Регенеративен град. Когато сградите оживеят

сеп. 17, 2021 | Технологии

Регенеративен град. Когато сградите оживеят

17 септември 2021 | Технологии

Често се спираме на дигитални технологии, които ни отпращат далеч напред, в едно почти фантастично бъдеще. Неотдавна стана дума например за това дали е възможно безсмъртието.

Този път ще поговорим за нещо още по-малко вероятно от края на смъртта. Само си представете… София да стане модерен, чист, подреден, добре организиран град, свързан с природата и отговарящ на нуждите и желанията на жителите си.

Ще поговорим за една концепция от бъдещето, която ползва технологиите, за да… ни върне в миналото. Регенеративният град е направление, което като че ли много точно се вписва в решенията на всички актуални щекотливи теми, свързани с грижата ни за населеното място. Време е да полетим във въображението, като същевременно стъпим здраво на земята.

Регенеративен град

Снимка: Tom Fisk, Pexels

 

Хора и улици, град като град

С пандемията уж доста хора се върнаха към селата… щеше да е чудесно настина. Ще е интересно какво ще кажат скорошните данни от националното преброяване (когато го позволят хакерите и обичайното туткане на бюрокрацията), но, така или иначе, тенденцията май не се оказа толкова силна и трайна. София спечели глътка въздух, докато ние бяхме затаили дъх в първите месеци на ковид суматохата, после бавно и сигурно се върна към обичайния си претрупан, запушен и препълнен вид.

Така или иначе, въпросът не е в София. Нито тя е България, нито чак толкова се отличават генералните ѝ проблеми от тези на другите големи градове по света (допълнени, разбира се, от безспорното управленско безхаберие тук).

Така че нека помечтаем.

Регенеративните градове са новата концепция, за която се говори доста на запад в контекста на всички основни проблеми на модерните мегаполиси.

Те не са конкретно решение, а рамка, логика, в която да се подреждат конкретните решения за всяко населено място.

 

В който друго, освен да се влюбиш,

просто няма какво да се случи

Какво е градът? Дали е просто сумата от всички сгради, подредени по оптималния начин с добра инфраструктура? Максималният възможен баланс между бетона и зеленото?

Той е много повече сбор от историите на всички жители, които се раждат, живеят и умират в него. Замислете се, дали бихте описали родното си място в сгради, или в случки?

Това е първата точка от концепцията за регенеративните градове. Те се интересуват не просто от сбора на правилата и статистиката, а от историите на отделните хора, които се превръщат във водещ фактор. Затова не е учудващо, че в държавите, където направлението напредва, много архитекти навлизат в дебрите на дизайна. А много специалисти в различни области на дизайна се включват в планирането. Двете направления все повече се привличат и допълват и основната точка на тази среща е отделната човешка история.

В изграждането на регенеративния град се записват възможно най-голям брой истории, класифицират се, анализират се и се вземат под внимание при всяко следващо решение.

 

Бали сено

Снимка: Mihály Köles, Unsplash

 

Живея на последния етаж,

в една мансарда точно под звездите

Основната идея на регенеративните градове е да развият връзка между организацията на населените места и естествените процеси, които се случват в тях.

Архитектите, които създават направлението, казват, че до момента сме използвали индустриален подход в урбанизацията. Той винаги е бил воден от това как да бъдат оптимизирани ресурсите така, че да удовлетворят максимално възможно най-голям брой от обитателите.

Всичко това обаче в един момент води до други проблеми, като презастрояване, мръсен въздух, транспортни трудности, неудобства с хигиената. Да не говорим пък за това колко по-уязвима се оказа градската среда, когато изведнъж всички обществени дейности се наложи да се затворят за месеци. А това са именно онези ресурси, за които се смята, че водят хората в градовете.

 

И твойте електрични глобуси

всуе тъй празнично блестят

И те наистина ги водят в много голяма степен. Днес статистиката на ООН показва, че 54,4% от хората живеят в градове. Може да не звучи внушително, но в огромната част от останалите проценти доминират развиващите се страни, които е твърде вероятно през следващите десетилетия също да се променят.

Градовете днес покриват 2% от земната повърхност, но отговарят за 78% от енергийната консумация на планетата, произвеждайки повече от 60% от общите ни въглеродни емисии.

Разбира се, както е модерно за последния четвърт век, регенеративните градове разчитат и на връзката с природата. Следващият фактор при изграждането им е да се вземат предвид естествените процеси на ландшафта в конкретния регион. Огромните сгради не е редно да спират естествения ход на ветровете. Винаги е важно да има достатъчно пространства, отделени за зеленина, за паркове, за онова, което противостои на свръхурбанизираната реалност.

