ЧРД, Дигитални истории. Време е за подаръци!

мар. 1, 2022 | Истории

ЧРД, Дигитални истории. Време е за подаръци!

1 март 2022 | Истории

Точно преди година, на 1 март 2021 г., се появи сайтът Дигитални истории. Публицистично островче, където се представят най-актуалните технологии и предизвикателствата, пред които ни изправят. Заедно се отправихме на пътешествие, което среща два свята – хуманитарния и технологичния, за да потърси общото ни бъдеще като вид.

Време е за подаръци! Всеки от вас може да получи уникална (без преувеличение, в петък ще разберете защо) тениска с логото на проекта. Достатъчно е да напишете:

Коя е любимата ви дигитална история?
Отговорете във фейсбук, инстаграм и линкдин.

Коя да бъде следващата дигитална история, която искате да прочетете?
Предложете я във фейсбук, инстаграм и линкдин.

Можете да се включите във всяка от платформите, като отговорите на всеки от въпросите. Срокът за участие е 20 март 2022 г., а победителите, които ще получат общо 10 фланелки, ще бъдат избрани чрез жребий. Победителите ще бъдат обявени под всяка от публикациите в съответните социални мрежи на 21 март 2022 г., както и тук.

 

Каква година само!

Цяла година! 104 публикации, представени всеки вторник и петък. Дадохме думата на смислени гости от най-различни области, които имат какво да кажат за цифровото ни настояще и бъдеще. Посрещнахме програмисти, писатели, учени, хора на изкуството.

Разказахме безброй вълнуващи истории, свързани по някакъв начин с технологичния свят. Стана дума за някои от пионерите в света на технологиите и за смислени български начинания онлайн. Разказахме вълнуващи съдби, случили се преди, заради или въпреки дигиталното.

Навлязохме дълбоко в дебрите на технологиите. На направления като изкуствения интелект, блокчейн, роботиката, които рисуват утрешния ден. Спряхме се подробно на начина, по който днес се информираме и бъдещето на медиите. Отделихме специално внимание на рисковете, което отправя пред човечеството днешният технологичен свят. Разбира се, не пропуснахме и да се позабавляваме.

Това е само началото! Ако ви харесва това начало, помогнете на Дигитални истории да стигнат до повече хора. Всяка добра дума, всяко споделяне е от значение.

За тази година Дигитални истории си спечели много приятели. Страницата беше посетена от 89 586 гости по данни от Google Analytics. Те дойдоха от цели 124 държави. 3589 са вече последователите на сайта във Facebook, 899 – в LinkedIn, постепенно стават повече тези в Instagram и Twitter.

 

 

Първият материал – Но! вината, посветен на бъдещето на журналистиката, получи голямата награда в категория „Технологии“ на конкурса за чиста журналистика “Web report“, организиран от Dir.bg, избран от жури, включващо водещи журналисти. Неотдавна проектът попадна и в тройката на номинираните в годишните награди на БАИТ. Темите ни гостуват често на страниците на три списания и много други медии.

Благодаря ви от сърце за доверието!

Харесвате Дигитални истории и искате да помогнете на начинанието? Има точно един начин да го направите. Разказвайте на повече хора за публикациите, споделяйте ги в социалните мрежи и извън всякакви мрежи. Защото днес не всеки има време и желание да чете дълги текстове като тези, но темите им определено засякат всекиго.

Подготвил съм още един скромен подарък за вас. Ето кои са 5-те най-четени истории за тази година, които си струва да погледнете, ако сте пропуснали. И още 5, които според мен си заслужава да стигнат до повече хора.

Приятно четене и до нови истории!

 

Петте най-четени

1. „Как се пише?“ „Незнам“

Със сигурност не само щекотливата тема за членуването в българския език, а много повече – важността на проекта на Павлина Върбанова, привлече най-много гости, които да прочетат интервюто с нея.

„Как се пише?“ е култов сайт за всеки българин онлайн, който се грижи за това да пише правилно. Срещнахме се с неговата създателка Павлина Върбанова.

