Робот Павлович Чехов. Изкуственият интелект като писател

окт. 5, 2021 | Технологии

Робот Павлович Чехов. Изкуственият интелект като писател

5 октомври 2021 | Технологии

„Писането не е кой знае какво. Просто сядаш пред пишещата машина и кървиш.“ Думите са доста популярни, принадлежат на Хемингуей, който ги изпълва със смисъл през целия си живот. Романтични са, красиви, но надали изчерпват докрай формите на художествена литература. Кои са писателите и поетите, които успяват във все по-ожесточената битка на литературното поле? Дали са тези, които са били искрени, емоционални, които са създавали най-качествената литература? Или по-скоро другите, попаднали на подходящата аудитория в подходящия момент, уловили, случайно или целенасочено, това, което се търси. Цайтгайст.

Дали скоро сред най-успешните автори ще се намести и… някой изкуствен интелект?

Робот Бърнс

Той не кърви, за да пише, няма как да стане, защото не е от плът и кръв, а от битове и байтове. За изкуствения интелект се говори във все повече професии, но надали на този етап бихте си го представили точно в ролята на любим писател.

А може би би трябвало. Защото, какво прави любимият ви писател? Създава художествен текст, който може да ви увлече и да ви развълнува.

По такива теми е много лесно човек да отпусне въображението си и да навлезе в прогнозите, които минават границата на фантазията. В случая обаче, като че ли имаме достатъчно основания да вярваме, че изкуственият интелект може да се справи с тежката задача да създаде художествен текст, който да не може да бъде различен от човешки. При това в съвсем обозримото бъдеще. А нататък – наистина можем да минем в сферата на въображението, защото това ще промени драстично литературата и отношението ни към нея.

 

Джеймс Хадли Интерфейс

В „Дигитални истории“ често търсим различни роли за алгоритмите. Разсъждавали сме дали те могат да създават изкуство като цяло, поставяли сме ги в ролята на журналисти, политици, програмисти.

Може би ви е правило впечатление колко сериозно се подобри през последните години машинният превод. Особено ако става дума за някои от по-популярните езици, изходният текст от Google Translate вече доста близо, ако не и съвсем точно предава въведения. Само допреди няколко години съвсем не беше така, по-скоро преводите бяха близо до механично слепени една за друга и неадекватно звучащи поредици от преведени най-буквално думи.

Напредъкът се дължи на едно особено нашумяло през последните години направление в областта на изкуствения интелект и лингвистиката. Популярно със съкращението NLP (от Natural Language Processing), на български го наричаме „обработка на естествен език“. При него алгоритмите са впрегнати в това да разбират как „работи“ определен човешки език. И на базата на анализа да дават своите предложения в зависимост от задачата, която им е поставена. Да се опитват да поставят запетаите на правилното място, да превеждат. Или пък сами да генерират текст.

 

 

Машин Кинг

За да навлезем докрай в технологичната страна на темата, налага се да споменем още една абревиатура: GPT-3. Това е проектът, който рязко промени нещата, що се отнася до обработката на естествения език. Развива го OpenAI, неправителствена организация, разработваща изкуствен интелект. Създадена е през 2015-а от Елън Мъск и съмишленици, които заедно даряват над милиард долара. Тя е един от двамата големи играчи в тази област, заедно с DeepMind на „Гугъл“.

GPT-3 е представен през 2020-а. Представлява платформа с удобен интерфейс, чрез който различните проекти дават своите задачи и получават отговори. „Под капака“ се крие невронна мрежа – софтуер, способен да се учи и да търси закономерностите, обработвайки огромни обеми от информация. GTP-3 надминава с възможностите си и най-смелите мечти отпреди няколко години, обработвайки цели 175 милиарда параметри като начални данни. На езика на невронните мрежи, това ще рече, че толкова са били единиците информация, с които изкуственият интелект се е научил „да мисли“. „Прочел“ е 570 гигабайта внимателно подбран текст, за да „научи“ човешкия език.

