ЧРД, Дигитални истории. Време е за подаръци!

1 март 2022 | Истории

Точно преди година, на 1 март 2021 г., се появи сайтът Дигитални истории. Публицистично островче, където се представят най-актуалните технологии и предизвикателствата, пред които ни изправят. Заедно се отправихме на пътешествие, което среща два свята – хуманитарния и технологичния, за да потърси общото ни бъдеще като вид.

Време е за подаръци! Всеки от вас може да получи уникална (без преувеличение, в петък ще разберете защо) тениска с логото на проекта. Достатъчно е да напишете:

Коя е любимата ви дигитална история?
Отговорете във фейсбук, инстаграм и линкдин.

Коя да бъде следващата дигитална история, която искате да прочетете?
Предложете я във фейсбук, инстаграм и линкдин.

Можете да се включите във всяка от платформите, като отговорите на всеки от въпросите. Срокът за участие е 20 март 2022 г., а победителите, които ще получат общо 10 фланелки, ще бъдат избрани чрез жребий. Победителите ще бъдат обявени под всяка от публикациите в съответните социални мрежи на 21 март 2022 г., както и тук.

 

Каква година само!

Цяла година! 104 публикации, представени всеки вторник и петък. Дадохме думата на смислени гости от най-различни области, които имат какво да кажат за цифровото ни настояще и бъдеще. Посрещнахме програмисти, писатели, учени, хора на изкуството.

Разказахме безброй вълнуващи истории, свързани по някакъв начин с технологичния свят. Стана дума за някои от пионерите в света на технологиите и за смислени български начинания онлайн. Разказахме вълнуващи съдби, случили се преди, заради или въпреки дигиталното.

Навлязохме дълбоко в дебрите на технологиите. На направления като изкуствения интелект, блокчейн, роботиката, които рисуват утрешния ден. Спряхме се подробно на начина, по който днес се информираме и бъдещето на медиите. Отделихме специално внимание на рисковете, което отправя пред човечеството днешният технологичен свят. Разбира се, не пропуснахме и да се позабавляваме.

Това е само началото! Ако ви харесва това начало, помогнете на Дигитални истории да стигнат до повече хора. Всяка добра дума, всяко споделяне е от значение.

За тази година Дигитални истории си спечели много приятели. Страницата беше посетена от 89 586 гости по данни от Google Analytics. Те дойдоха от цели 124 държави. 3589 са вече последователите на сайта във Facebook, 899 – в LinkedIn, постепенно стават повече тези в Instagram и Twitter.

 

 

Първият материал – Но! вината, посветен на бъдещето на журналистиката, получи голямата награда в категория „Технологии“ на конкурса за чиста журналистика “Web report“, организиран от Dir.bg, избран от жури, включващо водещи журналисти. Неотдавна проектът попадна и в тройката на номинираните в годишните награди на БАИТ. Темите ни гостуват често на страниците на три списания и много други медии.

Благодаря ви от сърце за доверието!

Харесвате Дигитални истории и искате да помогнете на начинанието? Има точно един начин да го направите. Разказвайте на повече хора за публикациите, споделяйте ги в социалните мрежи и извън всякакви мрежи. Защото днес не всеки има време и желание да чете дълги текстове като тези, но темите им определено засякат всекиго.

Подготвил съм още един скромен подарък за вас. Ето кои са 5-те най-четени истории за тази година, които си струва да погледнете, ако сте пропуснали. И още 5, които според мен си заслужава да стигнат до повече хора.

Приятно четене и до нови истории!

 

Петте най-четени

1. „Как се пише?“ „Незнам“

Със сигурност не само щекотливата тема за членуването в българския език, а много повече – важността на проекта на Павлина Върбанова, привлече най-много гости, които да прочетат интервюто с нея.

„Как се пише?“ е култов сайт за всеки българин онлайн, който се грижи за това да пише правилно. Срещнахме се с неговата създателка Павлина Върбанова.

Как се пише в дигиталния свят? Кои са най-често търсените грешки? Време ли е да отпадне ненужното правило за пълния член? Защо е важно да се грижим за словото, за думите, които зареждаме с послания?

 

2. Котаракът Румен: Интернетад саштествува, за да даде достап на хората до повече кодки

„едимственото което можех да правя, беше да ям, да цпя и да ходя до тоалента. с тия омения нямах друг избор на професиа, освем да стана енфлоенсар.“

Този любим събеседник на „Дигитални истории“ рядко дава интервюта. Смело можем да кажем, че ако не беше дигиталното ни настояще, нямаше да даде дори едно. И би било загуба за читателя, защото мислите му са искрени, шарени, поднесени по своеобразен начин.

 

3. „Заговорят ли всички за биткойн, не купувайте!“

Валентин Михов е човекът, който ви трябва, ако искате да получите актуален технологичен поглед към децентрализираните финанси и блокчейн технологиите.

