Можете да чуете тази Дигитална история в 

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…

Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.

Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.

Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

А вие познавате ли добре българската история? Можете ли да различите някои общоприети твърдения, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук до 17 ноември. Очаква ви не само любопитно предизвикателство, но и награди.

Имало едно време

Отдавна я има тази друга история. В която може да се появи цяла държава, свързваща миналото на две от най-големите цивилизации, а накрая да се окаже, че скучаейки, една дама се е превърнала в китайския Борхес, докато пише в китайската версия на Wikipedia. Такива истории обаче има по целия свят и те според мен са показателно явление за това колко по-внимателни трябва да сме към миналото. Като област, която ни осмисля и обезсмисля, която ни събира и дели.

Как проверяваме днес историческите факти? Сигурен съм, че ежедневно, когато чуете нещо за хан Кормисош, тичате до близката библиотека, прочитате източници от различните десетилетия на ХХ и XXI век, за да сравните информацията, събирате бележките си, после ги анализирате, обобщавате…

Или просто отваряте браузъра и първият резултат, който излиза, е страницата в Уикипедия, събрала всичко важно?

Общата, демократична енциклопедия безспорно е едно от големите богатства на днешния ден. Правилата ѝ са едновременно достатъчно либерални, така че всеки да може да допълва информацията, да допринася за общото знание, но и стриктни, така че да се очаква информацията да се базира на външни линкове, на безпристрастни оценки… колко точно може да има безпристрастни оценки няма да ви казвам. Достатъчно е да отворите страницата за историята на Македония в езиковите версии на няколко, при това културно близки и съседни държави – България, Сърбия и самата Македония.

Демонът Ичи, измислен митологичен образ, който „просъществува“ почти десетилетие

Къдрава история

Да, историята трудно може да бъде еднозначна, безпристрастна. И все пак, именно заради това се превръща в удобно поле за целенасочени манипулации. И отново заради това си струва все повече да подлагаме на съмнение всеки факт, всяко съждение, което попада пред очите ни. Особено във времената, когато генерираното от ИИ съдържание се превръща в поредната много силна заплаха от лошата страна в битката за истината.

Никак не е случайно, се англоезичната Wikipedia поддържа подробен списък с фалшивите статии на историческа тематика (гарниран от описание защо никога не бива да правим нещо подобно. Нека отново го уточня, не просто теми, които са дискусионни, въпрос на тълкуване и „всеки сам си преценя“, а списък с конкретни, оцелели в продължение на години статии, в които някой си е направил шега или е създал целенасочена мистификация, без това да бъде открито от хилядите читатели и опитните редактори на свободната енциклопедия.

В списъка се нижат цели… 71 статии, просъществували повече от 10 години! Не всички са свързани директно с историята, но по груба преценка такива са не по-малко от 3/4. Списъкът с измислени събития и личности, просъществували между 5 и 10 години, е толкова дълъг, че нямаше как да ги преброя, да не говорим за тези, оцелели „само“ година-две. Със сигурност са стотици. Важно е да отбележим, че списъкът не включва първоаприлски шеги или неволно сгрешени факти. Става дума само за напълно измислени страници на личности, населени места, събития.

Още едно важно уточнение. Според данните на самата Wikipedia дългото оцеляване на подобни измислици е изключение. В англоезичната версия цели 89% от всички доказано фалшиви страници са били открити в рамките на първия час от публикуването, а едва 1% са оцелели повече от година.

Лъжливото овчарче

Нека пак да си дадем сметка защо това е важно с пример. Една година просъществува статия за измислена държава, през това време за нея четат (например) няколко хиляди души. После всички те вече носят тази история в себе си, разказват я, готови са да спорят… После пък тя попада и в мрежата, откъдето на нея се обучават големите езикови модели. Ето колко важни могат да се окажат реперите на достоверността в хаотичния свят на флуидната истина онлайн.