GPT-3 се превърна в сензация, защото се оказа наистина добър в работата си. Изкуствен интелект, с който можеш да си говориш (почти) като с човек, на когото можеш да поставяш всякакви задачи. А той, бидейки форма на NLP, да изпълнява своята една-единствена функция: приема входни параметри и връща текстов резултат.

 

Франц Платка

И така, какво ще стане, ако го накараме да напише разказ от името на любим писател? По същество, през невронната мрежа ще минат всички произведения на автора, тя ще вземе предвид всичко останало, което сме задали като условия. Ще се опита да наподоби стила му и ще ни върне текста, който е сметнала за най-добър, след като го е съпоставила с оригиналните данни. Дали ще успее? Имайте малко търпение, съвсем скоро ще си направим собствен експеримент.

По същия начин невронните мрежи навлизат и в журналистиката. Голяма част от кратките информации и за най-големите в бранша вече се генерират автоматично. Просто вече не е нужно някой да си губи времето, за да каже, че мачът е завършил 1:0. Постепенно им се дават все повече и повече права.

Но нека се върнем на литературата. Защото, все пак, там я има и магията на всяко изкуство. Има го и творчеството, което допълва умението да се създава добре структуриран и изпълняващ основната си цел текст.

 

Робот писател

Снимка: Aaron Burden, Unsplash

 

Компютри Мураками

„Денят, в който един компютър написа роман“. Така се казва разказ, „написан“ още през 2016-а, в който основният сюжет се върти около робот, който изоставя задълженията си към човечеството, след като внезапно открива, че има литературен талант. Вече се досещате, че той не е написан от падащ си по станалите банални теми фантаст, а от изкуствен интелект.

Поне отчасти. Японските учени от Университета на бъдещето в Хакодате задават най-общи щрихи от сюжета и образа на главния герой на своята невронна мрежа. В интерес на истината, те добавят и доста подробен масив данни от думи, фрази и дори цели изречения, с които тяхното отроче да сглоби историята. И все пак, твърдят, че не влизат в ролята на редактори. Едно към едно пускат резултата, върнат им от алгоритъма, в един от най-оспорваните конкурси за разказ в Япония.

Немалко екипи са се опитвали да го правят и преди това, но „Денят…“ влиза в историята като първия разказ, генериран от алгоритъм, който минава във втория кръг от надпреварата. „В историята главният герой нямаше особено развитие, но пък текстът беше добре структуриран“, казва писателят от журито Сатоши Хасе.

През следващите години има още 11 опита в същия конкурс да се включи вече изцяло изкуствено генериран текст и всички се провалят. Хората побеждават.

Разбира се, неуспешните опити в тази посока не са малко. През 2017-а Рос Гудуин, журналист и технологичен ентусиаст създава своя невронна мрежа, с която се отправя „По пътя“ на Керуак. Минава през същите селища и въвежда видяното и чутото в алгоритъма, който е „прочел“ всичко от именития автор, когото се опитва да наподоби. Само че, по думите на читателите, резултатът звучи като Алиса от Страната на чудесата, срещнала Google Street View, за което ни разказва Сири. Не като Керуак.

 

Писател

Снимка: Yerson Retamal, Pixabay

 

И.И Петров

Тук е моментът да припомним, че във всички игри в началото алгоритмите едва ни се противопоставяха. После нещата бързо започваха да се променят. Каспаров загуби първата знакова битка по шах, след няколко години се оказахме по-слаби и във всички останали екзотични логически надпревари. Изкуственият интелект започва да ни побеждава дори в игри, чиито правила не знае, а учи в движение. Не остана логическо състезание, в което алгоритмите все още да отстъпват на хората.

Да, обаче литературата не е логическа надпревара, а изкуство. Там би трябвало винаги да го има и човешкото, творчеството, искрата на креативността. И все пак си струва за малко да се абстрахираме от тази гледна точка, дори само за да я подложим на съмнение, така че да я докажем безпристрастно.

Истински добрият писател има не само творческата искра, но и много богата култура, речников запас, умение да подрежда думите. Да гради образите и сюжета на базата на опита и таланта си. Кое от всичко това не би могло да бъде уловено от достатъчно сложен алгоритъм?

