигуряват симбиоза. Който създава добро място за живот на хората, стимулира културния живот и подхожда с елемент на творчество при решаването на проблемите“.

Казано по-метафорично и в духа на технологиите, през последните десетилетия приоритетът в градоустройството беше хардуерът, а не софтуерът. Съобразяването със строги правила, вместо гъвкавостта и търсенето на детайли. А това в много случаи влияе зле на цялостния живот на хората с поредица от проблеми, които са почти универсални. Като използването на лични автомобили вместо обществения транспорт и колелата; бетон вместо зеленина; стандартизирана архитектура вместо индивидуален подход, повече офиси за сметка на жилища; молове вместо културни пространства.

Всичко това дълго време беше мотор за икономиката, което е съвсем обяснимо. В най-слабо развитите страни базираните в градовете икономически дейности осигуряват средно 55% от брутния вътрешен продукт. Този процент се вдига на 73 за средно развитите страни и на цели 85 за най-напредналите. Заради това икономиката лесно се превръща в приоритет за сметка на индивидуалните удобства, природната среда и други фактори.

 

Ела във София, ела, ела.

Ела във моя град на песента!

В много държави, при това не само на запад, пикът на това явление отдавна отмина, вземат се все повече мерки, които правят градовете по-близки до модела на регенеративните, докато при нас дори кризата не усмири обратното направление.

За момента доста места по света въплъщават отделни елементи от принципа, но все още няма пример, който да го покрива напълно.

Доста напреднал в това отношение е проектът „Живеещо бъдеще“, представляващ обща рамка, по която се изработват концепциите за регенеративни градове. Благодарение на нея управниците получават насоки за планирането, дизайна и изграждането на нови жилищни пространства, които помагат за симбиотична връзка между хората и всички аспекти от градската среда.

Подобен пример има и в Русия. От 2014-а се работи по идеята за „живите градове“. В нея се включват все повече населени места, като целта е до 2035 г. те да станат 1000. За да бъде определено като „жив град“, населеното място трябва изцяло да покрие критериите за това устройството му да е съобразено с нуждите на хората и с природата. Да прилага в достатъчна степен последните научни достижения в планирането. За момента критериите са малко абстрактни, но на форумите на движението се включват все повече специалисти и може би един ден това ще доведе до сериозен напредък.

 

Снимка: 95C, Pixabay

 

Като теменужен остров

в лунносребърни води

Един от първите градове, които обявяват, че ще приемат за основа регенеративния принцип е Витенберг в Германия, още през 2013 г. Следва Айова Сити през 2014-а, където резултатите за момента изглеждат доста по-впечатляващи. Местният проект се нарича „Екополис“ и включва както пълна реорганизация на строителството, така и изцяло нов градоустройствен план. Екологичните технологии са навсякъде, зеленината е много повече. Енергийният баланс е в полза на щадящите природата технологии.

Навсякъде се въвеждат и колелата. Тук Айова Сити черпи опит от Копенхаген, където 50% от всички пътувания са с колело, а при 520 000 жители има 560 000 велосипеда.

Постепенно в Айова Сити се появяват градини за зеленчуци дори в самия център. Целта е скоро градът да произвежда 40% от храната, нужна на жителите му. Да, процесът е дълъг и сложен, постепенно се обновяват квартал по квартал, но резултатът си струва.

Всичко това се случва, след като Айова Сити е пострадал тежко от наводнение заради лошо планиране и местните власти си дават сметка, че трябва доста повече да се опитат да влязат в стъпка с природата.

Дано наистина не винаги е нужен някакъв катаклизъм, за да се задействат политиците по такива теми…

 

София, София, мой малък Лондон

В идеалния вариант регенеративният град използва всяка възможност, за да се развива. Той работи на принципа на система със затворен цикъл. Пречиства повече вода, отколкото използва и реагира бързо на всяка промяна.

Звучи като утопия? Определено за момента е така, признават дори някои от създателите на принципа. Все пак е и доста смислена рамка, макар и крайните цели да се изпълняват в най-добрия случай частично.

И така, помечтахме заедно, време е да се върнем към действителността. Надявам се, ще простите примерите ми, свързани със София, те със сигурност важат и за много български (и не само) градове. Просто това е моят град, харесвам си го, дишам с него (дори когато въздухът е като памук). И упорито вярвам, че преди човекът най-накрая да стъпи на Марс или да постигне безсмъртието, ще имаме не просто цял квартал със здрави плочки, но и отношение към градоустройството от рода на концепцията за регенеративните градове…

 

 


Вдъхнови промяна

Ако темата ви е заинтригувала, на изпроводяк ще ви разкажа за едно предстоящо събитие. Щом сте стигнали дотук, значи идеята за регенеративните градове ви е на сърце (онлайн никой няма време да чете докрай). И може би имате какво да кажете, да осмислите по темата, искате да научите още за нея?

От 1 до 3 октомври 2021 г. можете да се включите в българското издание на хакатона за глобалните цели на ООН (Global Goals Jam Bulgaria). Темата за регенеративните градове ще е водеща за събитието, заедно с тази за дизайна, насочен от егоистичното към екосистемно мислене.

„Хакатон“ значи много неща, в случая става дума за среща на хора със сходни интереси, които обсъждат даден казус и се състезават по отбори, за да предлагат най-доброто решение.

Към темата за регенеративните градове привлече вниманието ми организаторката на хакатона Стефка Пейкова. Тя е дизайнер с разнообразни интереси, работила е в Англия и Канада, а днес я срещаме в Австралия.

След като сама попада на подобен хакатон, решава от другия края на кълбото ни да организира събитието и у нас. Създава, отново дистанционно, организацията „Вдъхнови промяна“, за да прави всяка година българско издание на глобалната инициатива.

 

Природа

Снимка: Ivan Bandura, Unsplash

 

 

От обсъждане към решение

Сега ще е второто му издание. Партньори са WWF България и Институтът за кръгова икономика, те ще зададат конкретни казуси, над които участниците да мислят. Ще се включат български младежки делегати към ООН и млади психолози, които да дадат своя поглед към темата за отдалечаването на човека от природата. Ще се говори за кръгова икономика, използване на природата за решаване на проблеми.

Участието е безплатно, можете да се запишете тук.

Смисълът съвсем не е символичен. Както стана ясно, отборите ще решават реални казуси, но освен че ще се състезават, могат да дадат и напълно реални решения. Партньорите са организации, от които зависи решаването на конкретни проблеми, свързани с градоустройството и отношението ни с природата.

Освен това става дума за събитие, което тази година се провежда в над 80 града на всички континенти. Накрая най-добрите проекти се събират в мащабен документ, чиято цел е да се обменят добри практики в тази област от разни краища на света.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids,...

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят?...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни...

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се...

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 В началото даже си имаше и „нос“: 🙂 С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация

Най-новите:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса.
Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад?
Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?
Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност.
„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“
„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“
Можем ли да сме готови за бъдещето?

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Share This