Пак ще се срещнем след… 5 години

мар. 19, 2021 | Истории

Пак ще се срещнем след… 5 години

19 март 2021 | Истории

Попаднахме в турбулентно време, когато ни се налага да го оценим принудително: нищо не е по-ценно от истинския приятел. От това да знаеш, че имаш човек, на когото да разчиташ, а годините са само някаква цифра, която нищо не променя. С него може да прекъснеш разговора, проблемите да ви отнесат и след година да продължите, все едно никога не сте се разделяли.

То, така казано, звучи толкова сладникаво, дори утопично. Но всеки го е усещал понякога. Приятелството е нещо незаменимо и същевременно често го оставяме на втори план, попаднали във водовъртежа на ежедневието. И само малките неща и големите проблеми ни напомнят, че трябва да потърсим близкия човек, нашата сродна душа…

снимки: Джон „Уедж“ Уордлоу

Тази дигитална история, идваща отвъд океана, е живата метафора на истинското приятелство. За това как то може да минава през годините като украшение на живота.

То не се променя. Хората, които имат истинска връзка помежду си, си остават такива. Е, темето на мъжа олисява, шкембенцето напомня все повече за слабостта към вкуснотиите, бръчките изпъстрят някога младежкото му лице, но какво от това?

Ако онова, важното, което сближава хората, още е в сърцето му. 

 

Петимата от запаса

Езерото Копко в Калифорния, надали сте чували за него. Горещото лято на 1982 година – повечето от вас надали са били родени. Петима купонджии решават да си направят майтапчийска снимка, без да предполагат, че тя ще се превърне в символична история, вече разказвана от единия до другия край на света.

1982 г.
Президент на САЩ: Роналд Рейгън
Начело на България: Тодор Живков
Запомнящ се филм: „Извънземното“
Събитие: Първият CD плейър е продаден в Япония.

Петимата продължават да се събират. Точно 5 години по-късно се озовават отново до езерото и решават да повторят снимката колкото може по-точно. Подреждат се… щрак! После това се повтаря след още пет и още пет години, става традиция, която ги събира. Превръща се в ритуал с много детайли… Осем са вече снимките, които отделят за петимата граничните камъни на младостта и средната възраст.

Да, напоследък е популярно и сравнително лесно да повториш след години снимката, която си направил с роднини или приятели, има безброй примери онлайн. Умилително е да видиш как чертите се променят и реката на годините неусетно отмива силите на всеки, попаднал в нея. И все пак, снимката е най-силна тогава, когато има и история. Когато сама се е превърнала в метафора.

 

Дай пет!

И така, представяме ви симпатягите от Калифорния. От ляво на дясно в една и съща поза на всеки от кадрите:

Джон „Уедж“ Уордлоу, Марк Ръмър, Далас Бърни, Джон „Белвс“ Молоуни и Джон „Джей Ди“ Диксън.

Историята ни разказва самият Уедж, представя ни се, както и на сайта на петимата, като „Момчето отляво“. Личи си, че влага в думите си емоция, независимо че сигурно сме поне 100-ната медия, пред която повтаря случката зад снимките. 

1987 г.
Президент на САЩ: Роналд Рейгън
Начело на България: Тодор Живков
Запомнящ се филм: „Последният император“
Събитие: Световното население достига 5 млрд. За първи път ДНК проба е доказателство в съда.

 

През 1977 г. огромен пожар унищожава дома, в който живее семейството на Уедж и родителите му наемат къща, собственост на фамилията на Джей Ди. Постепенно двамата се сприятеляват, а в компанията влизат и другите три хлапета.

И така, 82-а година, петимата са на по 19. Момчето отляво е поканил четиримата си приятели от гимназията, която са завършили година по-рано. Срещата е на вилата на баба му и дядо му, на бреговете на неголямото езеро в Северна Калифорния. Събират се, за да прекарат заедно почивните дни за американския национален празник 4 юли, да побъбрят, да си разкажат кой какви ги е вършил през изминалата година.

