Регенеративен град. Когато сградите оживеят

сеп. 17, 2021 | Технологии

Регенеративен град. Когато сградите оживеят

17 септември 2021 | Технологии

Често се спираме на дигитални технологии, които ни отпращат далеч напред, в едно почти фантастично бъдеще. Неотдавна стана дума например за това дали е възможно безсмъртието.

Този път ще поговорим за нещо още по-малко вероятно от края на смъртта. Само си представете… София да стане модерен, чист, подреден, добре организиран град, свързан с природата и отговарящ на нуждите и желанията на жителите си.

Ще поговорим за една концепция от бъдещето, която ползва технологиите, за да… ни върне в миналото. Регенеративният град е направление, което като че ли много точно се вписва в решенията на всички актуални щекотливи теми, свързани с грижата ни за населеното място. Време е да полетим във въображението, като същевременно стъпим здраво на земята.

Регенеративен град

Снимка: Tom Fisk, Pexels

 

Хора и улици, град като град

С пандемията уж доста хора се върнаха към селата… щеше да е чудесно настина. Ще е интересно какво ще кажат скорошните данни от националното преброяване (когато го позволят хакерите и обичайното туткане на бюрокрацията), но, така или иначе, тенденцията май не се оказа толкова силна и трайна. София спечели глътка въздух, докато ние бяхме затаили дъх в първите месеци на ковид суматохата, после бавно и сигурно се върна към обичайния си претрупан, запушен и препълнен вид.

Така или иначе, въпросът не е в София. Нито тя е България, нито чак толкова се отличават генералните ѝ проблеми от тези на другите големи градове по света (допълнени, разбира се, от безспорното управленско безхаберие тук).

Така че нека помечтаем.

Регенеративните градове са новата концепция, за която се говори доста на запад в контекста на всички основни проблеми на модерните мегаполиси.

Те не са конкретно решение, а рамка, логика, в която да се подреждат конкретните решения за всяко населено място.

 

В който друго, освен да се влюбиш,

просто няма какво да се случи

Какво е градът? Дали е просто сумата от всички сгради, подредени по оптималния начин с добра инфраструктура? Максималният възможен баланс между бетона и зеленото?

Той е много повече сбор от историите на всички жители, които се раждат, живеят и умират в него. Замислете се, дали бихте описали родното си място в сгради, или в случки?

Това е първата точка от концепцията за регенеративните градове. Те се интересуват не просто от сбора на правилата и статистиката, а от историите на отделните хора, които се превръщат във водещ фактор. Затова не е учудващо, че в държавите, където направлението напредва, много архитекти навлизат в дебрите на дизайна. А много специалисти в различни области на дизайна се включват в планирането. Двете направления все повече се привличат и допълват и основната точка на тази среща е отделната човешка история.

В изграждането на регенеративния град се записват възможно най-голям брой истории, класифицират се, анализират се и се вземат под внимание при всяко следващо решение.

 

Бали сено

Снимка: Mihály Köles, Unsplash

 

Живея на последния етаж,

в една мансарда точно под звездите

Основната идея на регенеративните градове е да развият връзка между организацията на населените места и естествените процеси, които се случват в тях.

Архитектите, които създават направлението, казват, че до момента сме използвали индустриален подход в урбанизацията. Той винаги е бил воден от това как да бъдат оптимизирани ресурсите така, че да удовлетворят максимално възможно най-голям брой от обитателите.

Всичко това обаче в един момент води до други проблеми, като презастрояване, мръсен въздух, транспортни трудности, неудобства с хигиената. Да не говорим пък за това колко по-уязвима се оказа градската среда, когато изведнъж всички обществени дейности се наложи да се затворят за месеци. А това са именно онези ресурси, за които се смята, че водят хората в градовете.

 

И твойте електрични глобуси

всуе тъй празнично блестят

И те наистина ги водят в много голяма степен. Днес статистиката на ООН показва, че 54,4% от хората живеят в градове. Може да не звучи внушително, но в огромната част от останалите проценти доминират развиващите се страни, които е твърде вероятно през следващите десетилетия също да се променят.

Градовете днес покриват 2% от земната повърхност, но отговарят за 78% от енергийната консумация на планетата, произвеждайки повече от 60% от общите ни въглеродни емисии.

Разбира се, както е модерно за последния четвърт век, регенеративните градове разчитат и на връзката с природата. Следващият фактор при изграждането им е да се вземат предвид естествените процеси на ландшафта в конкретния регион. Огромните сгради не е редно да спират естествения ход на ветровете. Винаги е важно да има достатъчно пространства, отделени за зеленина, за паркове, за онова, което противостои на свръхурбанизираната реалност.

