Тихо! Алгоритъмът сънува…

мар. 8, 2022 | Технологии

Тихо! Алгоритъмът сънува…

8 март 2022 | Технологии

Дълго ще се спори могат ли алгоритмите да създават изкуство. И докато спорим… ето го това изкуство.

Технологията Deep dreaming – „дълбокият сън“, ни издава какво виждат алгоритмите на изкуствения интелект, преди обективно „да си свършат работата“. И картината е магична, свръхреална, спокойно може да се припише на човешки артист. Защото надниква отвъд видимото, открива в снимките и картините свои шаблони, акценти и нюанси, образи, които вълнуват.

А нали тъкмо това е изкуството?

Пионерното технологично решение, което го наподобява… се ражда от кошмара на един програмист.

При това ни дава не просто изключително интересни изображения, но само ни помага да разберем по-добре една от най-нашумелите напоследък технологии. А дори… може за да окаже полезно средство, за да научим още и за самото човешко творчество, за начина на работа на мозъка ни, за отношението ни към Вселената.

 

 

Аз съм Сънчо

18 май 2015 г. Александър Мордвинцев не спи спокойно, върти се в леглото и изведнъж… усеща, че в дома му е влязъл неканен гост! Отскоро работи в „Гугъл“ и живее на квартира в Цюрих, там е с бременната си съпруга и 3-годишния им син. Александър се оттърсва от съня и…

Разбира, че усещането е било кошмар, за щастие няма крадци. Но вече се е разсънил, не иска да буди семейството си и сяда зад компютъра, за да поработи. Замисля се: а как ли сънуват невронните мрежи?

Мордвинцев пуска в ход идеята, която му се е присънила преди малко… и го среща първата впечатляваща картина. Променя малко параметрите и отново е изумен. Вижда как на алгоритъма също „му се присънват“ изключително интересни образи.

Картина, като от LSD „пътешествие“, само че произведена не от халюциногени. А от алгоритми.

 

Deep dreaming

 

Понякога ще идвам във съня ти

В 2,32 ч Мордвинцев пуска видяното във вътрешната мрежа на тогавашния „Гугъл плюс“ за служителите на компанията. „Не съм сигурен дали наистина беше добра идея да изпробвам дълбока невронна мрежа в 2 часа“, пише той. И добавя: „Как да спя оттук нататък?…“

Това изображение се оказва първото в цялото научно направление „дийп дрийминг“. То ни показва как сладкото котенце се превръща в зловещо същество, като че ли излязло от халюциногенен сън. Първият „дълбок сън“ остава в историята с тематичното име „звярът от кошмара“.

Слънцето никога не залязва над инженерните центрове на „Гугъл“, снимката бързо привлича погледите на впечатлени колеги от другия край на планетата. След секунда идва първият лайк, гарниран с коментара „Очите ми! Очите ми!“. За нула време получава повече от 100 коментара, казват му, че видяното напомня книгите на Лъвкрафт и Мордвинцев е отприщил тъмните сили.

Колелото се завърта и след броени дни, на 17 юни 2015 г. „дийп дрийминг“ стига до света.

 

Александър Мордвинцев

Така изглежда самият Мордвинцев по времето, когато създава алгоритъма.

 

Сън сънуваш, ой нерадост, опустяла младост

Това, което е хрумнало на Мордвинцев, е много малка, но гениална идея, която позволява да се родят изображенията, които виждате.

Дълбоките невронни мрежи са висшият пилотаж в областта на изкуствения интелект. Първоначално го свързвахме с машинното самообучение, а после се оказа, че то е само първата стъпка. Че алгоритмите му могат да бъдат „впрегнати“ в значително по-мощни структури, в които работят един до друг в слоеве, понякога „пържейки“ видеокарти, за да се допълват. Всичко това направи възможен напредъка, който днес виждаме в толкова много направления.

И ето, оказа се също, че тъкмо тези супермощни комбинации от алгоритми… могат да сънуват. Това ни показа несъстоялият се сън на Мордвинцев.

По това време е наскоро назначен служител на „Гугъл“. Въпреки че иска да се занимава с дълбоки невронни мрежи, работодателите му преценяват, че в екипите, които се занимават с това, има много хора, а той ще е по-полезен в проекта SafeSearch, чиято цел е да филтрира резултатите от търсенията за порнографско съдържание.