Как се пише в дигиталния свят? Кои са най-често търсените грешки? Време ли е да отпадне ненужното правило за пълния член? Защо е важно да се грижим за словото, за думите, които зареждаме с послания?

 

2. Котаракът Румен: Интернетад саштествува, за да даде достап на хората до повече кодки

„едимственото което можех да правя, беше да ям, да цпя и да ходя до тоалента. с тия омения нямах друг избор на професиа, освем да стана енфлоенсар.“

Този любим събеседник на „Дигитални истории“ рядко дава интервюта. Смело можем да кажем, че ако не беше дигиталното ни настояще, нямаше да даде дори едно. И би било загуба за читателя, защото мислите му са искрени, шарени, поднесени по своеобразен начин.

 

3. „Заговорят ли всички за биткойн, не купувайте!“

Валентин Михов е човекът, който ви трябва, ако искате да получите актуален технологичен поглед към децентрализираните финанси и блокчейн технологиите.

Как изглежда бъдещето им след поредния рекорд в цената на биткойна? Какви са технологичните рискове? Какво ще се случи, след като бъде миниран и последният биткойн? Какво е важно да знае всеки, решил да инвестира в криптовалути?

4. 2022-а 60 години по-рано. Какво познаха фантастите?

Днес сме в 2022-а, но нека надникнем назад. През 60-те години Айзък Азимов пише впечатляващо есе, в което могат да се намерят някои невероятно проникновени прогнози. По същото време, в първия брой на списание „Космос“ излиза подобен текст със събраните идеи по темата на съветските фантасти.

Какво са познали писателите и къде са се провалили в очакванията си?

5. Григорий Перелман. Последният луд гений

Математикът Григорий Перелман се превърна в световна звезда, след като реши една от „Задачите на хилядолетието“, важни за технологичното развитие на цялото човечество.

После… отказа полагащите му се като награда 1 милион долара!

Историята на безспорния математически гений на нашето време е не само интересна, но и доста поучителна…

 

+ Пет лично препоръчани

1. Но!вината

Вече всеки ден четем статии, писани от робот. Днес най-ценният ресурс не е нефтът, не са и парите. Не е златото, не е даже и властта. В епицентъра на компютърната революция всичко е информация.

Здравко иска да стане журналист, Желязко е изкуствен интелект. На кого принадлежи бъдещето?

2. В балона на съмишлениците

Всички големи сайтове се грижат за нас почти бащински – като ни избират най-подходящото съдържание, пестят ни време и усилие. Това обаче се превръща в сериозен проблем за обществата. Защото балонът на филтрите ни прави по-затворени към различното мнение, по-агресивни. Изважда на преден план много от най-грозните ни страни. Лишава ни от нюансите и от красотата на комуникацията.

Балонът на филтрите е проблем, който все повече ни поглъща, а ние все по-малко говорим за него. Крайно време е това да се промени…

3. Истината… или се осмеляваш?

Откъде тръгнаха и докъде стигнаха професиите, чиято работа е да създават съдържание за аудиторията? Кой се бори за истината и трябва ли това да е важно за нас днес? Откъде дойдоха инфлуенсърите и защо е важно да осмислим мястото им в края на тази дълга верига от професии?

Истината и само истината… е някъде там.

 

4.„Животът не е борба за щастие, той носи щастие“

„Ако един учител твърде много се оплаква от работата си, той е изхабен и вече не може да бъде полезен.“

„Ако я няма саморефлексията, ако не се самоусъвършенстваш ежедневно, ти не можеш да си учител. Ти си заседнал в миналия век и си внушаваш, че твоята истина е най-меродавна, но неразбрана.“

Крис Григоров е най-силният човек, когото познавам. Историята, излъчването и музикалният му талант го превърнаха в звезда преди 15 години. Станал популярен като певец, той решава да завърши българска филология, работи като журналист.
Следващата му цел е да стане учител. Казал си е, че ако за 5 години не се намери училище, което да му предложи работа, той сам ще създаде школа, в която да преподава. Вече са минали 4 години.