 

Регенеративен град

Снимка: CHUTTERSNAP, Unsplash

 

Спи градът в безшумните тъми

„Основният принцип на регенеративните градове е да възстановят връзката между населените места и естествените системи, от които те зависят.“ Думите са на един от основоположниците на идеята Стефан Шуриг.

Според него това, от което се нуждаем, е модел, при който градовете комбинират и балансират социалните, икономическите и екологичните фактори и им осигуряват симбиоза. Който създава добро място за живот на хората, стимулира културния живот и подхожда с елемент на творчество при решаването на проблемите“.

Казано по-метафорично и в духа на технологиите, през последните десетилетия приоритетът в градоустройството беше хардуерът, а не софтуерът. Съобразяването със строги правила, вместо гъвкавостта и търсенето на детайли. А това в много случаи влияе зле на цялостния живот на хората с поредица от проблеми, които са почти универсални. Като използването на лични автомобили вместо обществения транспорт и колелата; бетон вместо зеленина; стандартизирана архитектура вместо индивидуален подход, повече офиси за сметка на жилища; молове вместо културни пространства.

Всичко това дълго време беше мотор за икономиката, което е съвсем обяснимо. В най-слабо развитите страни базираните в градовете икономически дейности осигуряват средно 55% от брутния вътрешен продукт. Този процент се вдига на 73 за средно развитите страни и на цели 85 за най-напредналите. Заради това икономиката лесно се превръща в приоритет за сметка на индивидуалните удобства, природната среда и други фактори.

 

Ела във София, ела, ела.

Ела във моя град на песента!

В много държави, при това не само на запад, пикът на това явление отдавна отмина, вземат се все повече мерки, които правят градовете по-близки до модела на регенеративните, докато при нас дори кризата не усмири обратното направление.

За момента доста места по света въплъщават отделни елементи от принципа, но все още няма пример, който да го покрива напълно.

Доста напреднал в това отношение е проектът „Живеещо бъдеще“, представляващ обща рамка, по която се изработват концепциите за регенеративни градове. Благодарение на нея управниците получават насоки за планирането, дизайна и изграждането на нови жилищни пространства, които помагат за симбиотична връзка между хората и всички аспекти от градската среда.

Подобен пример има и в Русия. От 2014-а се работи по идеята за „живите градове“. В нея се включват все повече населени места, като целта е до 2035 г. те да станат 1000. За да бъде определено като „жив град“, населеното място трябва изцяло да покрие критериите за това устройството му да е съобразено с нуждите на хората и с природата. Да прилага в достатъчна степен последните научни достижения в планирането. За момента критериите са малко абстрактни, но на форумите на движението се включват все повече специалисти и може би един ден това ще доведе до сериозен напредък.

 

Снимка: 95C, Pixabay

 

Като теменужен остров

в лунносребърни води

Един от първите градове, които обявяват, че ще приемат за основа регенеративния принцип е Витенберг в Германия, още през 2013 г. Следва Айова Сити през 2014-а, където резултатите за момента изглеждат доста по-впечатляващи. Местният проект се нарича „Екополис“ и включва както пълна реорганизация на строителството, така и изцяло нов градоустройствен план. Екологичните технологии са навсякъде, зеленината е много повече. Енергийният баланс е в полза на щадящите природата технологии.

Навсякъде се въвеждат и колелата. Тук Айова Сити черпи опит от Копенхаген, където 50% от всички пътувания са с колело, а при 520 000 жители има 560 000 велосипеда.

Постепенно в Айова Сити се появяват градини за зеленчуци дори в самия център. Целта е скоро градът да произвежда 40% от храната, нужна на жителите му. Да, процесът е дълъг и сложен, постепенно се обновяват квартал по квартал, но резултатът си струва.

Всичко това се случва, след като Айова Сити е пострадал тежко от наводнение заради лошо планиране и местните власти си дават сметка, че трябва доста повече да се опитат да влязат в стъпка с природата.

Дано наистина не винаги е нужен някакъв катаклизъм, за да се задействат политиците по такива теми…

 

София, София, мой малък Лондон

В идеалния вариант регенеративният град използва всяка възможност, за да се развива. Той работи на принципа на система със затворен цикъл. Пречиства повече вода, отколкото използва и реагира бързо на всяка промяна.

Звучи като утопия? Определено за момента е така, признават дори някои от създателите на принципа. Все пак е и доста смислена рамка, макар и крайните цели да се изпълняват в най-добрия случай частично.

