Ето че Маркес е жив, отново е в най-силните си години, но работи милиони пъти по-бързо. Имаме книга след книга, след книга… Сбъдната мечта. Ако пък не си падате по дългите изречения, или дори по литературата, просто претворете същия пример със Селинджър, Достоевски или Дебелянов. Или пък с Фреди Меркюри, Бах или Ван Гог.

На 24 октомври 2018-а на търг на аукционната къща „Кристис“ в Ню Йорк започва наддаването за леко странния (дори за модерното изкуство) портрет на някой си Едмон дьо Белами. Очаква се цена от $7000 – $10 000, но спорът се ожесточава. Колекционерите се впускат в люто наддаване, докато накрая най-упоритият отказва конкуренцията с предложение от $432 500!

Честно казано, ако видите картината, надали бихте я взели и без пари да краси уютната ви трапезария – на нея има своеобразен портрет на мъж, чието лице като че ли някой погрешна е изтрил с мокър парцал. Бихме дали думата на самия художник, за да ни обясни какво е имал предвид, но няма да се получи. Защото той дори си няма име, не е човек, а компютърна програма.

Едмон дьо Белами в целия му блясък. Снимка: Уикипедия

Творението като творец

Повече маркетингов трик или наистина скоро изкуственият интелект ще рисува майсторски? Можем ли да научим компютърна програма да създава музика, литература?

Дълго време безрезервно смятахме, че това е едно от нещата, които отличават хората от машините – липсата на въображение, на артистизъм, на способност да се изразяват чрез изкуство. Дали е така наистина?

Създател на технологията, който пък създала Белами, е 19-годишният тогава Роби Барат. Той показал проекта си онлайн, а друга група програмисти – „Обвиъс“ (от английски – „очевиден“), подходили по-прагматично и с малки промени изработили конкретната програма, намацала шармантния посвоему Едмон дьо Белами.

Опити за това компютърът да твори има във всяко изкуство. През 2017-а софтуер написа продължение на „Хари Потър“, напоследък се появяват много убедителни електронни композитори. Започват спорове кой в такъв случай е творецът – компютърът или създателят му, а съответно – кой заслужава авторските права? Такива се разгарят и след историята с Едмон дьо Белами.

Понякога пък машината и човекът се допълват – американската певица Tарин Саутърн издаде албума си “I AM AI“ („Аз съм изкуствен интелект“), композиран и продуциран изцяло от софтуер.

Изкусно

А какво ще кажете за… нова песен на „Нирвана“? Да, Кърт Кобейн отдавна не е сред нас, но един изкуствен интелект се опита да „се напъха в обувките му“ точно навръх годишнина през април 2021-а. Проектът Over the Bridge използва платформата Google AI Magenta, която е „захранена“ с много песни на групата. Алгоритъмът е анализирал вокала, акордите, поотделно всяко от инструменталните изпълнения. Резултатът е изцяло авторска песен, в която участието на човека е само като вокал – изпълнител на име Ерик Хоган. Но ето, чуйте сами Drowned in the Sun:

Компютрите ни отменят във все повече човешки задачи. Тук не говорим за това, че са по-добри в сглобяването на коли, те вече помнят вместо нас. И не просто телефонните номера или рождените дни, те пазят спомените ни от най-важните моменти. Знаят накъде отиваме, скоро сами ще карат и колите ни. Напът са да „вземат хляба“ на журналистите. Дали пък да не им дадем и правото да творят?

А способни ли са да го правят?

Компютрите вече умеят да се учат от това, което виждат, да трупат познания и да анализират. Ясно е, че те са по-добри от хората в шаха, атрактивните турнири останаха в миналото. През 2016-а падна и последната крепост – „Алфа Гоу“ победи Ли Седоу. Претендентът софтуер се разправи с човека, безспорен шампион по го. Това е древна източна игра, която има много повече възможни комбинации от шаха и изисква доволно количество усет и тактика според хората, които я практикуват.

В една от партиите „Гоу“ на 37-ия си ход приложил нетипичен ход. „Това не беше човешки избор. Никога не съм виждал човек да прави нещо подобно“, казва по-късно Седоу. „Но беше красиво…“

Изкуствовъд

Подобен опит има и човек от съвсем друг бранш – Рийпс Уан, първият бийтбоксър, който се изправя в битка с изкуствен интелект. И побеждава убедително. (Ако го срещнете, не му казвайте за многото загуби на компютрите на го и шах, докато не се стига до обрата. Бавно, с малко. Но необратимо.)

Съперникът се опитва да го наподобява. Учи се от него, напредва и… губи.

