ЧРД, Дигитални истории. Време е за подаръци!

мар. 1, 2022 | Истории

ЧРД, Дигитални истории. Време е за подаръци!

1 март 2022 | Истории

Точно преди година, на 1 март 2021 г., се появи сайтът Дигитални истории. Публицистично островче, където се представят най-актуалните технологии и предизвикателствата, пред които ни изправят. Заедно се отправихме на пътешествие, което среща два свята – хуманитарния и технологичния, за да потърси общото ни бъдеще като вид.

Време е за подаръци! Всеки от вас може да получи уникална (без преувеличение, в петък ще разберете защо) тениска с логото на проекта. Достатъчно е да напишете:

Коя е любимата ви дигитална история?
Отговорете във фейсбук, инстаграм и линкдин.

Коя да бъде следващата дигитална история, която искате да прочетете?
Предложете я във фейсбук, инстаграм и линкдин.

Можете да се включите във всяка от платформите, като отговорите на всеки от въпросите. Срокът за участие е 20 март 2022 г., а победителите, които ще получат общо 10 фланелки, ще бъдат избрани чрез жребий. Победителите ще бъдат обявени под всяка от публикациите в съответните социални мрежи на 21 март 2022 г., както и тук.

 

Каква година само!

Цяла година! 104 публикации, представени всеки вторник и петък. Дадохме думата на смислени гости от най-различни области, които имат какво да кажат за цифровото ни настояще и бъдеще. Посрещнахме програмисти, писатели, учени, хора на изкуството.

Разказахме безброй вълнуващи истории, свързани по някакъв начин с технологичния свят. Стана дума за някои от пионерите в света на технологиите и за смислени български начинания онлайн. Разказахме вълнуващи съдби, случили се преди, заради или въпреки дигиталното.

Навлязохме дълбоко в дебрите на технологиите. На направления като изкуствения интелект, блокчейн, роботиката, които рисуват утрешния ден. Спряхме се подробно на начина, по който днес се информираме и бъдещето на медиите. Отделихме специално внимание на рисковете, което отправя пред човечеството днешният технологичен свят. Разбира се, не пропуснахме и да се позабавляваме.

Това е само началото! Ако ви харесва това начало, помогнете на Дигитални истории да стигнат до повече хора. Всяка добра дума, всяко споделяне е от значение.

За тази година Дигитални истории си спечели много приятели. Страницата беше посетена от 89 586 гости по данни от Google Analytics. Те дойдоха от цели 124 държави. 3589 са вече последователите на сайта във Facebook, 899 – в LinkedIn, постепенно стават повече тези в Instagram и Twitter.

 

 

Първият материал – Но! вината, посветен на бъдещето на журналистиката, получи голямата награда в категория „Технологии“ на конкурса за чиста журналистика “Web report“, организиран от Dir.bg, избран от жури, включващо водещи журналисти. Неотдавна проектът попадна и в тройката на номинираните в годишните награди на БАИТ. Темите ни гостуват често на страниците на три списания и много други медии.

Благодаря ви от сърце за доверието!

Харесвате Дигитални истории и искате да помогнете на начинанието? Има точно един начин да го направите. Разказвайте на повече хора за публикациите, споделяйте ги в социалните мрежи и извън всякакви мрежи. Защото днес не всеки има време и желание да чете дълги текстове като тези, но темите им определено засякат всекиго.

Подготвил съм още един скромен подарък за вас. Ето кои са 5-те най-четени истории за тази година, които си струва да погледнете, ако сте пропуснали. И още 5, които според мен си заслужава да стигнат до повече хора.

Приятно четене и до нови истории!

 

Петте най-четени

1. „Как се пише?“ „Незнам“

Със сигурност не само щекотливата тема за членуването в българския език, а много повече – важността на проекта на Павлина Върбанова, привлече най-много гости, които да прочетат интервюто с нея.

„Как се пише?“ е култов сайт за всеки българин онлайн, който се грижи за това да пише правилно. Срещнахме се с неговата създателка Павлина Върбанова.

Как се пише в дигиталния свят? Кои са най-често търсените грешки? Време ли е да отпадне ненужното правило за пълния член? Защо е важно да се грижим за словото, за думите, които зареждаме с послания?

 

2. Котаракът Румен: Интернетад саштествува, за да даде достап на хората до повече кодки

„едимственото което можех да правя, беше да ям, да цпя и да ходя до тоалента. с тия омения нямах друг избор на професиа, освем да стана енфлоенсар.“

Този любим събеседник на „Дигитални истории“ рядко дава интервюта. Смело можем да кажем, че ако не беше дигиталното ни настояще, нямаше да даде дори едно. И би било загуба за читателя, защото мислите му са искрени, шарени, поднесени по своеобразен начин.