Както в логическите игри, редно е да започнем състезанието с по-лесното. Определено за момента алгоритмите се справят по-добре в света на поезията. Конкретно в „белия стих“ правилата просто ги няма. Там не са нужни точно структурираните изречения, последователността. По-кратките текстове, възможността, която лириците получават от филолозите – да не се съобразяват с правилата, дори в правописа… нека си го кажем направо, позволява по-лесно да се замаскират грешките на изкуствения интелект.

Ако се позаровите в модерните тенденции на онлайн поезията, много бързо ще се убедите, че в търсенето на оригиналност дори талантливите хора от плът и кръв започват да звучат като роботи. Лесно можем да подготвим бърз онлайн куиз и да се убедите, че няма как да отличим изкуствено генерираната поезия от естествено неловката такава.

 

 

Робот Босилек

„За мен България е като да зърна странен звук!
С мисли, изпълнени от морето и от на Слънцето звездите.“

Този поет може и да не е от най-даровитите, но би имал шанс да триумфира в немалко лирични надпревари. Да, тук става дума за генерирани от алгоритъм строфи. Това беше отговорът на ключовата дума „България“ в „Поетични портрети“ (Poem Portraits), проект, подкрепен от „Гугъл“. Зад него според създателите се крие невронна мрежа, обучена с 20 милиона английски строфи от поезията на XIX век.

Е, може би тук повече води лъскавата фасада, защото и след няколко въвеждания на същата дума, резултатът не се промени. Да, много е лесно да се криеш зад модерните словосъчетания „невронна мрежа“ и „изкуствен интелект“ и тъй като наистина са прекалено нашумели, трудно се отделя зърното от плявата.

Но успешните опити стават все повече. В Китай беше публикувана стихосбирката „На слънчевата светлина ѝ липсваха прозорците“. Алгоритъмът автор генерира над 10 000 сонета, от които бяха избрани 139. И наистина – сонетът е класическа форма с ясни рамки, която звучи доста по-лесно за изкуствено създаване. Ясно е какви са римите, ритъмът, който се търси. Невронната мрежа трябва по-скоро да опитва и опитва. А почти винаги в този тип системи работи и втори процес, който в случая е дори по-важен – да се анализира доколко убедително всеки резултат отговаря на предварителните изисквания и само най-добрите да бъдат изведени в края на тунела.

 

Проектът Verse by Verse

Проектът Verse by Verse – „стих подир стих“

 

Едгар Алън Бот

Ето че дойде време за един малко по-показател експеримент. Verse by Verse – „стих подир стих“, е още един проект на Google, където всеки може сам да изпита силата на изкуствения интелект в генерирането на поезия.

Този обаче е доста по-изпипан. За съжаление, както повечето подобни проекти обаче, е насочен само към англоезичния свят. Идеята е следната: задавате първи стих и избирате до трима измежду възможните поети в списъка, с чието творчество е „захранена“ невронната мрежа. Личат имената на Едгар Алън По, Емили Дикинсън, Уолт Уитман. После посочвате стихотворната форма, която търсите и резултатите започват да идват. Всеки от поетите ви „предлага“ по няколко възможности как стихът да продължи. Можете да избирате, променяте, експериментирате.

Например с българска класика. Какво ще се случи, ако въведем първите строфи на някои от най-известните стихове на български автори в официалния им превод на английски? А после, макар и с условностите на несъвършения превод обратно на български, ви ги представяме тук. Преводът не е поетичен, защото е интересно какво ни дава по смисъл изкуственият интелект – при него не търсим ритъма и римите, които иначе са си прецизно подбрани. Ето два примера.

