Регенеративен град. Когато сградите оживеят

сеп. 17, 2021 | Технологии

Регенеративен град. Когато сградите оживеят

17 септември 2021 | Технологии

Често се спираме на дигитални технологии, които ни отпращат далеч напред, в едно почти фантастично бъдеще. Неотдавна стана дума например за това дали е възможно безсмъртието.

Този път ще поговорим за нещо още по-малко вероятно от края на смъртта. Само си представете… София да стане модерен, чист, подреден, добре организиран град, свързан с природата и отговарящ на нуждите и желанията на жителите си.

Ще поговорим за една концепция от бъдещето, която ползва технологиите, за да… ни върне в миналото. Регенеративният град е направление, което като че ли много точно се вписва в решенията на всички актуални щекотливи теми, свързани с грижата ни за населеното място. Време е да полетим във въображението, като същевременно стъпим здраво на земята.

Регенеративен град

Снимка: Tom Fisk, Pexels

 

Хора и улици, град като град

С пандемията уж доста хора се върнаха към селата… щеше да е чудесно настина. Ще е интересно какво ще кажат скорошните данни от националното преброяване (когато го позволят хакерите и обичайното туткане на бюрокрацията), но, така или иначе, тенденцията май не се оказа толкова силна и трайна. София спечели глътка въздух, докато ние бяхме затаили дъх в първите месеци на ковид суматохата, после бавно и сигурно се върна към обичайния си претрупан, запушен и препълнен вид.

Така или иначе, въпросът не е в София. Нито тя е България, нито чак толкова се отличават генералните ѝ проблеми от тези на другите големи градове по света (допълнени, разбира се, от безспорното управленско безхаберие тук).

Така че нека помечтаем.

Регенеративните градове са новата концепция, за която се говори доста на запад в контекста на всички основни проблеми на модерните мегаполиси.

Те не са конкретно решение, а рамка, логика, в която да се подреждат конкретните решения за всяко населено място.

 

В който друго, освен да се влюбиш,

просто няма какво да се случи

Какво е градът? Дали е просто сумата от всички сгради, подредени по оптималния начин с добра инфраструктура? Максималният възможен баланс между бетона и зеленото?

Той е много повече сбор от историите на всички жители, които се раждат, живеят и умират в него. Замислете се, дали бихте описали родното си място в сгради, или в случки?

Това е първата точка от концепцията за регенеративните градове. Те се интересуват не просто от сбора на правилата и статистиката, а от историите на отделните хора, които се превръщат във водещ фактор. Затова не е учудващо, че в държавите, където направлението напредва, много архитекти навлизат в дебрите на дизайна. А много специалисти в различни области на дизайна се включват в планирането. Двете направления все повече се привличат и допълват и основната точка на тази среща е отделната човешка история.

В изграждането на регенеративния град се записват възможно най-голям брой истории, класифицират се, анализират се и се вземат под внимание при всяко следващо решение.

 

Бали сено

Снимка: Mihály Köles, Unsplash

 

Живея на последния етаж,

в една мансарда точно под звездите

Основната идея на регенеративните градове е да развият връзка между организацията на населените места и естествените процеси, които се случват в тях.

Архитектите, които създават направлението, казват, че до момента сме използвали индустриален подход в урбанизацията. Той винаги е бил воден от това как да бъдат оптимизирани ресурсите така, че да удовлетворят максимално възможно най-голям брой от обитателите.

Всичко това обаче в един момент води до други проблеми, като презастрояване, мръсен въздух, транспортни трудности, неудобства с хигиената. Да не говорим пък за това колко по-уязвима се оказа градската среда, когато изведнъж всички обществени дейности се наложи да се затворят за месеци. А това са именно онези ресурси, за които се смята, че водят хората в градовете.

 

И твойте електрични глобуси

всуе тъй празнично блестят

И те наистина ги водят в много голяма степен. Днес статистиката на ООН показва, че 54,4% от хората живеят в градове. Може да не звучи внушително, но в огромната част от останалите проценти доминират развиващите се страни, които е твърде вероятно през следващите десетилетия също да се променят.

Градовете днес покриват 2% от земната повърхност, но отговарят за 78% от енергийната консумация на планетата, произвеждайки повече от 60% от общите ни въглеродни емисии.

