Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

ное. 8, 2024 | Истории

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

8 ноември 2024 | Истории

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.

Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?

Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.

Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.

Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

 

България е единствената държава, която над 1300 години съществува под едно и също име

Най-ранният извор, в който директно се споменава името „България“, е изказване на презвитер Константин Апамейски пред Шестия Вселенски събор от 681 г.

Наистина това е името, което държавата носи и до днес. И все пак, приблизително 2 века и след това още 5 нямаме държавна формация с името „България“.

Още нещо. Дали и как Третата българска държава има институционална връзка с първите две е доста спорен, дискусионен въпрос. Не можем да изведем някаква пряка приемственост в институционален план между Княжество България от 1878 г. и държавата от VII век.

Така за мен твърдението е по-скоро е в зоната на национално-митологичното, национално-пропагандното – идеята за континуитет, за непрекъсната българска държавност и то под едно и също име, която просто леко се модифицира формално, но на практика е една и съща. Виждаме, че ако подробно я разгледаме, не е точно така.

 

История клишета

 

Във Варненския некропол е първото обработено злато в света

Няма съмнение, въпреки че находките от Хотница и Дуранкулак също са добри „кандидати“ за тази „титла“. Дори мисля, че фактът заслужава значително по-сериозна популяризация извън пределите на България.

Друга тема е връзката на населението, оставило Варненския некропол с днешното население по български земи. На практика хората, живели там, по всяка вероятност нямат никаква генетична връзка дори с траките, да не говорим за още по-късни етнически формации.

В една книжарница в чужбина дълго търсех историческа книга, където изобщо да се споменава името „България“. Разлиствах, докато попаднах на един албум, в който България беше спомената точно във връзка с Варненския некропол. Да, по света Варненското злато се свързва с България, тъй като е открито на днешната българска територия.

 

История клишета

 

Хан Тервел е спасителят на Европа

Много често се среща и фактологично не е необосновано. Наистина българите помагат на Източната Римска империя (Византия) в началото на VIII век при една сериозна обсада от страна на Арабския халифат. Намесата им изглежда решаваща за това, че обсадата на Константинопол е неуспешна и арабите се оттеглят.

Но името на хан Тервел не се споменава никъде в изворите, съвременни на тази епоха. Говори се за българите и тяхната войска. Това дава основание на някои изследователи да предполагат, че може би става дума за събития по времето на следващия владетел – Кормисош.

Съществуват и аргументи, че владетелят, който е изпратил помощта, е Тервел, тъй като по времето на управлението си е изградил с императорите в Константинопол добри взаимоотношения. Оказвал е помощ неведнъж на Източната Римска империя и е получил титлата „кесар“ – модифицирана от древната римска титла „цезар“. Да бъде дадена на владетел, който не е християнин е прецедент не само за времето си, но и за цялата история на Византия.

Има и още един аспект. Какво означава изразът „Спасителят на Европа“? Приема се, че ако тази обсада на Константинопол би била успешна, халифатът би продължил своята експанзия и би завладял не само Югоизточна, но и цяла Европа? Доста трудно да преценим от днешна гледна точка дали събитията биха се развили именно по този начин.

Самият термин „спасител“ показва недвусмислена европо- и християноцентричност. От какво спасяваме Европа? От някакво развитие, което от днешна гледна точка звучи нежелано, но все пак, както прочетох у един гръцки историк, завладяването на Константинопол от арабите „не се случва за добро или за зло“. Не се е случил един алтернативен сценарий. Нещо повече, Европа не е напълно „спасена“ и защото малко по-късно арабите навлизат на Иберийския полуостров и достигат днешна Франция, където са отблъснати от франкския владетел Карл Мартел. А именно в Мавританска Испания са засвидетелствани едни от най-високите постижения на цивилизацията по това време – улично осветление, добре развити системи на канализация.

Затова според мен твърдението е клише, защото историческата реалност всъщност е по-дълбока, сложна и многопластова, тя не може да се изчерпи с едно изречение. „Истините“ в историята рядко са еднозначни, плоски и едва ли са разположени по вектора „добро – зло“, „ние – те“. Ако се стремим към някаква базисна обективност, погледът ни не би трябвало да не е толкова едностранчив.

 

България е третата държава, приела християнството

Според това твърдение първите две са Армения и Римската империя. Но преди нас го правят още Етиопия, отделни държави от Причерноморието, като например Грузия и Боспорското царство. То е християнизирано в IV век и е суверенно, по това време не е част от Източната Римска империя. Ако разгледаме по-внимателно, ще се окаже, че твърдението е меко казано спорно.

 

История клишета

 

Българската армия никога не е загубила знаме в бой

Ако оставим настрана Първото и Второто българско царство, за Третото българско царство се приема, че са спасени всички знамена. Дори когато големи групи български войници са попадали в плен, те са прибирали бойното си знаме, криели са го и така не е попадало във врага.

Фактът се потвърждава и от водещите специалисти в тематиката.