„Жив е той, жив е! Там на Балкана,
вперил очи в небето на жълтия Запад.
Би ли се радвал на извора,
би ли отдал час на безкрая…“

„Пролет моя, моя бяла пролет,
за всяка птичка, която ми дари доверие.
Понякога в блаженството не ще предчувствам
как бих могъл да съхраня и трепетите си.“

 

Робот писател

Снимка: Fallon Michael, Unsplash

 

Киборг Уитман

Да кажем, че вече знаем какво би станало, ако Уитман и Вапцаров бяха седнали на кафе в Банско или Лонг Айлънд да потворят заедно. Отново с уговорката, че на английски ги има и ритъмът, и римата.

А ако любимият ви писател беше жив и можеше да твори? Ако Маркес беше не само още тук, но и в разцвета на творческите си сили? Няма ли да се обезцени напълно и без това засегнатата немалко от модерните технологии днешна литература, ако имаме автори, които могат да пишат прекрасни текстове, при това със скорост милиони страници в секунда?

Ето това е голямата промяна, която ще дойде, ако изкуственият интелект успее в това начинание. Ако състезанието завърши в негова полза, така, както се случи с шаха и всички останали игри. Ще имаме софтуер, който не е ограничен от простите ни човешки граници, няма нужда да спи, няма риск да се пропие. Няма я опасността да изпадне в творческа дупка и 10 години да не може да завърши книгата от важна поредица, както прави Джордж Р. Р. Мартин. С една дума, няма да кърви….

За такива теми си струва да се замисляме повече, особено ако проследим колко бързо напредва съперникът ни в състезанието. Какво ще стане тогава с хората писатели? Как ще различаваме трудовете им? Кой ще има авторското право за новите книги: алгоритмите ли, или техните създатели? Ще остане ли изобщо някой, който да чете?

Разбира се, има и хибриден вариант. Човешките състезания по шах си продължават, макар и със затихваща крива (някой знае ли кой е актуалният световен шампион?). Но защо пък нашият приятел, изкуственият интелект, да не замени т. нар. литературни роби? Много от най-известните писатели днес не пишат чак толкова, а просто създават идеи, които след това се разписват от по-малко известни техни колеги, понякога обявени, в други случаи оставащи в сянка. Дали това не вариант, при който да се допълнят човешката креативност и компютърната работоспособност?

 

 

Елисавета Програма

Връщаме се отново на GPT-3. След като платформата се появи, с нея започнаха какви ли не експерименти. Дори я накараха да пише компютърен код и стана доста ясно, че програмистите също няма защо да са прекалено спокойни за попрището си.

Истинският ѝ успех обаче дойде тогава, когато ѝ предоставиха възможността да създава дълги текстове, да влиза в дискусия. Разбира се, сред едно от първите предизвикателства беше и литературата, при това в по-тежкия вариант на състезанието: прозата.

„Гардиън“ даде шанс на алгоритъма да напише текст, в който да успокои хората за бъдещето им заедно с развития изкуствен интелект. Резултатът беше доста убедителен. „Мозъкът ми кипи от идеи!“ – смело възкликна GTP-3 в един текст, който върви логично и последователно.

Артистът и програмист Марио Клингеман, който обича да предизвиква творчеството на алгоритмите, постави на GPT-3 задачата за създаде текст със заглавие „Колко е важно да бъдеш в туитър“ в традициите на Джером К. Джером. И резултатът се оказа доста приличен, можете да го намерите тук.

 

Пишеща машина

Снимка: 15299, Pixabay

 

Алгоритъм Сергеевич Пушкин

Да, несъвършенства все още има, но напредъкът е доста сериозен. Скепсисът е здравословен, но такъв съществувашенего го имаше и в толкова много други области, където никога не сме си представяли, че можем да бъдат заменени от електронни творения.

Време е да се замислим не толкова дали машините скоро ще могат да създават литература, а кога ще стане това и дали ще сме подготвени. Какво сме склонни да им делегираме?

Защото генерирането на смислен текст по задание е първата, най-голяма и трудна стъпка, но после не би било никакъв проблем за алгоритмите да се научат и на това какво харесваме. Тук те вече са достатъчно добри. На уменията им да ни угаждат се крепят и търсенето онлайн, и социалните мрежи. После логично идва моментът, когато изкуственият интелект ще може не само да генерира текст в стила, който му е посочен, но ще прави и точно този, който е търсен, който удовлетворява от всяка гледна точка.