Разбира се, както е модерно за последния четвърт век, регенеративните градове разчитат и на връзката с природата. Следващият фактор при изграждането им е да се вземат предвид естествените процеси на ландшафта в конкретния регион. Огромните сгради не е редно да спират естествения ход на ветровете. Винаги е важно да има достатъчно пространства, отделени за зеленина, за паркове, за онова, което противостои на свръхурбанизираната реалност.

 

Регенеративен град

Снимка: CHUTTERSNAP, Unsplash

 

Спи градът в безшумните тъми

„Основният принцип на регенеративните градове е да възстановят връзката между населените места и естествените системи, от които те зависят.“ Думите са на един от основоположниците на идеята Стефан Шуриг.

Според него това, от което се нуждаем, е модел, при който градовете комбинират и балансират социалните, икономическите и екологичните фактори и им осигуряват симбиоза. Който създава добро място за живот на хората, стимулира културния живот и подхожда с елемент на творчество при решаването на проблемите“.

Казано по-метафорично и в духа на технологиите, през последните десетилетия приоритетът в градоустройството беше хардуерът, а не софтуерът. Съобразяването със строги правила, вместо гъвкавостта и търсенето на детайли. А това в много случаи влияе зле на цялостния живот на хората с поредица от проблеми, които са почти универсални. Като използването на лични автомобили вместо обществения транспорт и колелата; бетон вместо зеленина; стандартизирана архитектура вместо индивидуален подход, повече офиси за сметка на жилища; молове вместо културни пространства.

Всичко това дълго време беше мотор за икономиката, което е съвсем обяснимо. В най-слабо развитите страни базираните в градовете икономически дейности осигуряват средно 55% от брутния вътрешен продукт. Този процент се вдига на 73 за средно развитите страни и на цели 85 за най-напредналите. Заради това икономиката лесно се превръща в приоритет за сметка на индивидуалните удобства, природната среда и други фактори.

 

Ела във София, ела, ела.

Ела във моя град на песента!

В много държави, при това не само на запад, пикът на това явление отдавна отмина, вземат се все повече мерки, които правят градовете по-близки до модела на регенеративните, докато при нас дори кризата не усмири обратното направление.

За момента доста места по света въплъщават отделни елементи от принципа, но все още няма пример, който да го покрива напълно.

Доста напреднал в това отношение е проектът „Живеещо бъдеще“, представляващ обща рамка, по която се изработват концепциите за регенеративни градове. Благодарение на нея управниците получават насоки за планирането, дизайна и изграждането на нови жилищни пространства, които помагат за симбиотична връзка между хората и всички аспекти от градската среда.

Подобен пример има и в Русия. От 2014-а се работи по идеята за „живите градове“. В нея се включват все повече населени места, като целта е до 2035 г. те да станат 1000. За да бъде определено като „жив град“, населеното място трябва изцяло да покрие критериите за това устройството му да е съобразено с нуждите на хората и с природата. Да прилага в достатъчна степен последните научни достижения в планирането. За момента критериите са малко абстрактни, но на форумите на движението се включват все повече специалисти и може би един ден това ще доведе до сериозен напредък.

 

Снимка: 95C, Pixabay

 

Като теменужен остров

в лунносребърни води

Един от първите градове, които обявяват, че ще приемат за основа регенеративния принцип е Витенберг в Германия, още през 2013 г. Следва Айова Сити през 2014-а, където резултатите за момента изглеждат доста по-впечатляващи. Местният проект се нарича „Екополис“ и включва както пълна реорганизация на строителството, така и изцяло нов градоустройствен план. Екологичните технологии са навсякъде, зеленината е много повече. Енергийният баланс е в полза на щадящите природата технологии.

Навсякъде се въвеждат и колелата. Тук Айова Сити черпи опит от Копенхаген, където 50% от всички пътувания са с колело, а при 520 000 жители има 560 000 велосипеда.

Постепенно в Айова Сити се появяват градини за зеленчуци дори в самия център. Целта е скоро градът да произвежда 40% от храната, нужна на жителите му. Да, процесът е дълъг и сложен, постепенно се обновяват квартал по квартал, но резултатът си струва.

Всичко това се случва, след като Айова Сити е пострадал тежко от наводнение заради лошо планиране и местните власти си дават сметка, че трябва доста повече да се опитат да влязат в стъпка с природата.