Или още един пример, който не е свързан с Wikipedia, но попада напълно в темата. Редовните читатели на Дигитални истории няма как да забравят разказа за Чергар. Блогърът пише като публицистичен текст, ясно обозначено като измислено, „Предсмъртното писмо на Васил Левски“. Само че то става изключително популярно, споделя се стотици хиляди пъти и се харесва масово из социалните мрежи, докато… постепенно започва да се разпространява и като истински документ. Коментират го историци, цитират го на официални чествания. Появяват се дори фейсбук групи с хиляди членове, които предлагат да пуснем в урната именно писмото, а не бюлетина следващия път, когато се зададат ежемесечните български парламентарни избори…

Една от картините, които служи за доказателство, че някога е съществувало древното мъчение „нюрнбергска чиния“

Изобретател на водопад

Но стига драматизъм, нека да ви разкажа по-подробно поучителната история на големия изобретател, с която започнах. Роден през 1865 г., Алън Макмастърс си отива непризнат, макар че проправя пътя на новия начин, по който днес си препичаме филийки. Защото трудът му е откраднат.

Измамата започва, когато истинският Алън Макмастърс, тогава студент по самолетостроене, е уведомен от своя професор по време на лекция, че „трябва да внимава да не използва Wikipedia като източник на информация, защото никога не се знае кой може да се представи за изобретател на тостера“.

И Алън решава… да направи точно това. Обработва с фотошоп своя собствена снимка, нарочно я състарява, за да изглежда в стилистиката на портрет от XIX век. С негов състудент сядат и на шега започват да пишат плътната биография на изобретателя. Гений на електротехниката, той допринася за създаването на осветлението в метрото на Глазгоу. После се прочува и стига до Лондон, където създава осветлението и на английската столица.

Обработената снимка на изобретателя на тостера Алън Макмастърс

Исторически компромис

Докато е там обаче, се запознава с небезизвестния Руукс Ивлин Бел Кромптън, изобретател, който през живота си е създал пет успешни компании. На бутилка шотландско уиски Макмастърс му разказва за идеята си как да пести пари от осветителните тела. Намерил е по-евтин метал за нажежаемите жички. Оказало се обаче, че не може да се използва за това, тъй като ставали прекалено горещи, но… показали неочакван ефект! Препичали по съвършен начин доближения до тях хляб!

Кромптън (който впрочем е наистина съществуващ изобретател) открадва идеята. Докато Макмастърс успява, преди да си отиде, да остави и още едно забележително наследство, което всички днес ползваме – електрическата кана.

След като знаете, че е фалшива, историята звучи нелепо. И все пак, малко не ѝ достига, за да празнува 10-годишен юбилей като истинска страница, през това време е цитирана в световните медии, без никой да изрази съмнение.

Издава я не нелепият сюжет, а… снимката. На 15-годишен читател в мрежата Reddit му се струва съмнителна като за периода, който е посочен и постепенно нишката се разплита. А Алън чистосърдечно си признава, защото е създал историята като социален експеримент – за да покаже колко трябва да сме внимателни, проверявайки историята онлайн. (Тук можете да видите архивираната версия на статията.)

Да си играеш с огъня

Човек може да намери сюжети за роман, ако продължи да разглежда списъка с измислени страници, който дава самата Wikipedia. Ето го например Донован Слакс. Знаменитият британски революционер оцелява в енциклопедията 19 години и половина, чак до февруари 2024 г.! И едва после става дума, че е създаден не с хумористична или експериментална цел като Алън, ами с напълно комерсиална. Трябвало да промотира нискобюджетен филм, разказващ историята му… Филмът минал и заминал, малцина подозирали за съществуването му, но страницата все тъй си стояла, готова да разказва на всеки гост за славния Донован.

Знаете ли къде е починал апостол Тома? В град Калур в Индия. Няма такъв град? Е, това не пречи на страницата му в енциклопедията да оцелее 18 години.

Джак Робишо е сериен изнасилвач от XIX век, който тормозел цял Ню Орлиънс. Повечето му жертви били жени с наднормено тегло. Бил креол, въпреки че първоначално полицията подозирала, че е чернокож. Талантът му на джаз музикант бил възхваляван в целия град, докато престъпленията му не станали обществено достояние. Цялата тази история била подкрепена с расистки класификации, само един посочен източник и нито един външен линк. И въпреки това статията оцеляла малко повече от десетилетие.

И ако всичко това ви кара да мислите, че контролът е нисък, нищо подобно, както личи не само от статистиката, с която започнахме, но и от историята на джазмена изнасилвач.Защото той е „дело“ на Бил Маас и Ван Робишо, студенти от Вашингтон, които посветили дълги години и много опити на това да манипулират истински статии. Превърнали го в своеобразно хоби и… се проваляли десетки пъти. В повечето случаи намесата им била улавяна броени минути, след като се появявала в енциклопедията.