 

Като пет пари в кесия

Както са седнали на една пейка край езерото, решават да си направят майтапчийска снимка за спомен. Настройват на самоснимачка фотоапарата, спонтанно заемат странни пози и се вторачват сериозно напред. Има и реквизит. В кадъра се оказват старата шапка на дядото на Момчето отляво и… един буркан. „Почакай, трябва ни и буркан!“ – провиква се Джон Молоуни.

Защо буркан ли? Какво има в него? Имайте малко търпение…

„Кой знае защо всички решихме да гледаме някак мрачно и загадъчно. Предполагам, вярвахме си, че така изглеждаме по-готини“, разказва Уедж. 

Петимата се събират пак там точно след 5 години. И когато си дават сметка за „годишнината“… на Уедж му хрумва забавната идея да повторят снимката. „Другите не бяха много ентусиазирани, но щом успях да ги убедя и видяха резултата, доста им хареса“, спомня си днес Момчето отляво, което вече е дълбоко в 50-те си години и е фотограф и режисьор. Впрочем и прякорът  „Уедж“ (от wedge – „клин“) идва от компанията – дружеска шегичка заради формата на главата му.

Иначе Диксън изкарва хляба си, като оценява ресторанти, Молоуни е в транспортна фирма, Бърни преподава на третокласници, а Ръмър има собствена компания за електроника. 

1992 г.
Президент на САЩ: Джордж Буш-баща
Президент на България: Желю Желев
Запомнящ се филм: „Усещане за жена“
Събитие: Босна и Херцеговина обявява независимост. Олимпийски игри в Барселона.

 

„Имах усещането, че това може да се превърне в готина традиция, но си нямах идея, че ще продължим да го правим цели 40 години“, казва Уедж. Постепенно бурканите се сменят, шапките също, само традицията на 5-годишните снимки остава неизменна. 

„Това, което се вижда на снимката, са нашите естествени взаимоотношения. Те се развиха от времето, когато бяхме просто училищни приятелчета, до момента когато разбрахме, че имаме общ светоглед. И при това положение просто няма как да си омръзнем или да си станем безинтересни“, обяснява Молоуни.

 

Пет звезди

Историята им е разказана от CNN през август 2012-а, малко след като петимата са направили седмата си снимка. Подемат я медии от цял свят – от Шри Ланка до Македония. С тях започват да се свързват съмишленици от разни краища на планетата със собствени традиции. Други просто им пишат, за да ги поздравят колко е готина идеята. Те се радват на вниманието и, най-вече заради ентусиазма на Момчето отляво, имат профили във фейсбук, туитър, инстаграм и тематичен сайт.

Нещо наглед толкова обикновено се превръща в универсално разбираем символ на приятелството.

 

1997 г.
Президент на САЩ: Бил Клинтън
Президент на България: Петър Стоянов
Филм №1: „Титаник“
Събитие: Смъртта на принцеса Даяна. Подписан е Протоколът от Киото.

 

„Сигурен съм, че знаците на приятелството могат да бъдат различни в различните култури. Но мисля, че тъгата от това да ти липсва приятелят и радостта, когато го видиш отново, са едни и същи навсякъде по Земята. Истинските приятели са като семейство“, обяснява си интереса Уедж.

„Мисля, че здравето, щастието, семейството и приятелите са всичко, което ти е необходимо за един хубав живот. И вярвам, че тези фактори са взаимно свързани. За мен приятелите са като семейство“ – размишлява фотографът.

 

Петилетка

Той признава, че не е чувал много за България – знае, че страната ни се намира на брега на Черно море и че преди две Олимпиади волейболистите ни стигнаха до полуфинал. Мечтае някой ден да има възможност да обиколи и Европа. Ще се радва и ако с него се свържат българи, които имат подобна фототрадиция.

Ето че петилетният план може да има и доста модерно звучене. Но и в този случай той е повод за равносметка – петимата се срещат, обсъждат какво се е променило и какво е останало недокоснато от годините. „Приоритетите ни тогава бяха толкова различни – всичко, за което мислех, бяха лятото и момичетата…“, връща се назад Уедж. Останалото обаче остава непроменено – петимата слушат на срещите си същата музика – Pink Floyd и Rush. Споделят и същото чувство за хумор. „Когато се съберем отново след дълго време, старите шеги и нещата, които ни карат да се усмихваме, просто се връщат между нас. Всеки се чувства прекрасно в компанията на останалите и това няма как да не остане същото.“ 

 

2002 г.
Президент на САЩ: Джордж Буш-син
Президент на България: Георги Първанов
Запомнящ се филм: „Чикаго“
Събитие: Еврото е въведено като единна европейска валута.