А в резултат, като подарък г-н Уан получава анализа, който е направил по време на състезанието неговият съперник. „Направо откачих, като ми казаха, че за 10-те минути изпълнение съм извадил 140 звука като на барабан. Много повече, отколкото бих могъл да възприема като човек“, казва той. Тоест: вместо да ги замени, изкуственият интелект би могъл да помага на музикантите, а и на останалите хора на изкуството, като им помага да научават повече за уменията си и да ги развиват.

Снимка: Artur Tumasjan, Unsplash

Изкуственяк

Би било много яко да научим компютрите да създават изкуство! Ако можехме да вкараме Джордж Р. Р. Мартин, автора на „Игра на тронове“, в софтуер, нямаше да чакаме 8 години за следващия том от поредицата, а камо ли да трябва да се примирим с постната развръзка, която ни предложиха нескопосаните му наследници във филмовия сценарий.

Какво се чуди всеки един писател? Дали ще ти бъде интересно. И… изненада! Точно същото се чуди фейсбук! А също и инстаграм, и гугъл дори. Ако приемем, че електронните „журналисти“ са вече тук, също и алгоритмите, които знаят как да ти покажат най-любопитното, най-важното, най-интересното, дали това важи и за писателите?

Ясно е, че днес изкуството (в професионалните му направления, а не като лично удоволствие) е водено в много голяма степен от това какво търси аудиторията.

Изкуственият интелект все още ни е подчинен, той не носи в себе си комплексната връзка между въображение, абстрактно мислене и епизодичната памет, която според учените създава креативността.

Рано или късно трябваше да стигнем дотук. Всъщност всичко в тази тема опира до въпроса какво са креативността и изкуството – естествен продукт на логичното мислене, или… магия. Отговорът зависи най-вече от това кого ще попитате. Аз например гласувам за второто, без да имам достатъчно аргументи да ви убедя. Но според много нашумелия през последните години историк Ювал Ноа Харари „по същество хората са колекция от биологични алгоритми, оформени от милиони години еволюция“. Тоест, всичко, което те правят, също е резултат от тези алгоритми. А още по-сериозен аргумент срещу втората гледна точка е този, че след като можем да създаваме изкуството като магия… вероятно може да създадем и друга магия, която да я репродуцира.

Искам изкуство

Машинното самообучение чрез невронни мрежи е хитово направление в компютърните науки. Основната му идея е, че компютрите могат да се учат, провеждайки информацията през своите многобройни изкуствени неврони. Те биват захранвани с огромни обеми данни, свързани с основната им и единствена „професия“. Ако софтуерът е художник, дават му да проучва внимателно произведения на изкуството, подбрани логически – например само ренесансова живопис.

Заради всичко това е напълно възможно невронната мрежа да проучи до изумителна точност стила на Моне и дори да произведе картина на импресиониста, която да изглежда досущ като негова, но това няма да е творчество. И всъщност важно ли е това, след като ще имаме едно прекрасно произведение на изкуството?

Снимка: cottonbro, Pexels

През последните години този тип технологии правят сериозни пробиви в много области. Например, все по-успешно намират следи от тумори на рентгеновите снимки. Способни са дори успешно да „ловят“ фалшивите новини. Когато обаче става дума за творчество, дали стига да прочетеш няколко хиляди книги и да ги анализираш, за да извлечеш есенцията? Дали синтезът е достатъчен, или е нужно още нещо? Свикнали сме да смятаме, че трябва и парченце интуиция, емпатия, метафорично мислене. Сам по себе си изкуственият интелект няма нещо подобно на вкус и не може да преценява кое произведение има стойност, но вече в много от изкуствата, като киното например, хората са на практика безпомощни без него.

„Кой би повярвал само преди няколко години, че ще сме способни да накараме компютъра да различава кое е рак и кое – не“, казва Арвинд Кришна, директор на изследователското звено на IBM. „Мисля, че това да научим изкуствения интелект какво е мелодично и красиво, е различно предизвикателство, защото е много по-субективно. Но може да бъде постигнато. Винаги може да дадеш на компютъра голям обем данни и да му кажеш: „Това според мен е красиво, а това не е“. И въпреки че усещането за красота ще варира при различните хора, вярвам, че изкуственият интелект ще е способен да покрие голяма част от него“.

Изкушение

Надали има автор, който не е прочел нито една книга, не е повлиян от прочетеното, като синтезира по някакъв начин. Освен това, понякога силата на самото изкуство е, че просто предава – без ефекти и без художествено украсяване, ето едно поле, в което компютрите веднага могат да се впишат.

