TL;DR

апр. 9, 2021 | Технологии

TL;DR

9 април 2021 | Технологии

TL;DR: Вече никой няма време да чете дълги, сложни текстове. Или пък не? Имаме нужда от тях, за да не ни „гръмне“ мозъкът?

Ако някога сте попадали на тези букви и не знаете какво значат, струва си да научите – срещат се все по-често, независимо какво четиво сте „разлистили“ на монитора. Too long; didn’t read. „Много дълго, не го прочетох“.

Първо се появиха в коментарите в социалните мрежи, после самите автори на по-дълги текстове започнаха да ги пъхат на първия ред, в отчаян опит да предадат поне накратко каквото имат да казват. И чак след това, ако има някакъв шанс – да се опитат все пак да спечелят и от времето на онзи, който е останал.

 

Толстой харесва това

Погледът тича ли, тича, няма време. Заглавието, първото изречение. Скролвай, скролвай! Много абзаци, скука, бързо нататък! И пак. Погледът тича ли, тича…

Като хамстерче във въртележка.

Всеки се е усещал, че понякога просто сканира съдържанието на поредната безсмислена статия, която е отворил във фейсбук, заради примамливото ѝ заглавие. Или по-скоро „скимира“, както е модерно да се казва – „отхапва“ си оттук-оттам от текста, няма време да го чете така, както „поглъщахме“ добрите стари книги – дума по дума, и дава напред.

Какво толкова?

Това явление със сигурност се отразява много сериозно върху начина, по който възприемаме света около нас. Компютърната епоха революционно промени не само подхода ни към текстовете, но и като цяло способностите ни да възприемаме информация. Все повече свикваме да сканираме за ключови думи, да пропускаме нюансите в опит да усвоим още и още информация, например от фейсбук фийда си.

 

 

Със 100 километра в час

Донякъде странно предвид казанотото дотук, оказва се, че по-успешни онлайн са по-дългите текстове. Според редица проучвания, що се отнася до блоговете например, средната дължина на успешните постове през последните години расте. Днес се говори дори за повече от 2000 думи. Такива текстове се оценяват най-високо и от гугъл.

Парадоксът е само на повърхността. Истината е, че по-дългите текстовете се котират просто защото в тях е събрана цялата информация. Не всеки влиза, за да прочете статията, повечето хора я избират, знаейки, че в многото ще намерят това малко, което им трябва. Скимирайки текста или дори търсейки по ключова дума в браузъра. Доказателство за това: въпреки че средната дължина на успешните текстове расте, времето, прекарвано на съответните страници от средния потребител, намалява, според повечето проучвания, на които попаднах.

Тоест, „TLDR проблемът“ изобщо не идва от това, че не четем дълги текстове. А че сме напът окончателно да се отучим да четем внимателно, съсредоточено, дума по дума.

 

Чете, всичко чете

Най-голямата разлика идва от самото ни изначално отношение към текста. Преди броени години, за да стигнат думите ни до стотина читатели, единственият път щеше да бъде да пишем в някакъв вестник, с часове да мислим всяка дума. После над нея грижливо да остави следа редакторът, ако трябва, да ни върне текста за усъвършенстване. И накрая, след като работният цикъл и печатната преса се завъртят, той да се появи на хартия. Където пък да живее много дълго – и след години някой закъснял читател може да ни се обади за фактологична грешка.

Днес пишем. И постваме. После пишем и постваме. Пишем и постваме, буквите и думите летят безкритично. Да, има и онлайн медии, които по някакъв начин запазват стария стил на създаване (и евентуално четене) на текстове. Но те са малцинство, пазарът ги помита. Сърцераздирателният пост във фейсбук си се споделя и споделя с всичките си безбройни граматични грешки, цялата прибързаност, паразитни думи, лоша структура…

Така редактирането остава за нас. Четейки, подсъзнателно се опитваме да се доберем до смисъла през мъглата и постепенно свикваме. Забравяме да обръщаме толкова внимание на това как е написан текстът, бързаме да лайкнем и скролнем.

 

Фейсбук не читател

Преди около 6000 години създаването на първите протописмености води до последната значима историческа промяна в мозъка ни като вид, смятат днес невронауките. Тази промяна започва със способността ни да съхраняваме елементарна информация – например, колко овце имаме, за да завърши с това, че вече сме способни да четем, да пишем, да мислим абстрактно, да обработваме обеми от информация, които и досега не са по силите на никой друг вид на Земята.

