Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

ное. 8, 2024 | Истории

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

8 ноември 2024 | Истории

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.

Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?

Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.

Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.

Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

 

България е единствената държава, която над 1300 години съществува под едно и също име

Най-ранният извор, в който директно се споменава името „България“, е изказване на презвитер Константин Апамейски пред Шестия Вселенски събор от 681 г.

Наистина това е името, което държавата носи и до днес. И все пак, приблизително 2 века и след това още 5 нямаме държавна формация с името „България“.

Още нещо. Дали и как Третата българска държава има институционална връзка с първите две е доста спорен, дискусионен въпрос. Не можем да изведем някаква пряка приемственост в институционален план между Княжество България от 1878 г. и държавата от VII век.

Така за мен твърдението е по-скоро е в зоната на национално-митологичното, национално-пропагандното – идеята за континуитет, за непрекъсната българска държавност и то под едно и също име, която просто леко се модифицира формално, но на практика е една и съща. Виждаме, че ако подробно я разгледаме, не е точно така.

 

История клишета

 

Във Варненския некропол е първото обработено злато в света

Няма съмнение, въпреки че находките от Хотница и Дуранкулак също са добри „кандидати“ за тази „титла“. Дори мисля, че фактът заслужава значително по-сериозна популяризация извън пределите на България.

Друга тема е връзката на населението, оставило Варненския некропол с днешното население по български земи. На практика хората, живели там, по всяка вероятност нямат никаква генетична връзка дори с траките, да не говорим за още по-късни етнически формации.

В една книжарница в чужбина дълго търсех историческа книга, където изобщо да се споменава името „България“. Разлиствах, докато попаднах на един албум, в който България беше спомената точно във връзка с Варненския некропол. Да, по света Варненското злато се свързва с България, тъй като е открито на днешната българска територия.

 

История клишета

 

Хан Тервел е спасителят на Европа

Много често се среща и фактологично не е необосновано. Наистина българите помагат на Източната Римска империя (Византия) в началото на VIII век при една сериозна обсада от страна на Арабския халифат. Намесата им изглежда решаваща за това, че обсадата на Константинопол е неуспешна и арабите се оттеглят.

Но името на хан Тервел не се споменава никъде в изворите, съвременни на тази епоха. Говори се за българите и тяхната войска. Това дава основание на някои изследователи да предполагат, че може би става дума за събития по времето на следващия владетел – Кормисош.

Съществуват и аргументи, че владетелят, който е изпратил помощта, е Тервел, тъй като по времето на управлението си е изградил с императорите в Константинопол добри взаимоотношения. Оказвал е помощ неведнъж на Източната Римска империя и е получил титлата „кесар“ – модифицирана от древната римска титла „цезар“. Да бъде дадена на владетел, който не е християнин е прецедент не само за времето си, но и за цялата история на Византия.

Има и още един аспект. Какво означава изразът „Спасителят на Европа“? Приема се, че ако тази обсада на Константинопол би била успешна, халифатът би продължил своята експанзия и би завладял не само Югоизточна, но и цяла Европа? Доста трудно да преценим от днешна гледна точка дали събитията биха се развили именно по този начин.

Самият термин „спасител“ показва недвусмислена европо- и християноцентричност. От какво спасяваме Европа? От някакво развитие, което от днешна гледна точка звучи нежелано, но все пак, както прочетох у един гръцки историк, завладяването на Константинопол от арабите „не се случва за добро или за зло“. Не се е случил един алтернативен сценарий. Нещо повече, Европа не е напълно „спасена“ и защото малко по-късно арабите навлизат на Иберийския полуостров и достигат днешна Франция, където са отблъснати от франкския владетел Карл Мартел. А именно в Мавританска Испания са засвидетелствани едни от най-високите постижения на цивилизацията по това време – улично осветление, добре развити системи на канализация.