До момента неведнъж ни се е налагало да променяме отношението си. Споменатите шах и го, безбройните медицински приложения, машинният превод, дори успешното филтриране на спама в пощата ни от софтуер са все неща, които днес смятаме за даденост, а допреди само 2-3 десетилетия са си били чиста фантастика.

Затова не е достатъчно да философстваме, остава да се вгледаме в още примери и да потърсим индикациите.

Тъй като споменахме вече киното като едно от изкуствата, в най-голяма степен променени от технологиите (заедно с фотографията), нека надникнем там. През 2016-а може би най-известният изкуствен интелект – проектът „Уотсън“ на IBM, пръв създаде сам трейлър на филм. За да подготви видеото съм хоръра „Морган“, суперкомпютърът анализирал звука, картината и сценария на хиляди произведения от жанра. После изследвал сцените от самата лента и ги сглобил толкова успешно, че създателите на филма така и не повярвали, че трейлърът е дело на робот.

Йеронимус Комп

Изобразителното изкуство е доста консервативна среда и може би затова случаят с Едмон дьо Белами привлича сериозно медийно внимание по света. А той не е единствен.

Германският художник Марио Клингеман представи през март 2019-а една изложба, отличаваща се със своята безкрайност. С помощта на програмисти той създава изкуствен интелект, рисуващ портретите на хора, които никога не са съществували. И по-добре, защото, между нас казано, повечето от тях изглеждат доста плашещо. Но не всички, понякога софтуерът показва учудващо добри попадения.

Клингеман е обучил изкуствения интелект с помощта на 15 000 портрета, нарисувани от хора в различни периоди. По време на изложбата новите хора се създават в реално време, показват се на екрана за няколко секунди и изчезват завинаги.

Портретите се създават с помощта на технологията „генеративна състезателна мрежа“ (GAN), при която паралелно работят две невронни мрежи. Първата – генераторът, се опитва да обобщава и копира информацията, а втората – дискриминаторът, се стреми да разграничи новата информация от въведената; търси неубедителността, грешката. Генерираните изображения минават от първата мрежа към втората и се връщат обратно многократно, докато дискриминаторът не може вече да открие разликата между фалшивия портрет и истински такъв. Идеята е, че по този начин изкуственият интелект развива и свои критерии, учи се да подбира внимателно това, което ще ни даде. И… може би се доближава до „творчеството“.

„Хората не са оригинални“, казва Клингеман. „Ние просто преоткриваме, правим връзки между нещата, които сме виждали. Докато ние сме способни само да пресъздадем това, което сме видели, или което са създали другите преди нас, машините могат да творят буквално от нищото“. Художникът казва, че обича най-много моментите, когато машините са успявали да надскочат системата и да направят нещо, което дори техните създатели – хора, не са предполагали.

Компси

Ето още един съвсем нов и интересен пример. $688 888 – за толкова се продаде през март 2021-а един… доста артистичен 12-секунден клип. По него заедно работят небезизвестният робот (роботка?!) София и италианският художник Адриано Боначето. Различни предишни творби на живописеца, известен с пъстрите си портрети, били вкарани в алгоритъма на изкуствения интелект, така че той да се опита да създаде свой собствен портрет на базата на стила на италианеца. Резултатът пък е сред пионерните, продадени на принципа на незаменимите токени (non-fungible token или NFT). Концепцията се крепи на технологията блокчейн и за нея ще ви разкажем скоро повече, не тя е темата на нашата среща. Така или иначе, тези почти 700 000 долара са дадени за следния клип:

 

View this post on Instagram

 

A post shared by Hanson Robotics Limited (@hansonrobotics)

Робот Павлович Чехов

„Нашата трансцеденталност умилява, едно обществото от звезди не може да е тайна.“

Какво е искал да каже със стиховете си авторът, пак няма как да ни каже. Познахте, писал ги е компютър. Поетични портрети (PoemPortrait) е проект на „Гугъл“, който по подадена дума генерира стих, базирайки се на невронната си мрежа, обучена с 20 милиона английски строфи от поезията на XIX век. Можете да поиграете с него, със сигурност някои стихове звучат доста добре, макар че понякога е мързелив и при една и съща подадена дума, ще ви върне същия резултат.

Но поезията, особено белият стих, като че ли по-лесно може да се получи с малко подкрепа на случайността. Според мен е дори по-лесно да се създаде робот – литературен критик, и да бъде пуснат във фейсбук. Доста по-трудни са нещата за нашите изкуствени колеги в прозата.