„Четящият мозък“ постепенно отприщва след себе си феномени като критичното мислене, аналогиите, аналитичния поглед, отчитането на различните гледни точки (основната точка, позволяваща изобщо да говорим за демокрация) и дори емпатията.

Големият въпрос обаче гласи: каква част от тези явления би могла да бъде повлияна от фундаменталната промяна в начина, по който четем?

Както пише преподавателката от МИТ Шери Тъкъл, цитирана от „Гардиън“ – ние като общество не грешим, че включваме иновациите в живота си. Но бъркаме сериозно, защото игнорираме въпроса какво разрушаваме или губим с дадена иновация.

Що се отнася до дигиталното четене, последната година още повече утвърди промяната. В процеса, когато цели поколения минават от хартията изцяло на електронния носител, си струва да си задаваме въпроси за това от какво може би се лишаваме.

стари книги

Снимка: Jose Antonio Alba, Pixabay

 

За глави е

Първото, за което дори няма нужда да питаме учените, е търпението. Четенето на електронния носител винаги е по-разсейващо от една страна заради самия начин, по който четем от екрана – всички проучвания показват, че се случва по-бързо, отколкото на хартия. От друга – заради многото изкушения, които дебнат онлайн. Така стигаме до втория голям въпрос – концентрацията.

Мислите ли, че днес го има за много хора онзи момент, в който сядаме с книгата в ръка и два часа не можем да се отделим от нея, следейки сюжетни линии, обстоятелства, характери? Доста трудно, нали? Обаче именно в нюансите, в стила, във всяка една от думите, подбрана на място, се крие истинската наслада от четенето. Също и истинската полза за мозъка ни.

Дори това не е краят. Стига се дотам, че превръщаме бързото четене в идеал и самоцел. Говори се все повече за ускореното, фракталното, метачетенето и други направления, с които целта е да усвояваш още и още. Маркетинг лидери обясняват, че за да станеш като най-успелите, не бива да си губиш време със случайни книги, достатъчно е да четеш резюметата, да прелистваш. Да се спираш само на онова, което ти се е сторило изключително важно и няма как четенето да ти се размине. Да превърнем книгите в TED презентации, за да не си губим времето.

Но стига сме разсъждавали, нека поканим в дискусията учените.

 

Пенчо, бре!

Умението ни да четем не е вродено, то се развива и има нужда от среда, в която да се случи. Освен това то се адаптира към изискванията на тази среда – от характеристиките на писмената система, която се ползва, до това какво е средството – хартия или екран. Ако това средство е бързо, ориентирано към мултитаскинг, стимулиращо към бързото усвояване на големи обеми от информация, такова ще е и четенето, на което ще се научим.

В Ставангер, Норвегия, психоложката Ане Манген и нейните колеги решили да проучат как студентите възприемат четенето на материала от различни средства. Дали им кратък разказ – любовна история, като половината го прочели на хартия, останалите – на електронна книга. Първите се оказали драстично по-добри, когато трябвало да направят подробен преразказ и да отговорят за различни детайли от сюжета.

Отново цитирана от „Гардиън“, психоложката Патрисия Грийнфилд е на мнение, че все по-малко внимание и време се отделят за явленията, свързани с бавното, отнемащо време, задълбочено четене. Така децата, които четат само на екран, нямат време да развият умения като критичното мислене или емпатията. И това си личи още в 4-и – 5-и клас.

Проучвания на Запад показват, че все по-малко ученици и студенти са склонни да отделят време за дългите, протяжни, по-сложни и задълбочени четива от XIX и XX век. Със сигурност и тук, на Изток, е така. Логично е да стигнем до извода, че след като това „когнитивно нетърпение“ е почти непобедимо, така ще е и след това в живота. Същите тези хора няма да могат да четат дълги договори, да подхождат по-задълбочено към ежедневните си проблеми, да събират информация, за да решат дадена трудност. Или пък да си създават аргументирано мнение по важните за обществото въпроси.

 

Поколението Z

Самото скимиране е повече от интересно явление, за което си струва да отключим самонаблюдението си. Следващия път, когато отворите дълга статия по тема, която ви е интересна, направете си усилието да проверите дали наистина четете всичко. Ще се изненадате.

Едно от особено ценните впечатления на първите читатели на „Дигитални истории“ беше от приятел, който каза, че е харесал текстовете толкова, че „почти не скролвах“.