Как изглежда бъдещето им след поредния рекорд в цената на биткойна? Какви са технологичните рискове? Какво ще се случи, след като бъде миниран и последният биткойн? Какво е важно да знае всеки, решил да инвестира в криптовалути?

4. 2022-а 60 години по-рано. Какво познаха фантастите?

Днес сме в 2022-а, но нека надникнем назад. През 60-те години Айзък Азимов пише впечатляващо есе, в което могат да се намерят някои невероятно проникновени прогнози. По същото време, в първия брой на списание „Космос“ излиза подобен текст със събраните идеи по темата на съветските фантасти.

Какво са познали писателите и къде са се провалили в очакванията си?

5. Григорий Перелман. Последният луд гений

Математикът Григорий Перелман се превърна в световна звезда, след като реши една от „Задачите на хилядолетието“, важни за технологичното развитие на цялото човечество.

После… отказа полагащите му се като награда 1 милион долара!

Историята на безспорния математически гений на нашето време е не само интересна, но и доста поучителна…

 

+ Пет лично препоръчани

1. Но!вината

Вече всеки ден четем статии, писани от робот. Днес най-ценният ресурс не е нефтът, не са и парите. Не е златото, не е даже и властта. В епицентъра на компютърната революция всичко е информация.

Здравко иска да стане журналист, Желязко е изкуствен интелект. На кого принадлежи бъдещето?

2. В балона на съмишлениците

Всички големи сайтове се грижат за нас почти бащински – като ни избират най-подходящото съдържание, пестят ни време и усилие. Това обаче се превръща в сериозен проблем за обществата. Защото балонът на филтрите ни прави по-затворени към различното мнение, по-агресивни. Изважда на преден план много от най-грозните ни страни. Лишава ни от нюансите и от красотата на комуникацията.

Балонът на филтрите е проблем, който все повече ни поглъща, а ние все по-малко говорим за него. Крайно време е това да се промени…

3. Истината… или се осмеляваш?

Откъде тръгнаха и докъде стигнаха професиите, чиято работа е да създават съдържание за аудиторията? Кой се бори за истината и трябва ли това да е важно за нас днес? Откъде дойдоха инфлуенсърите и защо е важно да осмислим мястото им в края на тази дълга верига от професии?

Истината и само истината… е някъде там.

 

4.„Животът не е борба за щастие, той носи щастие“

„Ако един учител твърде много се оплаква от работата си, той е изхабен и вече не може да бъде полезен.“

„Ако я няма саморефлексията, ако не се самоусъвършенстваш ежедневно, ти не можеш да си учител. Ти си заседнал в миналия век и си внушаваш, че твоята истина е най-меродавна, но неразбрана.“

Крис Григоров е най-силният човек, когото познавам. Историята, излъчването и музикалният му талант го превърнаха в звезда преди 15 години. Станал популярен като певец, той решава да завърши българска филология, работи като журналист.
Следващата му цел е да стане учител. Казал си е, че ако за 5 години не се намери училище, което да му предложи работа, той сам ще създаде школа, в която да преподава. Вече са минали 4 години.

 

5.„Компютрите могат прекрасно да манипулират чувствата ни“

„Смятате ли, че един ден ще има ИИ, способен да се смее и да плаче?“
„Не, но ще бъде способен да ни разсмива и разплаква.“

„А че един ден компютрите могат да имат чувства?“
„Не, но ще могат прекрасно да манипулират нашите.“

Проф. Юлита Василева от 30 години изследва компютрите и света, който те създадоха. Тя има късмета като учен да попадне в област, изживяла невероятен възход; като преподавател да се докосне до отношенията с технологиите на няколко поколения. Проф. Василева познава и изучава технологичната страна на компютърния свят, но още по-голямо внимание отделя на социалните му аспекти.

И интервюто с нея разказва накратко всичко онова, заради което ги има Дигитални истории. И заради което си струва да продължаваме със следващите…

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

„Днес героизъм е да запазиш човешкото онлайн“

„Днес героизъм е да запазиш човешкото онлайн“

Днес уж празнуваме героизма, но… какво е значението му тук и сега? Какво е днес за вас героизъм? Има ли храброст и в социалните мрежи? Струва ли си да почитаме хора, живели преди векове? А правим ли...

повече информация
Бебе от инкубатор

Бебе от инкубатор

Дали не се задава моментът, когато малките хора ще се появяват от изкуствени утроби? Все повече изследователски екипи обещават пробив в тази област, която може би ще се окаже решението на проблема с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Когато оркестърът, бандата и диджеят засвирят…

Когато оркестърът, бандата и диджеят засвирят…

Искате ли да чуете песен с улавяща мелодия, изпълнявана едновременно от симфоничен оркестър, рок група, диджей и трима певци, по един за всеки от тези стилове? А ако можете да добавяте или заглушавате всеки от изпълнителите и всяка група инструменти? Дали резултатът няма да е изключително интересен? Замисляща метафора за това колко е лесно да намерим общата мелодия и да я допълваме, дори на пръв поглед да изглеждаме невъзможно различни.
Става дума за прелюбопитен дигитален експеримент, създаден от композитора Александър Костов. Струва си да го чуете и видите…

повече информация
Трифон и инженерната революция

Трифон и инженерната революция

Трифон Стефанов скоро завършва магистратура в университета, където е учил и Си Дзинпин. Преди това се е учил на инженерство в Япония. И този млад човек на точните науки има мечтата да промени света. Чрез един икономически модел, който от години се разработва в България. Как ли изглежда тази инженерна революция в икономиката, в която вярва Трифон?