 

Външно нещата са доста различни. Всяка от снимките носи по нещо и от времето, в което е създадена. Променят се прическите и модата.

Всеки път петимата се отдават на приказки, четене, риболов. И, разбира се, на снимане – всяка нова фотография поставят в рамка на една от стените на същата вила, в която са се събрали и през 1982 г.

На тези срещи не прекаляват с алкохола. Нямат нужда от нищо извън това да са заедно, за да си прекарат чудесно. „Бяхме и си останахме просто нърдове. E, аз се радвам на чаша хубав ром с кола, но за всички ни е по-важно просто да сме край езерото, да се забавляваме навън и да слушаме музика до 2 ч през нощта“, казва Момчето отляво. „Страхотно е да си говорим за доброто старо време, но също така и всеки път да обсъждаме какво се случва в живота на другите. Нямам търпение да се събирам отново с останалите и тези ваканции значат много за мен“.

 

Стартова петица

„Вижте ни как оплешивяваме и наддаваме на килца, отслабваме и наддаваме, отслабваме и наддаваме отново“, често обичал да повтаря друг от тримата Джоновци на снимката – Диксън.

Мнозина са им писали, че погрешка са разменили снимките от 2002-а и 2007-а, защото на втората изглеждат по-млади. Грешка няма, според Уедж едната причина е, че за това време са свалили доста излишни килограми. А другата – че вече са преминали към цифрови фотоапарати.

Разбира се, приятелите се срещат не само на петгодишното събиране, макар да им е все по-трудно, откакто само един е останали в родния град. Останалите са пръснати в Калифорния, Орегон и Ню Орлиънс. Поводи да се видят са и сватбите. Можете да обърнете внимание, че халките също се появяват и изчезват. 

2007 г.
Президент на САЩ: Джордж Буш-син
Президент на България: Георги Първанов
Запомнящ се филм: „Няма място за старите кучета“
Събитие: Представен е първият „Айфон“.

 

През 2012-а само двама са женени, на следващата снимка – вече всички са. Скоро в списъка влиза Джон Диксън, а ергенското му парти съвпада със седмата снимка, бележеща 30-годишнината на тяхното приятелство. Само той има и дете – става мъжки татко на 51.

Стигаме и до буркана, свързан със забавната история, която Момчето отляво ни разказва. От тийнейджърска шега съдържанието на стъкления съд също се превръща в традиция. Какво има в него ли? Просто… една снимка и една хлебарка. 

„Бяхме млади и глупави.“ 

 

Петият елемент

Момчетата попадат на животинчето, което по принцип не се среща толкова сред природата, и решават да го поглезят като домашен любимец – прибират го в попадналия им буркан с червена капачка. Хранят го с карамелени бонбони с кафява захар и, за да не е самотно, му слагат снимка на нашумелия тогава актьор Робърт Йънг. Избират него, защото бил популярен от рекламата на същото кафе, от което е бурканът. На първата снимка може да се види лицето на Йънг.

2012 г.
Президент на САЩ: Барак Обама
Президент на България: Росен Плевнелиев
Запомнящ се филм: „Черният рицар: Възраждане“
Събитие: Маите вещаят края на света.

 

След това всеки път използват различен буркан, докато през 2007 г. решават да се върнат към „класиката“ – купуват същото кафе и дори слагат в съда същите карамелени бонбони. А през 2012-а свалят от интернет същата снимка на Робърт Йънг и добавят отново хлебарка – само че този път пластмасова. През 2017-а в буркана се озовава тв водещият Мат Лауър, при когото малко по-рано са гостували, за да разкажат историята.

Петимата специално се стараят и ако слънцето е силно, да имат същото целенасочено лошо осветление, което определено не би допаднало на никой фотограф.