 

Регенеративен град

Снимка: CHUTTERSNAP, Unsplash

 

Спи градът в безшумните тъми

„Основният принцип на регенеративните градове е да възстановят връзката между населените места и естествените системи, от които те зависят.“ Думите са на един от основоположниците на идеята Стефан Шуриг.

Според него това, от което се нуждаем, е модел, при който градовете комбинират и балансират социалните, икономическите и екологичните фактори и им осигуряват симбиоза. Който създава добро място за живот на хората, стимулира културния живот и подхожда с елемент на творчество при решаването на проблемите“.

Казано по-метафорично и в духа на технологиите, през последните десетилетия приоритетът в градоустройството беше хардуерът, а не софтуерът. Съобразяването със строги правила, вместо гъвкавостта и търсенето на детайли. А това в много случаи влияе зле на цялостния живот на хората с поредица от проблеми, които са почти универсални. Като използването на лични автомобили вместо обществения транспорт и колелата; бетон вместо зеленина; стандартизирана архитектура вместо индивидуален подход, повече офиси за сметка на жилища; молове вместо културни пространства.

Всичко това дълго време беше мотор за икономиката, което е съвсем обяснимо. В най-слабо развитите страни базираните в градовете икономически дейности осигуряват средно 55% от брутния вътрешен продукт. Този процент се вдига на 73 за средно развитите страни и на цели 85 за най-напредналите. Заради това икономиката лесно се превръща в приоритет за сметка на индивидуалните удобства, природната среда и други фактори.

 

Ела във София, ела, ела.

Ела във моя град на песента!

В много държави, при това не само на запад, пикът на това явление отдавна отмина, вземат се все повече мерки, които правят градовете по-близки до модела на регенеративните, докато при нас дори кризата не усмири обратното направление.

За момента доста места по света въплъщават отделни елементи от принципа, но все още няма пример, който да го покрива напълно.

Доста напреднал в това отношение е проектът „Живеещо бъдеще“, представляващ обща рамка, по която се изработват концепциите за регенеративни градове. Благодарение на нея управниците получават насоки за планирането, дизайна и изграждането на нови жилищни пространства, които помагат за симбиотична връзка между хората и всички аспекти от градската среда.

Подобен пример има и в Русия. От 2014-а се работи по идеята за „живите градове“. В нея се включват все повече населени места, като целта е до 2035 г. те да станат 1000. За да бъде определено като „жив град“, населеното място трябва изцяло да покрие критериите за това устройството му да е съобразено с нуждите на хората и с природата. Да прилага в достатъчна степен последните научни достижения в планирането. За момента критериите са малко абстрактни, но на форумите на движението се включват все повече специалисти и може би един ден това ще доведе до сериозен напредък.

 

Снимка: 95C, Pixabay

 

Като теменужен остров

в лунносребърни води

Един от първите градове, които обявяват, че ще приемат за основа регенеративния принцип е Витенберг в Германия, още през 2013 г. Следва Айова Сити през 2014-а, където резултатите за момента изглеждат доста по-впечатляващи. Местният проект се нарича „Екополис“ и включва както пълна реорганизация на строителството, така и изцяло нов градоустройствен план. Екологичните технологии са навсякъде, зеленината е много повече. Енергийният баланс е в полза на щадящите природата технологии.

Навсякъде се въвеждат и колелата. Тук Айова Сити черпи опит от Копенхаген, където 50% от всички пътувания са с колело, а при 520 000 жители има 560 000 велосипеда.

Постепенно в Айова Сити се появяват градини за зеленчуци дори в самия център. Целта е скоро градът да произвежда 40% от храната, нужна на жителите му. Да, процесът е дълъг и сложен, постепенно се обновяват квартал по квартал, но резултатът си струва.

Всичко това се случва, след като Айова Сити е пострадал тежко от наводнение заради лошо планиране и местните власти си дават сметка, че трябва доста повече да се опитат да влязат в стъпка с природата.

Дано наистина не винаги е нужен някакъв катаклизъм, за да се задействат политиците по такива теми…

 

София, София, мой малък Лондон

В идеалния вариант регенеративният град използва всяка възможност, за да се развива. Той работи на принципа на система със затворен цикъл. Пречиства повече вода, отколкото използва и реагира бързо на всяка промяна.

Звучи като утопия? Определено за момента е така, признават дори някои от създателите на принципа. Все пак е и доста смислена рамка, макар и крайните цели да се изпълняват в най-добрия случай частично.