повече информация
И все пак… кой е Илон Мъск?

И все пак… кой е Илон Мъск?

Може би дори ви е омръзнало да срещате името му в новините. Той е безспорната суперзвезда на нашето време, кой ли не се е упражнявал да представя някак прелюбопитния му образ.
И все пак, нека опитаме да надникнем в сърцето на всички основни противоречия, които събира в себе си Илон Мъск. Ще погледнем по-назад в историята му, за да потърсим истинското му лице. Откъде започва пътят му, кои са впечатляващите му успехи… и провали. Какво ни обещава за бъдещето?
В днешното раздирано от крайни противоречия обществено пространство все повече се губят нюансите. А именно в тях се крие разковничето.

повече информация

Най-новите:

Откъде дойде хейтът? Има ли спасение?

Откъде дойде хейтът? Има ли спасение?

Прочел съм заглавието, вече имам крайно мнение. Време е за злостен коментар, нека хейтенето започне сега!
Но откъде се взе цялата тази агресия? Защо трябва да отговаряме грубо, дори ако не сме съгласни с човека от другия профил? Наистина ли трябва да ни напуснат всички приятели, които смятат, че не сме прави по поредната актуална тема?
Има ли как да се спасим от натоварващия хейт в онлайн общуването?

повече информация
Най-интелигентната жена и чудесата

Най-интелигентната жена и чудесата

Българка е най-интелигентната жена на света. Даниела Симидчиева постига рекордния резултат с коефициент за интелигентност 192, по времето, когато е безработна, сама се грижи за трите си дъщери в апартамент от 12 квадрата.
През какви забележителни обрати (и чудеса!) минава пътят ѝ? Има ли място за интелигентните хора начело на държавата? Колко тежи титлата „най-умната жена“? Дали отваря или затваря повече врати?

повече информация
Когато оркестърът, бандата и диджеят засвирят…

Когато оркестърът, бандата и диджеят засвирят…

Искате ли да чуете песен с улавяща мелодия, изпълнявана едновременно от симфоничен оркестър, рок група, диджей и трима певци, по един за всеки от тези стилове? А ако можете да добавяте или заглушавате всеки от изпълнителите и всяка група инструменти? Дали резултатът няма да е изключително интересен? Замисляща метафора за това колко е лесно да намерим общата мелодия и да я допълваме, дори на пръв поглед да изглеждаме невъзможно различни.
Става дума за прелюбопитен дигитален експеримент, създаден от композитора Александър Костов. Струва си да го чуете и видите…

повече информация
„Днес героизъм е да запазиш човешкото онлайн“

„Днес героизъм е да запазиш човешкото онлайн“

Днес уж празнуваме героизма, но… какво е значението му тук и сега? Какво е днес за вас героизъм? Има ли храброст и в социалните мрежи? Струва ли си да почитаме хора, живели преди векове? А правим ли го?
Михаил Кунчев създава „Осинови герой“, за да се грижи за гробовете на велики българи от миналото. Докато търси последния дом на героите, събира и техните истории.
Ще поговорим за героизма. За това защо е важно да пазим паметта за миналото и как от това зависи бъдещето ни.

повече информация
Бебе от инкубатор

Бебе от инкубатор

Дали не се задава моментът, когато бебетата ще се раждат от изкуствени утроби? Все повече изследователски екипи обещават пробив в тази област, която може би ще се окаже решението на проблема с ниската раждаемост в Западния свят.
Но готови ли сме за времето, когато родителите ще могат да наблюдават заедно как расте бебето в технологичен инкубатор? Не само технологично, а и чисто емоционално…

повече информация
Атанас от „Вайбър“. Българската връзка

Атанас от „Вайбър“. Българската връзка

Как работи една система за комуникация, решена да се развива, без да се възползва от данните на хората. Атанас Райков е мениджър на висока позиция във „Вайбър“, той е и причината у нас да се намира един от ключовите офиси на платформата в региона.
Как изглеждат отговорностите, когато имаш повече от милиард потребители, за някои от които следващият разговор може да е въпрос на живот и смърт? Как е възможно бизнес моделът на съвременен комуникационен гигант да не засяга личните данни на потребители? Какво да очакваме през следващите години от онлайн комуникацията?

повече информация
Share This