Затова според мен твърдението е клише, защото историческата реалност всъщност е по-дълбока, сложна и многопластова, тя не може да се изчерпи с едно изречение. „Истините“ в историята рядко са еднозначни, плоски и едва ли са разположени по вектора „добро – зло“, „ние – те“. Ако се стремим към някаква базисна обективност, погледът ни не би трябвало да не е толкова едностранчив.

 

България е третата държава, приела християнството

Според това твърдение първите две са Армения и Римската империя. Но преди нас го правят още Етиопия, отделни държави от Причерноморието, като например Грузия и Боспорското царство. То е християнизирано в IV век и е суверенно, по това време не е част от Източната Римска империя. Ако разгледаме по-внимателно, ще се окаже, че твърдението е меко казано спорно.

 

История клишета

 

Българската армия никога не е загубила знаме в бой

Ако оставим настрана Първото и Второто българско царство, за Третото българско царство се приема, че са спасени всички знамена. Дори когато големи групи български войници са попадали в плен, те са прибирали бойното си знаме, криели са го и така не е попадало във врага.

Фактът се потвърждава и от водещите специалисти в тематиката.

 

История клишета

 

Прабългарският календар е признат за изключително прецизен и е обявен от ЮНЕСКО за най-точен в света

Нещо повече, често в сайтовете се споменава, че това се е случило през 1976 г. Явно конкретната година би трябвало да добави достоверност към твърдението. При всичките опити да проверя такова твърдение, никъде не открих документ на ЮНЕСКО, който да се занимава с някакъв древнобългарски, прабългарски или протобългарски календар.

ЮНЕСКО не е издавало такъв документ и поради простата причина, че това не е в „профила“ на организацията, тя се занимава с културното, историческото и природното наследство, както и с образованието по света. Това със сигурност не се е случило, но битува в стотици сайтове и някак се е превърнало в общоприета „истина“.

Другият аспект е, че ако изобщо имаме някакви данни за подобен календар, те са откъслечни, от само няколко извора. Основният е т.нар. „Именник на българските ханове (князе)“, там има думи, които не са окончателно разтълкувани, но според редица специалисти са наименованията на години и месеци от циклов календар, за който се предполага, че е свързан с 12-годишните циклови календари, които се използват и до ден днешен в Азия.

Струва ми се, че това не е достатъчно, за да се направи детайлна реконструкция на една древна календарна система. Тя включва много други характеристики, има много специфики, за да можем от няколко съвсем бегли споменавания да правим категорични и генерални изводи.

 

Първият християнски манастир в Европа е основан край село Златна ливада от самия свети Атанасий

Легендата твърди, че свети Атанасий е участвал в събор в IV век в Сердика, после е отишъл във Филипопол. След това е минал през земите на днешното с. Златна ливада и е основал манастир, който днес носи неговото име.

Фактите обаче са далеч по-прозаични. Манастирът в днешния си вид е основан през XIX век, сградният фонд основно е от края на 70-те години на XX век. В близост до манастира има една т. нар. „провиралка“ – скално образувание, където се практикува обредност, говореща за древни от етноложка гледна точка културни пластове. Но това едва ли е категоричен аргумент да датираме манастира към IV век. Тезата се нуждае от много сериозна проверка и евентуално потвърждение, включително и чрез археологически разкопки, каквито не знам да са били провеждани.

 

Колю Фичето е ремонтирал „Нотр Дам“.

Става дума за поредица от твърдения, които са толкова недоказуеми, че не могат да бъдат и оборени, те са извън всякакъв контекст.

Идеята е, че през 1860-те майстор Колю Фичето е повикан в Париж, може би чрез Митхад Паша, и той отива, за да помогне за спасяването на „Нотр Дам“ от подпочвени води. И след като се справил отлично със задачата, оставил на французите като спомен за пребиваването си, една чешмичка, от която и до ден днешен парижани си пият вода.

Няма никакви сведения – сериозни, документално подплатени, които да потвърждават подобна версия. Според потомците на Колю Фичето, това е просто красива легенда, която няма исторически основания. Въпреки това в много сайтове можете да я срещнете като чистата истина.