 

История клишета

 

Прабългарският календар е признат за изключително прецизен и е обявен от ЮНЕСКО за най-точен в света

Нещо повече, често в сайтовете се споменава, че това се е случило през 1976 г. Явно конкретната година би трябвало да добави достоверност към твърдението. При всичките опити да проверя такова твърдение, никъде не открих документ на ЮНЕСКО, който да се занимава с някакъв древнобългарски, прабългарски или протобългарски календар.

ЮНЕСКО не е издавало такъв документ и поради простата причина, че това не е в „профила“ на организацията, тя се занимава с културното, историческото и природното наследство, както и с образованието по света. Това със сигурност не се е случило, но битува в стотици сайтове и някак се е превърнало в общоприета „истина“.

Другият аспект е, че ако изобщо имаме някакви данни за подобен календар, те са откъслечни, от само няколко извора. Основният е т.нар. „Именник на българските ханове (князе)“, там има думи, които не са окончателно разтълкувани, но според редица специалисти са наименованията на години и месеци от циклов календар, за който се предполага, че е свързан с 12-годишните циклови календари, които се използват и до ден днешен в Азия.

Струва ми се, че това не е достатъчно, за да се направи детайлна реконструкция на една древна календарна система. Тя включва много други характеристики, има много специфики, за да можем от няколко съвсем бегли споменавания да правим категорични и генерални изводи.

 

Първият християнски манастир в Европа е основан край село Златна ливада от самия свети Атанасий

Легендата твърди, че свети Атанасий е участвал в събор в IV век в Сердика, после е отишъл във Филипопол. След това е минал през земите на днешното с. Златна ливада и е основал манастир, който днес носи неговото име.

Фактите обаче са далеч по-прозаични. Манастирът в днешния си вид е основан през XIX век, сградният фонд основно е от края на 70-те години на XX век. В близост до манастира има една т. нар. „провиралка“ – скално образувание, където се практикува обредност, говореща за древни от етноложка гледна точка културни пластове. Но това едва ли е категоричен аргумент да датираме манастира към IV век. Тезата се нуждае от много сериозна проверка и евентуално потвърждение, включително и чрез археологически разкопки, каквито не знам да са били провеждани.

 

Колю Фичето е ремонтирал „Нотр Дам“.

Става дума за поредица от твърдения, които са толкова недоказуеми, че не могат да бъдат и оборени, те са извън всякакъв контекст.

Идеята е, че през 1860-те майстор Колю Фичето е повикан в Париж, може би чрез Митхад Паша, и той отива, за да помогне за спасяването на „Нотр Дам“ от подпочвени води. И след като се справил отлично със задачата, оставил на французите като спомен за пребиваването си, една чешмичка, от която и до ден днешен парижани си пият вода.

Няма никакви сведения – сериозни, документално подплатени, които да потвърждават подобна версия. Според потомците на Колю Фичето, това е просто красива легенда, която няма исторически основания. Въпреки това в много сайтове можете да я срещнете като чистата истина.

Чудесно е да има легенди, но нека ясно да ги разграничаваме от историческите факти.

 

История клишета

 

Айнщайн е казал: „Целият свят се прекланя пред мен, а аз – пред учителя Дънов“.

Този мит датира от „прединтернет епохата“, изказан е през 80-те и днес се цитира като абсолютна, непоклатима истина. Но е правена проверка и в запазените документи и архивни свидетелства за Алберт Айнщайн, няма данни той да е казвал подобно нещо.

Нещо повече – ако беше толкова възхитен, вероятно щеше да го каже повече от веднъж. Думите изобщо не са в контекста и стила на публичните изяви на Айнщайн. Надали той би заявил, че целият свят се прекланя пред него. Не е съвсем ясно и дали Айнщайн е знаел кой е Дънов. Вероятно поддръжниците на тази легенда ще трябва по-сериозно да потърсят доказателства за своите твърдения, преди да им повярваме.

 

История клишета

 

7 от 10 портрета в галерията на славата на „Ла Скала“ са на българи

От интервюта на българи, които работят в момента в „Ла Скала“, разбираме, че във фоайето изобщо няма портрети. Все пак, остава вероятността в музея за историята на „Ла Скала“ да има портрети на певци, гастролирали на сцената на оперния театър, но едва ли те са само 10. Безспорно имената, които се споменават в легендарните сведения – Гяуров, Гюзелев, Кабаиванска, Христов са достатъчно авторитетни и значими, за да добавяме към техните образи и паметта за тях несъществуващи почести.

 

Пловдив е най-старият град в Европа

Изключително сложно е да се докаже неопровержимо или категорично да се отхвърли подобно твърдение. Изглежда, обаче, че то има някакви основания. В редица чуждоезични интернет ресурси Пловдив фигурира като най-старият град в Европа. Твърди се, че градът е на 8000 години. В някои източници се споменава, че Пловдив се конкурира с гръцкия град Аргос, за който се споменава, че има данни за живот от преди 7000 години, т. е. Пловдив е по-стар с около 1000 години. Аз лично бих бил предпазлив при използването на определението „най-стар“, защото според мен всичко зависи от това какво разбираме под „град“ и как можем да докажем непрекъснатостта на живота на дадено място в продължение на хиляди години.