 

Александър Мордвинцев

Мордвинцев в едно от първите подобни изображения

 

Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада

В „Гугъл“ обаче имат оригиналната практика да позволяват на служителите си един ден в седмицата да работят по друг проект на компанията и Мордвинцев, разбира се, се насочва към любимата си тема.

Именно тя е в главата му и в онази нощ на знаменитото откритие. Той обаче знае, че няма достатъчно опит, за да развие идеята, затова в работата се включват двама негови колеги от „Гугъл“, впечатлени от поста му. 22-годишният тогава Крис Ола е още стажант в компанията, дошъл като млад талант. Спечелил е стипендията „20 под 20“, която му дава средства, за да изостави университета и да се насочи към работата.

Тройката допълва Майк Тика от офиса на „Гугъл“ в Сиатъл. Той пък има дълги години като биохимик, преди да се насочи към компютърните науки. Занимава се с тези технологии на изкуственияа интелект, които ще помогнат в разработката на нови лекарства. Но освен това е човек на изкуството – има авторски изложби като скулптор, произведенията му са вдъхновени от биохимичната му работа.

Тримата не се срещат нито веднъж на живо, но само за месец успяват да подготвят знаменития блогпост, в който показват на света изкуството на алгоритъма. Първо се чудят дали да не го направят под формата на научна публикация, но решават, че по-важно е идеята да стигне бързо до повече хора.

 

Deep dreaming

Някои от образите, „измислени“ от алгоритъма в оригиналния блогпост.

 

Тройка на разсъмване

В снимките, обработени от тримата чрез дийп дрийминг, планините се превръщат в пагоди, листата стават птици. В чистите фонове се появяват изящни ангели и зловещи демони. Крис Ола вижда и нови животни, нарича ги прасеохлюв, камилориба, птицокуче.

Първоначално наричат направление „интерсепционизъм“ – игра на думи със заглавието на фирма „Генезис“ (Inception) и думата за прекъсване – “interception”. В „Гугъл“ обаче се оказва, че вече има проект с това име, така се стига до промяна в названието и идва „дълбокото сънуване“.

А това название може би звучи метафорично, но е доста близо до действителността. Дълбоките невронни мрежи по същество представляват поредица от слоеве алгоритми, които анализират подадената информация. Накрая, на базата на прецизен анализ, връщат отговори. Например, способни са да определят кой е човекът на снимката.

Неслучайно се наричат „невронни мрежи“ – начинът им на обработка прилича на това, което се случва в мозъка ни. Всеки слой получава информацията от предходния и я предава нататък, оценявайки различни нейни параметри. Накрая идва последният слой, който трябва просто да изведе оценката, да направи класификацията на базата на всичко дотук.

 

 

Сънят безкрай, когато се измъкнеш

В случая се използват конволюционните невронни мрежи, чиято задача е да обработват изображения. Картинките биват превърнати в компютърен код и „неврончетата“ започват да ги обработват, търсейки закономерности. Често задачата им е да направят класификация – например да могат да преценяват какво е изображението на снимката – дали е човек или хамстер.

За да се случи това, те трябва да бъдат тренирани с огромен обем данни, на базата на които да настроят фините си параметри. И след това са готови за работа – можете да им изпратите снимка и те с изумително голям процент точност да познаят какво има на нея.

Само че доскоро оставаше енигма точният им начин на работа, това, което се случва в самата комуникация между слоевете. Именно тук се включи концепцията за „дийп дрийминг“. Идеята на Мордвинцев е да се усилят онези параметри, които алгоритъмът е преценил като важни, и да се визуализират, преди да се осъществи самата класификация.

Невронните мрежи през последните години се доказват като изключително успешно решение, например в лицевото разпознаване или обработката на естествени езици, но истината е, че до момента не знаем точно какво се случва в тях. Целта на Мордвинцев е да „надникне в мозъка“, да види как работи мрежата. Именно това успява да постигне. Макар и да не предполага, че то ще се изразява в съновиденията – мечти и кошмари, които виждате.

 

От сън спомен не остава

Мордвинцев прекъсва работата на конволюционната невронна мрежа, преди да е дала резултата си и ни показва какво вижда тя в обработката си до момента. След това той подсилва някои от входните параметри, за да се откроят нещата, които са я впечатлили.