Чудесно е да има легенди, но нека ясно да ги разграничаваме от историческите факти.

 

История клишета

 

Айнщайн е казал: „Целият свят се прекланя пред мен, а аз – пред учителя Дънов“.

Този мит датира от „прединтернет епохата“, изказан е през 80-те и днес се цитира като абсолютна, непоклатима истина. Но е правена проверка и в запазените документи и архивни свидетелства за Алберт Айнщайн, няма данни той да е казвал подобно нещо.

Нещо повече – ако беше толкова възхитен, вероятно щеше да го каже повече от веднъж. Думите изобщо не са в контекста и стила на публичните изяви на Айнщайн. Надали той би заявил, че целият свят се прекланя пред него. Не е съвсем ясно и дали Айнщайн е знаел кой е Дънов. Вероятно поддръжниците на тази легенда ще трябва по-сериозно да потърсят доказателства за своите твърдения, преди да им повярваме.

 

История клишета

 

7 от 10 портрета в галерията на славата на „Ла Скала“ са на българи

От интервюта на българи, които работят в момента в „Ла Скала“, разбираме, че във фоайето изобщо няма портрети. Все пак, остава вероятността в музея за историята на „Ла Скала“ да има портрети на певци, гастролирали на сцената на оперния театър, но едва ли те са само 10. Безспорно имената, които се споменават в легендарните сведения – Гяуров, Гюзелев, Кабаиванска, Христов са достатъчно авторитетни и значими, за да добавяме към техните образи и паметта за тях несъществуващи почести.

 

Пловдив е най-старият град в Европа

Изключително сложно е да се докаже неопровержимо или категорично да се отхвърли подобно твърдение. Изглежда, обаче, че то има някакви основания. В редица чуждоезични интернет ресурси Пловдив фигурира като най-старият град в Европа. Твърди се, че градът е на 8000 години. В някои източници се споменава, че Пловдив се конкурира с гръцкия град Аргос, за който се споменава, че има данни за живот от преди 7000 години, т. е. Пловдив е по-стар с около 1000 години. Аз лично бих бил предпазлив при използването на определението „най-стар“, защото според мен всичко зависи от това какво разбираме под „град“ и как можем да докажем непрекъснатостта на живота на дадено място в продължение на хиляди години.

 

История клишета

 

България е на трето място в Европа по брой археологически паметници след Италия и Гърция

Мисля, че за това клише нямаме количествени данни, които да са проверими.

Ако приемем броя на обектите на ЮНЕСКО от културното и природно наследство като критерий, без да го абсолютизираме, виждаме следното: според сайта им най-много исторически обекти имат Китай, Италия, Германия и Франция. Нашите са десет, от които само седем са археологически и три природни. Те са в пъти по-малко от редица европейски страни, дори да отчитаме големината на територията и броя на населението..

Клишето съм чувал да споменават и хора със солидно образование, но без да го аргументират по какъвто и да било начин. Просто няма сериозни проучвания, които да дават общия брой на археологическите паметници в дадената държава.

Още повече, че археологическите проучвания са процес и никой засега не може да се похвали, че е завършил 100% археологическото изследване на дадената територия.

Безспорно България е страна с изключително богато археологическо наследство, но кое точно място заема в „европейската класация“, едва ли можем да определим еднозначно.

 


 

И така, проверихме 12 клишета от българската история, някой се оказаха митове, а други – напълно основателни. Сега е ваш ред! Можете ли да познаете кои 15 твърдения за българската история са приети от науката и кои си измисли за вас изкуствения интелект? Проверете знанията си тук, резултатът определено ще е интересен…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект...

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с...

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са...

повече информация
Весела Колед@!

Весела Колед@!