Замислих се. Преди десетилетие тази оценка щеше да ми звучи като подигравка, а сега е огромен комплимент.

Ако още не сте скролнали надолу (благодаря!), нека допълня, че огромна част от хората четат интернет страниците, като погледът им прелита под формата на буквите F или Z.

Те прочитат първия ред.

После сканират през всичко останало и окото им или си харесва някакъв следващ ред в средата на абзаца, или минава в края му.

Всички го правим.

 

Дългият дълг

После стигаме и до писането. Онлайн пишеш, за да се стараеш да се харесаш. В конкуренцията с милиони други автори, при това в дисциплина, която не е особено честна, няма правила. Така че се учиш да угаждаш на тези изисквания. Да слагаш правилните ключови думи, така че текстовете да се харесват на търсачките. Да ги наместваш в правилната част на абзаца.

Да забравяш, че текстът всъщност е една цялост. Живо същество с раждане, развитие, щастие, кулминация, край…

Неслучайно авторите на успешни текстове в интернет най-често са или анонимни, или еднодневки, или познати в своите си специализирани ниши.

Само че в едно подобно състезание много скоро ще загубим битката с изкуствения интелект. Защото той знае как да пише така, че да се харесва. Или поне скоро ще се научи, не се съмнявайте.

Новото четене ражда новото писане. Ако тази страница бъде отворена от 161 души, според усреднената интернет статистика, 61 от тях или 38% ще излязат, преди да прочетат дори и заглавието. Петима от останалите изобщо няма да скролнат надолу. В най-добрия случай до края на текста ще стигнат 12 смели читатели от огромната кохорта, с която започнахме. Тогава как трябва да пиша, за да ме четат онлайн? Бързо, смилаемо, атрактивно. С големи заглавия, накъсан текст.

Няма пък.

книги

Снимка: Free-Photos, Pixabay

Дългият път към дома

В книгата си „Третата вълна“ социологът Алвин Тофлър говори за раждането на „клиповото мислене“. Съвременният човек получава значително повече информация в сравнение с предците си. Какво ти повече – днес за няколко часа онлайн се сблъскваме с повече информация, отколкото няколко поколения назад са получавали за целия си живот. За да успеем да се справим с тази лавина, се опитваме да фрагментираме информацията и да си „вземем“ само онова, което ще ни върши работа. Вместо филм, възприятието ни вече е от накъсани образи, като в музикален клип. Светът се превръща в калейдоскоп от факти и събития без взаимовръзки и сюжет.

Скимиращото четене е естественото последствие, особено когато дойде и подсъзнателната ни нужда да искаме още и още информация, да скролваме ли, скролваме…

В невронауките отдавна е известен принципът „използвай го, или го губиш“. Ето защо е важно, знаейки какво ни дава дигиталното четене и какво ни отнема, да минем на следващото ниво. Да култивираме умението си да се съсредоточаваме, да четем внимателно, да се наслаждаваме на текста, независимо дали е на екрана ни, или на хартия. Иначе рискуваме да не предадем на следващите поколения някои от най-ценните човешки качества, които, както вече стана ясно, са неразривно свързани с класическото бавно четене.

Може би наивно вярвам, че в тази посока могат да помогнат добрите стари истории.

Защото те са, които продължават да вълнуват онлайн. Независимо дали става дума за новини, за култура, за комуникация с близките. Животът ни е низ от истории и ми се струва, че ще дойде моментът, когато цената им онлайн ще се вдигне. Ще минем на следващото ниво от просто развълнувалия ни умилителен фейсбук статус до пълноценната, пъстра история, в която всеки детайл и всяка дума от текста заслужава внимание. Защото е на мястото си.

 

По-читатели

Немалко са медийните изследователи, които смятат, че в дългите четива е спасителният пояс на качествената журналистика онлайн. И наистина – задълбочените материали, създадени с умение и старание, допълнени с възможностите на мултимедията, си заслужава да бъдат онова, за което да отделяме няколко минути на ден, вземайки ги от безсмисленото скролване. Зависи от нас.

Нетипично за „Дигитални истории“, това е първият текст, в който история всъщност няма. Просто ми се щеше да поговорим за нещо, което е толкова важно за това как възприемаме историите.

Да, знам, че бързате, и аз съм така. Обаче запазете малко от времето и за добрата стара книга, или поне смислената, изящно написана история онлайн.

Забавете темпото поне за малко. Няма да съжалявате.

Дишайте.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то? „Олимпиадата е нашият...