И така, помечтахме заедно, време е да се върнем към действителността. Надявам се, ще простите примерите ми, свързани със София, те със сигурност важат и за много български (и не само) градове. Просто това е моят град, харесвам си го, дишам с него (дори когато въздухът е като памук). И упорито вярвам, че преди човекът най-накрая да стъпи на Марс или да постигне безсмъртието, ще имаме не просто цял квартал със здрави плочки, но и отношение към градоустройството от рода на концепцията за регенеративните градове…

 

 


Вдъхнови промяна

Ако темата ви е заинтригувала, на изпроводяк ще ви разкажа за едно предстоящо събитие. Щом сте стигнали дотук, значи идеята за регенеративните градове ви е на сърце (онлайн никой няма време да чете докрай). И може би имате какво да кажете, да осмислите по темата, искате да научите още за нея?

От 1 до 3 октомври 2021 г. можете да се включите в българското издание на хакатона за глобалните цели на ООН (Global Goals Jam Bulgaria). Темата за регенеративните градове ще е водеща за събитието, заедно с тази за дизайна, насочен от егоистичното към екосистемно мислене.

„Хакатон“ значи много неща, в случая става дума за среща на хора със сходни интереси, които обсъждат даден казус и се състезават по отбори, за да предлагат най-доброто решение.

Към темата за регенеративните градове привлече вниманието ми организаторката на хакатона Стефка Пейкова. Тя е дизайнер с разнообразни интереси, работила е в Англия и Канада, а днес я срещаме в Австралия.

След като сама попада на подобен хакатон, решава от другия края на кълбото ни да организира събитието и у нас. Създава, отново дистанционно, организацията „Вдъхнови промяна“, за да прави всяка година българско издание на глобалната инициатива.

 

Природа

Снимка: Ivan Bandura, Unsplash

 

 

От обсъждане към решение

Сега ще е второто му издание. Партньори са WWF България и Институтът за кръгова икономика, те ще зададат конкретни казуси, над които участниците да мислят. Ще се включат български младежки делегати към ООН и млади психолози, които да дадат своя поглед към темата за отдалечаването на човека от природата. Ще се говори за кръгова икономика, използване на природата за решаване на проблеми.

Участието е безплатно, можете да се запишете тук.

Смисълът съвсем не е символичен. Както стана ясно, отборите ще решават реални казуси, но освен че ще се състезават, могат да дадат и напълно реални решения. Партньорите са организации, от които зависи решаването на конкретни проблеми, свързани с градоустройството и отношението ни с природата.

Освен това става дума за събитие, което тази година се провежда в над 80 града на всички континенти. Накрая най-добрите проекти се събират в мащабен документ, чиято цел е да се обменят добри практики в тази област от разни краища на света.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

През последните години технологиите, свързани с обработка на естествени езици, се развиват главозамайващо. Създаването на текст, генерирането на изображения по описание са примери, които се...

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите?...

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин? Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към света на информационните технологии. Цели 15 години e в тази...

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите? Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта...

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Чудите се дали си струва да опитате с програмирането? Ще се опитам да ви отговоря. Тази Дигитална история не е като другите. Ако имате опит в тази област или пък тя ви е безинтересна, не губете...

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните две десетилетия. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
Анонимен или трол. Кой се крие зад профила?

Анонимен или трол. Кой се крие зад профила?

Кой си ти? Този зад уж автентичния профил насреща? Стои ли човекът зад истинското си име, или се крие? Дали анонимността е свободата, или обратното – тя идва тогава, когато винаги знаеш кой е насреща?
Първо бяхме анонимни по подразбиране, после се наложи като стандарт да стоим с истинската си личност зад хейта, който бълваме в социалните мрежи, а анонимната роля се оказа маргинална.
Как извървяхме този път и какво се очертава напред? Къде минава днес разделителната линия и накъде се насочва? Дали повече хора ще се вливат в анонимните батальони или хегемоните ще направят така, че да си прикрит онлайн да стане невъзможно?

повече информация
Бъдеще без престъпления или дигитален концлагер?

Бъдеще без престъпления или дигитален концлагер?

Алгоритмите, оказва се, вече могат да предскажат кога и къде ще се случи престъпление. По този начин безброй животи може да бъдат съхранени. Човечеството да бъде принудено да се сбогува с тази изконна негова черна страна – престъпността.
Ами съдебната система? В Китай вече официално част от присъдите се определят от изкуствен интелект, чиито решения се оспорват само ако има сериозни доказателства. Значи ли това краят на съдебните грешки, юридическите хватки, несъвършенствата в тази област?
Ще оставим ли Джон Гришам без работа? Или ще се озовем в ужасната последна сцена на един знаменит роман – мъж и жена си приказват, когато зад тях един стоманен глас изрича: „Вие сте покойници“?
Ако всяко престъпление може да бъде предсказано или справедливо наказано, ще стане ли животът ни невероятно спокоен? Или ще се озовем в свръхконтролиран световен концлагер?

повече информация

Най-новите:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация
Share This