 

Квинтесенция

Шапката също се променя на различните снимки до последните 3, когато решават да въведат стандарт.

За тези години и техниката сериозно еволюира – последните четири снимки са правени с цифров апарат. Именно след тази промяна петимата започват все по-старателно да изпипват кадрите, така че да постигнат максималната прилика. Правенето вече им отнема цял час, докато в началото били готови за половин минута. През 1982-а правят един кадър, после 2, 3, 6, 3, 3, 4 и… 17. При последните „петилетни“ срещи записват и видео за спомен.

2017 г.
Президент на САЩ: Доналд Тръмп
Президент на България: Румен Радев
Запомнящ се филм: „Дюнкерк“
Събитие: Доналд Тръмп встъпва в длъжност. Официално започва Брекзит.

 

Естествено, случват се и грешки, които откриват по-късно. На някои снимки са със слънчеви очила, на други – не. „Е, не можем да контролираме времето…“. На фотографията от 1987 г. рамото на Уедж е пред това на Марк, а Далас не е кръстосал крака. Десет години по-късно Далас и Джей Ди се усмихват, за разлика от традицията. 

През 1997-а пък някак всичко се получава по-набързо. Далас се смее за разлика от преди, а и останалите не са в съвсем точните позиции. Затова веднага след това Уедж се заема да опише най-важните точки, за които да внимават през следващите издания. Регистрира кой как е облечен и гледа, прекарвайки часове в изучаване на кадрите.

 

Петима Петко не чакат

От 92-а тримата Джоновци започват да носят тематични фланелки.

През 2012-а Марк трябва да кара цяла нощ от Орегон, където живее, за да дойде навреме за снимката. След като самолетният му полет е отменен, той пристига едва в 3 следобед в деня на заснемането – бил принуден да шофира повече от 12 часа почти без почивка, но успял.

Разбира се, бъдещето невинаги е ясно. Неотдавна местните власти планираха през 2020-а езерото Копко и останалите по пътя на река Кламат, да бъдат унищожени. Живеещите в района започнаха протести и, поне временно, забавиха решението. Но като нищо за следващата снимка – през юли 2022-а, петимата да трябва да ползват изкуствен фон.

 

2022 г.

Президент на САЩ: Джо Байдън
Президент на България: Румен Радев
Запомнящ се филм: „Топ гън: Маверик“
Събитие: Войната в Украйна.

 

 

Трамвай номер 5

Осемте снимки са една до друга. „Смятаме да продължим да ги правим, докато можем“, завършва разказа си Момчето отляво. „В един момент ще започнем да намаляваме. Но докато има и един човек от петима ни, той ще прави същата снимка. А и след това. Ще сме много благодарни, когато вече ни няма, ако някой бъде така добър да заснеме празната пейка и да завърши идеята…“

И така, историята за приятелството и снимките на ръба на шегата и умилителното не завършва, а продължава. Пък и всеки може да я продължи за себе си – ето ви един повод да си спомните за някой, близък до сърцето ви. Защото с истинския, стар приятел, дори да не сте говорили от години, все едно никога не сте се разделяли. Дали не е време да се обадите на някоя сродна душа, за която отдавна не сте се сещали…

Синди Фостър – художник и аниматор, прави оригинално предположение как ще изглежда общата им снимка през 3017 г.

 

 

Петимата нерядко гостуват в телевизионни студия, макар да им е трудно да се съберат от различни краища на Америка.

 

Друга от снимките, които петимата обичат да повтарят на 5-годишните срещи.

 

Тук петимата срещат друга знаменита петица – националния женски отбор по спортна гимнастика на САЩ, спечелил златни медалите на Олимпиадата в Лондон през 2012-а.

 

Джон Диксън храни сърна на същия балкон, където се правят снимките.

 

Петимата на последната (засега) сватба в клуба – на Далас, броени месеци преди времето за снимката им през 2017 г.

 

Тематичната им снимка от 2020-а. Идеята, разбира се, е социалната дистанция.

 

Последно обновяване: 16 юни 2022 г.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
Share This