Нарисувай ми… тениска

мар. 4, 2022 | Истории

Нарисувай ми… тениска

4 март 2022 | Истории

Може би вече сте прочели: Дигитални истории навърши 1 година и дойде време за подаръци – тематични фланелки, ръчно нарисувани с логото на начинанието. При това не какви да е тениски, време е да разберете какво ги прави различни. В търсене на отговора се запътваме далеч, далеч, насред пустинята…

…Сигурно си представяте моята изненада, когато сутринта ме събуди странно гласче.
То каза:
– Моля… нарисувай ми…

…Тениска. Да, на нея преспокойно може да има овца, както би продължил оригиналният цитат. И не е случайно, че именно носителят на странното гласче – Малкият принц, е един от първите герои, появили се на тези тениски, които идва време да обсъдим.

 

тениска Малкия принц

 

Невидимо за очи

„Нарисувай ми“ е (засега) малка, но много симпатична платформа, която съществува само от няколко месеца. Целта ѝ е да помага на български творци, които рисуват върху текстил.

„Нашето бяло платно е тениската“, гласи мотото на Ивайло и Елена, създателите на инициативата. Той е учил журналистика и има пъстър опит в областта на маркетинга – работил е в съюза на автомобилистите и в най-посещавания български сайт за култови сериали. Тя пък е куклен артист по призвание, създава дигитално съдържание за платформа на недвижими имоти, майстори авторски бижута.

В това начинание ги събира случаен разговор. Приятели са от 10 години и дълго време търсят общо начинание. Оказва се, че и двамата се впечатляват от самобитни художници, които създават творбите си върху тениски и решават, че е време да направят платформа. Така да помогнат тези оригинални произведения на изкуството да стигнат до повече хора. Всеки да има шанса да получи фланелка, каквато никой друг няма. Точно както Малкият принц и розата му…

 

Моето цвете е някъде там

Защо го правят? Защото смятат, че бъдещето е на устойчивата, а не на бързата мода. Защото тениската е универсална дреха, която всички свързваме с удобство, комфорт и свобода. А напоследък е и много повече: начин да изразиш себе си с оригинално послание.

Днес онлайн се търсят много ръчно направени бижута, предмети… и всякакви финтифлюшки, не случайно Etsy се превърна в огромна платформа, която дава шанс на всякакви създатели да продават продуктите си. И все пак, повечето автори на оригинални приложни произведения избират фейсбук, правят си профили, нямат време за хубав сайт и представяне… Нито пък сили и умения, за да си създадат профил в Etsy и да го развият, за което определено са нужни и маркетингови умения.

Така или иначе, онлайн светът се връща към уникалните по някакъв начин произведения, за което ще поразсъждаваме в следваща Дигитална история. Докато начинанието „Нарисувай ми“ идва, за да запълни една смислена и оригинална ниша.

Иво и Елена създават сайта, за да предлагат на него „картините в тениски“ на хората, които са ги впечатлили. И да поканят още творци, които създават в този жанр, да стигнат до повече хора.

Да, става дума за интернет магазин, в който обаче се предлагат само ръчно нарисувани тениски. Всяка покупка се създава изпод четката или маркерите на автора си, минава специална обработка, преди да поеме към бъдещия си собственик.

 

тениска

 

Да видим един залез…

В началото се включват четирима художници, неотдавна са добавени още двама, а тепърва предстои палитрата да расте, защото създателите на „Нарисувай ми“ са в разговори с 30 творци, много от които ще се появят в платформата. Избират ги по много прост критерий: дали и те самите биха си поръчали тяхна тениска. После се стараят да се опознаят, защото само ако отношенията се получат както трябва, и платформата ще върви.

И така, отивате на платформата, избирате си тениска, поръчвате си я и… получавате нещо различно от това, което сте видели едно към едно. Защото основната идея е, че всяка тениска е уникална, нарисувана специално за конкретния купувач. Да, ако изберете даден дизайн, ще получите нещо максимално близко до него и все пак не същото, пиксел по пиксел. Защото…

 

Защото е моята роза

И ако разглеждате тениските (ще ви харесат), ще видите и… чисто бели такива. Каква ли е идеята им?

Както разказва Ивайло, това именно е основата на начинанието. Не толкова да изберете дадена картинка, която да получите, макар и нарисувана специално за вас. Колкото да дадете свое предложение и да получите уникална, нарисувана само по ваша идея тениска. Супер подарък, дали за близък приятел, или за самите вас, който да отличава.

За учудване на създателите на проекта, до момента малцина избират тази опция, повечето купувачи се спират на вече предложените рисунки. Скоро там ще се окаже, готова за избор, и тениската, създадена специално за играта и приятелите на Дигитални истории.