 

История клишета

 

България е на трето място в Европа по брой археологически паметници след Италия и Гърция

Мисля, че за това клише нямаме количествени данни, които да са проверими.

Ако приемем броя на обектите на ЮНЕСКО от културното и природно наследство като критерий, без да го абсолютизираме, виждаме следното: според сайта им най-много исторически обекти имат Китай, Италия, Германия и Франция. Нашите са десет, от които само седем са археологически и три природни. Те са в пъти по-малко от редица европейски страни, дори да отчитаме големината на територията и броя на населението..

Клишето съм чувал да споменават и хора със солидно образование, но без да го аргументират по какъвто и да било начин. Просто няма сериозни проучвания, които да дават общия брой на археологическите паметници в дадената държава.

Още повече, че археологическите проучвания са процес и никой засега не може да се похвали, че е завършил 100% археологическото изследване на дадената територия.

Безспорно България е страна с изключително богато археологическо наследство, но кое точно място заема в „европейската класация“, едва ли можем да определим еднозначно.

 


 

И така, проверихме 12 клишета от българската история, някой се оказаха митове, а други – напълно основателни. Сега е ваш ред! Можете ли да познаете кои 15 твърдения за българската история са приети от науката и кои си измисли за вас изкуствения интелект? Проверете знанията си тук, резултатът определено ще е интересен…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората, или ще превърне света в дигитален концлагер?...

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече...

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е...

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така. Няма да се уморя да повтарям,...

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер? Вашето мнение е изключително важно и ще съм благодарен от сърце, ако го споделите в кратка анкета! Очакват ви и награди – избрани книги!
Отговорите се събират до 31 декември. Можете да изберете въпросите, на които да отговорите. Анкетата е анонимна.
Всяко попълване, всяко споделяне е безценна помощ за това да видим как се отнасяме днес към голямата технологична тема на нашето време!

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така.
Няма да се уморя да повтарям, че ти си това, което четеш. В навечерието на Деня на будителите изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Получих цели 20 отговора, като днес имам удоволствието да ви представя втората половина от отговори (първата е тук)! Отново ще отбележа, че не са групирани по определена логика, защото се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!

повече информация

Най-новите:

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер? Вашето мнение е изключително важно и ще съм благодарен от сърце, ако го споделите в кратка анкета! Очакват ви и награди – избрани книги!
Отговорите се събират до 31 декември. Можете да изберете въпросите, на които да отговорите. Анкетата е анонимна.
Всяко попълване, всяко споделяне е безценна помощ за това да видим как се отнасяме днес към голямата технологична тема на нашето време!

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече са „стъпвали“ на нашия спътник, летят и на хиляди спътници в орбита.
Петко Динев през 90-те заминава за Флорида, където започва работа в НАСА. После създава своя компания, която се откроява на световно ниво с опита си в създаването на промишлени камери.
Пътят му тръгва от Казанлък – той е първият български златен медалист по физика и ученик на знаменития Теодосий Теодосиев – Тео. Гостът ни е и сред главните герои в новия документален филм „Социално силните“, даващ думата на златните медалисти от школата на Тео.
Как човек случайно стига до НАСА? Как един учен създава компания, превърнала се в световен еталон в своята индустрия? Как можем да променим това, че днес половината ученици от гимназията, която е завършил, не успяват да изкарат и тройка на матурата по математика? Как да превърнем науката в мода и да дадем шанс на технологиите? Как да наваксаме изоставането си като хора от огромното им развитие? Огромни въпроси имаме да обсъждаме с този изключителен събеседник.
„Да, живеем в интересни времена. Даже може би твърде интересни. Аз не мисля, че сме стигнали предела на технологиите. Мисля, че сме още в увертюрата…“

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Има ли място за поезия в епохата на TikTok и изкуствения интелект? Как да върнем това изкуство на заслужения пиедестал? Могат ли и трябва ли да бъдат инфлуенсъри днешните поети? Плашещо или мечтано е времето, в което изкуственият интелект вече не може да бъде разделен от поезията?
Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е днешният ни гост. Освен член на журито на конкурса, той е и управител на издателство Scribens, което ще издаде в стихосбирка най-добрите стихове от него.
Георги Гаврилов е поет и… физик. Създава издателство Scribens, за да дава шанс на млади български автори да стигнат до читателите си.

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така.
Няма да се уморя да повтарям, че ти си това, което четеш. В навечерието на Деня на будителите изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Получих цели 20 отговора, като днес имам удоволствието да ви представя втората половина от отговори (първата е тук)! Отново ще отбележа, че не са групирани по определена логика, защото се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или отвращение, с нетърпение за бъдещето или опит да останем в миналото.
Колко обаче са различни нещата и докъде ще стигнат?
Джемал Ахмедов ще ни покаже отговорите на 29 ноември в уъркшопа на conf.ai. Той ще впрегне ИИ агентите, които ще заработят като цял софтуерен екип.
Преди това обаче е време да поговорим. За хаотичното настояще и неясното бъдеще на софтуерния свят в годините на напредналия изкуствен интелект. „Винаги ще имаме човек в процеса по създаване на софтуер“, казва Джемал. Така ли е наистина?

повече информация
Share This