ЧРД, Дигитални истории. Време е за подаръци!

мар. 1, 2022 | Истории

ЧРД, Дигитални истории. Време е за подаръци!

1 март 2022 | Истории

Точно преди година, на 1 март 2021 г., се появи сайтът Дигитални истории. Публицистично островче, където се представят най-актуалните технологии и предизвикателствата, пред които ни изправят. Заедно се отправихме на пътешествие, което среща два свята – хуманитарния и технологичния, за да потърси общото ни бъдеще като вид.

Време е за подаръци! Всеки от вас може да получи уникална (без преувеличение, в петък ще разберете защо) тениска с логото на проекта. Достатъчно е да напишете:

Коя е любимата ви дигитална история?
Отговорете във фейсбук, инстаграм и линкдин.

Коя да бъде следващата дигитална история, която искате да прочетете?
Предложете я във фейсбук, инстаграм и линкдин.

Можете да се включите във всяка от платформите, като отговорите на всеки от въпросите. Срокът за участие е 20 март 2022 г., а победителите, които ще получат общо 10 фланелки, ще бъдат избрани чрез жребий. Победителите ще бъдат обявени под всяка от публикациите в съответните социални мрежи на 21 март 2022 г., както и тук.

 

Каква година само!

Цяла година! 104 публикации, представени всеки вторник и петък. Дадохме думата на смислени гости от най-различни области, които имат какво да кажат за цифровото ни настояще и бъдеще. Посрещнахме програмисти, писатели, учени, хора на изкуството.

Разказахме безброй вълнуващи истории, свързани по някакъв начин с технологичния свят. Стана дума за някои от пионерите в света на технологиите и за смислени български начинания онлайн. Разказахме вълнуващи съдби, случили се преди, заради или въпреки дигиталното.

Навлязохме дълбоко в дебрите на технологиите. На направления като изкуствения интелект, блокчейн, роботиката, които рисуват утрешния ден. Спряхме се подробно на начина, по който днес се информираме и бъдещето на медиите. Отделихме специално внимание на рисковете, което отправя пред човечеството днешният технологичен свят. Разбира се, не пропуснахме и да се позабавляваме.

Това е само началото! Ако ви харесва това начало, помогнете на Дигитални истории да стигнат до повече хора. Всяка добра дума, всяко споделяне е от значение.

За тази година Дигитални истории си спечели много приятели. Страницата беше посетена от 89 586 гости по данни от Google Analytics. Те дойдоха от цели 124 държави. 3589 са вече последователите на сайта във Facebook, 899 – в LinkedIn, постепенно стават повече тези в Instagram и Twitter.

 

 

Първият материал – Но! вината, посветен на бъдещето на журналистиката, получи голямата награда в категория „Технологии“ на конкурса за чиста журналистика “Web report“, организиран от Dir.bg, избран от жури, включващо водещи журналисти. Неотдавна проектът попадна и в тройката на номинираните в годишните награди на БАИТ. Темите ни гостуват често на страниците на три списания и много други медии.

Благодаря ви от сърце за доверието!

Харесвате Дигитални истории и искате да помогнете на начинанието? Има точно един начин да го направите. Разказвайте на повече хора за публикациите, споделяйте ги в социалните мрежи и извън всякакви мрежи. Защото днес не всеки има време и желание да чете дълги текстове като тези, но темите им определено засякат всекиго.

Подготвил съм още един скромен подарък за вас. Ето кои са 5-те най-четени истории за тази година, които си струва да погледнете, ако сте пропуснали. И още 5, които според мен си заслужава да стигнат до повече хора.

Приятно четене и до нови истории!

 

Петте най-четени

1. „Как се пише?“ „Незнам“

Със сигурност не само щекотливата тема за членуването в българския език, а много повече – важността на проекта на Павлина Върбанова, привлече най-много гости, които да прочетат интервюто с нея.

„Как се пише?“ е култов сайт за всеки българин онлайн, който се грижи за това да пише правилно. Срещнахме се с неговата създателка Павлина Върбанова.

Как се пише в дигиталния свят? Кои са най-често търсените грешки? Време ли е да отпадне ненужното правило за пълния член? Защо е важно да се грижим за словото, за думите, които зареждаме с послания?