Дано наистина не винаги е нужен някакъв катаклизъм, за да се задействат политиците по такива теми…

 

София, София, мой малък Лондон

В идеалния вариант регенеративният град използва всяка възможност, за да се развива. Той работи на принципа на система със затворен цикъл. Пречиства повече вода, отколкото използва и реагира бързо на всяка промяна.

Звучи като утопия? Определено за момента е така, признават дори някои от създателите на принципа. Все пак е и доста смислена рамка, макар и крайните цели да се изпълняват в най-добрия случай частично.

И така, помечтахме заедно, време е да се върнем към действителността. Надявам се, ще простите примерите ми, свързани със София, те със сигурност важат и за много български (и не само) градове. Просто това е моят град, харесвам си го, дишам с него (дори когато въздухът е като памук). И упорито вярвам, че преди човекът най-накрая да стъпи на Марс или да постигне безсмъртието, ще имаме не просто цял квартал със здрави плочки, но и отношение към градоустройството от рода на концепцията за регенеративните градове…

 

 


Вдъхнови промяна

Ако темата ви е заинтригувала, на изпроводяк ще ви разкажа за едно предстоящо събитие. Щом сте стигнали дотук, значи идеята за регенеративните градове ви е на сърце (онлайн никой няма време да чете докрай). И може би имате какво да кажете, да осмислите по темата, искате да научите още за нея?

От 1 до 3 октомври 2021 г. можете да се включите в българското издание на хакатона за глобалните цели на ООН (Global Goals Jam Bulgaria). Темата за регенеративните градове ще е водеща за събитието, заедно с тази за дизайна, насочен от егоистичното към екосистемно мислене.

„Хакатон“ значи много неща, в случая става дума за среща на хора със сходни интереси, които обсъждат даден казус и се състезават по отбори, за да предлагат най-доброто решение.

Към темата за регенеративните градове привлече вниманието ми организаторката на хакатона Стефка Пейкова. Тя е дизайнер с разнообразни интереси, работила е в Англия и Канада, а днес я срещаме в Австралия.

След като сама попада на подобен хакатон, решава от другия края на кълбото ни да организира събитието и у нас. Създава, отново дистанционно, организацията „Вдъхнови промяна“, за да прави всяка година българско издание на глобалната инициатива.

 

Природа

Снимка: Ivan Bandura, Unsplash

 

 

От обсъждане към решение

Сега ще е второто му издание. Партньори са WWF България и Институтът за кръгова икономика, те ще зададат конкретни казуси, над които участниците да мислят. Ще се включат български младежки делегати към ООН и млади психолози, които да дадат своя поглед към темата за отдалечаването на човека от природата. Ще се говори за кръгова икономика, използване на природата за решаване на проблеми.

Участието е безплатно, можете да се запишете тук.

Смисълът съвсем не е символичен. Както стана ясно, отборите ще решават реални казуси, но освен че ще се състезават, могат да дадат и напълно реални решения. Партньорите са организации, от които зависи решаването на конкретни проблеми, свързани с градоустройството и отношението ни с природата.

Освен това става дума за събитие, което тази година се провежда в над 80 града на всички континенти. Накрая най-добрите проекти се събират в мащабен документ, чиято цел е да се обменят добри практики в тази област от разни краища на света.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия...

повече информация
„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Алгоритмите за генериране на изображение по описание са хит през последните месеци. Те са изумителен пример за това на какво е способен вече ИИ. Започна се с DALL·E, последваха безброй други модели,...

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен център, уникален за целия...

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед звучи като приказка. И е приказка, само че от дигиталните времена. Някак по български, започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене…...

повече информация
Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Много Дигитални истории звучат като научна фантастика, а вече се случват пред очите ни. В други случаи големите надежди, които възлагаме на дадена технология, не се оказват оправдани. И някой, който...

повече информация
Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Тук можете да прочетете подробно как и защо решението на OpenAI се оказа сериозен пробив в редица области. Той се...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Какви ли илюстрации може да нарисува изкуственият интелект по произведенията на Ботев, Дебелянов, Борис Христов, Георги Господинов?
Как ли ще разтълкуват алгоритмите за генериране на изображение класически цитати от българската литература?
Този тип ИИ е хит през последните месеци, той е изумителен пример за това на какво са способни вече технологиите. Заради него се появи новото умение да се описват правилно изображенията, така че съответният алгоритъм да генерира точно това, което се очаква. А какво ли ще се случи, когато го „захраним“ със строфите на доказани майстори?
Ето прелюбопитните резултати!