„Денят, в който един компютър написа роман“ е разказ за изкуствен интелект, който изоставя задълженията си към човечеството, след като внезапно открива, че има литературен талант. Написан е от компютър през 2016-а година, подпомогнат от създателите си – японски учени от Университета на бъдещето в Хакодате. Творбата се включила в „Хоши Шиничи“ – един от най-оспорваните конкурси за разказ в Япония и дори минала първия кръг. През следващата година това се превърнало в мода и от 1450 участници, 11 вече не били точно хора. Организаторите решили да не разкриват пред журито кой какъв е, но успехът на пионера засега не се е повторил – „изкуствените“ разкази оттогава са извън наградените.

ИИ Петров

Редно е и да отбележим, че авторът на „Денят…“ не бил съвсем честен – полът на главният герой и сюжетът били измислени и подадени от учените, заедно с доста подробен речник с думи, фрази и дори цели изречения, с които да сглоби историята. „В историята главният герой нямаше особено развитие, но пък текстът беше добре структуриран“, казва писателят от журито Сатоши Хасе.

А ако наистина такъв проект успее? Няма ли да се обезцени напълно и без това засегната немалко от модерните технологии днешна литература, ако имаме автори, които могат да пишат прекрасни текстове, при това със скорост хиляди страници в секунда?

Японският софтуер е бил доста подпомогнат от създателите си, но има доста добри идеи и в обратната посока. Почти всички писатели се оплакват, че нямат добра идея за следваща книга; че са блокирали; че не знаят как да продължат историята. Тогава може да дойде на помощ компютърът, който дори без кой знае колко сложен изкуствен интелект да се включи с идеи. Интересен пионерен софтуер е създал Кевин Крокет от Австралийския национален университет. Въвеждаш част от историята си, описващ главните герои и програмата се грижи да ти даде различни идеи какво да се случва нататък и как.

Щом отново обърнем погледа си, защо пък нашият приятел да не замени т.нар. литературни роби? Много от най-известните писатели днес не пишат чак толкова, а просто създават идеи, които след това се разписват от по-малко известни техни колеги, понякога обявени, а в други случаи отново оставащи в сянка. Днес голяма част от журналистическото съдържание във водещи световни информационни агенции се създава не от хора. Дали пък това не е още един вариант, по който да се допълнят човешката креативност и компютърната работоспособност?

Снимка: Possessed Photography, Unsplash

Софтуер Амадеус Моцарт

За десерт оставихме музиката, където също се случват интересни неща, свързани с изкуствения интелект. Още през 2015-а е направено изследване, в което повече от половината участници не могат да определят правилно коя музика е създадена от Йохан Себастиан Бах и коя – от специален софтуер.

Можете и сами да пробвате как работи AIVA – софтуер, композиращ филмова музика, рекламна, озвучаващ компютърни игри. Достатъчно е да му бъдат зададени ключовите характеристики: стилът, който търсите, емоциите и настроението, които искате да провокирате. Би могъл да започне от нищото или да обработи за вашите цели парче, което му изберете. В списъка с доволни клиенти личат имената на световни фирми.

През 2016-а пък учените от изследователското звено на „Сони“ разработват софтуер, който създава мелодия в стила на „Бийтълс“. Композиторът Беноа Кар завършва песента, която се казва “Daddy’s Car“.

Да кажем, че алгоритъмът го е напипал. Онова, най-важното, което прави генерирането на текст или музика изкуство. Имате 100 нови песни на „Бийтълс“, 10 кървави трагедии на Шекспир, поне толкова 1000-странични произведения на Джордж Р. Р. Мартин, само за времето, за което допреди 10 години компютърът ви се включваше. Това няма ли да промени отново всичко?

Дзен и изкуството на изкуството

Бях в кухнята и се чудех защо се е умълчал 2-годишният ми син в другия край. Когато го погледнах, улисан, той методично и усърдно чоплеше малки лепкави парченца от етикета на 11-литровата бутилка с минерална вода и ги лепеше обратно по нея – нагоре и надолу. „Тати, рисуваш“ – обясни ми той и макар че произведението му надали имаше шанс да вземе толкова пари, колкото намацаният от изкуствения интелект мосю дьо Белами, ми се стори доста по-добро.

Спомних си и за всички онези моменти, в които сам съм стоял пред белия екран (някогашен лист) и съм се чудил как да го направя по-смислен. Изкуството е творчество, но и емоция. Дали някога ще научим човека, въплътен в машината, да го прави по-добре от нас? Вярвам, че е възможно. Но едва когато го научим и на онази частица емоция, спонтанност, искреност, споделеност, осмисленост. Искрицата, което прави рисунката картина, а книгата – приключение. Способни ли сме? Може би, стига и сами да не забравим каква е тайната, улисани в магията на технологиите…

Снимка: Aideal Hwa, Unsplash

Публикувано: Dir.bg, 6 август 2019 г.

Последно обновяване: 26.04.2021 г.