С други думи, Мордвинцев просто променя задачата на мрежата – от това да ни каже какво има на една снимка към това да генерира нещо, което може би не съществува на нея. Доста различна парадигма…

Ако това се случи в първите слоеве, се забелязват само някакви по-общи щрихи – форми, цветове. Колкото по-„навътре“ се отива, толкова по-сложни стават обектите. Виждаме как мрежата откроява очи, форми. Първите слоеве засичат текстури, после фигури и накрая обекти.

 

Deep dreaming

Понякога малки настройки на алгоритъма създават съвсем различно изображение.

 

Бродница сънна в бездънна гора

Именно малко преди края на работата ѝ се появяват и най-зрелищните изображения, тези, които напомнят халюциногенни картини.

Сходството с тях съвсем не е случайно. Карл Фринстън, професор по невронауки от Лондон казва, че тези изображения „много точно показват нещо, което си представяме като резултат на психеделици или по време на халюцинация и това е напълно осезаемо“.

Метафората със съня в названието на технологията е прецизно насочена. Красивите или страшни картини, които виждаме, докато сме в покой и мозъкът ни обработва случилото се през последния ден, очевидно дори и визуално напомнят това, което „минава“ през слоевете на невронната мрежа.

 

 

Lucy in the Sky With Diamonds

Доста добро обяснение дава колегата на Мордвинцев Крис Тика. „Има дълбока връзка между начина, по който работят визуалните невронни мрежи и мозъкът ни. Ето защо според мен не е учудващо, че се забелязват сходни резултати. Ако използвате например химически стимуланти, това обърква невроните и предаването на синаптичните сигнали, получавате странни свръхинтерпретации и изкривявания. Мисля, че тук имаме пълна аналогия. Смятам, че изследването на невронните мрежи може наистина да ни помогне да разбираме по-добре и биологичните“.

Нашите мозъци „приютяват“ около 100 милиарда неврони, свързани с все още недокрай изучените 100 трилиона връзки. И, видим ли нещо, работят на сходен принцип. Имаме първоначална обработка на информацията във визуалния кортекс, който идентифицира линиите и ъглите. После данните отиват в частите от мозъка, които изпълват смисъла с образи – лица, очи, ръце. Накрая имаме оценката, която минава и през спомените и езиковите ни знания, за да определим какво виждаме.

При невронните мрежи принципите са сходни. Да, като обеми на връзките те все още са далеч от нашите показателите, по-близки са до доста по-ранни еволюционно форми на живот. Но бързо крачат напред. И освен това, в някои области се оказва, че вече „работят“ по-добре от човешкия мозък.

 

 

Спи градът в безшумните тъми

В първите дни след появата си, темата се превръща в хит. Всеки може да си поиграе със свои изображения, да се позабавлява със зловещите очички, които се появяват на портрета на тъщата… после, както с всеки хит, интересът позалязва. Обективно обаче дийп дрийминг навлиза сериозно като направление в областта на невронните мрежи и в близките години със сигурност ни очакват още интересни резултати.

Все повече се налага и като решение тогава, когато трябва да се оцени дали една невронна мрежа работи добре, дали архитектурата ѝ е правилна.

В началото тримата от „Гугъл“ използват вече тренирана невронна мрежа с често използваната в тази сфера колекция от данни ImageNet. Тя включва 1,2 млн. изображения с 1000 класа, цели 118 от които са породи кучета. Разбира се, това си личи и в самите изображения. По-късно идеята е приложена върху най-различни колекции и невронни мрежи. Дори и при такива, работещи с текст.

А за учените в тази сфера е важно и как точно изглежда обработката, това им дава много информация как и защо „вижда“ алгоритъмът. По какво се отличава от начина на работа на мозъка ни и по какво си прилича.

Например: често на изображенията от дълбокото сънуване се показват гирички. Човек би предположил, че за „компютърния мозък“ това ще са предмети с метален вид, издължени, в средата по-тънки и с широки тежести в края. Оказва се обаче, че по-скоро се открояват метални предмети, които са свързани задължително с човешка ръка.

Дийп дрийминг започва да генерира впечатления и интересни изображения дори ако му се подаде едноцветен кадър, случаен шум или еднообразна текстура. А дали… това не е начинът, по който работи въображението и на хората? По който всички ние мечтаем?