повече информация
Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Безспорно всеки ден вече четем текстове, генерирани от алгоритъм. Как става това на практика?
Има ли програми, базирани на изкуствен интелект, готови да вземат хляба на хората, които работят със слово?
Репортери, редактори, коректори, копирайтъри, дигитални маркетолози, писатели, преводачи… кои от всички тях най-скоро могат да бъдат „заместени“?
Срещам се с няколко от най-популярните приложения за генериране и обработка на текст. Ето какво имат да покажат те.

повече информация
Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Той показа, че ИИ е способен на чудеса в толкова много области. И ето че идва следващото поколение. Макар и забавил се спрямо първоначалните очаквания, GPT-4 се очаква да бъде представен съвсем скоро.
Дали от него можем да получим дори много повече? С какво се различава от предшественика си? Кои са областите, в които очакваме да донесе чудеса?

повече информация

Най-новите:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство.
Какво ли би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?

повече информация
„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Какви ли илюстрации може да нарисува изкуственият интелект по произведенията на Ботев, Дебелянов, Борис Христов, Георги Господинов?
Как ли ще разтълкуват алгоритмите за генериране на изображение класически цитати от българската литература?
Този тип ИИ е хит през последните месеци, той е изумителен пример за това на какво са способни вече технологиите. Заради него се появи новото умение да се описват правилно изображенията, така че съответният алгоритъм да генерира точно това, което се очаква. А какво ли ще се случи, когато го „захраним“ със строфите на доказани майстори?
Ето прелюбопитните резултати!

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен институт, уникален за региона.
Начинанието се ражда благодарение на упоритите усилия на проф. Мартин Вечев. Идеята му идва през 2003 г., докато кандидатства за докторантура в Кеймбридж и на поредната бланка трябва да попълни какво мечтае да постигне през следващите 20 години.
Но как се случи тази тиха научна революция? Какви са най-големите рискове пред начинанието? Как ще изглежда България, ако проектът се развие според очакванията? За какво мечтае неговият създател?
Как проф. Вечев успя да доведе тази седмица в София някои от световните учени, които създават утрешния ден?

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед е приказка, само че от дигиталните времена. Започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене… а днес Dronamics е може би най-обещаващият и самобитен български стартъп, който носи в себе си огромния потенциал да промени цялата транспортна индустрия.
Двамата братя са изпреварили с години състезатели като Amazon и DHL, до края на 2022-а прототипният им дрон – „Черният лебед“, ще полети на първия си търговски полет. Той носи товар от 350 килограма на 2500 километра със скорост почти 200 км/ч и разход на гориво… под 7 на 100.
„Летяща баничарка“ го нарича Свилен Рангелов. Срещаме се, за да ни разкаже пъстрата история дотук. Как проект, започнал у нас, води с няколко години пред Amazon? Как ще изглежда невероятното бъдеще на транспортната индустрия, ако „Черният лебед“ прелети успешно и последните стъпки от дългия си път към успеха? Защо ли двамата братя от 8 години не се бръснат и си струва… всички да стискаме палци най-накрая да ги видим без бради?

повече информация
Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Безспорно всеки ден вече четем текстове, генерирани от алгоритъм. Как става това на практика?
Има ли програми, базирани на изкуствен интелект, готови да вземат хляба на хората, които работят със слово?
Репортери, редактори, коректори, копирайтъри, дигитални маркетолози, писатели, преводачи… кои от всички тях най-скоро могат да бъдат „заместени“?
Срещам се с няколко от най-популярните приложения за генериране и обработка на текст. Ето какво имат да покажат те.

повече информация
Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Той показа, че ИИ е способен на чудеса в толкова много области. И ето че идва следващото поколение. Макар и забавил се спрямо първоначалните очаквания, GPT-4 се очаква да бъде представен съвсем скоро.
Дали от него можем да получим дори много повече? С какво се различава от предшественика си? Кои са областите, в които очакваме да донесе чудеса?

повече информация
Share This