Тук, според порсъществувалата дълго статия, е показвал уменията си Джак Робишо

Херострат Втори

„Бяхме много впечатлени от това колко бързо всички редакции, които правехме, дори да изглеждаха безобидни или истински, биваха променяни обратно“, спомня си Маас. После на няколко пъти им е забранявано да редактират… Така късметът им се усмихнал, когато създали изцяло нова страница. Пък така и Робишо се прославил с фамилията си… макар и не в най-положителната възможна светлина.

Според тях „успехът“ се криел най-вече в посочената като източник книга, която наистина съществува и разказва много за историята на Ню Орлиънс, но не е дигитализирана и би трябвало някой да тръгне да проверява на ръка.

Двамата решават да продължат шегата, на няколко път променят информацията за Робишо, но… редакторите връщат корекциите им. После и двамата забравят, а статията си седи, докато случайно местен исторически познавач се заравя в темата десетилетие по-късно. А Маас и Робишо могат да се порадват на съмнителната си слава.

Измисленият шпионин Теди Темиш

Не всичко, което се яде, лети

„Фалшива война в Бишолим“ е колективна измама на неколцина редактори, които се споразумяват взаимно да одобряват промените си. В 4500 думи те разказват за война през XVII век между Португалия и Индия, толкова убедително, че получават статута „добра статия“ – чест, която се полага на по-малко от 1% от публикациите. Цели 5 години минават, преди редактори да открият, че всичко се базира на цитати от само една книга, която също не съществува в дигитален вариант, а към самата статия водят стотици линкове, пръснати из интернет..

Понякога даже не е нужно лъжата да стои дълго време. 22-годишният студент от Дъблин Шейн Фицджералд решава да си направи малък експеримент за това кой използва Wikipedia като основен източник на информация. През март 2009 г. умира известният френски композитор Морис Жар, а младежът използва момента, за да добави измислен цитат в неговата страница. По-малко от час минава, преди редакторите да го премахнат, той го връща няколко пъти, но това се оказва достатъчно. На следващия ден цитатът се появява като истински в медии по цял свят, тъй като първата работа на журналистите, пишещи за смъртта на композитора, е била да съберат информация за него от свободната енциклопедия.

„Може да се каже, че самият ми живот е един дълъг саундтрак. Музиката беше моят живот, тя ме накара да живея и с нея ще ме помнят дълго, след като напусна този живот. Когато умра, в главата ми ще звучи последен валс, който само аз мога да чуя“ – ето това (не) е казал Жар.

Висша форма на доверие

Гай Флавий Антонин, предполагаем убиец на Юлий Цезар, който след това е „убит от мъжка проститутка, наета от Марк Антоний“, „съществува“ в продължение на 8 години. Изобретателят на душ-кабина за гълъби, фалшивият шейх Йорбути, ярък съперник на американците от Египет (в чието име се крие видима игра на думи на английски), известният степ танцьор Едуардо Корочио, живял доста преди този танц да е измислен…

Списъкът е безкраен и забавен, може да продължаваме дълго. Факт е, че системата за проверка на Wikipedia е доказана, успешна и изключително демократична. Но няма как да не се случват и грешки, и пробиви.

Ами във времената на ИИ? На светкавично генериране на текст, които съвпадат и с периода в човешката история, когато нямаме време да четем бавно, внимателно, да се вглъбяваме? Докато езиковите модели вече доказано пишат и научни статии с всички грешки, до които това води…

Работата е там, че всеки може да се подведе, казвам го от собствен опит. (А клишетата са друга много голяма тема.) След като започнах експеримента с това дали хората различават исторически факти, подбрани от ChatGPT и такива, измислени от него, се оказа, че съм пропуснал неточности в цели 3 от твърденията. Въпреки обстойната проверка, въпреки че ги бяха тествали повече от 10 мои познати, двама от тях – с историческо образование. Но грешките бързо бяха отстранени, а за това ще стане дума по-подробно скоро, когато дойде време за резултатите.

Никой не е застрахован да сбърка по тема по историята, но последствията могат да бъдат неочаквани.

Все още не е късно да се включите в експеримента. Колко добре познавате българската история? Можете ли да различите някои общоприети твърдения, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук до 17 ноември. Очаква ви не само любопитно предизвикателство, но и награди.