 

3. „Заговорят ли всички за биткойн, не купувайте!“

Валентин Михов е човекът, който ви трябва, ако искате да получите актуален технологичен поглед към децентрализираните финанси и блокчейн технологиите.

Как изглежда бъдещето им след поредния рекорд в цената на биткойна? Какви са технологичните рискове? Какво ще се случи, след като бъде миниран и последният биткойн? Какво е важно да знае всеки, решил да инвестира в криптовалути?

4. 2022-а 60 години по-рано. Какво познаха фантастите?

Днес сме в 2022-а, но нека надникнем назад. През 60-те години Айзък Азимов пише впечатляващо есе, в което могат да се намерят някои невероятно проникновени прогнози. По същото време, в първия брой на списание „Космос“ излиза подобен текст със събраните идеи по темата на съветските фантасти.

Какво са познали писателите и къде са се провалили в очакванията си?

5. Григорий Перелман. Последният луд гений

Математикът Григорий Перелман се превърна в световна звезда, след като реши една от „Задачите на хилядолетието“, важни за технологичното развитие на цялото човечество.

После… отказа полагащите му се като награда 1 милион долара!

Историята на безспорния математически гений на нашето време е не само интересна, но и доста поучителна…

 

+ Пет лично препоръчани

1. Но!вината

Вече всеки ден четем статии, писани от робот. Днес най-ценният ресурс не е нефтът, не са и парите. Не е златото, не е даже и властта. В епицентъра на компютърната революция всичко е информация.

Здравко иска да стане журналист, Желязко е изкуствен интелект. На кого принадлежи бъдещето?

2. В балона на съмишлениците

Всички големи сайтове се грижат за нас почти бащински – като ни избират най-подходящото съдържание, пестят ни време и усилие. Това обаче се превръща в сериозен проблем за обществата. Защото балонът на филтрите ни прави по-затворени към различното мнение, по-агресивни. Изважда на преден план много от най-грозните ни страни. Лишава ни от нюансите и от красотата на комуникацията.

Балонът на филтрите е проблем, който все повече ни поглъща, а ние все по-малко говорим за него. Крайно време е това да се промени…

3. Истината… или се осмеляваш?

Откъде тръгнаха и докъде стигнаха професиите, чиято работа е да създават съдържание за аудиторията? Кой се бори за истината и трябва ли това да е важно за нас днес? Откъде дойдоха инфлуенсърите и защо е важно да осмислим мястото им в края на тази дълга верига от професии?

Истината и само истината… е някъде там.

 

4.„Животът не е борба за щастие, той носи щастие“

„Ако един учител твърде много се оплаква от работата си, той е изхабен и вече не може да бъде полезен.“

„Ако я няма саморефлексията, ако не се самоусъвършенстваш ежедневно, ти не можеш да си учител. Ти си заседнал в миналия век и си внушаваш, че твоята истина е най-меродавна, но неразбрана.“

Крис Григоров е най-силният човек, когото познавам. Историята, излъчването и музикалният му талант го превърнаха в звезда преди 15 години. Станал популярен като певец, той решава да завърши българска филология, работи като журналист.
Следващата му цел е да стане учител. Казал си е, че ако за 5 години не се намери училище, което да му предложи работа, той сам ще създаде школа, в която да преподава. Вече са минали 4 години.

 

5.„Компютрите могат прекрасно да манипулират чувствата ни“

„Смятате ли, че един ден ще има ИИ, способен да се смее и да плаче?“
„Не, но ще бъде способен да ни разсмива и разплаква.“

„А че един ден компютрите могат да имат чувства?“
„Не, но ще могат прекрасно да манипулират нашите.“

Проф. Юлита Василева от 30 години изследва компютрите и света, който те създадоха. Тя има късмета като учен да попадне в област, изживяла невероятен възход; като преподавател да се докосне до отношенията с технологиите на няколко поколения. Проф. Василева познава и изучава технологичната страна на компютърния свят, но още по-голямо внимание отделя на социалните му аспекти.

И интервюто с нея разказва накратко всичко онова, заради което ги има Дигитални истории. И заради което си струва да продължаваме със следващите…

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически...

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация

Най-новите:

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието?
Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство.
Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“.
Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори.
Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?

повече информация
Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев.
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея.
Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.
Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история.
В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях.
За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.

повече информация
Share This