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува? Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал. „Все едно си говориш с призрак“, описва...

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени...

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме...

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме едновременно представителите си в националния ни и в Европейския парламент. Ключови избори има в 8 от 10-те най-големи държави на планетата, поне 2 милиарда души се очаква да се озоват пред урните (ако не отидат за гъби).
И ако за нас през последните години това се превърна в повтарящо се често, не особено атрактивно и мотивиращо задължение, то ето че за първи път демократичните процедури от подобен мащаб се случват в епохата след ChatGPT. Във времето, когато изкуственият интелект се превърна в голямата възможност и предизвикателство. И всичко това – на фона на цялостния упадък на интереса към демократичните процеси. В зората на зараждащите се обществени сътресения, които, няма как, са свързани изключително пряко с технологичната революция, в която живеем.
Може ли изкуственият интелект да се превърне в ключов фактор, който ще решава задаващите се избори? Има ли как да намалим риска да бъдем манипулирани в избора си, на фона на и без това манипулативните форми на комуникация онлайн? Как ще изглежда и колко е далеч моментът, когато технологиите ще ни позволят да направим следващите стъпки от развитието ни като вид, от начина, по който е организирано и управлявано обществото ни? Ето осем повода за замисляне.

повече информация
Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива

Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива

Много е лесно да различиш човек, който някога е програмирал от останалите – „докосвал“ ли си код, просто няма как да не си виждал Stack Overflow. Само за 15 години сайтът с въпроси и отговори промени из основи начина, по който работят програмистите. Превърна се в Мека за софтуерните инженери, в спасителен пристан за почти всеки ежедневен техен проблем.
Днес обаче легендата върви към своя залез. При това, по ирония на съдбата, заради напредъка в технологиите, който сама направи възможен…
Нещо повече – заради упадъка на проекта мнозина вещаят сериозни проблеми, с които ще се сблъскват следващите програмисти.
Историята на Stack Overflow е показателна за това къде сме днес в света на технологиите. За стремителната скорост, с която се променяме. За семенцата, за добрите идеи, които могат да покълнат само ако попаднат в подходящата среда и в точния момент. И за бързината, с която до вчера непоклатимият гигант се превръща в сянка на себе си.

повече информация
Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация

Най-новите:

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Днес в мрежата можем да си говорим както никога за важните неща, да чуем мнението на най-интелигентните хора, да обсъдим, а… се чудим за какво да се изпокараме.
За и против правителството, Тръмп, скандалната участничка в „Ергенът“ (защото се очаква да избират само нескандални). Машинното гласуване, ваксините, съдебната реформа. Новия чалга хит, поредната недомислена законова промяна и какво ли още не.
Знаем, че живеем в социалните балони, че платформите за съдържание отдавна не са място за среща с приятели, а големи телевизори, които правят всичко, за да погълнат вниманието ни, но… какво от това?
Можем ли да променим нещо? Струва ли си? Ето един малък експеримент, гарниран с 8 повода за замисляне.
Ще се върнем към темата за ковид и начина, по който я осмислихме. Ще тръгнем по пътя на една журналистическа публикация, за да поразмишляваме заедно. За мястото, докъдето сме стигнали.

повече информация
„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?
Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.
„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.
Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“
Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?
„Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме едновременно представителите си в националния ни и в Европейския парламент. Ключови избори има в 8 от 10-те най-големи държави на планетата, поне 2 милиарда души се очаква да се озоват пред урните (ако не отидат за гъби).
И ако за нас през последните години това се превърна в повтарящо се често, не особено атрактивно и мотивиращо задължение, то ето че за първи път демократичните процедури от подобен мащаб се случват в епохата след ChatGPT. Във времето, когато изкуственият интелект се превърна в голямата възможност и предизвикателство. И всичко това – на фона на цялостния упадък на интереса към демократичните процеси. В зората на зараждащите се обществени сътресения, които, няма как, са свързани изключително пряко с технологичната революция, в която живеем.
Може ли изкуственият интелект да се превърне в ключов фактор, който ще решава задаващите се избори? Има ли как да намалим риска да бъдем манипулирани в избора си, на фона на и без това манипулативните форми на комуникация онлайн? Как ще изглежда и колко е далеч моментът, когато технологиите ще ни позволят да направим следващите стъпки от развитието ни като вид, от начина, по който е организирано и управлявано обществото ни? Ето осем повода за замисляне.

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация
Share This