Разказът е част от първия том на „Нашата Коледа“, сборник под редакцията Захари Карабашлиев, включващ текстове не 17 автори, сред които Георги Милков, Иван Ланджев, Николай Терзийски. Втората...

повече информация
Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Ние спориме               двама с ChatGPT                           на тема: „Човекът във новото време“. Чувал съм да го наричат Чатчо, други използват официалното ChatGPT, вече две години той се е...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето.
„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…

повече информация
Весела Колед@!

Весела Колед@!

Най-накрая успя да си осигури нормален нет. Скоростта все куцаше, докато накрая се сети какво да направи и в навечерието на поредната Коледа написа писмо на колега.
„Пускам интернет на Дядо Коледа за Коледа“, гласеше туитът на Илън Мъск, който си беше самата истина, макар че последователите на най-богатия чешит, кой знае защо, не успяха да вникнат в смисъла.
Но как да започне? Не научи много от джуджетата, всички бяха вперили погледи в телефоните и докато ги разпитваше, чегъртаха екраните с показалче, докато с неприкрита досада се опитваха да отклонят въпросите.
Все пак му стана ясно, че пътят минава през прословутите социални мрежи. И сега седеше, вперил отчаян поглед в монитора и нервно пушеше…

повече информация
„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15 водещи български личности от различни области на компютърния свят да ми кажат кои са любимите им 3 книги и защо биха ги препоръчали.
Дали ще се отзоват? Дали ще се окаже, че четат основно издания, свързани със софтуера, с бизнеса, с личностното развитие?
Отговорите им, поне за мен, се оказаха изненадващи.
Трудно ли е да бъдеш Бог? Въпрос за ценители. А защо е трудно?

повече информация

Най-новите:

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация
„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект според мен ще засили тази тенденция, защото ще заблуди хората, че разговарят с приятел, с някого, когото са загубили или който не иска да ги чува. Така се оказваме в един свят, в който уж можем да си говорим. А всъщност, зад тази привидна палитра от гледни точки, от думи, словесна салата, включително от егоцентрични академични речи, седят едни изплашени, обезверени, обеднели, интелектуално и емоционално хора. Това според мен е големият ужас на съвремието.“
От поезията започна разговорът ни с писателката Силвия Томова, за да мине през образованието, историята, през епидемията от невежество и назрялата нужда от обществено пробуждане. На фона на всичко това като неизменен спътник останаха технологиите, които променят всяка от тези теми из основи.
Журналист и дефектолог по образование, тя публикува есета, разкази, романи. Носител на редица награди, автор на 5 романа и 3 сборника с разкази, Силвия често наднича и в миналото, и в големите въпроси на днешния ден. Не се страхува да излезе от клишетата и да предизвиква мейнстрийма и в литературата, и на общественото поле.
Ето че се срещаме за един важен и дошъл тъкмо навреме разговор.

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век.
А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави.
Какво се задава през следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето.
„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…

повече информация
Весела Колед@!

Весела Колед@!

Най-накрая успя да си осигури нормален нет. Скоростта все куцаше, докато накрая се сети какво да направи и в навечерието на поредната Коледа написа писмо на колега.
„Пускам интернет на Дядо Коледа за Коледа“, гласеше туитът на Илън Мъск, който си беше самата истина, макар че последователите на най-богатия чешит, кой знае защо, не успяха да вникнат в смисъла.
Но как да започне? Не научи много от джуджетата, всички бяха вперили погледи в телефоните и докато ги разпитваше, чегъртаха екраните с показалче, докато с неприкрита досада се опитваха да отклонят въпросите.
Все пак му стана ясно, че пътят минава през прословутите социални мрежи. И сега седеше, вперил отчаян поглед в монитора и нервно пушеше…

повече информация
Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Може ли да има етика в прогреса?
Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Най-вероятно не.
Трябва ли да има етика в прогреса?
Трябва ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Определено да.
Но как така?

Ние спориме
              двама с ChatGPT
                          на тема: „Човекът във новото време“.

повече информация
Share This