 

 

Сън ли, C

Откритието отваря много технологични, но и философски врати. Може би генерирането на образи с невронни мрежи може да промени представите ни за човешкото възприятие и творчеството.

Днес и тримата герои продължават да работят в „Гугъл“. Малко след откритието си Мордвинцев е прехвърлен в мечтания екип, където се занимава с лицево разпознаване. После се специализира в търсенето на още и още алгоритми, които са свързани с генерирането на изкуство, някои от тях също са впечатляващи. През 2021-а – 6 години след „кошмарната нощ“, той се зае по своеобразен начин да пресъздаде отново алгоритъма.

Идеята му идва, след като искат от него изображение, което да бъде включено в колекцията K21, събираща „изкуството на следващите 100 години“. Мордвинцев иска да пусне първоначалния си код, тогава е написал едва 30-ина реда, които са свършили цялата работа. Те обаче „не палят“, тъй като използват много външни библиотеки, които междувременно са променени. Затова програмистът се заема да напише всичко отначало. Избира класическия език C. Новият базов алгоритъм е вече от 1000 реда код, и, както казва създателят му, не зависи от никакви външни фактори. Ще може да се подкара винаги, докато C върви поне на един компютър.

Тематично тази програма – наречена deepdream.c, е продадена под формата на незаменяеми токени – NFT.

 

 

Сладки сънища

И така, дали това е изкуство? Нещо, създадено от нищо? Нещо, видяно и разтълкувано?

Както казва колегата на Мордвинцев Майк Тика, „ако мислим за човешката креативност, един малък компонент от нея е умението да събираш впечатления и да ги рекомбинираш по интересни, неочаквани начини. Яко е да видиш компютрите да забелязват неочаквани неща, които на хората не биха им хрумнали“.

Даваме думата и на Мордвинцев. „Мисля, че Пикасо е казал: „Аз никога не съм правил изкуство, аз правя само проучвания“. Разбира се, това е прекалено опростено. Учените трябва да цитират източниците си и да обясняват как ги използват. Да отделят време, за да покажат това, което правят, в рамките на нещата, които някой е направил преди тях. В изкуството не е така. Освен това, за мен произведение на изкуството е и малкото парченце код, което качих някога в Github. Кодът винаги е бил моето изкуство. Кодът е моята четка за рисуване“.

 

Deep dreaming

Пчелата, кацнала на слънчоглед се превръща в тази картина

 

Над сънния Люлин, прибулен

Тук можете да видите GitHub хранилището, където и аз си „поиграх“ с дълбокото сънуване за някои от изображенията, които виждате. А ако се увличате от компютърния код, можете да използвате този, за да се позабавлявате и вие, не е нужен някакъв кой знае колко специфичен софтуер.

А дори изобщо да не се занимавате с програмиране, пак можете да поекспериментирате тук. Ще се радвам после да споделите резултата.

Изкуственият интелект ще продължава да е магия или просто мошеничество в ежедневието ни. В негово лице имаме все по-мощно оръжие, което тепърва се учим да използваме. Но, както си личи от дълбокото сънуване, понякога просто една добра идея може да покаже как ръка за ръка човекът и алгоритъмът са способни да създават изкуство. Да създават своеобразна красота… а, както помним от добрия стар сънародник на Мордвинцев, тъкмо тя и никой друг ще спаси света.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко изглежда, че в Парламента ще влязат още повече партии.
Как да излезем от омагьосания кръг? Защо политиката у нас се превърна в толкова неблагодарно и непрестижно занимание? Къде са лидерите, които да ни вдъхновяват и за които да гласуваме с гордост, а не като за най-малкото зло? Къде са програмите, идеите, визионерството? Ясните политически позиции, принципите… Толкова ли е трудно в крайна сметка?
Разбира се, отговорите е редно да дават специалистите – политолози, социолози, общовойскови коментатори с важни гледни точки. И те ги дават всяка сутрин по телевизиите и целодневно онлайн, но всичко резултира в чесане на езици и допълнително разделяне, подпомогнато от технологиите.
Така че избирам да дам думата на два безспорни авторитета – Бай Ганьо, който така и не иска да си отиде – ще се убедите по цитатите, с които Алеко ни разказва толкова много за политиката по нашите ширини и отношението към нея. И, разбира се, на ChatGPT, чиято най-нова версия обещава да е още по-добра и близка до човешките отговори.

повече информация

Най-новите:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
Share This