 

тениска Буги Барабата

 

Невидимо за очите

Докато си говорим, Ивайло показва картинката на новата си тениска с герои от сериала Breaking bad. Видял идеята на официалния сайт, но не се доставяла в Европа. Единствен вариант били принтовете, които обаче винаги стоят малко изкуствено. И затова… я поръчал през собствената си платформа.

2 лева от всяка поръчка са отделени за благотворителна кауза. Предназначени са, за да осигуряват уроци по рисуване на деца с аутизъм.

Творците създават, а Ивайло и Елена имат грижата да ги представят по най-добър начин, като снимат тениските или пък подбират от получените снимки и поемат цялата комуникация с купувачите, което често е най-сложната и забавящата процеса задача в целия пъзел.

 

тениска Йода

 

Езикът е извор на недоразумения

Творците, които създават тениските, са пъстри хора в разни роли, обединени от това, че за всички тях начинанието е хоби. Например създателката на „дигиталните“ тениски твори зад профила на „Нарисувай ми усмивка“. Тя е млада майка с доста далечна от това начинание професия. След като родила момиченцето си, имала повече време да рисува за удоволствие, нещо, което от малка обича. Много нейни приятели я подкрепили, поискали и на тях да направи тениски като нейните. Така се насочила в творческата посока.

Никак не случайно, именно тя е създател и на тениските с образа на Малкия принц, с които започнахме. Изправихме я пред сериозното предизвикателство да трябва да изрисува набързо доста лога, но начинанието си струва.

Един от по-новите автори е само на 12, но картините, които „слага“ на текстила, са толкова умели и зрели, че човек не би го повярвал.

Творците сами осигуряват фланелките, но създателите на начинанието отговарят за качеството и са заложили ясни стандарти. Дрехите са от 100% памук, могат да се перат в машина, стигат да се спазват елементарни правила, описани на сайта.

Използват се специални бои или маркери, които се нанасят на няколко слоя. После се запечатва с ютия в резултат рисунката вече е устойчива, готова да ви отличи сред тълпата. Разбира се, тениските не са вечни, но не отстъпват по качество на всички останали, излезли от шаблона и щампата.

И все пак са различни, затова и ви разказвам за тях в сайт, в който никога няма да видите реклама, платена под каквато и да било форма.

 

тениска Панда

 

Ако искам да видя пеперуди…

Тъй като стана дума за Дигитални истории, сега е моментът да се включите в играта за първия рожден ден на начинанието, от която имате шанса да получите една от уникалните (извън клишето) фланелки.

Коя е любимата ви дигитална история?
Отговорете във фейсбук, инстаграм и линкдин.

Коя да бъде следващата дигитална история, която искате да прочетете?
Предложете я във фейсбук, инстаграм и линкдин.

В колкото повече канали се включите, толкова по-голям е шансът да спечелите. И всяка една от тениските е различна картина, не излязла изпод шаблона, от поточната линия, а от ръцете на художник.

 

тениска планина

 

За да забравя

Малките разлики правят голямата разлика днес, във времето, когато властват шаблоните. В ежедневието, в новините, в облеклото. „Нарисувай ми“ заслужава да успее, защото дава смислените малки разлики от двете страни – както шанса на всеки от нас да нарисува себе си на дрехата, с която се показва пред света. Така и на художниците да се свържат с хората, които могат да оценят работата им.

Хората – каза Малкият принц, – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс,...

повече информация
„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект...

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с...

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето.
„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…

повече информация

Най-новите:

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация
„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект според мен ще засили тази тенденция, защото ще заблуди хората, че разговарят с приятел, с някого, когото са загубили или който не иска да ги чува. Така се оказваме в един свят, в който уж можем да си говорим. А всъщност, зад тази привидна палитра от гледни точки, от думи, словесна салата, включително от егоцентрични академични речи, седят едни изплашени, обезверени, обеднели, интелектуално и емоционално хора. Това според мен е големият ужас на съвремието.“
От поезията започна разговорът ни с писателката Силвия Томова, за да мине през образованието, историята, през епидемията от невежество и назрялата нужда от обществено пробуждане. На фона на всичко това като неизменен спътник останаха технологиите, които променят всяка от тези теми из основи.
Журналист и дефектолог по образование, тя публикува есета, разкази, романи. Носител на редица награди, автор на 5 романа и 3 сборника с разкази, Силвия често наднича и в миналото, и в големите въпроси на днешния ден. Не се страхува да излезе от клишетата и да предизвиква мейнстрийма и в литературата, и на общественото поле.
Ето че се срещаме за един важен и дошъл тъкмо навреме разговор.

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век.
А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави.
Какво се задава през следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето.
„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…

повече информация
Share This