 

5.„Компютрите могат прекрасно да манипулират чувствата ни“

„Смятате ли, че един ден ще има ИИ, способен да се смее и да плаче?“
„Не, но ще бъде способен да ни разсмива и разплаква.“

„А че един ден компютрите могат да имат чувства?“
„Не, но ще могат прекрасно да манипулират нашите.“

Проф. Юлита Василева от 30 години изследва компютрите и света, който те създадоха. Тя има късмета като учен да попадне в област, изживяла невероятен възход; като преподавател да се докосне до отношенията с технологиите на няколко поколения. Проф. Василева познава и изучава технологичната страна на компютърния свят, но още по-голямо внимание отделя на социалните му аспекти.

И интервюто с нея разказва накратко всичко онова, заради което ги има Дигитални истории. И заради което си струва да продължаваме със следващите…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Апокалипсис. Как?

Апокалипсис. Как?

85 секунди. Символичният часовник, който показва колко сме близо до края на света, за първи път през 2026-а посочи този безумно кратък срок. Отива си поколението, което не само помни последната...

повече информация
15 прогнози за бъдещето, на които да се посмеем

15 прогнози за бъдещето, на които да се посмеем

Да се опитваш да надникнеш в бъдещето, е обречено предизвикателство. Понякога прогнозите се изпълняват с изумителна точност – както например тези, които правим всяка година с футуроложката доц....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„1984“ през 2026 г. Прав ли се оказа Оруел?

„1984“ през 2026 г. Прав ли се оказа Оруел?

11 издания от 2021 г. до днес. Толкова са новите варианти, в които излезе през последните 5 години само на български една от най-обсъжданите книги на нашето време. Точно тогава се навършиха 70 години от смъртта на Джордж Оруел, което „отвори“ правата за издаване.
Годините изтичат, но актуалността на най-известната антиутопия като че ли само расте.
Живеем ли наистина в света на Големия брат, или Оруел не се оказа чак толкова точен в преценките си?
Хайде да обсъдим този важен и голям въпрос, защото той е показателен и за бъдещето.

повече информация
Димо Падалски срещу ChatGPT. Последната битка за знанието

Димо Падалски срещу ChatGPT. Последната битка за знанието

Изкуственият интелект се изправя в куиз състезание срещу Димо Падалски, Пламен Младенов – Професора и още 120 от най-изявените майстори в тази игра.
ChatGPT срещу личности, които са спечелили общо над 1000 битки в игри като The Floor, „Последният печели“, „Минута е много“, „Стани богат“, „Голямото преследване“.
Какво ли ще се получи?
Кой ще е големият победител?

повече информация
„Техниката все повече изкоренява човека“

„Техниката все повече изкоренява човека“

„Ние оставаме несвободни и приковани към технологиите, независимо дали страстно ги подкрепяме или отричаме.“
Звучи актуално, нали? Даже все по-актуално – превалили първата четвърт на 21-ото столетие, ние сме заобиколили всяка стъпка от живота си с технологии. Те диктуват работното ни ежедневие, те са връзка с най-близките ни, те до голяма степен формират начина, по който мислим. По всичко личи, че сме далеч от предела на тази любовно-омразна зависимост, дори напротив. С възхода на изкуствения интелект се изправяме пред следващото поколение предизвикателства. Което все повече ни лишава от свободата за сметка на предоверяването.
Думите по-горе са на един човек, който никога не е скролвал из фейсбук и тикток, никога не е държал в ръката си смартфон. И може би точно затова социалната дисекция, която предлага, на връзката ни с технологиите, е толкова прецизна и безпристрастна, пророческа и историческа. Идваща от миналото, за да даде нов поглед към бъдещето.
Мартин Хайдегер е един от най-противоречивите философи на ХХ век. Днес думите му – именно за връзката ни с технологиите, са по-важни от всякога. Представям ви 10 избрани цитата, които да обсъдим.