И така, помечтахме заедно, време е да се върнем към действителността. Надявам се, ще простите примерите ми, свързани със София, те със сигурност важат и за много български (и не само) градове. Просто това е моят град, харесвам си го, дишам с него (дори когато въздухът е като памук). И упорито вярвам, че преди човекът най-накрая да стъпи на Марс или да постигне безсмъртието, ще имаме не просто цял квартал със здрави плочки, но и отношение към градоустройството от рода на концепцията за регенеративните градове…

 

 


Вдъхнови промяна

Ако темата ви е заинтригувала, на изпроводяк ще ви разкажа за едно предстоящо събитие. Щом сте стигнали дотук, значи идеята за регенеративните градове ви е на сърце (онлайн никой няма време да чете докрай). И може би имате какво да кажете, да осмислите по темата, искате да научите още за нея?

От 1 до 3 октомври 2021 г. можете да се включите в българското издание на хакатона за глобалните цели на ООН (Global Goals Jam Bulgaria). Темата за регенеративните градове ще е водеща за събитието, заедно с тази за дизайна, насочен от егоистичното към екосистемно мислене.

„Хакатон“ значи много неща, в случая става дума за среща на хора със сходни интереси, които обсъждат даден казус и се състезават по отбори, за да предлагат най-доброто решение.

Към темата за регенеративните градове привлече вниманието ми организаторката на хакатона Стефка Пейкова. Тя е дизайнер с разнообразни интереси, работила е в Англия и Канада, а днес я срещаме в Австралия.

След като сама попада на подобен хакатон, решава от другия края на кълбото ни да организира събитието и у нас. Създава, отново дистанционно, организацията „Вдъхнови промяна“, за да прави всяка година българско издание на глобалната инициатива.

 

Природа

Снимка: Ivan Bandura, Unsplash

 

 

От обсъждане към решение

Сега ще е второто му издание. Партньори са WWF България и Институтът за кръгова икономика, те ще зададат конкретни казуси, над които участниците да мислят. Ще се включат български младежки делегати към ООН и млади психолози, които да дадат своя поглед към темата за отдалечаването на човека от природата. Ще се говори за кръгова икономика, използване на природата за решаване на проблеми.

Участието е безплатно, можете да се запишете тук.

Смисълът съвсем не е символичен. Както стана ясно, отборите ще решават реални казуси, но освен че ще се състезават, могат да дадат и напълно реални решения. Партньорите са организации, от които зависи решаването на конкретни проблеми, свързани с градоустройството и отношението ни с природата.

Освен това става дума за събитие, което тази година се провежда в над 80 града на всички континенти. Накрая най-добрите проекти се събират в мащабен документ, чиято цел е да се обменят добри практики в тази област от разни краища на света.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Доверявай, но проверявай онлайн!

Доверявай, но проверявай онлайн!

Ако не сте чували какво е „социално инженерство“ или „инженерия“, както казва, че е правилно да го наричаме днешният ни гост, сигурно си представяте сюжет като от „Франкенщайн“ – инженерът си прави човек… Или пък от конспиративните теории за контрол на масите.
Независимо дали сте го чували обаче, важно е все повече да си говорим по тази тема. Защото става дума за най-опасната и най-ефективната атака в дигиталния свят. Която не засяга компютри, мрежи, сървъри или програми, а най-слабото звено във веригата: човека.
„Днес пробивите в киберсигурността стават все по-често през социалната инженерия – метод, който използва манипулации и манипулативни техники, така че хората да бъдат измамени и така да бъде получен достъп до чувствителна информация“, казва специалистът по киберсигурност Пламен Цветанов.
Но кои са най-важните стъпки, за да се предпазим? Какви са най-големите рискове да подценим човек, от другата страна? Защо доверието онлайн трябва да бъде дефицитна стока? Темата е важна за всеки, дори да не си дава сметка…

повече информация
Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Знаете ли, че невинаги напрежението в мрежата у нас е било 220 волта? А че една прелюбопитна българска компютърна игра от началото на 80-те направо се превръща в… пророчество още със заглавието си? Как ли изглеждат първите български електрически скутери? А дали „хипстърите от 60-те“, които са ги ползвали, са имали как да си вземат и радио-тв-грамофон… достатъчно е било да са способни да носят 120 кг на рамо.
Отново се отправяме из пъстрата история на българската техника с най-точния и увлекателен гид. Вече 15 години Антон Оруш събира море от информация (и експонати), разказващи за миналото и настоящето ѝ. Невероятната му съдба, достойна за роман, бе една от първите дигитални истории.
Ето, качваме се в машината на времето за 5 спирки назад в историята, 5 интересни истории, свързани с миналото на технологиите по нашите земи.

повече информация

Най-новите:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
Share This