Дали тогава ще можем да правим разликата? Ако книгата е вълнуваща, стилът – изящен. Дали изобщо ще ни пука, или поне ще му простим, че докато пише, авторът няма как, като Хемингуей, да седи и да кърви…

 

Материалът е публикуван в списание InGlobo

Последно обновяване: 10.10.2021 г.

Робот писател

Снимка: Andrea De Santis, Unsplash

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Грешки (не)човешки

Грешки (не)човешки

Статията се препубликува от Тоест. Тя е част от рубриката Порция език и е подготвена съвместно с Павлина Върбанова.   Има ли грешка, има и прощка. Ако сте открили нещо нередно тук, значи и вие...

повече информация
Тест: Ще различите ли ИИ глас от човешки?

Тест: Ще различите ли ИИ глас от човешки?

Можете ли да си представите глас, неразличим от човешкия, който да чете новините? Или да ви се обади по телефона, без да има никакъв шанс да го различите? Не говорим за популярното решение гласът да...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Грешки (не)човешки

Грешки (не)човешки

Във времената, когато все по-малко медии и дори издателства се доверяват на специалисти, които да следят за правописа, дали пък изкуственият интелект (ИИ) няма да се окаже полезен помощник? Време е за един показателен правописен експеримент с участието на някои от най-мощните съвременни модели.
Всички (надяваме се) вярваме, че по правописа, а не по дрехите днес посрещат онлайн. В технологичната епоха общуваме все по-често чрез писмени текстове и начинът, по който го правим, определено издава толкова много на събеседника. Може ли ИИ да ни помогне да пишем грамотно?

повече информация
Тест: Ще различите ли ИИ глас от човешки?

Тест: Ще различите ли ИИ глас от човешки?

6 аудиозаписа, в които е произнeсена кратка фраза. Някои от тях са генерирани от ИИ, другите са истински човешки гласове. Ще ги различите ли?
Включете се до 1 август 2025 г. и при 6 правилни отговора участвате в жребия за скромен подарък.
Ще познаете ли кой глас е на човек и кой – на машина? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
Кой говори – човек или алгоритъм?

Кой говори – човек или алгоритъм?

Не е новина, че ИИ генерира изображения и текстове, които (проверено!) не могат да бъдат различени от създадените от човека. Видеото като че ли все още изостава, но… Можете ли да си представите глас, неразличим от човешкия, който да чете новините? Или да ви се обади по телефона, без да има никакъв шанс да го различите? Не говорим за популярното решение гласът да бъде клониран, а за напълно изкуствено създаден, който обаче е толкова убедителен. При това на чист български, който е почти невъзможен за човек, чийто роден език не е!
Време е за една звучна Дигитална история. А какво предизвикателство ви очаква след това…

повече информация

Най-новите:

Грешки (не)човешки

Грешки (не)човешки

Във времената, когато все по-малко медии и дори издателства се доверяват на специалисти, които да следят за правописа, дали пък изкуственият интелект (ИИ) няма да се окаже полезен помощник? Време е за един показателен правописен експеримент с участието на някои от най-мощните съвременни модели.
Всички (надяваме се) вярваме, че по правописа, а не по дрехите днес посрещат онлайн. В технологичната епоха общуваме все по-често чрез писмени текстове и начинът, по който го правим, определено издава толкова много на събеседника. Може ли ИИ да ни помогне да пишем грамотно?

повече информация
Тест: Ще различите ли ИИ глас от човешки?

Тест: Ще различите ли ИИ глас от човешки?

6 аудиозаписа, в които е произнeсена кратка фраза. Някои от тях са генерирани от ИИ, другите са истински човешки гласове. Ще ги различите ли?
Включете се до 1 август 2025 г. и при 6 правилни отговора участвате в жребия за скромен подарък.
Ще познаете ли кой глас е на човек и кой – на машина? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
Кой говори – човек или алгоритъм?