повече информация

Най-новите:

Апокалипсис. Как?

Апокалипсис. Как?

85 секунди. Символичният часовник, който показва колко сме близо до края на света, за първи път през 2026-а посочи този безумно кратък срок.
Отива си поколението, което не само помни последната (засега) световна война, но и стана свидетел на първите (дано да бъдат и последни) взривове на ядрено оръжие.
Като че ли имунитетът на човечеството изтича. Само че нямаме пробата Манту, за да ни припомни, да ни стресне, да ни замисли.
Това е най-неприятната Дигитална история от над 500. Но вярвам, че е важно да бъде разказана.
Какво ще стане, ако един ден някъде по света се взриви ядрена бомба?

повече информация
„ИИ изпитва що за хора сме всъщност“

„ИИ изпитва що за хора сме всъщност“

За думите ще стане дума. За словото и новия път, по който ще поеме с невероятния напредък на изкуствения интелект. Напредък, който дойде именно чрез словото.
Николай Теллалов е любим гост на Дигитални истории, преди 5 години с него направихме първия експеримент на сайта – интервю в разкази. Този път ще поговорим за всичко, което се случи междувременно. С технологиите, с думите и всички нас.

повече информация
„1984“ през 2026 г. Прав ли се оказа Оруел?

„1984“ през 2026 г. Прав ли се оказа Оруел?

11 издания от 2021 г. до днес. Толкова са новите варианти, в които излезе през последните 5 години само на български една от най-обсъжданите книги на нашето време. Точно тогава се навършиха 70 години от смъртта на Джордж Оруел, което „отвори“ правата за издаване.
Годините изтичат, но актуалността на най-известната антиутопия като че ли само расте.
Живеем ли наистина в света на Големия брат, или Оруел не се оказа чак толкова точен в преценките си?
Хайде да обсъдим този важен и голям въпрос, защото той е показателен и за бъдещето.

повече информация
„Вече генерираме страхотно много плява“

„Вече генерираме страхотно много плява“

Можем ли и как да спрем когнитивния упадък, който идва с огромния напредък на изкуствения интелект?
Може ли махалото на когнитивния упадък, на предоверяването на технологиите, на счупения обществен разговор да се обърне и как? Ще сблъскаме оптимистичната и песимистичната гледни точки към най-големия въпрос, заради който го има този сайт.
Проф. Юлита Василева е световноизвестен изследовател в областта на компютърните науки и на взаимодействието ни с технологиите. Срещнахме се преди 5 години, за да поговорим за балона на филтрите, за начина, по който си взаимодействаме и се информираме онлайн.
Днес тя изследва една също толкова важна и още по-гореща тема – можем ли да обърнем техниките за манипулиране онлайн срещу техните създатели?

повече информация
Ела да поговориш с „мен“!

Ела да поговориш с „мен“!

Представям ви... „Георги Караманев“. Чатбот, обучен на всички материали от този сайт и мои гостувания. Нека заедно проверим на какво е способен, пишете му тук:     Мислех си, че последният експеримент, който си струва да бъде направен с ИИ, вече съм го направил (ако не знаете за него, сега е моментът – прочетете този текст до края). Но след него... как ще изглежда бъдещето? Хайде да...

повече информация
15 прогнози за бъдещето, на които да се посмеем

15 прогнози за бъдещето, на които да се посмеем

Да се опитваш да надникнеш в бъдещето, е обречено предизвикателство. В същото време, неочаквано забавление се оказва да четеш несбъднали се прогнози, свързани с технологичното бъдеще, особено когато… са твои собствени. Именно това ще направим на следващите редове. За тези повече от 5 години съм публикувал малко над 500 Дигитални истории. Ще поканя безпристрастен наблюдател, който да ги оцени и да извади конкретни пасажи, които никак не са остарели добре.

повече информация
Share This