 

2. Котаракът Румен: Интернетад саштествува, за да даде достап на хората до повече кодки

„едимственото което можех да правя, беше да ям, да цпя и да ходя до тоалента. с тия омения нямах друг избор на професиа, освем да стана енфлоенсар.“

Този любим събеседник на „Дигитални истории“ рядко дава интервюта. Смело можем да кажем, че ако не беше дигиталното ни настояще, нямаше да даде дори едно. И би било загуба за читателя, защото мислите му са искрени, шарени, поднесени по своеобразен начин.

 

3. „Заговорят ли всички за биткойн, не купувайте!“

Валентин Михов е човекът, който ви трябва, ако искате да получите актуален технологичен поглед към децентрализираните финанси и блокчейн технологиите.

Как изглежда бъдещето им след поредния рекорд в цената на биткойна? Какви са технологичните рискове? Какво ще се случи, след като бъде миниран и последният биткойн? Какво е важно да знае всеки, решил да инвестира в криптовалути?

4. 2022-а 60 години по-рано. Какво познаха фантастите?

Днес сме в 2022-а, но нека надникнем назад. През 60-те години Айзък Азимов пише впечатляващо есе, в което могат да се намерят някои невероятно проникновени прогнози. По същото време, в първия брой на списание „Космос“ излиза подобен текст със събраните идеи по темата на съветските фантасти.

Какво са познали писателите и къде са се провалили в очакванията си?

5. Григорий Перелман. Последният луд гений

Математикът Григорий Перелман се превърна в световна звезда, след като реши една от „Задачите на хилядолетието“, важни за технологичното развитие на цялото човечество.

После… отказа полагащите му се като награда 1 милион долара!

Историята на безспорния математически гений на нашето време е не само интересна, но и доста поучителна…

 

+ Пет лично препоръчани

1. Но!вината

Вече всеки ден четем статии, писани от робот. Днес най-ценният ресурс не е нефтът, не са и парите. Не е златото, не е даже и властта. В епицентъра на компютърната революция всичко е информация.

Здравко иска да стане журналист, Желязко е изкуствен интелект. На кого принадлежи бъдещето?

2. В балона на съмишлениците

Всички големи сайтове се грижат за нас почти бащински – като ни избират най-подходящото съдържание, пестят ни време и усилие. Това обаче се превръща в сериозен проблем за обществата. Защото балонът на филтрите ни прави по-затворени към различното мнение, по-агресивни. Изважда на преден план много от най-грозните ни страни. Лишава ни от нюансите и от красотата на комуникацията.

Балонът на филтрите е проблем, който все повече ни поглъща, а ние все по-малко говорим за него. Крайно време е това да се промени…

3. Истината… или се осмеляваш?

Откъде тръгнаха и докъде стигнаха професиите, чиято работа е да създават съдържание за аудиторията? Кой се бори за истината и трябва ли това да е важно за нас днес? Откъде дойдоха инфлуенсърите и защо е важно да осмислим мястото им в края на тази дълга верига от професии?

Истината и само истината… е някъде там.

 

4.„Животът не е борба за щастие, той носи щастие“

„Ако един учител твърде много се оплаква от работата си, той е изхабен и вече не може да бъде полезен.“

„Ако я няма саморефлексията, ако не се самоусъвършенстваш ежедневно, ти не можеш да си учител. Ти си заседнал в миналия век и си внушаваш, че твоята истина е най-меродавна, но неразбрана.“

Крис Григоров е най-силният човек, когото познавам. Историята, излъчването и музикалният му талант го превърнаха в звезда преди 15 години. Станал популярен като певец, той решава да завърши българска филология, работи като журналист.
Следващата му цел е да стане учител. Казал си е, че ако за 5 години не се намери училище, което да му предложи работа, той сам ще създаде школа, в която да преподава. Вече са минали 4 години.

 

5.„Компютрите могат прекрасно да манипулират чувствата ни“

„Смятате ли, че един ден ще има ИИ, способен да се смее и да плаче?“
„Не, но ще бъде способен да ни разсмива и разплаква.“

„А че един ден компютрите могат да имат чувства?“
„Не, но ще могат прекрасно да манипулират нашите.“

Проф. Юлита Василева от 30 години изследва компютрите и света, който те създадоха. Тя има късмета като учен да попадне в област, изживяла невероятен възход; като преподавател да се докосне до отношенията с технологиите на няколко поколения. Проф. Василева познава и изучава технологичната страна на компютърния свят, но още по-голямо внимание отделя на социалните му аспекти.

И интервюто с нея разказва накратко всичко онова, заради което ги има Дигитални истории. И заради което си струва да продължаваме със следващите…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация

Най-новите:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
Share This