Кой говори – човек или алгоритъм?

Не е новина, че ИИ генерира изображения и текстове, които (проверено!) не могат да бъдат различени от създадените от човека. Видеото като че ли все още изостава, но… Можете ли да си представите глас, неразличим от човешкия, който да чете новините? Или да ви се обади по телефона, без да има никакъв шанс да го различите? Не говорим за популярното решение гласът да бъде клониран, а за напълно изкуствено създаден, който обаче е толкова убедителен. При това на чист български, който е почти невъзможен за човек, чийто роден език не е!
Време е за една звучна Дигитална история. А какво предизвикателство ви очаква след това…

повече информация
Колко изкара ИИ на матура?

Колко изкара ИИ на матура?

Какво ще стане, ако изпитаме на матурата по български език и литература три от най-мощните модели изкуствен интелект? Усилията им ще оценят двама опитни проверители на истинските зрелостни изпити. За да е състезанието още по-оспорвано и показателно, включваме двама реални зрелостници и мен, автора на тези редове.
Ще изкарат ли пълни шестици ChatGPT, Claude и Gemini, или ще се провалят с гръм и трясък?
Ще разпознаят ли учителите коя от работите е на изкуствен интелект и коя – на човек?
Кой ще получи най-високата и кой – най-ниската оценка?
Какво ще ни кажат резултатите и за най-показателния изпит в българското образование, и за напредъка на алгоритмите, и за големите въпроси, с които идват новите технологии?

повече информация
„Хайде да спрем да се подценяваме!“

„Хайде да спрем да се подценяваме!“

Как да сме по-щастливи като общество? Как да изведем на следващо ниво ИТ сектора в България?
Седнали двама програмисти да си говорят за счупения обществен разговор, за разделението, за пътя на успеха. Звучи като начало на виц, а се получи сериозно и замислящо интервю в подкаста на DEV.BG. Думите, които разменихме, ми се сториха толкова важни, че ще ви ги представя и тук.
Веско Колев е начело на Icanpreneur – стартъп, който помага на повече ИТ компании да създадат работещ продукт. Има богат опит в софтуерния свят и особено интересни наблюдения, с които ще се срещнем днес.
Защо и как е време отново да започнем не само да се слушаме, но и да си говорим, дори когато ни разделя актуалният спор на деня? Защо е изграждащо и осмислящо честото „настъпване на мотиката“ и си струва да се радваме, когато детето ни получи слаба оценка? Какво ни е нужно като общество, за да вървим заедно напред, и то в епохата на напредналия изкуствен интелект?

повече информация
Питър Тийл. Консервативният визионер

Питър Тийл. Консервативният визионер

Facebook, SpaceX, Airbnb, LinkedIn, PayPal, Ethereum. Революцията на OpenAI и ChatGPT, възходът на Доналд Тръмп и вездесъщия му (доскорошен) съюзник Илон Мъск.
Наистина ли има една личност, която събира всички тези явления? Нещо повече – не е преувеличено да се каже, че ако не беше днешният ни герой, надали някое от тях щеше да се претвори в реалност…
Питър Тийл си е спечелил името на пророк, на гуру. На големия визионер на технологичните времена. Докато в същото време има толкова противоречиви възгледи, които някак си остават встрани от големия медиен шум. Но това е типично за родения в Германия предприемач. Някои го приемат за сивия кардинал на Силициевата долина, други – за мъдрец, който може да покаже на всеки пътя към големия успех в технологичната епоха.
Мултимилиардер, той казва, че конкуренцията е измамно благо, а монополите са решението на бъдещето. Създава мащабна програма, за да помага на хора, избрали да изоставят образованието си, за да създадат собствен бизнес, което пък проправя пътя на следващото поколение технологични лидери.
Всичко това и още много е г-н Тийл. Време е да застане под светлината на прожекторите, защото със сигурност е един от хората, които вече са променили живота на всеки от нас. Нещо повече – от него се очаква да зависи все повече в турболентните технологични времена, в които живеем.

повече информация
Share This